queen_blunder, Нямам време да пиша, затова ме слушай :)

Нинче, благодаря ти! Беше безкрайно изчерпателна и ясна. Сега вече повярвах, че ако не ни одобрят за финансиране, причината ще е в нас. За което ще бъдем уведомени най-официално.

Един приятел беше в Япония и ми разказа как в някаква изпитателна  лаборатория

 на известна  фирма японците имали традиция-когато разработват  нещо и не получат

очакваните резултати, те си организират фирмено празненство (купон). И знаеш ли

защо? Защото са  открили  грешките си! А човек се учи от грешките си, а не от

успехите! Успехите са резултат от  осъзнати  грешки!

Така е! Сигурен съм,че е така! Занимавам се в тази сфера и знам, че е така,ако искате да звуча по-убедително! Но какво да се направи?Ние също кандидатстваме,не в сферата на образованието,но и при нас е така- нямаш ли връзки - няма да ти мине проекта,колкото и безупречен да е!Защо го пиша това? Защото съм работил в тази сфера и го приемам,като задължение да споделя с вас колеги!!!Даже да е най-калпаво написан ,а имаш вратички си одобрен!!! Търсете фирми с които да Ви мине проектчето...Успех

Нинче, за неуспехите съм абсолютно на същото мнение, че човек се учи най-вече от грешките си, но темата беше дали всичко, свързано с проектите по европейските структурни фондове, е честно и почтено. Ето, че изказването на В and В е категорично, че само с връзки се печелят проекти. Да не се окаже, че и по тази линия сме побългарили процедурата.

Една от неприятните особености на първите опити в проектирането е абсолютната дипропорционалност на емоциите. Проекът засяга много хора, но изработването му по правило си "го отнасят" малцина. За тези малцина ми е думата. Те наистина влагат колосално количество труд,живеят трескаво седмици, а за някои проекти и месеци наред, чувстват се неуверени и в същото време непрестанно трябва да вземат решения и когато проектът е готов им се струва:
а) че той е абсолютно уникален и стойността му като проект е съответната,
и
б) че не са влагали толкова труд в нищо друго през последните 4-5 години.

И двете неща не са неверни. Но и двете са хипертрофирани от емоцията, която проектирането съвършено естествено предизвиква и от "самотата" на хората които разработват проектни предложения за първи път. Дотук - принципна разлика между БГ и останалата част от Европа няма. Оттук нататък - има няколко разлики, които с времето ще изчезват и по скоростта, с която изчезват ще познаете скоростта с която се нормализираме.

1. Разлика - на другия ден след подаването на проекта, българските екипи спират да мислят за самия проект и започват да се интересуват от оценяването му. И вместо да правят сравнение между скалата за оценяване (публикувана) и проекта, търсят (и знаем че много лесно намират)  устна непроверена и трудно проверима информация за оценяване по "други критерии". Сред общия поток на разказани догадки и съмнения - може да попаднат и на истински случаи на необосновани оценки, които забиват още по-дълбоко пирона на съмнението, че "всичко в БГ се прави винаги по втория начин, и никога по официално обявения". Това е магистрален подход към депресия в общи линии. Имайте повече доверие в проектите си, колеги. Моля ви. И специално към Куини - още една черна точка за директорката ви от мен. Добрият управленец - трябва да може да ви каже и нещо друго по адрес на вашия труд - освен, че според нецитирани източници на информация "вероятно е бил напразен".

2. Разлика - ако въпреки  всички изпрказвани истории как всичко в оценката е нагласено и "с връзки" - проектът все пак получи исканото финансиране настъпват (в, уви, твърде много случаи) следните аномалии: френетична радост до степен на забрава, че финансирането е само предусловие за добръ- 2-3 дни, обкръжена с убийствено безразличие от всички колеги които няма да участват в реализацията - 2-12 месеца, последвана от промени в логиката и екипа на проекта спрямо конкретната кофигурация към момента на началото - 4-5 седмици (промените не винаги са сполучливи, защото на този етап вече много повече хора се интересуват от проекта, но без да го познават добре). И най-тъжното - серия от дребни прояви на завист от хората, които не могат да участват, които имат непропорционално гояма нараняваща сила върху хората изработили успешния проект. Тази серия от аномалии - изяжда времето и енергията нужни да се стартира проекта коректно и при най-добрите възможни условия - вкл- времето за сраотване на проектния екип. Затова българските поректи са в 95%  "задъхани" и винаги малко изостават от плана за действие.

3. Разлика - ако проектът НЕ получи исканото финансиране, създателите му преживяват силна негативна емоция за провал и в напълно обоснован опит да я надмогнат - повтарят седмици и месеци наред като мантра всички слухове за компроментираното оценяване. По правило никой не проверява дали допълнителна информация за оценките може да се поиска от комисията, никой не се прави труда да разгледа подробно списъка на "спечелилите проекти" и техните бюджети нито да говори със спечелили колеги (в една и съща програма обикновено кандидатстват институции от един и същи сектор, които често се познават една-друга и във всчки случаи са лесно откриваеми). Изобщо некласираният проект е еднозначен провал също в 95% от случаите. Едва в 5 - екипът има сили и подкрепа от колегите си - да се сети, че това е проект не само и единствено "за да се вземат тези пари", а за да се "направят едни неща, за които са нужни Х пари".  Рядкост е мисленето по посока: ако нещата за правене са важни - най-вероятно за тях съществуват и други източници на финансиране от току-що приключилата програма; ако вече имаме разработен проект - то  сме си спестили много време за представянето на нашата идея пред останалите възможни източници на финансиране; ако не можем наведнъж да направим замисленото, нека видим  можем ли на части - това ще ни позволи да търсим източници на финансиране за по-малки суми и т.н. и т.н.

Сори за дългия коментар.  Просто от сърце ненавиждам, когато между хората с претенции за повече опит и хората с по-малко опит тече информация от типа  "Търсете фирми с които да Ви мине проектчето". Намирам го и безотговорно и безсмислено едновременно и крайно неуважително към хората, вложили труд, ум и сърце в изработването на училищен проект - особено на училищен. Ако вие не вярвате в проекта си - не го пишете изобщо. Другото са пълни глупости. Това пък ви е съвет от мен. От 1999 г. до днес съм написала изцяло 42 проекта и съм участвала в писането части от още 46. Не знам "тайните думи", за които Куини споменава. Което не е попречило на 28 проекта от първата група и 15 проекта от втората да си спечелят финансирането от първата програма, на която са представени. Всеки неспечелил финансиране проект ме е научил на важни неща.

Мария, благодаря за дългия коментар. Подейства ми успокояващо.

Слуховете, че проектите печелят, ако се действа по втория начин, ги уловихме още, докато пишехме проекта. Неприятни са, но не сме си позволили да ни демотивират. Постарахме се, доколкото можем, да попълним формуляра според изискванията. Определено имаше разминаване в някои инструкции, дадени по време на различните обучителни курсове по проектите, което ни вкара в голямо чудене и колебаене как да подходим в конкретния случай.

Много си харесваме проекта и целта в никакъв случай не е само и единствено финансирането. Убедени сме, че с нашия проект бихме могли да запълним една огромна празнина в живота на нашето училище, да задоволим една сериозна потребност на ученици и родители, като в същото време и учителите почувстват удовлетвореност, защото макар и с малки възнаграждения, техният труд ще бъде заплатен.

Изобщо не сме се целили в големи суми. Даже напротив - много ни е скромен бюджетът. Поискали сме само най-необходимото.

Ако не бъде одобрен проектът ни, ще поискаме да узнаем мотивите за това, както и да сравним с успешни такива в други училища.

Колеги,аз не съм много наясно с нещата, което ще проличи и от въпросите ми, но определено се интересувамот тези проекти, и ще съм благодарна на малко информация.

Как се организират обучителни курсове по проекти?Къде?Кой ги организира?Тези обучителни курсове винаги с конкретен проект ли са свързани или са "по принцип"?

Благодаря предварително.

Ако има поне 12 кандидати, можем с колегите да организираме един курс за блог Образование през втората половина на февруари (21-22 февруари) в София. Инфо за курса .

Ми екстра е работата.

Наемам се да каня лично колеги по страната където ходя да обучавам на Картофки за тази идея.

Само не ми е ясно кога ще се успее - ако сега ти хрумва - да се попълнят всичките преелестни 18 чаршафа с документи, така добре подготвени от нашите буквоеди - да не може никой нормален човек да се захване с това нещо....

:-(

 

Някой някъде беше казал "Искайте и ще ви бъде дадено!".

Та аз ИСКАМ, Ани.   

Павел,мисля си,че учителите сами трябва да осъзнаят полезността от осъвременяване на живота им в професионален план.

Дори много да искаш, на този етап ми се струва,че си имаш копче,а плат за балтон тепърва ще се търси.

Време е нужно,за по-естествен,балансиран преход.

И какви са точно предложенията учителите  да осъзнаят полезността от осъвременяване на живота им в професионален план?Не изключвам изключения.Първо обстановката покрай тях трябва да се осъвремени-навсякъде,за да се почувстват осъвременени и те...Мислите,действията,постъпките,средата,работното място,в къщи,дрехите....Още...Вариант-на чисто.Първо май е необходимо да се осъзнае полезността от учителите във обществото,на останалото самите учители ще се научат.Свикнали са .

Когато се работи от няколко посоки,по-бързо се стига до средата.Важно е да има намерение и действие.Няма да падне от небето-/Мислите,действията,постъпките,средата,работното място,в къщи,дрехите..../- сами трябва да се потрудим,за да го имаме.

А полезността на учителите в обществото ще се осъзнае-отвътре-навън.Обществото ще разбере полезността на учителите чрез техните действия, а не обратното.Човек търси добрата позиция за собственото си развитие и след това идва ползата за обществото.Поне, аз си мисля така.

Най-искрено и с уважение към различната гледна точка.

Човек когато "свикне " с дадена ситуация, според мен, е загубил рефлекс и гъвкавост към непрекъснато променящата се среда.

Не са различни гледните ни точки.Напротив,мисля точно по същия начин.Първо трябва да дадеш,след това да искаш.Ако има проблеми в образованието трябва да отворим вратичката към тях и да се решават.Аз така и не "свикнах" с дадената ситуация.Постоянно търся и намирам това,което искам да намеря...

