the nature.ppt    

Желая на всички успешна учебна година!

....Пред очите ми е първият ден на детска градина...Как я заведох? Как със свито сърце я оставих, поверих на съвсем чужди, непознати хора....

   Водила съм я в моите групи. Имаше представа какво е да си на детска градина - доколкото може да има представа едно 2,5 годишно дете.

   Още първия път като я заведох в нейната детска /преди официалното отиване/ влезе в групата и право при кътовете с играчки. Имаше психологическата нагласа - какво я очаква там...Имаше ли наистина???

   Милото...Един път не заплака сутрин. Други деца плачат, тръшкат се...Тя - не. Татко и дори ме попита веднъж: Нашето дете защо не плаче като другите??? Не ни обича ли???

    Наскоро я попитах защо не плачеше тогава...Отговорът беше: Вас ви нямаше наблизо да ме видите че плача. Бяхте на работа. Защо да плача след като няма да ме чуете?

   Беше само на 2,9 месеца...Мъничко декемврийче....Все и говорех за детската градина, как е там, какво да очаква. Как там ще я похвалят за всяко нещо, което направи сама, докато един ден не ми каза: Ти защо ми казваш, че в детската ще ме похвалят, ако всичко правя сама...Ще ми кажат: Браво, .....! Не ми казват така....Какво ли се е въртяло в главичката и???

   Има деца обичливи, открити. Те отиват директно при учителката и търсят нейното внимание, но не всички са еднакви. Има ги обаче и такива деца, които минават на една крачка от нас, търсят погледа ни, чакат да ги повикаме, но нищо няма да кажат. Не поемат първи инициативата. Изчакват да ги извикаме, да ги предразположим за разговор...Как е било с моето момиче???...Не зная. Аз бях до входа на детската градина.

   Първата вечер, след като я прибрах от детската се качи на един стол и започна да нарежда с пръст...Имитираше какво и се беше случило първия ден в детската. На другата сутрин само и казах: Хайде да ходим при дечицата - и скочи...

   Случвало се е да имаме и своите тъжни моменти, и радости. За тях може да ви разкажа някой друг път. Все още отлежават в архива...

   Случи се така, че последната година /подготвителна група/ бяхме в една градина. Заедно. Нейната група беше над моята. Ами то било съвсем, съвсем различно....И тя спокойна, а аз - повече от нея. Ето тук е мястото да спомена как разбирам притесненията на майките, оставящи децата си сутрин в градината. Как и на тях им се иска, така, както и на мен ми се искаше, ако може да се превърна в птичка и...само да надникна в занималнята и да видя какво ми прави птичето...

   В петък на път за градината за пореден път разговаряхме за промените, които ще настъпят покрай нея от 15-ти септември...Там няма да има кой да я подсеща да пие вода, да си изяде закуската, да отиде до тоалетната, да си затвори капачката на шишето с вода, да не стои до оградата...Ако и е топло - да си съблече якето, ако е студено - да се облече...Там, в училище тя сама трябва да се грижи за себе си...Да внимава в час, да слуша внимателно какво ги учи учителката...Внимаването е половината научен урок и съответно разбирането му...

   Ето че отново си задавам въпроса: Кое е важно и кое маловажно в нашата работа...Научаваме ли децата да се грижат за себе си? Да се справят??? Да са спокойни и уверени в себе си? Не самонадеяни...

  Тези дни една съседка пита момиченцето ми радва ли се, че ще ходи на училище...Точно днес не ми се ходи - отговори и тя...Чакай - казвам и аз - вчера ти се ходеше...Да, един ден ми се ходи, на другия ден - не...И как така стават тези работи? - продължавам аз с въпросите. Точно днес се притеснявам да не ми пишат двойки - отговаря ми моето малко пораснало момиче...Нали сме си говорили, че човек учи, за да знае, не за шестици. Ако знаеш, те сами ще дойдат при теб...Е, тогава се притеснявам да не ми е лоша госпожата - продължава да философства детето ми...Е, това вече ще е проблем - казвам си аз...Как ще е лоша??? Твоята ще е най-добрата. /Дано да не я лъжа!?!?/

...В момента не зная дали детето ми е готово за училище /мисля, че да, дори по подготвена от мен.../, но че аз не съм готова да я пусна в голямата "джунгла", наречена живот, май че не съм...Точно тази вечер. Утре ще се събудя помъдряла и...

