Благодаря!

Моля, моля :) 

За горния пост ползвах информация от МОН. Пита се в задачката как ще влезе в сила новият училищен закон, след като не всички стандарти ще са готови до 1 август. Все пак е нужно и технологично време за обсъждането им. 

Но ще поживеем, ще видим. 

Щях да се учудя, ако веднъж нещо се случи както трябва. Но ето, отново нещата стават адски трудно и мудно.

Тери, всеки ден си втълпявам, че понеже нищо не е наред, трябва да свикна с това положение и някак да го приема, колкото и да не ми харесва. Човек не може до безкрай да се блъска в стени и да води безплодни битки. Мисля, че имам известен напредък, защото от някогашната ми борбеност остана само едно притъпено чувство на разочарование.  

За съжаление човек е такова животно, че свиква с абсолютно всичко. И с лошото и с доброто. Ако обаче свикне с лошото, то носи след себе си още лошо, не само за него, но и за близки, околни и сънародници. В сферата на образованието сме свикнали да виждаме как се подиграват с учителите, въпреки, че те бяха будителите, които са ни съхранили като българи, заедно с църквата. Бяха положени на пиедестал по времето на Освобождението, за да бъдат забравени и поругани днес, когато образованието е по-ценно от злато.
Не бива да се губи кураж. Може би липсва достатъчно надъхване, когато виждаш, че повечето хора приемат примиренчески начин на мислене? А вероятно те се примиряват, защото са наложили нещата така, че да виждат "врага" другаде. Вероятно статуквото е променено така, че да не се обвинява властта, а да стимулира търсенето на грешката вътре в теб, дори и когато тя не е там. Сигурно казват на учителите - взимате малко, но това е защото сами сте си го направили. Вижте ей онази гимназия, там са много добре. Бъдете като тях. Но пропускат, че не са дали възможности това да се случи.

Точно така, Тери! Причините ти си ги изтъкнал и те се коренят в отношението към учителя и в напълно загубения му авторитет, без който вече не може да се упражнява професията.

Тук говорим за морална деградация и за пълно изпростяване, оглупяване, оскотяване на немалка част от българското население. Няма да се извинявам за тежките думи. Унизително е да те оценява полуграмотен човек, който на всичкото отгоре има самочувствието, че разбира от възпитание и образование. Обикновено такъв човешки екземпляр, ако е родител, само на думи е много загрижен за детето си. На практика той не отделя време да му погледне тетрадките, да го попита какво учи, а да не говорим, че детето му има нужда от общуване и от куп други потребности, за да се развива нормално.

Настъпи време, в което всеки друг в нашата сфера има право и власт, но не и учителят. Всеки тъпак може подло да ти вмени всякаква вина, особено ако ти си учител, който поставя някакви изисквания. Не говоря за големи изисквания, а да речем - за писане на домашни или учене на уроци. Всеки може да излъже по твой адрес и после иди доказвай, че нямаш сестра.

Една много опасна тенденция е това да виждаш нещата само от собствената си камбанария и да не си в състояние да погледнеш по-далече от носа си. До гуша ми е дошло от родители, които вместо да помогнат на детето си, когато то проявява агресия, са способни да обвинят целия свят, но никога и за нищо на света да не признаят, че детето им прави грешки. Детето се чувства закриляно от тях, когато тормози другите, и проблемите не се решават, а само набъбват. Това е пример за една криворазбрана родителска обич, граничеща с тъпоумие. 

Съжалявам, но много горчилка съм събрала, а липсата на оптимизъм при мен се дължи на факта, че няма как възрастните хора да бъдат накарани да мислят по друг начин. За тях образованието не е ценност и никога не е било, а училището е място, където децата престояват, докато те са на работа. Те не разбират от образование, а манталитетът им и начинът им на живот е такъв, че няма никаква надежда някога те да станат възпитани хора или да поумнеят. 

Поли, нацели ме в  десетката.. Но този път като родител... Моят син беше един от тормозените... Но си представи ситуация на заблудени родители с подкрепа на директор(личен приятел на родителите) и класна между чукът и наковалнята. Няма да ти казвам, че още чистим последиците, а някои никога няма да бъдат преодолени...
Ако беше само авторитетът на учителя, който е пострадал, може би нещата щяха да са преодолими. Нали авторитет се руши, но и се изгражда.. Обаче, когато посягат на качества, които изграждат учителя като личност- достойнство, чест, отговорност, съвест... е това вече е позорно... Чудя се дали тая система(образователната) на този етап е за мен и дали не е отново време да "изчезна" за малко или повече от нея...

Вили, представям си ситуацията и от двете страни - на родител, чието дете е тормозено и който не може да надвие на директора, личен приятел на агресорите, и на учител, комуто може да се припишат всякакви вини - как той не е разбрал, не е видял, не е застанал на "правилната" страна и т.н. 

"Позорно" е най-точната дума, когато говорим за извращенията, на които все по-често става жертва учителят. Нарочно не искам да си подбирам думите, защото тук иде реч за нещо много опасно като тенденция. Всички тези случаи са класически примери за формиране на чувство за безнаказаност, липса на самокритичност, което създава усещането у детето, че то постъпва правилно, като тормози останалите. Така се създават реални условия да се отглеждат престъпници. 

Липсват правила и съответно санкции - без санкции няма правила! - които да регулират отношенията. Уродливостта стига до там, че невиновният, сдържаният, възпитаният родител или учител (какъв недостатък в днешно време, нали?) бива обвинен във всичко, за което онзи отсреща може да се сети. Обикновено нахалният родител се ползва с някакви протекции, но не е задължително. Достатъчна сила му дава делегираният бюджет, заради който често пъти се правят компромиси. 

А за решението да се оттеглиш - в такава работна обстановка то е напълно логично, защото всеки човек има лимит на търпимостта си. За себе си мога да кажа, че никога не съм допускала, че обществото ни ще произведе подобен вид или тип родители, които не си дават сметка, че са врагове на децата си. Не съм си представяла, че ние, учителите, ще се налага да общуваме все по-често с толкова посредствени, арогантни и безпринципни представители на човешката раса, които не са способни да осъзнаят какви ужасни грешки вършат като родители, най-йезуитски оценяват работата ни като педагози и учители и грубо се намесват в нея. Отвратена съм. 

Часовете могат да се водят в почивните дни и през ваканциите

Здравейте,

Ако някой има тематично разпределение за часовете по проект "Твоят час" за 1-ви клас, нека да изпрати, би боло полезно на много хора. 

Поздрави!

   Искрено се надявам здравият разум ( Детето от 3 до 7 години е в предучилищна възраст и водещата дейност е играта. Преходът към същинско учене се осъществява в начален етап в училище.) да надделее. И това нечие упражнение "учебни програми" да отиде в кошчето като непотребно и вредно за децата от възрастта, с която работим. 
    Поех ролята на "работлив глупак". Участвах в редактирането на нещо, изначално сбъркано. И през цялото време не ме напускаше усещането, че бедите за предучилищната педагогика дойдоха след решението на някои университети да слеят двете специалности ( ПУП и НУП) в една.

В интерес на истината, този път академичното общество изглежда единно в неприемането на предлаганите проекти. Те изглежда са писани като в познатата ни приказка за гъсока, който искал да има шията на лебеда, опашката на пауна, човката на пеликана... Аз лично се запознах и с мнението на проф. Гюрова, което беше качено от нея в група "Детски учители" и то е отрицателно. Надявам се професор Гюрова да качи и тук мнението си, тъй като е член на общността, бих го направила, но нямам изрична оторизация за това.
  И още повече се надявам, след тези над 13000 прочита, сред които, със сигурност има и на отговорни хора в МОН, проектите да бъдат свалени от страницата му и да бъде прекратен фарса с широкото обсъждане сред учителска аудитория.

    Шели, не видях позиция на проф. Гюрова по ОН "Игрова култура", а много ми се искаше. Повече оптимизъм ми вдъхва изреченото от министърa на Образованието в новия кабинет: ".... училището трябва да подготвя децата да бъдат граждани. " И детската градина - също. Дано!

Нарочно няма да сваля темата от избор за деня. Няма да заглъхне само с прочитите. А после сме приготвили за МОН и една публична анкета колко от учителите искат да бъде вдигната нормативно максимално допустимата бройка на децата в група /както беше анонсирано на сайта на министерството/. Ако МОН си мисли, че мнението на шепа заблудени /е най-меката дума, която намирам/ учителки и директорки е решаващо и на това трябва да се базират промените - лъже се. И лесно ще го покажем.

Професор Гълъбова, т.к. Вие сте автор на публикацията в тази общност, ще прекопирам мой коментар от стената ми във facebook. Ако греша, поправете ме, моля! "На стената на приятел тук прочетох: "Бог да пази от работлив глупак!" Та се замислих и аз. За какво ли.... Публикуването на тази Програма/и дали не цели да ни превърне в работливи глупаци? Още: Когато все още няма Правителство и нов Закон за образование, когато няма правилник за приложението му, когато няма нищо, което да сочи накъде ще тръгва реорганизацията в Образованието, и в частност, какво място се отрежда на ДГ, много важно за МОН се оказва обсъждането на Нова ПРОГРАМА/И за ДГ??????? Кому е нужно приемането й? Дали пък, вместо да хабим полезна енергия в четенето й и писане на становища, не е по-разумно да се обединим за открито писмо за спирането на това обсъждане?  Не намирам разумна причина за публикуването й, освен нечии бизнес интереси."

Здравейте, Колеги,

 Намирам за основателни констатациите на Валя, които аз ще обобщя метафорично и ще кажа, че пак слагаме каруцата пред коня, но няма да се съглася с нейния призив цитирам ....” за обединение за открито писмо и за спиране на обсъждането”.

Ако приемането на нов закон се случва след акт на Народното събрание, то приемането на Програма /и е акт на МОН. Така, че е въпрос на конкретна образователна политика дали ще бъде приет предложеният Проект за програма / и или не. Остава да гадаем, но не и да изчакваме. Поне можем да се възползваме от дадената ни възможност за обсъждане. В противен случай един ден пак ще се „чудим” какво са искали да ни кажат с тази Програма. За това моя призив е:  Колеги, бъдете активни. Нека да посочим аргументирано некоректните формулировки, които в някой случай се чудя как ще насочват детското развитие. И тук ще подкрепя проф. Гълъбова, че в Проекта има какво да се оптимизира.

 Ще привлека вниманието ви върху един проблем (за сега): наличие на съответствие (или отсъствие на такова) между ДОИ  и съдържанието на програмите по всяко направление и ядра. Та нали чрез тези програми трябва да бъдат постигнати тези норми фиксирани в ДОИ, които се приемат за основа при едно критериално измерване на постиженията на децата.(отбелязвано в нашата практика като диагностика)

Ще си позволя да напомня на всички колеги, за които предучилищното образование е кауза, че всеки може персонално на изпрати своите препоръки на посочения в сайта на МОН електронен адрес в срок до 7 ноември. Лично аз ще го направя.

