BgLOG.net
Всичко за предстоящи и отминали събития
By galinatrifonova , 24 May 2012
Да сме живи, да сме здрави и с ума си, когато работим с деца, за да растат те свободни, творчески, дружелюбни и щастливи! Да радват нас, да се гордеят с тях родителите им и да прославят страната си, независимо дали живеят тук или от обратната страна на земното кълбо!
И кирилицата да се разпространява като пламък по света: да тлее, да свети, да гори и да не гасне в забрава во веки веков!
Legacy hit count
359
Legacy blog alias
71346
Legacy friendly alias
Честит-празник--колеги--004BC096C1DD4BAE9C94FCFDB8F3A866
Събития

Comments1

By galinatrifonova , 1 May 2012

Петата национална конференция по предучилищно образование е вече история.

 Каквото и да кажа, каквото и да напиша, все няма да бъде пълно, все някой може да се почувства засегнат. За това от началото предупреждавам: това, което пиша е само мое мнение и нямам претенции за пълнота и изчерпателност.

А аз съм развълнувана, възторжена и благодарна на всички, които бях там, на всички, които със своя ум, талант и професионализъм направиха възможна тази конференция. Още по време на самата конференция реших, че няма да се изживявам като репортер, дошъл със задача в старопрестолния град, а ще се оставя случващото се да премине през мен, през ума и сърцето ми.

А имаше какво да премине и през двете места.

Като започнем с това, за което се бяхме събрали около 200 човека от цялата страна. В четирите секции бяха изслушани общо около 100 доклада. Видим беше стремежът на колегията да бъде в крак със своето време и да откликва на неговите нужди. Това е причината повече от 1/3 от докладите да бяха посветени на екологична тематика. Друга значителна част беше посветена на образователните технологии (съвсем основателно, като се вземе предвид проблемите с неграмотността и отказа от училище в следващите степени), за които същественото е възможността да се постигнат високи образователни резултати при всички деца и, което е най-важното, възможността да се повторят тези резултати, ако технологията се използва от други учители. Е, тук-там отново можеше да се чуят бомбастични изхвърляния, пренасяне на методики и технологии от къде ли не, включително терапевтични (при здрави деца!) в името на това да сме интересни и новаторски за системата, но такива неща се случват навсякъде. Пък и кой може да прогнозира от коя подхвърлена идея може да се роди истински новаторското?!

Впечатляваше и културата на представяне на докладите: грамотно направени презентации, говорене, а не четене от слайдовете. Е, можеше да се желае още мъъъъъъничко – да се опитаме да бъдем пред аудиторията толкова артистични, колкото сме пред децата в групата, поне. Ако не и по-артистични – все пак тук сме пред погледите и безпощадната оценка на колеги, които както са толерантни и разбиращи така и не знаят пощада. J И ще ми се вече по-често да чувам доклади, посветени на индивидуализацията. Ами като ти се ще – напиши си, ще кажете вие. Това не е актуално за българското време.

Това мина през ума ми. Това и още много, което, обаче, оставям за себе си.

А през сърцето ми мина прекрасната организация на 4 дневния престой, осигурен от домакините. Вие знаете, че аз съм си пътешественик по душа и ежедневните пътувания до Г. Оряховица, Свищов; посещенията в музеите на В. Търново, къщате-музеи на Н. Живков и Алеко; светлинното шоу „Звук и светлина”, за което само бях слушала и дори простото бродене по калдъръмените улички в свободното време изпълниха сърцето ми със скоро неизживяна радост и красота. Няма и не може да има по-прекрасен апогей на честването на 130-тата годишнина от тази невероятна сплав от хладен ум и стопляща красота, от срещата на минало и настояще в името на бъдещето, от порива към непрестанно развитие и съзнанието, че в мисленето и чувствата не сме отишли много далеч напред от своите предшественици. А някои от тях – като Алеко – няма как да надминем, защото той е заплатил за мястото си във времето с дупката в сърцето си.

А прекрасните концерти?! Учителка съм и знам цената на съвършените сценарии, хореографии, костюми, на които се насладихме и в Свищов, и във Велико Търново. Не мога да спра да се възхищавам на изобретателността и творческия устрем на колегите. И с гордост искам да им кажа: вие надминахте професионалните сценаристи и хореографи! А откритите практики които наблюдавахме?! Какъв професионализъм, каква вещина, каква мъдрост! Няма да споменавам имена, защото бях само на едно място, а местата за посещение бяха много! Поклон, поклон, поклон!

От години ходя по конференции и с увереност мога да кажа: не съм била на друга, така добре организирана, като тази! За първи път и министерството е отворило сърцето си, и най-вече портфейла, за наистина перфектна организация: задоволени бяха битовите нужди на хората, платени пътуванията, отварянето на музеите и екскурзоводите в тях и дори светлинното шоу! Знам, че всички, които бяхме там сме си заслужили този комфорт, и въпреки това в смачканата ми българска учителска душица все се прокрадваше: „Бре, бре, чудо не виждано!!! Дали е, защото са осъзнали колко сме важни, или защото догодина идват избори?!” Каквато и да е причината, радвам се, че бях точно на тази конференция и се надявам тя да е първата така организирана, но не и последната. Да стане традиция, за да разберем най-после, че обществото ни цени и проявява по подходящ начин уважението си към своите заслужили учители.

И чакам с нетърпение новият закон, за да видя дали наистина са удовлетворени нашите настоявания и най-после учителство и министерство са се срещнали в усилията си за подобряване на образователната система, както ни увери зам.-министър Дамянова. Както се надявам да доживея една конференция от бъдещето, на която доклад ще представи учител, стипендиант на гр. Свищов със стипендията „Н. Живков”.   
  

Legacy hit count
835
Legacy blog alias
71142
Legacy friendly alias
Петата-конференция-във-Велико-Търново
Събития
Семейство
Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Новото образование
Новини

Comments2

shellysun
shellysun преди 14 години
Благодаря ти за този репортаж! Не успях тази година да се подготвя за конференцията и сега виждам, че има за какво да съжалявам. За догодина - ще почвам отрано. Лошото е, че малко хора споделят своите впечатения. Четат и...нищо. Да бяха казали поне две-три думи, всеки сигурно ще поднесе и различни глени точки, така че тези, които не бяхме, поне малко да се докоснем до атмосферата и новите положителни промени.
galinatrifonova
galinatrifonova преди 14 години

Да, трябва да се ходи на конференции. Особено учителите. За да се почувстваме  част от една голяма общност и да сверим часовниците си. А ако се случи организаторите да са подготвили толкова богата съпътстваща програма, както във В. Търново - ще имаме шанса и да се докоснем до корените си - и в патриотичния, и в професионалния смисъл на думата.

By shellysun , 7 April 2012
 За 13-ти пореден път в невероятния град се проведе форум с международно участие. Преди всичко - благодаря от името на всички предучлищници на Мария Чинкова и целия екип, подготвил и организирал това важно за нас събитие! През годините форумът си извоюва трайния интерес и желание за участие на учители от всички краища на България. Тази година събитието беше посетено от близо 300 участници, като освен гостите от Македония и Сърбия, научните работници, учителите, представящи се с доклади и презентации, имаше и много слушатели. Ще се опитам пак в пост с продължения да ви разкажа моите впечатления оттам, като се надявам да допълвате, тъй като нямаше как да бъда едновременно и в четирите секции, за да обхвана всичко.
  Важното, безкрайно ценното за мен, е че все повече учители посещават форумите от желание наистина да се срещнат с колеги и да обменят опит и в повечето случаи това става единствено благодарение на отделените от тях лични средства. Това желание за общуване, за споделяне, за "учене" от колегите, е едно ново за нашата реалност явление. Слава богу, започваме да се отърсваме от инертността някой да ни организира, някой да ни мотивира и това "събуждане" дава първи плодове. Не е без значение и възможността все-повече детски заведения да се включват по работа в проекти с колеги от други държави, по-лесният обмен на информация чрез социалните мрежи и специализираните сайтове и не на последно място - по-високото самочувствие на учителите в България, че има какво да покажат. Наистина се гордея с това, защото мисля че общност "Предучилищна педагогика" е пионерът на този спонтанен и доброволен обмен на добри практики и идеи.
  Започвам с малко снимки /за съжаление, този път "щастливата" фотографска ръка ми изневери, а и пропуснах началото на форума, заради транспортни неволи/. Но...не мога да пропусна да ви разкажа, доколкото мога.
  Това е част от работната атмосфера в основната секция. Основна по мое определение, защото тази година иновациите в областта на практическите идеи, интериор и тържества като че ли бяха концентрирали интереса на най-много участници.

