Представете си, че съм ви поканила на чаша кафе или чай и си говорим...за децата, за детската градина, за всичко, което ни вълнува от този специален период, наречен детството на нашите деца...

   Ще бъда пряма и откровена с вас, като в замяна ще очаквам същото...Темата е неизчерпаема, така че нека заедно да намерим пътя...

   В последно време повече мисля преди да напиша "нещо" в блога...Защо ли така??? То го обмислям, опитвам се да огледам написаното от всички страни, а ето това ме бави...Като почнах пролетта, та до сега...

   И така...започвам.

   Да...Идва и този момент, в който малкото слънчице на мама и татко "трябва" да "напусне" дома и да тръгне на детска градина...

   Ако някой ви каже, че този момент не е от кой знае какво значение за детето - не му вярвайте. А приказки от рода на - там ще си играе с деца, ще се социализира, нека ги оставим за по-късен етап.

   Детето напуска дома - спокойствието, уюта, топлината на мама и татко, сигурността, познатото, своите играчки, своето креватче и...своя сигурен детски свят до момента...

   Именно поради тази причина или по-скоро изброените по-горе причини е важно заедно с детето и вие да "тръгнете" на детска градина. Не в прекия, а в преносния смисъл, разбира се...

   Причините едно дете да тръгне на детска градина са много. Мама и татко трябва да работят. Надали едно малко дете ще разбере тази важна причина за вас, но далечна и чужда за него. То се отделя от дома, а това за едно малко дете си е преломен момент отвсякъде...от където и да го погледнеш...

   Бабите  и дядовците работят...Или родителите искат да се справят сами...Каквито и да са причините, семейният съвет е решил детето да тръгва на детска градина.

   Идва ред на въпроса: Готови ли са самите родители детето им да посещава градина и подготвено ли е самото дете?

   Има ли случаи родителите да са по неподготвени от самите деца? - става дума за емоционална готовност...

   Ако детето е посещавало ясла, то и прехода няма да е толкова болезнен - и за детето, и за родителите.

   Който има възможности и варианти, да ги използва максимално. Причините са много...

   Няма нищо по-добро за едно дете от това, сутрин да се наспива, да не бърза заедно с мама и татко...Да чува постоянно: Хайде по-бързо! Ще закъснеем...За къде? За работа, естествено...

   Но понякога желанията ни се разминават с действителността и тогава - искаме, не искаме - детето ще посещава детска градина от много малко...

   И така...Става дума за първа група и то при условие, че детето не е посещавало ясла. Ще разгледам темата от "този ъгъл".

   Психологическа готовност на детето за тръгване на детска градина.

   Готово ли е детето ни да се отдели от нас? Укрепнало ли е не само физически, но и емоционално?

   Малко ли е едно дете на три години, за да водим смислен разговор с него?

   Ако ви предстои тръгване на градина - разговаряйте с детето. Говорете за промените, които му предстоят. Там, в детската ще има много други деца на неговата възраст, с които ще разговаря, ще си играе, пее, танцува, ще се хранят заедно, ще спят в една голяма спалня всички деца...Сутрин мама или татко ще го завеждат, ще го оставят там и като си свършат работа при първа възможност бързо ще отидат да го вземат. И тогава ще си говорят много, много, как е минал денят, какво е правило детето, ще ходят на разходки...ще се гушкат силно, силно...

   Памперса?!? В детската градина място за него няма. Става дума за първа група, не за ясла. Не че не се случва, но това са единични случаи. Махането на памперса е още една крачка към порастването на вашето дете, което от своя страна влияе на самочувствието на детето ви сред неговите връстници. Вие решавайте...

   Самообслужване...Обличане, събличане, обуване, хранене...Всички бързаме и нямаме търпение, понякога и нерви, и в стремежа си по-бързо да се оправим за да не губим време...все помагаме и понякога пропускаме точно онзи момент, когато детето започне да казва: Аз сам...Аз сама...

   С лесното бързо се свиква. Защо да го правя сам (сама), след като мама ще ми помогне?...

