Подкрепям ги напълно, далеч съм от това да им се ядосвам. Причината е, че ги разбирам – ако не се погрижат сами за себе си, то тогава кой? Явно не държавата и явно не родителите. На тях какво им пука? Многото години на недооценяване на неверояния им труд го показват.

Да, заслужават нормално отношение и заплащане за това, което правят. Защото те не са само учители – от тях се изисква и да възпитават децата ни, да ги разбират, да разбират и родителите на децата, да се любезни и усмихнати, не на последно място да изглеждат порядъчно – да имат свестни дрехи бе хора... а освен това да се ровят в бумащини и бюрократщини (надали не-учителите могат да си представят какво представлява класното ръководство например и не е само това) – учителството не е просто двайсетина учебни часа норматив седмично, бих могла да изброявам още, знам за какво става дума – изпитала съм го, не голословнича. Къртовски, ежедневен труд.

И призвание. Добрите учители са много. Свестните и съпричастни с детския мир също. Контактуващите с нестабилните тинейджъри, оставени на самоотглеждане поради напрегнатото ежедневие на родителите им дават много, вярвайте, много от себе си.

Но за да могат да го правят те не бива да се чудят как да свържат двата края. Факт.

Не им се сърдя. Съпричастна съм и в това, че вече пет седмици се опитваме така да организираме семейното разпределение на времето, че да се грижим за нашия първокласник. На работа с мама, на работа с татко, по няколко часа в „Патиланци”, отвреме-навреме гледачка (ама последните две не са само за черните ми очи), скъп наш приятел го гледа два дни, докато таткото беше в Холандия, а моя милост – на командировка в Германия...

Странна ситуация. До кога ли ще продължи? Наивният ми оптимизъм приключи – вече не се заблуждавам, че при ей-тези преговори най-накрая Любимото правителство и Синдикатите ще се разберат. Което ме кара още повече да не съм доволна от гореспоменатото Любимо. Дори „не съм доволна” е меко, нежно представяне на това, което изпитвам. Как може да са толкова безочливи да продължават да държат в патова ситуация няколко милиона души – учители, помощен персонал, родители и роднини на малки ученици... А самите ученици – 5 от 36 учебни седмици за цялата учебна година (но седмиците са по-малко за началния курс и за милите ни дванадесетокласници) – процента можете да си изчислите, ако счетете за нужно.

... Странна ситуация... Как да им помогнем?

За децата и техните родители

Ято щъркели, както всякагодина наесен, поели на юг. Обаче в едно семейство малкото щъркелче било много слабои не можело да прелети целия път само. Затова баща му го взел на гърба си и потеглили.Над океана старият щъркел попитал синчето си:
- Сине, когато остарея, ще ме носиш ли и ти така на гърба си, както сега аз тебе?
- Да, татко, ще те нося.
Щъркелът се наклонил на една страна и изхвърлил малкото щъркелче в океана.
На следващата година историята се повторила: малкото щъркелче не успяло да заякнедостатъчно, за да лети само, и старият щъркел го взел на гърба си.
Над океана бащата попитал сина си дали, когато остарее, ще го носи на раменете ситака, както сега той го носи.
- Разбира се, татко, ще те нося – отговорило щъркелчето.
И то било изхвърлено.
На третата година потеглили пак на юг и пак старият щъркел носел на гърба си малкотощъркелче. Над океана го запитал:
- Сине, когато остарея, ще ме носиш ли и ти така мен, както сега аз нося теб?
- Не, татко.
- Защо?
- Защото тогава ще нося моето чедо.

Попаднах на страницата на един руски училищен сайт и се зачетох в инструкцията за родители, която е публикувана на видно място. Допаднаха ми така формулираните съвети и си помислих, че те са от полза не само за родителите, но и за нас като учители.  

Общи съвети:

1. Не се скъпете на похвали.

2. Хвалете детето, критикувайте изпълнението.

3. Даже в морето от неуспехи може да се намери островче на успеха и да се закрепите за него.

4. Поставяйте пред детето само конкретни цели.

5. Не поставяйте няколко задачи едновременно.

6. Формулата «отново ти не…» - е най-сигурният път към израстване на неудачника.

