Поздравления,Бони! Много е приятно,когато получиш добра оценка от дете и неговата майка.Значи си е струвало труда,усилията ,нервите,шума.Аз също съм изпитвала много съмнения,огорчения,а дори и разочарования,когато се сблъскам с неразбиране от страна на някой родител.Но една детска усмивка или разтворени за прегръдка детски ръчички с думите :"госпожооооооо"  са ме приземявали и знам ,че мястото ми е точно тук,сред децата. Наистина разочарованията в нашата професия не са рядкост,нараства агресията и нахалството на децата още в ранна възраст,незаинтересуваността на родителите за възпитанието на децата им е все по-често.Всичко това затруднява работата ни,кара ни да се питаме дали си заслужава труда да търпим капризите и крясъците на децата.Затова е много радостно дори и след време  да получиш добра оценка за труда си,за грижите,които си положил.Желая ти успех и продължавай,не се отказвай !

Наистина си струва!!!

Въпроси, въпроси, въпроси.......без отговори откъдето трябва , Дале! Преди  месец пътувах с преподавателка (професор от ФНПП), която водеше студенти на наблюдение при нас. Сподели, че т.к. били от специалност, която не е близка до нейната, някой от колегите й я посъветвал да сложи на таблото съобщение за студентите, че наблюдение  няма да има. Въпреки всичко тя решила да не го прави, т.к. студентите много се зарадвали, че ще влязат за първи път (в III курс!!!) в детска градина! Без коментар за учебни планове и др такива, нали!

За другото, което пишеш, сипваш сол в раните ми! Боли ме, но за съжаление смятам, че скоро няма да ми мине! 

Напълно съм съгласна с това, което сте написала. Аз също в моя род срещам пренебрежително отношение. По образование имам и двете степени детски учител и начален учител. След като се дипломирах аз се насочих към детската градина, защото чувствах силно желание да работя с тези деца, а не в началното училище. Моя роднина срещнала майка ми, когато станало въпрос какво правя и тя и казала, че работя в детска градина, роднината се изказала в смисъл "детски учител и какво от това, това не е професия". Това доста засегна мен и родителите ми, защото хората не оценяват колко е важен труда на учителите в детските градини, нямат понятие от нашата работа и въпреки това си дават мнението. Но вече с годините се научих да не им обръщам внимание.

 Искам да споделя какво запомних от първия си ден като студент. Завършила съм Бургаски Свободен Университет в времето, когато беше силна нашата специалност. Като нов университет опитващ да се наложи, преподавателите ни бяха от Софийския университет и от ЮЗУ"Неофит Рилски" и такива от Бургас. На мен също са ми преподавали споменатите от вас имена и аз мога да говоря за тях само добри неща. Та да се върна на първия си учебен ден. Доц. Димитър Димитров, който споменавате, трябваше да ни въведе в специалността. След като ни се представи, той направи анкета с нас от няколко въпроса и ни помоли да отговорим писменно и да му предадем отговорите. Беше време за първата почивка, връщайки след това той сподели резултатите от анкетата. От присъстващите 60 студента само 37% са влезли с мотивацията да станат учители. Това страшно много ме впечатли и си поставих за цел през цялото време на следването да наблюдавам ми дали това ще се потвърди и сега мога да кажа, че той е бил прав. Тези, които бяха сериозни и искаха да станат учители сега вече са се реализирали, а другите просто останаха извън нея.

 

Прочетох продължението на поста ти. Много съм щастлива, че сред изредените преподаватели прочетох името на моя състудентка и все още приятелка ( тя вече е в БСУ). Аз ще продължа списъка ти с хората, имащи принос към моето обучение: проф. Иван Пеев, проф. Дечо Денев, проф. Жечо Атанасов, Жан Гологанов, Снежина Македонска, Елена Пеева, Цонка Шейтанова , Стефка Алексиева, Любомир Георгиев, Трифон Трифонов, Мария Горанова. Това е за първия випуск,1976-1980. За Димитър Димитров няма да пиша, защото всичко сме си казали (с уважение и респект). Ами Гюдженов (на мен ми водеше упражненията по математика).

Никой от нас не си позволяваше да не се подготвя било то за упражнение, било то за практика. Не ни слагаха табели, че няма да имаме наблюдение, или пък практика! Не ни водеха на наблюдение в 15.00ч., защото на преподавателя му е удобно! (Какво значение има, че децата току-що са се събудили!!!!).

Ей, Дале, спри да пишеш по тази тема, че..........

Валя, не мога да спра, така, че ще си кажа рецитацията докрай...

Не, Дале, не спирай. Това е тема, която е цял един живот за много хора. Осъзнат, съзнателно направен избор, който е белязал ежедневието им, мислите и сърцата им. Аз също съм от тези хора- от първия випуск на Софийския университет, от студентите, чийто първи избор при кандидатстване е бил "Предучилищна педагогика". Аз искам да се върне трепета, който ние имахме, присъпвайки прага на Алма матер с мисълта, че ще се подготвяме да бъдем учители на деца. Връщам се назад и с тъга си спомням преподавателите, които са оставили у мен възхищение и гордост от това, че съм детски учител. Доц. Иван Димитров, Борис Минчев, доц. Йордан Колев, проф. Елка Петрова, Димитър и Весела Гюрови - тогава асистенти, млади и вдъхновени като нас. Това беше време, в което вярвахме, че те полагат в ръцете ни стотици детски съдби. Аз все още вярвам.

   Оттогава мина доста време, изтече много базова работа, изписаха се купища дисертации. Днес на това, което съм избрала да върша с любов, гледат с насмешка. Това ми горчи, но не ми пречи тихичко да си казвам: "Гордея се, че съм учител."

    Дале, твоята пубикация е петстотната в нашата общност. Дано тя е началото на това цялото общество да си отговори кой може да става учител, какво е да си учител и колко обществото дължи на своите учители.

  Христос возкресе на всички! А на моите учители, които са ме научили какво е да си учител - поклон.

доц.Иван Димитров - човекът, който сложи началото на програмата "Стъпка по стъпка" в България. Работих под негово ръководство, за съжаление малко, но взех много.

Валя, аз пък чувам, че студентите разгледат една програма по избор, колкото да не е без хич и толкова...

Ина, това беше отдавна...Отдавна родата покрай мен, включително родната ми майка проумяха, че работата в детската градина не е две приказки, едно стихотворение и три песни...

Шели, към нас се отнасяха като равни и обръщението от професори и доценти с "колеги"ни даваше право на самочувствието за което говориш-че правим нещо смислено и стойностно...

Защо ли се връщам пак тук, на нещо писано преди две години? Защото ме боли. Защото минаха години, а от надеждата ни нещата в системата да се променят нищо не излиза. Може би сами ние трябва да насърчим младите си колеги. Може би сами ние трябва да потърсим начини да влезнат при нас, да усетят какво е да си "детски учител", да поискат да останат...Защото след няколко, по-малко от десетилетие години повечето от нас ще излезат от системата. Кой тогава ще остане до децата? Кой ще поиска да прави нещо, което не познава, нещо с ниско заплащане и нисък обществен престиж, нещо, което обаче определя бъдещето на нацията?

Мъдри мисли, Шели.....

И труден прцес. Да, прошката не е еднократно действие, а процес. Бих казала космически процес. Може би прошката е онази пеперуда, чиито пърхащи криле причиняват избухването на свърхнова звезда......Колко ли човека, които наистина имат нужда да го сторят, са поискали и получили прошка днес?!

Благодаря ти, че ни го напомни.....

Честити празници!

Аз харесвам този празник Сирни Заговезни.Той беше на почит в семейството в което израснах и в семейството в което станах снаха.Постарах се да предам традицията и на моите деца.Мисля,че няма по-богоугодно деяние от това да простиш и да ти бъде простено.Някъде бях прочела тази мисъл:".Дребните души биват наранявани от дребните неща.Възвишените духом виждат всичко и нищо не ги наранява."Тя ме кара винаги да прощавам.Радвам се,че все още    тази традиция не е забравена.Да ни е простено на всички!

