Катанец, привет! 

Май няма да мога да изброя 5 грешки. "Семейно" и "необвързан" не се пишат полуслято с тире, а разделно.  Изразът "ахилесова пета" е нарицателен и според мен се пише с малка буква. За "Дон Жуан" - мисля, че трябва да си остане с главни букви, но не съм сигурна. "Катанецът" не е правилно, защото е прозвище, прякор, и не се членува с пълен член. 

Дотук съм с откривателството на грешки. 

Eто "грешките" през моя поглед, като първите 3 са точно както горенаписаните от теб:

-         Катанеца – (нечленуван) прякор /прозвище

-         семейно необвързан – (без тире) съчетание от наречие и страдателно причастие, нямащи смислово единство

-         ахилесова пета - (с малка буква) прилагателно от собствено име,  което е част от фразеологично съчетание

-         донжуан - (една дума с малка буква) съществително нарицателно, идващо от имената на литературни герои

-         „тире” след думата „пета”, вместо запетая, за да се поясни допълнително какъв е Катанеца

      Обърна ли внимание на пунктуационните знаци накрая - 5 (!) са? Ще се допитам един ден до проф. Владко Мурдаров, защото ако излязат верни, мога да наглася изречение със  7 (!!!) препинателни знака в края на изречение, което ще счупи всички рекорди. Очаквам мнението ти!

Съгласна съм с теб за тирето и препинателните знаци. Последната точка и последните кавички трябва да се махнат. 

За Дон Жуан обаче не съм напълно сигурна, защото ми звучи логично във варианта с главните букви. Все пак той е литературен герой и бихме могли да го назовем по име. 

В случая те са съществителни нарицателни имена и затова винаги се пишат слято и с малки букви (донжуан - в смисъл, сваляч, голям ухажор), а не Катанеца да бъде литературният герой, т.е. той само го наподобява.  

Казах на моя приятел: "Когато пиша, не искам да се разсейвам с други неща". В това изречение точката след кавичките ли е? (По повод горното изказано от теб мнение да махна точката и последните кавички.)

Да, зная, че имената на популярни литературни герои, превърнали се в нарицателни имена, се пишат с малка буква, но в случая, в конкретния случай, ти си написал "прави се на Дон Жуан", тоест - държи се като Дон Жуан. Ако беше казал: "Катанеца Е голям донжуан", тогава - да, съгласна съм, но така се колебая. 

За кавичките - да, те трябва да са преди точката, защото затварят изречението, което искаш да сложиш в кавички, а точката обозначава края на цялото ти изречение, започващо с думата "казах".  

Определено и аз започнах да се колебая дали съм прав както съм го написал. Защото не е ясно дали не се отъждествявам с литературния герой, за което те поздравявам. По въпроса с препинателните знаци (съдейки от твоето "За кавичките - да, те трябва да са преди точката, защото затварят изречението, което искаш да сложиш в кавички, а точката обозначава края на цялото ти изречение, започващо с думата "казах".) мисля, че в такъв случай имам право в горния пример да завърша с [!"."?].

Не, не, имаше едно правило за кавичките, че едните кавички в края на изречението са достатъчни, за да завършиш цялата конструкция, която е на принципа цитат в цитата. Само че не мога сега точно да изровя правилото и със сигурност то не е формулирано така, както аз ти го обяснявам. 

Ще го потърся утре по някое време, пък дано да го намеря. 

Съгласен съм с теб, че това е цитат в цитата и не трябва да се обременява заглавието с много кавички. Едните кавички ги махаме, пада и точката. Става: "Колко са грешките (неточности) в изречението: "Чувал съм да възкликват: "Катанецът е семейно-необвързан и има Ахилесова пета, прави се на Дон Жуан!"?

Да си представим, че някой човек възкликва, когато е прочел материала."Леле, какво интересно заглавие: "Колко са грешките (неточности) в изречението: "Чувал съм да възкликват: "Катанецът е семейно-необвързан и има Ахилесова пета, прави се на Дон Жуан!"?!"  Тогва само удивителен ли ще прибавим накрая, а кавичките така и ще си стоят единствении и тези с лилав цвят (")няма да ги има?

 Ами когато нямаме случай за цитат в цитата?  Убеден съм., че тук има и втори кавички. "Вече не ми се слуша албума на Стефан Митров"Бохем"."Скоро това ми каза един приятел и аз му дадох последния  албум на певеца: "Нещо повече от любов".