Далето, извинявай, но обстановката се променя. Вярно не във всички училища и детски градини едновременно, но се променя. И в колкото повече санирани сгради с коректна дограма и неолющени коридори влизам, толкова повече демотивирани учители срещам. Две възможни обяснения ми хрумват: демотивацията е дълъг процес и ще се обръща също доста дълго време; няма пряка връзка между обстановката и мотивацията и така поправената обстановка - само зодълбочава демотивацията.  Във всички случаи, има какво да се прави, за да се въстанови енергията и оптимизма на учителите. Друг въпрос е дали "училище за учители" е нещото, което в момента ще се зарадва на интерес и подкрепа от достатъчен брой учители. И дали ще остане кой да инициира правенето на такова - когато са налице условия.

Ако знаеш колко си права,Мария?Получава се един парадокс.Отвън сградата лъскава,отвътре обстановка от преди....години.Аз лично се стремя постоянно да уча и все си мисля,че има още много да уча....Сигурно обичам да си уча,нямам друго обяснение за това си желание...

Моят курс ще е насочен тъкмо към "вратичките", daleto. Повече отворени вратички - по-бърза и качествена промяна!

Първият ред "вратички" за отваряне са чувството ви за безпомощност и безсилие. После ще е ред на неразбирането на цялото, на ближния, на директора, на колегата; и на страха от промяната. (Говоря общо, а не конкретно за теб или zaedno, които сте показали позитивното си отношение към промяната!)

Много хубава тема! Мисля, че на първо място учителите трябва да бъдат обучени да работят по проекти (оставям настрана обучението по работа с компютър и знаене на английски език). Такива умения за съжаление липсват повсеместно.  А бъдещето на училището е тъкмо в тази насока - превръщането му в институция за образователен и културен мениджмънт. Аз също много бих искал да добия познания в тази област.

Павел, да си попитам аз, ако може?

Тези две вратички- към промяна на чувството за безпомощност и безсилие, как ще се отворят към окръжаващия ни свят,защото аз си имам помощ и сили. Поискала съм- получила съм, а и наблюдавам пишещите тук също са се настанили вече в две хубави стаи на сила и вяра.

Искаш да помогнеш на учителите, да видят тези врати ли?

Не е ли обратен процеса? - Този, който търси-намира.

А за "страхливата" врата,- тя се отваря с Любов-Безгранична Любов,която можем да потърсим вътре в нас.

 

 

Stormbringer попада право в целта, която отдавна ми витае, но той я забоде - точно проектната култура е това, което трябва на бг учител. Мислене в посока проекти - така ще могат да научат и учениците си да разработват уроците в проекти - както е по целия цивилизован свят в момента.  От първи клас 5-годишните деца в Брюкселско училище чертаят един час план на квартала, а втория час отиват самостоятелно (учителката е зад гърба им)  да открият сергията с ябълките по начертания план! Това са елементарни граждански умения, които се учат в училище. То е за това.

Но да видим как да се обучат у нас учителите на проекти?

Ние, философите, трябва да го преподаваме това умение по Свят и личност в 12 клас - приложен предмет от 6 години в бг училище, чиято цел е "ученикът да разработи проект".

Познайте как се води в училище това чудо в масовия му вариант! Като .... научния комунизъм преди години, сего европеистика - по един изсмукан от пръстите учебник на социолози или дори по много по-доброто Помагало на Иван Колев - четат се лекции от учителя, разказват се уроците за структури на ЕС и други дрън-дрън и това си е.

А бяхме обучавани от създателите н програмата - хора от СУ Климент Охридстки начело с проф. Александър Андонов - поне 3 пъти от 2002 година.

Всуе. Няма изобщо разбиране за проектно мислене. Ами като всичко е на теория?!

Питам аз - толкова ли беше трудно да се включат в преподаването учителите по английски, които имат богат опит с програмите Коменски и са писали проекти, и са ги координирали - това са 200-300 проекта всяка година поне от 2000 досега.

Ма кой му пука? ...

Като един от тези учители още през 2003  реших, че трябва да сторя нещо и го сторих. :-)

Друг е въпросът какво ми струваше, ама ще ви разправям насаме, че тук Мария Донкова вика, че сме пишели по стените на Министерския съвет... :-)))))))))))

Тази тема търпи много размисъл, обаче, не е ли така?!

 

 

Павка, мисля, че в идеята има хляб. Но има и много за обмисляне.

Само моля те, не очаквай масов наплив. Не и в началото. Първите участници ще бъдат по- скоро ентусиасти, от колкото хора, убедени в практическата полза от едно такова обучение.

Май ни е време да се срещаме?  Ани, мен ме ужасява, че ентусиастите нямат нужда от убеденост в практическата полза, а онези които знаят за практическата полза - нямат ентусиазъм. "Залудо работи, залудо не стой" е най-гибелната ни народна мъдрост. И по проверени данни се среща само у нас.

Здравей Павка,

Искам да ти кажа, а и на всички учители, че финансиране на  обучения на  учители и директори по ОП РЧР  НЕ МОГАТ да се правят!!!

По  "процедурата   на директно предоставяне" на конкретни бенефициенти  по  ПМСсе предоставят пари по тази прграма на  дирекции и структурни звена на МОН. За съжаление МОН не е публикувало "Вътрешни правила за пряко финансиране на конкретни бенефициенти" в сайта си, което е задължително съгласно   121 ПМС -чл.9 ал.3.

 

 По стар обичай /когато учителите са в отпуск  и не им  е в полезрението  какво се случва в образователната система/ МОН  МОН стартира 6 процедури за директно предоставяне (за конкретни бенефициенти) за безвъзмездно финансиране на обща стойност 104 636 905 лв. , който ще получат :

1. „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в образованието”
(Приоритетна ос 3: Основна област на интервенция 3.1)
Общ бюджет: 39 116 600 лв.
Конкретен бенефициент: МОН чрез дирекция „Информационни и комуникационни технологии в образованието”
Програмата е насочена към: ученици, студенти, учители, преподаватели, научни работници, родители, ръководен и административен персонал в училищата и висшите училища.

2. „Повишаване на квалификацията и създаване на условия за кариерно развитие на учителите, преподавателите във ВУ и директорите”
(Приоритетна ос 3: Основна област на интервенция 3.1)
Общ бюджет: 9 779 150 лв.
Конкретни бенефициенти:
Компонент 1: МОН чрез дирекция „Квалификация и кариерно развитие”
Компонент 2: Национален институт за обучение на директори
Компонент 3: МОН чрез дирекция „Политика във висшето образование”
Програмата е насочена към: учители, преподаватели, педагогически кадри в училищата, детските градини и извънучилищните педагогически учреждения, директори, помощник-директори на образователни институции и желаещи да придобият директорска правоспособност

3. „Подпомагане въвеждането на делегирани бюджети”
(Приоритетна ос 3: Основна област на интервенция 3.2)
Общ бюджет: 7 823 320 лв.
Конкретен бенефициент: МОН чрез дирекция ”Финанси”
Програмата е насочена към: служители в образователни и обучителни институции

4. „Разработване на система за оценка качеството на средното образование и рейтингова система за висшите училища в Република България”
(Приоритетна ос 3: Основна област на интервенция 3.2)
Общ бюджет: 3 911 660 лв.
Конкретни бенефициенти:
Компонент 1: Център за контрол и оценка на качеството на образованието
Компонент 2: МОН чрез дирекция „Политика във висшето образование”
Програмата е насочена към: обучаеми, служители в образователни и обучителни институции (включително оценители), обучаващи, работодатели

5. „Образователни услуги за ученици, изоставащи от учебния материал и деца с изявени дарби”
(Приоритетна ос 4: Основна област на интервенция 4.1 – за Компонент 1 и Основна област на интервенция 4.2 – за Компонент 2)
Общ бюджет: 4 889 575 лв.
Конкретни бенефициенти:
Компонент 1: МОН чрез дирекция „Политика в общото образование”
Компонент 2: МОН чрез дирекция „Образователна среда и образователна интеграция”
Програмата е насочена към: деца в предучилищна възраст, ученици от 1 до 4 клас по Компонент 1, ученици от 5 до 10 клас по Компонент 2, учители и педагогически съветници

6. „Студентски стипендии за равен достъп до образование и повишаване на мотивацията за по-добри резултати”
(Приоритетна ос 4: Основна област на интервенция 4.2)
Общ бюджет: 39 116 600 лв.
Конкретен бенефициент: МОН чрез дирекция ”Студенти, докторанти и специализанти”
Програмата е насочена към: студенти в редовна форма на обучение във всички висши училища.

 

 

Здравей, Нина!  

Благодаря ти за информацията!

Въпрос: Защо казваш, че по Оперативна програма "Развитие на човешкия ресурс" (ОП РЧР) обучения на  учители и директори не могат да се правят? Опитвала ли си? Питам защото в документа "Насоки за кандидатстване" на стр. 13 изрично е записано, че ...

"Държавни служители или други служители/работници на държавната и местната администрация, независимо от поста, който заемат, не могат да са част от целевата група по настоящата Схема и за тях не се предвиждат разходи."

..., но учителят не е "държавен служител" нито е "работник в администрацията" на държавно или местно ниво.

   Моля те, уточни. Че е важно.

---

   Като гледам 6-те процедури на МОН, не успявам да идентифицирам една, в която да се впише нашето училище. Някой тук успява ли? Има ли някой, който вече е реализирал подобно нещо - формиране на учители? Как е финансирал начинанието?

---

Ани,

   Давам си сметка и не очаквам "масов наплив", очаквам  именно "първите участници да бъдат по-скоро ентусиасти, от колкото хора, убедени в практическата полза от едно такова обучение". Мислех си първите ученици в моето училище да сте вие - хората, с които общувам тук.