7. На децата не бива да се натрапват възгледи, мнения на родителите по дадените за изпълнение задачи. Родителите могат заедно с детето си да обсъждат варианти на действие, да помагат в подбора на определени средства за достигане на целите.

10. Детето расте и се възпитава в общуване с хората, които го разбират и уважават, обичат го и дружат с него.

11. След всяка контролно-оценъчна работа в спокойна и предразполагаща обстановка поговорете с детето как да му помогнете, за да постигне още по-голям успех, така че изискванията на учителите да бъдат изпълнени.

12. Не бива да се предявяват към детето такива изисквания, каквито то не може да изпълни.

13. Необходимо е вкъщи да се създават условия, в които детето да чувства, че учението е социално значимо дело, чийто резултат от неговите познавателни старания извиква поощрителен отклик в семейството.

14. Добре е да се показват на роднини и близки писмените работи на детето, с които се гордеете.

15. Нека детето да чува коментарите на възрастните, разкажете му за отзивите, които са дали вашите познати за неговите писмени работи.

16. Детето трябва да бъде уверено, че родителите му се гордеят с него.

17. Необходимо е да се проявява постоянен интерес към делата на детето, да се разграничават грижите, успехите и неудачите.

18. Обръщайте се към детето като към възрастен човек, като пълноправен участник в семейния живот.

19. Учебните постижения на детето трябва да се възприемат като принос на детето в живота на семейството.

Ролята на родителите при изпълнението на домашните работи

1. Помощта от възрастните трябва да се изразява само в създаването на външни условия за работа: организация на работното място и планиране изпълнението на задачи;

2. Изключва се намесата на родителите в подготовката на домашните задачи по отношение на съдържанието.

3. Всяка задача, изпълнена от детето, трябва да бъде проверена и оценена. Резултати няма, ако процесът на работа не е оценен. Детето трябва да знае, че се е справило, а това, което не умее да прави все още, за него е нужно да поработи.

4. Домашните могат да служат като средство за поддържане на познавателния интерес. Такива задания имат творчески характер. Те не са задължителни и детето избира само онези от тях, които го привличат. При изпълнението на задачите взимат участие и възрастните. По правило такива работи се оформят по определен начин и се подписват и от детето, и от родителите му.

5. В работата непременно се отбелязва кой е помагал на детето и тя се приема като резултат от сътрудничеството на детето с този член от семейството.

6. Домашните работи могат да играят ролята на своеобразна рефлексия, когато детето разказва на родителите си как се е представило в училище. Задачата на възрастните е да го изслушат внимателно, да проявяват интерес и разбиране към неговия разказ, да задават въпроси.

7. Детето привиква старателно да подготвя домашната си работа и когато то се справи успешно, без помощта на възрастния, това му носи удовлетворение и увереност в собствените сили.

Детето ще израсте като неудачник и невротик, ако използвате изрази като:

1. „Излез”, „ не ми пречи”, „зает(а) съм”;

2. Силните хора не плачат;

3. Ти винаги правиш всичко не както трябва.

4. Ти си лош и аз такъв не те обичам;

5. Ти всичко правиш по-лошо от другите;

6. По-добре да не те бях раждала;

7. Колко много сме ти дали, а ти…

8. Ако ти така почнеш да се държиш, с теб никой няма да дружи (няма да те обича, няма да се ожени за теб и т. н.)

9. Неправилно! Това трябва да се направи по друг начин!

10. Колко пъти съм ти казвала, но ти всичко правиш наопаки!

11. Не вярвай на никого – всички лъжат!

12. Бог ще те накаже!

Детето ще израсте щастливо и успешно, ако му казвате:

1. Сега ми е нужна помощта ти - или - докато с теб заедно направим това, разкажи ми какво се е случило.

2. Поплачи си – ще ти олекне!

3. Ти си такъв умник, юнак, също като баща си (или майка си)!

4. Аз те обичам, ти си добър и умен, но сега съм огорчен от твоето поведение и се чувствам зле.

5. Днес си се справил по-добре от вчера, защото си се постарал!

6. Ние те чакахме да си дойдеш! Какво щастие е, че те има! Какво бихме правили без теб!

7. Ние те обичаме, разбираме и се надяваме на теб!

8. Интересно ни е да чуем мнението ти.