   Днес купихме първата ни ученическа раница...Тя си я избра...Красива, бледо розова, на колела...

I am 2002 g.docЗдравейте колеги,

Предлагам Ви да се запознаете с нашите 6-7 годишни деца. Предлагам Ви техните размисли на тема "Какък съм аз..." Може би е по-добре да ги предложа без коментар... Но не мога да се въздържа да кажа, че те са автентични и ме затрогват дълбоко. Записвам детските самоанализи всяка година, вече са около 300 на брой. Количеството не е от значение, но дава добра база за проучване на детската самооценка. Въпросът, който си задавам е: дали тези детски размишления биха вълнували само мен, защото са ми позволили да надникна в душите на моите деца или биха провокирали интерес и у други хора, работещи с деца. Всяка година обсъждаме размислите на децата с психолога, който посещава детското заведение и се взираме и търсим в тях прозиращи белези на възможни психотравми. Казвам това, за да обясня мотивацията си. Ето, вижте какво са натрупали като опит, впечатления, радости, болки... децата от последния випуск: 

Лято е. Всички говорят, мечтаят, а някои и ходят на море или планина, а децата в крайна сметка и на село, при баба. С други думи сред природата.

Какво е това "природа"?

Вчера попитах децата. Ето какво ми казаха: дървета, трева, цветя, храсти, листа, клони, растения, елхички, море, вода, пясък, животни, слънце, небе, тигър, облак, дъжд, сняг, пеперуди, птици, пингвин, земя, щъркел, ябълка, острови, ягоди, палми, круши, диня, луна, звезди, ибки, миди, рапани, охлюви, водни кончета, медузи, Заю Баю, тюлени, китове, акули, орехи, камъни, кристали, диамант, чушки, домати, краставици, банани, кон, лук, чесън, мляко, слон, крави, риба-чук, риба-меч, риба-нос, рози, теменужки, жираф, зебра, лъв, змия, крокодил, гущери. Можеше да изброяват още, но стана време за обяд и трябваше да спрем да материализираме "природата".:-)

Брееееей, много знаят децата! На това са ги научили мои колежки, защото, както знаете, в момента съм в друга градина и група и за това с удоволствие отдавам заслуженото уважение към труда им.  И игрите, които са оставени на разположение за лятото са все с такова съдържание: Домино с природни обекти, Животните и растенията на България.....

Да, децата имат знания. Като енциклопедии са: знаят за растения и животни от Северния полюс през екватора до Южния полюс. Но защо ли само Заю Баю напомня, че тази мозъчна атака ( защото това си е любимия на научните работници интерактивен метод "мозъчна атака":-)) е проведена с деца?! Защо ги няма по-близките и виждани от тях Петлю, Марко, Баба Меца? Може би защото увлечени в научната достоверност на информацията, забравяме да я "прекараме" през въбражението и сърцето на детето и то ги "забравя" в редицата на природните обекти. А може би защото ги заразяваме със собствения си копнеж по романтиката на далечното и невидяното и не успяваме да покажем скритата, романтичната страна на близкото, родното. 

Но, както са ни учили в университетите ,знанието е само началото. Уменията и навиците превръщат знанието в поведение.

Какво е поведението на нашите деца? Не говорим за поведението на открити практики, а ежедневното им поведение. Като оставим на страна тигрите, слънцето, звездите, тюлените, китовете и акулите, какво правят децата с дърветата, тревата, цветята, храстите, листата, клоните, водата, пясъка, животните дъжда, снега, ябълките, дините, мидите, рапаните, ягодите, камъните, кристалите, орехите, чушките, доматите.....?