   Ако някой ми каже, че всички деца, тръгвайки в първа група могат да го правят сами...няма да им повярвам и имам своите основания за това...Миналата година бях с първа група. И то не ми беше първата първа група...

   И все пак...нека дадем възможност на детето да се справя само...В този случай изразът - "За негова добро е." - не ми звучи изтъркано, което от своя страна не изключва помощ, но...бавно и на място...

   От къде да се започне? За да се храни детето само, трябва и да му се създадат удобства за целта...Хранене на висока маса на три години наистина би го затруднило.

   Дрехите? Тесните, модерните...за само да се облича и съблича...Не бих казала, че ще свършат работа за целта.

   Дрехите трябва да са удобни и практични. То и ние, възрастните, се затрудняваме с малки чорапогащници, тесни чорапи, тесни дрехи, а какво остава за мъничетата.

   Детето е разгащено. Ще му настине кръста...

   Разгащени са да...В играта е така...Ако потникът е по дълъг и този проблем няма да го има. В противен случай времето ще мине в загащване.

   Подходящи дрехи за детска градина.

   Потник (не къс), гащи (дълбоки), тениска, горна блуза, панталони (с ластик), чорапи (не тесни), пантофи (съобразени с възрастта на децата, обхващащи глезена)...

   В стремежа си детето ни да изглежда като кукла понякога идват с такива дрехи, че им е затруднено дори отиването до тоалетна. Гащеризони, блузи с широки ръкави, презрамки, тесни, къси, смъкващи се чорапогащници...

   Преди години в една детска градина в която работех, с колежката посрещнахме първа група. Родителска среща, запознаване родителите с правилника за вътрешния ред и от дума на дума, стигнахме и до момента - свободен разговор - какво ги вълнува, имат ли въпроси към нас...

  Неминуемо се стига и до въпроса: Какви дрехи са удобни за децата в детската? Имаше майки, които ги интересуваше и това.

   Колежката ми без никакви задни мисли започна да изрежда какви дрехи са удобни и практични за децата им.

   Една майка попита дали може да води детето си с гащеризон. Колежката ми и каза, че гащеризонът не  е от най-подходящите за градина. Не и стана приятно на майката. Намесих се в разговора и се опитах да и обясня, че когато децата са с гащеризони, корпусът за бързо справяне - за тоалетна - не всеки път може да отреагира на момента и може да стане някоя "беля"...Иначе какво му е на гащеризона...Дреха като дреха...

   Майката започна да праща детето си с гащеризони...Нищо...Дреха като дреха, но веднъж...наистина се получи забавяне при разкопчаването му, защото детето не можеше само и докато дойде при мен след неуспешния опит...и се напишка...Не и изнесе, дори направи намек, че нарочно е предизвикана ситуацията...А не беше така...

   Мина време. Същата група стана подготвителна. Един ден, при издаването на децата (бях втора смяна), майката се застоя при мен отвън, на двора и... реши да сподели: "Извинявайте, госпожо, но имам един "грях" към вас и трябва да ви го призная...Спомняте ли си първата родителска, разговора за гащеризона"...Да, спомням си. Как да не си го спомням - отговорих и аз.

   "Е, тогава аз нарочно започнах да пращам детето с гащеризон, напук на госпожата, която ни каза да не ги водим с гащеризони. Извинете, но не бях права. Трябваше да минат няколко години, за да разбера, че каквито и съвети да сте ни давали е било само в интерес на нашите деца..."

   Връщам се отново на темата за дрехите. В раницата на детето трябва да има един пълен комплект дрехи за смяна.                   Препоръчително е дрехите да не са за доизносване...малки, тесни...само и само да има нещо в раницата. Тези дрехи са необходими, ако детето се намокри, напишка, изцапа...

   Хранене.

