Какви ли не експерименти се проведоха с училищната ни система. То не бяха матури, то не беше тестово изпитване, униформи се размахваха, чат-пат се прокрадваше идеята учениците да оценяват учителите. Както е тръгнало, май скоро ще заразяват умишлено учениците със СПИН, че да пробват лекарства върху тях. Или първо ще им инжектират ваксина, а после ще се опитат да ги заразят. Все тая. При толкова експерименти човек би решил, че образованието ни трябва да е на световно ниво. В крайна сметка явно ние сме водещи в изследването на нови образователни методи.

Разсмях ли ви? Радвам се. Това е целта на живота ми – да всявам радост и веселие сред хората. Ако общувате с лица в училищна възраст, ще знаете доколко са успешни експериментите. Установил съм, че речникът на съвременните ученици от 8-ми до 11-ти клас се състои от не повече от 150 думи, повечето от които неподходящи за употреба в нормален разговор. Дали са ги научили в училище – не знам. По Интернет форумите можете винаги да познаете кога авторът е възпитаник на съвременната образователна система. Щом видите нещо със седем грешки в едно изречение, без никаква пунктуация, или дванадесет изречения слети в едно (това сигурно е под влиянието на Джак Керуак... явно творбите му са изключително популярни сред съвременните ученици), значи го е писал един от бъдещите водачи на страната. Освен това се забелязва използването на готови фрази, от които се сглабя съответната мисъл. Естествено, ефектът силно наподобява панелните комплекси. Не можеш да строиш различни сгради с еднакви панели.

Какви са идеалите на съвременните ученици? С две думи – секс и насилие. За предпочитане в комбинация. Сексът е издигнат от рекламите в ежедневна необходимост, нещо по средата между миенето на зъбите и ходенето по голяма нужда. Не става въпрос за някакво привличане, пък било то и чисто първично. Става въпрос за това, че ако не правиш секс не си човек. Но сексът е на трето място. Приятното прекарване се измерва първо по количеството погълнат алкохол, второ – по това дали е станал бой. Идолите са Преслава (защото са й големи циците) и Азис (това дори не смея да си помисля защо). Вече не се цени това да си различен и оригинален, напротив! Колкото по-близо си до матричния образ, натрапван от телевизията, толкова по-вървежен си.

Правило ми  е впечатление, че всеки от гореспоменатата възрастова група може наизуст да каже всяка реплика от последното шоу на Слави. И намират нещата, на които челюстта на един нормален човек би увиснала, за изключително духовити и смешни. Нищо чудно, като се има предвид, че гологлавия „шоумен” няма една смешка, в която да не е намесено еб... така де, любовни взаимоотношения. За четене на книги не може да става и въпрос. Четенето е скучно, а и за какво да четем, като след някоя-друга година ще излезе на филм? Пък и във филма сигурно ще видим Хали Бери гола.

Изобщо – пълна липса на въображение, водеща до застрашителен конформизъм. А това е опасно, много опасно. Замисляли ли сте се колко лесно е да се ръководи полузомбирана тълпа, вярваща на всичко по телевизията и лишена от въображение? Много по-лесно от това да ръководиш мислещи хора с въображение и интелест. Хора имащи собствено мнение по въпроса, а не просто следващи стадото.

Далеч съм от мисълта да твърдя, че образователната ни система е жертва на някаква конспирация. Тя просто е забравена. Учителите са безпомощни срещу неспирния поток от промиваща мозъка информация, която струи отвсякъде. Пък и повечето не си дават много зор, защото е трудно да си мотивиран, когато чистачка в БТК взима повече от теб с всичките ти дипломи.

Няма да повдигам темата за националното самосъзнание, защото явно е прекалено опасна. Но децата се обезличават като хора, пък какво остава като българи. Моралните им ценности са сведени до цената на телефона им. Всичко ги тласка към това да се слеят със стадото, да не бъдат различни. Да влязат в калъпа, който се управлява лесно, чиито идеали са прости и предсказуеми. Поощрява се подражанието, а не личностното развитие. Побиват ме тръпки като помисля, че тези хора ще ме управляват когато остарея.