Оглеждам пак двора и си спомням дворовете на другите детски градини. С дърветата, тревата, цветята, храстите, листата и клоните нищо не правят: на дърветата е забранено да се катерят, че ще паднат, така те престават да бъдат интересни обекти за децата и те дори не се докосват до тях, за да усеят грапавостта на кората; тревата е окосена, пък и рядко се изнасят играчки, които предполагат сюжетна игра на открито, където тя обикновено служи за готвене (поне в моята група е така); лелите или байчото в градината още рано сутринта измитат опадалите листа - замърсяват двора, така че децата дори не ги виждат след 10 часа, тогава, когато излизат да играят навън; цветята, дотолкова, доколкото ги има в градините, също са забранени за късане - служат за украса; клони и пръчки няма - те са най-забранените в градините - децата ще си извадят очите с тях, за това особено старателно се прочиства дворът и от най-малките клечици. Ако има храсти - те най-често служат по истинското си предназначение - децата играят на криеница в тях. 

Какво се случва с водата? Ами нея също я няма в дейностите на децата - ще се изцапат, ще изстинат (дори и при 33-39 градуса през лятото), ще се заразят с микроби. Особено силен е страхът от изцапване. Самите деца толкова дълбоко са го поели (или по-скоро страхът какво ще кажат или направят мама и татко), че тичат да се преобличат, дори ако само едно петънце вода попадне върху дрехите им. Когато онзи ден децата се насочиха към игра с вода от локвата, едно дете тревожно ме попита: "Госпожо, в тази вода има ли микроби?" "Сигурно има, - казах аз - но ти ще играеш с нея, няма да я пиеш!" Ами със снега, най-любимото превъплощение на водата за децата? Да сте виждали деца на двора на детските градини, когато вали сняг или сред преспите? Защо? Ами от страх да не настинат, да не се намокрят, да не си счупят нещо......

Дините, пъпешите, ягодите, доматите, чушките децата само ядат или гледат на специални занимания, занятия, ситуации, стъпки и каквото там се сетите като учебни единици. Боравенето с тях, в смисъл пипане, игра, рязане са забранени пак с доводите, че ще се порежат, наранят, изцапат. Или че ще има само за няколко, а няма да има за всички, че ще си развалят обяда.....

Какво става със земята, камъните, кристалите? Нищо кой знае какво. Земя, в смисъл спечена и втвърдена като камък усещат тогава, когато паднат от пързалката или, не дай си боже, от люлката. Абсолютно им е забранено да играят с кал, защото ще се изцапат или заразят с микроби. Дворовете са старателно прочистени и от най-малките камъчета: да не се замерят, паднат върху тях и ударят (като че ли за това не е достатъчен асфалта и цимента, с които е покрит двора на градината). Ако при инцидентните екскурзии до някъде децата са събрали колекции от камъни, те обикновено са във лобито на градината или в кабинета на директорката и с гордост се показват на избрани посетители. С други думи са се превърнали в играчки за възрастни.

А животни? Селските деца са облагодетелствани: извън градината животните са около тях, но градските деца виждат животни и наблюдават поведението им в естествени условия само в зоологическата градина или на село, при баба. Колко групи имат любимци и на децата е позволено да ти пипат? Защо са толкова малко? От страх от алергични реакции в отделни, единици деца, и пак от изцапване, захапване, и неприяните миризми, които излъчват животните. Защото "природата", извън картинките, е доста неприятна: боцка, боде, жили, хапе, мирише, реже. И ние внимателно се грижим децата да не се срещат с тази страна на "природата". Но тогава имат ли те възможност да се срещнат с истинската природа?! 

Когато пишем плановете си, често пъти описваме и качествата, които проектираме да възпитаме у децата: най-често любов към природни обекти, опазване на природата и все такива приятни за ухото и окото качества. Но на практика какво се получава?

• На първо място се създава в най-добрия случай непълна, а в по-тежките случаи изкривена представа за природните обекти.  
• На второ място децата се изолират от природата и не могат да разберат и да практикуват някакви действия с природни обекти и по този начин да определят личните си взаимоотношения с нея.
• На трето място, и това е най-тревожно, системно изграждаме страх и неприязън към природата. 