За оценка на проектите, разработени от горепосочените дирекции и структурни звена, МОН обяви конкурс за оценители. Няма да крия, че кандидатствах, но  не съм в списъка на одобрените..:)  Списъкът се  одобрява от министър Д. Вълчев, а критериите за подбор и оценка на кандидатите са ведомствена тайна :)

 

Но не са тайна имената на оценителите и ако блогаджиите познават някой от списъка, моля да пише :)

 

I.        BG051PO001/3.1-01 „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в образованието”

Титуляри:                                                                      

1. Иван Колев Койчев                              

2. Валентин Стефанов Кисимов                        

3. Радослав Димов Павлов                               

Заместници:

1. Галина Димитрова Момчева – Гърдева

2. Ирена Иванова Иванова

3. Александър Тодоров Григоров

 

II.BG051PO001/3.1-02 „Повишаване на квалификацията и създаване на условия за кариерно развитие на учителите, преподавателите във ВУ и директорите”

Титуляри:                                                                                  

1.Таня Захариева Луканова                                           

2. Катя Крачунова Резашка – Владимирова              

3. Георги Борисов Симеонов     

4. Магдалена Василева Аткова                                                            

5. Ганка Василева Симеонова

6. Теменужка Нинова Попхристова

7. Емилиана Михайлова Димитрова                 

8.Силвия Илиева Цветанска                             

9. Десислава Георгиева Стоилова

Заместници:

1. Татяна Стефанова Хубенова – Делисивкова

2. Диана Ангелова Иванова

3. Марина Костадинова Тошева

4. Лиана Миладинова Миладинова

5. Зоя Воиславова Асенова

6.Татяна Иванова Петрова

7.Милен Венциславов Димитров

8.Катя Трифонова Димитрова

9.Веска Христова Вардарева-Донева

 

III.BG051PO001/3.2-02 „Подпомагане въвеждането на делегирани бюджети”

Титуляри:                                                                      

1. Николай Йорданов Георгиев             

2. Илияна Йорданова Владова             

3.Анета Владимирова Ангелова                       

     Заместници:

1. Миглена Петрова Маноилова

2. Елена Димитрова Терзиева

3.Ралица Асенчова Новоселска

 

IV.BG051PO001/3.2-01 „Разработване на система за оценка качеството на средното образование и рейтингова система за висшите училища в Република България”

- компонент 1 „Разработване на стандарти за вътрешно и външно оценяване”

Титуляри:                                                                                  

1.      Маргарита Петрова Гатева             

2.      Камелия Петкова Денчева                           

3.      Галина Евденова Гоцова

4. Геновева Жечева Жечева                                        

5. Георги Димитров Апостолов                         

6. Любов Найденова Попова     

Заместници:

1. Росица Василева Константинова

2. Ирина Ангелова Кънчева

     3. Красимира Венелинова Василева

4. Ренета Ванкова Божанкова

5. Надя Христова Колчева

6. Стефан Василев Котов

 

 

 

V.BG051PO001-4.1.02 „Образователни услуги за ученици, изоставащи от учебния материал и деца с изявени дарби”

 

Титуляри:                                                                                  

1. Неделчо Иванов Неделчев                                       

2. Камелия Петкова Цветкова – Недялкова              

3. Надя Василева Иванова        

4. Паулина Илиева Нинова                                 

5. Анастасия Николаева Пашова                                 

6. Илиян Йорданов Томов          

Заместници:

1.Тодор Митев Тодоров

2. Мерал Неджати Мехмед

3. Йонка Петрова Първанова

4. Антоанета Николаева Попхлебарова

5. Валерия Атанасова Нинова

6. Таня Миткова Иванова

 

VI.BG051PO001-4.2.02 „Студентски стипендии за равен достъп до образование и повишаване на мотивацията за по-добри резултати”

Титуляри:                                                                                  

1.      Силвия Христова Илиева                                        

2.      Соня Дакова Чипева                                     

3.      Камелия Стойкова Йотовска                                  

Заместници:

1. Михаил Стоянов Мирчев

2. Мариета Иванова Попова

3. Сотир Николов Сотиров

 

Вглеждайки си по-добре, открих програмата за финансиране на нашето училище --> II. BG051PO001/3.1-02 „Повишаване на квалификацията и създаване на условия за кариерно развитие на учителите, преподавателите във ВУ и директорите”. 

В частта й „Повишаване на квалификацията и създаване на условия за кариерно развитие на учителите ... ".

---

Да, Мария.

И аз мисля, че "е дошло времето да се срещнем". През октомври, когато ще съм по оста София - Пловдив - Смолян?

Отговарям на Павката:

Финансиране  на проекти  за   държавните  администрации се съществява по  оперативна програма Административен капацитет -бенефициенти са общини, съдилища, агенции  и др.  Управляващ орган  е министерството на държавната администрация, а що се отнася за   капацитета на образователните институции /училища, ВУЗ, ЦПО/   Управляващия орган е министерството на труда и соц. политика/ МТСП/  .  МОН е  Междинно звено/ или по-точно Дирекция "Структурни фондове и международни образователни програми" и   има разработена  годишна индикативна програма за финансиране на дейности по различните приоритетни оси. Изтегли я от тук

Там са определени  бенефициентите и размера на безвъзмездното финансиране!

Аз определено не приемам   една дирекция на МОН да оценява и финансира проекти на друга дирекция на МОН, а министъра да одобрява оценителите на проекти!

Но..така са си направили схемата  за усвояване на еврофондовете...:)

След като делегираха бюджетите на директорите, редно е да им делегират и правата да организират   квалификации на персонала и на конкурсен принцип да се предоставя финансиране! Но това не се случва...:) Сещаш се защо, нали? 

 

Конкурсът за проекти, за който писа в началото- Междинно звено е Агенцията по заетостта и  тя си разработва  насоките/правилата/за финансиране - работодатели /бизнес сферата/, социални партнъори и т.н.

Дано съм успяла да ти обясня защо  не може да се кандидатства за квалификация на училищния персонал ! :)

Мисля, че разбирам, но не съвсем.

Ето какво ми е ясно до този момент от твоите обяснения:

1. По програма "Административен капацитет" бенефициенти са общини, съдилища, агенции  и др.  Управляващ орган  е министерството на държавната администрация.

2. За капацитета на образователните институции - училища, ВУЗ, ЦПО -   Управляващия орган е министерството на труда и соц. политика (МТСП). По коя програма пак  "Административен капацитет"?

3. МОН е междинно (следващо) звено по точка 2 тук. Ще рече, че чрез дирекцията си "Структурни фондове и международни образователни програми" финансира проекти, които е счела за "отговарящи на изискванията".

4. Критериите и процедурите за оценка на проектите са публикувани от МОН. Къде?

Ето какво намирам в сайта на Дирекция "Структурни фондове и международни образователни програми" на МОН

 

---------

КОЙ МОЖЕ ДА КАНДИДАТСТВА

 

Бенефициентите по Приоритетните направления на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси, за които отговаря Министерство на образованието и науката са както следва:

Приоритетно направление 3: Подобряване на качеството на образованието и обучението в съответствие с потребностите на пазара на труда за изграждане на икономика, основана на знанието

3.1. Подобряване на качеството на услугите в образованието и обучението

Бенефициенти: МОН, НАПОО, ЦКОКО, НАЦИД, ЦИОО, ЦРЧР, Национален педагогически център, Национален институт за обучение на директори, образователни, обучителни и научни институции, научни организации, социално-икономически партньори, центрове за професионално обучение, общини.

3. 2. Модернизация на системата за образование и обучение

Бенефициенти: МОН,НАПОО, НАОА, ЦКОКО, ЦИОО, НАЦИД, ЦРЧР, Национален педагогически център, Национален институт за обучение на директори, образователни, обучителни и научни институции, социално-икономически партньори, НПО, училищни настоятелства, общини.

3. 3. Укрепване на връзките между институциите за образование и обучение, научноизследователския сектор и бизнеса
Бенефициенти: МОН, НАОА, НАПОО, НАЦИД, Център за учебно-тренировъчни фирми в средните професионални училища, научни институции и центрове, образователни и обучителни институции, работодатели, браншови организации, общини

:) Павка,

това е Оперативната програма Развитие на човещки ресурси  и по-точно си копнал приоритетна ос 3 :)

Именно по  тази ос има подприоритети

 3.1-Подобряване на качеството на услугите в образованието и обучението

3.2-Модернизация на системата за образование и обучение

И по тези подприоритетни оси има обявена процедура за пряко финансиране на бенефициент-МОН с дирекциите си и НПЦ и института за директори в Банкя!

3.1-01 „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в образованието”

3.1-02 „Повишаване на квалификацията и създаване на условия за кариерно развитие на учителите, преподавателите във ВУ и директорите”

3.2-02 „Подпомагане въвеждането на делегирани бюджети”

Другите допустими бенефициенти по приоритетна ос 3 с подприоритет 3.1 и 3.2 , които си посочил /НПО, настоятелства и общини/ са   елиминирани!!! Те няма да бъдат допуснати, докато е на власт това правителство, което не желае да децентрализира образователната система!

 

Павка, така е!

3. МОН е междинно (следващо) звено по ОП РЧР, а МТСП е Управляващ орган по програмата. Това ще рече, че чрез дирекцията си "Структурни фондове и международни образователни програми"  МОН финансира проекти, които е счело за "отговарящи на изискванията".

 Критериите и процедурите за оценка на проектите  НЕ СА са публикувани в сайта на МОН.  Питаш  "Къде?"  Отговарям ти-НЯМА ГИ ПУБЛИКУВАНИ!

Ако искаш  да ги получиш-ще  ти  ги  пратя по пощата, за да не задръствам блога...Въпреки че писах  още през май за това  предстоящо  непрозрачно пряко /без конкурси/ финансиране, никой от блогерите-учители  не прояви интерес...

Павка, :)

 мисля,  че това трябва да се прочете от всеки учител!

А това е за теб -любопиткоооо :))))

 

Колко много информация накуп, Нина!

Благодаря ти! Имам какво да чета в близкия месец ...

Знаеш ли, не се учудвам, че учителите проспиват новините и фактите за непрозрачните конкурси. Не им е до това, а и ... информацията е много разхвърляна. Онези, които можем да намерим информация и да прозрем какво седи зад нея, сме ние, хората ... извън класните стаи, ... с малко повече време за проучване, с един компютър на разположение, с постоянен и бърз интернет.

