На Коледна вечер на сайта за поезия "Откровения", влязох в спор с една дама до мен. Тя твърдеше, че "отъпкан" се изписва с „о”и никое друго. Аз казах: „ Да, скъпа, може би си права, „отъпквам земята” или „отъпквам тревата” би трябвало да се изписват с „о” (действия по повърхността, а не изцяло), но какво да кажем за преносния смисъл на утвърдени в практиката неща – „вървя по "утъпкани пътеки”, тук трябва категорично да сложим „у”. Понеже често се замислям над правописа ни (за жалост съм правил тестове на хора, завършили Софийския университет, журналисти и т.н. и от 5 изречения с думи, на които съм заложил „капани”, са правили 10 и повече грешки (!), потърсих тази тема в интернет. Оказа се, че „о (у)тъпквам” е най-спорната дума в българския език! Имаше в един сайт 130 мнения, превъзходно защитени и не се бе стигнало до консенсус, аз също дадох мнение, подобно на гореказаното. Дали можем и тук да открехнем още малко завесата?
Comments8
Май няма да мога да изброя 5 грешки. "Семейно" и "необвързан" не се пишат полуслято с тире, а разделно. Изразът "ахилесова пета" е нарицателен и според мен се пише с малка буква. За "Дон Жуан" - мисля, че трябва да си остане с главни букви, но не съм сигурна. "Катанецът" не е правилно, защото е прозвище, прякор, и не се членува с пълен член.
Дотук съм с откривателството на грешки.
- Катанеца – (нечленуван) прякор /прозвище
- семейно необвързан – (без тире) съчетание от наречие и страдателно причастие, нямащи смислово единство
- ахилесова пета - (с малка буква) прилагателно от собствено име, което е част от фразеологично съчетание
- донжуан - (една дума с малка буква) съществително нарицателно, идващо от имената на литературни герои
- „тире” след думата „пета”, вместо запетая, за да се поясни допълнително какъв е Катанеца
Обърна ли внимание на пунктуационните знаци накрая - 5 (!) са? Ще се допитам един ден до проф. Владко Мурдаров, защото ако излязат верни, мога да наглася изречение със 7 (!!!) препинателни знака в края на изречение, което ще счупи всички рекорди. Очаквам мнението ти!
За Дон Жуан обаче не съм напълно сигурна, защото ми звучи логично във варианта с главните букви. Все пак той е литературен герой и бихме могли да го назовем по име.
Казах на моя приятел: "Когато пиша, не искам да се разсейвам с други неща". В това изречение точката след кавичките ли е? (По повод горното изказано от теб мнение да махна точката и последните кавички.)
За кавичките - да, те трябва да са преди точката, защото затварят изречението, което искаш да сложиш в кавички, а точката обозначава края на цялото ти изречение, започващо с думата "казах".
Ще го потърся утре по някое време, пък дано да го намеря.
Да си представим, че някой човек възкликва, когато е прочел материала."Леле, какво интересно заглавие: "Колко са грешките (неточности) в изречението: "Чувал съм да възкликват: "Катанецът е семейно-необвързан и има Ахилесова пета, прави се на Дон Жуан!"?!" Тогва само удивителен ли ще прибавим накрая, а кавичките така и ще си стоят единствении и тези с лилав цвят (")няма да ги има?
Ами когато нямаме случай за цитат в цитата? Убеден съм., че тук има и втори кавички. "Вече не ми се слуша албума на Стефан Митров"Бохем"."Скоро това ми каза един приятел и аз му дадох последния албум на певеца: "Нещо повече от любов".
И да приключим с темата в моя пример (но не с пунктуационните знаци!), като се съобразя с уместната ти забележка да бъдем коректни, позовавайки се на известен литературния герой, давам правилния редактиран текст: "Чувал съм да възкликват: "Катанеца е семейно необвързан и голям донжуан - това му е ахилесова пета!"
Pagination