  Изключително бях впечатлена от проф. Снежана  Мирасчиева от Щипския Университет "Гоце Делчев" /http://pf.ugd.edu.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=44&Itemid=27&lang=mk /
 В нейното послание към аудиторията имаше много премерени, но точни акценти за посоката, в която се движи македонската предучилищна педагогика. Без да претендирам за прецизност на превода: "...програмата, по която работим, е отворена книга за възпитание и образование.....важно е участието и съпричастността на родителите, но не с "училища за родители", а с "училища за родителство", защото това е нещото, на което трябва да се научат съвременните родители....изграждаме стратегиите си за работа с деца на основата на холистичния подход ..и основното е стратегията "глава-сърце-ръка"..." Много топло и близко звучаха думите на македонската професорка и много трогателно е да чуеш названието "градинки" и "воспитовачки". И със сигурност, след нейното презентиране, поне аз имам за какво да мисля. Особено по посока на стратегията "глава-сърце-ръка"...
  Колегите, които бяха с мен на форума споделиха, че са впечатлени от презентацията на колегите от детска градина "11 април" от Novi Beograd, много полезно и практически достъпно беше и представянето на колегите от "Наша радост", Суботица, за адаптацията на децата в яслите. Почти като откровение звучи надсловът на тяхната диплянка - "Одрастанье ниjе ни безболно ни лако", но предлаганата от тях стратегия работи и ето, че се е харесала и на българските им колеги.
  Засега ще продължа с малко снимки - моля да ме извините за тяхната хаотичност, но, надявам се, някой от присъствалите колеги да продължи репортажа :))





  Разбира се, и преди всичко, важно и чудесно е, че на този форум се представиха екипи /екипи! - не само отделни учители/ от цяла България. Едва ли мога да обхвана цялата тематика, но наистина впечатляващото за мен беше участието на много млади колеги и подкрепата, която им оказваха с присъствие и доверие екипите от техните детски заведения. 
Разбира се, не всичко видях и чух, разбира се, за всеки един слушател имаше наистина презентации-открития, имаше и неща, които са познати и не толкова иновативни, но общото ми усещане за този форум е като място за споделяне, огромна територия за обмен на добри практики и най-вече - незабравими мигове на споделена емоция и радост от общуването със съмишленици.
Legacy hit count
819
Legacy blog alias
70985
Legacy friendly alias
Международна-научно-практическа-конференция-по-предучилищно-възпитание---Сандански
Събития
Коментари
Възпитание и обучение в детската градина /3-7

Comments2

ValiaDobreva
ValiaDobreva преди 14 години и 1 месец
Шели, благодаря! Тази година не присъствах на конференцията, макар че изпратих материал за сборника. Подготвих се и за презентирането му със снимки, но... така се случи, че не можех да тръгна за Сандански. Затова споделените отзиви ще ги чакам с нетърпение.
shellysun
shellysun преди 14 години и 1 месец
Валя, аз за първи път отивам в Сандански. Така че, моите впечатления са "сега и на момента", без да мога да направя сравнение с форума от минали години. Искам да кажа, че това със сигурност ще е едно много субективно споделяне.
 Първо се ядосах, че изтървах откриването и представянето на хора, които исках да чуя, както и презентирането на книгата на доц. Димитров. После се почувствах като паяка Ананси от една стара африканска приказка дето го поканили на две сватби в две села и той, за да не изтърве нито едната, се вързал с едно въже и тичал ту до едното село, ту до другото, докато накрая съвсем се прищипал./да знаете от това са прищипани паяците в кръста.../
 Първоначалните ми силни интереси бяха насочени към секции 1 и 2 - работа по проекти и квалификационни практики. Там участието беше предимно от гостите от Македония и Сърбия, поне първия ден. За съжаление нямаше превод и особено сръбския доста ме затрудни. Гостите говореха и доста бързичко, а и презентациите бяха на родните им езици. Като изключим професор Мирасчиева и една много ентусиазирана и мениджърски настроена директорка от Баня Лука, останалите неща, според мен, не бяха на ниво за международна научно-практическа конференция. За съжаление, понеже имах и други ангажименти, а и не бях в основния хотел, не можах и да си поговоря с интересните за мен презентатори. Което със сигурност са направили останалите колеги на общата вечеря. И затова се и надявам и те да споделят нещо, а не само да се ограничават със снимки във форума във фейсбук.
 Българските презентации. Впечатленията ми са полярни. Имаше много силни неща, хора и екипи, с които опеделено не само аз, но и колегите ми искаме да се срещнем отново; имаше и доста повърхностни описания на нещо, правено в градината. Във всеки случай, оставам с няколко основни извода за себе си. Първо, като знам колко кански усилия изисква организирането на дори една скромна среща от по-малко от сто човека от различни градове, особено учители, чиито разписания се променят до последния момент, благодаря от сърце на организаторите и по-специално на Мария Чинкова. Представям си какво и е коствало до последния момент любезно да приема заявки, да отговаря на всички и да синхронизира цялата подготовка.
Второ, не е добре да идеш на конференция и да не можеш да разбереш какво ти казва презентаторът и непрекъснато да питаш на ухо колегата до теб: "Ща е ова, обя`сни ми..." Просто си трябват преводачи. Не е добре и не звучи професионално да срещнеш в сборника едни и същи имена, които са се представяли и на други конференции из страната със същия или подобен материал. Не е и подобаващо на такова ниво професорът или учителят да чете изреченията от екрана, нито да говори 20 минути и то неща, които не са Архимедови открития.
Трето, и слава богу, прекрасно - видях цели екипи, видях млади колеги, току що започнали професионалния си път, видях блясъка в очите им, видях виртуални съмишленици, които се запознават на този форум, видях хора, които искат да споделят и са чувствителни към споделеното отсреща.
Видях живи учители, Валя, живи. Небезразлични, любопитни, дошли да чуят, не по поръчение, а защото ги кара отвътре. Е, това ми стига за тази година. И знам какво има да се прави до следващата.
By galinatrifonova , 6 April 2012
Имаше един светъл човек. Човек, който обичаше тази общност и който й помагаше. Имаше. И вече го няма...

Няма го Нашият Почетен Учител.

Чест прави на Софийският университет, че с тази презентация ни напомни за него и за дирята, която той остави след себе си.

http://www.youtube.com/watch?v=qIjSmkZnEos&feature=share

Тук, на конференцията в Сандански, издателство "Изкуства" представи и последната книга на доц. Димитров: "Обогатяващото педагогическо взаимодействие в предучилищна възраст".

Настоятелно ви препоръчвам, колеги, тази книга-завет и завещание на Нашият Учител!

cover_DD.pdf 


Legacy hit count
1664
Legacy blog alias
70977
Legacy friendly alias
В-памет-на-доц--Д--Димитров---Мастера
Интересни линкове
Събития
Трудово-правна взаимопомощ
Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Новото образование

Comments6

konstantinaivanova
konstantinaivanova преди 14 години и 1 месец
Благодаря на неговите колеги, че не са го забравили. Той остави неизличима следа в развитието ми като детски учител. Съветите, които получих от него никога няма да ги забравя. Благодарна съм, че съм се докоснала до толкова ерудиран Човек и Учител.

 