Не мисля, че за това е виновна опустошената ни образователна система. Виновни сме ние, които позволяваме това да се случи. Един учител не може да се грижи за възпитанието на над 200 деца, нито пък има авторитета за това. Какъв авторитет може да има един учител, който не смее да пише двойка на тъпоумното хлапе с богати мама и тате? А родителите сами подхранват този стремеж към конформизъм и сливане с тълпата. За тях е по-лесно да купят скъп телефон на детето си, отколкото да се занимават да му придадат някаква система от ценности, които не се купуват с пари. Особено ако те самите ги нямат (ценностите, не парите).

Къде е коренът на всичко това? Честно казано, не зная. Навярно в родителите, хора на моите години, които изведнъж откриха, че всичко, което са ги учили е било грешно. Добротата, съчувствието, разбирането към околните – всичко се оказа грешно само защото бе преподавано заедно с любовта към Съветския съюз. А както писах в един мой коментар тук, ние никога не сме отсявали доброто от лошото. Лепваме етикет и рушим из основи.

Но все пак е страшно когато поставяш парите и материалните придобивки на първо място, а на грижата за хората около теб гледаш като на нежелана, достойна за презрение слабост.

За учителя…с любов!

Да си учител е призвание! Беше време, когато учителите бяха на почит, всяваха респект и учителската професия се смяташе за престижна. Те самите получаваха солидно образование, тежаха на мястото си и стояха високо в йерархичната стълбица. А да не говорим за скалата на ценностите, които изповядваха и се стараеха да внушат на своите ученици…Как беше…минало свършено незапомнено…!!! Но аз си спомням добре как слушахме със затаен дъх и в захлас нашите учители, които ни въвеждаха в необятната страна на знанието с много хъс и любов. Те просто си обичаха професията, защото тогава парите не бяха всичко!?

Учителите трябва да са еталон за подрастващите, като се започне от облеклото и се свърши с начина на изразяване, езикова култура, ерудиция и морални ценности. Такива бяха учителите преди години! Днес тази професия страшно девалвира, което не значи обаче, че всички учители са под нужното ниво. И слава богу! Но като че ли напоследък много хора с по-нисък капацитет, на които не им стига бала за по-престижни (разбирай добре платени) специалности отиват да учат педагогика, което снижава нивото и класата на званието – УЧИТЕЛ. Вина за безобразията в училището имат и много родители, които толерират разюзданото поведение на мамините си синчета и дъщерички!
Но процесът е многостранен. Наистина първостепенна грижа на държавата е да осигури добро образование и здравеопазване на нацията, защото от това зависи бъдещето й. Та нали всякакви други усилия биха били безплодни, ако след 10-20 години не останат качествени хора в тази държава. Не знам защо хората са устроени да мислят, че живота и света са само сега, докато  те са тук на тази земя. Такова мислене не могат и нямат право да си позволяват управляващите. Нужни са екстрени мерки не само за повишаване на заплатите на учителите, защото това би било половинчато решение. Нужно е да се заделят пари за коренна реформа в образованието, която да не бъде криворазбрана. Какво трябва да се направи: много по-високи заплати, много по-високи изисквания към учителите (може би назначаване с конкурси, тестове…), отлична база и чистота и здравословна храна за учениците, красиви униформи, прекратяване на анархията в българското училище и т.н.

Какво не трябва да се прави: издаване на сто вида учебници по един предмет, написани на патагонски език (боравене с никому ненужни, непонятни и за висшиста термини), прекаляване с частни уроци, забраняване на двойки и изключване? и други (вероятно има какво да се коригира).

Дано скоро учителската професия заеме своето достойно място в нашето общество. Дано за учителя отново започне да се говори с любов!

