Като започнахме да белим чушките, забелязахме, че по-бързо и по-лесно се справяме със зелените, отколкото с червените. Затова казах на Божена да взема от зелените.
– Защо? – възрази баща й. – Да бели наред, като нас.
– Прав е татко ти – съгласих се аз. – Вземай и червени чушки.

Диалогът ме накара да се замисля дали понякога (или често) не щадим децата си някак подсъзнателно – изобщо не обмислих съвета си към Божена да бели само “лесните” чушки, казах го ей така, по инерция. Вследствие на това съвсем неоснователно отлагаме сблъсъка на малките хора с житейските трудности. Животът ще им поднася и зелени, и червени чушки, затова е добре отрано да са наясно, че понякога е нужно да положиш повече усилия и старание, за да се справиш с проблемите.

в 10 въпроса с отговори :)

1. Момченцата по-енергични ли са от момичетата?

Нека не забравяме,че и момчетата и момичетата са различни.Като жени ние не знаем какво изпитва мъжкото тяло и често прехвърляме собствените си емощии към детето. Какво да правим? Да разберем,че момчето има около 30% повече мускулна маса от момичето.Той е по-силен и тялото му го подтиква към повече действие.Момчетата имат повече червени кръвни телца, следователно имат нужда от повече движение.Тестостеронът ги кара да се движат повече.За вас остава да канализирате енергията му към по-спокойно занимание или тренирането на спорт.

2. Kак да му даряваме нежност?

Обгърнете го с любов.Вие сте първата любов на вашия син. Също така вие сте неговият първи модел за жена.Каква отговорност! За да порасне и стане щастлив възрастен, той трябва да получи от вас топлина и сигурност, нежност.През първите си години вашето бебе - без значение от кой пол, има нужда от милувки и целувки.Вие трябва да се адаптирате към неговите нужди, защото около 6 годинки той ще предпочита да рита топка с татко, от колкото да се гушка в прегръдките ви,Повечето родители се притесняват,че гушкайки сина си,ще го направят мекушав, но това не е вярно.Също така уважавайте личното му пространство - ако не иска прегръдки, съобразете се.Чукайте на вратата, когато искате да влезете в неговата стая и т.н.

3. Как се развива мъжкият и женският мозък?

Много изследвания доказват, че мъжкият и женският мозък се развиват по различен начин.
Двете полукълба комуникират помежду си повече при момичетата.Резултатът е,че те повече анализират и си задават повече въпроси. ДЯсното полукълбо при момчетата е по-богато на вътрешни връзки, което обяснява това,че са по-добри математици и се ориентират по-добре в пространството. Двата района , отговарящи за езиците , са 20%-30 % по-големи в момичетата, за това те проговарят по-бързо от момчетата. За това момчетата трябва да бъдат стимулирани да проговорят, като им се говори повече и им се разказват повече истории.

4. Момчетата са по-слаби от момичетата?

Доказано е. Според едно английско изследване, нежният пол не е този, който ние мислим. При мъжкия ембрион има по-голяма вероятност за усложнения и смърт, от колкото при женския. Момченцата се разболяват по-често, според изследването "The fragile male", публикувано в The British Medical Journal.
Тази физическа слабост е придружена и от психическа такава.2/3 от консултациите при детските психиатри са на момчета, при тях процентът на самоубийствата е много по-висок от този при момичетата. Изводът е, че момченцата не са малки мъже, а им е нужно време да пораснат.

5. По същия начин ли се грижим за едно момче, както за момиче?

Отговорът е не. Обществените норми налагат нашето поведение спрямо пола на детето. Подсъзнателно сме придобили идеи за поведението на момичето или момчето. В едно изследване е доказано, че когато плаче момиченце, сме склонни да мислим,че е тъжно, а когато плаче момченце - че е ядосано. Освен това родителите са по-склонни да разговарят с момиченцето и да го прегръщат повече, докато държат по по-различен начин момчето в прегръдка и са по-склонни да го оставят да се претовари физически. По-лесно даваме колички на момченцата и кукли на момиченцата. Нашето подсъзнание влияе силно върху жестовете и поведението ни спрямо пола на децата.

6.Защо момченцата проговарят по-късно от момиченцата?

Виновен е мозъкът. Нашият разполага с около 30 % допълнителни връзки, посветени на езика, от колкото мъжкият.Освен това нашите хормони стимулират врзъките между двете полукълба.Следователно момчетата си задават по-малко въпроси и са по-малко надарени в езиците. Как да помогнем на сина си да се изразява по-лесно?
Говорете му!
Окуражавайте го да изразява чувствата си.
РАзказвайте му истории.
Слушайте го.
Окуражавайте го да получава това,което иска, чрез разговор, а не чрез сила.