shellysun
shellysun преди 14 години и 1 месец
Ина, благодаря, че се включваш. Когато изгледах филмчето, си помислих с тъга за всички недовършени замисли и дела, които остави нашият Учител. Замислих се, че всичко казано от колегите му е вярно. И почувствах нужда ние тук да му съградим паметник - с думите и спомените си за него, с разказите си за начините, по които ни е променял, с начините по които осъществяваме онова, което ни е оставил като завет.
  За мен първото съприкосновение на живо с Димитър Димитров беше на първата обща среща на предучилищни и начални, организирана от блогери. Беше дошъл специално от Благоевгард, за да се види с нас, блогерите, пърхащите души, които вечно търсеха нещо, които не спираха да бълнуват за едно ново образование.Няма да забравя - заседна ми сърцето в гърлото като на ученичка, когато му подавах ръка. И си помислих: "Господи, как можах такъв голям залък да лапна - аз ли ще модерирам среща и ще високоумствам пред този човек? Боже, добре че Галя е до мен." Сниших се вътрешно доземи, имах чувството, че тревата е по-висока от мен и едвам-едвам смутолевих: "..приятно ми е, добре дошъл,..аз съм шели.." Няма да забравя усмивката и прегръдката, които последваха..и усещането, че с този човек се познаваме от векове. И така беше до последния момент, който изненада всички ни,.поне мен завари много неподготвена и срина учителския ми ентусиазъм за много време.
  Благодаря ти, Учителю. Малко са такива като теб, направили толкова много и не получили нито ордени, нито пари. Но оставили жив въглен в сърцата на учениците си. За да предават огъня нататък. 
konstantinaivanova
konstantinaivanova преди 14 години и 1 месец
Запознаването ми  с доц. Димитров беше първият ми учебен ден в университета. Той като автор на учебната програма на нашата специалност беше натоварен да ни въведе в специалността Предучилищна и начална училищна педагогика към Бургаския свободен университет. Това беше на 1. 10. 1995година. От този ден съм запомнила как той ни накара да извадим по един лист да напишем името си и ни помоли да отговорим на 2-3 въпроса за 10-15 минути. След това последва половин час почивка и когато  се върна застана пред всички нас и съобщи, че от всички присъстващи в този ден 60 човека, само 37% са бъдещи учители. Това много ме изненада. И сега като се сетя, че от този първоначелен брой завършихме около 40 човека и от нас някъде за около 30 знам, че са се реализирали като учители, разбирам, че той е бил много прав.  Ето това първото нещо, което съм запомнила за този човек и със сигурност няма да забравя.
ValiaDobreva
ValiaDobreva преди 14 години и 1 месец
 Много са срещите ми с Димитър Кр. Димитров. И реални, и "задочни". Ще разкажа за първите две.

   1980 година. Последен, осми семестър. Нашият випуск е на финала на следването си. Предстои ни пробна практика и държавна практика.

   С няколко колеги от групата сме при таблото пред Учебен отдел, на което е изнесена седмичната програмата. Шумно я коментираме и не обръщаме внимание на стоящи наблизо непознати лица.

   От таблото четем на глас: IV група, музикален профил, практика, Димитър Кр. Димитров. - А? Този пък кой е? (Последен курс сме, познаваме всичките преподаватели и асистенти и изведнъж... непознато име. Пък и "вятърът" не е донесъл нищо за него от СУ. Той, "вятърът", до този момент все ни е носил предварително по нещо за всяко ново име, появило се в програмата).        

   Тогава облегналият се на прозореца срещу таблото мъж се приближи и само каза:

    - Аз съм Димитър Кр. Димитров. И подаде ръка на всяка от нас.

    Представяйки се, попитах:

    - Вие от СУ ли идвате?

   - Не - отговори той. Ще ви чакам ( в посочения на таблото ден) в ОДЗ ( не помня номера) в Бараково (квартал на Благоевград) в 8.00 часа. Предайте и на колегите си.  Усмихна се и... си тръгна.

   А сега де? Не идва от СУ, а от къде? Отгоре на всичко мъж ще ни води практиката, че и ще бъде ръководител и наблюдаващ на държавната ни практика! А! И още първия ден от пробната практика - среща в ОДЗ-то и то в 8 часа. О-оо, трябва да го проучим! И започна едно питане.... Някой от колегите беше стигнал до много важната информация , че е завършил СУ,  специалност Предучилищна педагогика и че дипломната му работа е била "а бе нещо свързано с играта". " Ау-у, с играта!"- започнахме да се вайкаме ние.

    В ОДЗ-то от 8.15 до почти 11 часа  влизахме по групите и наблюдавахме режимни моменти. Работеха учителките.

   - От следващия път, колеги, започва вашата практика - рече Димитров. Утринна гимнастика в I гр., занятие във II гр., СРИ в III гр. и музикално занятие в IV гр. Разпределете се сами, 4-те момичета да си вземат задачите и от утре (до предхождащия практиката ден), могат да идват при мен на консултация от ... до... часа в стая... Довиждане.

Господиии, що за късмет точно на нашата група! Че и СРИ! Та ние ще работим като музикални ръководители!

   Някак си се договорихме за занятията и утринната гимнастика. Със СРИ никой не смее да се нагърби. То, играта, си е сложно нещо! По настояване на колегите ( бях завършила Полувисш институт преди това) ще ги провеждам аз. Повярвайте, ако имах време да пътувам до София, сигурно щях да изровя библиотеката на СУ, за да прочета и дипломната му работа.

    Тайно се надявахме, че така, както не конферирахме наблюдаваното през първия ден ( "защото сигурно бърза да пътува за някъде"), няма да конферираме и този първи ден от нашата работа с децата. Конферирахме. 2 часа. Слушаше ни. И задаваше въпроси.

    Дойде ред и на СРИ. Много, много въпроси. И след обосновката ми, и след мненията на колегите.

Накрая каза: - Колежке, много от времето за игра на децата загубихте, за да ги учите как да играят.

Урок в едно изречение, но за цял професионален живот. Помня го! И днес, Учителю, много дискретно присъствам в играта на децата и се намесвам, само ако възникнат конфликти.

Поклон, Учителю, за всичките уроци, които съм научила от теб:

- Не робувай на авторитети!

- Чети и мисли!

- Действай и аргументирано защитавай работата си! Много знаят как трябва, но никой не знае по-добре от теб как точно трябва с децата, с които ти работиш.

ValiaDobreva
ValiaDobreva преди 14 години и 1 месец

Искам да благодаря:

На колегите му от СУ, ЮЗУ, ВТУ, за респекта към приноса на доц. д-р Димитър Кр. Димитров за предучилищното възпитание в България и неговата личност.

На Галя Трифонова, че качи презентацията тук веднага след мига, в който е разбрала че я има.

На Шели, че с идеята за "паметник  от думи и спомени" ми даде възможност да напиша тук това, което пожелах в мига, в който изгледах презентацията.

На скъп за мен колега и приятел, доц. Веска Вардарева, за онова, което е направила, за да държим в ръцете си издадена последната монография на доц. д-р Димитър. Кр. Димитров.

На издателство "Изкуства", че е повярвало в мисията на такъв ерудит в областта на предучилищното детство като доц. д-р Димитър. Кр. Димитров и прави така, че идеите му да претворяваме не само ние, неговите студенти.

БЛАГОДАРЯ ВИ!

 

Anyqnkova
Anyqnkova преди 14 години и 1 месец
Митьо Димитров беше най-интересният и любим асистент за мен в Благоевград.Поклон!
By shellysun , 11 March 2012
 Под този доста сериозен надслов премина Националният педагогически форум в Шумен. Искам да ви разкажа за него, защото това е началото на уникални събития, които, надявам се, ще се случат през тази празнична година. Бих казала, че форумът беше едно много силно и достойно начало, на което се събраха интересни форумци: 154 участници от различни краища на страната, като между тях бяха не само професионалистите детски учители, но и представители на местното управление, преподаватели в университети, студенти, представители на Европейския информационен център, издателства и неправителствени организации. Уникална палитра от практици, теоретици, управленци, студенти и дори родители. 
  Преди да пиша каквото и да било, искам да ви кажа, че за мен беше огромно удоволствие и чест да се запозная с домакините и организаторите на това събитие - екипът и директорката на ЦДГ №24 "Светулка". Хора сърцати и компетентни, вярващи в мисията си и невероятни като отбор - показаха перфектна организация, синхрон и гостоприемство. Удоволствие е да видиш толкова качествени неща, направени от колеги!
  Форумът, подобно на събития от този род, започна с приветствени
слова и доклади от официалните лица и, разбира се, с кратка и много радваща окото програма от малките светулки.

   






  Какво ли си мислите сега? - "Е, като на конференция..." И да, и не - впечатлена съм от Надежда Минчева, директорката на ОДЗ №24 - човек сърцат и компетентен, един истински директор-новатор, от ерудираното и искрено изказване на Найден Косев, директор дирекция "Просвета и култура" в община Шумен, от активното и ангажирано участие на доц. Соня Георгиева от Русенския университет "Ангел Кънчев", радостна за мен беше възможността да се запозная с доц. Янка Тоцева и гл.ас. д-р Катя Гетова, да срещна отново доцент Румяна Папанчева, особено приятно беше и да поговоря "наживо" с виртуални съмишленици и приятели.
  Едва ли е възможно в един пост да разкажа всичко, това със сигурност ще бъде пост с много продължения, защото случилият се в Шумен диалог, наистина диалог, а не просто представяне на доклади на участници провокира у мен много размисли по теми, които със сигурност вълнуват повечето блогери и учители.
  Докладите бяха най-различни, но фокусът в тях беше върху реалната позиция на детския учител в обществото, налагащото се все повече осмисляне на взаимодействието на детската градина с родителите, проблемите на квалификацията на учителите и квалифицираността на бъдешите учители - днешни студенти, парещата точка с реалното интегриране на деца със СОП, неясните моменти в проектозакона за образование и най-вече - желанието да споделим с колегите си добри практики, постижения, тревоги.
 