Попаднах на страницата на един руски училищен сайт и се зачетох в инструкцията за родители, която е публикувана на видно място. Допаднаха ми така формулираните съвети и си помислих, че те са от полза не само за родителите, но и за нас като учители.  

Общи съвети:

1. Не се скъпете на похвали.

2. Хвалете детето, критикувайте изпълнението.

3. Даже в морето от неуспехи може да се намери островче на успеха и да се закрепите за него.

4. Поставяйте пред детето само конкретни цели.

5. Не поставяйте няколко задачи едновременно.

6. Формулата «отново ти не…» - е най-сигурният път към израстване на неудачника.

7. На децата не бива да се натрапват възгледи, мнения на родителите по дадените за изпълнение задачи. Родителите могат заедно с детето си да обсъждат варианти на действие, да помагат в подбора на определени средства за достигане на целите.

10. Детето расте и се възпитава в общуване с хората, които го разбират и уважават, обичат го и дружат с него.

11. След всяка контролно-оценъчна работа в спокойна и предразполагаща обстановка поговорете с детето как да му помогнете, за да постигне още по-голям успех, така че изискванията на учителите да бъдат изпълнени.

12. Не бива да се предявяват към детето такива изисквания, каквито то не може да изпълни.

13. Необходимо е вкъщи да се създават условия, в които детето да чувства, че учението е социално значимо дело, чийто резултат от неговите познавателни старания извиква поощрителен отклик в семейството.

14. Добре е да се показват на роднини и близки писмените работи на детето, с които се гордеете.

15. Нека детето да чува коментарите на възрастните, разкажете му за отзивите, които са дали вашите познати за неговите писмени работи.

16. Детето трябва да бъде уверено, че родителите му се гордеят с него.

17. Необходимо е да се проявява постоянен интерес към делата на детето, да се разграничават грижите, успехите и неудачите.

18. Обръщайте се към детето като към възрастен човек, като пълноправен участник в семейния живот.

19. Учебните постижения на детето трябва да се възприемат като принос на детето в живота на семейството.

Ролята на родителите при изпълнението на домашните работи

1. Помощта от възрастните трябва да се изразява само в създаването на външни условия за работа: организация на работното място и планиране изпълнението на задачи;

2. Изключва се намесата на родителите в подготовката на домашните задачи по отношение на съдържанието.

3. Всяка задача, изпълнена от детето, трябва да бъде проверена и оценена. Резултати няма, ако процесът на работа не е оценен. Детето трябва да знае, че се е справило, а това, което не умее да прави все още, за него е нужно да поработи.

4. Домашните могат да служат като средство за поддържане на познавателния интерес. Такива задания имат творчески характер. Те не са задължителни и детето избира само онези от тях, които го привличат. При изпълнението на задачите взимат участие и възрастните. По правило такива работи се оформят по определен начин и се подписват и от детето, и от родителите му.

5. В работата непременно се отбелязва кой е помагал на детето и тя се приема като резултат от сътрудничеството на детето с този член от семейството.

6. Домашните работи могат да играят ролята на своеобразна рефлексия, когато детето разказва на родителите си как се е представило в училище. Задачата на възрастните е да го изслушат внимателно, да проявяват интерес и разбиране към неговия разказ, да задават въпроси.

7. Детето привиква старателно да подготвя домашната си работа и когато то се справи успешно, без помощта на възрастния, това му носи удовлетворение и увереност в собствените сили.

Детето ще израсте като неудачник и невротик, ако използвате изрази като:

1. „Излез”, „ не ми пречи”, „зает(а) съм”;

2. Силните хора не плачат;

3. Ти винаги правиш всичко не както трябва.

4. Ти си лош и аз такъв не те обичам;

5. Ти всичко правиш по-лошо от другите;

6. По-добре да не те бях раждала;

7. Колко много сме ти дали, а ти…

8. Ако ти така почнеш да се държиш, с теб никой няма да дружи (няма да те обича, няма да се ожени за теб и т. н.)