   Е, би трябвало до тръгването на детска детето отдавна да е хванало лъжицата и да се храни само...Не че не се случва да бъдат хранени, но...има разлика да помагаш при хранене и да храниш. Храненето също е момент от израстването на детето. Понякога в стремежа си детето да не остане гладно сме склонни ние да вземем лъжицата вместо него. Понякога също такаи ние, като родители, имаме нужда от голямо търпение, а то не всеки път е "под ръка"...

   Каквото и да може да направи детето само преди тръгването му на детска градина, гарантира неговата независимост, самостоятелност, а те пък влияят на самочувствието на малкия човек. А това е важно за детето и още как...Не че няма да му се помогне, не мислете в тази посока...но...моментът на "Аз мога сам" е много важен за децата.

   Като ги гледах тази година как се бореха с дрехите...Двата крака в единия крачол, горната блуза на краката, дрехите облечени, но някак си наопаки, а как се усукваха горните блузи - нарочно да искаха да го направят, нямаше да се получи...Нищо, казвах им аз...заедно ще се научим. Имахме си и сигнал за помощ..."Помощ, рибааа!" - от едно детско филмче. Сядаха на столчетата и започваха с това, което могат - пантофи, чорапи, панталон, пола...Следваше "битката" с горните блузи. Ето тогава започвах да чувам от много страни: Помощ, рибаа!...Това беше нашата шега, но и тя ни помогна с усмивка да преодолеем поредното препятствие по пътя на самостоятелността...Дръпна единия ръкав - детето продължава. Хайде през главата...Детето продължава и така...се научиха, че не е чак толкова трудно. А доволната детска усмивка, че се е справило само няма с какво по-хубаво да се замени.

   Имаше и хитруване, и закачка...Аз зная, че детето може, а то се прави, че не може...Отивах при малчугана, сядах при него и му казвах: "Ти можеш! Опитай! Ако все още имаш нужда от помощ, аз съм ето тук, до теб...Хайде, опитай!" Следваше дяволита усмивка и доказване на "аз мога сам".

   Момичетата...Разбирам ги мамите, че искат техните малки принцески да изглеждат наистина като такива, но повярвайте, веднъж и аз се затрудних да облека на едно от момичетата ...сукман да го наречем.

   Дебелите, поларените дрехи също не са необходими за детската. В занималните е топло, децата са в движение, изпотяват се.

   Идва ред на чорапогащниците. Я си представете, ако се наложи да обуете 28 - 30 чорапогащника за има няма 30 минути...Награда давам на този, който успее.

   На всички родители препоръчвам през зимата - чорапи, панталон, отгоре термо панталон. Довеждате детето на градина, сваляте термо панталона и готово. Някои се вслушват в съвета ми, други не. Както и да е. В такива случаи си повтарям, че не съм в детската за "украса", а и с точно определена цел - да възпитавам, гледам и да "уча" децата на хората, а на родителите "да помагам" със съвети, ако те ги искат, разбира се... В крайна сметка, нали това ми е работата...

   Обувките...Има обувки за разходка, за игра, за "официални" случаи...Тази година се случи много лепенки да слагам на момичетата. Обувки - красиви, но не и удобни. Разбира се, вечерта поговорих с майките на децата. На другия ден ги доведоха с практични обувки за игра. Дали обувките да бъдат с лепенки? Да, препоръчвам го, защото децата се справят сами с тях и отново стигаме до момента за тяхната независимост при самообслужването. И...не си мислете, че проблемът е във връзването на 30-на чифта обувки...Щом се налага, ще бъдат вързани, няма да ходят боси, но предварителната помощ на всеки родител се изразвява в това, да е преценил кои дрехи и обувки няма да затруднят детето му, така че то да се почувства и голямо, и полезно за самото себе си.

   Когато родители са ме питали за обувките с лепенки или с връзки да бъдат, откровено съм им казвала: "Ако не бяхте ме попитали, нямаше да ви кажа, но след като питате, с лепенки. Така по-бързо ще се организираме за излизане навън." Не че нямаше деца с връзки. Имаше. Връзвахме ги разбира се. И всички да бяха в връзки, пак щяхме да ги връзваме, но...