Знам, че никой съзнателно не си поставя такава задача. Знам и че много колеги ще ми се обидят за този извод. Но той се налага, ако обективно, без себелюбие огледаме всички страни на нашата работа. Ако огледаме работата си в нейната цялост, не само учебната дейност и планираното, но най-вече обичайното си поведение извън ситуации, занимания, занятия и всякакви такива единици. Наричам ги единици, не защото такава е класификацията им в университетските учебници, а защото те са само единични дейности, които заемат само около 1-2 часа на ден от престоя на децата в групата. И че за тяхното развитие, те имат безспорно въздействие, но най-силно, най-продължително, най-определящо е останалото време от престоя на децата в градината.

Повод за тези заключения ми дава следните факти:

Ако учебната дейност беше толкова важна и след като толкова се напъваме да я провеждаме все повече и все по-сложно, защо толкова много деца все пак намират с какво и как да се бият (след като няма камъни и пръчки в дворовете), а това ни дава повод да говорим за "агресията в детската градина"! Не мислите ли, че ако им дадем камъните и пръчките и ги научим какво могат да правят с тях, те ще са твърде заети с това правене и няма да се бият? И че камъните и пръчките са по-евтините и винаги под ръка играчки, за сметка на почупените кофички и смехотворните, подходящи само за децата от яслите лопатки?

Ако е толкова успешно екологичното ни възпитание, защо децата чупят дървета, изтръгват фиданки и цветя с корените, мъчат животни? Защо не знаят какво да правят с пръчките, освен да се бият, защо не могат да оценят красотата и формата на камъните и не знаят за какво друго да ги използват, освен като оръжие? Защо не умеят да се радват на летния дъжд и на снега?

Не е ли време да представим на децата Природата в цялото и великоление? Да ги научим да не само да харесват приемливата част от нея, но и да изпитват респект и уважение към нея? Не е ли време да поставим децата и природата в истински делови отношения един към друг?

 На който му се гледа, да гледа...

Снимките аз ги правих с нужното внимание и съсредоточеност!?!? да не изпусна фотоапарата в пясъка или в морето.....

....Морето...Всяка година тръгвайки си от него си обещаваме среща за следващото лято....
Не бързах да споделя, защото явно съм егоист по отношение на приятните емоции и преживявания. Опитвам се да ги задържа по-дълго единствено и само за себе си....
Всяко лято мястото на срещата не се променя – на брега на морето.
След шест часа и половина път с две почивки по половин час слизаме от автобуса и въздухът се променя с всяка крачка – става все по-солен и по-солен и в един момент става съвсем солен. Винаги съм се питала хората, които живеят край морето знаят ли за съществуването и на друг въздух – сух, мръсен, особен.
Морето!!! Чуваме го и при следващата крачка го виждаме – вече не от прозореца на автобуса. Миризма на сол, вода и водорасли ни обгръща от всички страни, а песента на вълните достига до ушите ни като музикален фон на настроението. Крясъкът на крайморски птици допълва естествената морската картина.
Хотелчето в което ни настаниха е на един поглед разстояние от брега. Чува се, но не се вижда – морето. Крачка встрани до едната алея и морското синьо плакне очите ни....
Първа тазгодишна разходка до брега. Със всяка следваща крачка въздухът се променя и усеща друг – влажен, солен, с примеси и миризма на сол, водорасли и още нещо – на вода и то много вода, различен от родния ми полски въздух, където сухото се смесва с миризмата на току що окосено сено...
С всяка следваща стъпка все по-ясно го чувам – този вечен шум...и ето го, простряло се до хоризонта и след него. Един поглед не го обхваща. Бяло, светлосиньо, тъмносиньо, тюркоазено преливащо се с черно в далечината, която продължава отвъд хоризонта.
Стъпвам по нагорещения до жарава пясък, ускорявам крачка и ...влизам в морето. Усещам промяна в дишането ми. Започвам да дишам все по-дълбоко и по-дълбоко. Вода, миди и пясък под краката ми напомнят за себе си.
Усещам как морето издърпва от мен цяла една година, 365 дни напрежение, ядове, грижи, работа. Усещането е от петите до главата и обратно....Неописуемо е!!! Всичко това бе изтеглено от морето и остана в него, в морето...В следващ момент усещам феерична лекота и безтегловност. Морето ме освободи от негативни емоции и напрежение. Зареди ми батериите за цяла година напред.Може би на тази размяна на негативизъм с позитивизъм да се дължат и морските бури. Представете си ситуация – всеки влизащ в морето оставя ядове и грижи, които от време на време го бунтуват....и ето че се раждат и морските бури...
Поредната среща с морето ми подейства прераждащо...
Аз и морето винаги, от първата ни среща сме си били самодостатъчни като компания...
Няма нищо по-разтоварващо от това да седиш на брега на морето, заобиколен от пясък, миди, и от време на време някоя чайка да ти напомня с крясък за присъствието си, а разговорът между вълните достигащи до брега и отдръпващи се от него да няма необходимост от превод.
Реенето неангажиращо поглед в морето и морското синьо прави промивка на очите, на погледа отправен към хоризонта, корабите, платноходите и онзи парашутист, теглен от моторна лодка над морето...А слънцето направило своята сутрешна морска баня изцежда капките солена вода от себе си....
.....Завръщането у дома е и желано, и малко тъжно...Събрана топлина, миди, морска вода и спомени ще стоплят зимните ни дни....До следващото лято....