9. Както ти се отнасяш към хората, така и те ще се отнасят към теб. Ако ти ги обичаш и разбираш и те ще ти отвърнат със същото.

10. Хайде да видим как това може да стане по-добре! Да опитаме още веднъж!

11. Избирай приятелите си сам и помни, че всичко в живота ти зависи от теб!

12. Бог те обича!

Попаднах на страницата на един руски училищен сайт и се зачетох в инструкцията за родители, която е публикувана на видно място. Допаднаха ми така формулираните съвети и си помислих, че те са от полза не само за родителите, но и за нас като учители.  

Общи съвети:

1. Не се скъпете на похвали.

2. Хвалете детето, критикувайте изпълнението.

3. Даже в морето от неуспехи може да се намери островче на успеха и да се закрепите за него.

4. Поставяйте пред детето само конкретни цели.

5. Не поставяйте няколко задачи едновременно.

6. Формулата «отново ти не…» - е най-сигурният път към израстване на неудачника.

7. На децата не бива да се натрапват възгледи, мнения на родителите по дадените за изпълнение задачи. Родителите могат заедно с детето си да обсъждат варианти на действие, да помагат в подбора на определени средства за достигане на целите.

10. Детето расте и се възпитава в общуване с хората, които го разбират и уважават, обичат го и дружат с него.

11. След всяка контролно-оценъчна работа в спокойна и предразполагаща обстановка поговорете с детето как да му помогнете, за да постигне още по-голям успех, така че изискванията на учителите да бъдат изпълнени.

12. Не бива да се предявяват към детето такива изисквания, каквито то не може да изпълни.

13. Необходимо е вкъщи да се създават условия, в които детето да чувства, че учението е социално значимо дело, чийто резултат от неговите познавателни старания извиква поощрителен отклик в семейството.

14. Добре е да се показват на роднини и близки писмените работи на детето, с които се гордеете.

15. Нека детето да чува коментарите на възрастните, разкажете му за отзивите, които са дали вашите познати за неговите писмени работи.

16. Детето трябва да бъде уверено, че родителите му се гордеят с него.

17. Необходимо е да се проявява постоянен интерес към делата на детето, да се разграничават грижите, успехите и неудачите.

18. Обръщайте се към детето като към възрастен човек, като пълноправен участник в семейния живот.

19. Учебните постижения на детето трябва да се възприемат като принос на детето в живота на семейството.

Ролята на родителите при изпълнението на домашните работи

1. Помощта от възрастните трябва да се изразява само в създаването на външни условия за работа: организация на работното място и планиране изпълнението на задачи;

2. Изключва се намесата на родителите в подготовката на домашните задачи по отношение на съдържанието.

3. Всяка задача, изпълнена от детето, трябва да бъде проверена и оценена. Резултати няма, ако процесът на работа не е оценен. Детето трябва да знае, че се е справило, а това, което не умее да прави все още, за него е нужно да поработи.

4. Домашните могат да служат като средство за поддържане на познавателния интерес. Такива задания имат творчески характер. Те не са задължителни и детето избира само онези от тях, които го привличат. При изпълнението на задачите взимат участие и възрастните. По правило такива работи се оформят по определен начин и се подписват и от детето, и от родителите му.

5. В работата непременно се отбелязва кой е помагал на детето и тя се приема като резултат от сътрудничеството на детето с този член от семейството.

6. Домашните работи могат да играят ролята на своеобразна рефлексия, когато детето разказва на родителите си как се е представило в училище. Задачата на възрастните е да го изслушат внимателно, да проявяват интерес и разбиране към неговия разказ, да задават въпроси.

7. Детето привиква старателно да подготвя домашната си работа и когато то се справи успешно, без помощта на възрастния, това му носи удовлетворение и увереност в собствените сили.

Детето ще израсте като неудачник и невротик, ако използвате изрази като:

1. „Излез”, „ не ми пречи”, „зает(а) съм”;

2. Силните хора не плачат;

3. Ти винаги правиш всичко не както трябва.

4. Ти си лош и аз такъв не те обичам;

5. Ти всичко правиш по-лошо от другите;

6. По-добре да не те бях раждала;

7. Колко много сме ти дали, а ти…

8. Ако ти така почнеш да се държиш, с теб никой няма да дружи (няма да те обича, няма да се ожени за теб и т. н.)