   Играчките.

   И за тях може да се говори много, и все няма да е достатъчно...Какви играчки за коя възраст са подходящи? Какви играчки може да носи детето в детската градина?

   Ако трябва да отговоря с една дума - подходящи...Но кои играчки са подходящи? Тези, които не застрашават децата. А има ли опасни играчки? Да, има. За първа група малките, остри, с твърди ръбове играчки не са за детската градина. Тази година на няколко пъти ми се наложи да провеждам разговори с родителите, относно безопасността на играчките, които децата носеха в детската.

   Бакогани, трансформери, дори капачки на флумастери...малки топчета, саби,... Родителите ме гледаха учудено. Какво опасно може да се крие в тези играчки? Децата им си играели в къщи с тях. Е, у дома пред очите им са едно две...В групата са повече от 22 и не винаги може да се види какво правят малчуганите с тези...и малки и опасни играчки...

   А като дойде Баба Марта и като започнат да свалят мъниста и всякакви възможни украси от мартеничките. Имало е случаи на пъхане на топчета в носа, на мъниста...Не, не го приемам като професионално изкривяване споделеното...По-скоро все повтарям, че на децата не може да се има безрезервно доверие...Деца са си все пак.

   Понякога се питам, дали в стремежа си да не си спестим "неприятности", не говорим открито с родителите, а нали целта е единствено и само в интерес на децата? Но дали така се разбира?

   Първата родителска...

   Ако имате въпроси - задайте ги. Ако нещо не сте разбрали, ако нещо ви притеснява - споделете го. Ако ние трябва да знаем каквото и да било за вашите деца - кажете го. Раздадох на родителите анкети, които те попълниха и дадоха някаква представа за децата.

   Понякога се чудя...

   Ако родителите са настроени позитивно, ако и разговорите, които водят с децата за детската градина са позитивни, то и самото дете по-бързо ще се адаптира към детската градина.

   Емоционална готовност на детето.

   Някои деца така и не свикват с детската до подготвителна група. Различен характер, различен темперамент. Естествено, не трябва да се търси причина в детето. Има и деца бързо приспособими. Дори и смесените групи не ги притесняват. Би трябвало детския учител да успява да достигне до всяко дете...Би трябвало...Не че ще търся извинение в наистина голямата бройка в групите, но понякога наистина е трудно да се обхванат с поглед, а какво по-хубаво от това учителят да успее да поговори с всяко дете, да успее да усети настроението му, мислите му...В нашата група си имаме и задължително време за разговори. По време на приема сутрин и след закуска, следобед - след закуската - също. Децата свикнаха и след Нова година чакаха този момент, защото знаеха, че идва времето всеки да каже, да сподели...

   Първи ден в детската градина.

   Е, вече сте готови за този първи ден, който може би дълго време ще си спомняте. Дрехите са изгладени, раницата е подредена. Последен разговор, преди лека нощ и той може би ще е за утрешния ден, за детската градина.

   Кой тръгва с по-свито сърце за детската - мама, татко или детето??? Разбираемо е като усещане. Вече сте там. Оставяте малкото си съкровище при съвсем непознати, чужди хора. Ако имате възможност да не ходите на работа, направете го и то не за да взимате детето на обяд, а рано следобед. Първият ден ще мине много, много бавно. През половин час ще поглеждате часовника. Нищо чудно да ви се стори, че времето е спряло и...най-после...Време е да отидете и да си приберете детето от "онова непознато и за вас място"...Как ли е милото? Какво е правило цял ден без мама? Какви ли не мисли ще ви минат през главата.

   В момента в който се озовете пред детската, може да усетите как сърцето ви прескача :))) В момента в който видите детето си и всичко се забравя.

   Е, най-после е в прегръдките ви. Подходящ ли е моментът за глезене и позволяване на "всичко", гонени от гузна съвест, че сте "оставили" детето си в градина? Мммм....Вие решавате...Но не мисля, че е удачно. Любовта към детето може да има различни прояви, не само в задоволяване на моментни капризи...