 В.Янчева

Колеги, какво ще кажете за следното:
"Прилага основите на техниката на равновесни стоежи, пресечени стъпки,
полуклек с ръце встрани, ритмичното ходене с танцови стъпки на греда".
Цитатът е от Програмата по Физическа култура за 4 група.
Така заедно с "Изпълнява комбинации на изучените технически елементи от спортно-подготвителни игри, свързани със спортовете баскетбол, футбол, хандбал, тенис на корт, тенис на маса, бадминтон и елементи от избираеми спортно-подготвителни дейности (ски, шейни, плуване, колоездене, ролкови кънки, туризъм)" , май трябва да се включи и спортна гимнастика, а може би и цирково изкуство.
А мнението ми за предлаганите програми е, че те не покриват напълно ДОИ.

Колеги, какво ще кажете за следното:
"Прилага основите на техниката на равновесни стоежи, пресечени стъпки,
полуклек с ръце встрани, ритмичното ходене с танцови стъпки на греда".
Цитатът е от Програмата по Физическа култура за 4 група.
Така заедно с "Изпълнява комбинации на изучените технически елементи от спортно-подготвителни игри, свързани със спортовете баскетбол, футбол, хандбал, тенис на корт, тенис на маса, бадминтон и елементи от избираеми спортно-подготвителни дейности (ски, шейни, плуване, колоездене, ролкови кънки, туризъм)" , май трябва да се включи и спортна гимнастика, а може би и цирково изкуство.
А мнението ми за предлаганите програми е, че те не покриват напълно ДОИ.

Здравейте, Колеги,
Ето още един текст за размисъл, чиято интепретативна същност е енигма за мен дори и в рамките на общия текст на въведението.

 

 ...„От друга страна, учебните програми отчитат важността и повлияването за развитието на взаимовръзките между и сред тези системи и затова се основават на тези взаимовръзки.”....
Въведение към учебните програми за предучилищно възпитание и подготовка  с. 2 / втори абзац :

Хайде още малко - от Въведението, стр.5 :
"Ситуацията в детската градина е събитие или поредица от събития, преминаващи в рамките на определено време и на различните видове взаимодействия на децата с детските учители, между самите тях, със средовите, игровите и обучителни ресурси, съотнесени с темата в определено образователно направление, нейните конкретни цели и очаквани резултати".
Е, толкова сложно и объркано определение .....

"Програмата предвижда дейности за запознаване и използване на отделни елементи от хардуера и софтуера на устройства за комуникация и информация, като компютър, таблет и др." - стр. 3, ОН "КТБД" - ІV гр. - ;-) А сега да ви питам, колеги, как сте с материалната база и подготвени ли сте да обучавате децата на програмиране!? ;-)

Забележете: Програмите са ориентирани към децата и са базата, която осигурява играта, ученето и другите интерактивни дейности, за да се насърчава тяхното физическо, социално, морално, емоционално и познавателно развитие, както и благополучието им в безопасна, стимулираща и грижовна среда. Когато имаш 35 деца в групата средата е особено грижовна, количеството за сметка на качеството.
И аз това се питам мили ми колеги, как да използваме хардуер и софтуер...цитирам от направление КТБД- ядро"Конструиране и моделиране"- "Познава и използва отделни елементи от хардуера и софтуера на устройства за комуникация и информация". Ние не сме училище за да имаме обурудвани компютърни кабинети, добре че при нас са родителите та ни купиха един лаптоп, проектор и интерактивна дъска, но на 200 деца в градината питам( Как?) да го използваме този софтуер и хардуер.

И още нещо...Образователно ядро „Растителен свят“

• Различава сигналните признаци на растенията при неблагоприятни условия н средата.
Незнам колеги, имам претенциите за педагог с нестандартно мислене и идей, но тази програма ми идва малко в повече.

 

 

Още нещо за размисъл: Направление КТБД, ядро "Грижи за себе си и дома"
​Разбира важността за безопасното използване на техниката, включителноинформационите и комуникационните технологии.

Не ни трябва национална програма в този вид, трябват ни национални стандарти на изхода от всяка ключова възраст. Право на родителя /по конституция и по конвенция/ е да избере формата за образование на детето си, право на учителя е да избере системата, по която ще постигне националните стандарти, които трябва да са базови, учителят и децата могат да постигнат и много повече, но националните стандарти трябва да са постижими от всички и това е гарантиране на равнопоставеност, националните стандарти не са метанаука, те са научнообосновани прагове от умения, компетентности и знания, които гарантират лично щастие и икономически и социален просперитет на българското общество, право на професоиналиста е да реши в държавна, частна, общинска ли градина ще работи, по Монтесори,Валдорф, Виготски, Пиаже, Димитър Димитров ли ще се равнява,не е право на български чиновници от МОН да обявяват за алтернативни световнопризнати педагогически системи и да искат цяла България да се равнява по един авторски екип, право на всяко дете е да получи грижа и образование според неговите нужди и възможности и дълг на всеки родител е да се грижи за това, а дълг на всеки учител е да не осакатява това, което природата е създала съвършено - детето и неговия потенциал. Тези, които не разбират за какво става въпрос, не им е мястото при децата. България загуби няколко поколения деца, ако загуби още няколко, ние ще загубим България.

Здравейте, колеги!

Прочетох проектите за програми и останах с много противоречиви усещания. Не за друго, а защото ми е странно как е възможно така професионално направени проекти за програми по Изобразително изкуство и Математика да са поставени наравно с нелепи, непрофесионални, направо абсурдни "проекти", като тези по Игрова култура. За да не съм голословна, цитирам:

...чрезпрограматасесъздават възможностизаусъвършенстванетонаигровияопитнаподрастващите,осъзнатна определена степен като тяхна игрова култура.

Дългнапедагогаина родителитеедапридружаткатопартньоривиграенетодецатавнерегламентиранитеив свободните във времето игрови ситуации.

Представянетоимвобразователнитеядраизисквавзаимовръзкавпроцеситенакодиранеи декодиране,назапленяванеиизмисляне,навживяванеиприобщаванекактовартистичното пространство, така и във фолклорните игри.

Запървагрупасесистематизиратасоциациизасубективнопреживянигровсвяти оцененокатозначимоигровоприсъствиевнего.

...детскатаигровасреда.Тяседефиниракатомясто, къдетодецатазапочватдасесъбират,задареализиратзаедносучителя (изобщо не е задължително да има учител, за да съществува детска игрова среда!) индивидуалнии съвместниигровицели(тематичнизамисли).Тесепровокират,придружаватиобогатяват попосокана:игровитематериализаобиграване;конкретизиранитенасокизауправляване наигровитеуменияиспособности;игровотообслужваненакомуникацията иобщуванетона 3-4-годишните деца.

Тесаосновополагащизавъзможноститена игровоприсъствиенадететовсвободноизбранитеотнегоигровипрояви.

Осигуряването на игрова култура при 3-4-годишните се извършва в ежедневните наблюдения на игрите на децата и като се спазват определени препоръки, отнесени до вида на критериите и на показателите, съобразно ДОИ (2005).

Осигуряване на игрова култура???!!! Ежедневни наблюдения, отнесени до вида на критериите???!!!

Повременапровежданена процедуратанавходящата,наизходящатаинатекущатадиагностикаенужнонепринудено възприеманенаинструкциятаподформанапознатазадететоигрово-познавателнаситуация. Най-добресеорганизираподформатана„играспроверяващия”,вкоятосеизисква невербалноигровоприсъствие(посочване,оцветяване,свързванеспътечкаипр.).

Целтаеда сепроследизаместванетовигратаиигровитеумениязавръзкамеждукостюмиперсонаж, роляиправила,атрибутинапразникаиперсонажи.Използватсепознатистимулиотгледна точканаролята–животниилица.Поотношениенаумениятазафолклорнитеиобредни игриеподходящодасесъчетававъзможносттадасеучастваотпозициянароля/правилав игрово-празничното пространство.

Игроватакомуникация иобщуване,определениотигровиязамисъл/темата,от сюжета/съдържаниетоиотролевопресъздаванесафакторивразличнастепенна съподчиненосткъмтворческитепроявивиграенетовъобще,коетоеснерегламентиранисъс свободен характер. Върхът сте!!! 

Обяснавагледниточкизазащитанасвободнопразнуваненадецатавусловиятана фолклорен празник. Защо не се пробвате да го кажете човешки?

Тязависиотпредпочитаниятанадецатаинамираизразкактовъввръзката междуигровитецели(тема/замисъл),такаивединствотонасъиграчитевреализиранетоим –проявинаигровоповедениеинаигровообщуване.

Завторавъзрастовагрупасаобособенинасоки,коитосаасоциациязасубективно преживян „игров свят” и оценено като значимо „игрово присъствие” в него. ?????!!!!!!!

Определянетонапостижениятанадецатасеосъществявапринужнонепринудено възприеманенаинструкциятаподформанапознатазадететоигрово-познавателнаситуация.

Внаправлението„Игрова култура”сеизвеждазначениетонасоциалнотообвързване,емоционалнотофилтриранеи функционално-деловотопартнираневусловиятанадинамичнипреходиотигрово-познаватениситуации.

Участиетона5-6-годишнитевигратасепостигачрезтрансформациитенаигрово присъствиеичреззасилванетонакреативноторазкриваненасъщносттанаигроватакултура надетето/групата.

Границитенадетскотоигровоизразяванедопускат иновации...

За5-6-годишнитедетайлнотоописаниенаигровитепространства Не му е нужно да го описва, за да играе креативно! То просто го използва интуитивно и/или целенасочено! Детето не е длъжно да ви се обяснява, за да играе истински!!! исвързванетона многообразиетоотигровисветовесигровияопитнаобщносттаИ защо???!!!садветенай-важни изискваниявпсихолого-педагогическиисоцио-културенплан.Сътворяванетонаигровите материалиотдецатаитрансформиранетоимсъобразнособствениязамисълизначимите цели,осигурениотобразователнотосъдържание,свързваемоционалниякомпонент(силата на“Аз-а”)съссоциалния(сигурносттана“Ние”) Значимите цели на образователното съдържание осигуряват сигурността на Ние???!!!исеосъществявачрезвръзкатамеждутях.

Преживяваниятасеориентираткъмконтакти,подчиненина “тукисегапринципа”.Комуникациятаедиректна,вцентъранавзаимодействиетосе поставятличностнозначимизаобщносттазамисли.Такаситуационнитеусловияна постиганетонаигровитецелисевъзприематсериозночрезигровитесветове.Катопримери закреативнимедиичрезиграенетомогатдасеизползват:предметнотруктурираниигрови материалиииграчки,комплектиотигровисредства;информационниикомуникационни технологии;пресъздаващообиграванечрезкомпютрииинтеракативнадъска–пантомими, симулативниигри,тетарализираниигриисамостоятелносъздаданитекстове,стихчета, римушки и пр. Какъв тюрлю-гювеч!!! 

