Лято е. Всички говорят, мечтаят, а някои и ходят на море или планина, а децата в крайна сметка и на село, при баба. С други думи сред природата.
Какво е това "природа"?
Вчера попитах децата. Ето какво ми казаха: дървета, трева, цветя, храсти, листа, клони, растения, елхички, море, вода, пясък, животни, слънце, небе, тигър, облак, дъжд, сняг, пеперуди, птици, пингвин, земя, щъркел, ябълка, острови, ягоди, палми, круши, диня, луна, звезди, ибки, миди, рапани, охлюви, водни кончета, медузи, Заю Баю, тюлени, китове, акули, орехи, камъни, кристали, диамант, чушки, домати, краставици, банани, кон, лук, чесън, мляко, слон, крави, риба-чук, риба-меч, риба-нос, рози, теменужки, жираф, зебра, лъв, змия, крокодил, гущери. Можеше да изброяват още, но стана време за обяд и трябваше да спрем да материализираме "природата".:-)
Брееееей, много знаят децата! На това са ги научили мои колежки, защото, както знаете, в момента съм в друга градина и група и за това с удоволствие отдавам заслуженото уважение към труда им. И игрите, които са оставени на разположение за лятото са все с такова съдържание: Домино с природни обекти, Животните и растенията на България.....
Да, децата имат знания. Като енциклопедии са: знаят за растения и животни от Северния полюс през екватора до Южния полюс. Но защо ли само Заю Баю напомня, че тази мозъчна атака ( защото това си е любимия на научните работници интерактивен метод "мозъчна атака":-)) е проведена с деца?! Защо ги няма по-близките и виждани от тях Петлю, Марко, Баба Меца? Може би защото увлечени в научната достоверност на информацията, забравяме да я "прекараме" през въбражението и сърцето на детето и то ги "забравя" в редицата на природните обекти. А може би защото ги заразяваме със собствения си копнеж по романтиката на далечното и невидяното и не успяваме да покажем скритата, романтичната страна на близкото, родното.
Но, както са ни учили в университетите ,знанието е само началото. Уменията и навиците превръщат знанието в поведение.
Какво е поведението на нашите деца? Не говорим за поведението на открити практики, а ежедневното им поведение. Като оставим на страна тигрите, слънцето, звездите, тюлените, китовете и акулите, какво правят децата с дърветата, тревата, цветята, храстите, листата, клоните, водата, пясъка, животните дъжда, снега, ябълките, дините, мидите, рапаните, ягодите, камъните, кристалите, орехите, чушките, доматите.....?
Оглеждам пак двора и си спомням дворовете на другите детски градини. С дърветата, тревата, цветята, храстите, листата и клоните нищо не правят: на дърветата е забранено да се катерят, че ще паднат, така те престават да бъдат интересни обекти за децата и те дори не се докосват до тях, за да усеят грапавостта на кората; тревата е окосена, пък и рядко се изнасят играчки, които предполагат сюжетна игра на открито, където тя обикновено служи за готвене (поне в моята група е така); лелите или байчото в градината още рано сутринта измитат опадалите листа - замърсяват двора, така че децата дори не ги виждат след 10 часа, тогава, когато излизат да играят навън; цветята, дотолкова, доколкото ги има в градините, също са забранени за късане - служат за украса; клони и пръчки няма - те са най-забранените в градините - децата ще си извадят очите с тях, за това особено старателно се прочиства дворът и от най-малките клечици. Ако има храсти - те най-често служат по истинското си предназначение - децата играят на криеница в тях.
Какво се случва с водата? Ами нея също я няма в дейностите на децата - ще се изцапат, ще изстинат (дори и при 33-39 градуса през лятото), ще се заразят с микроби. Особено силен е страхът от изцапване. Самите деца толкова дълбоко са го поели (или по-скоро страхът какво ще кажат или направят мама и татко), че тичат да се преобличат, дори ако само едно петънце вода попадне върху дрехите им. Когато онзи ден децата се насочиха към игра с вода от локвата, едно дете тревожно ме попита: "Госпожо, в тази вода има ли микроби?" "Сигурно има, - казах аз - но ти ще играеш с нея, няма да я пиеш!" Ами със снега, най-любимото превъплощение на водата за децата? Да сте виждали деца на двора на детските градини, когато вали сняг или сред преспите? Защо? Ами от страх да не настинат, да не се намокрят, да не си счупят нещо......
Дините, пъпешите, ягодите, доматите, чушките децата само ядат или гледат на специални занимания, занятия, ситуации, стъпки и каквото там се сетите като учебни единици. Боравенето с тях, в смисъл пипане, игра, рязане са забранени пак с доводите, че ще се порежат, наранят, изцапат. Или че ще има само за няколко, а няма да има за всички, че ще си развалят обяда.....