 Приключихте ли вече, а? Питам по-скоро предучилищните групи, защото нашите и техните пилци са преброени до 30 май. Напоследък нямах никак време да пиша и това ми липсва, признавам си. Но, понеже си писахме годишния анализ, струва ми се любопитно да си сверя часовника.

      Моят /нашият с колежката, имам пред вид/ випуск беше едно истинско предизвикателство. Три-годишните дойдоха много слъчеви, много подвижни, супер индивидуалисти на 50 %. Четири години радости, усмивки, сълзи, буреносни облаци, мъка с тетрадки и без тетрадки, забавления - къде планирани, повечето - не, като при всички. И на разбора ми се струва тежичко да кажа, че си имахме и специфични, випускнически проблеми.

  Не знам как е при вас, но аз отчитам, че децата много трудно се справиха с анализа на звукове в думи, с разделянето на думата на срички, със задачите с едно неизвестно и...с апликирането. Не се изненадвам много от объркването в света на животните - докато ги научим тия диви и домашни..горките, какво да ги правя, като не са виждали живо животно, освен куче, коте, някое и друго морско свинче и папагал в клетка.  Вероятно, не, ами сигурно е, че и ние направихме грешка с даването на тежест на определено ядро, защото си имахме немалко деца с логопедични проблеми и свързаната реч си беше просто несвързана, но ... Все си мисля, че за да ги има тези трудности, нещо генерално бъркаме. И все повече си мисля, че бъркаме в начина на поднасяне на новото - прави ли ви впечатление, че с поредиците програми и програмни системи все повече децата работят и научават в двумерно пространство, на хартия, чрез образ и картинка. Липсва или поне недостатъчно е живото опериране с предмети, етапа на проучване и откриване от самото дете на дадено свойство, качество или аксиома. Нещо като обучение по картинки. Далеч съм от мисълта, че само това правим, но аз, поне за себе си отчитам, че май трябва да изгоня "тетрадките" поне до трета група или да ги скрия в тъмния ъгъл. Искам децата да пипат, да разглеждат, да експериментират, да правят своите мини-проучвания, да дискутират, да се забавляват...и така да научават. А аз само да стоя отстрани и дискретно да подавам следващото нещо за изследване. И да се забавлявам заедно с тях.

   Пишете ми как е при вас.

Това писмо получих тази сутрин .Уважаема г.doc

Коментарът оставам за вас, ако все още не сте получили такув отговор и не сте го коментирали вече на ум.