  













    Впечатленията от форума все още са доста силни и ще ми трябва малко време, за да подредя мислите си. Новото, чудесното за мен е, че всички участници се вълнуваха не толкова от възможността да се изявят пред публика, а от желанието да чуят и мнението на събеседника си, от общуването, което търсеше отговор на проблеми, слава богу, осъзнати като общи за всички - от управляващи до студенти.
  Наистина имам много за споделяне, но засега  ви покажа и  малко от красивия Шумен, в който не пропуснах да се разходя.
 










        
    Красиво, красиво начало за една празнична година. Не беше случаен надписът в началото на презентацията на домакините: "Шумен. Оттук започва България."
Legacy hit count
4629
Legacy blog alias
56678
Legacy friendly alias
-Детски-учител---мисия-от-бъдещето-
Събития
Новини

Comments12

shellysun
shellysun преди 14 години и 1 месец
да започвам отнякъде...
Може би се чувствам обнадеждена. Огромен недостатък в българското общество е самостоятелното викане, всеки мрънка, оплаква се за нещо, настоява, че неговата позиция е алфата и омегата, трудно е да видиш хора с различни позиции, които сядат и добронамерено разговарят, търсят общо решение на общия проблем. Обикновено всеки се барикадира зад фасадата на общественото си положение, роля или интерес и общо взето в общественото пространство витае духът на нечуваемостта. Мисля си, че на този форум, обаче, видях първите кокичета на пролетта - управленци, които искат да чуят мнението на практиците, теоретици, които разговарят с учителите не само за теорията, но и за практиката. Това ме радва. Радва ме и желанието на общинското ръководство изводите, които се оформиха на края на форума, да стигнат до министерството. Всъщност, мисля си, че и още изводи можеха да се оформят, и още теми можеха да се дискутират, но времето явно не стигна. Затова пък тук, на белия лист, време - колкото искам.
 
  
shellysun
shellysun преди 14 години и 1 месец
  Слушах колегите си и все повече се избистря усещането в мен, че е време за преврат в отправната точка в самосъзнанието на учителя, ако искаме да видим реални промени. Обикновено, когато се говори за учителската професия, всичко, което се отнася за нея се казва с постулати от типа на: "Учителят е..." и с това се приключва. И няма как да не се приключи, защото какво да добавиш повече след едно аксиоматично твърдение. В главата ми се гонят тези "е"-та и постепенно се изместват от "Учителят трябва да...". Например:
1."Учителят Е този, който трябва да научи децата" , заменям го с:
- Учителят трябва да е не обучител, не ходеща читанка, не фунията на знанието и моралната норма в детската глава, а модаретор на среда и взаимоотношения. Майсторството на учителя не е в това да дърпа /да си кажа честно, напоследък често даже ги влачим/ детето по пътя на развитието, а да му покаже този път, да го окуражи то само да тръгне по него, да му покаже опасните ями и в същото време да отнеме страха от непознатото. Учителят трябва не да обучава детето в знание за социалните и всякакви други норми, а да ги преведе чрез механизми и език, присъщ на детето и да създаде условия детето да ги приеме самостоятелно за себе си в безопасна за него среда.
2. "Учителят Е творец". Ама може и да не е. Учителят трябва да познава не само естетическите норми, но и чисто технологичната страна за предаване на съдържание. Много ме впечатли Маруся Йончева от Габрово, докато си говорехме с нея по време на вечерята, видях как един дизайнер вижда работата на учителя, как вижда пространството в детската занималня. И съм съгласна, детският учител като творец трябва да има компетентността и на графичния дизайнер, и на интериорния дизайнер, и на психолога, за да не прекали с "предаването на инфрмация" Многотията не е многообразие, а фонов шум, който изморява и кара възприятията да се изключат. А грозните образци в детската градина създават грозни продукти, рожба на напълно естествения детски конформизъм.
3. "Учителят Е този, който трябва да научи родителите на..." амии..по-скоро - Учителят трябва да позволи на родителите да участват в дейността на децата в градината, защото няма по-ефективно обучение от "правенето заедно". Учителят не може да промени семейната среда, но може да промени отношението на родителя към себе си и да накара родителят да "види" детето с други очи, да го разбере по-добре, да бъде по-добър, да усети мястото на своята отговорност.
 4. "Учителят е носител на..." На нищо не е носител учителят, ако не внимава какви модели на подражание предава ежедневно на децата - чрез думи, език на тялото, действия, отношения с другите около него. Може прекрасно да "на-учи" децата да рецитират правила и норми и прекрасно да ги отучи да ги използват, ако той самия не го прави. Това, между другото, важи и за родителите. Животът на учителя минава на сцена, учителят винаги е в светлината на пожектора. Както се казваше в някакъв стих "..ако знаеш на колко много си ме научил, когато си мислеше, че не те гледам..." Заложените в детсвото нагласи и механизми на реакция остават дълбоко в подсъзнанието на човека за цял живот и често предопределят съдбата му по невидим начин. Просто защото го карат да прави избори, които дори не може да обясни - просто така намира, че трябва. А "трябването" идва от забраните и похвалите, радостта и огорчението, от "практикуването" на живота с възрастните в детска възраст.

shellysun
shellysun преди 14 години и 1 месец
  Таа, покрай тези мисли да си попиша малко за Квалификацията. Описвана в нормативни документи, стягана в задължителни корсети, ухажвана от безчет организации-квалификатори..тя си остава все така гола и безпомощна. Калпавата квалификация има свойството на гадната храна - колкото повече те тъпчат с нея на сила, толкова повече ти се отяжда за цял живот. Същото като ученето в училище /пардон към началните и средните/. Защото единственото, което активизира е чувството ти за самосъхранение и изключване от ситуацията.
  Каква квалификация ни е нужна? - такава, която да ни научи как да работим в силно стресираща среда и да не подаваме на стреса, как да комуникираме с родителите /но не как да им четем лекции/, как да работим с колегите си без да им завиждаме, без да ги оплюваме, без да се надскачаме, да работим в екип и то с цел да създадем не величие за себе си, а по-добра среда за децата. Не за децата изобщо, за някакви въображаеми деца, а за нашите си деца, в нашата си група. Защото едни могат повече, други по-малко и това е нормално. А учителят трябва да има очи за тая работа. И време. За да наблюдава децата. Как да разчитаме сигналите в поведението на децата, как да правим диагностика, как да планираме на основата на тая диагностика, как да изработваме "игралца". Срещнах го тоя термин в доклада на една от колежките и много, много ми хареса - да правиш такива едни малки, дребнички неща, незабележими от мегапогледа на една Барби , натоварени със символно значение и простички, но притегателни за децата.  Как да накараш бабите да облекат носии и да покажат на децата ка се играе на "Дай, бабо огънче". Как да окуражиш сърцето на съкрушения родител, който вижда, че детето му има проблем, но не иска да го изрече на глас. Как да дадеш на всяко дете крила, без да му позволиш да се нарани..Такива ми ти работи.
  Разтревожих се като чух, че пък бъдещите учители не знаели и български език. Предлагам най-сериозно - работодател, който види неграмотно написана молба или автобиография от вишист, особено от млад учител, да сигнализира в МОМН откъде му е издадена дипломата и тя да бъде анулирана, а съответните преподаватели да бъдат погледнати много строго. Защото са произвели брак Брак дето сме го платили ние И ще го плащат и децата ни Детският учител не е просто учител, обучението  и подготовката на детския учител трябва да се равнява с това на лекарите, защото ако единият бърка в тялото, другият бърка в душата. Ако мислите, че ще се съгласите да ви оперира току що излезнал от медицинския университет доктор, с една седмица стаж /изразяващ се в гледане и критикуване на доктора, дето прави операцията/...значи толкова би трябвало да приемате и неграмотни детски учители без стаж да се ровят из душите на децата.
 Нямало пари? Има. Не трябват. Ако всеки учител, който иска да става "старши"/ а не заслужил поради навършени години/ обучи по един стажант-учител, не ни трябват пари. Само добра воля и съгласие, защото след 6-7 години няма да има кой да влезе в детските градини. Или ще влизат неграмотници. Тия, дето са знаели методика и са били майстори на практиката вече ще са се пенсионирали.
Да подхващам ли темата за дефектолозите? Аз жив такъв в детска градина не съм виждала. А "интегрирането" върви с пълна сила...
  