   Прошка се иска от кумове,от родители и от всеки по-голям от нас.Аз искам прошка от всички пред 64-та...

   Прощавайте и да ви е простено от мен,от Бога и от вси небеса!

   Прошка се иска три пъти и три пъти се дава....

ЧЕСТИТИ ПРАЗНИЦИ, shelly!!!

Много здраве, усмивки и късмет навред!

Ако някого от съблогерите неволно съм обидила или наранила, нека днес ми ПРОСТИ!!!

Да, Шели,

Кадрите по новините снощи събудиха стари спомени и нови размисли....

Е , миналата година ние не бяхме толкова буйни, но за това пък бяхме много, много повече!!!!!!

И тогава си мислехме: защо и другите не са с нас?!

Изглежда ни трябва много време на нас, българите, за да се научим да бъдем заедно, рамо до рамо.....

Интересното в случая е,     че на сайта свои искания имат майките и еколозите. Те успяха да се организират да представят своите единни искания, а в секция  "Образование" има само откъслечни коментари, повечето от които са несвързани от обща идея. Ние нямаме желаниее ли, безверие ли ни е налегнало, не се чувстваме част от обществото ли...Да бяхме синтезирали поне единните искания на учителите...

 

Много точно и баш на място казано!
Особено като се имат пред вид виртуалните касапници през последните дни(вчера стоях толкова много време в Блога, че днес имам зверско главоболие; пак съм в Блога, но имам само 3 коментара за деня :).  
Верно е, има една такава тънка червена линия, "одвъд която българина млъква и започва само да консумира и да търси кусури".
Трудно е да накараш недоверчивия да те чуе, още по-трудно - да ти повярва.
Сериозна мисия, но не и невъзможна!
Браво, Дале!

 

 

 

 

Сериозни думи, тежки думи, daleto!:-)

Притесних се, като ги прочетох!Наситени с история, истории, преживявания, размисли, очаквания и надежди.... Осъществяването им е мисия почти невъзможна за сам човек. Добре, че си спомних, че всъщност сме две стопанки - аз и Selly! И между нас цари съгласие и желание за екипна работа. И като всички достолепни стопанки, ние разчитаме на работливите "млади" от семейството: daleto, Ela, Aklim, Marq, IGLIKA56....

Благодаря ти, dale, за доверието и оценката, която ми даваш!

И както ти казваш:

Да бъде!

 

Някои българи, взети в по-големи дози са опасни за здравето, Ела.:-)И за зло или за добро, българинът не се е променил от времето на Алеко Константинов и Иван Хаджийски.

С оглед на здравето, редувай стоенето в сайта с разходки край езерото Мичиган. Дано вятърът издуха утайката от "домашните" крамоли и ти върне мъдрото и слънчево настроение....

И после ни разкажи малко за този огромен, колкото половин България град.....

Дале, присъединявам се към твоите пожелания! И ги приемам индиректно и към себе си. /Не съм умряла, все още, де :))/ От създаването на тази общност мисля, че съм се стремила да я популяризирам и да пазя духа на добронамереност и новаторство в нея. Благодаря за наричанията. Да бъде!

Шели,извинявай,че не се обърнах специално и към теб,но ти си лицето на общността,теб те знаем.Новият човек е новият админ /както ти ни писа в един постинг/,затова и така писах...Написаното е пожелателно-да се запази това,което е и да се доразвие в по-широк мащаб.Правилно си приела пожеланията и към себе си,защото общността да е такава,каквато е,се дължи на теб.Домакините са две и това е добре.Веднага правя корекция в заглавието на постинга.

Така ми бълбукаха думите в сърцете и душата,така и ги написах.

Галя,не бива да те притесняват думите.Това са само думи,които трябва да бъдат подплатени със съдържание....

Ела,случвало ти се е предполагам,да говориш и в същия момент да разбираш,че не те разбират...Сякаш говориш на стената.Става дума за виртуалните касапници,за които споменаваш.Българинът е недоверчив човек,затова и има една приказка...око да види...Доверието е нещо,което трудно се извоюва.

Знам аз колко недоверчив може да е българинът; няма по-недоверчив и предпазлив човек от мен.
Ама все вярвах, че е и практичен - че като види ползата от едно нещо, ще го приложи в живота си...Че не плюе в кладенеца, от който пие вода...

Шели, ти си страхотна! Много благодаря за полезните линкове, прочетох с огромен интерес казаното от Росица Алексиева. Не знаех например, че има толкова много видове интелигентост: "езикова‚ логическа‚ пространствена‚ музикална‚ телесна‚ личностна и др. Той започва със 7 вида (90-те години)‚ но впоследствие добавя и природна и екзистенциална (т.е. креативна)."
Имаш ли представа какво включва личностната интелигентност? Може би способността на човека да е наясно със самия себе си, с чувствата си и възможностите си? 

И понеже питаш за мнение, ще си го кажа :), и не е особено ласкаво. Мисля, че казаното от г-жа Алексиева е вярно, и това навява много тъжни размисли за българското образование. Защото то разчита на МЕХАНИЧНОТО ЗАПАМЕТЯВАНЕ, което няма много общо с интелигентността.

Вчера попаднах на една мисъл на Конфуций:

I hear and I forget. I see and I remember. I do and I understand.
Confucius

"Чувам го и го забравям. Виждам го и го помня. Правя го и го разбирам".

С други думи, практиката - да-запретнем-ръкави-и-да-си-изцапаме-ръцете - е най-важното условие за развитието на интелигентността!

Колко пъти обаче в училище детето чува "Не пипай!".  Колко пъти му се дава практическа възможност да направи нещата, за които чете в учебника или слуша някой друг да му говори? Та дори и в парковете ни и досега важи правилото "Не газете тревата!"!!! Не е ли абсурдно? На нас един дядо в Сандански ни вдигна скандал, че сме били вандали и сме газели тревата. Как да втълпиш на такъв човек, че е безумие да обясняваш на дете какво е тревата, какъв цвят има, но да не му разрешиш да я усети чрез собствените си сетива, защото така "я съсипва"?!

Хубави пориви се раждат в душата ти в навечерието на Новата Година, Шели! Прекрасно е, ако всеки се замисли какво иска да гради в децата, които са му поверени от Бог, Съдба или ръководството на детската градина за определен период от време :-). И това да не са "държавни образователни изисквания", а психически структури, които ще са необходими на подрастващия човек през целия му живот. Защото със сигурност не всеки ще стане Айнщайн, Моцарт, дори не и Джон Ленън. Но всеки може да развие достатъчно висока интелигентност в много области, за да изпитва удоволствие от собствената си дейност в тях, да бъде полезен и креативен. И най-прекрасното е, че началното развитие на всички видове интелигентност е в наши ръце, в ръцете на възрастните. И не трябва да правим кой знае какво. Просто изразът "Ти не можеш" трябва да стане забранен за учители и родители и да бъде подменен с "Опитай!" и "Браво!Ти успя!Направи го пак!" Е, за високото развитие на интелигентностите като система от определени способности явно ще се налага понякога родителите да бъдат по-постоянни от децата си и по-чувствителни за това кое наистина е способност на детето и кое - тяхна собствена амбиция :-). Имам предвид, че всеки има музикални заложби, например, но за някои деца тези заложби предполагат свирене на барабани, а не на цигулка, както се иска на мама. Да не забравяме и личният пример като най-великият учител на децата. Ако детето расте в семейство, в което всеки показва разностранни високо развити интелигентности, в което всеки се радва на успехите на останалите, ако творчеството е на почит, независимо дали в бродерията, дърводелстването, писането в Интернет, съвместното музициране, нали не мислим, че това дете ще израстне единствено с вкус към висенето в кафенетата с чаша кафе пред себе си и димяща цигара в ръка?!

И така, нека през Новата Година забравим думите "Ти не можеш", да ги заменим с "Ти успя!", да се радваме и да подкрепяме включването на децата във всяка дейност: на тяхното откривателство, на техните първи стъпки в изкуството и науката, по дългия път на самопознанието и самочувствието! 