Най-важнотоевъзрастниятдапридружаваиграенетов процесанаобмянанаотношениямеждудецата???!!!,дагиуважаваидастимулираконсенсусв пресъздаването.

Затретавъзрастовагрупасаобособяватконкретнитеми,коитонесъвпадатс образователнитеядракатонаименование,асаасоциациязасубективнопреживянигрови свят и оценено като значимо игрово присъствие в него. И от какъв зор ни съобщавате това прозрение???

Игровотопресъздаванеиизразителноствподготвителнатазаучилищегрупа/класе процеснапедагогическовзаимодействие,ориентираноотцеликъмсамияпроцеснаиграене, коитосаценнизадететокатоудоволствиеотигровоиедновременноприложно-моделнои познавателноизобразяванеиизразяване. Този, който е писал това прозрение, учил ли е теория на играта??? Знае ли какво отличава играта от другите дейности?
„Процес, ориентиран към...процес“

Чрезнаблюдениенадетскитеигривсъщностнеопровержимосепоказвакак ситуационнотоимпротичанеиорганизациятаизвисяватдуховнияръстЕхаааааа!научастващитев нея.Първоначалноигровитецелинадхвърлятжеланиетодасеманипулираидасеизследват исъздаватновиситуациизадействиесигровитепредмети.По-нататъксепоражда съгласуваностнапредварителноосъщественитеинтелектуалнисхеми,извлечениотиграта, коитоставатпо-комплицираниисесвързватсвъзникванетонасимволичността:жестовете, действията,речтасаизраззанамираненаравновесиевигровплан.Игровитеиигрово-познавателнитеситуациивтоваотношениесаименноценнисбогатствотоналичностнии делови контакти на детето с връстници и възрастни. Това курсова работа ли е или програма?!

Кой е авторът на това методическо недоразумение??? Само си представете, че всеки ден ще трябва да го отваряте и да го четете!!! По всички проекти (с изключение на проектите по Изобразително изкуство) имам своите бележки, които ще изпратя във файла за коментари на МОН.  Имам и принципно питане: защо при липса на закон и обявени образователни стандарти, се пишат проекти (някои от които на крак, от хора, които явно и хабер си нямат от реална работа с деца в детска градина). Тези проекти изобилстват от печатни и стилистични грешки, не са минали на редактор, а са публикувани за обсъждане от цялата общественост. Как е възможно?! Що за неуважение е това?!

Мдаа..и това ни се предлага за всеучителско обсъжда не във всякакви волни и организирани форми....вероятно с надеждата, че никой няма да разгадае високоакадемичния стил и глупостите ще минат между капките...а като го приемем след всенародното обсъждане за национална програма ще трябва и да го изпълняваме с всички сили, а в следващите 20 години, до излизането на нашия продукт от тая национална програма -ехее, колко време има за писане на докторантури, професури, програмни системи, конференции, семинари и много, много европейски пари за усвояване по проекти.

Здравейте,

 Еми, прочетох написаното от теб в първите няколко реда и се зачудих дали аз съм чела същия проект за Програма в направление „Математика”? Поправи ме ако греша, но като че ли  даваш този проект за програма за пример като казваш цитирам, че е „професионално направен”.

 Позволи ми да не се съглася. 

Ето и моите най- общи бележки. (В детайли  те  ще бъдат изпратени на посочения адрес, но сами се досещате, че те са толкова много, че не е възможно да го направя тук.)

При разработването на програми или програма трябва да има ясна представа за това, какви са целите на предучилищното образование, които да насочват педагогическите ни намерения в това да структурираме детството, да насочваме детското развитие в една институционална среда, каквато е детската градина. И тук възниква основния въпрос „КАК?” да бъде направено. Отговор на този въпрос трудно ще открием във въвеждащата част, а и не само там. Необходимо е да бъде очертан подходът, който ще определя педагогическото взаимодействие, но не просто да бъде нормативно заявен, а да бъде приложен при разработването на конкретните програми по направления. Шели ни е подсказала някой идеи, които с малки изключения можем да отнесем към конструктивизма в образованието, който съществува с голяма степен на вариативност и позволява всеки да намери онзи подход, който да е педагогически обоснован и основаващ се на заложените в програмата принципи (които според мен се нуждаят от оптимизиране). Отсъстват основополагащи принципи като принципа на развитието . Някой от изведените „принципи” далеч не отговарят на идеята за принцип: „инициативност, спонтанност, допълняемост, проследяемост, творчество и креативност и т.н. Принципите се нуждаят от сериозно прецизиране и да са в съответствие на поставените цели и да гарантират тяхното постигане. Останалите принципи, които не съм изброила,  се нуждаят от съдържателно уточняване.

В уводната част липсва яснота за организационната форма чрез, която ще протичат педагогическите взаимодействия. Да ситуация, но какъв тип? В текста се срещат различни понятия, без да се дефинират: „ задължителни организационни форми; незадължителни нерегламентирани такива” В таблицата при седмичното им разпределение  като вид са определени регламентирани и нерегламентирани. Та се питам какви са тези ситуации накрая? Тук се пише нова програма и не може или не бива да се разчита на предходни текстове от други програми, които да уточняват това или да сме поставени в режим на досещане или „по подразбиране” всеки да прави своята интерпретация. Ами ако тя не съвпада с тази на проверяващия ни?..... Мене  лично ме смущава терминологичното обозначение „задължителна нерегламентирана” ситуация. Спонтанната интерпретация на последния термин се свързва най-често с незадължителност на действието.

 Има какво да се иска и по отношение на текста в който ни подсказват, че в детските градини няма да има диагностика, а „входяща и изходяща преценка” при това  при условия определяни от учителя. Колеги, не искам никого да засегна, но с тази дейност на запад се занимават цели научни институти, а ние пак сме решили да рационализираме нещата. Тук определено има върху какво да се помисли. Очевидно във формата, в която сега протичат  диагностичните процедури, те не са подчинени на очертаване на перспективите в детското развитие, а обслужват други властови цели, което и води, ще го нарека, до „неволно” манипулиране на резултатите.

 И моля пишещите програми да бъдат коректни в употребата на различни термини. Не че не са възможни неточности, но на  толкова масови до сега не се бях натъквала.

 И моля, Шели, не слагайте знак за равенство между академичен стил и това което е предмет на нашето обсъждане. Академичният стил не е просто по-висок наратив. Той трябва да отговаря на научна достоверност, с каквато тук очевидно не се сблъскваме. За съжаление „академичният стил” започва да се употребява като синоним на „неразбираем стил”. Но моля нека да ги разграничим.

 А сега и за МАТЕМАТИКАТА. 

 Колеги, аз очаквам  програмите в структурно отношение, поне, да съответстват на изискваното от действащите нормативни разпоредби. Ще прескоча разсъжденията за съответствие или не между действащи законови норми и спецификата на предучилищното образование и ще припомня, че в една програма трябва задължително да присъстват три неща: цели, съдържание, ( за училище то е определено като учебно съдържание, очевидно това понятие за детска градина не е конструктивно) и очаквани резултати. 

Аз не откривам структурирано съдържание в нито едно направление. Поправете ме ако греша. Тази форма, която е приета е нещо междинно между програма и държавни образователни изисквания, но диференцирани по възрастови групи, при това в направление математика направеното не е много успешно. 

 Вече станах много обстоятелствена и ще си спестя подробния анализ. Но за да обоснова твърдението си, че Програмата в направление математика не е добрия образец ще приведа следните аргументи:

1. Липсва ясна рамка за перспективите в математическото развитие на детето в различните възрастови групи. Съдържателно (с малки вариации) целите са почти идентични в почти всички възрастови групи. Имам усещането за упорито използване на някой функции на текстовата програмаword. Като резултат от това действие се получава факта, че ако научно коректно разчитаме написаното ще се окаже, че залагаме децата на 3 години да развият умения, които не са постижими дори в следваща възрастова  група- например: да имат представи за „некръгла” форма. Та нали всички останали форми извън кръга са некръгли. Тук става дума за отрицание на съждение, което се отнася към логическите операции. Извинете, забравих тази програма си е поставила амбициозната задача цитирам за  първа група, в „Цели на програмата” „поставяне на основите на логическото мислене”.Та се питам не е ли малко рано? Но за сметка на това  сензорните еталони ще ги формираме в трета група. 
2. Не ми се иска да продължавам с анализа в частите : Общо представяне на програмата; Цели на програмата, Насоки за учителите.Болно ми е, защото работя в сферата вече 25 години с млади колеги и се опитвам да им давам коректна терминологична рамка, която искам те не просто да познаватсъдържателно, но и да прилагат. Как да ги убедя, че това е важно, ако в посочените части от програмите по групи изобилства с неточно използване на съществуващи и за съжаление на несъществуващи термини. Ето някой примери на смущаващи ме формулировки: примери от трета възрастова  група: „символно-знаково мислене”, „логико -математическо мислене”, схематично- символно мислене”, „интуитивно мислене,т.е. мисленето е целенасочено” и т.н. Та се питам аз какво е мисленето на децата в тази възраст, че да избера в съответствие с него подходящата технология? А може пък да са имали предвид развитие на знако-символичната функция на съзнанието?..какъвто е правилния термин и развитието на която функция може да се стимулира с игра например (но не само) и със специфичните познавателни действия, които се развиват в контекста на случващото се в ситуациите, чиято предметна отнесеност свързваме с математиката. Някой от тези действия са класификацията и сериацията (те не са структури на мисленето, както прокламира програмата. Ж. Пиаже дефинира следните структури на мисленето, позовавайки се на един математически кръг ( Бурбаки) и те са: топологична; проективна; поредна; метрична; алгебрична.) Първоначално  класификацията и сериацията се развиват като  познавателни действия , а по-късно и като  логически операции (по масово в 4 група , където можем да очакваме и откриването на свойството „некръгли” при определянето на съдържанието в дадена група от обекти.) 
3. Нарушена е логиката на образователното съдържание в някой ядра, а в други имаме повторение до 90% на еднотипно съдържание. Например в ядро „Измерване” –като резултат няма как да бъде постигнато заложеното в ДОИ.Измерването изобщо отсъства и ми е интересно, как ще се работи с децата за разкриване на инвариантността на количеството, представена чрез различни величини, която е заложена като цел в проекто-програмата  .
4. Размествания и несъответсвия спрямо ДОИ могат да бъдат открити и в други ядра. Примери. Пропуснати са цифрите на числата от 5 до 10; изравняването на количеството; кодирането на количествени характеристики все неща , които са заложени в ДОИ  и т.н и т.н.

      Примери мога да дам колкото искате, но смятам да прекратя това мъчение за мен. 