Какво става със земята, камъните, кристалите? Нищо кой знае какво. Земя, в смисъл спечена и втвърдена като камък усещат тогава, когато паднат от пързалката или, не дай си боже, от люлката. Абсолютно им е забранено да играят с кал, защото ще се изцапат или заразят с микроби. Дворовете са старателно прочистени и от най-малките камъчета: да не се замерят, паднат върху тях и ударят (като че ли за това не е достатъчен асфалта и цимента, с които е покрит двора на градината). Ако при инцидентните екскурзии до някъде децата са събрали колекции от камъни, те обикновено са във лобито на градината или в кабинета на директорката и с гордост се показват на избрани посетители. С други думи са се превърнали в играчки за възрастни.
А животни? Селските деца са облагодетелствани: извън градината животните са около тях, но градските деца виждат животни и наблюдават поведението им в естествени условия само в зоологическата градина или на село, при баба. Колко групи имат любимци и на децата е позволено да ти пипат? Защо са толкова малко? От страх от алергични реакции в отделни, единици деца, и пак от изцапване, захапване, и неприяните миризми, които излъчват животните. Защото "природата", извън картинките, е доста неприятна: боцка, боде, жили, хапе, мирише, реже. И ние внимателно се грижим децата да не се срещат с тази страна на "природата". Но тогава имат ли те възможност да се срещнат с истинската природа?!
Когато пишем плановете си, често пъти описваме и качествата, които проектираме да възпитаме у децата: най-често любов към природни обекти, опазване на природата и все такива приятни за ухото и окото качества. Но на практика какво се получава?
На първо място се създава в най-добрия случай непълна, а в по-тежките случаи изкривена представа за природните обекти.
На второ място децата се изолират от природата и не могат да разберат и да практикуват някакви действия с природни обекти и по този начин да определят личните си взаимоотношения с нея.
На трето място, и това е най-тревожно, системно изграждаме страх и неприязън към природата.
Знам, че никой съзнателно не си поставя такава задача. Знам и че много колеги ще ми се обидят за този извод. Но той се налага, ако обективно, без себелюбие огледаме всички страни на нашата работа. Ако огледаме работата си в нейната цялост, не само учебната дейност и планираното, но най-вече обичайното си поведение извън ситуации, занимания, занятия и всякакви такива единици. Наричам ги единици, не защото такава е класификацията им в университетските учебници, а защото те са само единични дейности, които заемат само около 1-2 часа на ден от престоя на децата в групата. И че за тяхното развитие, те имат безспорно въздействие, но най-силно, най-продължително, най-определящо е останалото време от престоя на децата в градината.
Повод за тези заключения ми дава следните факти:
Ако учебната дейност беше толкова важна и след като толкова се напъваме да я провеждаме все повече и все по-сложно, защо толкова много деца все пак намират с какво и как да се бият (след като няма камъни и пръчки в дворовете), а това ни дава повод да говорим за "агресията в детската градина"! Не мислите ли, че ако им дадем камъните и пръчките и ги научим какво могат да правят с тях, те ще са твърде заети с това правене и няма да се бият? И че камъните и пръчките са по-евтините и винаги под ръка играчки, за сметка на почупените кофички и смехотворните, подходящи само за децата от яслите лопатки?
Ако е толкова успешно екологичното ни възпитание, защо децата чупят дървета, изтръгват фиданки и цветя с корените, мъчат животни? Защо не знаят какво да правят с пръчките, освен да се бият, защо не могат да оценят красотата и формата на камъните и не знаят за какво друго да ги използват, освен като оръжие? Защо не умеят да се радват на летния дъжд и на снега?
Не е ли време да представим на децата Природата в цялото и великоление? Да ги научим да не само да харесват приемливата част от нея, но и да изпитват респект и уважение към нея? Не е ли време да поставим децата и природата в истински делови отношения един към друг?
Благодаря Ви! Ще си я запазя и с удоволствие ще я ползвам! +++++++++++++++++++++++++++ от мен!
М като Мечо, като Маря...
БЛАГОДАРЯ!
, Дале , че поне ти ги четеш!))))
Не е перфектна , но пък ще влезе в употреба за някой колега през новата уч.година.
100 пъти по 100 
Мечира Пуханди се завърна в блога. Мислеше, че ще отсъства има няма 15-20дни, а то се проточи повече време. Там, където беше и се случиха само хубави неща, и ето вече е сред вас. Има мн.материал за четене и ще трябва да наваксва пропуснатите публикации.
БЛАГОДАРЯ!!!!!!!!!
Comments5
Браво! Добър начин да се настроиш за новата учебна година!
Но защо в 2 часа през нощта?!:-)
mama, децата в детската градина трябва да се чувстват страхотно и добре....
Ще седна да поизчета някоя и друга книга за фотографията и за правенето на снимки....Сериозно. Това търсене на кадри, подходяща светлина, акцент....но тръгнеш ли да фотографираш по "научному" и си мисля че ще избяга момента, чара на уловения миг....запечатването на първичното и ще стане много нагласено....точно като "хоп, Марийке на портрет"....