 И да приключим с темата в моя пример (но не с пунктуационните знаци!), като се съобразя с уместната ти  забележка да бъдем коректни, позовавайки се на известен литературния герой, давам правилния редактиран текст: "Чувал съм да възкликват: "Катанеца е семейно необвързан и голям донжуан - това му е ахилесова пета!"

 

Здравейте и честита Нова година!

Следя Вашите правописни и правоговорни предизвикателства и сверявам познанията си за  книжовния български език. Поздравления за идеята!

Честно казано, не съм се замисляла точно за тази дума и винаги съм я изговаряла кЪнки. Проверих в правописния речник и се оказа, че има дублетна форма, така че  и кЪнки и кънкИ е правилно. Моето мнение е, че по - благозвучна е формата кЪнки и ще продължавам да я изговарям така. Въпрос на предпочитания.

Катанец, добро утро!

Явно с теб ще си хортуваме тук, докато не се престраши някой да се включи в разговора. :)

Не успях да намеря грешки, колкото са пръстите на едната ти ръка.

Открих една езикова (която непрекъснато допуска Милен Цветков), свързана с числото на миналите деятелни причастия при учивата форма, в думата "дошъл" - трябва да е в мн. ч. - "дошли", и три правописни грешки:

- липсва запетаята пред обръщението (пред г-н);

- "председател" не се пише с главна буква, а с малка буква;

- "председател" не се пише разделено, а полуслято, с тире: "министър-председател".

Не мога да открия петата грешка, освен ако тя не е липсващият препинателен знак (в случая възклицателен) накрая.

Привет, грешките наистина са пет. Първа - дошли, втора - запетая пред обръщението, трета -министър  с малка буква ,   четвърта - председател с малка буква и пета - полуслято писане с тире.

Успешна година на всички и късмет!

Ирен, привет!

А аз мисля, че при главната буква в названието на длъжността няма грешка. Направих справка с Нов правописен речник (2002 г.) и в него, на с. 32, пише следното:

Нарицателните съществителни, които означават титли, звания, длъжности, професии и др, се пишат с главна буква само, ако са в началото на изречението, и при обръщения и адресиране.

Един от примерите в речника е: "Уважаеми г-н Министър-председател". 

Браво, виждам, че ти откри всичко! Грешките са 4, но може да се сложи и препинателен знак (като възклицание накрая) в приветствието. Все пак Бойко Борисов е, не кой да е!  Този гаф ще си остане задълго в съзнанието ми. Преписвам това, което ти забеляза:

- думата "дошъл" - трябва да е в мн. ч. - "дошли",

- липсва запетаята пред обръщението (пред г-н);

- "председател" не се пише с главна буква, а с малка буква;

- "председател" не се пише разделено, а полуслято, с тире: "министър-председател".

 - липсващия препинателен знак (в случая възклицателен) накрая.

 

 

 

Да, права си, Куини, проверих в речника.  Конструктивната  критика  е полезна.

Iren wrote :
Да, права си, Куини, проверих в речника.  Конструктивната  критика  е полезна.

Ирен, благодаря ти за коментара и за включването в дискусията! Изключително ми е приятно да се запозная с теб - с човек, който не се притеснява да каже, че - например - в този пункт се разминава с речника. Признаването на грешка е доблестна постъпка - рядко срещано явление, на което истински се възхищавам. 

Ирен, ако днес грешиш ти, утре ще сбъркам аз, но признаването на грешката не е страшно, защото така се учим и вървим напред. Моят ник неслучайно означава "Кралицата на грешките" (на гафовете=грубите грешки), защото се не срамувам да призная, че пътят ми е осеян с грешки и от тях научавам най-много. 

Катанец, не се знае през март-април, когато излезе следващата версия на правописния речник на БАН, какво ще повеляват правилата. 

Привет, уча се всеки ден!

Да, общият смисъл е почти един и същ и в двата случая и првилно ти би избрала втория вариант, (членуването на  думата "несполука" е малка неточност), но изразът "за националния тим истинската несполука била футболното първенство" е неправилен! И то се подразбира от факта, че неправилно е съгласуван подлогът, в случая  "първенството" (Кой е несполуката?) по род (м.р.) със сказуемото "била". "Истинската причина" е сказуемно определение, оределящо съдържнието на сказуемото "било", което би следвало да бъде в примера ми.

Да, Катанец, правилото е сказуемното определение да се съгласува по род и число с подлога, но в конкретния случай за сказуемно определение ли говорим, или за съставно именно сказуемо? 