7. Kак да не възпитаме малък мачо?

Момченцата и момиченцата не се отглеждат по един и същи начин. Обикновено се въхищаваме на женската красота и мъжката сила. Но да окуражавате смелостта му не значи да отгледате мачо. Нека синът ви ви помага в някои домакински задължения, научете го да уважава жените и нека баща му му покаже как един модерен мъж възприема отговорностите си.

8. Защо момченцата се бият?

Момчетата са по-войнствени. Това се дължи на тестостерона, наречен още хормон на агресивността. Неслучайно някои коне се кастрират, за да бъдат по-спокойни. В случай на конфликт момченцата са по-склонни да използват юмруци и това е нещо, което трябва да се научат да контролират.

9. Kак да отлгедате сина си сама?

ДА отгледате сама момченце не е лесна мисия, но не забравяйте,че например и Бил Клинтън, и Том Круз, са израснали без бащите си. И опитайто да избегнете следните грешки:

Не правете от сина си мъжа в къщата. Той е дете и не е негова работа да ви успокоява и подкрепя.
Не прехвърляйте своя начин на мислене и реакции върху неговите - мъжете и жените са различни в това отношение.
Синът ви не ви принадлежи.
Заобиколете го с мъже - чичовци, приятели. Той има нужда да се идентифицира с мъже, да общува с тях.
Интересувайте се от неговата вселена - спорт, коли, която е далечна от вашата.
Сложете някакви граници, от които той има нужда и не забравяйте,че не е толккова драматично, ако синът ви ви се сърди 1-2 пъти на ден.

10. Какво е значението на бащата във възпитанието на сина?

Бащата е от огромна важност за момчето. Той е неговият модел. Ето някои нужди на момчето спрямо баща му.

Момченцето обича физическите контакти като боричкане, гъделичкане.
Обича да приключенства с баща си - вижда го голям и силен.
Обича да го слуша как разказва за живота си, да знае какво бащата прави.
Обича да се учи на всичко с баща си - футбол, готвене, компютър.Оценява всеки жест на внимание.
Трябва да получи положителна представа за баща си.

Източник: http://www.aufeminin.com/maternite/elevergarcon/elevergarcon1.asp

Майката:  Мишо, свали си краката от масата, когато се храниш?
Мишо: Няма пък!
Майката: Чуваш ли, какво ти казвам?
Мишо (нацупено) : Аз пък тогава няма да си изям супата! Искам ти да ми помагаш със супата.
Майката (вече леко раздразнена): Ти можеш сам, вече си на 5 години и в детската градина знам, че се храниш сам.
Мишо остава супата си непокътната и чака (знае), че мама най-накрая ще вземе голямата лъжица и ще му напъха всичко в устата. Всъщност Мишо наистина може сам, но е открил, че ако продължава да настоява, да се запъва и да не си яде супата, то мама най-накрая ще го нахрани, а той ще е спечелил битката за надмощие с нея. Не че Мишо се чувства голям, а просто иска да провери дали "отвъд оградата тревата е зелена". :-)

Сценарият е измислен от мен, но като майка съм срещала подобни и далеч по-предизвикателни, уникални, шокиращи, комични, зашеметяващи тестчета от 4 годишния ми син. Сякаш иска да ми каже - "ха, да те видя сега, наистина ли си толкова добра, колко искаш да ми докажеш, че си?" :-)  Ами, старая се, сине!  Никой не ме е учил да ставам родител, но определено ми харесва, че ме караш да се замисля за тази наша велика отговорност - да бъдем родители и да възпитаваме децата си!  След 10-тина години, пак ще си говорим, а дотогава не ми остава нищо друго, освен да прилагам съветите на д-р Рос Кембъл от неговата книга "Детето - как да го обичаме истински". Ето част от тях:

Детето - как да го обичаме истински
Д-р Рос Кембъл
С, 1994 Издателство Нов Човек

  "Родителите трябва да постъпват гъвкаво, за да  могат когато се налага да сменят похватите си. Те трябва да са способни и да се извинят. Нуждата от смяна на решението и от извинение е нормална във всеки дом.
 