 

 

Здравейте!
Да, Вили, голяма част от прокламираното за проекти на програми е всъщност бледо подобие на такива. Уводната част не съм коментирала (ще изпратя пълния си коментар в МОН), защото бях шокирана от лекотата, с която тези писания се изтипосват на сайта на МОН с гръмкото заглавие "проекти на програми". Безумно се уморих да чета предложените умотворения, които изобилстват от недостатъчност, но разработката по ИК направо ме разби! В сравнение с нея написаното по ОН Математика е направо върховно! Предполагам, че разработката е на проф. Д. Гълъбова или на човек от нейния екип, защото стилът ми е изключително познат. Аз харесвам нейните разработки по математика в система "Моливко". Децата с удоволствие работят по тетрадките й. Да, има какво да бъде коригирано и там - имам своите бележки и ще ги изпратя. В професионализма на Д. Гълъбова обаче не се съмнявам! 
През цялото време, докато четях текстовете, не ме напускаше усещането за работа на парче, в бързи срокове, с недоглеждане и недостатъчно осмисляне на материята.  Да, четенето на тези помпозни, наукообразни фрази е изключително уморително и отегчително занимание. Искрено се съмнявам, че учителите ще си правят труда да ги четат - не и в този вид! Мисля, че е крайно време да се приключи с практиката на писане по този начин. Странно защо в академичната общност съществува убеждението, че ако нещо не е казано по най-сложния възможен начин, то не е научно. Най-великите учени и мислители са говорели и пишели ясно, точно и просто. Сигурно защото са знаели точно какво казват. За разлика от нашите "учени"...  

Еми, аз също познавам разработки на проф. Гълъбова и не допускам, че тя е участвала в този формат на разработка, още повече че самата тя алармира колегията за появата на тези проекти с акцент върху това, че трябва да се оптимизират. Но съм напълно съгласна с теб, че появата на подобен текст на страница на МОН е недопустимо и е абсолютно подценяване на предучилищната колегия. Моята надежда е поне нашето „говорене” да бъде чуто!...

Здравейте уважаема Емилия Йорданова и  колеги,
Благодаря за добрите думи и оценки за мен и за методическия стил. Вашите предположения относно автора на текста на учебната програма по "Математика" са близо до истината. Но ...  аз като необявен официално  "автор" се дистанцирам от този проект за Програма по ред причини, които не е коректно тук да обявявам.  Отказът ми от авторство касае особено текста, визиращ очакваните резултати по математика по образователни ядра и възрастови групи. Този текст  показва нарушаване на системността, последователността и логиката на образователното съдържание по възрастови групи. Той е олекотен, /орязан/ и намален по обем от оригиналния предложен текст. На всеки компетентен учител, анализиращ "учебната програма"  по математика, ще направят впечатление следните липсващи съдържателни акценти и противоречия:
-  липсва уточняване на специфичните за детската възраст равнища при овладяване на съответното образователно математическо съдържание -емпиричното равнище на предметно-манипулативна дейност за малките групи, рефлексивното равнище / експериментално-схематична и моделираща дейност/ за по-големите групи и др.;
- нарушен е принципът за спираловидно и системно надграждане на знания от първа до четвърта група: вижте, например, в 3-та група /цитирам: децата познават цифрите до 5 и ги съотнасят към числата: а какво ще правят с числата до десет не е ясно?/, а за 4-та подготвителна група липсва изобщо образователно съдържание за цифрите, записа 10, знаците, връзките му количествата и цифрите, числовата редица до 10,  и т.н. 
- не се разкрива напълно развитието на дейността групиране по познати признаци по възрастови групи;
- липсва изобщо дейността измерване с предметни условни мерки, а се говори само за сравняване в 4-та група; 
- "Коригираният /редактиран текст от ...???/" води до нарушаване на надграждането по сложност на образователното съдържание за възрастовите групи: напр. в първа и втора група децата /цитирам: "сравняват пространствените измерения височина, дължина, широчина"  ... а в 4-група сравняват по височина /само ???/;
- проблем е и липсващо важно образователно съдържание в образователните  ядра по математика за всяка група;
Тези и други проблеми на изработения проект на "програма по математика" ми дават основание да се разгранича от него, т.к. не отговаря изцяло на моята концепция!
Затова е особено важно до МОН да достигне компетентното професионално мнение и оценка на учителите и експертите на предлагания проект за "учебни програми за предучилищно образоване" на МОН!
С уважение: проф. д-р Д.Гълъбова

Напълно съм съгласна с всичко изписано от колегите. Не съм съгласна със завишения хорариум на ситуаците за първа и втора група. Според мен ситуациите в първа група трябва да са 14, а за втора група 16. В първа група децата изпитват тревожност и ние трябва да сме по свободни от регламентирани ситуации.С уважение към вас проф. Гълъбова мисля, че се избързва със ситуациите по математика, според мен те трябва да започнат от второто полугодие. Няма защо да бързаме с това.

   Единствената цел на общественото образование е да подготви хора, които могат и искат да управляват взаимоотношенията помежду си и да произвеждат, съхраняват и възобновяват ресурси, така че всички в това общество и в присъщото му пространство да живеят по начин, който ще им позволи и те на свой ред  да подготвят следващите. Ако обществото си позволява да подготвя следващите, както го прави досега, значи просто няма желание и воля за живот.        Сега прочетете внимателно определението за ситуация, което е дадено във въведението, веднага след таблицата с хорариума - прекрасно! Ситуация е всяка форма на педагогически осмислено взаимодействие. Всяка! И си задайте въпроса как се осъществяват ситуациите в група с 25 деца? Фронтално, по книжки /от яслата!/, погледнете хорариума за 1-ва група и си отговорете на кой етап от възрастовото развитие отговаря? Защо във възрастта на сензориката имаме само една изобразително изкуство, само едно КТБД в най-сензитивния период за овладяване на хигиенни норми и във възрастта, в която говорното развитие се влияе от манипулациите с пръсти. Като тръгнете оттам през всичките програми по направления и виждате, че целта не е детето да Овладява, а да Обяснява, да знае, а не да умее...сега да не влизам в цитати, че коментарът ще стане епопея, ...а сега пак се върнете на статията за това какво му липсва на съвременния човек и си припомнете лекциите по възрастова психология и.... стигаме да програмата "Родители"...
 Програмата "Родители"...гвоздеят в проекта, който трябва да запълни ценностната дупка на няколко поколения българи..Държавата вече се усеща, че тези и граждани не стават за икономически просперитет /отиде ни БВП- то!/, не стават и за социален просперитет, щото не са придобили никакви комуникативни умения, не са се научили да правят градация на приоритетите, или са се научили, ама нещо много куца градация...и сега? Ми сега държавата ще образова родителите. Как? Като вмени на детските учители да ги образоват /щото няма кой друг и на държавата законовите и механизми не работят и са сринати семейните ценности/. и затова -анатомия и физиология на детето, възрастова психология, че и семейно консултиране плюс "домашни". Ама държавата само не си е дала сметка, че не родителите, а децата са записани на детска градина и че никъде не е измислила как да задължи родителите да седнат в детската градина и да се образоват. С две думи-родителят от партньор се превръща в обучаем.
 В  началото казах, че определението за педагогическа ситуация е прекрасно. И наистина е така. Всяко педагогически осмислено взаимодействие! Това прави излишно разписването на задължителни ситуации в броят, в който те се предлагат, защото, на практика, не на теория, тези ситуации с тези цели и тези очаквани резултати се провеждат и постигат само чрез фронтални методи, което прави т.нар. възпитателно-образователен процес едно Фърляне от ситуация в ситуация /щото има и режим и разни други особености на терена/. И то не е, защото педагозите са неграмотни, поне в по-голямата си част, а защото групите са с брой деца, който няма аналог. И сега оттук ще скочите за делегираните бюджети ииии...ама това е друга тема за друг път. И да знаете, че те принципно не пречат, нито директорите са вечната пречка в колелото на прогреса, ама и това - друг път. И както чух, че е казала една учителка -моят поклон и адмирации към тази жена! "На качествения учител нито една система не може да му попречи да работи качествено." - верно е. Ама що така, като може и системата да е качествена?
 Между другото, сега като се замисля, с програмата "Родители" държавата ни връща обратно в детската градина готовия вече продукт от средното и висшето образование😀, да го "калибрираме" така да се каже😁. С което негласно признава, че само ние можем да се оправим с тая работа.
 И сега, конкретно към авторите на проекта, които и да са те , -тия "калибри", дето ги задавате с тоя проект не стават, защото те ще доведат само до репродуциране на сегашния продукт...и след 20- тина години ще ни го върнете пак в детската градина да се оправяме ние с него с някоя нова програма "Родители".
  "Ситуацията в детската градина е събитие или поредица от събития, преминаващи в рамките на определено време и на различните видове взаимодействия на децата с детските учители, между самите тях, със средовите, игровите и обучителни ресурси, съотнесени с темата в определено образователно направление, нейните конкретни цели и очаквани резултати". Предлагам да се съсредоточим върху това прекрасно определение и да погледнем целия проект през неговата призма. Да си представим какви искаме да са хората след 25 години на изхода на висшето образование и как да го постигнем, защото от предучилищното образвование тръгва всичко. Предлагам и да се върнем към научните постулати за развитието в детска възраст и да пренебрегнем наслагваните с години върху доктората на колегата теоретични писания на част от нашите учени, върху които, очевидно, е структуриран целия проект. Предлагам държавата да вмени на учените задължението им за изработване на национални стандарти, което те отлагат вече толкова години и в рамките на задължителността да либерализира "позволените" за прилагане педагогически системи, защото изборът между тях е работа на педагозите. Предлагам и оценъчната единица за екип, форма на образование или работа на учител да не са умозренията на някой експерт, а резултата на изхода спрямо бъдещите национални стандарти. Родителите сами ще определят коя градина и кой екип "да живее", защото всеки ще иска детето му да се възпитава и обучава при най-добрите и в най-добри условия. Работата на държавата е да си коригира стандартите /ЕРС-тата също☺/, да си прегледа законоваата и нормативна база за това кой може да стане и да остане учител, да си оправи немалко управлението на финансови потоци, зацото делегираните бюджети и всички надолу по веригата страдат от тая работа и да осъзнае /облечено в съответните смислени програми и нормативни актове/, че ако сега не се освясти да подготви едно по-читаво поколение, утре ще и се наложи да бъде управлявана от хора, които няма да се грижат за нея, а само за личните си интереси.
 Ситуация е всяко педагогически осмислено взаимодействие!, нон сенс е задължителната нерегламентирана ситуация. С колеги, които много уважавам, си говорихме и стигаме да извода, че хорариум 10-12-14-16 е напълно достатъчен. Ако вместим познавателното съдържание в програма /но не предлаганите😊/ и фиксираме само задължителните регламентирани ситуации за всяка възрастова група, мисля, че хоризонтът става по-светъл.
 Направление ИК е просто без аналог. Аз не знам изобщо авторите дали наистина мислят, че учител-професионалист ще коментира предлаганото в проекта ИК без да го разпердушини. То просто за нищо не става в така предлагания вид, не е за корекция, а за изхвърляне.
  Още нещо искам да споделя, малко встрани. Моите наблюдения говорят, че детската игра започва винаги след или по повод на някаква дейност, извършвана с възрастните или наблюдавано при тях поведение. От нещоправене в заедност. Ако детският учител се съсредоточи в педагогическото осмисляне на нещоправенето в заедност, детската игра с всичките и хубави ефекти на усвояване на модели и защитен механизъм, ще следва естествено. Стига да има простор за нея и учителят да си дава професионална сметка какво би могло да означава " нещоправевне в заедност и радост"...спомнете си коя е водещата дейност в детска възраст😀
 Благодаря на преподавателите от висшите училища , които се включиха тук, защото коментарите им са изключително ценни и разбираеми, без това да ги лишава от научна стойност.