Защото високата интелигентност предполага самосъзнание за собствените възможности и самочувствие. Да ги подкрепяме всеки ден, всеки един момент от Новата година!

Ела, малко съм прочела за теориата на Гарднър, за да мога да ти отговоря, но на прима виста подозирам, че личностната интелигентност, за която ти питаш е съвкупността от интра- и интерличностната интелигентности, за които говори професорът. А по-близо до нас е понятието "емоционална интелигентност", за която тук вече сме започвали разговор.

 Галя, спомняш си как екипът на проекта за национална програма ни рекна: "Ами, хайде като не харесвате нашия проект, предложете ваш!" . Аз мисля, че съвсем реалистично отговорихме, че не е по силите на общността да направи такъв проект, но се чудя какво би станало, ако погледнем ДОИ-тата и съвременната дидактика през лупата на Гарднър. И каква ли програма за предучилищно възпитание и обучение би излязло от това? /Да имаше кой да ми даде отпуск за писане, захващах се веднага./ Ехо, академични приятели отблизо и далеч, подайте сламчица - не може да не ги знаете тези работи, просто трябва смелост и хъс, знанията ги имате- захващайте се да пишете. Може ли да си пожелая нещо за новата година? - пожелавам си квалификационен курс по педагогическа психология или методика на интердисциплинарно обучение на тема "Развиване на множеството интелигентности у децата на възраст от 3 до 7 години" и ако може да не е два пъти по четири часа, а да е с всички екстри. Тенкю, министерство /аз вярвам в Дядо Коледа/.

Шели, много добре помня как ни рекоха да напишем програма, като знаем много да говорим :)...
Аз имам един дежурен отговор за такива наглеци - "Мога, но не искам" (пряк цитат на Джон Ленън, когато го запитали защо не иска да зареже Йоко Оно - жена, неодобрявана от всичките му приятели и повечето му фенове).
Упорита съм достатъчно и ако река, мога да седна, да намеря програмите на всички страни с добри традиции в обучението на деца, и да сътворя прилична програма. Няма да е по всички канони, но абсолютно гарантирам, че ще е разбираема за всеки...

Но няма да го направя, докато в България единственият отговор на критиката е "Ами като толкова критикуваш, направи го ти". На хиляди хора в администрацията и в много други области се плаща, за да си вършат работата. Назначени са там по някакъв критерий. Вземат прилични заплати. И е крайно време да почнат да вършат това, за което им се плаща.

 

Няма какво да добавя към горенаписаното,освен една коледарска благословия:

Кажи,дружина,да бъде!

Да бъде!

Слава вам,дружина!

Амин!

 

    

Мила Шели,

За разлика от теб, аз вярвам, че бихме могли да напишем в общността и нова програма. Но не това е приоритетът ни, а създаване и популяризиране на модерното, различното, качественото образование. А иначе, не сме рекли - не сме написали и програма. И това би бил принос в теорията и практиката на интернет общностите :-).

Мисля, че нашата драма е в това, че твърде много се вглеждаме в ДОИ-та, програми и теории. Че разделихме предучилищното възпитание на обучение и възпитание, като наблегнахме на обучението. И забравихме, че пред нас стои ЧОВЕК, малък, но човек. Цялостен. И дали го "обучаваме" или "възпитаваме", ние въздействаме на целия човек. Когато му се караме, вегетативната му система реагира и го парализира, очите му се напълват със сълзи и той е най-нещастния човек на света, дори и да не разбира или да не запомня думите, с които му се караме. Когато го поощряваме, добрите думи карат очите му да блестят и костите му да растат :-). Ако за миг забравим теориите, които ни заливат отвсякъде и  се поддадем на очарованието да общуваме като равни с човешкото същество отсреща, ще развием както множеството от неговите способности, така и нашите собствени способности. Аз съм работила много неща, но, признавам, развих множеството си практически, социални и художествени умения именно когато станах детска учителка. Нужно е толкова малко, за да ме достигне този човек в уменията си - просто да му дам шанса да прави това, което правя аз......

Да бъде!

Честита Нова Година!

Колеги, благодаря за проявения интерес. Защото едва сега се осмелявам да си призная - аз съм тази, която "пусна мухата" на Шели. Обещавам да пиша по -подробно за теорията за Множествените интелигентности с която имах възможност да се запозная по-подробно наскоро.

Ани Едрева е човекът, който в момента е най-запознат със същността и философията на тази теория. Мисля, че от нейното познание могат да произлязат чудесни неща за българското образование. Ани, чакаме с нетърпение твоите постове, за да започваме дискусията - нуждаем се от теб като ментор и ориентир.

Първо, честиа годишнина на общност Предучилищна педагогика. Дно още дълго да ни радвате с полезните си и интересни коментари.

Сега все пак е крайно време да изпълня обещанието си към Шели и да разажа поне на кратко за тази интересна теория.

Аз бях чела за нея преди години в различни популярни книги и статии в интернет. Отне ми доста време докато открия информация къде може да се научи повече по въпроса и най - важното : как теорията може да се приложи на практика в училище. През декември завърших  он-лайн курс на тема "Using Multiple intelligencess as a tool to help students learn". /Използване на множествените интелигентности като средство за да се подпомогне ученето на учениците/

Въпраки, че вече сте издирили няколко доста добри линка, смятам, че е добре да започна от начало и да обясня какво представлява понятието "Множествени интелигентности".

Автор на тази теория е Хауърд Гарднър - професор по психология в Харвард.

Една от първоначалните му цели е била да обори надеждността на традиционните тестове за интелигентност, които до 60-те години на 20-ти век са били масово прилагани в американските училища. Освен това е провел множество изследвания на хора, пртърпели различни видове мозъчни увреждания / случаи, когато едниспособности са напълно изгубени, а други са запазени/  както и деца-чудо и учени-идиоти /отново едни способности - например математика, шах..... са изключително добре развити , а други липсват/ Така проф. Гарднър стига до извода, че различни дялове от мозъка "отговарят" за различните способности на индивида. Той смята, че освен езиковите способности, логическата мисъл, музикалните умения и тези дасе ориентираш в простанството и др. - всички те са свързани с начина, по който човек мисли и съответно ги нарича видове интелигентности.

 

В процеса на изследванията си той е стигнал до извода, че човек притегжава следните видове интелигентности:

Логико- математическа

Лингвистична

Визуално- пространствена

Телесно- кинестетична

Интраперсонална

Интерперсонална

Музикална

Натуралистична

Тъй като изследванията продължават и до сега - най- вероятно ще добавят вскоро време и още един вид - Екзистенциална.

В училище се набляга основно на Логико- математическата  и на Лингвистичната интелигенстности.

Първата е свързана със способностите да се справяш с числа, количества, да решаваш задачи и ребуси. Да правиш аналогии, да търсиш връзки и зависимости, да отговаряш на въпроси : Защо....?

Втората е свързана със способноститеда боравиш с думите. Да се изразяваш правилно - независимо дали пишеш есе, произнасяш реч, пишеш делови доклад или пишеш стихотворение. Тяе свързана и с възможностите за усвояване на чужд език.

Останалите интелигентности са до голяма степен пренебрегвани в масовото училище. По принцип всеки учител знае, че тези качества са важни за по- нататъшната реализация на децата, но се прави малко за да бъдат развивани. Още по- малко се прави , за да могат способностите на един добър спортист, танцьор или механик да бъдат използвани, за да се подпомогне процеса на заучаване на нови теми. Най-често приемаме, че това са отделни качества, които нямат много общо с учебния процес. А тук ни даваха идеи к"как практически да подпомагаме взамосвързаността и синхронното развитие на всички типове интелигентности или поне как, развивайки част от тях, можем да "издърпаме" развитието на останалите."