9. Неправилно! Това трябва да се направи по друг начин!

10. Колко пъти съм ти казвала, но ти всичко правиш наопаки!

11. Не вярвай на никого – всички лъжат!

12. Бог ще те накаже!

Детето ще израсте щастливо и успешно, ако му казвате:

1. Сега ми е нужна помощта ти - или - докато с теб заедно направим това, разкажи ми какво се е случило.

2. Поплачи си – ще ти олекне!

3. Ти си такъв умник, юнак, също като баща си (или майка си)!

4. Аз те обичам, ти си добър и умен, но сега съм огорчен от твоето поведение и се чувствам зле.

5. Днес си се справил по-добре от вчера, защото си се постарал!

6. Ние те чакахме да си дойдеш! Какво щастие е, че те има! Какво бихме правили без теб!

7. Ние те обичаме, разбираме и се надяваме на теб!

8. Интересно ни е да чуем мнението ти.

9. Както ти се отнасяш към хората, така и те ще се отнасят към теб. Ако ти ги обичаш и разбираш и те ще ти отвърнат със същото.

10. Хайде да видим как това може да стане по-добре! Да опитаме още веднъж!

11. Избирай приятелите си сам и помни, че всичко в живота ти зависи от теб!

12. Бог те обича!

Попаднах на страницата на един руски училищен сайт и се зачетох в инструкцията за родители, която е публикувана на видно място. Допаднаха ми така формулираните съвети и си помислих, че те са от полза не само за родителите, но и за нас като учители.  

Общи съвети:

1. Не се скъпете на похвали.

2. Хвалете детето, критикувайте изпълнението.

3. Даже в морето от неуспехи може да се намери островче на успеха и да се закрепите за него.

4. Поставяйте пред детето само конкретни цели.

5. Не поставяйте няколко задачи едновременно.

6. Формулата «отново ти не…» - е най-сигурният път към израстване на неудачника.

7. На децата не бива да се натрапват възгледи, мнения на родителите по дадените за изпълнение задачи. Родителите могат заедно с детето си да обсъждат варианти на действие, да помагат в подбора на определени средства за достигане на целите.

10. Детето расте и се възпитава в общуване с хората, които го разбират и уважават, обичат го и дружат с него.

11. След всяка контролно-оценъчна работа в спокойна и предразполагаща обстановка поговорете с детето как да му помогнете, за да постигне още по-голям успех, така че изискванията на учителите да бъдат изпълнени.

12. Не бива да се предявяват към детето такива изисквания, каквито то не може да изпълни.

13. Необходимо е вкъщи да се създават условия, в които детето да чувства, че учението е социално значимо дело, чийто резултат от неговите познавателни старания извиква поощрителен отклик в семейството.

14. Добре е да се показват на роднини и близки писмените работи на детето, с които се гордеете.

15. Нека детето да чува коментарите на възрастните, разкажете му за отзивите, които са дали вашите познати за неговите писмени работи.

16. Детето трябва да бъде уверено, че родителите му се гордеят с него.

17. Необходимо е да се проявява постоянен интерес към делата на детето, да се разграничават грижите, успехите и неудачите.

18. Обръщайте се към детето като към възрастен човек, като пълноправен участник в семейния живот.

19. Учебните постижения на детето трябва да се възприемат като принос на детето в живота на семейството.

Ролята на родителите при изпълнението на домашните работи

1. Помощта от възрастните трябва да се изразява само в създаването на външни условия за работа: организация на работното място и планиране изпълнението на задачи;

2. Изключва се намесата на родителите в подготовката на домашните задачи по отношение на съдържанието.

3. Всяка задача, изпълнена от детето, трябва да бъде проверена и оценена. Резултати няма, ако процесът на работа не е оценен. Детето трябва да знае, че се е справило, а това, което не умее да прави все още, за него е нужно да поработи.