   Чакам и аз от толкова години да ми даде някой смислено обяснение на това: Що е то задължителна нерегламентирана ситуация? Някъде срещнах обяснение, че е нерегламентирана във времето (за деня), но е задължителна да се проведе в рамките на деня. Звучи несериозно, но обяснението беше или в Програма, или в Книга за учителя по програмна система, направена по тази Програма. ( Забравила съм.) В този проект - отново.
   Другото, което се питах, питам се и днес: Кога най-сетне ще се пристъпи към изработване на държавен стандарт за материалната среда в детската градина? Важен, много важен за реализирането на която и да било Програма - и сега действащите, и бъдещите.

Здравейте,

За да сме коректни и точни ще си позволя да напомня, че опити за определяне на някой типове ситуации има в уводната част на Програмата за подготвителна група в детската градина от 2003г (публикувана в „Аз буки” бр. №20 ,2003г.). Дано да не греша, но там се появяват за първи път. Валя, най- вероятно си срещнала тези опити за дефиниции там.

 

Nina Tasheva, това "бисерче" от Програмата  ФК и мен ме смая. Коментарът е в продължението ми - "изпълнява...ритмични танцови стъпки по греда" и завършва във всички случаи със салто мортале. Освен това се питах: Ще се изпълнява ли тази " Естествено приложна двигателна дейност" (!) от момчетата, или само от момичетата ? ( Този уред все пак се практикува в женската гимнастика).

Vili Yancheva, благодаря Ви! Ще погледна посочения от Вас източник, Сигурна съм в едно, че въпросът ми виси във въздуха отдавна. Ако е нерегламентирана във времето, значи ли, че мога да я проведа в 18.00 часа? 

Ето и точни цитати от посочената Програма за подготвителна група:
„Педагогическата ситуация е форма за организация на специфичното и задължителното, както в училище, проектирано през учебни програма, годишния, месечния, и седмичния и дневния план, взаимодействието между педагога, децата, родителите и близките им в подготвителна група.....”....”Обучаващите ситуации са форма на педагогическо взаимодействие, които се определят в подготвителна група като регламентирани във времето- продължителност и ден от седмицата (не могат да отпаднат и да се заменят с друг вид). Друга група за задължителните, но нерегламентирани като продължителност и като ден от седмицата ситуации- практически и игрово- познавателни ситуации. Програмата определя само броя на задължителните ситуации. Броят на свободните ( незадължителни) ситуации не се определя в примерното разпределение по- долу, но се очаква да се осигуряват всеки ден."
Така комплексът от задължителни и регламентирани ( за подготвителна група те са предимно обучаващи) и задължителни, но нерегламентирани ( за подготвителна група са игрово- познавателните и практически) гарантира приемственост при прехода за училище независимо от мястото където групата функционира в детската градина или в училище.”

​Валя, моя отговор на поставения от теб въпрос е  и не и да, защото нерегламентираните, но задължителни ситуации  се провеждат след регламентираните, но в друг ден (това е уточнено в текста.) Очевидно се има предвит в един ден да няма дублиране на двете разновидности на ситуации от едно и също направление (това добре).  Още се казва, че задължителните се провеждат "предимно сутрин", което не изключва  според мен да се провеждат след обяд и за това  отговорът ми има и потвърждение на твоето питане. И да приключа с информацията е казано, че продължителността е от 25 до 35 минути.
И още един текст от Правилника за приложение на Закона за народната просвета:
чл.96 (1) Продължителността на учебния час е (нова-ДВ,бр.33 от 2003г.) тридесет минути в подготвителния клас.
 Тълкуването оставам на вас.

☺Добро утро, гопожо Янчева. И добро утро на всички на линия. Явно никой не спи, предстоящите нововъведения не ни дават мира☺ кашата е пълна. Ако питате мен, гордиевите възли не се оправят с разплитане, а само с разсичане. Обвързаността на подготвителните групи с определено познавателно съдържание като законоустановена степен от средното образование може да бъде направена и само с регламентирането на задължителните обучаващи ситуации в програма, учебен план. Както е видно, и това го говорим от маса време,  просто механично е свален формата от начална степен, без да се отчита въобще спецификата на възрастта и различната водеща дейност. Аз сериозно си мисля, че ако се правят опити да се коригира чрез отзиви и коментари към МОН така предложения проект, нещата няма да се подобрят, напротив. Нужен е нов прочит на начина, по който детските градини в частта на подготвителните си групи се включват в системата на средното образование

Здравей, Шели,
 Как да заспи човек в такова "разделно време" за предучилишната колегия  (позволявам си да се идентифицирам и с тази общност и се надявам тя да ме допусне). На мен ми се иска да има повече яснота  и точност в поставяните регламенти. Ще ми се и да не са безгранични като количество, та да се спазват все пак! В противен случай ставаме нарушители на норми, а това от позиции на постигането на фукциониращи социални структури не е добре. Напълно съм съгласна с теб, че трябва да бъдат планирани в седмичния  или годишен план, (правиникът за приложение на ЗНП дава такава възможност), само регламентираните ситуации. Според мен те също могат да се диференцират на обучаващи, игрови-познавателни и пракически. Да наистина ще доминират обучаващите ( в някой направления като математика например), но нека да съществува изборност. Нали се борим (под флага на либерализма) за някаква форма на свобода!
 

Без да съм патетична -борим се за спасяване на нацията. Свободата е най-трудното упражнение, защото предполага предварителното доброволно приемане на норми, така че твоята "свобода" да не изземва "свободата" на другия.😀 
 Ако ми позволите, сериозно, мисля, че точно в този момент цялата академична общност трябва да се обедини и да каже категорично "не" на предлагания проект. Защото вие, нашите учители, сте хората, които определяте тези норми в съответствие с научни аргументи и тези. Щом като обикновения учител вижда парадоксите и безсмислиците, колко повече вие?

Здравейте!
Това, от което най-много се нуждаем сега, е либерализация на образованието - освобождаването му от безсмислени, анахронични модели на контрол, насаждани с десетилетия. Да, Шели, напълно си права, че нещото, наречено "задължителна нерегламентирана ситуация", е пълен абсурд, измислен чисто и просто за запълване на т.нар. "норматив". Системата, за голямо мое съжаление, се гради върху презумпцията за виновност. Тя се съмнява, че ние работим, затова регламентира всякакви по вид и брой задължителни форми, за да ни вмени отговорността да сме ги провели така, както тя е постановила. А тя постановява по начина, по който виждаме сегашните проекти за програми - с излишък на недостатъчност. Всички мислещи учители, които са в професията, защото обичат да работят с деца и са творци в работата си, се чувстват като впримчени в някакъв капан от недомислици... 

Малко споделени размисли...
Бях решила в събота и неделя да седна и да работя по проектите на програми за предучилищна подготовка. Подготвила съм си записки, документи, работния ми файл с корекциите до момента... Започвам чинно да изписвам, предлагам, обяснявам... А в мен с всяка измината минута расте вътрешното негодувание, че върша нещо, което не трябва да правя. Защо? Въпросът защо всъщност правя това не ми дава мира. Да, мога като отличничка да редактирам и коригирам чинно цялата тази безкрайна бумащина, която се канят да стоварят на главите ни за изпълнение. Защо? За да поставя поредната матрица за вписване в системата?! Просто защото досега така е правено?! Веднага в съзнанието ми изплува образа на едно от децата, с които работя – дете със СОП. То не от най-тежките случаи – обучаемо е, с леки говорни нарушения, емоционално свръхвъзбудимо, трудно справящо се с предвидения материал – дори и след системна индивидуална работа не съществува гаранция, че утре ще е в състояние да си припомни всичко, което сме постигнали до момента... То интуитивно усеща хората и често казва (дори на непознати) “Обичам те!“ и чистосърдечно ги прегръща. Друг път толкова бурно реагира – особено ако е в губеща позиция, че е трудно да издържиш цялата му яростна атака... А то се чувства губещо всеки път, когато не успее да разбере нещо и до него няма кой веднага да му окаже подкрепа... Децата със СОП стават все повече. Тяхната интеграция в реална учебна среда е болезнена тема с много неизвестни... Натискът отвсякъде върху учителите е толкова голям, че  понякога ги поставя в патова ситуация, когато трябва да се справят с поведенчески казуси с такива деца... Питам се, след като толкова ревностно разписваме програми, системи, методически указания и какви ли още не бумаги за задължително изпълнение, даваме ли си сметка как в реална ситуация те стоят... Защото ако имате 5-6 деца със СОП в групата/класа и сте длъжни да вървите по програмата, да спазвате нормативно определените ЗРС и ЗНС (или учебни часове в у-ще), да планирате по предписание и т.н., как ще се справите? И най-важното – колко време ще издържите на този натиск и с цената на какво? Доказано е, че естественото, свободно преминаване от една детска активност в друга, следвайки естествения интерес (природно, априори зададена любознателност) на децата, ще постигнете в пъти повече, отколкото ако им натрапите своя регламент, своя дневен ред... Вие самите не се ли чувствате уязвени  от факта,че непрекъснато ви се натрапва регламент, който виждате, че не работи в интерес на децата, следователно на вас самите, защото не сте истински учители, ако не можете да създадете възможно най-благоприятната среда за тяхното развитие?  Да, можете да задавате обект/тема на евентуален интерес, можете да приложите т.нар. педагогически талант, за да „насочвате тяхната познавателна активност“, но според мен това си е чиста проба поведенческа манипулация. Да, в наши дни с това се сблъскваме всеки ден, отвсякъде... Но редно ли е да го правим и ние? Честни ли сме пред децата? А пред себе си? Говоря за нов морал, за създаването на установка на честност, добронамереност и неподправена радост от общуването и „нещоправенето“ (както много интересно го определи Шели). Това „нещоправене“ е всъщност тази естествено породена активност, с чиято помощ детето опознава света и го преобразува, претворява... Нали в това е смисълът на нашето педагогическо търсене – да намерим онези начини, форми, средства, с които да стимулираме естествената, самопородена познавателна активност на децата... Да им съдействаме в нелеката задача да поемат отговорност за своя собствен процес на познание. Да, можем да зададем (Монтесори е нарекла това „предварително подготвена среда“) познавателни стимули, дори да отиграем заедно цели ситуации (децата са невероятни партньори в театър, в игра, в учене, в труд)... Но това не става, ако над главите ви виси дамоклиевия меч на 2 ЗРС и още 2 ЗНС с теми, които нямат нищо общо с актуалните потребности на децата в момента... Защо просто не се даде свободата на учителя да прецени кога, как и с какви средства да съдейства на децата да постигнат владеенето на онези знания, умения и отношения, които са зададени в ДОИ (т.е. по стандарт)? Защо просто не бъде оставен да си свърши работата по съвест и сърце, без да бъде роб на една остаряла, демотивираща система? Всички знаем, че там, където човек се чувства потиснат и неразбран, той не е в състояние да даде най-доброто от себе си. А ние искаме да го дадем на децата! Нали затова сме станали учители!!!      