Ти казваш, че докато правителството е това, не можем да се надяваме на достъп до европейски парички? И все пак аз бих пробвал. Ако не за друго, за да ни е като генерална репетиция, за постъпките пред другото правителство. Не мислиш ли, че е добра идея?

Знаеш ли, аз съм далеч от мисълта, че управляващите са загрижени за българското образование, обаче съвсем тъпи не са. За да се изпъчат пред Европейския съюз с "добре свършена работа", според мен, сега са склонни да направят изключение и да пуснат аванта на активното гражданство. Само с козметична цел. Подчертавам!

Така че аз казвам да пробваме. Да се подготвим! Натрупаният опит не е никога излишен. А?

Павка, има учители, които не проспиват новините (включително и аз) , но ... на мен ми липсват мноооого компетенции и колкото и да се опитвам да се самообразовам, някак не мога да наваксам самостоятелно. Едва ли съм само аз.Така че, вие, чудесните хора извън класните стаи, които все още вярвате в нас - направете го, помогнете ни. Знаете, че не е трудно да се помогне на хора, които искат да им бъде помогнато. Ако знаех точно как да се оправя с всичките тези документи, досега да съм го направила. Ама стигнах само до Коменски ... и ми е нужно още много да уча.

Веда, Веда, Коменски е голяяяяма школа!

:-)

Павка, на този документ стр. 19 пише, че Срокът за представяне на проектното предложение е 30 юли 2008 година, 16 часа!

 

;) Куриози:

Наскоро директор на столично училище  ни потърси с оплакване, че в МОН не искали да приемат проекта му за  изоставащите ученици и искаше помощ от нас да му "пробутаме" проекта като НПО....:)

Преди  месец  разговарях с човек, работещ в една от дирекциите-бенефициент  и той не знаеше, че трябва да пишат проект. След като попитал колегите си, разбрал, че шефа на дирекцията го пишел проекта..:)

Един от бенефициентите на пряката безвъзмездна помощ -НИОД,  от 8 юли  до момента  е в  процедура - конкурс  за избор на директор и до 7 август е срока за подаване на документи...:)

И един  въпрос-кой, кога и как събра информация и данни за разработване на проектно предложение, след като на  30 май Дирекция  "Структурни фондове и международни образователни програми” покани дирекциите в  5 дневен срок да  "заявят интерес" за 39 милиона лв.:))

MariaD, би ли могла да ми кажеш защо само по модул "Ритуализация" може да се кандидатства, в програмата е посочен и модул свързан със състезания; и още, какъв е този срок - 20 септември??? На работа сме от 1.09, доде ни кажат и виж че срока изтекал? Или това е целенасочено?

Много добре си им писал, Павка!

Ще чакаме отговор. Мисля, че още не са стартирали доста програми.

@marina - Не мога да кажа защо само модул ритуализация е отворен.  Предпологам, че има най-проста схема за оценяване или хората от Дирекцията, която отговаря за него са си свършили работата по-рано от колегите си. По отношение на сроковете проблемът - не е само в достъпните за вас програми. Има хроничен проблем със сроковете на финансиращите програми в България. Никога не са съобразени с най-подходящото време за извършване на дейностите, които се преполага да се финансират. Винаги са - каквите са удобни на администрацята, която обслужва програмите. И нещо важно, което ви дразни излишно - никой няма "да ви каже". В историята с финансирането за проекти нещата стоят по обратния начин. Вие имате идея, вие се интересувате къде има финансиране. На стопаните на финансирането работата им е да държат публично достъпна информацията.

@Павка - Дирекция Структурни фондове на МОН е казала, че до края на 2009 трябва да приключат проектите, които бяха одобрени на първата сесия през 2007 г. Срокът на сесията беше 2,5 месеца. Поцедурата по одобрението на проектите беше 9 месеца. Забавянето направи невъзможно да се осъществят 18 и 24  месечните одобрени проекти. Тези проекти започват да се оъществяват едва от края на юли 2008 - т.е. 7 месеца по късно от планирото начало. И се наложи инициаторите да си преработят целите календари на дейностите, така че да се вместят в 14-15 месеца.

@Нина, заявяването на интерес интерес е 1 стр. писмо с 1 изречение. Никакъв проблем няма да се заяви интерес за 5 дни. Част е от процедурата на ЕСФ при пряко договаряне. След като "заявят интерес" дирекциите получават покана да си направят Проектни предложения. Това е фазата до края на юли. Сега тече фазтата на оценка и одобрение на въпросните предложения на дирекции и звена.

Здравейте,колеги! Участвахме с проект в първата сесия на програма "Развитие на човешките ресурси", не спечелихме. Мисля че допуснахме кардинална и в същото време наивна грешка . От училището изпратихме два проекта, нашия  по "Да направим училището привлекателно за младите хора" и втори по професионално направление.Не се конкурирайте никота с професионалното направление във вашето училище. Тези проекти се оказаха малко и те печелят. Мога да споделя и други неща, нашия екип осъществи един проект, но и един не спечели, имаме опит.Може да поискате помощ тук.

Благодаря ти, mimaor!

Ще имам в предвид всичко, което казваш, ... като му дойде времето.

При всички положения моите/ нашите усилия ще са по направление "повишаване на професионалните умения на учители и директори".

Да, да, да!

eTwinning е най-сладкият европейски портал за проекти!

:-)

Няма формуляри-чаршафи за разписване до смърт, няма треперене че ще ти отиде целия труд понеже ти нямало някаква декларация за невинност, примерно!

;-)

Влизаш в базата данни, харесваш си проект, разменяш си няколко писма с партньора учител от някъде в Европа и - ако се харесате - почвате да си бродирате проектчето с дечицата по интернет - ще стане точно такъв, какъвто си го направите! И в часовете, разбира се! Това е целта на програмата - да е интересно на децата в клас! Хубаво е да се отрази и в разпределението есента. Тъй че наистина е по-добре отсега да се огледа за проекти в базата на еТуининг...

Пък ако някой директор или инспектор още си позволява да задава въпроси защо европроект в законната училищна програма - пратете го незабавно да пасе гъски, че вече просто няма време, аман от динозаври и неандерталци, станахме за срам на Европа.

На добър час с eTwinni-i-i-i-i-i-ng!

 

 

 

 

 

Благодаря за изчерпателната информация :) За вашия портал сме чували и преди. Ананан още отдавна сподели тук своите прекрасни впечатления от работата си с вас, което е най-добрата реклама, защото е на базата на личния опит.

На Добър час!- с вдъхновение,фантазия и сила!- до осъществяването и у нас на Новото образование! :О)ал

Поздраявления за труда!
Но!
Четох , стигнах до тук:

"Като резултат от съветите, дадени от притежателите на образователни акции ...
Допитване до аборигенските водачи и членове на обществото.."

Много идеалистично...и чуждо ...очаквах друго...
Не повярвах!
Нямам препоръки.
За „вдъхновение” потърсих нещо, ето го:

СКРОМНИ ИДЕАЛИ

web | Под нашето небе

Днес понятия високи
възпитават се у нази;
чувам проповеди ази
за стремления широки,
за полети на духът,
за блага, права, свобода -
не се чуй, не е на мода
едничко нещичко - д ъ л г ъ т.

Чувам позиви всечасно
за успех в образованье,
за ламтеж към всепознанье,
към високо и прекрасно;
чувам позив за наука -
дар божествен, - не е чут
само един позив тука:
позив към светия т р у д.

Сейме жаждата за слава,
вредний яд на суетата,
сейм омразата, враждата
към световний строй, управа;
ненавист у нас вирее
към човека и света.
Едно чувство се не сее:
чувството на л ю б о в т а.

Всички суети световни
ний заемаме с охота,
с нужди трупаме живота;
наший кръгозор духовни
всеки ден забогатява
със печалби от прогрес. . .
Едно нещо там остава
чуждо - чувството за ч е с т.

Дълг, Чест, Милост, Труд упорни -
ето ни лозинки нови,
ето здравите основи
на напредък благотворни!
Нек в душевни си скрижали
де ги впишем, съхраним
и на наште идеали
в първий ред да ги държим!

    Скъпи приятели,
    Истински съм щастлив да Ви поздравя за успеха в работата по оценъчното търсене, подготовката и представянето в блога  на документ, образец от   световните практики в сферата на Образованието, отражение на които се явява програмата "Всяко дете научава. Всяко дете успява". Искренно се надявам публикацията да предизвика жив интерес и да бъде оценена по достойнство.
    Защо участвам в блог "Образование"?
    Именно поради кипежът на умовете и търсенето (предлагането) на решения, освен споделянето на проблемите като такива! Едното е за бъдещето, другото е от миналото!
    Г-н Тасев,
    Намирам, че сме тук за да търсим възможни решения. И първо за да оценим и да се включим в труда. Да, днес имаме прекрасната възможност да прочетем на кирилица един документ, ценен в отправността си, като възможна практика. Да, тези - поне според мен, добри практики не са като родните ни, а аборигенските водачи не са населяващи родината ни, но това вече не е причина, да не обменяме същият този опит, а още повече, след като той е доказал в световно съпоставим план жизнеността си.
   Тук аз виждам за пръв път в толкова красиво, изряден вид представяне на това как някой, хора наши съвременици, разбират проблемите и още повече намират възможни решения в рамките на едно прогресивно Образование.
    Скъпи съблогери,
    Занимаващите се с когнитивна наука добре знаят, че в търсенето си на възможни решения, човешкият интелект от базисни правила, в случаи за разрешаване на задачи при невъзможност да се подредят всички потенциално възможни решения, въпреки това подсказва възможни решения, но те не гарантират готови решения. От тук на нас ни се отдава да използваме евристики. Ние дълбоко познаваме стратегията на "разделяй и владей", т.е. анализ на средствата и целите.
    От перспективата на документа, поне аз намирам е възможно да открием възможен подход на използването на аналогия, до там до където това е възможно и от там, работа в "обратен ред". А в "обратен ред", защото след като сме започнали с познанието за желания резултат, или целевото състояние, ще трябва да вървим назад към изходното или първоначалното състояние.
-------------------------------- 
    Предлагам Ви да усилим креативността си.
    "Мозъкът преработва 400 млрд. бита информация, а осъзнаваме само 2000, това означава, че реалността се случва през цялото време в мозъка. Той приема информацията, но не сме я интегрирали. Но ако разполагаме с познание и информация извън кутията на условността ние сливаме квантовата физика с неврофизиологията. От мозъка се иска да разсъждава. От нас се иска да разсъждаваме върху това и да изследваме вероятностите, възможностите и потенциалите и да асоциираме онова, което знаем с онова, което сме придобили от опит и го повтаряме отново и отново. Тогава мозъкът ще започне да интегрира две независими невронни мрежи и да създава едно ново виждане. Това виждане ще е като че сте взели фенерче и с него осветявате тези 2 000 бита информация, свързани с тялото ви, и средата ни и времето и го местите леко в тъмното и видите нещо ново. Това се нарича осъзнаване."
-------------------------------------
    За това, аз намирам за ключови думите осъзнаване и нов образ в опитът ни да погледнем документа за пръв път.