shellysun
shellysun преди 14 години и 1 месец
 Интегрирането- тая болна тема. Да, крайно време е да престанем да се правим, че не ги виждаме, хората с проблеми около нас. Да забравяме удобно, че за много семейства това е трагедията на живота им, която изживяват отново и отново всеки ден. Дали обаче решението е да сложим просто децата със специални образователни потребности в детските градини? За всяко едно такова дете държавата се е съгласила, че трябва личен асистент, точно защото е специално и има специални потребности. А за да е равнопоставено в обществото, то трябва да има развити умения за достойно оцеляване. Дори и след като родителите и личният му асистент ги няма. Можем ли ние, редовите детски учители да му дадем тази сигурност? Риторичен въпрос. При 20-30 други деца, без квалификация на ресурсни учители, без помощ отникъде, сами с детето и с цялата отговорност за него, за живота и здравето му и за тези на още 20-тина други деца. Само любов и майсторлък понякога не стигат, за да направиш къща. Трябват и тухли. Иначе е гола поезия, игра на думи. И игра на интеграция.
 и стигам до ИКТ. И то започва с И. Какъв е тоя луд напън да вкараме обучението по компютърна грамотност и в детската градина, не знам. Да, да, знам, сега срещу мен ще скочат повечето научни работници. Защото то не било обучение, а забавление, и акселерацията, и новият век...и бла-бла-бла.. Детето достатъчно щрака в къщи и блуждае пред екрани, защо трябва да вкараме и в градината ситуация за работа с мишки? Щото - ключова компетентност. Кое? - щракането с мишката или уменията за общуване? Ми то, ако чрез компютъра и телевизора го получавахме това умение, защо ли тогава вече почти всяко 7-мо дете е с езиково-говорни дефицити? Защото и в семейството, в и без това никаквото време, което остава извън ходенето на градина, така общуват с него. Няма ги живите елементи на комуникацията, обратната връзка, сигналите от невербалното общуване. Мъка. братя и сестри, мъкаа. Скоро няма да има нужда да си говорим, само ще си мучим и ще си показваме картинки. Сякаш ни е малко шльокавицата в мрежата и чат-езика.
margaritala4eva
margaritala4eva преди 14 години и 1 месец
Shelli, с огромно удоволствие прочетох и препрочетох изразените от теб мисли, и си казвам: какво щастие би било, не само да можех да те познавам лично, но и да имах възможността да работя с човек като теб! Не че се оплаквам от колегите си, не, но не всеки може умело да отделя забързаното и изпълнено с лични проблеми ежедневие, от необходимостта да изпълняваме мисията на УЧИТЕЛЯ! Благодаря за мислите,които пораждаш у нас, и бъди сигурна, че има полза!
shellysun
shellysun преди 14 години и 1 месец
Маргарита, благодаря, че се включваш. Благодаря и за милите думи. Със сигурност не всичките съвсем ги заслужавам, защото тези, които не ме познават, вероятно си ме представят като красив елф, който почти не ходи, а направо лети. В действителност като всеки жив човек,  не съм нито безумно красива, нито убийствено слаба, нито без недостатъци. Но има един, който си го харесвам - неумението да се чувствам неудобно пред мълчанието на агнетата и да си мълча.
  Тук доста време мълчах, защото ме беше налегнала една безутешност поради поредния опит за летене. Преди пет години, тези, които са отначало с мен в блога си спомнят, че тази общност беше една самородна социална мрежа, възникнала от острата нужда детските учители да не са повече изолирани единици, а да има леснодостъпно и бързо за комуникиране място. За да споделят, да се питат, да се окуражават, да виждат проблемите си от повече от своята си страна. Оттогава изтече много вода, някои блогери замлъкнаха съвсем, други решиха късогледо, че славата изисква да правят ново място, за да се развиват отделно. Нищо ново под слънцето - каквото и хубаво нещо да създаде българинът, все ще го разцепи от жажда не Вуте, а той да е начело. Както и да е. Има и едно уникално Сдружение с уникално име "Педагогика без граници", плод на тази общност, хиляди споделени мисли и идеи и няколко реални срещи на виртуални приятели. Първите срещи, уникални за нашата действителност, по-силни от научни конференции и плод на абсолютно доброволната самоорганизация на учители. Срещи, в които аватарите оживяха и виртуалните приятелства се превърнаха в реални. Или се развалиха, защото действителността беше доста невярно отражение на виртуалното. После ми се стори, че това създадено от мен и Галина Френска, Галя Трифонова, Далето, Маря, Вигив, Аклим... място се разпада, че се превръща в помагало.ком, където се влиза само за да се търси информация или откровено да се пооткрадне.
  Но...сега си давам сметка, че това са бели кахъри, всеки има право на самоопределение и своя си път. Още повече, че в Шумен видях продължението на това, което сме посяли тук - форум, толкова силен, истински, предствителен, национален, организиран от един ентусиазиран учителски екип. И чувствата ми към това място оживяха, моят път е тук.
   За какво си говорехме? Да, за промените. Промените трябва да започнат от самите нас. На това ме научи Павката и неудовлетворението от вечния преход. Искам да говоря още, за проектозакона, но нека малко събера мислите си...

G.Todorova
G.Todorova преди 14 години и 1 месец
Шели ,толкова подредена мисъл, изказ, интересно и привлекателно четиво , само Вие  може да напишете .Възхитена съм от Вас и това ви го казах на форума в Шумен .От Ямбол съм и тогава Ви споделих мнението накратко за Вас.Искрен поклон за Вас.А сега за Шумен - форум с главно "Ф" - пробужда се гилдията , но както казвате ,скоро тази гилдия няма да я има , а възпитанието на децата не може да се постави на пауза. Позитивизма, емоциите, приятелствата ,дискусиите ,  това е  което ме зареди с нови надежди за професията детски учител. Да се надяваме че има искра в тунела .Поздрави на екипа ВИ !!!Страхотен ръководител си имат ! До нови срещи!!!
shellysun
shellysun преди 14 години и 1 месец
Благодаря, Ивана. Приятно е да знам, че някой ме оценява не само по виртуалния ми образ, но и заради това, което наистина съм. За мен също беше огромна емоция и радост да видя "наживо" виртуалните души. Благодаря и от името на екипа.
  Екипът. Тази толкова модерна и задължителна за употреба думичка. Навсякъде и всички се пъчим с екипи, с екипна работа, че даже и формираме умения за такава. Сигурно няма да издам обществена тайна, ако кажа, че и "екипите" ни са побългарени. Много често отчитаме екипна работа там, където просто са събрани група от хора, които вяло слушат нещо представено от някой и великодушно го приемат. Или често срещания вариант единият в екипа да се напъва до пръсване, а другият просто да обере лаврите заедно с него и съвместната им екипна работа. Екипът, особено в детската градина, не може да е само теоретично понятие. За да свърши нещо смислено и качествено, всеки един екип трябва да има за основа не това, че нещото просто трябва да се свърши, а обща визия. Професионална представа за проблема и, идея какъв трябва да бъде крайния резултат след боренето с него, съгласие за начините, с които ще се бори и дързост да се бори силно и компетентно /заото шумотевицата пак не е екипност/. Не сезонно и не по поръчение. А защото е убеден в собствената си визия и тази визия е споделена. 
 Споделената визия. Нещото, което липсва в нашето общество по повод образованието. Ние знаем само, че искаме да имаме училища като Харвард, искаме децата да са възпитани, да Ни представят /нас, а не себе си/ отлично, всичко да е безплатно и всички да работим като директори. Дори тази идея да не беше пародийно глупава, голата истина е, че дори и нея нямаме идея как бихме постигнали. Тоест постижима е, даже май сме си поживяли така, но в рамките на едно поколение или ако сме Кувейт и на глава от население имаме наследствен петролен кладенец. Сега трябва да мислим Как да направим така, че по-умните и работливите от нас да не ни заличат като икономика и държава. Само че и с това трудно се справяме, защото ако попиташ някой, който е лежал 30-40 години и е чакал да му падне отгоре в устата как да си изкара сам храната, вероятно най-умното, което ще измисли е, просто да се премести и да легне под друго дърво. 
   Простете за тези безумни мисли рано сутрин на гладно. Но ако се замислите, ще видите, че качествено образование само с местене под другото дърво няма как да се направи. А от това колко са можещи, щастливи и "екипни" децата ни зависи нашето бъдеще. Освен ако някой не ни премести целокупно в рая, където няма да има нужда да си го създаваме сами.
 