9. Неправилно! Това трябва да се направи по друг начин!

10. Колко пъти съм ти казвала, но ти всичко правиш наопаки!

11. Не вярвай на никого – всички лъжат!

12. Бог ще те накаже!

Детето ще израсте щастливо и успешно, ако му казвате:

1. Сега ми е нужна помощта ти - или - докато с теб заедно направим това, разкажи ми какво се е случило.

2. Поплачи си – ще ти олекне!

3. Ти си такъв умник, юнак, също като баща си (или майка си)!

4. Аз те обичам, ти си добър и умен, но сега съм огорчен от твоето поведение и се чувствам зле.

5. Днес си се справил по-добре от вчера, защото си се постарал!

6. Ние те чакахме да си дойдеш! Какво щастие е, че те има! Какво бихме правили без теб!

7. Ние те обичаме, разбираме и се надяваме на теб!

8. Интересно ни е да чуем мнението ти.

9. Както ти се отнасяш към хората, така и те ще се отнасят към теб. Ако ти ги обичаш и разбираш и те ще ти отвърнат със същото.

10. Хайде да видим как това може да стане по-добре! Да опитаме още веднъж!

11. Избирай приятелите си сам и помни, че всичко в живота ти зависи от теб!

12. Бог те обича!

Отдавна се каня да пиша за нещо, което ме порази през лятото, по време на мой стаж в Германия, по една международна програма. Написаното от Gospoja Praznodjobova ме подсети, че е крайно време да го направя. С надеждата, че някой ще се престраши да опита и тук. 

Става дума за това как се работи с родителите във Валдорфските училища и детски градини.

Обикновено самото създаване на Валдорфско училище или детска градина става по инициатива на родителите. Просто две-три семейства решават, че искат в тяхното населено място да се открие такова училище или  градина. Те се обръщат към най-близкото т учебно заведение или към Антропософско дружество с молба да се осигурят учители. След това намират помещения, ремонтират ги, обзавеждат ги, под ръководството на намерения учител. И се открива градина или училище......

Но с откриването грижите на родителите не престават. По-скоро се разширяват и обогатяват. Те продължават да се грижат за всичко: от събирането на таксите, до организацията на празниците! В градината, в която работих, родителите бяха организирани в няколко групи: група по поддръжката, група за изработване на играчки (във Валдорфските градини се използват само играчки, направени от естествени материали - дърво, вълна, памук и куклите най-често са ръчно изработени. Това прави Валдорфските учебни заведения доста скъпо начинание.), група за поддръжка на цветната градина, група по финанси, група за реклама на градината, група за решаване на проблеми, възникнали между родители и учители. Както се вижда групите са доста, за това обикновено родителите участват в поне две различни групи. И за разлика от нашите различни комитети и ядра, техните наистина работят. Просто защото ако човек от групата по поддръжката не затегне болтовете на люлката на двора, няма кой да го направи. Хазяйката, в която живях беше в две групи - по правене на играчки и в групата по решаване на проблеми между родители и учители. Като член на първата група, по няколко пъти в седмицата се събираха в различни домове и правеха интересни играчки от хартия и вълна. В близко населено място в средата на лятото се провеждаше голям панаир и детската градина си има маса за продажба на тези играчки на панаира. Това е един от начините да се осигурят средства за градината. Като член на другата група, тя е провела разговор с родителите на едно проблемно дете. Колегите бяха решили, че по-деликатно е друг родител да разговаря с въпросното семейство, а не самите те. Изобщо там деликантността в отношенията, дискретността се простира не само в отношенията родители - учители, но и учители - деца, дори от детската градина. Но това е тема на друг разговор.

Ще споделя с вас една незабравима за мен случка. В първият петък от престоя ми в градината, колежката ме помоли да събера кърпите за избърсване на ръце в един панер. Родители щели да дойдат да ги вземат за пране. Времето напредваше, а никой не идваше да ги взема. На въпросъът ми кой ще ги вземе, колежката вдигна рамене и каза"Не знам". "А кога ще дойде?- попитах аз." "Не знам. Всеки знае къде е ключа. Ще дойде, когато му е удобно и ще ги вземе." И наистина, през всички съботи и недели, които прекарах там, все виждах спрели коли пред градината и някой да работи или на двора, или вътре в градината. Без да присъства никой от учителите!