Илко,

Нашите идеали са ясни. Не ни бяха съвсем ясни детайлите по работата ни, чрез която да ги реализираме. Затова и черпим от чуждия опит, и искаме вашето мнение.

Благодаря ти за забележките! Нанесох веднага поправките, които правят текста ... "по-близък" .

И аз искам да добавя нещо в този дух. Документът, който виждате пред вас би трябвало да стане нещо като образец за нас.
За това колеги, моля ви да го прочетете внимателно и да изкажете мненията си - какво от написаното бихте искали да видите реализирано и в България. Според мен полезните идеи, които можем а "заемем" не са малко.

До момента документът "Всяко дете научава. Всяко дете успява"е бил прочетен 250 пъти. 

За последните 12 месеца документът е бил посещаван/четен 323 пъти. По месеци...

Павле, момче образовано, младо, идеалистично. Бях ти писал в едно открито писмо до теб http://bglog.net/blog/swetew/site/posts/?bid=13664 , че от "камбанарията" на Европа нещата разглеждат доста различни. Но тук, тук в България мизерията е пълна. Какво предизвика неуспешната, провалена, предадена от синдикатите учителска стачка? Делегираните бюджети(чух, че ги наричат "отмъщението на министъра")!
Заради тях паралелките трябва да се окрупнят. Държавата вече осигурява бюджет на брой ученици, а не на учителски нормативи. И вместо с 20-25 ученика, както е по норматив, училищата сами ще се принудят да съставят паралелки с по 30 и повече учащи се. А как ще се работи в подобни класове - не ми се мисли!
Оттук и другото голямо следствие от стачката. Наесен ще има масови съкращения на учители! Поне двеста училища според министъра ще бъдат закрити. Други, като моето даскало ще се "обединяват" (но за това в отделен постинг). А освободеният сграден фонд услужливо се дава на частни учебни заведения с такси 2-3 хиляди лева на учебна година.
На всичата тая разруха ти противопоставяш един проект. Дали в МОН ще прочетат за "Новото образование"? Съмнително! Там не обичат да четат, а само да реализират финансирани европейски "проекти" и броят банкноти. И най-добрата схема, теория, модел се сблъсква с нашенската реалност.
Стачката миналата есен бе Рубикона на българското Образование. И най-големите оптимисти разбраха, че то върви на провал. За примери  - огледай постингите наоколо и новините, виж броя на свободните учителски места. И никакъв проект не може да спаси неизлечимо болната система!

Светльо,

Спомням си всяка дума от твоето миналогодишно писмо. Имам го в предвид и ти благодаря.

Новото образование няма допирни точки и не зависи от МОН. Това е една от най-силните му страни.

Новото образование не анализира сегашната обстановка и не я квалифицира по никакъв начин. То е огледало единствено на нашите най-светли и смели желания, то е образът на бъдещето. Но образ в детайли -  закони, информационни материали, процеси, процедури (нормите дисциплиниращи протичането на процесите), организационни структури и управленски механизми, формуляри за попълване и софтуер за внедряване. Всичко!

Къде съм казал, че ще лекуваме сегашната система, Светльо? Моето лично виждане е, че е по-удачна ... "схемата феникс".

     Павле, благодаря, че ми обръщаш такова внимание.Дочаках го това твое обещание и трябва да ти кажа, че не съм разочарована. Тъй като много рядко вече чета постингите в блога, чаках само да дойде 13. април. Виждам, че нещата са съвсем сериозни от твоя страна. Благодаря още веднъж! Ще си принтирам документа  и ще го прочета на спокойствие. Това, което прочетох до 11. страница, ме впечатли. Но ми се ще да го чета по-внимателно. Все пак не мога да давам оценка на недочетен материал. Казваш, че не зависи от МОН. Защо? Кой, всъщност, ще го прилага? Смятам, че тепърва ще го дискутираме и решаваме по него. Трябва ни време, за да го осмислим.
      Извини ме, но Светев си е много прав за някои неща. Той е малко "дръпнат", но така се държи човек, който милее за работата си и не е безразличен към глупостите, които твори онзи министър. Наистина в училище тепърва ще преодоляваме недообмислените "реформи" и псевдозагрижеността на обществото. Жалко е, че децата ни страдат.
    Колкото до помощта - имаш я!!!!!
     Поздрави!!!!!!!!!!!

Благодаря ти аз, Пърси! 

Нещата са сериозни, да. Прочети спокойно документа, после ще дискутираме, ще взаимстваме методи, ще копираме и адаптираме, ще добавяме и ще направим един такъв наш, български документ. И ти ще си сред авторите! Нещо повече - ти вече си, защото си сред хората, работили по публикуването на "Всяко дете научава. Всяко дете успява"! С обещанието, което ми измъкна през ноември, и с вярата ти в мен, която ме ангажира много.

Обади се когато си готова с коментар или питане. Разбрахме ли се?  

Повтарям и подчертавам, нещата не зависят от МОН. Погледни графиката най-горе тук. Върху коя част от процесите мислиш, че се разпростира влиянието/ властта на министерството? Върху всичкото?!! - Не ме карай да се смея. Кой ще го прилага - питаш? - Аз и ти!  

Направо продължавам  -

 Конкретен педагогически модел за създаване на тази
обществено необходима личност - УЧЕНИКЪТ на 21 век.
Негови характеристики са:

ранна самостоятелност,

непрекъснат стремеж към себопознание, себевладеене и развитие, към учене през целия живот,

партньор на учителя, с жизнена перспектива и оптимизъм,

с високи цели и идеали,

смел и антиконформист,

устойчив на трудности и неуспехи,

включен към решаването на проблемите на семейството, училището и обществото, включително човечеството, дори космически проблеми.

Речта на нашата ученическа Личност е ясна, точна, изразителна, комуникативна, емоционално-въздайстваща, музикална...

Той има умения и вкус към размишления, изследователски дух, активна жизнена позиция,

умения за създаване, проверка и развитие на хипотези,

критичност и самокритичност,

умение да разгараничава важното и трайното от маловажното и нетрайното,

умения за целеполагане на близките и далечните си дейности,

умения за вживяване в състоянето на другите хора.
.........................................................................................


За педагогическия модел на възпитателно-учебната дейност - после...

Всичко това е от книгата на Кубрат Томов
Новата култура на 21 век - 1993!
:-)

Супер цел! Не бих добавила/махала и дума. Не знам как ще се преборим да убедим хората, че има смисъл в такава цел да има "ведрина" "ентусиазъм" и "порив". Но трябва да намерим начин. На всяка цена.

И елементите на "педагогическия модел" на Ани/Кубрат Томов също изненадващо добре стоят. Само "с високи цели и идеали", ми образува напрежение. Не защото е лошо, а защото по принцип елементите на педогагическия модел трябва да конструират рамка и за избор на съдържание и за оценка на напредъка. И като стигна до оценката - винаги имам трудност да си представя, как аджеба ще преценим има ли детето има високи цели и идеали и кои са високи. Ама аз може и да съм нещо некомпетентна. Учителите ще помогнат наистина тук.

Високите цели и идеали са толкова забутани в прахта днес, че е добре навсякъде да се говори за тях.

За да си спомнят всички, че без тях едно поколение е загубено.

Високи цели и идеали имат група хора с осмислен стремеж да постигат духовни, обществено значими цели.
Как ще се измери наличието му в едно дете или цяло училище не съм сигурна, но  навярно както и другите критерии като смелост и активна жизнена позиция...

Макар, че не всичко подлежи на замерване с рулетка. Това не е топлоизолация.

Достатъчно е обществото чрез своите институции, включително училището, достатъчно ясно да каже и покаже на децата си, че очаква именно това поведение от тях.

Разбира се, не само чрез училището, а навсякъде, във всяка сфера.

Но това е въпрос на ОБЩЕСТВО. То трябва да го поиска.

Хайде, приятели! Време е да завъртим машината на Новото образование!
  От къде да започнем? - разбира се от държавата и семейството. За да се изпълни чудесното пожелание на Павел, трябва държавата много скоростно да трансформира семейната си политика - нека приеме закони и нормативни актове, подкрепящи и обгрижващи семейството в безкрайно отговорната му мисия да отгледа бъдещето на България. Нека се създадат отворени обществени центрове за обучение на родителите, което да започва още преди детето да се е родило, нека създаде възможност в своята образователна система децата да получават по-доброто от най-доброто - всичко това е въпрос на закони, финансова политика и активна държавническа мисъл. Нека медиите подкрепят държавата в нейните усилия, като популяризират добрия опит и отговорното отношение при отглеждането и възпитанието на деца, нека има достатъчно детски градини за всички деца и те да бъдат все по-отворени и гостоприемни за добронамерените родители.
   Какво ще правим с детските градини? Първо, ще искаме от директорите да ги управляват компетентно; второ: ще искаме там гарантирано да работят най-квалифицираните педагози; трето: ще искаме настоятелствата към градините да са действени, с активна гражданска позиция и активно да работят за подобряване на условията в тях. По отношение на обучението: ще се замислим точно такива ли държавни образователни изисквания трябва да имаме, не е ли по-добре да заложим повече на формирането на ценности, отколкото на натрупването на знания; ще огледаме хубавичко програмите и програмните системи и ще ги прецизираме, така че да дават възможност за формиране на личности и способности, а не на папагалчета. Ще заложим на развиване на емоционалната и социална интелигентност, на изграждане на комуникативни умения и основата на система от общочовешки морални ценности. Ще си коткаме родителите, ще ги уважаваме и ще ги привличаме за свои партньори, ще ги мотивираме да са активни в гражданската си позиция и да прекарват повече време с децата си. Ще се уважаваме взаимно и активно ще търсим приемственост между отделните образователни степени, като в центъра на всичко ще бъде Негово Величество Детето.
    На мен така ми харесва, а на вас?