   Втори ден...Трети...И колелото се завърта...

   Разговори с детето.

   Най-често срещаните въпроси при взимане на детето са: Днес караха ли ти се в детската? Наказваха ли те? Какво яде? Спа ли? Пи ли вода?

   Всички тези въпроси насочват разговора в негативна посока. Бих предложила един по-позитивен подход, който да поведе разговора в по-позитивна посока.

   Може би въпроси като: Похвалиха ли те днес в детската? Играхте ли си с децата? Гладен/гладна ли си? Хареса ли ти яденето? Запозна ли се с нови приятели? С кои деца седя на една маса? С кого си игра? А храната вкусна ли беше? - да ви дадат повече "достоверна" информация.

   Винаги може да се намери и някое "бъбриво врабченце", което нещо да ви е пошушнало. А като се приберете у дома, една театрализирана игра с любимите играчки може и да ви даде много повече отговори на интересуващите ви въпроси.

   Нали знаете, че на Мечо всичко се казва...

   Чудя се дали да засегна и следния въпрос...Лъжат ли децата? Аз бих отговорила без да се замислям: Да. А вие?

   Случвало се е, дори и през годината, която мина, да си говорим с родителите и за това. На някои мнението категорично е: Моето дете не лъже. Аз най-добре си познавам детето.

   Е, как тогава аз да го убедя, че не е така? В стремежа си да стане тяхната, децата "не знаят", че лъжат. Често се преплитат измислици с фантасмагории. А и когато едно капризно на ядене дете всеки ден чува от майка си: Пак ли не си ял? Тогава нищо няма да ти купя. Идва момент в който детето започва да казва: Аз всичко си изядох. Не беше така...Случай от миналата година.

   Друго дете, за първи път естествено на градина, казваше, че било наказвано...само и само да си стои у дома.

   Може би в прав текст би трябвало да го напиша...няма как по друг начин...Да седне ли дете на столчето, защото се е поувлякло в играта и посяга на другите деца. Да, ще седне, но и аз сядам срещу него да си поговорим. Да разберем заедно къде е конфликта.

   Или усеща се напрежение между две деца. Практиката си казва думата и в очакване да се доказва кой е по-силен от двамата, най-често им предлагам да седнат на столчета, на маса, на килим - където желаят и да се разберат кой прав, кой крив в цялата тази история и защо се е стигнало до конфликт. Да си поговорят до разрешаване на проблема. Не след дълго ме викат и ми казват причините, породили спора...Много често ме изумяват, като кажат: И двамата не бяхме прави.

   Понякога се налага и вдетиняване. Карат се за играчка. И двете деца, дори и повече искат точно в този момент да си играят с нея. Е, в такива случаи вземам играчката и им казвам: След като тази играчка "не е слушала" и доведе до скарване на приятели, няма да си играе с вас. Най-честия въпрос е: Играчката наказана ли е? Не, защо да е наказана? Нека да си стои тук, никой да не си играе с нея и да види колко е хубаво така...

   Не мислете, че децата не усещат иронията и шегата. Напротив. Колкото са по-малки, толкова и реакциите им са по-спонтанни..."Виждаш ли сега? Никой няма да си играе с теб. Защо не слушаш?"

По-големите деца се усмихват хитровато и след малко идват и ме питат: "Хайде да я пуснем във играта. Няма да се караме повече за нея."

   Изрази, като "наказан", "наказана", "наказание" аз поне не използвам, но децата идват в първа група знаейки значението им. Има ли проблем, има и начин за разрешаването му и този начин не е свързан с горе изброените думи, а с разговор, привеждане на примери.

   Нещо от практиката - от групата с която бях миналата учебна година. Първа група.

   Първи ден в групата. Много балони - в занималнята, на верандата, навсякъде. Подредени кътове за игра. Така, както родителите и децата тръпнат в очакване да видят кого ще заварят, така и ние тръпнехме да видим кой ще дойде:)))

   Имаше и рев, имаше и усмивки...От всичко по малко...Красиви, умни деца. Създадохме си наш ред, с наши правила...Да, децата може и да не разбират от "правила в групата", но от "може" и "не може" разбират.

