daleto,   ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!!!

ех, надявам се да се отваря,  опитах се да редактирам текста, но на главната страница все пак си остана стария текст .... 

явно аз не разбирам достатъчно как да го поправя  :)  нищо де 

 Все пак момичетата могат да носят панталони, защо момчетата да не могат да имат поне една кукла-момиче с допълнителни дрехи и обувки?

 Нали момчетата и момичетата живеят в един и същи свят, не е ли редно да се опознаят или поне да се докоснат до навиците си, поне в детските игри вместо да получават пталогични диагнози преди още да са се научили да общуват помежду си?

 Имам старнното усещане, че когато това дете порастне и поиска да си покани приятелката у дома, бабата ще вдигне моралистичен скандал, в стил докато не решиш да се жениш, такива повлекани не искам в къщата или нещо подобно. Няма угодия!

 П.П. На някой може да му прозвучи гневно това, което пиша, но не съм ядосана, просто се чувствам безсилна. Има неща в нашето общество, които много ме дразнят и едно от тях е нежеланието на хората да надрастнат собствената си простотия.

Но както и да е, историята е неприятна. В крайна сметка, ако момчето има хомосексуални наклонности не би ли трябвало да си пада по кукли момчета? Според мен той просто си търси приятелка и си намира където може. И какво лошо има да показва нежност и внимание към куклата, по-добре отколкото да я запали и да гледа как гори.
Първо, бабата е сбъркана. За какво го влачи по църкви - очевидно не е защото е набожна, след като първата и грижа е дали ще й се смеят хората. И второ - майката какво прави междувременно. Бабите са си баби, те не винаги могат да са в крак с времето и дори детето да излезе гей, какво толкова. Те хората винаги си намират причина да ти се смеят. Не може това да е определящо. Вярно, не е приятна идеята детето ти да е гей, но и гейовете са нечии деца. И ако случайно му е вродено, няма да му мине като му вземат куклите, най-много да получи комплекси. А ако не е гей - ми какво толкова, да си играе с кукли. Може всъщност да обича жените. Много :) Аз като малка не обичах да си играя с момичета или на типичните момичешки игри. Просто предпочитам момчета, какво да направя. Та може и това детенце да е на същия принцип.

 Освен това смвтам за по-нормално едно момче да има интерес да съблича и облича кукли-момичета, отколкото да чупи ръцете не кукли-момчета, освен това е по-приемливо да си играе с кукла, вместо да скочи през терасата, защото се мисли са Спайдермен или някой друг S...MEN.

 А за въображаемите другарчета мога много да разказвам. Това е другия начин човек да си пообщува със себе си в много интересна компания или ситуация.

Чувството за вина е един от най-мощните инструменти за възпитание, които българката използва. Уви.
Знам, че обобщавам, но е така, виждам го и сега около себе си, когато ходим на църква тук, улавям го и в собствения си стил на възпитание.
Вината може да бъде толкова мощна, че да унищожи човек.
Не знаем по-добро, това е. Кой ни е учил, че поощрението върши по-хубава работа?
Кой ни е обяснил, че децата са индивиди, дори когато са на 3, и да ги обичаме истински означава да ги приемаме такива, каквито са...  

А конкретният случай с тази баба доказва колко лошо може да стане знанието в ръцете на хора, които не знаят как да го използват. Може би затова Тод не ще да ни разкрие теорията си, която би променила света :)))...

Чула-недочула бабата за гейове и кукли, и ето ти драма. Интересно, че повечето българи са страшно горди, когато тригодишните им момчета псуват, пият бира направо от бутилката (и това гордо се поства във Фейсбук) или малтретират животни...

 Що се отнася за лекомисленото пренебрегване на детската агресия, както и съзнателното и' насаждане, не само чрез псуване на майката, мен лично ме плаши. Никога не съм толерирала подобно поведение и когато попадна в ситуация да изслушам цяла тирада от псувни и заплахи изречени от дете, го питам от къде знае толкова лоши думи, за моя изненада те не са чути от телевизора или от компа, а са заучени от по-възрастен човек от семейството, който е отделил време да забие тези думи в съзнанието на детето и дори често изпитва гордост от деянието си. Такива хора дори не си дават сметка, че постъпката им е вредна за детето, не само за речника му, но и за психиката му.

  pestizid,не съм много добър възпитател, защото не съм отстъпчива по отношение на принципите си и понякога не съм и дипломатична по отношение на кръшкането от основните принципи.