Ани и Шели, като едни пролетни слънца сте. Благодаря за енергията, която никога не свършва при вас!

Ани, май имаме лек проблем с обществото. Какво е полезно да направим, ако случайно съмненията ни, че то е забравило напълно какво е висока цел се окажат верни?  Ще можем ли да образоваме неподрастващи индивиди - нещо като кратък речник на високите цели с примери (щото май понятието не се асоциира с нищо в момента)? Къде? В центровете, дето ги споменава Шели? Как ще минем през периода, в който влагаме много сили и сърце, но обществото още "не вдява", без да се разбягат всички свестни учители? Какъв антидот за болката и обидата, докато изградим подобаващото признание (и респективното му финансиране)? Кой ще работи с родителите, дето няма сами да потърсят липсващото им знание и можене? С останалите е много по-лесно. Какво ще правим със "сираците на гурбета" (самоотглеждащи се деца, чиито родители са на работа в друга държава)?

И, какво не му е наред на сегашното законодателство за семейството? Да не би да трябва да се проправят по-скоро системата за закрила на децата и наказателния кодекс - със санкции за престъпна небрежност на родителите? Може ли в 21 век държавата да има "семейна политика"?  Насред съмненията какво е семейство и близо вече 35% деца, родени и/или отглеждани в "семейства с 1 родител"?

Ами, не на всичко знам точния отговор, но за мен "образование"идва от смисъла на "придавам образ" - т.е. най-общо казано "образяването"е най-важната и сложна задача на общността от индивиди, за да се превърне тя в качествен екип от личности. Ако в едно общество образованието е мястото си и на нивото си, то това общество ще бъде проспериращо и по всички други параграфи. Под "семейство" разбирам единица от поне един възрастен и дете /за целите на нашата дискусия/, обвързани с емоционални, битови и социални отговорности. Държавата би трябвало да протежира като зеницата на окото си тази единица - икономически, законово и медийно. В нашия обществен случай повечето модули, в които семейството е поставено са "извади очички" - нянакъв миш-маш от права, отговорности, задължености и евентуални заплахи. Но си мисля, че въпреки всичко е полезно да поразсъждаваме как точно искаме да изглежда образователната ни система в цялата й структура.

Каква хубава дискусия само! 

Благодаря ви, Ани, Мария и Шели!

_ _ _ _ _ _ _ _ _ _

Разбира се, Ани.  

"Характеристиките на новата личност" се връзват чудесно с основната цел. Харесват ми, но отново се съгласявам с Мария, че "високите идеали" са малко рискована работа. Ако сме малко по-точни бихме могли да говорим за "стремеж за подобряване на света", ... мисля.

А за "обществото чрез своите институции, включително училището, трябва достатъчно ясно да каже и покаже на децата си, че очаква именно това поведение от тях." бих казал: За това работим! Обществото - това сме ние! Сега трябва да си подредим хубаво идеите и да ги сервираме и на другите, ако искаме да сме градивни.

- - - - - - - - -

Да, Шели. Ще се наложи да работим много и с родителите. Но ти вече си разбрала, че аз никак не вярвам, че ще "се създадат отворени обществени центрове за обучение на родителите" защото намирам тази безлична форма на глаголите  за ... направо вредна. Също толкова, колкото и ... надеждите и изискванията към държавата. На държвата не й пука за образованието! Нашите "дъжавници" не се инересуват от него. Топката е у нас! У НАС!

И ние ще я изиграем подобаващо, вярвай ми. Но засега дриблираме бавно, докато разберем как точно да го направим и кои са от нашия отбор, и кои от другия.

- - - - - - - - - - -

Колко много въпроси, Маря!  

И всичките до един - абсолютно основателни, но ... малко извън темата, която е Целите на училищното образование.

Като си изясним целите, излизаме с публикация "Прокламация на целите на Новото образоване" и започваме работата по постигането им ... целенасочено. Как точно ще стане? ... Всичко с времето си.   
(Провери си пощата, моля ти се.)

Павка, зажаднели сме в БГ (и не само) за простота и ясност. Според мен - образованието трябва да има ЕДНА цел. Написал си я прекрасно. Давай сега да питаме Куини дали може да направи проста анкета - с да и не и въпрос това ли е целта на образованието и да видим как ще се очетраят тукашните мнения. Ако позволяваш ще я сложа на нашия сайт също. Сложи я и на твоя, ще видя още кои приятели имат сайтове, четени от хора,които са заинтересувани страни в образованието. Ако учителите имат време - да си питат учениците в класа също как им звучи. Целта на образованието е важно според мен - децата да я разбират. И да я познават. Пък средствата - нека са много - по етапи, по групи деца (възрастови,  специфични таланти или нужди и пр.), по елменти на модела на личността на ученика.

Съгласен, Мария, но нека не бързаме много.

Основната цел е една - онази най-горе, и тук спор няма. Но има 15 цели, които я конкретизират. Изпратих на теб, Шели и Ани един документ, който ги описва фантастично. Погледни го и кажи какво мислиш, ОК?
(Важи и за вас, Ани и Шели.)

 За целите и таксономиите:

Училището като организация и дейности съответства на законодателството и културната среда, а клиентите го зачитат за субект, който произвежда образователни услуги. Чрез легитимността си училището може да представя своята мисия и цели и да намери поддържане от редицата фактори на средата и от самите негови членове.

Целите в образованието се делят на:

• най-общи цели( „стратегически”  цели- б.м.);
• общи цели;
• специфични цели;
• конкретни цели.

    Най- общите цели са формулирани в някои нормативни актове - В Новото образование в Прокламацията на целите на образованието, иначе в Закона за народната просвета (като условия), Правилника за приложение на закона за народната просвета, Закона за общообразователния минимум, учебния план и степента на образование.

     Дефинирането на различните видове общи цели на училището и целеполагането са елементи от функцията на планирането (по-горе в коментара, посочих за необходимостта от "управление чрез цели", посредством Национален (базов) Учебен план - ориентиран към резултатите - б.м.) . Чрез общите цели се интегрират и ориентират усилията на персонала, определят се стандартите, спрямо които се оценява, показва се какво да се прави и се мотивират членовете на организацията.

    Общите цели са тези на отделното училище. Те не трябва да са в противоречие с най-общите цели и ги съдържат в своя контекст иманентно. Целите на училището са базата на мисията на училището и на етапите и на етапите и степените на образование, които дава то. Целите в совето дефиниране, освен всичко това имат отношение и към обслужаването и към обслужването и удовлетворяването на образователните потребности на региона, в който се намира то и изискванията на потребителите като цяло.

      Целите на училището са свързани с категориите на детерминизма (причинност, закономерност, необходимост), но едновременно с това са епистемологическа и аксиологическа (ценностна) категория. Следователно, целите са конструкти и за да имат качество, тя трябва да се интерпретират като желани предвидени събития, към които се стремят човека, групата, организацията, обществото.

    Целите на училището са идеално предвиждане на резултата от дейностите в него. Те са още и обективен образец на функциониране, към който се стреми определена организация (каквато е училището), структурирано проектиране на връзката между изискванията на потребителите на образователните продукти и услуги и средствата за тяхното удовлетворяване.

Целите на училището изпълняват три основни функции. Първата се отнася до заобикалящата среда - връзки и взаимодействие с управленски структури, организации, групи, потребители и техните изисквания. Втората функция е до познанието и обхвата на вътрешни за училището дейности. Третата функция (присъдружна на втората) е да се осигури информация за членовете на организацията - насоките на действия, конкретизиране на тези действия, очаквани решения, външно мотивиране, последващи задачи и пр.

Видовете общи цели на училището могат да бъдат:

• дългосрочни (стратегически) цели - изразяват се с помощта на глаголи с обобщаващ характер, с по-абстракни понятия и общи термини. На тях трудно се намират измерители за реализация. Те са по-скоро изходна база за дефиниране на следващите видове цели;

• тактически...
• операционни цели (краткосрочни и текущи), които са свързани с конкретно определени и възложени задачи на дадени субекти (индивидуални или групови). МОгат да включват критерии и време за решение (изпълнение).
  

 Понякога целите влизат в противоречие и конкуранция една с друга. За да се избегне това се използват следните техники:

• отчитане на приоритети;

• достигане на целите поне на задоволително (най- ниско допустимо) равнище, за да няма фатални последици;
• последователно отделяне на внимание;
• ранжиране на целите;
• промяна на целите, но в изключителни случаи;
• отпадане на целите, поради неактуалност или изчерпване на достигането им.
  

  ---------------------------------------------------------------------

От тук за да продължим с елементите на Новото образование, както и за да се върнем към възможността да посочим, че учителят е в правоспособността си да планира (УПЛ),  реализира (УРЛ), контролира ( УКН ) и корегира (УКР) учебния процес, налага се да отговорим на въпроса:    Какви са качествата на училищните цели, независимо от техния вид?
    Качествата на училищните цели, независимо от техния вид са: обективност и валидност, структурираност, функционалност и надеждност. Всяко качество е съвкупност от свойства (индикации или признаци):

Качество:

Валидност:

Признаци:

•     обективност;
•     правилност;
•      истинност;
•      съгласуваност;
•       конкретна насоченост;
•       практическа ценност.

Надеждност:

Признаци:

•       точност;
•      устойчивост;
•       системност;
•       стабилност;
•       разбраност;
•      съхраненост.

Структурираност:

Признаци:

•     трайност;
•       консолидираност;
•       подреденост;
•       автономност;
•       правилност на изразяване;
•       прирастност.

Функционалност:

Признаци:

•   мобилност;
•     приложност;
•       интегрираност;
•       оперативност;
•       отвореност;
•     адаптивност.

