Вчера присъствах на уникално събитие: благотворителен концерт, изнесен от децата на 15-то ОДЗ, гр. София, в полза не на своята детска градина, защото събраните пари няма да останат за тях, а в подкрепа на други деца без семейства, живеещи в медико-социален дом „Света Параскева”.
Ето и поканата, която получих по пощата.
Както разбирате от текста, екипът на ОДЗ 15 заедно с Настоятелството са организирали Седмица на благотворителността, която вчера, на светлия Празник на християнското семейство, завърши с приказен мюзикъл за добротата.
Сигурно ще попитате как съм се озовала там. Ще ви кажа. Защото лично бях поканена от автора на сценария и един от авторите на режисурата и сценографията на спектакъла – нашата Шели.
Ето как започна бляскавият концерт на малките възпитаници. В залата, пред красивите декори, се появиха познати приказни герои като Малката кибритопродавачка, Снежната кралица, Кай, Герда, Снежанка, нейната завистница – злата царица, джуджетата, феи и много принцеси.
<?xml:namespace prefix="o"?>
Децата пяха за Добрината, която „изпълва със радост сърцата” и възклицаваха как "е сложна таз дума крилата”. Защото тя „струва трошица, когато я даваш, а цяла вселена, щом получаваш”.
Пяха за Надеждата, от която всички се нуждаем и която всеки заслужава да има.
Пяха за Взаимопомощта, Приятелството и Любовта между хората и питаха „много ли струва това да протегнем на някой ръка”.
Докато с възхищение и умиление наблюдавах спектакъла, си мислех, че зад ослепителната красота от декори и костюми, зад чудесната игра на малките актьори, стоят усилията на техните учители. Онези хора, които още от детската градина възпитават подрастващото поколение високо да цени щедростта и с радост да извършва благотворителност. Развиват у децата от най-ранна възраст потребността да даряваш и да помагаш на другите.
Онези хора, които в представите на малките човечета градят тухличка по тухличка, бавно, упорито, с много любов и търпение вярата в Доброто. Онези хора, които внушават на децата, че Семейството е основна християнска ценност и трябва да се уважава.
Онези хора, българските учители, които днес за „награда” могат да чуят или прочетат по адрес на гилдията ни безпардонно изречени хули и подигравки.
Онези хора, българските учители, които днес неограничавано са наричани с всякакви обидни имена от свои сънародници. Струва ми се, че това грозно явление само в България може да се наблюдава.
Онези хора, българските учители, които по презумпция не получават уважение, което значи че по презумпция се ползват с неуважението на част от родителите, внушаващи същото на своите рожби.
Онези хора, българските учители, които въпреки всичко не могат да си позволят да кажат на едно дете: „Ще започна да те уважавам, когато го заслужиш, а дотогава…” или „Ще започна да уважавам родителите ти, когато го заслужат, а дотогава…”.
Защото учителите знаят, че детството е най-крехкият период, в който е престъпление да бъде травмирана неукрепналата детска психика, а лошите последствия остават за цял живот. Затова ние, учители и родители, сме длъжни да се погрижим детството да бъде опазено от разрушаващите чувства на Омразата и Злобата и да му помогнем да остане слънчево, безоблачно, спокойно, щастливо и наситено с много любов.
И за да запазим магията и красотата на детството, всичко зависи от нас, възрастните, които носим отговорността за всяка изговорена дума или сторено действие пред децата ни.
Благодаря за поздрава, Раче!
Раде,
БЛАГОДАРЯ!!!
ПОКЛОН!
Comments14
Колеги, конференцията мина. Никой ли няма да сподели нищо?
Благодаря за перфектно организираната конференция, чудесната програма и топлото гостоприемство на колегите от Ловеч и Троян!
Малко съм смутена от изказването на г-жа зам. министъра (извинете ме, но не и чух името). Децата от 3гр. ще ги подготвяме като подготвителна група или 3 и 4 гр. ще бъдат подготвителни. Защо? Кога ще живеят в детство? Ученици по един или друг начин ще бъдат цял живот, но в детството не могат да се върнат. За да станат ЧОВЕЦИ децата трябва да изживеят пълноценно детство. КОГА, ако не сега, в детската градина? Много бързаме да порастнат децата ни, в това число и аз, като родител. Виждам, че не съм права, времето се изнизва като пясък между пръстите ми.
Смутена съм и затова, че няма да има повтарящи ученици. Пак питам защо? Излизат неграмотни от у-ще.
Звучи ми парадоксално.
Имам снимки от откриването и закриването на конференцията.
Благодарности на РИО Ловеч!
Такаа...понеже се ослушвате, аз пък ще ви покажа снимки от Ловеч. Получих ги по скайпа. След тях, надявам се, да сте и по-приказливи.
Lovech 002.JPG Lovech 003.JPG Lovech 005.JPG Lovech 006.JPG
Lovech 008.JPG Lovech 010.JPG Lovech 018.JPG Lovech 023.JPG
Lovech 026.JPG Lovech 033.JPG 111 028.JPG Lovech 037.JPG
Lovech 040.JPG Lovech 045.JPG Lovech 052.JPG 111 058.JPG
Lovech 061.JPG Lovech 062.JPG 111 065.JPG Lovech 066.JPG
Lovech 068.JPG Lovech 073.JPG 111 075.JPG
А ако решите и да коментирате...
И да не забравя - сценичните костюми са дело на модна къща "Пердита" -
ето и тяхната презентация - сценични костюми.doc