Визуално- пространствена  интелигентност е способността да се ориентираш в пространството и да боравиш с цветовете и формите. Тя е необходима на един пилот, турист - за да се ориентира в непознат район, а художника, архитекта, на тези, които работят с георграфски карти, но и на хирурга например /за да се "ориентира" в човешкото тяло. Хоата с добре развита ВП интелигентност предпочитат да видят схема, картинакогато заучават нова информация. Те са способни да си представят например картини, когато четат описание на пейзаж, животно и ли сцена от литературно произведение.

Хората, които не са развили спосоностите да си представят всичко това по- трудно осмислят текста при четене. Между другото това е особено важно за учителите на малките ученици- често се случва те да четат сравнително гладко, а да забележим, че не са осмислили текста. Това може да се дължи именно на този проблем.

Телесно- кинестетичната интелигентност представлява способността да владееш тялото си или части от него. Такава притежават добрите спортисти, танцьори, но и художници, хирурзи, техници /имат "точна" ръка/, актьори - умеят да предадат емоциите чрез езика на тялото.

Децата , чиято силна страна е ТК интелигентност обикновено са доста подвижни, "не могат да стоят на едно място". Границата между добре развита ТК интелигентност  и хиперактивност е много тънка.

Интерперсонална интелигентност - способността да се разбираш с другите, да работиш в екип, да въздействаш на околните, и да разбираш какво биха искали и какво ги мотивирра. Тя е необходима на всички, които работят с хора - учители, мениджъри, дори религиозни водачи.

Интраперсонална интелигентност - способността да си наясно със себе си. Да си наясно с емоциите си, да знаеш кои са силните и слабите ти страни при учене и работа.

Тези две интелигентности често биват наричани с общото име "Персонални". Смята се , че са особено важни за успеха на всеки човек в ученето, в работата и в личния живот. Дори са наричани "локомотиви" на останалите интелигентности.

Музикалната интелигентност е свързана със способността на индивида да борави със звуците. Да ги различава, да запомня мелодии, да пее, да композира. Небоходима е на певци, композитори, танцьори, хореографи, тон- режисьори и т. н. Когато слушаме радио или забелязваме, че двигателят на колата звучи необичайно, ние използваме музикалната си интелигентност.

Натуралистичната интелигентност е всъщност взможността да се интересуваш и да се ориентираш в живата природа - как са устроени растенията и животните, какъв е начинът им на живот, естествено и да обичаш да се грижиш за тях. Тя също е свързана и със способностите да различаваш един животински/раститетлен вид от друг. В този смисъл когато се опитваме да различим една марка автомобил от друг, ние всъщност пак използваме натуралистичната си интелигентност.

Имат я както ботаници и ветеринарни лекари, така и ловците. 

В заключение ще добавя, че всеки човек притежава различна комбинация от силни и слаби страни - съответно различен профил от Множествени интелигетности. Хубавото е, че те не сададеди веднъж за винаги, а подлежат на промяна и развитие. Това е възможно и при възрастните, но естествено колкото по- рано започне този процес - толкова по-добре. За това и най- голям интерес към нея появяват учителите в дестката градина и началните класове. Макар че в курса имаше преподаватели и в гимназии и колежи.

Оставям ви даразгледате нещата до тук. В близките дни ще гледам да намеря време и да разкажа до колкото е възможно как мсичко това може да бъде в полза на обучението в училище.

Ани, благодаря. Мисля, че това е началото на голяма дискусия..и на промяна изобщо в методиката на преподаване. Първият и основен въпрос е как да оределим индивидуалният профил на всяко дете -теоретична основа, методи, технология, лонгитюдно наблюдение и диагностика.. Вторят голяям въпрос е, след като имаме тези данни, какво да ги правим - как да "издърпаме" развитието на детето в дадена посока...И третият генерален въпрос - са ли мисията и визията на образованието в момента това, което ни трябва, за да излизат от училище качествени личности..

ОК, Шели. В следващите си коментари ще се опитам да дам отговори на повечето от тези въпроси. просто снощи нямах много време. И даже се извинявам, че по- голямата част от това, което пуснах е копи-пейст от нещата, които вече съм ти писала на теб.

Тази вечер ще гледам да продължа нататък.

Сега да уточня нещо. Точното название е теория, не методика, защото няма строги правила и "рамки". Учителят трябва да познава основните, принципни  положения и от там нататък има възможност да измисля безброй мнаго идеи в зависимост от децата, с които работи и от преподавания материал.

Това и харесвам на МИ теорията, че е възможно да бъде използвана при всяка образователна система. Още по- хубаво е, че може да се съчетае с други познати методи - например при работа по проекти. Не познавам добре интерактивните методи, но оттова, което Шели ми изпрати правя извода, че някои от идеите магот да бъдат използвани и при прилагането на Множествените интелигентности.

Искам обаче да предупредя нещо важно.  ВЪПРЕКИ ГОЛЕМИЯ БРОЙ ИДЕИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ИЗПОЛЗВАНИ, ТЕОРИЯТА ЗА МНОЖЕСТВЕНИТЕ ИНТЕЛИГЕНТНОСТИ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛАГА БЕЗРАЗБОРНО!

Вече имам информация, че МИ навлиза в България, поне като теория. И вече се допускат най- често срещаните грешки!

В процеса на запознаване с теорията ще обръщам внимание и на възможното погрешно интерпретиране. Извинявам се ако ви досадя, но явно се налага.

А сега ви моля да пишете до колко това, което разказвам представлява интерес за вас. Да не си говоря сама :)

Представлява интерес лично за мен, а предполагам и за повечето педагози.

Здравейте,Ани.Лично за мен това представлява интерес.Тази теория съм я срещала някъде из нета  под заглавието множество интелигентности,но мисля,че говорим за едно и също нещо.

Ани, тази теория може да промени из основи идеите ни за целта на пребиваване на детето в детската градина. Давай смело.

Радвам се, че проявявате интерес. Аз тази теория съм си я "харесала" то доста веме. И доста търсих къде в България може да се научи нещо повече по въпроса. Не открих. За това реших да "пия вода от извора" , или по- точно, да изкарам курс по  проект на университета Хрвард и е предназначен точно за обучение на учители от цял свят как да прилагат МИ теорията в работата си.

За съжление не е възможно да предам всичко научено в една интернет -дискусия. Нашия курс траеше около три месеца. На всеки две седмици получавахметеоретична информация по темата и време за да обмислим нещата. Съответно имахме и по няколко практически задачи към всяка тема. Не са ни изпитвали за възпроизвеждане на информация защото е безсмислено :) Интересуваше ги дали си разбрал същността напреподавния материал.

Разказвам всичко това за да обясня, че тук нещата не могат да се получат просто с "изсипване" на теоретична информация. Трябва време за осмисляне на наученото , да обмислиш как да го приложиш в своята си работа. Тези, които работят в училище обикновено веднага изпробваха по някоя от дадените ни идеи и после разказваха за резултатите. Всички бяха доволни. Аз бях принудена да се осланям на опита си от преди години  ида предполагам какво би се получило, защото вече не съм учителка. Но мисля, че се спваих прилчно, като се има предвид , че всички останали бяха от страни, където има сериозни традиции в прилагането на МИ в училщата, а аз тръгвах почти от бяло поле.

Сега премиавам към съществената част. До тук информацията /какво представляват множествените интелигантности/ може да се намери на доста места из мрежата. Това, което сег ще изложа не съм го срещала на български. И на английски трудно се намира информация.

Да уточня нещо важно- Всеки човек се ражда с определн профил от интелигентности, при всеки те са съчетан по уникален начин.  Но това в никакъв случай не означава, че профилъте даден веднъж за винаги. Напротив, всяка една от интелигентностите подлежи на развитие. това е особено важно за лингвистичната и логико- математическата интелигантности, тъй като на тях най- много се държи в училище. В същото време е необходимо да развиваме и останалите интелигентности , защото те са свързани с куп умения, които са необходими по- късно в работата, комуникацията в екип, и дори вличния живот.

Още нещо важно - работата на учителя далеч не се изчерпва просто с развиването на различните видове интелигентности!  Напротив, тя едва сега започва.