Сказуемното определение се изразява с прилагателно или причастие, но не със съществително име, както е в случая: "несполука/та била/о първенството". 

Съставното именно сказуемо е друга изреченска част, която е комбинация от глагол без самостоятелно значение (както "съм", в мин. вр. "бил" и др.) и име или местоимение. В състава му влизат имена като съществителни, прилагателни, числителни, както и местоимения и страдателни причастия. 

Представи си следния вариант: "От всички несполуки за националния ни тим най-голямата несполука била мачът с Бразилия". Звучи смислено и съвсем правилно, нали? 

Звучи правилно, разбира се!  И все пак, позовавайки се на конституцията (спомних си, че някъде го срещнах това), казваме: "Върховният орган било Народното събрание", а не - "Върховният орган бил Народното събрание", нали?!

Катанец, ще ти призная, че тотално се обърках.

"Бил/а" не е глагол, а е причастие и като такова има род. Следователно не съм сигурна дали правилно определям частта като съставно именно сказуемо. Ако беше "несполука Е била/о първенството", щях да съм сигурна, че не греша, но така само причастие без глагол - предавам се, не мога да кажа нищо категорично.

На въпроса ти - на мен ми звучи по-точно вариантът с "бил". 

 

Ти пък ме обърка с "истинската несполука". Да, сказуемното определение е "истинската", но с риск да ми пишеш "двойка", може ли да се каже, че е съгласувано сказуемно определение, т.е. прилагателно, което пояснява съществителното "несполука"?

О, Катанец, имай предвид, че аз съм начален учител, не преподавам такъв езиков материал, така че нямам никакво право да пиша оценки. Само изказвам мнение.

В израза "истинската несполука" - прилагателното "истинската" е съгласувано определение като част на изречението, защото се съгласува по род и число с "несполука", но не сказуемно определение, защото "несполука" е съществително име и не може да бъде сказуемо. 

Благодаря ти! Аз неслучайно дадох този пример, защото причастната форма на сказуемото (била, било, бил), обърква нещата. Щом то (първенството) - истинската несполука, е и подлог, нещата се избистрят от мътилката. и би следвало категорично - "било"!

Катанец, след толкова разсъждения се връщам в изходна позиция, защото правилото си е правило и то е вярно и в двата случая. Просто думите като части на изречението сменят ролите си.

Във варианта: "несполука била първенството" несполука е подлог, а била първенството е... съставно именно сказуемо, защото няма какво друго да е. 

А във варианта "несполука било първенството" се обръщат ролите несполука било е съставно именно сказуемо, а  първенството е подлог. 

Усещаш ли леката промяна в смисъла?

При първия вариант, ако вмъкнем пояснително още думички, ще се разбира казаното: (голяма) несполука (за отбора) била първенството.

При втория вариант, ако се обърне словоредът, така че да започне с подлога, изразът ще звучи точно и ясно: първенството било несполука. 

... Сега си чета написаното и отново ме обземат едни съмнения...

Ох, имаме нужда от мнението на специалист, но като гледам тук се прескачат желаещите да помогнат. 

Имаш точна и логична мисъл, моите поздравления! Такъв подробен разбор  направи, че започвам да мисля, четейки написаното, като теб. И все пак се нуждаем от специалист, защото има тънък момент в определянето на подлога.

Проверката показа следното:

- "иконопис" е в женски род, защото в речника липсва формата "иконописът", а само "иконописта";

- "стенопис" е в мъжки род, защото дадените форми са "стенописът" и стенописа";

- "прах" (благодаря ти за тази дума - все отлагам проверката й) е двуродна, ако има такъв термин изобщо, но родът й е в зависимост от значението. 

Ето снимка от тълковния речник на Габеров. 

правилно - утъпкан. къде пише, че може с "о"?

Ето това вече е много интересен въпрос, защото се оказа, че речниците влизат в противоречие.

В Нов правописен речник на българския език е дадена думата отъпквам заедно с формата - отъпкваш. Също така - отъпча заедно с отъпчеш. Думата утъпквам липсва в речника. Там, където трябва да бъде написана утъпквам, ако е вярна, са дадени думите: утрояване, утърпя (се), утърпявам (се), ууу! (межд.), уф и т. н., но тази дума липсва. 

В Тълковния речник на Иван Габеров откривам обратния вариант. При буква О са написани следните думи: отънявам, отъпея, отъпя, отъпявам, отърва, отървавам и т. н., но без отъпквам.