Да бъдем гъвкави с цел да променяме уместно възпитателните си методи и да бъдем твърди са две различни неща. И двете са съществени. Твърдостта преди всичко включва нашите очаквания към детето и неговия отклик на молбите им. Ако очакванията ни са сурови (например, да очакваме от 2-годишно дете веднага да откликва на първата ни молба) ние постъпване неоснователно. Едно нормално двегодишно дете по природа е настроено негативно през повечето време и е твърде непослушно и предизвикателно. Но това е нормален етап от развитието му, нека го наречем " негативизма на 2-годишните". Тогава наказанието е неоправдано. Разбира се, любящите родители на 2-годишните трябва да бъдат твърди, но твърди в ограниченията, не е наказание. Тези родители трябва да контролират поведението на детето си чрез нежно маневриране - чисто физическо, например като повдигнат, обърнат, насочат или поставят в правилна позиция.

Този "негативизъм на 2-годишните" е съществен за нормалното детско развитие. Това е един от начините всеки от нас психологически да се отдели от своите родители. Може да изглежда като предизвикателство, но е коренно различно. Една от разликите между предизвикателството и негативизма на 2-годишните е войнствеността. Негативизмът у 2-годишните е нормален и не трябва да бъде наказван. Войнствената предизвикателност, от друга страна не може да бъде търпяна, а трябва да се справим с нея.
 
В процеса на растежа се засилва и способността на детето да откликва на устните молби и в периода 4 и половина години (за различните деца е различно) родителите могат да очакват детето им да откликне на първата ми молба. Ако не го сторят, знаят, че ще бъдат предприети мерки. Разбира се, те са свободни да изказват мнения по въпросната молба и евентуално да задават въпроси.

Страшно важно е да запомните, че да бъдеш твърд не означава да бъдеш нелюбезен. В очакванията си ние трябва да бъдем твърди и настоятелни,но бихме постигнали повече, ако ги изложим любезно. Любящата строгост не изисква от над да бъдем ядосани, гневни, гръмогласни, властни, с една дума - нелюбезни.
 
Един от най-важните уроци при възпитанието е, че всяко дете трябва да изпита едновременно всички форми на любов. То се нуждае едновременно от зрителен контакт, физически контакт, съсредоточено внимание и дисциплина. Детето трябва да почувства нашата любов и строгост заедно. Тези неща не се изключват взаимно. Да бъдеш строг не означава да си по-малко привързан. Нежността ти не намалява строгостта, нито увеличава снизходителността. Липсата на строгост и ограничения насърчават снизходителността, но любовта и привързаността не  го правят.
 
Когато родителите  съзнателно са положили всички любящи и възпитателни мерки, а детето си остава  войнствено предизвикателно, те трябва да го накажат. Този вид предизвикателство трябва да бъде спрян. Наказанието трябва да бъде достатъчно твърдо, за да отстрани войнственото предизвикателство, но то трябва да бъде и умерено, доколкото е възможно, за да предотврати проблемите, които току-що обсъдихме. Ако заповедта или обяснението са достатъчни, за да премахнат предизвикателството, защо е нужно да сме по-сурови? Ако изолирането на детето в стаята му за известно време е достатъчно, добре. Ако отнемането на някои негови привилегии ще премахне предизвикателството, постъпете така. Нека сме наясно, понякога телесното наказание е необходимо за премахване на войнствената предизвикателност, но само като крайно средство."


Не зная вашето мнение, но аз не поддържам телесното наказание (пляскане, удряне, извиване на ухото, шамаросване и т.н)  като възпитателна мярка при децата. Ако един родител прибягва до такива действия, то ми се струва, че по този начин се разтоварва от напрежението си и признава своята слабост над ситуацията. За да бъда честна ще кажа, че ми се е случвало да напляскам по дупето детето си.  Но, откакто взех решение да не го правя, виждам наградата от себевладението си.  Особено трудно е да се прояви в атмосфера на изнервеност, безсъние и ако има една или две баби-защитнички, които ти казват, "Абе, какво му правите на това дете?".  Та, възпитанието не е шега работа! Сигурно затова много родители са се отказали да възпитават децата си?! 
Мда, кога ли ще отворя училището си за родители...?

Възпитанието на децата е сложен процес , защото те правят това, което правим, а не това което говорим. Ето един текст, източник izvorite.com

КОГАТО СИ МИСЛИШ, ЧЕ НЕ ТЕ ГЛЕДАМ
Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.

- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.
- Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.
Изпращам това на всички онези хора, които зная, че правят толкова много за другите като си мислят, че никой не ги вижда.
Всеки от нас, родител, дядо и баба, роднина или приятел оказва влияние в живота на едно дете. Днес казах една молитва за теб. Как ще докоснеш нечий живот днес? Просто насочи някой към това, за да го прочете и може би ще ги накараш поне да помислят за тяхното въздействие върху другите.