А за започвам да разказвам за т. нар. Pathway model - или начините за прилагане на МИ в училще.

И тук вече отговарям на въпроса на Шели - как да се ориентираме кои са силните страни на всяко дете . Или това е Exploratory Pathway. Или пътят на проучването. Ако някой не е съгласен с преводите ми, нека да казва. защото тези понятия не съм ги срещала на български.

Има няколко начина.

Първо, съществуват тестове, но са по- различни от тези, които сте срещали. По принцип създателят на теорията  Проф. Гарднър е против използването на тестове за тези цели, защото смята, че колкото могат да помогнат, толкова могат и да попречат на развитието на детето.

Други учени все пак са създали и имах възможност да изпробвам лично 3-4 варианта. Но предупреждават, че те в никакъв случай не са истина от последна инстанция, и при всички положения трябва да се вземе предвид как се представя човек в реална ситуация. /ПРимер - теста показва, че човек визуално-пространствената интелигентност не е твоя силна страна. Но реално ти показваш дота добри рисунки. Взема се предвид действителното положение/ Примерът е оста краен и малко вероятен. Но мисля, че разясних за какво става въпрос. 

И направих глупост - пуснах без да искам 3 пъти един и същ постинг. За което се извинявам.

И изчерпвам въпроса с тестовете, защото препочитам за сега да не ги пускам в интернет.

Вторият начин е да се дават на децата специални задачки например свързани с конструиране, рисуване, взаимоотношенията със съученици.... като са предизвикани да изявят една или няколко интелигентности. Сериозното отношение към такова проучване предполага и документиране на резултатите. За писките се използват и за планиране на бъдещата работа и за проследяване на прогреса  на ученика  в течение на времето.

Третият е просто децата да се наблюдават в процеса на учене и работа - как се справят с различните видове задачи,  към кои проявяват интерес и ги вършат с удоволствие, дали помагат а съучениците си след като са готови...

За сега бих препоръчала последните два начина или съчетание от двата.

Независимо от резултатите, не трябва да се забравя едно -  Никога не се казва на ученика: "ТОй има добре развита логико-матемаическа интелигентност, но слаба лингвистична, телесно-кинестетична.... и така ще си остане  за винаги". Идеята на МИ теорияа е точно обратната - ВСЯКА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ ПОДЛЕЖИ НА ПРОМЯНА И РАЗВИТИЕ.

Това е възможно дори и при възрастните, но вие - в начален курс и  детската градина сте в особено благоприятна позиция.

Мисля, че за тази вечер е достатъчно :)

Благодаря за проявения интерес, защото забелязах, че доста хора са чели статията.

 А сега мили деца - Краят - следващия път  :)

След като знаем кои са силните и слабите страни на всяко дете, възниква въпроса : Какво да правим с информацията, която имаме?

И така стигаме до следващия начин по коъто може да се приложи МИ теорията. Или това е така нареченият Bridging Pathway /според мен трябва да се преведе нещо като "пътят на хвърляне на мостове"/

Става дума за изоплзване на силните страни на ученика за да му помогне да постиге напредък в област, където среща затруднения.

Пример: Чрез специално подбрани задачи или след внимателно наблюдение сме забелязали, че едно или няколко деца са добри в конструирането - добре развита телесно-кинестетична интелигентност /има точна ръка/ и визуално-пространствена / разчита чертеж, схема, правилно разполага елемнтите на конструкцията/. Но въпросното дете не се представя особено добре при писане на съчинения, тъй като просто няма идея какво да напише.

Даваха ни идея какда се разреши този проблем- дава се задача за конструиране. Подбрана е така, че за останалите деца въпросната задача не е непосилно трудна.Може да е например: :Поставете една върху друга колкото е възможно по- голям брой книги и се пострайте те да останат така възможно най- дълго. Желателно е класът да е разделен на малки групи. И да са съставени така, че тези, които са добри в конструирането да има шанс да станат водещи в своята група./Учителят не налага това, той само наблюдава/.

Разисквт се такива въпроси, че да се свърже задачката с изучавания материал- както книгите,кубчетете трябва да бъдат поставени правилно, ака и думите в изречението трябва да бъдат свързани логично, в противен случай конструкцията няма да издржи/изречението няма да има смисъл..... и подобни .

Накрая се възлага да напишат кратко съчинение, вкоето да опишат работата си - как са изработили конструкцията, защо тя е останала или не е останала цяла продължително време....

Обикновено резултатът е, че дете , силно в телесно- кинестетичната и  визуално- пространствената интелигентност, но слабо в лингвистичната се представя по-добре в този случай.

Първо, защото пише за тема, която го интересува. Второ, защото след като веднъж е решило, че "Не може" то обикновено отказва да опитва да пише съчинение в друга ситуация.

По време на работата учителят наблюдава внимателно - винаги са възможни изненади - да се изяви способности в тази област и дете/деца, за които до сега не си подозирал. В същото време останалите ученици също опитват нещо ново , непознато и натрупват практически опит в по-малко позната област. За това децата , чиято силна страна  е лингвистичната интелигентност не са пренебрегнати, а напротив също извличат полза.

Този подход може да се използва не само когато учениците са "слаби" во пределена област а и когато се налага да усвоят нови умения. Пак е добре да се тръгне от това, вкоето вече са сигурни че ще се справят добре.

Тъй като ми се налага да синтезирам доста обемиста информация, не съм сигурна дали обяснявам достатъчно разбрано.За това ви моля да пишете въпроси - има ли нещо, което не съм изяснила добе до тук, какво още бихте искали да знаете.

ПРез почивните дни няма да съм на линия. Ще гледам да пръдължа впонеделник.

Виждам, че има доста прочитания, макар и все още да няма въпроси. За това си правя извода, че все някой се интересува от това, което ви разказвам.Може би все още осмисляте прочетеното и по- късно ще решите какво да питате.

Аз все пак да отговоря задочно на въпрос, зададен от Галя Трифонова, макар и в друга тема. Беше се смутила от израза "да издърпаме" развитието на децата. Мисля, че Шели имаше предвид именно това - да подпомогнем развитието на умения, които за момента са "слаба страна" на ученика. /Както с примера по- горе- проблеми с писането на съчинения, но детето е роден "инженер"/. Точно в такива случаи Bridging pathway /пътят на хвърляне на мостове/ може да бъде използван доста ефективно. Ако учителят е добре подготвен, това в никакъв случай не би се възприело като насилие над малките. Напротив, колегите, които са натрупали сериозен опит в прилагането на МИ споделят, че децата обикновено са щастливи да открият, че вече умеят да се справят със задачи, които по- рано са смятали за "трудни".