   ...За правилата в групата може да "си поговорим" някой друг път...

  

  

  

Днес беше особено вълнуващ ден за мен, защото за първи път участвах в радиопредаване на живо. Заедно с мен бяха колегите Руми Тунева и Роси Минкова - невероятни, блестящи, в чудесна форма, заради което се получи много приятен и смислен разговор.

Разбира се, цялото това удоволствие го дължим на очарователната водеща на сутрешния блок по програма "Хоризонт" - Нина Колева, за която суперлативите ми няма да са достатъчни, но вие сами ще усетите топлия и предразполагащ начин, по който тя води разговора, и нейната искрена любов и  разбиране към децата и учителите. 

Разбрах също така, че предаването е качено в сайта на БНР, защото е получило добра оценка. Предлагам го на вашето внимание - аудио записите са в две части.

http://bnr.bg/Audio.aspx?lang=1026#http://bnr.bg/sites/horizont/

   Предлагам ви малко морска прохлада и едно слънчево реге в тон с настроението...

   А на морето беше...като на море с деца...Имаше от всичко...къде в повече, къде по-малко, но предимно в повече...

   Много пясък, много вода...А тази вода дали ще можем да я изгребем с кофичките??? - беше ме попитало едно хлапе на предишно море...Ако не опитаме, няма да разберем - бях му отговорила тогава. Е, опитахме се и не успяхме...

   А пясъкът дали ще стигне за един ей такъв огромен замък? Нищо не ни пречи да опитаме.:)))

   Вечерните разходки не ни омръзваха. Не капризничехме с храната. Какъв апетит им се отваря само?

   Не ни омръзна да се правим на хавайки и хавайци - с хавайките.

    Не ни омръзна да стоим във водата и все ни беше...малко "стоенето"...

   И уж нямаше да спим на обяд, но очите сами се затваряха за следобедна дрямка...

   И Джулая, и ден на хавайките, на пясъчните замъци, на танците, на рождените дни...си имахме. Ден за събиране на миди и все другите са събрали повече, на разходките по плажа до скалите и обратно...Пикник на плажа...какво по-приятно от това - да седиш на плажа и да си хапваш сладко, сладко...Дори един ден се опитахме да изчистим морето от водораслите.:)))

   На следващия ден се появиха отново...водораслите, но предпочетохме да потърсим по чисто място за "гмуркане".

   А вечерите...на палачинките, пържените картофи с или без цаца...Къде без тях?

   Намерихме време и за танци край брега, и Нептун ни кръсти с морски имена...

   Преди това обаче му писахме писмо върху обгорена хартия, че той такива ги харесва, да дойде на брега, за да се срещнем с него отново...

   Сложихме писмото в стъклена бутилка, в която всеки сложи пясък, миди, водорасли и го метнахме в морето.

   Явно Нептун го е "получил", защото вечерта беше с нас. Не беше забравил да вземе и русалки със себе си. Посвети ни в морските тайни, изкъпа ни с морска вода и ни даде най-красивите морски имена.

   Костюмирахме се в чест на Нептун като карибски пирати, русалки, феи...Имахме си и хаваец и хавайки...принцеси...

   Морето ме зарежда за година напред. Мисля, че и децата също. Ако съм успяла да им предам и частица от моята любов към него??? Дано е така. С някои от децата бяхме поредна година заедно. Помнят от първото ни море какво сме правили на морския бряг.

   Един ден ги чувам да си говорят: А помните ли модното ревю с воалите на пясъка? Цар Нептун ни беше изпратил писмо, в което ни пишеше, че ако не ни види на брега, няма да дойде. Да му изпратим писмо в бутилка, но писмото трябва да е обгорено и да прилича на старо. А децата от другите държави, дето танцуваха? Зарята спомняте ли си? Забравихме за дискотеките...А пък едната година, ето точно тук, дойде Нептун и тъкмо да си тръгва заваля много силно...Чакайте, чакайте, а басейна миналата година??? Хайде пак да си направим пижамено парти. Само че не върви без сапунени балончета...