DeljanaIvanova
DeljanaIvanova преди 14 години и 1 месец
Shelly, прочетох всичко на един дъх! Днес ти си моята пролет! Осъзнах, че има и други инакомислещи учители!!! И се моля, да имаш последователи....Това, от което съм заобиколена е безидейната и немотивирана масовка, която идва на работа да си вземе заплатата. Битовизмите са тема №1 на работното място, а  хората, които се опитват да внесат малко цветност са оплювани и подтиснати!  БЛАГОДАРЯ  ТИ !!!
Terkoto
Terkoto преди 14 години и 1 месец
Деляна, благодаря. Честита пролет и на теб! Истината е, обаче, че се надявам моите писаници тук да се оценяват не като емоционални есета, а като сериозен "автодиалог" с надежда някой да поразмишлява заедно с мен.
Проектозаконът. Ей, тоя закон десетолетия го не измъдрихме, все се реформираме и все нереформирани ходим. Понякога попрепишем стария с две-три козметики, друг път се изцепим да внедряваме чуждите напредничави идеи...А за мен истината е, че няма универсална формула за мултиплициране на добрия чужд опит. Всяка национална система е уникална, защото в нея са заложени специфични базови ценности. Не може просто да си харесаме японската или хонконгската и да си ги побългарим. Не че не са добри, просто няма да работят в нашите условия. Защото семейното ни устройство, обществен начин на живот, общественоприети социални ценности,законодателство,позиция на образованието в обществото ни са други, различни от техните.
  Много мислих откъде да го почвам тоз проектозакон, как да го гледам - по точки ли, по звена ли...и реших, че няма как и какво да го тълкувам. Но ще се опитам да споделя как аз си представям предучилищното образование, такова, каквото си мисля,че ни е нужно. Да си помечтая, пък по-умните от мен глави да си решат дали и как да си го облекат в законови фрази.
Такаа...по-лесно е да го карам на по точки.
1. За да имаме качествено образование, трябва да имаме качствени учители. Това за мен означава: първо - Кодекс на българския учител и никакви защити за недоразуменията в професията и второ - край на приемането на неграмотни кандидат-студенти в педагогическите специалности. Нека те да станат специалностите с най-висок бал. Нищо, че може 2-3-5 годинди да няма прием, и без това има бол безработни учители. Дотогава пък може да се вдигне заплащането за тази професия, за да има за какво да се стремят младите хора към нея. И така стигаме до 
2. Признаването на думи на образованието за национален приоритет не върши работа. Трябва да се вдигне ЕРС, ако ще следваме формулата "парите следват децата" и на всяка цена този стандарт да гарантира бъдеще на заведението при запазване на нормативно определения горен праг 22 деца в група /както и при минимум за малките населени места/. Как ще стане това ще каже Дянков. Аз се сещам за много начини, но не ми е работа като всички българи да съм последна компетентна инстанция на тема футбол и образование.
3. Икономическата ни ситуация е такава,че всички деца трябва да имат осигурено място в държавна детска градина. Не е лошо, даже е полезно това да е обвързано с работата на родителите - искаш детето ти да е на градина?-заповядай, заедно с работа, която ти се осигурява  за това време. А не да висиш по кафетата, а пък държавата да ти е длъжна да ти плаща целодневната издръжка на детето в държавната градина само защото си български гражданин. Като си български гражданин какво си направил, за да ползваш наготово изработеното в данъци от друг? Сега е много лесно - хем вземаш социални помощи /пак от чужди данъци/, хем пък си пръв по социални критерии на опашките за детска градина. Такова двойно лапане и в Швейцария го няма.
4. Детската градина в моите представи...
тук ще изпиша поне 3 листа, оставям го за по-късно...
Пък, знам ли, може да се престраши и още някой да се изкаже...


shellysun
shellysun преди 14 години и 1 месец
Коментарът по-горе е мой, системата ме изхвърли, докато си мечтаех, добре поне, че платформата е умничка...
shellysun
shellysun преди 14 години и 1 месец
Детската градина. "Детска градина". Вижте как хубаво са го нарекли първите Големи сърца, които са започнали това, което ние днес правим като обществена форма на образование. Градина, място, в което растат цветя. Всяко от тях уникално, красиво, различно, всяко със своите потребности от вода, слънце, повей...Място защитено, с ограда, за да не ги тъпчат диви зверове, място, в което Градинарят знае кога и колко да полее всяко, знае, че всяко има свой темп на растене, че не може дори един ред лалета да накара да бързат към слънцето и да отварят чашки едновременно. Представяте ли си градина, в която градинарят дърпа цветята нагоре за стеблата, в която им стяга листенцата, защото трябва да покрият изискванията за форма и цвят, в която като види, че някое заблудено цвете не гледа нагоре му врътва чашката в правилната посока или изпада в ужас от шумоленето им под напора на вятъра? Градинар, който ги преполива или соли с торове, за да цъфнат по-бързо или прави опити като реже сърцевината им, за да ги нагоди по своя си вкус? Не, сигурна съм, че не това са имали предвид първите, вижте само как гальовно са кръстили това отделено, защитено, обгрижвано и специално избрано слънчево място за деца - "Градинка", даже не градина, а нещо много по-мило, топло, чието изговаряне само обвива малкото семенце в нежен и топъл воал, подобен на майчина ръка.
И трябва да е майчина, защото в днешните ни "градинки" децата за първи път попадат в нещо по-голяма от семейството, сами, с други хора и други деца, място, в което трябва да се справят сами, далеч от уханието на дома, с който са свикнали.
 Как изглежда моята градина? Преди всичко, това е красиво място, в което всичко е направено така, че да не наранява децата, място екологично чисто, направено от естествени материали, място, в което изключително внимателно са подбрани не само материалите на стените и играчките, но дори цветовете и формата на столчетата. Място, в което възрастни като побеснели слонове или слепи къртици нямат никакъв шанс да се доберат. Място, което е съградено с таланта, познанията и сърцето на много специалисти. Да, ще кажете, ако се правят нови градини...И сега можем, ако си подадем ръка. В една градина средно има около 100 семейства и в тях средно по около двама възрастни. Всеки със своя талант и професия. Нека държавата да сложи сградата, материалите, двора, оградата..,но вътре, вътре трябва да е съградено от учителите и родителите със сърце. И мисъл кое е най-доброто за малките. Детската градина е една общност, в която възрастните трябва да влагат най-доброто, на което са способни. Да влагат труд с любов, участие с уважение, отношение с мисъл и внимание..Представям си, че някога, надявам се скоро, градината ще бъде център на квартала, център за показване на грижа, внимание, за предаване на най-ценното от човешките ценности и знание, център, в чийто живот ще участват и за чието разхубавяване ще се грижат всички. И тогава няма да има "елитни" градини, ще има просто "моята" градина, нашата.
Утопично ли ви се струва? Не, красиво е. И постижимо. Зависи само от ъгъла, под който гледаме на нещата. И от желанието ни да ги сътворяваме заедно, от убеждението ни, че това е изключително важно. От умението ни да се съгласяваме за важните неща и да работим като екип - държава, учители, родители..а защо не си представите и кварталните търговци, които също ще участват заедно с нас...И кварталните полицаи, и лекарите в близката поликлиника, и артистите, които са ни съседи, и нашите родители, защото те могат да ни предадат ценното от историята...а защо не и тези, които имат нужда от подкрепа, защото те пък ще ни научат на неща, които са невидми за очите.
Поезия, нали. Сега ще ме питате къд са тухлите. Ами тук са, само че ние ги подритваме. И чакаме някой отнякъде да ни даде назаем супермодерни блокчета, да ни подари златни тухли, някой отнякъде, който в нашите очи вечно ни е длъжен..За бъдещето, което, всъщност, е наше. И започва днес.
By shellysun , 19 February 2012
http://www.bulgarica.com/2011/02/19/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D0%B1%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8/
 Срамно е, ако е предаден от българи, още по-срамно е да бъде забравен от българите.

