Манипулират ли ни децата?
Отговорът на този въпрос е: да, често се наблюдава това явление. А обяснението му се крие в желанието на децата да получават непрекъснато одобрение от страна на възрастните, като се стараят да поддържат това впечатление винаги, на всяка цена. А когато сгрешат или се провинят, се случва да използват манипулации и да заблуждават.
Пиша публикацията, защото вчера и днес наблюдавах и съпреживявах емоционално с класната на съседния клас и колежката по английски един класически случай на манипулиране на ученик към родител. Едно дете успяло така да представи случилото се в час по английски - госпожата му се скарала, че само то не прави контролно, а вместо това било станало от чина и ритало чантите на другите деца - че след като то се обадило по телефона на баща си, той излязъл от работа, пристигнал в училището и влязъл, помитайки бодигарда.
Без изобщо да се съобрази с пропусквателния режим, човекът се качил да търси колежката по английски. Видът му бил толкова страшен и заплашителен, че по мнението на очевидци, той е бил с нагласата да осъществява физическо насилие върху нея и тя е извадила късмет, че в този момент не е успял да я открие.
Нахълтал в дирекцията и в момента, в който започнал да ръкомаха и обяснява какво се е случило, директорката го посъветвала да напише жалба, за да мине всичко по каналния ред. Мъжът написал жалбата и я подал с входящ номер. В нея пишело, че детето му било бито от колежката по английски език по време на час.
На следващия ден ние бяхме информирани за жалбата, а колежката с насълзени очи обясняваше, че детето е подвело баща си и че това просто не е вярно. Класната събра всички деца от класа и те единодушно потвърдиха, че Кристиян не е бил удрян изобщо. Бащата отново бе извикан да се увери лично какво говорят съучениците на неговия син.
На третия ден – тоест днес – аз попитах класната на съседната паралелка дали англичанката ще дава писмени обяснения, след като бащата е подал жалба. Оказа се, че нещата са се развили по друг начин. Бащата, след направената очна ставка, доброволно оттеглил жалбата си, извинил се на колежката и въпросът приключил.
След всичко чуто останаха да отекват в главата ми само думите на колежката по английски:
- Защо първоначално така лесно повярваха всички, че съм виновна, без да изслушат и мен? Нима за петнайсет години работа, не съм могла да се науча да владея нервите си? Но така всеки може да ми вмени вина и след това да бъда наказвана незаслужено...
Детето не е толкова виновно, колкото родителите му. Както си посочила, Куини, едно дете манипулира възрастния, защото смята мнението му за важно и не иска да загуби одобрението му. В някои случаи детето просто е изплашено много, защото има агресивен родител и знае колко жестоко ще бъде наказано - затова предпочита да излъже.
За мен по-показателно е друго - как някой, който и да е, може да влезе в училище по този начин. За да са в безпопасност учениците, би трябвало да има по-солидна бариера пред такива родители. Нито децата, нито учителите са длъжни да знаят бойни изкуства, за да се предпазят от някого, на който му е "паднало пердето" и знае, че и да се държи така, няма да му се потърси сметка.
Тук оставяме настрана какъв пример (за пореден път) е дал този баща на своето и чуждите деца - че насилието е единственият начин за разрешаване на проблеми...
За стажа ми като учител съм се убедила, че ученик спокойно може да вкара учител в затвора, без учителят изобщо да е виновен, само чрез манипулиране на възрастните. Аз лично съм минала през един скандал, при който не проверих фактите сама, доверих се на думата на една майка, без да изслушам учениците от класа си и.... така си научих урока по по-трудния начин - вече беше по-трудно някой да успее да ме манипулира.
Лошото е, че сега децата ми започнаха го правят - с нови методи, на които ми е по-трудно да намеря противодействие :)...
Наистина учителите прекарват най-дълго време от деня с децата. Както казва Ела, става така, че родителите не познават достатъчно децата си, защото са твърде заети. Тези родители не познават и нас като хора и като преподаватели.
Всъщност това е отговорът на въпроса защо любовта към учителя продължава да е жива. Защото децата, колкото и да са малки, объркани и неопитни, те са признателни и се привързват към онзи, който задоволява потребността им от знания, внимание и обич.
Исках да направя един обширен коментар по темата, да ви разкажа една много интересна история, но твърде много се изморих да излагам мнения в предишния си коментар, който пуснах в поста на ЛаСомбра. Може би ще го направя някой друг път, когато имам сили.