Онлайн анкетирането като основа за законодателни реформи в образованието
Пиша с изричната уговорка, че изразявам лично мнение в блога си, което е мое човешко право!
Когато от МОН ни поканиха да участваме в попълването на онлайн анкетата, прецених, че това са глупости, и съответно – не я попълних. Всеки що-годе технически грамотен човек знае, че онлайн анкетирането, при това анонимно!, е най-ненадеждният начин за допитване до народа, тъй като манипулации може да се правят много лесно: да се представиш за какъвто си щеш или да пуснеш анкетата, колкото пъти поискаш (ако евентуално сървърът ти засича айпито, съществуват начини да го заблудиш).
Боже мой, та това е интернет и би следвало един министър на образованието да се е образовал по отношение на виртуалното пространство, да е наясно какво представлява то и как функционира, а не да се подлъгва вероятно от лоши съветници.
Технологиите са прекрасно нещо, да! Те притежават, както редица ползи, свързани с лесния достъп до информацията, така и не по-малко вреди – пак по отношение на информацията и възможностите за манипулирането й.
Чета в новината от днес, че 9000 души взели участие в допитването. Уважаема госпожо Клисарова, в цитираната от Вас бройка никой не може да бъде сигурен по простата причина, че няма как да се установи кой седи зад компютъра, докато попълва анкетата, което позволява едно и също лице да прави това „упражнение“ многократно.
Да се осъществяват законодателни промени на база онлайн анкетиране е най-несериозното нещо, което съм чувала през последните десетина години, откакто интернет се превърна в достъпна за населението услуга.
Забелязах и още нещо – позовавате се на анкетата и за решения, до които няма как да стигнете посредством нея, защото такива въпроси – като например по колко учебника да се одобряват - не са задавани. Ако наистина се предприемат сериозни законодателни промени на база анонимно онлайн анкетиране, ще станем за смях на света. Не искам да повярвам, че отново ще дадем повод да се говори с подигравка и ирония за образователните "нововъведения" в България.
Когато от МОН ни поканиха да участваме в попълването на онлайн анкетата, прецених, че това са глупости, и съответно – не я попълних. Всеки що-годе технически грамотен човек знае, че онлайн анкетирането, при това анонимно!, е най-ненадеждният начин за допитване до народа, тъй като манипулации може да се правят много лесно: да се представиш за какъвто си щеш или да пуснеш анкетата, колкото пъти поискаш (ако евентуално сървърът ти засича айпито, съществуват начини да го заблудиш).
Боже мой, та това е интернет и би следвало един министър на образованието да се е образовал по отношение на виртуалното пространство, да е наясно какво представлява то и как функционира, а не да се подлъгва вероятно от лоши съветници.
Технологиите са прекрасно нещо, да! Те притежават, както редица ползи, свързани с лесния достъп до информацията, така и не по-малко вреди – пак по отношение на информацията и възможностите за манипулирането й.
Чета в новината от днес, че 9000 души взели участие в допитването. Уважаема госпожо Клисарова, в цитираната от Вас бройка никой не може да бъде сигурен по простата причина, че няма как да се установи кой седи зад компютъра, докато попълва анкетата, което позволява едно и също лице да прави това „упражнение“ многократно.
Да се осъществяват законодателни промени на база онлайн анкетиране е най-несериозното нещо, което съм чувала през последните десетина години, откакто интернет се превърна в достъпна за населението услуга.
Забелязах и още нещо – позовавате се на анкетата и за решения, до които няма как да стигнете посредством нея, защото такива въпроси – като например по колко учебника да се одобряват - не са задавани. Ако наистина се предприемат сериозни законодателни промени на база анонимно онлайн анкетиране, ще станем за смях на света. Не искам да повярвам, че отново ще дадем повод да се говори с подигравка и ирония за образователните "нововъведения" в България.
Макар и с недоверие, аз попълних анкетата, защото прецених, че така е редно.
И ето недоверието ми се потвърждава за пореден път.
Ако все още е останал учител /а и не само учител, а въобще гражданин/ в жалката ни държава да вярва на управляващите, аз отдавна не съм от тях. Виждам как ни лъжат. Виждам колко са некадърни и безхаберни. Виждам колко са нагли и цинични и със зъби и нокти се борят за власт, защото това е начинът да богатеят. Видно е как забогатяват за наша сметка. За съжаление съдбата ни поднася почти ежедневно и много поводи да бъдем разочаровани от висшестоящите. И какво от това?! Не мога да променя нищо! Ти можеш ли?!
Кой го интересува образованието в България? Ако ги интересуваше и имаха желание да се промени нещо към по-добро, щяха ли да изберат лекар да управлява учителите?
Ние отдавна сме станали за смях на света, но това не е най-големият ни проблем според мен. Лошото е, че тези от които зависи, нищо не правят нещата да си дойдат по местата.
Искаш, не искаш да повярваш - това е реалността в България. За съжаление!
Вярвам във висшата сила, която се намесва, когато нещата излязат извън контрол. Вярвам в равновесието, което въпреки усилията на управниците да го нарушават постоянно, един ден то ще се възстанови и всичко ще си дойде на мястото.
Един от начините за борба с проблемите е като открито говорим за тях. Интернет дава онази свобода, която, струва ми се, досега обикновеният човек, през цялата история на съществуването си, не е имал. Свободата да каже какво мисли. Забелязвам, че много хора издигат призива "Истината ще ни направи свободни", което е може би началото на едно духовно израстване.
Изпращам ти превод на една песен за надеждата, която много обичам. Кликни тук.
Вярвам в силата на думите. Макар че политиците се правят на глухи, те много неща чуват. Винаги има смисъл да се говори.
Благодаря, Поли!
След твоето изпълнение думите са излишни!
И още нещо ще добавя, което дава отговор на важен въпрос, който се "промъкна" в дискусията. Това е представяне на Рита Пиърсън, дългогодишен учител, която завършва речта си с думите: Ние сме учители. Ние сме родени да предизвикваме промяна.