                            
Legacy hit count
205
Legacy blog alias
48145
Legacy friendly alias
Българи--да-се-помолим-за-йеродякон-Игнатий
Събития

Comments1

NadiaMihailova1
NadiaMihailova1 преди 14 години и 2 месеца
За съжаление днес от една телевизия научих, че през 1957 година костите на  Васил Левски били изхвърлени  в река Искър, заедно с камъни и тухли от църквата където бил погребан, защото срещу църквата щял да бъде поставен паметник на Ленин.по този начин за втори път е бил предаден.  Срам и позор за тези управници, които сега лицемерно му се кланят!
By shellysun , 20 January 2012
"Уважаеми колеги, на 29 и 30 март, 2012 год. в Асеновград ще се проведе юбилейна научно- практическа конференция по предучилищво възпитание, с национално участие по случай 130 г. от създаването на първата детска градина в България и 50-сет години ЦДГ "Никола Вапцаров" Асеновград.
Конференцията ще е под надслов :"Класика и иновации в предучилищната педагогическа практика. "
Предоставям Ви програмата, за да се запознаете и при интерес да участвате.Докладите ще бъдат издадени в сборник, така, че ще ви помоля , ако решите да се представяте в сборника, да спазите написаните срокове.Надявам се да се видим с много и на живо,защото всяко едно такова мероприятие е от полза за всички нас! 
ПРОГРАМА НА КОНФЕРЕНЦИЯТА

Участниците могат да представят своите разработки в секциите:
1 секция: НОВАТОРСКА ПЕДАГОГИЧЕСКА ПРАКТИКА
2 секция: ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТИ И РАБОТА ПО ПРОЕКТИ , ПРАКТИЧЕСКИ ИДЕИ : ТЪРЖЕСТВА, ИДЕИ ЗА ИНТЕРИОРА И ДР.

Дискусионен клуб :
„СИЛАТА НА УСПЕХА - УЧИТЕЛИ, ДЕЦА, РОДИТЕЛИ - ЗАЕДНО!
/Вашите идеи по темата за дискусията можете да изпратите предварително на посочения имейл /.

29.03.2012 година (чтвъртък )

11,30 ч. Откриване на конференцията;
• Приветствие от официалните гости;
11,50 ч. Представяне на участниците ;
12,20 ч. Въведение към темата на конференцията : 
• Дискусионен клуб от 12,40 ч.
• Кафе-пауза от 14,30 ч.;
• Посещение на исторически местности край Асеновград и в детската градина.
• Откриване на изложба детско творчество и самостоятелни изложби „Дядо и внуче”, „Мама и аз”, „Заедно с баба” - с участието на художниците Д. Ненкин и Пенка Стоянова от 19.30ч.
• Приятелска вечеря от 20 ч.

30.03.2012 година ( петък )

• Работа по секции от 9,00 ч. до 11,30 ч.
• Кафе-пауза 11,30ч.
• Заключителна част – връчване сертификати на участниците от 13,00ч.
• Отпътуване след 15.00ч.

Форми на участие :
с доклад, 
с научно съобщение, 
с постер, 
слушател
Условия за участие:
Попълнена заявка.; 
Темите за участие , както и докладите за сборника, да бъдат представени по имейл до 31.01.2112 г., а на самата конференция, презентациите да са на магнитен носител;
Право на участие - с един материал. 

Изискванията към техническото оформяне на докладите са следните:
Обем на доклада: 
до 4 страници, без номерация на страниците. Текстът да бъде подготвен на MS Word 97 или следваща версия.
Шрифт и шрифтов размер на основния текст: 
Times New Roman 12, normal.
Заглавие: 
Times New Roman 16, normal, ГЛАВНИ; под него се изписват имената на авторите и организацията, която представляват - Times New Roman 12, italic. 
Подзаглавия: 
Times New Roman 16, normal.
Вътрешни заглавия:
Times New Roman 16, italic.
Подчертавания в текста: 
ITALIC (не bold).
Литература: 
литературните източници се цитират в текста със съответния номер в квадратни скоби [ ] и се изброяват в края по азбучен ред - първо заглавията на кирилица, след това тези на латиница.
Срокове :
Заявки за участие до 31.01. 2012 г ,. 
с пълните текстове на научните съобщения на имейл. 
Докладите ще бъдат издадени в сборник и раздадени по време на конференцията.
Разходите по пребиваване в гр. Асеновград – пътни, дневни, нощувка са за сметка на участниците.
Заявка за щандове, рекламни табла, изложби на издателствата, желаещи да представят свои издания - до 25.02. 2012 г. ; 

Адреси за изпращане на заявките:cdg_6@mail.bg, cdg6nv@gmail.bg
Контакти:тел./ факс 0331/ 62451, 0885509930, 0879839783, 0896208866
Директор : 
/ Зл. Тоскова / 

Поради постъпили запитвания от Ваша страна, искам да Ви уведомя, че такса за участие няма.От една детска градина могат да участват и повече колеги, при желание и интерес.

ЗАЯВКА ЗА УЧАСТИЕ

Форма на участие : доклад, научно съобщение, постер, слушател

Име,презиме,фамилия___________________________________________________________________________________________________________________Населено място:___________________________________________________
Длъжност: _________________________¬¬_________________________
Месторабота : ___________________________________________________________________________Адрес за кореспонденция,телефон, e-mail_____________________________________ 
___________________________________________________________________________Определяне на секцията за участие:____________________________________________________________________
Заглавие на научно-практическата разработка : ________________________________________________________________________
___________________________________________________________________________
___________________________________________________________________________
___________________________________________________________________________
Съавтори:__________________________________________________________________
___________________________________________________________________
Брой нощувки……………………………………………………………"

Поканата е от името на Мариана Дафчева и Злати Тоскова.
Legacy hit count
915
Legacy blog alias
47708
Legacy friendly alias
Юбилейна-научно-практическа-конференция---Асеновград
Събития
Възпитание и обучение в детската градина /3-7

Comments2

nevena
nevena преди 14 години и 3 месеца
Благодаря, Шели ! Тук ми е близко и сигурно ще отида, дори само като слушател.Дано да има много участници!
shellysun
shellysun преди 14 години и 3 месеца
Искрено се надявам тази конференция да е наистина ползотворна и да  срещне много колеги и идеи. Още повече като имам предвид, че и мои колеги ще присъстват и очаквам да разказват после. Нева, пиши ми на лични, иска ми се да пратя нещо по теб, ако ще присъстваш.
By marinka , 13 January 2012

     Шумен ви очаква, колеги! Форумът има за цел заедно да намерим отговори на трудни въпроси за нашата прекрасна професия и е начин да привлечем вниманието на обществеността към втория не по-малко важен компонент на предучилищното възпитание - детския учител.

                                               

 

                                                ОБЩИНА ШУМЕН
                 ЦЕЛОДНЕВНА ДЕТСКА ГРАДИНА № 24 „СВЕТУЛКА” - ШУМЕН

                                                   П О К А Н А

   Екипът на ЦДГ № 24 „Светулка” град Шумен има удоволствието да Ви покани да участвате в НАЦИОНАЛЕН ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФОРУМ на тема „ДЕТСКИ УЧИТЕЛ – МИСИЯ ОТ БЪДЕЩЕТО”.

    Форумът е посветен на честванията по случай 130 годишнината на  предучилищното възпитание в България и 30 години от откриването на ЦДГ № 24 „Светулка” град Шумен.
   Събитието е под патронажа на г-жа Живка Тонева – заместник кмет по култура, просвета и образование на Община Шумен.
    Организаторите очакваме  участниците във форума да намерят свои съмишленици, отговори на трудни въпроси и нови професионални идеи в условия на споделеност и добронамереност.
    В рамките на форума може да се представят опит, идейни проекти, добри практики, разработки, доклади, материали, свързани с организация и управление на детското заведение, участие в проекти, работа с родители и пр.
   Поканени са да участват работещи в детските градини, представители на академичната общност, представители и институции, имащи отношение към сферата на предучилищното образование, родители, медии и общественост.
    Националният форум ще се проведе на 9 – 10 март 2012 г. в град Шумен, в хотел Шумен, където и ще бъдат настанени гостите от страната.
   Можете да участвате в два тематични модула:
   Детският учител в социалното пространство – проблеми, предизвикателства, перспективи;
   Детският учител – компетентности, мотивация, признание,

като материалът Ви може да бъде онагледен и с мултимедийна презентация.
   Предвижда се издаване на сборник с материалите от форума.
   Можете да участвате с материал или като слушател. Вашето участие е възможно чрез изпращане на електронните формуляри за заявяване на участие на адрес: svetulka_shumen@abv.bg

   Условията и програмата на форума, както и формулярите за участие могат да бъдат изтеглени от тук: покана и програма; заявка за участие с материал; заявка за участие - слушател.

  Самият материал се изпраща на адрес forum_svetulka@abv.bg  , след предварително заявено участие.

                                           ОЧАКВАМЕ ВИ!!!