Здравейте колеги,

Като се присъединявам към критиките на всички вас по отношение на съдържанието на предложените Програми за предучилищно възпитание и подготовка, си позволявам да коментирам следното. МОН няма право да предлага обсъждане на програми за първа и втора възрастова група, при положение, че предучилищното образование не е станало задължително за децата под 5 годишна възраст. В най-добрия случай, програмите за тези възрастови групи биха имали препоръчителен, а не задължителен характер.

Но вие най-добре си знаете, че има органи над вас, които като видят щемпел: "Одобрено от МОН", ви го вменяват като задължение!!!!

Мисля, че е крайно време учителите да се научат да си отстояват правата!

Ако пък МОН чрез настоящия Проект промотира идеята за задължително предучилищно възпитание и подготовка от 3 годишна възраст, трябва да скочим като един: учители и родители. Нямаме право да съсипваме бъдещето на децата си с програми от подобен характер, които окончателно ще погазят правото на детство – каквото и да означава това!

По отношение на обучението на родителите: Моля ви, обяснявайте на родителите, че регламентирането на дейността от толкова ранна възраст по образователни направления (така както е планирано в програмите) със задължителните книжки, които неминуемо ще бъдат наложени, е убийство за природната интелигентност, любознателност и инициативност на децата. И че учителят, колкото и креативен и добронамерен да е към децата, не може в подобна ситуация да се пребори успешно с бюрократичната машина. Не е ли ясно, че подобно решение отново обслужва нечии финансови интереси -  на издателства и прикачени към тях авторски колегии?!
        Крайно време е да се спечелят родителите за съюзници и да кажем всички заедно, че не искаме повече експерименти за наша сметка!

Мариана Ризова

Здравейте!
   Тук ми е по-уютно от всякъде другаде, където се обсъжда проекта. Загубих достатъчно време за "четене с разбиране" ( в стила на emijord по програми ИК).
Разбирам, че това е рамката за обсъждане, предложена от МОН, но вече се отказах да влизам в нея.
   Вили Янчева, как да оптимизираме нещо, което е пълно с грешки от всякакво естество - и теоритични ( I гр. 3.4. Образователно ядро „Звукова култура” Говори силно или високо.....Характеристикиките на звука са: силно-тихо, високо-ниско), и смислови, взаимно изключващи се ( много са). С редица, опитвайки се да си ги представя практически, искрено се забавлявах. (Като комбинацията от танцови стъпки върху греда, което никак не корелира със заявения приоритет в проекта за опазване здравето на детето :)
) Програма Родители е някакво безумие!
   Днес се питам: Имам ли друг ход, освен предложената форма от МОН за изразяване на мнение? И започвам да "нищя" въведението към Проекта като цяло и общото представяне на програмите по направления. Дано ми  стигне времето! 
   За броя на ситуациите: Отдавна и категорично съм за: в седмичния хорариум - само ЗРС, които включват в себе си и т.н. задължителни нерегламентирани, защото няма нищо по-естествено от това; броят им - в следния порядък: 10-12-14 -16.
   Валя Иванова

Здравейте!
След дълго проучване (пълна загуба на време!) на предложените проекти стигнах до абсолютното убеждение, че сега, в този момент, преди да е приет нов закон и нови стандарти, не съществува никаква реална причина (освен ако тя не е от материално естество - т.е. някой не е взел пари за това или не трябва да се утопят някакви европари, но това не е водещ мотив за всички нас, които работим в системата и реализираме подобни писания), поради която да е належащо писането и приемането на такива програми. Това си е чисто поставяне на каруцата пред коня. В момента действащата нормативна уредба е достатъчна, за да обезпечи функционирането на системата на ПУВ. Мисля, че е време ние, като гилдия, да изразим ясна позиция против подобно писане по поръчка!!! Не желаем да оправяме бакиите на някой, който се е писал автор (и ще вземе пари за това) и ни тропосва нескопосани, безсистемни (направо тъпи) умотворения за корекция, които после целокупното българско учителско войнство ще трябва да следва!!!  Това е пълно чиновническо безобразие и безхаберие! Никаква грижа за децата тук няма!!! И никакво уважение към учителите и родителите им! Ние тук сме в ролята на профаните, които ще приемат поредната воля свише на някого, на когото (цитирам една уважавана специалистка в бранша) "му дошло от г_з хабер, че точно сега трябва да се прави това"... Извинете ме за пиперливия език, но съм направо бясна след многочасовото четене на тези наукообразни глупости!!! Едно 3-годишно не може си изтрие носа и се учи да се ориентира из дрехите си, а вие му целеполагате такива дивотии, че не е истина!!! Вярвате ли си изобщо, като го пишете?! Или нямате и бледа идея какво се случва в първа група!!!
Крайно време е гилдията да се обедини и да заеме позиция по подобни "случки"! Не може всеки да си публикува разни нескопосани простотии на сайта на МОН! Къде отива престижа на институцията МОН?!

Програма Родители
Мнение на родител на дете от групата, с която работя, което ще оставя без коментар: "Съжалявам, но този текст на Програмата е бутафорен. Повторение на едно и също и в крайна сметка - нищо. Нищо конкретно. В крайна сметка, с какво можем да бъдем полезни? Аз лично, не разбрах." 

Ето какво се случва в София. За има-няма два часа....
    "На 23.10.2014г. в .......................“, кв............... се състоя среща със заместник-министърът на образованието и науката г-жа Ваня Кастрева.
     Педагогическата колегия на ........, съвместно с директори и главни учители на други детски градини от гр. София представиха своите мнения, виждания и обосновки за новите проекти на учебни програми за предучилищно възпитание и подготовка. Те споделиха своя практически опит и дадоха конструктивни предложения за промяна и допълване на някои аспекти в учебните програми за предучилищно възпитание и подготовка по съответните образователни направления.
     Заместник-министърът на образованието и науката г-жа Ваня Кастрева благодари за ползотворната среща и сподели, че според нея опитът на практикуващия детски учител е много ценен за актуализиране на съответните програми."

     Действа се! Колкото по-малко време се чете и мисли, толкова "по-конструктивни" са предложенията! 

Даааааа, бърза се... В чий интерес е това обаче...?
"Актуализиране на съответните програми"??? Не знаех, че поправката на методически, граматически и стилистично сбъркани текстове се нарича така :)

Проектът трябва да бъде оттеглен от авторите си и незбавно свален от сайта на МОН. Той е вреден и е подигравка с четящите учители, родителите и мислещото академично общество на България. Ако българските учители имат глупостта да "одобрят"това наукоподобно писание, независимо от това кой им е организирал дискусията, значи си заслужават съдбата и нищо не е в състояние да помогне на българското образование.

Абсолютно съм съгласна с теб, Шели!!!

Уважаеми будни читатели на тази страница, моля, не забравяйте да гласувате в анкетата в горния десен ъгъл. Гласуването не изисква регистрация.

Здравей, Поли!
Макар и с недоверие, аз попълних анкетата, защото прецених, че така е редно.
И ето недоверието ми се потвърждава за пореден път. 
Ако все още е останал учител /а и не само учител, а въобще гражданин/ в жалката ни държава да вярва на управляващите, аз отдавна не съм от тях. Виждам как ни лъжат. Виждам колко са некадърни и безхаберни. Виждам колко са нагли и цинични и със зъби и нокти се борят за власт, защото това е начинът да богатеят. Видно е как забогатяват за наша сметка. За съжаление съдбата ни поднася почти ежедневно и  много поводи да бъдем разочаровани от висшестоящите. И какво от това?! Не мога да променя нищо!  Ти можеш  ли?! 
Кой го интересува образованието в България? Ако ги интересуваше и имаха желание да се промени нещо към по-добро, щяха ли да изберат лекар да управлява учителите?
Ние отдавна сме станали за смях на света, но това не е най-големият ни проблем според мен. Лошото е, че тези от които зависи, нищо не правят нещата да си дойдат по местата. 
Искаш, не искаш да повярваш - това е реалността в България. За съжаление!

Здравей, Ди! Благодаря ти за точния и обективен коментар. Напълно съм съгласна с теб. Не е по силите ми да променя ситуацията в образователната система, но не съм загубила надежда, че нещата могат да тръгнат към по-добро. И то не защото нашите политици изведнъж ще станат почтени хора, а защото никой на този свят не може до безкрай да нарушава правилата и това да не му се отрази по някакъв начин.

Вярвам във висшата сила, която се намесва, когато нещата излязат извън контрол. Вярвам в равновесието, което въпреки усилията на управниците да го нарушават постоянно, един ден то ще се възстанови и всичко ще си дойде на мястото.

Един от начините за борба с проблемите е като открито говорим за тях. Интернет дава онази свобода, която, струва ми се, досега обикновеният човек, през цялата история на съществуването си, не е имал. Свободата да каже какво мисли. Забелязвам, че много хора издигат призива "Истината ще ни направи свободни", което е може би началото на едно духовно израстване. 

Поли, за надеждата не знам имам ли я още или не, въпреки че много ми се иска да я имам. Равновесието трябва да се възстанови, но не знам ще доживея ли да видя това? Някой  като Мойсей трябва да  поведе из пустинни земи политиците ни, за да забравят как се лъже и краде и тогава може всичко да си дойде на мястото. Виж за свободата, която имаме  да говорим съм съгласна. И това е постижение, но все още не е решение. Пък дано е хубаво начало!

Ди, въпреки огорчението, надеждата я имаш. Когато тя се изгуби, човек става безразличен към всичко случващо се. Обхваща го една апатия, една депресия, изчезва мотивацията му за работа. Ти си разочарована, но не си загубила надежда, защото не ти е все едно. 

Изпращам ти превод на една песен за надеждата, която много обичам. Кликни тук.

Вярвам в силата на думите. Макар че политиците се правят на глухи, те много неща чуват. Винаги има смисъл да се говори. 

Благодаря, Поли!
След твоето изпълнение думите са излишни!

Благодаря, Ди!

И още нещо ще добавя, което дава отговор на важен въпрос, който се "промъкна" в дискусията. Това е представяне на Рита Пиърсън, дългогодишен учител, която завършва речта си с думите: Ние сме учители. Ние сме родени да предизвикваме промяна. 

Много задълбочен коментар, Поли. Напълно съм съгласна с това, което си написала. Интерпретации всякакви, но каква е истината.