При буква У са дадени думите: утъпквам и утъпча.

Интересно, при това положение на кой речник да вярваме?!

Несъмнено специалистите ще се позоват на Нов правописен речник, защото той е издание на БАН.

Според мен е утъпквам. Интересно, щом и речниците спорят за думата, а и тези 130 мнения в темата на колежката- чудна работа.

При това положение аз предлагам спорната дума да има дуализъм при изписване: когато има значение като действие по обвивката, повърхността - да си бъде "отъпкан" (съгласно правилото за подобни глаголи, започващи с буквата "о" ) и "утъпкан", когато се разбира преносното значение (утвърдени в практиката пътеки /коловози). След като думата "уплътнявам" се изписва с "у", както и "уголемявам", "ужилвам" и т.н. {правилото за тези глаголи е да започват с "у", щом се касае за действие в цялостта (вътрешността) им}, защо това правило да не важи и за нея?!

именно - според мен е "утъпквам" - защото "действието се насочва към дълбочина, към центъра на обекта или надолу".
ако застана на снега - го утъпквам в посока надолу - а не наведнъж по цялата повърхност; не мога да "отъпкам" цялата повърхност наведнъж
обърках се, честно; обикновено имам добра интуиция за писане, но сега, като гледам написани тия два варианта, и двете думи ми се струват странни за четене и изговаряне :)))

всичките ми речници и книги за справка останаха в Бг,  а на Интернет не вярвам за такава специфична инфо, но все пак "отъпквам" ми е по-неправилният вариант

Благодаря за поста! След справката в Нов Правописен речник на БАН установих, че и аз влизам в тези 99 %, които погрешно са изговаряли "прощъпулник" вместо "прощЪпалник".

Обикновено в случаите, когато една дума масово започне да се произнася по определен начин, рано или късно това намира отражение в речниците и тя се добавя като дублетна форма. Вероятно същото предстои да се случи и с "прощъпулник"/"прощъпалник", а дотогава всички онези, които претендираме, че говорим книжовно и правилно, ще използваме единствената вярна - "прощъпалник".

Аз пък благодаря за точното и правдиво мнение, за тази дума (поне засега), която няма дублетна форма на изписване / изговаряне!

Без да съм навлязал в материята, хвърлих едно око на постовете тук и сега съм щастлив, че има хора, които милеят за прaвописа и правоговора на родния ни език. Огромна благодарност, Queen_spelling, към всичко, което правиш!

Благодаря ти, Катанец! :) Правя го, защото ми доставя удоволствие и страшно много ме обогатява :)

queen_blunder wrote :

В Нов правописен речник на българския език на БАН се посочва "вяли", а не "вели", която дума, според мен, не съществува.

В същия речник при думата "свят" откривам също само форма за непроменливо "я" - "святи". "Свети" не е правилна.  

Благодаря и аз така предполагах, за съжаление на много места се изписва "свети за нас места", все едно че са крушки и светят...

Естествено изписваме и изговаряме „светѝте братя Кирил и Методий”, да речем, но ако ударението е на първата сричка, тогава не го приемам за правилно

Ндам, често пъти се греши при глаголната форма, защото вместо да се каже - да се светИ името Господне... , се произнася - да се свЕти..., което веднага ни препраща към светенето като физическо явление, а не към свещеността и свещенодействието.

Днес с Кинчето Благова имахте бойно "мише" кръщение, а? Браво на вас и успех!

Руми, чудесно си изработила обобщителния урок! На нас ще ни трябва доста време да стигнем до него, но със сигурност ще го пробваме.

Поздравления, Руми!Успех с мишлетата!

Благодаря ти за урока, Руми! Ще влезе в действие догодина! Явно на доста от нас това са първи опити!

Благодаря ви, момичета, за поощрението. Пожелавам успешна и позитивна седмица на всички! 

Много,много благодаря за всичките ти публикации! Така и така съм се логнала,реших да наслагам плюсчетата и там,където бях пропуснала. Наистина твоят начин на работа страшно много ми допада, даже най :) Увличаш с работохолизма си, Цвети!

Благодаря за милите думи, Светле! Аз също се възползвам от твоите публикации, а какво по-хубаво от това!

Подаръче - истинско бонбонче!!! Кой черпи?! Пак Цвети!:)))) Какъв късмет имаме с теб, Цвети! Ти си джакпота в блога! Благодаря!:))))

Запазвам си я веднага! Благодаря ти, Цвети!

Благодаря, Цвети!