  

Legacy hit count
2422
Legacy blog alias
47615
Legacy friendly alias
НАЦИОНАЛЕН-ПЕДАГОГИЧЕСКИ-ФОРУМ--ДЕТСКИ-УЧИТЕЛ---МИСИЯ-ОТ-БЪДЕЩЕТО-
Приятели
Събития
Педагогика на ранното детство /0-3 години/
Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Подготовка за училище /6-7 години/
Предлагам...
Първа възрастова група /3-4 години/
Втора възрастова група /4-5 години/
Трета възрастова група /5-6 години/
Новини

Comments8

marinka
marinka преди 14 години и 3 месеца
Допълнителна информация може да бъде получена след запитване на email: forum_svetulka@abv.bg
nevena
nevena преди 14 години и 3 месеца
Здравей, Маря! За много години! Виждам, че си на пълни обороти и ти желая конференцията да мине супер добре и спокойно, както  я организирате! Доста е далече Шумен, иначе бих дошла, за да се видим. Желая Ви успех! Все пак ще очаквам да публикуваш снимки и да ни разкажеш за нея след това.
marinka
marinka преди 14 години и 3 месеца
Здравей, Невка! За много, много... години!

Благодаря за пожеланията!

Очакваме на форума да се срещнем със съблогери и съжалявам, че няма да успееш да дойдеш! Прегръдки!!!!
shellysun
shellysun преди 14 години и 3 месеца
Маря, браво на вас! със сигурност блогерския ти дух е в основата на това начинание, поздравления. Вероятно ще има доста гости, със сигурност и съблогери от региона. Имаше нещо подобно, организирано от Диханова и форума за колегите предимно в Източна България, вероятно ще има доста срещи.  Предполагам, че едно от изискванията е докладът да е различен от тези за конференциите в Сандански и Велико Търново, всъщност, излишно питам, то си е правило да не се ходи на ралични места с един и същи материал.
 Веднага се опитах да разузная цените софия-шумен на бдж, но..разработват си сайта. Предполагам, че заедно с хотела, храната и доклада, цената ще се оформи към 100-тина лв. Не видях само до кога е срока за изпращане на материала за предварително одобрение, посочи, моля.
Ще мисля по въпроса, но и да не успея да дойда, пожелавам от сърце на всички колеги, които ще се съберат там, много споделен опит и много радостни емоции от срещата.
ValiaDobreva
ValiaDobreva преди 14 години и 3 месеца

Маря, благодаря за поканат - и тук и във ФБ, но.... много са причините( и служебни, и лични), поради които няма да ми бъде възможно да дойда до Шумен. А първия модул от конференцията така ме вълнува, ах как ме вълнува...., нищо че до края на учителската ми кариера остава да изкарам само още 4 години. Успех на форума! Успехи и на теб!

 

marinka
marinka преди 14 години и 3 месеца
shelly, привет!

Краен срок за заявяване на участие и представяне на резюме (по приложената бланка за заявка) – 27.01.2012г. Надявам се, че дотогава БДЖ ще са си актуализирали сайта и разписанията, и ще получим вашата заявка за участие. Всяка една среща с колеги съмишленици е изключително зареждаща, а сега и форума ни дава възможност заедно да намерим отговори на трудните въпроси за нашата страхотна професия - детски учител.

За нас няма значение дали доклада вече е подготвен за Сандански и В. Търново, важно е да е по тем. модул. Организаторите си запазват правото да отхвърлят текстове, които не се отнасят към темата на форума.

Като те знам каква си сладкодумка....хващай влака за Шумен, има многооооо да ни разказваш!

Хайде, мисли... ще се чуем пак!



marinka
marinka преди 14 години и 3 месеца
vigiiv, съжалявам,че и тази година май, май... няма да се видим!? Ще ми липсваш, хей на форума! Мисия, визия, шести декември 2009....

 


marinka
marinka преди 14 години и 3 месеца
Колеги, поради постъпили ваши запитвания на лични съобщения и ел.поща на форума, относно изискванията за текста ( колко страници трябва да бъде; какъв шрифт и др.) и запитвания за крайните срокове за изпращане на всички формуляри и материали, реших и тук да отговоря: Всички изисквания и регламента за участие в националния педагогически форум ще откриете на страниците на сайта на ЦДГ "Светулка" - изтеглете файла РЕГЛАМЕНТ.

Краен срок за заявяване на участие и представяне на резюме (по приложената бланка за заявка) – 27.01.2012г.

Заявките за участие и за битово обезпечаване се изпращат на ел.поща на ЦДГ "Светулка". Краен срок за представяне на пълния текст – 15.02.2012г.
Краен срок за представяне на презентацията (ако е предвидена такава) – 24.02.2012г.
Пълният текст и презентацията се изпращат само в електронен вариант като два отделни прикачени файла на адрес:
forum_svetulka@abv.bg
Участниците ще получат потвърждение за получаването им.
Командировъчните разходи са за сметка на участниците.
На заявилите участие предварително ще бъде предоставена информация за придвижване, настаняване и програма на форума.
Допълнителна информация може да бъде получена след запитване на електронен адрес:
forum_svetulka@abv.bg


By shellysun , 12 January 2012
Вече колега-блогер качи новината, но ми се струва, че това събитие си заслужава отделен пост.
 Уважаеми колеги, през 2012 година се навършват 130 години от откриването на първата детска градина в България и от прощъпулника на предучилищното образование. На това хубаво събитие е посветена и Петата национална конференция "Водим бъдещето за ръка". Тази година тя ще се проведе във Велико Търново от 25 до 28 април и заедно с удовлетворението от научните достижения, които ще споделят предучилищните педагози, ще бъде и един истински празник.
Общност "Предучилищна педагогика" пожелава от сърце успех на всички колеги, които се подготвят и ще бъдат поканени да присъстват на това събитие!
Legacy hit count
895
Legacy blog alias
47601
Legacy friendly alias
ПЕТА-НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКА-КОНФЕРЕНЦИЯ--ВОДИМ-БЪДЕЩЕТО-ЗА-РЪКА-
Събития

Comments

By marinka , 18 December 2011
  Здравейте, колеги!

   Многооооооооо отдавна не съм писала тук, но се надявам ,,магаридките" да не се сърдят!?:))

   Работя  с деца от втора възрастова група и ви представям една презентация по български език и литература, която наскоро ми помогна много при разучаването на стихотворението от Гео Милев. Ако ви допадне - използвайте!

  ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!!!!

 

                            
Legacy hit count
2717
Legacy blog alias
47344
Legacy friendly alias
-Дядо-Коледа--от-Гео-Милев
Приятели
Събития
Семейство
Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Подготовка за училище /6-7 години/
Да играем заедно
Предлагам...

Comments7

ValiaDobreva
ValiaDobreva преди 14 години и 4 месеца
Добре се завърнало, момиче младо , хубаво, умно. А презентацийката ти е чудесна ( с не много ефекти, но с прекрасно изпълнение на стихотворението) и вярвам, че е помогнала на децата да го научат по-бързо. Със сигурност ще я ползвам догодина. Сега съм в първа група:)). И по-често се появявай тук. На мен ми липсваше. Целувки и .... напред и нагоре :)))
danieladjavolska
danieladjavolska преди 14 години и 4 месеца
Ехаааа!!!! Хо! Хо? Хо!

(Споко!!! Няма  да ти "дърпам магаридските ушета")....

И...по-рядко ни забравяй, защото ще напиша писмо до Дядо Коледа да ти скрие подаръка и дъъълго да го търсиш...Е, накрая ще го намериш, защото си добро момиче...

Хо! Хо! Хо! Зареди ми деня с положителни емоции....Благодаря за което...


shellysun
shellysun преди 14 години и 4 месеца
Я, виж ти! какво ни е донесъл Дядо Коледа в чувала! Може и да не се сърдим, ако почнеш да разказваш и по-честичко да ни навестяваш. Весела Коледа и благодаря!
marinka
marinka преди 14 години и 4 месеца
ХО-ХО-ХО!

НЕ СЪМ ВИ ЗАБРАВИЛА И ЧЕСТО ЩЕ ВИ НАВЕСТЯВАМ! ЧЕСТНА "МАГАРИДСКА"!!!! 


danieladjavolska
danieladjavolska преди 14 години и 4 месеца
Ако не си забравиш обещанието, може и да се "жертвам" и отново да си върна стария аватар...магарето...
marinka
marinka преди 14 години и 4 месеца
Ще си изпълня обещанието!!!!

Надявам се, че тази година ще се видим съблогерите и тогава ще ви споделя защо ''изчезнах" така. Накратко - кариера, учене и не само това:)))


NeliAsenova
NeliAsenova преди 8 години и 5 месеца
Здравейте! Имам нужда от помощ понеже трябва да направя/ План-конспект по Методика на трудово-конструктивната дейност в детската градина/. Темата е : "Игра с квадрати".