 

Дадено качество може да бъде измерено и оценено ако отговаря на три задължителни изисквания: да бъде определено, да се изявява в поведението на дадена система, да се проявява в определена степен. Това означава, че качеството се отнася до събитието (състоянието) и продукта, а не до конструкта, фикцията.

Измерването на качеството е процес на приписване на числа върху обекти, при спазването на определени правила. Извършва се над наблюдаеми променливи, които са операционално определени чрез количествени термини. За да се извърши измерване е необходимо наличието на: обект и предмет на измерване, измервателни единици, субекти на измерването, методи на измерването, резултати на измерването.

Основните елементи на измерването са: наличие на дименсии (какво качество ще се измерва), набор от правила и процедури, наличие на някаква скала, която подрежда единиците наизмерване.

Оценяването на качеството е вид измерване и представлява процес на придаване или поставяне на стойности на нещо.

Качеството на процеса на образование като поредица от събития (състояния), качеството на неговите резултати, качеството на неговите съставляващи, истинността на събитията, които те отразяват може да бъде наблюдавана и измервана, т.е. описват се и се обесняват чрез обсервационни понятия, а не чрез различни фикции под формата на конструкти.

Оценяването на качеството на резултатите (постиженията) на учениците е процес на придаването им на определени стойности.

Оценката на качеството е резултат от оценяването, който е получен с научнообоснована методика и може да бъде проведен емпирично.

Инструментът за оценяванепо качество е шест степенна скала на Тейлър в континуум от: 

Качествена оценка

│─ недопустимо (лошо)

│─ критично (слабо)

│─ средно

│─ добро

│─ много добро

│─ оптимално

Количествена оценка

(1);(2);(3);(4);(5);(6)           

Ако оценителите и експертите оценяват качеството на резултатите от процеса на образователния процес, то оценката се субсумира като средна аретметична от свойствата за всяко едно качество по континуума на скалата.

    За ранжиране и дефиниране на конкретните образователни цели съществуват различни таксономии. В зависимост от насочеността към дадена сфера на учениковата личност се различават пет вида таксономии. Ще ви публикувам само две примерни таксономии:

---------------------------------------------------------------

 

Таксономия на когнитивните цели на обучението

В. Вандевелде

1. Знания.
2. Разбиране на:

2.1. Елементи.

2.2. Връзки.

2.3. Системи.

3. Приложение чрез:

3.1. Използване на елементи.

3.2. Приложение на връзки.

3.3. Решаване на обикновенни задачи.

3.4. Приложение на правила и общи елементарни закономерности.

3.5. Приложение на системи.

3.6. Изпълнение на поетите задължения.

3.7. Приложение на правила и решаване на общи комплексни задачи.

4. Анализ чрез:

4.1. Търсене на елементи.

4.2. Търсене на всички елементи от множеството.

4.3. Търсене на определени елементи.

4.4. Търсене на елементи в зависимост от външни фактори.

4.5. Търсене на елементи в зависимост от лични критерии.

4.6. Търсене на връзки.

4.7.Търсене на връзки в зависимост от външни критерии.

4.8. Търсене на определени връзки.

4.9. Търсене на връзки в зависимост от външни критерии.

4.10. Търсене на връзки в зависимост от лични критерии.

4.11. Търсене на системи.

4.12. Търсене на всички организационни принципи на системата.

4.13. Търсене на подходящ организационен принцип.

4.14. Търсене на непознат организационен принцип.

4.15. Търсене на евентуален организационен принцип.

1. Създаване (творчество):

5.1. Създаване на елементи.

5.2. Създаване на единични обикновени елементи.

5.3. Създаване на едининчни оригиналности.

5.4. Създаване на връзки.

5.5. Създаване на обикновен план за действие.

5.6. Създаване на оригинален план за действие.

5.7. Създаване на системи.

5.8. Дедукция на абстрактни предложения (идеи).

5.9. Дедукция на оригинални абстрактни предложения (идеи).

2. Преценка:

6.1. Преценка на връзките.

6.2. Преценка на системите.

 следва продължение ...

Ами, лично аз не вярвам, че някой в тукашната общност ще се почувства обиден. Нито, че отстраняването на мнението ти ще е от полза за когото/каквото и да било.

Освен това съм съгласна с бележките ти за сложността и чуждиците. И не сме спирали по тези два проблема да си поставяме въпроси, да правим предложения и да отстраняваме чуждици. Всички сме наясно, че накрая - написани основните неща трябва да може да бъдат разбрани сравнително лесно от човек учил само четене и писане. Като родителите на 15% от съвременните ученици, например.

Отделна и много по-важна тема е въпросът за системата. Където също бележките ти с съществени. Но за това ще споделя мисли през уикенда - сега нямам на разположение нужният час.

Единственото на което бих възразила е (ако съм разбрала правилно, което не е сигурно) е упрекът ти, че сме група претенциозни експерти, които си въобразяват, че разбират неща които не разбират. Не знам доколко става ясно, че ние сме хора всякакви (най-много са учителите - бивши и настоящи), намираме се физически на разни места, едва 4-5 от нас успяха да се видят един с друг за около 2 часа едва около Коледа 2008, а мислим и обсъждаме идеята да се организират в едно смислено цяло възгледите за "доброто училищно образование на българските деца" от май 2007 или дори по-рано, когато се срещнахме тук и открихме, че всеки от нас по различна пътека, е стигнал до извода, че:

а) трябва най-накрая да се стигне до истинско обществено съгласие сред българите по въпроса - какво училище искаме за българските деца? и

б) онова което можем да направим ние самите по въпроса е да започнем - според силите и възможностите си да систематизраме всички очаквания, които са ни известни и да ги сравяваме с начините за правене на очакваните неща, които са ни известни, с надеждата накрая да получим по-смислен общ план на цялото, който да е от полза на всички. Затова и опитваме да обсъждаме всичко с всички.

Правим това според личното си време и възможности и за сметка на личните си ресурси. Затова върви неравномерно. Но пък е свободно от всякаква принуда. Препъва се в индивидуални идейни различия (за мен също като за теб, разните проекции на схващанията за човека от типа Ню Ейдж се оказаха сериозно препятствие). Обаче не ме оставя мисълта, че е възможно да има общо приемлив възглед за това какво е "доброто училищно образвоание за българските деца", който да се споделя от хора с различно образование, различни политически идеи и различна религиозност. А ако е невъзможно да има такъв - бих искала да съм проверила лично - къде минават непреодолимите граници ида съм сигурна, че са непреодолими. По простата причина, че съм преживяла половин човешки живот с убеждението, че по-безспорна кауза от благосъстоянието и развитието на децата - в едно общество няма как да има. Ако се окаже, че греша по този въпрос, ще променя много от нещата в поведението ми на гражданин - т.е. член на общество.

Това беше особено дълъг и не знам доколоко уместен начин да кажа нещо доста просто: надявам се да НЕ си дотук.

Иво,  

Ако се страхувах от критика, отдавна нямаше да съм тук, вярвай ми.

Благодаря ти за споделеното! Бих казал, че то съвпада напълно с очакванията ми и ми дава повод да направя поправки и в сайта, и в презентацията си.

Всъщност критиките ти за нашата цялостна инициатива са малко и се съдържат в началните ти 15 реда и в другите 10-ина, посветени на презентацията. Всичко останало са коментари по 1 мнение на един от нас, което обаче не е нищо повече от мнение, предложение. Защо реши, че това е позиция на целия екип, за мен не е ясно. (Както и не ми е ясно, защо избра точно тази тема тук за коментарите си. Но това не е толкова важно.)

Сега ще ти кажа, защо се радвам толкова много на това твое включване ..., колкото и странна да ти изглежда радостта ми. Радвам се, защото намирам интелигентен опонент, който ми помага да изчистя неточностите, да изгладя грапавините, да погледна работата си с други очи. (Щеше да ми е по-приятно вместо обвинения в неграмотност по архитектура и биология да бях получил уточнение и съвет защо и как бих могъл да се поправя, ала ... щеше да бъде прекалено хубаво.) Давам си сметка, че Новото образование ще бъде посрещнато от многобройни критици, които трябва да посрещне и приобщи с уважение, такт и диалог. Твоята позиция и нашето отношение (Мария също е в екипа) са хубав изпит и ценен опит, каквото и да решиш да (не)правиш отсега нататък сам или в нашата компания.

Разбирам неразбирането ти в точките ти от 1 до 3. Виждам контраста между реакциите на работилите по схемата и другите, като теб, които не са следили еволюцията й. Сега е ясно, че представянето й ще трябва да включи и изрично уточнение за това:

1. Какво искам да кажа, когато говоря за Образованието като система и Системата Образование.
2. По каква логика съм създал системата от именно тези 4 облака. (Нищо кой знае колко оригинално, бих казал. Тя е същата, по която ти си подредил "проблемите на свъвременното образование в България" в 5 категории.)

 

Кажи ми честно, наистина ли не намираш за полезно класифицирането на нещата, елементите (елементите а не проблемите! Разликата е фундаментална, защото едното е констатация, а другото е "път"!) на Системата Образование в 4-те взаимосвързани категории "Философия", "Правила и методи", "Ресурси", "Балансиране на интересите на заинтересованите страни". Каква друга класификация би предложил?

----

Накрая, наистина много ми се иска да не подвеждам другите с неграмотността си, но това ми желание не е достатъчно, за да ме откаже от хубавата ми метафора с ДНК-то. ... Приемам обаче предложения. 

Ще започна отзад напред.

  Pavel_Lazarov: Разбирам неразбирането ти в точките ти от 1 до 3. Виждам контраста между реакциите на работилите по схемата и другите, като теб, които не са следили еволюцията й.

Всички от 1 до 4 се отнасят до слайдшоуто. И съм прав.

 

Pavel_Lazarov: По каква логика съм създал системата от именно тези 4 облака. (Нищо кой знае колко оригинално, бих казал. Тя е същата, по която ти си подредил "проблемите на свъвременното образование в България" в 5 категории.)Кажи ми честно, наистина ли не намираш за полезно класифицирането на нещата, елементите (елементите а не проблемите! Разликата е фундаментална, защото едното е констатация, а другото е "път"!) на Системата Образование в 4-те взаимосвързани категории "Философия", "Правила и методи", "Ресурси", "Балансиране на интересите на заинтересованите страни". Каква друга класификация би предложил?