 Що се отнася за обясняването на нещата, наистина се опитвам, но предпочитам не да обяснявам, а да обсъждам проблемите с племенника ми, да има диалог и мнения, защото още когато беше много малък съм приела, че той е личност и има право на мнение.  От една страна това е хубаво, защото той се научава, че има право на мнение и мнението му може да променя решенията не само на мен, но и на други хора, но от друга страна разбирам, че като човек със самостоятелно мислене ще има по-сложен начин на живот, защото ще му се налага и да поема повече отговорности, поне за думите и позициите си.

 denijane, права си, че има много безхаберни майки, които дори не си дават сметка как вредят на децата си, да не говорим, че не се и опитват да разберат, че действията им са вредни.

 П.П. Между другото аз съм  отгледана от много бойна баба, която гонеше псуващите ни роднини от къщи, за да не учат децата на простотии.:)))

Пък както някой по-горе каза - децата са си личности и на 3. Можеш да възпитаваш някакво поведение и ценности, но не можеш да промениш вътрешният двигател на човечето. И понеже все още не съм родител, мога да дам пример като дете. Мама псува. Ама много. Твърди, че така си намалява стреса. Аз псувам много ама много рядко. И то не защото съм с нещо по-добра от нея - просто имаме различни изразни средства. Всъщност тя е много по-любезна и възпитана от мен. Още - Мама пуши, Дени мрази цигарите. Мама е мила с хората и не харесва животните, Дени е мила само със себе си и с животните :) От друга страна пък и двете имаме общи виждания по екзистенциални въпроси. Като изключим моногамията.

Мисълта ми е, че всички ние се раждаме с душа и с определени склонности и когато ни се предоставят различни тези как трябва да се държим, ние избираме тази, която най-ни допада. Дали ще е вариантът на мама или баба е просто подробност. Важното е, че ако сме достатъчно осъзнати ще си изберем това което ни влече. Ако сме достатъчно неосъзнати, по-силната личност просто ще ни натрапи виждането си. И затова според мен най-важното е да се позволи на детето да изявява склонностите си максимално, като те се направляват да са неагресивни и съзидателни. От там нататък, с кукла или без кукла все тая.

@Случайна - "Напр. моето дете като последствие и сега си затваря вратата и почти не говори с баба си, но никой не страда от това." Ако имаше емотикони, да знаеш, че тук щях да сложа хилещо се по гръб човече :) Въпреки че то е и малко тъжно. Но, в крайна сметка тя си е виновна.

Но понеже започна темата да си кажа, че ми се пропагандира :Р : Всъщност хората са твърде закостеняли в това отношение. Виждат семейството си като свое лично кралство, където да си изливат комплексите и да градят някакво неясно общо бъдеще свързано най-вече с обща собственост и/или деца. А идеята на семейството според мен не е да бъде само по себе си постижение, а по-скоро да бъде спомагателно средство за пълноценен живот. В този смисъл дали ще живееш с 1, 2ма или 5ма души би трябвало да е същото като да живееш с 1, 2 или 5 деца. По-сложно е, няма спор, но не би трябвало да е недостижимо. И в крайна сметка, в миналото хората са се сдвоявали, за да оцелеят и за да успеят да отгледат някакви деца борейки се с тежкия живот. Сега вече животът не е (толкова) тежък. Сам човек може спокойно да отгледа дете, ако има добра работа, а дори и да не е толкова добра. Ок, "спокойно" не е подходяща дума, но е възможно и не задължително супер-трудно, особено ако всички са здрави. Животът в България го изключвам, защото той и без това се самоизключва, но в нормална развита страна стандартът е достатъчно висок. И тогава какъв е смисълът на брака между двама души изобщо? Очевидно не е нужен, дори е съмнително дали е и желателен. И ако едно семейство може да е от 1 човек (и дете/ца), защо да не може да бъде от 3ма или повече? Това си е въпрос на разбирателство. В много домове живеят лели, чичовци, баджанаци и т.н. сган, и животът си върви (със или без секс). Има сблъсъци в кухнята, но какво толкова. И в семейство от 2ма има такива сблъсъци, особено ако и двамата (не) готвят. В смисъл, ние отхвърляме поли- идеите, защото противоречат на цялото ни възпитание и познание. И защото ги свързваме с насилствени истории от типа на харемите. Както и с ревност, със страх, че ще ни вземат това което си е само наше. Само дето това което е наше всъщност не е наше, защото огромен процент от мъжете (а и от жените) изневеряват, понякога цял живот. И какво излиза - ти си мислиш, че е твой, пък той на целия квартал. Хайде стига с това лицемерие. И самозаблуди. Никой не принадлежи на някой друг. Щом децата могат да разделят родителите си по между си, порасналите деца също трябва да могат да разделят любовниците си без да се изтрепят. И съм сигурна, че много хора го правят, просто ги е срам да си кажат. А за какво трябва да ги е срам? Крайно време е всеки да си прави каквото му харесва и щом не наранява никой просто да не се срамува. 