      Поли, въпреки че и аз нямам много време, все пак "поглеждам" и надавам ухо за случващото се в страната ни.
Според мен всичко, което анализираш, е точно.
Ти казваш:       "И сега какво излиза? Че некомпетентни хора дават преценки за сериозен и важен за България проект, който по същността си е много специфичен - в него се преплитат ново учебно съдържание, нови очаквани резултати и се залагат нови методи за преподаване. Изисква висока професионална квалификация, за да бъде разбран и оценен."
      За съжаление, така е!
      И така ще бъде докато назначенията са политически, докато не се изслушват и вземат предвид  и  мненията на пряко работещите и най-добре познаващите децата - учителите.

За пореден път се доказва, че липсата на информация води до тревожност и спекулации. Всички скочихме, защото нямаше реално обяснение кое, защо се случва. Ако има откритост и разясняване на нещата, нямаше да се стига до такава истерия. Поднесено така, винаги ще има подобна реакция. Затова занапред е добре  всяка промяна да бъде оповестявана, да се следят мнения и коментари по темата в процеса на обсъждане. Естествено е, че ако много хора се месят в нещата, резултат няма да има, но поне ще се видят накъде се накланят везните и коя от   групите е надделяла с мнението си- учителите, университетските преподаватели или чиновниците.

Ди, в началото, когато започнах да водя блог в мрежата, се радвах, че интернетът е трибуна, от която можеш да кажеш какво мислиш и да те чуят, но сега започвам да се страхувам, че интернет започва да се превръща в място за инсинуации, лъжи и дезинформация. Много опасна еволюция, защото хората вярват на написаното, което обикновено има за цел да нахъсва, да създава напрежение, да провокира конфликти и е напълно възможно в тези условия – не дай си боже – да пострада някой, понеже е бил несправедливо оклеветен. За това състояние на нещата много помагат големите и малките медии, които не са независими, а зад всяка от тях стоят нечии интереси.

Няма нищо по-ценно от достоверната информация. Но как хората да се ориентират в цялото това безумие? Как?

Ти говориш за политическите назначения. Не може образователният министър да не е политическа фигура, щом е член на правителството. Той няма как да бъде специалист по всичко, свързано в просветната сфера, но личното ми мнение е, че би било добре за него да прави изказвания, след като е проверил информацията, а не преди това. Един съвременен модерен политик трябва да има друго поведение – да знае кога и какво да каже, а ако не е подготвен, да съумее да спечели време, докато се информира по въпроса.

Също така изказвания от рода "аз няма да позволя български класици да отпаднат от учебните програми" от една страна, са некоректни, защото по този начин се внушават на хората неистини (тъй като класиците не са отпаднали), а от друга страна са опасни, защото ние, българите, сме много чувствителни, когато се накърняват патриотичните ни чувства. 

Трябва да стане ясно, че проектът „За по-качествено образование” не е политически проект, а е проект на образователното министерство, което изпълнява обязаности към ЕС, без значение кое правителство е на власт. Според мен този проект е най-важният за образованието, защото касае съдържателната страна на обучението от 1. до 12. клас. Поставя си за цел да приближи училищното обучение до европейските стандарти. Той трябва да бъде завършен, защото ако това не се случи, ще продължим да изоставаме и да се отдалечаваме от потребностите на учениците ни, които се нуждаят от качествено нова подготовка, а ние, хванати в капана на старите учебни програми, ще сме длъжни да работим по старому.

Проектът не е политически, но ако той се провали, ще бъде по политически причини. Вина за това ще носи сегашното правителство. И то много голяма вина. Силно се надявам здравият разум да надделее. 

Здравейте,
много интересен материал, който ме накара да се замисля. Подобен проблем срещнах с четвъртокласниците тази година. Произведенията, които изучавахме в читанката не бяха интересни за тях, сякаш бяха далечни и не ги впечатляваха, а до 3 клас не беше така. Когато забелязах това започнах да се замислям и да си призная ми мина през ума какво ли си мислят учениците.Виждаше се , че нямат интерес към предложените литературни произведения. Поинтересувах се какво четат и се оказа, че на пазара има много нови неща и , въпреки че не са световна класика, то за тях бяха по- атрактивни и ги четат с интерес.А когато предлагаме произведение, което не ги впечатлява, то какви компетентости да се развиват? И как децата да заобичат литературата и да се стимулира читателска активност? Факт е, че всичко се променя и учениците също и, за да се съответства на тези промени не могат да се изучават литературни творби, които са били интересни за децата преди 20-30 години. Разбира се, тук не говоря за "вечните" и истински български шедьоври, но всички знае, че за тази възраст са около двайсетина и могат без проблем да присъстват в програмите 1-4 клас.

Поли, наясно съм с процедурата. Говоря за оповестяване накрая. Не всички имат възможност да присъстват на кръглите маси. Затова след излизане на програмата е добре тя да се оповести в публичното пространство, да се обяснят какви са мотивите за промените, какво се очаква да се постигне, за да се чуят и странични мнения. Тогава много по-реалистично ще се коментира, ще се избегне напрежението около спекулациите от липса на информация, а вероятно ще има и възможност да се получи обратната връзка. Може пък и тя да спомогне за по-добрите програми и безпроблемното им прилагане в училище. Колкото по-малко се знае, толкова повече възможности за  спекулации ще има.

Миленка, съгласна съм с казаното от теб. Благодаря за коментара!

Днешните деца не приличат на децата отпреди 20 или 40 години. Всяко поколение е различно от предишното, с различни предпочитания, възможности, нагласи. Промените са динамични и от нас се иска да ги познаваме и да отговорим на очакванията и потребностите на учениците ни. Да преподаваме адекватно, със съвременни методи и средства и подходящо учебно съдържание, а не архаично, не по начина, който е бил актуален преди десетилетие.

А най-важното - според мен - онова, което първо трябва да изградим, на което да стъпим и което никога да не губим, е детето да обикне ученето, в това число и четенето, за да може да се развива и да изгражда качествата си.  Което изисква от една страна текстовото съдържание да е разбираемо, а от друга - близко до децата и представляващо интерес за тях. 

Доче, напълно съм съгласна с теб за информираността. От цялата каша стигам до извода, че информацията не бива да минава през медиите, преди да дойде до обществеността. Тя трябва да се получава директно от източника - в случая това е министерството на образованието, което може би трябва да има собствена медия, с която да разгласява дейността си, или на сайта му да бъдат качени информационни материали. 

Здравейте, радвам се, че отваряте тази тема. Аз съм една от възмутените. Съгласна съм - постът на Куин е изключително задълбочен и честен...но, моля само 2 въпроса:
1. Защо с цел олекотяване трябва да отпаднат точно тези, емблематични произведения? Ако децата не ги разбират в 3-ти или 7-ми клас, какво пречи те да бъдат предвидени за разглеждане в по-подходяща възраст, вместо просто да отпаднат или да бъдат зменени с нещо друго, не толкова емблематично? Техният дух е духът на цяла епоха от българската история. Отпадат точно тези произведения, които са визирани като неприемливи в скандалния доклад на комисията по дискриминацияя в чиито резултати е оплетен и уволнен заради това тогава новоназначен сега зам-министър. Нямам смислено обяснение и го търся за себе си
2. Все пак, когато става въпрос за образованието, политиките в него, образоваността и т.н, не може да има място за анонимност или декларации за поверителност, които, вероятно, касаят само процеса по изработването на проекта и условията по него. Как така анонимни люде, само по презумпция за експертност, решават очевидно важни за всеки един учител и дете /казано най-меко/ въпроси. Защото, ако това е поредният авторски екип с поредната програма, добре, но тук има нещо от съвсем друга величина. Национална. И ми се струва, без да омаловажавам труда на никого, че не можем просто да махнем с ръка и да си кажем: " Бе, те хората си знаят, нали са избрани и компетентни....най-добрите от най-добрите...експертен състав."
  Моля, не ме нападайте. Аз лично го приех много лично и ако нищо друго, примерно, не би ме закарало на площада, за това почти бях там. Просто търся отговори. За себе си.

Много хубав постинг и смислени коментари.
Поздравления, Поли и коментатори!

Най-накрая разбрах oт ДОСТОВЕРЕН източник за какво е всичката тази олелия около Ботев, Вазов и останалите!

Хайде и аз да се присъединя към казаното от Шели в точката ѝ с N°2: ако нямаше толкова скрито-покрито, нямаше да има такова объркване с разнопосочна информация и истерии разни. Ако сайтът и прес-службата на министерството бяха на висота (ала това е невъзможно при този стил на управление!), информация щяхме да имаме "от извора", а не от медиите. Не сте ли съгласни?

Привет, Шели и Павка! 

Шели, тук не става въпрос за анонимност, а за поверителност по време на работата при изработването на учебните програми. Това изискване е част от проектната документация и предполагам, че след като проектът е европейски, идеята не е приумица на ръководителите му от българска страна. 

Павка, в публичното пространство информацията наистина е разнопосочна и объркваща. С днешна дата до МОН учителите продължават да изпращат мнения за програмата по БЕЛ, но доколкото разбрах, технически националното допитване не дава възможност мнението да се изложи свободно, ясно и аргументирано. 

И още нещо - интересно ми е как ще коментирате един скандален блог постинг на една ученичка, която с отношението си към творчеството на Ботев предизвика остри реакции. Чия е вината да се стигне до такива крайности? Дали е само на тийнейджърката, която откровено споделя мислите си във виртуалното пространство? Дали тя е единствената ученичка, изградила такова отношение?

Здравейте! 

Браво, момчета, сядайте си, отличен 6, колко важни неща сте поставили!

:-)

Засега - едно добро начало към едно наистина решаващо решение - децентрализацията, тя може да оправи много неща, друг е въпросът колко българи са подготвени за нея.

Може би трябва да започне с пилотно въвеждане - по желание. Има доста млади родители, които са готови да вземат нещата в свои ръце, ако им се дадат.

Браво на вас, мисля, че дорши само новината за осъществената среща е достатъчно добра. Само, моля, не забравяйте като всички останали, че средното образование в България започва от детската градина. Стига си говорихме само и само за училища и ученици. Реформата трябва да започне от детските заведения и ако вие в тази група намирате идеята за чужда и куха, значи непразно си говорим. Отншенията между заинтересованите страни трябва да се променят още от системата на яслите! Извинете, но вече се обиждам и намирам за безкрайно късогледо и безпочвено претенциозно да се говори само и само за училища, като че ли образованието започва от първи клас.

 На Румен мерси за допълнението и моля, да бъдем внимателни с тестовете, защото:  -Аглосаксонският свят дето ги направи милиардна индустрия дава спешен заден ход в момента по училищните тестове;

-на ПИЗА й предстои да проблематизира критериите си (от една страна е време - натрупаха се достатъчно данни за качествено оглеждане и усъвършенстване, а от друга - малко й пострада от кризата едното философско краче на системата от критерии - т.нар. "пригодност за заетост");

с тестове трудно се мерят умения;

ние още не сме си направили критичен анализ на собствените си тестове за външно оценяване - само остранихме техническите проблеми и някои тематични дисбаланси, а в същото време поради увлечение по "модерността" на понятието се настаните в последните години и специално сред учителите убеждение, че всеки въпросник е тест и всеки може да създаде тест.