4. Домашните могат да служат като средство за поддържане на познавателния интерес. Такива задания имат творчески характер. Те не са задължителни и детето избира само онези от тях, които го привличат. При изпълнението на задачите взимат участие и възрастните. По правило такива работи се оформят по определен начин и се подписват и от детето, и от родителите му.

5. В работата непременно се отбелязва кой е помагал на детето и тя се приема като резултат от сътрудничеството на детето с този член от семейството.

6. Домашните работи могат да играят ролята на своеобразна рефлексия, когато детето разказва на родителите си как се е представило в училище. Задачата на възрастните е да го изслушат внимателно, да проявяват интерес и разбиране към неговия разказ, да задават въпроси.

7. Детето привиква старателно да подготвя домашната си работа и когато то се справи успешно, без помощта на възрастния, това му носи удовлетворение и увереност в собствените сили.

Детето ще израсте като неудачник и невротик, ако използвате изрази като:

1. „Излез”, „ не ми пречи”, „зает(а) съм”;

2. Силните хора не плачат;

3. Ти винаги правиш всичко не както трябва.

4. Ти си лош и аз такъв не те обичам;

5. Ти всичко правиш по-лошо от другите;

6. По-добре да не те бях раждала;

7. Колко много сме ти дали, а ти…

8. Ако ти така почнеш да се държиш, с теб никой няма да дружи (няма да те обича, няма да се ожени за теб и т. н.)

9. Неправилно! Това трябва да се направи по друг начин!

10. Колко пъти съм ти казвала, но ти всичко правиш наопаки!

11. Не вярвай на никого – всички лъжат!

12. Бог ще те накаже!

Детето ще израсте щастливо и успешно, ако му казвате:

1. Сега ми е нужна помощта ти - или - докато с теб заедно направим това, разкажи ми какво се е случило.

2. Поплачи си – ще ти олекне!

3. Ти си такъв умник, юнак, също като баща си (или майка си)!

4. Аз те обичам, ти си добър и умен, но сега съм огорчен от твоето поведение и се чувствам зле.

5. Днес си се справил по-добре от вчера, защото си се постарал!

6. Ние те чакахме да си дойдеш! Какво щастие е, че те има! Какво бихме правили без теб!

7. Ние те обичаме, разбираме и се надяваме на теб!

8. Интересно ни е да чуем мнението ти.

9. Както ти се отнасяш към хората, така и те ще се отнасят към теб. Ако ти ги обичаш и разбираш и те ще ти отвърнат със същото.

10. Хайде да видим как това може да стане по-добре! Да опитаме още веднъж!

11. Избирай приятелите си сам и помни, че всичко в живота ти зависи от теб!

12. Бог те обича!

А може би самите възрастни, използвайки радикални методи на възпитание, правят неща, заради които после се срамуват. Не сте сами в грешките си, всички родители отвреме на време грешат. Но винаги е по-добре да се учим от чуждите грешки, нали?

Грешка първа

Обещанието “Повече няма да те обичам”
“Ако не си такъв, какъвто аз искам, няма да те обичам повече”

Мнение на родителите
Защо децата така често спорят по повод на всяка наша молба? Може би ни правят напук. Какво да правим? Да призоваваме към здрав разум? Но, те просто не слушат какво им говорят възрастните. Да заплашваме? Това още повече не действа. В такива случаи много родители използват своеобразен коз: “Сега мама няма да те обича повече”. Често много от нас произнасят тази фраза.

Мнение на психолозите
Обещанието повече да не обичате своето дете е едно от най-силните средства на възпитание. Обаче тази заплаха като правило не се осъществява. А децата прекрасно чувстват фалша. Веднъж излъгали, можете задълго да загубите доверието на детето. То ще ви възприема като лъжец.
По-добре е да кажете: “Аз пак те обичам, но не одобрявам поведението ти”.

Грешка втора

Безразличието
“Прави каквото искаш, все ми е едно”

Мнение на родителите
Защо да се напрягам? Да споря, да търся аргументи, да доказвам нещо на детето, да нервнича? Детето е длъжно да се научи само да решава своите проблеми. И изобщо детето трябва да се готви за живота като възрастен, колкото се може по-бързо да стане самостоятелно, а нас да остави на мира.