Колежката имаше четири деца, които се учеха в близкото Валдорфско училище в Ландберг. Двамата с мъжа и споделиха, че като се вземат предвид различните задължения към класовете на децата, включително почистването на помещенията (училището няма платени чистачки), родителски срещи, подготовка на празници и представления, няма седмица в която да не са ходили в училището по някакъв повод! И наистина, като гледах поведението и отношението на всички родители в детската градина и училището в Ландсберг, то беше по-скоро поведение и отношение на собственици, на домакини, а не на хора, които трудно си спомнят откъде се отваря вратата на училището на детето им.

Присъствах на родителска среща.Тя започна с хорово пеене на учители и родители на.......многогласен канон! Продължи с обсъждане на проблеми на градината, тренингови упражнения и беседа по въпроса за това, как да показваме обичта си на децата! И всичко това - с усещането за равнопоставеност на учители и родители, а не като тук: учителите говорят, родителите мълчат. и родителски срещи се правят не два пъти в годината, а всеки месец!

Присъствах на празника на училището. Празник, продължил цял ден! Сутринта - с игри и забавления, след обяд - цирково представление. Игрите и забавленията, както и храната, бяха организирани от децата и родителите. Деца и родители от всеки клас стояха на определени места в двора, осигуряваха реда и събирахе парите от ходене с кокили, хвърляне в цел, надуване на балони и други поне десетина различни игри. Други родители и ученици стояха на бюфета, организиран с неща направени и донесени от къщи и ги продаваха. Правеха се и пици от учениците, сладолед, напитки, явно осигурени от съответните класове. След обяд цирковото представление също беше от децата, които изучават цирково изкуство като свободно избираем предмет в училище. И билетите за това представление също бяха принос към касата на училището. Невероятно беше усещането, което се породи в мен: сякаш цялата околност беше включена в този празник. А то си беше и така. Училищният празник беше празник на цялата околност около град Ландсберг, защото училището беше едно и го посещаваха ученици от всички населени места наоколо.

А вие да сте присъствали на абитуриентски бал, на който отива цялото семейство, понесло тържествено в ръце сандвичи, торта или салата и който се провежда в салона на училището?! Да сте танцували в едната половина на залата, а в друга да е танцувала дъщеря ви?! Тази ваша порастнала дъщеря, облечена като принцесата от приказките, да е дошла в 12 часа и да ви е поканила на танц, вас, бащата, на своя абитуриентски бал?! Щях да се разплача от вълнение и от усещане за пропуснат миг в моя живот и в живота на децата ни.......

Работата с родителите беше едно от нещата, които най-силно ме впечатлиха. Казах на колежките, че им завиждам за отзивчивостта на родителите. А те ми отговориха, че всичко това се постига с много труд от тяхна страна. Че ако малко се отпуснат и допуснат да свършат нещо вместо родителите от съответните групи, това вече ще е прецедент, който ще покаже на родителите, че може и така. За това съществува негласно разграничение: учителите се занимават само с ученето на децата. Всичко останало е работа на родителите. 

Представяте ли си: родителите бяха построили самото училище - бяха намерили и купили мястото, осигурили архитектурния проект и финансирането на строителството. Бяха участвали в самото строителство!

Мисля, че гласуваното доверие и уважение към възможностите на родителите, заедно със самостоятелността, инициативността и  отговорността, че ако те не го направят, няма кой да го направи е в основата на пълната отдаденост на родителите на каузата на "техните" училища и детски градини. 

Мисля си още, че тази пълна отдаденост на проблемите и живота на училището е извора на усещането да собственост, което имаха и родители, и деца. Тя пораждаше самочувствието им на домакини и равнопоставеността между учители и родители. Тя излъчваше тази невероятна топлота в отношенията между учители, родители и ученици, която ме порази.Топлота. Училището като семейно гнездо за деца, родители и учители.Училището като инициатор на обществения и културен живот в района. Училището като начало на пътя в изкуството за децата. Училището като извор на самочувствие, че и ти си дал нещо на това общество за родителите. Училището като удовлетворяваща съдба и живот на учителите.