Та  има сложности да се вземат  предвид ако ще предлагаме въвеждане на някакъв читав тест.

Шели, то не е заговор някакъв.  Белята я правеше границата между задължително и незадлажително образование. Амо тя както виждаш вече изчезва полека-лека и хората ще свикнат скоро, че цялото е едно.

Поздравления и от мен, радвам се, че сте доволни от резултата.

Шели, до колкото разбирам, на тази среща са говорили основно за ОТНОШЕНИЕ към образованието по принцип. А то няма как да бъде едно към обучението и възпитанието в училище и друго - спрямо детските градини.

И аз ще се включа към понеделник- вторник отново.

 

Сега ви се загледах в дъската. Много ми стана мило - наистина сте хвърлили много сили в МУБ. Моля опишете ни как реагираха 5 участници. Докъдето съм имала повод да си обсъждам с хората като тях автономия и децентрализация - съм установила че в 9 от 10 случая - а) изобщо нямат предишни мисли по въпроса - т.е. доста време взема да си въведем понятията и да си ги дефинираме и б) като свършим горното (кота настъпи частично осъзнаване на идеята) - настава паника и/или враждебност към нея.

Просто ми е любопитно на вас как ви се получи.

Няма изключение от правилото, Мария.Чухме примери от рода на:

-Как ще се случи това в едно средищно училище, в което се обучават деца от различни  махали и родителите естествено са от същите места, как ще заседава такава структура?

- Как ще се организира  МУБ в Катуница?

-Какво ще се случи, ако МУБ се окаже не достатъчно читав?Че той ще унищожи институцията! / Сякаш години наред  всички са уникални и въобще не унищожават и малкото, създадено, което имаше?!?!/мое мнение/

На тези въпроси Румен отговори, че не е задължително да има навсякъде такива МУБ, а само там,  където може да се случи!Не  се хареса идеята.

Като обобщение:"Радвам се ,че вече не съм част от това, а именно държавно и общинско образование." Тези хора от МОМН, сякаш са убедени, че образованието започва да съществува сега и няма традиции, те са началото на всички начала!

За мен голямата полза от всичко беше, че се срещнах с хора съмишленици от нашата си  група и поговорихме на един език!

Доста обикновено звучи, но така го усещам!

 

Закостенялостта на образованието е многостранна...Тя е и резултат и причина за закостенялото ни общество. Един от тези резултати/причини...

"Гордиевият възел" не е, мисля, въпросът за компетенции, умения и т.н., които се "измерват", защото преди да се измерват те трябва да се видят. Това, което не се вижда е въпросът дали образованието (във всички нива, да, наистина) произвежда демокрация, човешки права и участие.  Това, което си вижда с просто око , а може да се измерват разликите в относителнатна тежест, е че демокрацията, човешките права и участието НЕ са видими, разбрани и приети цели на нашето образование. На по-научен език на това му казват "нагласи", и "култура". Предлагам и в нашата малка общност да се споразумеем за няколко ключови (колкото по-малко, толкова по-доблре) думи, понятия, които да описват ценностите ни за да можем да спорим ( дори - мерим, някой ден) приближаването или отдалечаването от тези ориентири.

Често пъти в разговорите ни се преплитат ценности, цели, средства, резултати, примери и т.н. Властта интуитивно ползва това за да оборва подобни опоненти като нас и да си осигурява временно спокойствие.

Съгласна с Румен за преплитането на ценности, цели, средства и резултати, което препъва по принцип обществения диалог дори между крайно добронамерени и уважаащи се един друг граждани. И - впрочем - ако някой има свежа идея как да ремонтираме този недостатък - добре е дошъл. На мен досега не ми хрумнало нищо (като технология), което да може да дава окуражителни обратни връзки в 1 годишен план, за да може да си само-генерира минимум енергия за движение напред през всичките 15-20 години които ще трябват.

Властта не съм я видяла досега да оборва опоненти. Струва ми се че простото игноририране е основният й метод. Аз лично го намирам по-противно при по-популистката власт (защото пред него се слага един фалшиф декор на "диалог"), докато по-волунтаристиката власт си игнорва без опит да маскира нещата сащо обществени консултации, което на мен ми изглежда по-честно. Но разликата е несъществена, защото - резултатът е един и същ: както законопроектът на Вълчев отрази единствено неговите лични убежедения за това как се "подобрява ефективността" на  образование, така и законопроектът на Дамянова според мен ще отрази единствено нейните собствени убежедения как се "хуманизира" образование. Разликата е само в огромното количество часове, които отидоха но вяртъра в срещи и работни групи инициирани от Дамянова, докато Вълчев ограничи "консултациите" до конклав от по-малко от 20 души с 0 публичност на процеса.

Но както казах - не разликата между различната степен на волунтаризъм на българската централна власт е същественият проблем. За мен същественият проблем е, че не мога да идентифицирам истинските котви на "централизацията". Видях от 1992 до днес вече 3 генерации управленци и 2 генерации учители. И в двете групи продължава да преобладава убеждението, че централизацията е правилният принцип за организация на системата. И в същото време и от одвете страни признават, че децата са много различни, че конеткстите, в които същестуват различните училища са различни, че очакванията на родителите са различни и т.н. и т.н. - все неща които правят централизацията част от проблема, а не част от решението. От време на време си мисля за страх, друг път за мързел - като основна причина въпреки всичко централиският подоход да се приема за убедително решение. Но истината е че не знам, а докато се чудя - системата се дехуманизира със страшна скорост и единствено нови бюрократични "решения" успяват да де доберат до прилагане.

Качих хубавата снимка на бялата дъска от срещата ни

Щракайте върху малката, за да я видите, или направо тук.

Започнах да пиша този документ уйки.

Вкарах нови неща в документа уйки. Почти 3 страници! :)

Добре дошла тук, Доче! :)

Извинявам се за закъснялото включване.

Поздравления за детайлния отчет, чудесно е, че си успял да запомниш толкова много от срещата.

Има един пропуснат детайл - в началото Павел и аз се опитахме да дадем малко по-системно виждане към промяната въобще. Павел твърдеше, че има ключови места в системата, промяната в които ще доведат до много голяма промяна в цялата система, и за това тези места трябва да се разпознаят и усилията да се насочат там. Аз допълних, че за да се промени една система, състояща се от твърде много хора с твърде малко желание за промяна и непроменена от много години, за промяната трябва да работят много хора с голяма мотивация за промяна. Ако хората са малко, промяната ще отнема твърде много време.

Очаквано тези твърде математични обяснения отидоха на вятъра. Не мисля, че някой ги разбра. Подходът на представителите на министерството беше проблем по проблем, не видях някакви усилия в промяна на цялата система.

Колкото до коментара на Павел, че съм се съмнявал за пригодността си към "Новото образование": не съм се изразил пълно. Колебая се дали съм подходящ представител на "Новото образование" за подобни срещи с държавни служители. Ако при подобни срещи говорим различни неща и не набиваме една идея на чиновниците, може да им изглеждаме разединени и несериозни. Иначе се радвам много, че съм попаднал сред интелигентни хора, с които да обменяме мнения за неща, които намираме за важни.

Чудесно е :О) Включвам се да изразя възхищението си от вашето добро придвижване. При нас в училище стана трудно и нямам време да следя процесите, но си оставам с Вярата,че някой ден ще постигнем баланс.

Кратко вмъкване по повод на Христомировото "Подходът на представителите на министерството беше проблем по проблем, не видях някакви усилия в промяна на цялата система."Това не е съзнателно избран подход, а единствено възможният ИМ подход.  Ако не вярваш на следващата среща отдели 15 минути  да провериш мило какво мислят като казват "образователна система".

Мария написа: ... какво мислят като казват "образователна система".

Само да кажа ,че и аз следя дискусията и "репортажа" на участниците в срещата. И "медитирам" върху прочетеното. Ще гледам да се включа другата седмица.

Слагам тук препратка към темата "Местен училищен борд" вместо "Обществен съвет" в голямата общност.

Аз, Мария и Дочка разнищваме разни аспекти на (въвеждането на) МУБ.

Моето съкровено желание в момента е всички ние, събраните в "Новото боразование" да сме убедени, че МУБ е нещо добро (а не прищавка на Павел Лазаров!), ала то предполага доброто му познаване. ... Затова, заповядайте и питайте! Като Мария! Смело!  

Към Мария и към всички:

Към Павката: Не задавам въпроси относно МУБ, защото според мен това не е нещо супер ново и уникално.С риск да стана банална, ще напомня за "Под игото" и събитията от "Радини вълнения", още тогава  сякаш е имало вариант на МУБ?!?!

Казвам го защото съм убедена, че е възможно да се заработи по такъв начин, колкото и трудно да ни изглежда сега.

 За Румен и изобщо към всички: Децентрализацията е работещият вариант. (Според мен.) Поддържам мнението ти! Но това се опитах да кажа и на срещата, че хората (в нашия случай учители и родители) все още не са готови да поемат отговорност, а децентрализацията  се нуждае от това. Затова си разреших тогава да говоря за скъсаната  нишка между  ВУЗ и работна среда. Младите хора все по-малко са готови да поемат и носят отговорност за ставащото около тях, за което не са виновни те, а ние - поколението, което не е  готово да   възпитава отговорности и ангажименти, а според мен това не е отживелица от едно друго време. Тук може би е нашата роля, да се опитаме да докажем на  хората, че нещата зависят от тях , особено по отношение обучението на технте деца и едно от тези доказателства е ефективно работещ  МУБ.

 

Децентрализацията (автономизация и либеразизация) означава избор на учебни програми, на учебно съдържание на видове училище (религиозно, домашно, частно и мн. др.) Не може без това. Няма децентрализация при централизирана учебна програма и съдържание.

Темата за "децентралицацията или напротив, можем или не можем" е за големия форум. Не мислите ли? Искате ли да се прехвърлим там..., моля ви? 

Не възразявам.

Дочка написа: ... Не познавам толкова добре нормативната уредба, не съм наясно  изцяло с правомощия и задължения, но тепърва чета и се уча [...] Сега усилено се опитвам да си представя мениджмънта на МУБ. 

Тони, благодаря за инфото!

Честито!!!

Ние пък не сме кандидатствали по този проект. 

 

Ами, Честито! Видях някои познати имена на училища. Тони, вашето сред одобрените ли е?

Даааа, моя милост е координатор на проекта, така че удовлетворението ми е двойно!

Благодаря, Тони! Не съм се обаждала в училище и от теб разбирам, че единия от проектите ни е одобрен. Честито и на останалите колеги.

Списъците са публикувани вчера в късния следобед и може ти първа да си разбрала. Поздравления и за вас, Мая!

ЧЕСТИТО на всички! И нашето училище е сред одобрените!

Тони, благодаря за чудесната новина, която научих с помощта на теб!