   Ще чакам "с нетърпение" следващото лято...Децата също...

   А дотогава - снимки, от които морето да се разплиска по бреговете на блога...Да го поохлади, поразхлади и "да замирише" на море...

За начало - С едно слънчево реге...на път..

 

    И...отново реге - за настроение...

 

Морско настроение...

 Ако ви е горещо и ви се иска да поразхладите погледа си...

 

 

И ако не ви е омръзнало вече...ето ви още малко снимки...

 .....

Един клип, който направих през 2010 г. по време на представление на образователен театър. Децата бяха поканени да влязат в ролята на родители и се справиха блестящо, но още по-интересно беше да се наблюдават реакциите на останалите ученици. 

В концепцията на МОМН за нов закон за училищното образование четем: „В училищата липсва специализирана грижа за връзка с родителите, за подпомагане на учителите и учениците по процедури и технически въпроси, свързани с реда, организацията на учебния процес и дисциплината.” В този текст прозира желанието на образователните власти да използват родителя само в ролята му на плашило за непослушния ученик, докато неговият авторитет и родителска грижа са необходими на учителите за тяхното адекватно взаимодействие с ученика, за неговото израстване не само като познаващ субект, но и като социално активен субект, като личност, отговорна пред себе си и другите. Социалните зависимости на родителя определят неговото отношение към училището, и не може да очакваме възрожденска любов на родителите към училището в посттоталитарното общество. Условията на живот в стоковопарични отношения нарушават връзките между хората, а липсата на връзки между субектите е формата на отчужденото им битие, което не може да се избегне. Трябва да се познава отчуждението като феномен и неговото съществуване и в, и спрямо образованието. Изхождайки от методологическите предпоставки на стоковопаричното битие на хората, икономическата и социална неподреденост на посттоталитарното общество, и имайки предвид светоотношението през призмата на илюзиите е необходимо правото да зададе следното ситуация: човекът, влязъл в ролята на родител, да бъде „сграбчен” от такива обществени отношения, изисквания, зависимости, определени от законите, които да направляват отговорното му поведение спрямо детето до 18 години. Законовите правила в един следващ момент стават морални, обрастват с морални норми, общественото мнение в социалните групи започва да одобрява или неодобрява различните поведения, включително взаимодействието на родителя с училището, съобразно нормите заложени в закона. Не специализирана грижа на училището към родителя, а обратно- специализирана грижа на родителя към училищния живот на детето, родителят се отнася към училището, взаимодейства с него относно интересите на детето. Не родителят да „хвърли” детето на държавата и тя да го отглежда и развива, а училището съдейства на родителя за това негово развитие. Претенцията на родителя към образователната услуга е реципрочна на претенцията на училището към родителя, към неговото изпълнение на изискванията, включени в ролята му на родител. Необходимо е да се опишат, да се изследват отговорностите на родителя, изискванията включени в социалната роля „родител” и те да влязат в ЗНП, закона за закрила на детето и другите нормативни документи. В ЗНП има само едно формално изискване към родителя, за което е предвидена и санкция, а именно да осигури присъствието на детето в училище, и ако не го е осигурил да плати глоба. Тази санкция реално е неизпълнима, защото процедурата на това глобяване е тромава и лесно оспорима.

Днес разхождайки се по улицата видях едно дете,
което плачеше...направо крещеше, а след него тичаше
загрижена и объркана майката. Ехото от крясъците му се
чуваше отдалече. Всички минаващи от тълпата се обръщаха
от любопитство... Оказа се, че детето искало сладолед.
Разбира се, то не разбира колко вреден е през декември
хапването на един сладолед. Но въпреки това хлапето
протестираше...за своя избор.
Продължих по улицата и си мисля - хубаво е това от малък
да имаш, да изграждаш своето аз, въпреки тревогата на
загрижената майка.
Прибирам се в къщи и се замислих...
А какъв ли щеше да е света, ако всички завинаги оставаме деца!?
Свят на плач, крясъци, писъци, викове, детски рев и капризи.
Но, може би, щехме да бъдем с най-чистите, невинни сърца...