 П.С Да поделиш любимия  ще те нарани.......и него би го наранило, да те подели:) Не от срам, а от онова нелогично чуство, което си мислиш, че можеш да контролираш и обясниш:)

Но сериозно - вероятно изживявам нещата по различен начин. Права си, като си влюбен си като надрусан. Но влюбването за щастие или нещастие е кратко. След това си пак същият човек и поне аз, въпреки че обичам, не мога да бъда сляпа за всичко около мен. И пак се влюбвам и пак разлюбвам. Хормоните си бушуват. Но любовта е друго. Тя не е хормонална. Тя е връзка. И аз за такива връзки говоря. Не за хормони. Иначе ако следвахме логиката на хормоните, досега да сме се изтрепали.

Дени какво значи "...децата могат да разделят родителите си помежду си.."?

Дари - какво ще внимаваш. Я ги гледай по света, 5 деца в семейство и си се обичат и никой не е с наранени чувства. А аз ревнувах мама от абсолютно всичко що движи :Р

А за нова тема - не знам. Ако ви се обсъжда, може.

Дале, липсваха ми твоите "разкази" , така сладкодумно и увлекателно пишеш. Голямо удоволствие е да чета твоите мисли, разсъждения, така ми "бъркаш в душата". Да ти се похваля, че и аз имам първокласничка и изпитвам твоите чувства и емоции. Няма да забравя твоите думи, че " а моето отиде само с подготовката от детската градина....." ,  че си оставила дъщеря си да изживее спокойно този стресов предстартов период. Аз съм на същото мнение. И май ние, детските учителки малко се "прехвърляме" и престараваме като изписваме по 1-2 тетрадки с елементи и цифри.

Искам да ти пожелая много здраве, успехи в работата ти  и много здраве и щастие и лекота при усвояването на трудния училищен живот на твоята дъщеря!

Даниела

Имам някои допълнения, но ще ги направя в самия пост.

Имам новини - вече съм с "бебешорите", но за тях - друг път...Все още се "приспособявам" от подготвителна към първа...

Аз добре оставих моето на гребена на вълните на детството, но на мен "ми излезе през носа" първолак и подготвителна за капак.

Е, вече сме във втори клас, а това си е наистина сериозен клас...

Благодаря за хубавите пожелания.

Даниела

 
Католиците си имат един Бог, мюсюлманите - друг, юдеите - трети, лютераните - четвърти, православните - пети. И там колко общо сте? Игор, 4. клас

 Защо отначало хората се влюбват, а после тихо плачат? Андрей, 4. клас

 Ти имаш ли ум, или целият се състоиш от душа? Женя, 3. клас

 Ти пишеш в Библията, че в началото е било словото? Кое? Руслан, 1. клас

 Защо отглеждат човека с години, а после хоп - и той вече е мъртъв? Вася, 2. клас

 Ти си добър, но защо трябва хората да те молят: направи това, изпрати онова. Наташа, 4. клас

Аз нямам вредни навици. Какво ми се полага? Роберт, 4. клас

 Защо се уча толкова лошо? Може би заради учителите, а? Гена, 3. клас

 Ти защо всичко прощаваш на хората, а учителите - не? Костя, 2. клас

 Аз бих искала да имам рожден ден не веднъж, а пет пъти в годината. Не заради подаръците. Просто ще виждам повече пъти татко. Нина, 2. клас

 Когато Те видя за първи път, Господи, за нищо няма да те моля. Ти ще си кажеш: какво скромно момче и ще ми подариш "Мерцедес". Антон, 4. клас

 Знаеш ли, откакто разбрах за Тебе, вече никога не преписвам. Ина, 2. клас

 А, Ти си хитър, отначало позволяваш на човека да съгреши, след това той се разкайва и Ти му прощаваш. Получава се , че Ти винаги си добър. Хитро. Толик, 4. клас

Знаеш ли, макар да ми се струва, че нямам душа, все пак понякога тя ме наболява. Роман, 2. клас

 Не изисквай всички да Ти се молят. Това не е скромно. Валя, 4. клас

 Ще можеш ли Ти да ми простиш моите грехове, ако не, тогава ще греша и по-нататък вече със спокойна душа. Ернст, 4. клас

 И много бисери още...Едно, две изречения и вече знаеш какво му е в главичката и на душичката!

 :)

Уникални са сладурите. Развеселиха ме:

Ти с колко години си по-голям от Земята? Рая, 1. клас

А Ти какво образование имаш? Зайга, 2. клас

Аз разбрах, че Ти си най-главният на Земята, макар че живееш на небето. А няма ли да те преизбират? Сеня, 1. клас

Господи, а Ти слушаше ли майка си като дете? Нина, 2. клас

А в детството си Ти биеше ли се с децата, или беше кротичък? Костя, 2. клас

Аз Те обичам, разбира се, но повече обичам мама и татко. Нали не се сърдиш?Зоя, 3. клас
 

А това ме натъжи: Може ли да не умирам, а? Юля, 1. клас

 Руми, и мен ме натъжиха въпросите на децата, свързани със смъртта, раздялата, бедността...