Ани, това са изключително важни неща за разбирането принципите на детското развитие. И аз прочетох поста на Галя, но къде поради сериозни здравословни проблеми и повече от чувството, че това е нещо изключително сериозно, за да пиша между другото, все отлагам. Искам да споделя нещо - преди доста години писах за конференция на "Стъпка по стъпка" материал, в който се описваше как децата могат да бъдат мотивирани за участие в непредпочитана от тях дейност. В стъпката пространството и дейностите са организирани по центрове, като всеки от тях обхваща, както сега виждам в МИ теорията, параматъра на основен вид интелигентност.  Основното тук е виждането за развитието на детето. Ще се опитам да го кажа образно - досега ние сякаш възприемаме детето като една монолитност и казваме: това дете може да рисува, но не се справя добре с математиката, то е емоционално, но не е добър съиграч. Ако правилно съм разбрала Галя, то според нея детето трябва да бъде оставено да следва собствения си ход на развитие и учителката да подкрепя само тези пориви, които детето само прави. Това е едно въможно виждане за детското развитие, което е изцяло пропито от философията на програма "Стъпка по стъпка" за свободата на избора. Аз обаче си казвам така - ако не гледаме на детето като на монолитност, а като на пулсиращ пъзел, съставен от активни и "спящи" парченца, то тогава учителката би могла да активизира спящите парченца от пъзела. Например - в случая с това, което описвах за конференцията: в групата имаше две-три момченца, които много обичаха център "строителство", палавите игри и конструкторите,но..се страхуваха като от огън от моливите и боичките - не желаеха под никакъв предлог да рисуват. Ако аз следвах тяхното естествено развитие, би трябвало да ги оставя на мира и да приемам, че е естествено да могат едно, а да не могат друго. Какво направих - чрез доста системна работа с родителите и въвждането на един специален момент, в който всяко дете разказваше какво е направило в къщи с мама и татко, успях да постигна децата да разкажт за свои любими герои, които бяха нарисували с помощта на мама и татко..и нещата се отключиха. Децата започнаха да рисуват, по собствено желание. Та, искам да кажа, че това, което много ме впечатлява в МИ-теорията е именно възможността за вглеждане в детето като в жив пъзел и ролята на учителката чрез съзнателно педагогстване да хвърля мостове от едно парченце към друго, така че детето да има стимул да прояви интерес. Естествено, ако то няма даденост, няма да стане Микеланджело, нито Айнщайн, но и никога няма да израстне със самочувствието на човек, който си казва: "Аз това не го мога" или никога няма да разбере чак на 50 години след преживян силен стрес, че може и да рисува. Не нам дали звуча разбираемо, но мисля, че човек има нужда от всичките си интелитентности, за да живее пълноценно и виждам ролята на детската учителка точно в това - да помогне на детето пъзелът да заблести с най-красивите си цветове.

Ани, сега, като се връщам назад, осмислям, че тов което съм правила е всъщност едно хвърляне на мост.

Така, очертава ми се една схема - ти ще кажеш дали е правилна.

1. "как да се ориентираме кои са силните страни на всяко дете . Или това е Exploratory Pathway. Или пътят на проучването."

-чрез наблюдение, тестове,практически задачи

2."След като знаем кои са силните и слабите страни на всяко дете, възниква въпроса : Какво да правим с информацията, която имаме?

И така стигаме до следващия начин по коъто може да се приложи МИ теорията. Или това е така нареченият Bridging Pathway /според мен трябва да се преведе нещо като "пътят на хвърляне на мостове"/"

-чрез мотивиране за участие в непредпочитани дейности, чрез управление на педагогическата среда, чрез съзнателен подбор на състава на групите за работа, /интерактивни методи/

3. Ани, какво е три?

Шели, пиша ти съвсем на кратко през почивката си. Разбрала си съвсем точно основната идея на теорията и по- специално на Bridging Pathway.

Следващите начини не за прилагане на теорията не са подредени в хронолгичен ред, в смисъл, че не езадължително да се използват един сле друг. За тях ще гледам да пиша довечера.

 

Първо да се извиня - цитирала съм неточно правилния термин на английски е Exploration Pathway. При всички положения трябва да започнем с него, заото за да работим трябва да сме наясно със силните и слабите страни на учениците.

Сега ще обясня накратко останалите възможности за прилагане на теорията. По принцип тук няма строги правила - може да се използва само идин от начините, няколко или всички заедно. Зависи от преценката на учителя.

Understanding Pathway е свързан с даването на възможност на учениците по- добре да разберат, да осмислят преподавания материал. Той вече се използва не само за децата, които имат различни затруднения, но и за целия клас. Свързан е с различни начини на поднасяне на материала, най-вече с какво да се започне преподаването на новите знания. Но към Understanding Pathway /пътя на разбирането/ смятам да се върна по- късно. Той е най- сложен и за да можем да го прилагаме трябва много добре да познаваме начините за ангажиране на различните видове интелигентности.

Authentic Problems Pathway /мисля, че би трябвало да се преведе като "Пътят на реалните проблеми"/

На учениците се възлага задача с учебна цел, като ситуацията трябва да е възможно най- близка до реалната. Ако е възможно, могат да бъдат включени и  в проект, където  да решават действително съществуващ прблем.

Той дава възможност децата да ангажират няколко вида интелигентности и  да проявят силните си страни. В същото време се подпомага по- доброто осмисляне навече преподадения учебен материал.

Пример:  Учителите замислят няколко седмче проект, при който се имитира "фирма". Децата /4-5 кас/, трябвада разпределят ролите си - "мениджъри" "счетоводители" "графични дизайнери".....и т.н. Так те са предизвикани да покажат какво са научили в часовете въ връзка със смятане, правопис, история, но и да генерират идеи, за да бъде"фирмата " успешна. В този случай трябва да изявят не само академичните знания, нои да покажат уменията си за общуване, работа в екип .....

Както виждате, това не е напълно непознато за български учител. Не е непосилна задача да приложим на практика подобни идеи. Но е добре при разпределението на ролите да се има предвид кое дете в какво би било най- силно и съответно ще се чувства най-комфортно, съответно и митиврано да дае най- доброто от себе си. Между другото работата по такава задача би снижило до минимум въпросите "Защо трябва да го уча това" :)

Последната от възможностите се нарича "Talent devlopment Patway" или /пътя на развите на таланта/

Става въпрос за откриване на деца, изявено в определена област, което между другото е значитлно по-лесно когатов училището системно се прилагат принципите на теорията за множествените интелигентности.

Учителят е този, който трябвада прецени - дали е по- добре детето да бъда насочено към специалист /да му се препоръча да се запише в хор, спортен отбор..../ или да бъде направено каквото е възможно в рамките на училището.

Може да бъдат създадени специални програми за развите на талнта или в рамките на учебните часове на отделни ученици да се поставят индивидуални задачи за да могат да изяват силните си страни.

Тук срещнах и една много интересна идея . Става въпрос за нещо като нашите СИП или по-скоро прилича на кръжоците от времето когато аз бях ученичка. Само че не са на една тема , а стремежът е да се обединят деца с повече различни способности. Например в подобна група за драматични изкуства се включват участници, които биха могли да изработват куклите и костюмите,  други по- артистични, трети - които да съчиняват писките и така нататък. Преценя се деца с какви сособности има и естествено, какви групи биха са компетентни да ръководят учителите. Идеята е да се предлоат повече и по- разнообразни групи така че да има по "нещо " за ученици , силни във всички видове интелигентности.

Опитах се да предам на кратко най- важното за прилгането на теорията. Но представянето на концентрирана информация си е нож с две остриета. Дано краткостта да не е била за сметка на яснотата :)

И се страхувам, че май започнах с най- трудното. Тия дни ще се опитам да нахвърлям няколко лесно изпълними идеи ка може да се ангажира всяка интелигентност по време на учебния процес. Надявам се това да бъде по- лесно за разбиране.

Още веднъж се извинявам, че така набързо ви хвърлих в дълбокото. Но иначе логиката на изложението ми съвсем щеше да се изгуби.

Моля, не се сjеснявайте да задавате въпроси :)

 

Шели забравих най- важното. Ти на практика си прилагала Bridging Pathway много прди да си чувала за него :) И идеята на МИ теорията е точно тази - всяко дете да открие и изяви силните си страни, но в същото време да няма "непосилно трудни" задачи и "Това не мога и не искав да го върша" :)

Преди да продължа с Множествените интелигентноси отправям една молба за спешна помощ. Имам проблем с ХОТ ПОТ. Изработих няколко картофа, но имам проблем с изпращането им до редакцията. Не знам какво се обърква, но като ги изпратя на друг e-mail и се получава нещо ужасно. Обяснила съм проблема тук

http://bglog.net/blog/ananan/site/posts/?bid=24744

Благодаря предваритлно.

Сега да продължа с нещо по- лесно и за възприемане и за приложение. Давам по няколко примера за ангжирането на някои от интелигентностите в класнатастая.

Започвам с двете персонални интелигентности.

Интраперсоналната е свързана съсспособността да познаваш себе си. В ученето и работата тя е необходима за да си наясно в кои дейности си силен и в кои - не толкова. Познавайки силните си стани съответно знаеш и как да ги използваш. "Трудните" задачи не е задължително да се избягват. Напротив, час от познаването на себе си е да знаеш върху какво трябва да работиш още, как да преодолееш трудностите.