Мнение на психолозите
Никога не трябва да показвате на детето, че ви е все едно с какво се занимава. Дори и най-леко да почувства вашето безразличие, веднага започва да проверява доколко то е “истинско”. И най-често, проверката се свежда до извършване на лоши постъпки. Детето чака ще последва ли критика след постъпката или не. Получава се затворен кръг. Затова вместо да показвате безразличие, постарайте се да установите с детето дружески отношения, дори и когато поведението му никак не ви харесва.
Може да кажете, например така: “Да знаеш, че по този въпрос изобщо не съм съгласен с теб. Но искам да ти помогна, защото те обичам. Във всеки момент, когато имаш нужда можеш да поискаш съвет”.

Грешка трета

Прекалено много строгост
“Ти трябва да правиш това, което ти казвам, защото тук аз командвам”

Мнение на родителите
Децата трябва да слушат възрастните безпрекословно – това е най-важният принцип на възпитанието. Не се допускат дискусии. Не е важно на колко е детето – 6 или 16. Не децата не трябва да се отстъпва, иначе ти се качват на главата.

Мнение на психолозите
Децата обезателно трябва да разбират защо правят това или онова. Прекалено строгото възпитание, основано на принципи, които не винаги са разбираеми за детето, напомнят дресировка. Детето може безпрекословно да изпълнява всичко, когато вие сте наоколо и да “плюе” на всички забрани, когато вас ви няма. Убеждението е по-добро от строгостта. В случай на необходимост може да кажете така: “Сега ще направиш така, както казвам, а довечера спокойно ще обсъдим – защо”

Грешка четвърта

Детето трябва да се глези
“Ще направя това сама. Не е по силите на моето детенце”

Мнение на родителите
Готови сме да направим всичко за нашия малчуган, та нали децата трябва да получават най-доброто. Детството е толкова кратко, че трябва да бъде прекрасно. Нравоучения, неудачи, неудовлетвореност – в нашите ръце е да избавим малчугана от всички трудности и неприятности. Така е прието, да предугаждаме и изпълняваме всяко желание на детето.

Мнение на психолозите
На разглезените деца е много по-трудно в живота. Не трябва да се държи единственото чедо под похлупака на родителската любов, защото в бъдеще това може да доведе до множество проблеми. Повярвайте, когато родителите махат всяко камъче от пътя на детето, то не се чувства щастливо. По-скоро обратното, то се чувства съвършено безпомощно и самотно. “Опитай да се справиш сам, а ако не се получи с удоволствие ще ти помогна” – ето един от вариантите на мъдро отношение към дъщерята или сина.

Грешка пета

Натрапената роля
“Моето дете – моят най-добър приятел”

Мнение на родителите
Детето е най-важното в нашия живот, то е толкова съобразително, с него може да се говори за всичко. То ни разбира така, сякаш е истински възрастен.

Мнение на психолозите
Децата са готови да направят всичко, което се харесва на техните родители, та нали мама и татко са най-важните хора на света. Малчуганите дори са готови да се нагърбят със сложния свят от проблеми на възрастните, вместо да обсъждат своите интереси с връстниците си. Но така техните собствени проблеми остават нерешени.

Грешка шеста

Парите
“Повече пари – по-добро възпитание”

Мнение на родителите
Ние сме толкова притеснени с парите, че не можем да си позволим да се позабавляваме с детето. Постоянно всичко трябва да му отказваме, то доизносва стари вещи и пр. С две думи ако имахме повече пари бихме били по-добри родители.