Извинявам се за въпроса ми, но се обръщам към всеки, който може да ми помогне: искам да направим с моята дъщеричка ( на 7 год. е тя) една кукла ''Баба Марта''. В момента ми се върти идея да я направим с дървена лъжица или шише от минерална вода (500 мл)? 

Извинявам се за въпроса ми, но се обръщам към всеки, който може да ми помогне: искам да направим с моята дъщеричка ( на 7 год. е тя) една кукла ''Баба Марта''. В момента ми се върти идея да я направим с дървена лъжица или шише от минерална вода (500 мл)? 

   

 

    Здравей малко, вече почти пораснало момиче!
    Привет!!!
    Сигурно се питаш от кого ли пък е това писмо при коледния ти подарък. Бързам да те известя, че писмото е от този, в когото децата колкото са по-малки, толкова повече вярват в него и колкото повече порастват – толкова вярата им намалява, но не съвсем...
    Все някъде там, в замъка на детството, при босите и охлузени от игра крачета, при безгрижието и детския смях има и едно кътче от спомени в което аз неизменно присъствам...
    Аз, добрякът дядо, който обича децата – и малките, и вече порасналите, и всички, които вярват в магията наречена Коледа, не пропускам коледна нощ.
    Както знаеш, аз всяка година тръгвам от Лапландия – от там, където вечен студ и мраз е сковал земята – с моята шейна, теглена от Рудолф и неговите братя.
    Всяка година в коледната нощ аз нося дар, вълшебство, вяра, надежда и любов на всички хора, които вярват в мен, в Коледа.
    Всяка година получавам хиляди, милиони, безброй съкровени писма, в които децата споделят своите мечти и очакват да ги превърна в реалност.     

   Понякога успявам, друг път не...хм...да изпълня техните желания.

   Понякога  ми се случва да поиздърпам нечие ухо и вместо подарък да пусна въгленче през комина....Ех, случва се!!! Понякога получавам писма от вече пораснали деца, които обаче все още се мислят за малки. Тогава се случва да им припомня, че малки, малки, но и не съвсем малки са вече...

   При мен се спазва една строга йерархия – какви подаръци да подарявам и на колко годишни деца.
   Ако се случи....някое дете да си пожелае...неподходящ подарък...Какво правя тогава ли? Слагам у дома му пред елхата друг подарък, избран от Снежанка.
 Е, ти, детенце, си вече на 8 години, а това си е една наистина сериозна възраст. Възраст, когато нито си голям, нито си малък...Може да се каже, че си вече пораснало дете...
   Играй си с куклите и играчките, които имаш и когато ти остане свободно време от уроци, а дали ще имаш свободно време зависи единствено и само от теб как ще си организираш времето.

   Догодина под твоята елха...кукла може и да няма...Не, но-скоро няма да има, защото какво би се случило, ако раздам куклите на 8-9-10-11-годишните момичета???

   Хо! Хо! Хо!
   Няма да има за онези малки момичета мъничета, които не могат без кукли...
    А сега сериозно!!! Колкото и да се стараят моите джуджета, куклите няма да стигнат.
   А ти, като вече пораснало дете пожелавай си здраве, късмет, щастие, успехи. Чети много книги. Учи, за да знаеш.
   Обичай и радвай мама и тате така, както те те обичат и радват.
   Бъди добро дете! Изиграй на воля детските си игри с играчките, които вече имаш и от догодина ще е време да мислиш вече за сериозни неща...

   Честита Коледа на теб и на твоето семейство! Весело посрещане на Новата 2011 година!

Искрено твой Дядо Коледа!

Лапландия