Няколко прости идеи как да приучим децата към самонблюдение. След като са работили над дадена задача, непременно отделяме време за обсъждане на работата. Задаваме въпроси като:

Как мислиш че се справи със задачата?

Какво би могъл да направиш по друг начин следващия път?

Какво би могъл да подобриш?

По-късно започваме да обсъждаме кака мисли, че се е справил в сравнение с останалите от групата/класа.

/Обърнате внимание- за разлика от обичайната практика, не учителят раздава оценките! Идеята е ученикът да поеме отговорност за резултатите си/

Интраперсоналната интелигентност е важна и за личните отношения, защото е важно да сме наясно със себе си.

Интерперсоналната интелигентност е свързана с отношенията ни с другите и с работата ни в екип. За да развием тази интелигентност е добре да даваме групови задачи след приключването им  да задаваме въпроси като:

Как се чувстваше като чест от екипа?

Бяха ли изслушвани твоите идеи?

Бяха ли взимани под внимание?

И така нататък.

За да развием персналните интелигентности е важно и да научив децата да дават и да получават оцинка за работата си от съучениците. В тези случаи трябва да се действа внимателно, за да не се получи така, че  никой да не се почувства наранен нито пък някой да отправя обидни реплики към останалите.

И още нещо важно. Понятията "Интраперсоналната /Интерперсоналната интелигентност е негова силна страна" и "Добър човек" съвсем не са едно и също.

Пример .Може да разбираш какво мотивира другите и как се чувства,/Интерперсонална интелигентност/, но можеш да използваш тези си умения по различни начини. Може да манипулираш околните за своя изгода, а може да се изявяваш и като добър психотерапевт, учител, проповедник...

Забелязвам нещо, което ме учудва. Страницата е изчезнала от първа страница на общност "Предучилищна педагогика". А по броя на прочитанията си правя извода, че все още има интерес към нея?

Както и да е, продължавам да разказвам за други видове интелигентност

 

 

Още е ноември,а "заобикалящата"ни действителност от началото на месеца се опитва да ни "поднесе"коледно настроение.Ето това е нещо,което влиза в пряк разрез с вътрешните ми усещания и нагласи за тези святи празници.

Витрините-коледно украсени,магазините предлагат коледни стоки...А навън е есенен листопад...За мен така изчезва магията около коледните празници.Магията в чакането на нещо,което се случва единствено и само в края на декември.

За мен Коледа я има от години,но в един по-друг смисъл.Родената и живяла на село,и то село много,много на север с едни много люти зими,истински зими с бял пейзаж.На Коледа ...знаете какво се случва с прасето.Запомнила съм суетнята,настроението и последващите дни покрай "оправянето"му.

Като дете обаче с вниманието си ме удостояваше Дядо Мраз.Не ни пропускаше с брат ми.След години разбрах,когато бях по-голяма и Дядо Мраз "ме забрави"една година,че от предприятието на баща ми давали подаръци на децата на работещите в него.Колко голяма съм била не помня,но точно тази година за мен нямаше още един подарък.Тогава май и разбрах,че вече съм пораснала и Дядо Мраз дава подаръци само на малките деца.

Последният подарък,който си спомням,че получих от него беше книга.Аз много обичах книжките.Проблемът се състоеше в това,че бях в предучилищна група в детската градина и все още не можех да чета.Подавайки ми подаръка книжка /"Горската аптека"/,Дядо Мраз ми каза:Зная,че още не можеш да четеш,но нека това бъде първата книжка,която да прочетеш самостоятелно,когато нагодина научиш буквичките...Изпълних заръката му...От тогава книгите заемат много специално място в живота ми.Преди да приключа с ерата на Дядо Мраз ми се иска да споделя още нещо.По мое време посрещането на Новата година беше истинско събитие.Имаше празничност и вълшебство.Само тогава портокали и банани имаше на трапезата.Знаете,че сега е целогодишно присъствието им.Изчезна моментът на чакането нещо да се случи единствено и само на този празник.

Дядо Коледа днес.В един преходен период се налагаше обяснение на децата като как така миналата година е идвал Дядо Мраз,а тази вече идва Дядо Коледа.И децата започнаха да очакват вече два подаръка.Един от Дядо Коледа на Коледа и още един на Нова година от Дядо Мраз.Може би са необходими да минат много години,докато и последният,който помни Дядо Мраз да спре да го помни.В реалния живот няма магически пръчки,които да изтриват спомените на хората.

Има ли го Дядо Коледа или не?Привърженик съм на идеята-колко повече децата вярват в Дядо Коледа,толкова повече има чудеса за тях.А и незная възрастен,който да не поглежда тайно под елхата с надеждата да открие нещичко и за себе си...

Подкрепям и писането на писма до Дядо Коледа.Заедно с детето ни.Както и рисуването на желанието до добрият дядо.И изпращането му.И чакането-заедно.

Моето момиче все иска такива подаръци,дето като отиде помощникът на Дядо Коледа /таткото ни/ да го търси в магазините все го питат:Ама точно това ли търсите?То не беше вълк,на другата година лисица /имаше и бебе лисиче,което Дядо Коледа на своя глава беше сложил в чувала,но ние много му се израдвахме/,не беше кукла Братс.И в един момент установихме в къщи,че детето ни не е привърженик на огромните играчки.Големината не определяше радостта.До сега Дядо Коледа все успяваше да изпълни желанията ни.Лятото обаче,момиченцето ми изяви желание да пишем писмо до Дядо Коледа.Сега?Да,защо,не може ли?Може,защо да не може...И го написахме.Е,все още е чернова,скоро ще пишем оригинала.Миналата година един наш близък се опита да разязни на детето ми,че Дядо Коледа е измислен,че го няма...Много му бях сърдита.Сега обяснявам на детето ми,че той е в мислите ни,в сърцата ни....Отвориха ми работа с една дума.

Колкото по-бързо децата ни спрат да вярват в Дядо Коледа,толкова по-бързо и безвъзвратно се разделят с детството,с вълшебството и онази особена атмосфера на съпричастност,когато вече знаем,че го няма,но пак отиваме и поглеждаме какво има под елхата...

Дале, благодаря ти за коментара! Напълно съм съгласна, че децата имат нужда от магията на Дядо Коледа!

За мен лично той е много полезен с едно - чрез него децата ми разбират на практика отвлеченото понятие "чувство за отговорност", както и физическия закон за действието и противодействието :).  Т.е. - за да ПОЛУЧИШ нещо, преди това нещо трябва ДА ДАДЕШ.
Ако искаш да получиш подарък за Коледа, преди това трябва да си се постарал да дадеш най-доброто от себе си - и то всеки ден, така, както майка ти и баща ти ходят на работа всеки ден. 
Много родители допускат грешката само да дават на децата си, без да изискват - "че да си изживее детството детето", "аз, като бях на неговите години, никой нищо не ми купуваше, нека сега то да има, каквото поиска."

И като внушим на наследника си, че животът е само забавления тук, сега и веднага, можем да сме абсолютно сигурни, че ще му плащаме сметките за ток и храна, ще му купуваме коледните подаръци, че и тези за 50-я му рожден ден...докато той пише списъка с желанията си, излегнат на канапето в хола.

Преди няколко години с една от групите ми писахме писмо до Дядо Коледа,нарисувахме му рисунки-кой какъв подарък желае да получи,посъветвахме го как да се предпази от евентуален грип,да пие чай от лайка и...Колежката ми го преведе и го пратихме в Лапландия,на горепосочения адрес...Е,отговор не получихме,но по-важното е,че му писахме...

Хм, ама че работа..Аз, да си призная, не съм писала на този адрес, но някак си се радвам, че го има. Да не би да има друг?..

Шели,адресът е същият.Писмо,плик,марка и....право в Лапландия...Дали някой е получил отговор от него?Незная!?!?Що ли и у дома не му напишем едно писъмце..?