Мнение на психолозите
Любовта не се купува с пари – звучи доста банално, но е истина. Често в семейства с невисоки доходи възрастните правят така, че детето да не е лишено от нищо. Но не трябва да чувствате угризение на съвестта за това, че не можете да изпълнявате всичките му желания. В крайна сметка любовта, ласките, съвместните игри и времето прекарано заедно с детето са много по-важни от съдържанието на портфейла ви. И накрая, съвсем не парите правят детето щастливо, а съзнанието за това колко е значимо то за вас.

Грешка седма

Наполеоновски планове
“Моето дете ще се занимава с музика (тенис, живопис), няма да му позволя да пропусне своя шанс”

Мнение на родителите
Много възрастни са мечтали в детството си да се занимават с балет, да свирят на пиано или да играят тенис, но не са имали тази възможност. И сега главната цел на мама и татко е да дадат на детето най-доброто образование. Не е важно на детето да му харесва много, ще дойде време и то ще оцени старанието на възрастните.

Мнение на психолозите
За съжаление децата не винаги оценяват усилията на родителите. И често блестящото бъдеще, нарисувано от възрастния във въображението му се разбива в пълното нежелание на детето да се занимава, например, с музика. Докато детето е малко слуша възрастните, но след това... Желаейки да се откъсне от клетката на родителската любов започва да изразява протест с достъпни за него способи. Това може да бъде и прием на наркотици или просто увлечение по тежкия рок в нощните часове. Затова денят на детето трябва да се запълва с полезни занимания като не забравяте да оставяте и малко време за негови лични дела.

Грешка осма

Твърде малко ласки
“Целувките и прочие нежности не са важни за детето”

Мнение на родителите
Да прегърнем малката сестричка? Каква глупост! Да целунем мама? Да се погушкаме с татко? За това няма време. Много възрастни смятат, че ласките в детска възраст могат да доведат в бъдеще проблеми със сексуалната ориентация. Накратко – никакви прегръдки и целувки – има по-важни и сериозни неща.

Мнение на психолозите
Децата на всяка възраст се стремят към ласка. Тя им помага да се почувстват обичани и им придава увереност в собствените сили. Но помнете, желанието за ласка трябва в болшинството от случаите да идва от самото дете. Не натрапвайте на детето своята любов – това може да го отблъсне.

Грешка девета

Вашето настроение
“Може или не? Това зависи от настроението”

Мнение на родителите
Неприятности в работа, лоши отношения в семейството, колко често възрастните “изпускат парата” върху децата. Мнозина са уверени, че в това няма нищо страшно. Достатъчно е след това да купим на малчугана отдавна обещана играчка и всичко ще бъде наред.

Мнение на психолозите
Родителите трябва да показват на детето, че ги радват неговите добри постъпки и че ги разстройват лошите. Това създава у детето съзнание за непоколебимост в жизнените ценности. Когато възрастните, в услуга на своя егоизъм и настроение днес разрешават нещо, а утре го забраняват, детето може да разбере само едно: все едно е какво правя, важно е настроението на мама. Ако чувствате, че не можете да се превъзпитате, по-добре предварително да се договорите с детето “Когато съм в добро настроение, не значи, че всичко ще ти е позволено. А ако съм в лошо – постарай се да бъдеш снизходителен към мен”

Грешка десета

Твърде малко време за възпитание на детето
“За съжаление съвсем нямам време за теб”

Мнение на родителите
Много възрастни са доста заети в работата, но се стараят всяка свободна минута да прекарват с децата – водят ги на градина и на училище, готвят им, перат, купуват всичко, което им е нужно. Децата трябва сами да разбират, че родителите просто нямат време да поиграят с тях или да им почетат.

Мнение на психолозите
Възрастните често забравят простата истина – ако сте родили дете, трябва и да намирате време за него. Дете, което непрекъснато слуша, че възрастните нямат време за него ще търси сродна душа сред чуждите хора. Дори ако денят ви е разпределен по минути намерете вечерта половин час (в този въпрос е важно качеството, а не количеството), постойте до леглото на детето, поговорете си с него, разкажете му приказка или му прочетете книжка. Това е толкова необходимо.

източник: www.amber-bg.com