Хората толкова страдат на Земята, нима в твоя ад е още по-зле? Радик, 4. клас

Какво значи това: всичко е по Божия воля?! И лятото, и болестта на мама, и войната? Марат, 2. клас

 А когато стрелят на Земята, Ти какво, не чуваш ли, Господи? Валери, 2. клас

 Ти не знаеш ли дали моите родители ще се сдобрят? Катя, 2. клас

Защо просяците просят милостиня около църквата, за да можеш да отбелязваш кой е дал ли? Ира, 2. клас

 Защо на едни Ти помагаш, а на мене - не? Алик, 2. клас

 Ти какво мислиш, ние ще имаме ли нормален свят или не? Света, 3. клас

 Какво Ти е направил моят татко, че толкова не му върви? Витя, 3. клас

 На Земята има толкова нещастия и страдания, за да не им бъде на хората жалко да умират ли? Игор, 4. клас

 
Ти защо си създал този свят, Ти не разбра ли, че това ще е такава грешка?Марина, 4. клас

 
За какво е нужен животът, а ако е нужен, защо хората умират? Костя, 2. клас

 Защо у нас вкъщи животът е толкова кучешки, че нито една котка не издържа? Андрей, 4. клас

 Аз се родих, погледнах, а светът е вече толкова зъл, жесток. Андрей, 4. клас

 Дай здраве и щастие на мама, баба, чичо Федя, чичо Саша, чичо Боря и на другите ми бащи. Никита, 2. клас

 Господи, аз съм Ти благодарна за всичко, което Ти по-рано си направил за мен. Но ми помогни сега. Моят татко е в затвора, без да има защо и ето той вече е там 8 месеца. Аз го чакам през цялото време. Ако имах възможност, щях да го освободя. Аз много те моля, помогни ми. Това е най-голямата ми молба. После вече никога няма да те безпокоя. Дори, ако се случи да умирам. Ира, 4. клас

 Чопар, аз пък си мисля, че нашите деца биха били по дръзки във въпросите си, по - нихилистично и критикарски настроени. Отдавам го на факта, че светското ни училище е нямо на тази тема и информацията, която стига до тях за Бог е предимно от семействата им и медиите, не е селектирана като за деца. Мисля, че запитванията им биха били много по-интересни в стремежа им да изградят някаква представа по въпроса.

 Борете се, защото каузата ви е справедлива! Дано срещнете хора, които да ви чуят и да разберат какво искате! Успех!

Браво Теди!

ПП. Колко са големи децата?

 Презентацията , Мария, изработих  с ученици от различни възрасти .Най-малките са втори клас, а най-големите - шести.Това са техните виждания по въпроса за настоящото и бъдещото образование.

Леле..... Аз съм шах и мат. Не мога да повярвам, че 10 -12 годишни деца могат да редят такива мисли.... 

Теодора, а имахте ли някакво предварително обсъждане на темата? Много ми е странно спонтанно всичките деца да са тръгнали в тази посока. но дори и взаимно даса си повлияли, картинката пак не изглежда никак розова.

Честно, не съм педполагала, че съвременното училище изглежда така в очите на децата. И тези деца не са нито глупави, нито аутсайдери. А как ли се чувстват така наречените "трудни" ученици?

Не съм подлагала проблема на предврително обсъжддане, просто един ден

Чопър, благодаря  за изказаните мисли.Критиката и поставяне под съмнение на нещата винаги според са необходим коректив.Съжалявам, че фразите звучат някъде   клиширано, но всеки разпалага с различен запас от изразни средства, особено децата.Пак потвърждавам, че това, което е написано до рисунките са техните идеи и не мисля, че всички в "Чалгария", трябва да сме Й подвластни.

Децата не харесват училището си, но ние възрастните не предполагаме колко самотни са те и объркани  в тази общност, наречена училище. Мисля, че това е ОСНОВНОТО!Още веднъж , благодаря за изказаното становище!

Вълнуваща работа!

Това трябва да се види на повечко места, както казват колегите.

Прати го в МОМН, в кметства които се сетиш, на много места!

Успех!

Доротеа, 

Имам предложение.

Предлагам тази картинка на Иванела да стане обложка (сгъната на половина - сегашното да попадне на гърба, бъдещото на лицето) на книгата ни -->

И... точно в този прецизен момент     ми идва идеята да вкараме някакси цялата ти презентация там!

Какво ще кажеш?