Ние пратихме писмa преди 2 седмици, мисля, че беше на този адрес, ако получим отговор, ще се похвалим :). Ето линк   към сайта за електронни писма, но те не са безплатни.

????????????

И моите уши подочуват нещо такова,но...информация може да се получи само от първоизточник.Ще разпитам.

 

 Най-после нещо излезна. Пращам коментар , не излиза .

Та на "слуха" шели: справка Наредба 10/4.12.2006 г. на МОН, обн.ДВ бр.14/13.02.2007г.Почти час я търсих ,но уви.Тя е за придобиване на специалност / не съм сигурна / "помощник-възпитател" /помощник на учителя/.Изброени са условия, начини ,какви знания трябва да владеят и пр. Имаше включено западен език,компютърна грамотност... На фона на това което е в момента...Нямам представа нашите лелки/ пом.-възпитател/ за кога ще се квалифицират? В нашата детска градини три са на 60 г.,една на 52, една на 49 и една на 46. Ако тази наредба влезе в сила от следващата учебна година, то първия випуск ще излезе след 3 до 5 години. Казвам това защото ще се кандидатства след VІІ клас и после нещо допълнително. Не си споманям точно ,но от един повърхностен прочит това ми е направило впечатление. Мисля ,че по вярно ще излезе предположението ти за една учителка в група / втората,според мен ще бъде колежка с полувисше/. Подобен вариант преди много години се обсъждаше неофициално. В Португалия е точно така.

Моята информация е за двегодишен безплатен курс или каквото и да е там за помощншк-възпитатели,които след две години ще бъдат бакалаври с право да заместват учители/когато отсъстват .../Курсът започва скоро.Помощник-възпитатели ще се обучават за...явно учители,с ранг на полувисшисти.Като казвам скоро,то е съвсем скоро.Първата група е от 25 лели...

първата група с участници от цялата страна започва обучение този петък в детската градина,в която работя аз.естествено жените са в по-млада възраст.

 

Ами-и..оказва се, както винаги, че слуховете не са само слухове. Какво се случва в действителност? Тече някакъв полумасонски заговор между МОН и директори ли, въвежда се нова политика в образованието ли, това са първи стъпки за реформиране на цялата система?..Както винаги, никой не казва. Само слухове и догадки. Прозрачност, публичност, дискусии...боже! Малцина май останахме вярващите. Мисля си тези дни накъде вървим всъщност. И, доколкото мога да видя от моята си камбанария, доколкото имам информация какво става в образованието в света наоколо, доколкото аз самата оценявам как се чувствам и какво е моето място в системата "образование" - изводите не са много красиви. Чувам - в Италия, стачки; свиване на държавното образование; на много места из Европата - съкращаване на пари за образование; в другите европейски страни - масово учителките са с колежанско образование. Екстрата детска учителка-магистър е позната на много малко места. Слушам от хора, които по разни проекти излизат из Европата и влизат в реални детски заведения - организация различна, но игра и спокойствие - такова задълбаване в науките като при нас няма. Какво излиза - Европата е преценила, че на детето не му трябват учителки-висшистки, да но в Европата това е социална дейност, не образователна. При нас как е - ние, благодарение до голяма стапен на екипа на проф. Гюров, нищо че не му харесвам проекта, влезнахме с детските градини в средното образование, и това е добро, защото на детската градина трябва да се гледа сериозно - тя в никакъв случай не е социално заведение. Обаче не можахме да направим тънката, но съществена разлика между тежестта на задачите в детската градина и в училище - в градината основни са възпитателните, социалните,     комуникативните; а в училище - образователните. Затрупахме детската градина с програми, програмни системи, изисквания и с учителки-магистри; детската градина заприлича на училище, а децата са все по-невротизирани и по-асоциални. Сега сме в криза. Не знаем какво да ги правим тези деца, за да не стават такива невъзпитани зверчета в училище; в същото време /гледаме Европата/, образователната система трябва да се реформира. Как - ами гледаме Европата: трябват ли ни детски градини - да, повече, хората трябва да работят, но не е лошо да са частни - държавните гълтат много пари; трябват ли ни детски учителки-магистри - и да, и не - да за престиж и осигуряване на приемственост с училище, не - защото в един делегиран /и прилично орязан/ бюджет какво правим със заплатите на тези екстри; трябват ли ни две учителки и един помощник-възпитател в група - ами не, ще спестим една заплата, пък и какво толкова правят тия учителки - само си пеят песнички и си играят, това може да го прави и помощник-възпитателката; да ама няма нужния ценз, по закон - еми, ще и го дадем, за две години и хоп! - помощник-възпитател незаменимка: като ни трябва - ще е леля, като ни напуснат висшистките и не дойдат нахъсените студентки - ще е учителка..- изобщо три в едно: спестяваме пари за заплати за висококвалифицирани специалисти, решаваме си проблема с недоволствата и липсата на учители - ми, майната ви, като не искате вие, е , лелята и тя може да се оправи не по-зле от вас; осигуряваме се срещу текучество на кадрите/да, ти си кадърна, млада, способна - ще учиш за учителка, ние ти плащаме обучението, даваме ти шанс за развитие, но ти, мила, после няколко години си длъжна да работиш в детската градина; все пак - цяло образование ти плащаме, повишаваме ти жизнения стандарт, така де, кх-..кх-../.

Кх-..,кх... Та какво правим? Реформа. Дали ще доведе до качествено реформиране на качеството на образованост и възпитаност на нацията? Съмнително. Даже повече от сигурно, че не. Но това е от моята камбанария. Отвисоко трябва да се вижда надалеко, че правим РЕФОРМА.

Първата група започва на 14 ноември...Това е точно горепосочения петък.Понякога слуховете се оказват истина...С каква цел и защо се прави в тази забуленост времето ще покаже.

няма нищо вярно в тези курсове не се лъжетe.Нито дават диплома за висше образование нито ще бъдете учителки.Излиза се с сертификат за помощник възпитател пак чистачки нищо повече и със 20 лв увеличение на заплатата евентуално това е самата истина.

В коя градина започна обучението chara .Знаете ли как става записването за обучението?

Отново прекрасно, вълнуващо!!! Отключи много емоции в мен! Благодаря ти! В момента се намирам на място, което не е моето родно, но където е минала най-щастливата част от живота ми - детството. Тук, под най-гордата планина, ПИРИН,  са сърцето и душата ми!

Благодаря за минутите приятно преживяване докато гледах и слушах клипа.Във всички нас има една нежна струна и докосне ли я такава красива и нежна песен,придружена от кадри,близки на всяко българско сърце се отключват емоции и спомени.Аз пък все се  шегувам,че там,под Пирина останаха душата и сърцето ми.А дали се шегувам или е истина?Там минаха пет от онези млади години,които оставят отпечатък за цял живот.

Съжалявам, че нещо не мога да го чуя, 3 пъти се опитвам и засича.

Аз също не можах да присъствам, за което винаги ще съжалявам. Но има неща, които не зависят от нас и на които трябва да се подчиним. Знам само, че всяко нещо има своя смисъл.

С интерес очаквам отзивите на участниците!

Галя, изтегли файла и го отвори с Уиндос медиа плейър. С други програми засича. Вероятно, защото е силно компресиран. Ако искаш мога да ти го изпратя на ЕХЕ  файл, който е много по-качествен, само ми изпрати на лични имейла си.

РР: Който го желае нека ми пише на ЛС.

antoineta, Благодаря. И ние съжаляваме, че не можа да дойдеш, наистина - радостта щеше да е още по-голяма. Надявам се, ако има следващ път...

Шели, наистина се надявам да има следващ път....

Много въздействащ клип, Тони!

Надявам се, че вече си оздравяла?! И много поздрави на децата!

Маря, имаш поща!!!

БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ЗА ХУБАВИТЕ И ТОПЛИ ДУМИ!

ПРЕГРЪЩАМ ВИ................

antoineta, личи си, че си майстор на клиповете. Благодаря!