В слайдшоуто не става изобщо ясно, че облаците си имат имена. Да не би да е предназначено за вътрешна употреба и като изпит за тези които знаят? А относно класификацията, вместо "философия" бих предложил "идеология"

 Pavel_Lazarov: Щеше да ми е по-приятно вместо обвинения в неграмотност по архитектура и биология да бях получил уточнение и съвет защо и как бих могъл да се поправя, ала ... щеше да бъде прекалено хубаво.

Ето идва и хубавото... В слайдшоуто(пак там) си поставил етикет "архитектура" на схема показваща някакъв кръговрат. Явно много си харесваш метафората, но не разбирам какво искаш да кажеш с нея. И тъй като прегледах отново шоуто, за да не сбъркам някъде, ето ти още:

 В слайда "Хипотеза за ролята на Централната администрация" според мен е пълна бъркотия. Има нещо като графика с ос която не се използва, нещо като действащи субекти изразени със стрелките за които не знам дали, ако им променя местопложението, ще се отрази на внушението. Някакъв полиедър който си нарекъл "диамант на заинтересованите страни"... Защото има много страни, защото диамантът е твърд или защото е скъп? Защо?

Графичнoтo  представяне на идеятa се използва за да има прегледност и яснота, а не защото модата е такава и защото сме се запознали с PowerPoin

В същия слайд има и правописна грешка, последица от бързане при набиране.

 Мога да ти дам предложение:

Напиши някъде идеите си.

 Изчисти ги от излишните подробности.

 Подреди ги.

Свържи ги тематично и смислово.

Не наблягай на метафорите. Те са за художествената литература.

  MariaD: ...трябва най-накрая да се стигне до истинско обществено съгласие сред българите по въпроса - какво училище искаме за българските деца? и

б) онова което можем да направим ние самите по въпроса е да започнем - според силите и възможностите си да систематизраме всички очаквания, които са ни известни и да ги сравяваме с начините за правене на очакваните неща, които са ни известни, с надеждата накрая да получим по-смислен общ план на цялото, който да е от полза на всички. Затова и опитваме да обсъждаме всичко с всички.

 Съгласен съм, че трябва да постигнем съгласие относно Образованието в най-общи линии, но не мисля, че то трябва да  угоди на всички очаквания. Защото е невъзможно и защото не е необходимо. Ако някой си постави такава цел, то ще има работа за цялата вечност, но няма да има Образование.

Задълбали сте прекалено в теория. Използвате думички като жизнерадостни, ентусиазъм, ведрина, но те определят емоционално състояние. Никоя психика не може да поддържа едно и също емоционално състоявние дълго време. По-добре заложете на любопитството. Но това е в раздела как да се обучава. Искате да създавате личности проявяващи обществена заинтересованост, но това е възпитателната част. А възпитанието зависи от морала на обществото. Не мисля, че ще превъзпитаваме цялото общество, не е работа на Образованието. Постига се чрез пропагандата и медиите... и някои силови инструменти на обществото.

Ето какво успях да извадя от тази страница.

Ela Georgieva: …Ако едно дете не се страхува от неразбираемите уроци, ако чувства, че не го пришпорват  и обстрелват с нови и още по-неразбираеми понятия, преди да е осъзнало старите--това дете ще изпитва най-естественото чувство за едно дете. Радост. Радост от това, че всеки ден научава( и запомня!) нещо ново

…подходът на учителя зависи освен от личността на самия учител, и от методиката, и от учебното съдържание...Ако те му връзват ръцете, той няма как да полети...

А всички знаем, че не учителите определят учебното съдържание.

… как ентусиазмът на едно дете, гладът му за знания може да бъде смачкан завинаги и то да крещи с цялото си поведение: "Мразя училището, не искам да уча, това е трудно=не мога да го разбера=глупав съм".

…Учебният план трябва да се опростява по една основна причина-за да е ДОСТЪПНО учебното съдържание за ВЪЗРАСТТА на учениците.

 Както казва Maria--децата трябва да се научат да учат и да мислят

 

queen_blunder: …Наистина огромна част от учебниците са безумно написани - те са сухи и неразбираеми за децата и им създават чувство за малоценност, че не могат да се справят.

MariaD: …щото от 5 години съм в дълбока депресия след като се сблъсках фронтално с учебника по математика за 5 клас (и аналогичната му програма), който купих за да проверя "от какво толкова се оплакват учителите". Има от какво. Аз на една страница намерих 12 напълно непознати ми думи.

…Няма време да се направи интересно ученето. Няма време за ефекти, за повтаряне и преговор. Няма време да се върви напред със скоростта на най-бавния ученик

Всичко това се отнася до разделът "какво и колко". Оттук искам да започнем.

Не защото е най-важно, а защото е най-достъпно за промяна.  И всички вие сте на едно мнение - каквото е и моето:

 

Материалът в училище е прекалено много и на места прекалено сложен, а в някои учебници написан и на висок стил който и авторът няма да разбере.

 

Към Иво:

1. Разбира се, че не може на всички. Но претенциите, които няма как да бъдат удовлетворени също трябва да е ясно кои са и защо няма как да бъдат удовлетворени. Аз намирам, че в българските условия това е важно. Защото системат се управлява зле, не реагира на основателите претенции, които й се отправят и поради това - всички претенции изглеждат оправдани. А далеч не е така.

2. Материалът е прекалено много, защото създаването на програмите и учебниците не е водено от цел "за са задоволи любопитството на децата", а най-вече от цел "да се осигурят пазарни дялове на копроративни - формални и неформални - групи възрастни специалисти" (както автори издатели на учебници, така и учители - пуническата война за хорариумите по продмети е едно от най-тъжните явления в училище). Затова има толкова много думи за ведрина, жинерадост и ентусиазъм. Представяме си - че по особено ясен и запоняем начин центърът на цялата конструкция - трябва да се върне на мястото си - детето. Вярно е, че вербално - това изглежда насилена бъбрива операция с ретро-речник. Но само изглежда.

 

Към всички авантюристи на новото образование:

Може ли Иво да е прав - че разцепването на работата по конкретни прагматики според  достъпността за промяна, ще намали тежестта на теоретичните ни (засега) публикации - и - евентуално - ще накара повече хора да си кажат мнението?

Ако да - колко време според вас ще ни отнеме да се споразумеем кои на парчетата най-достъпни за промяна? Мисля, че дори между писалите коментари под този пост няма единодуши за първите три достъпни за промяна елементи  (аз например мисля, че сегашното съдържание се крепи както от академичните автори и 3-те издателства които си делят пазара, така и от учителите - т.е. е един от най-трудните за промяна елементи)

Иво внася забележителна простота и яснота в работата.

 

Моето мнение относно по-голямата яснота с разцепването на темите го знаете: досега се е работило все по теми отцепени и резултатът е на лице.

Цялостната изчерпателна картина е нещо фундаментално, колкото и да е сложно изказването или изобразяването му. Докато липсва цялостният контекст, за мен, усилията по темите, които го съставляват, са хвърлени на вятъра. Откакто се занимавам с темата за образованието, наблюдавам как учителите все клонят да изчерпят въпросите с 3-4, че и по-малко теми. И колкото по специализирани са (учителите), толкова им е по-лесно да отрежат това-онова от Всичкото, та да заявят "Ето на, това трябва да се оправи и сме готови."

Неслучайно ви стимулирах така настойчиво да работим по Схематичната рамка на образованието. От нея, ако не друго, на сегашния етап е видно, че нещата са много по-сложни, отколкото сме ги мислили досега. Изкушението да се опростяват нещата (за да се работи по-лесно?!) е голямо, но според мен е крайно вредно.
Един пример: Иво казва да се концентрираме по учебните програми "какво и колко". Но какво и колко (учебен материал) без една ясна посока, т.е. без ясни цели (защо), без уточнение на методите (как и кога), и без необходимите ресурси (пак колко, кой и къде), за мен няма смисъл. Освен това дейностите и резултатите им не са измерими, защото никой не се е погрижил да отговори изчерпателно на въпроса какво и как ще мерим. И учителите пак ще протестират, че трудът им не е достатъчно оценен, а директорите ще се побъркват откъде да намират пари и за парно и за заплати.

Нещата са сложни и ще ги разглеждаме в цалата им сложност. Всякако опростяване е вредно!

      Може би сме хора просто с различна ориентация на работата и мисленето - едни по-практични, други по-теоретични.

      Вероятно истината е в съчетанието на това, което можем.

      Целта ни е една - по-добро бъдещо образование за българското дете. И по възможност по-скоро.

      Да не пропусна да подчертая отново най-важното ми впечатление след бурния си опит през тези два месеца -

българският учител яростно се нуждае от обучение - дигитално, езиково, общокултурно... Реално, а не формално.

Необходим е строг граждански контрол над субсидиите, които се харчат за обучение на учители - с проверка от независими НПО-та на резултатите от обучението. Имаше хора, минали 40 часа работа с компютър да седят безмълвни пред мишката. Навсякъде имаше хора и не малко, които не знаеха какво е COPY PASTE.

      ... Все пак на всеки един му беше обяснено как и беше проверен, че знае да го прави.

Ако искаме да променим нещо - трябва да се работи много върху нивото на човека, който влиза в клас - днес.

 

 

  Pavel_Lazarov:  Един пример: Иво казва да се концентрираме по учебните програми "какво и колко". Но какво и колко (учебен материал) без една ясна посока, т.е. без ясни цели (защо), без уточнение на методите (как и кога), и без необходимите ресурси (пак колко, кой и къде), за мен няма смисъл.

 Посоката е към практичност и ефективност на образованието. Академични знания не са необходими в начална и основна степени, както и в средната степен насочена към придобиване на занаят(професия). Аз все още държа на идеята, че средното образование трябва да бъде задължително, за да не се експлоатира детски труд. Но предполагам всички ще се съгласите, че възможностите на различните деца в различните области не са еднакви. Поради това в тази степен трябва да има разлика в преподавания материал за занаятчийските училища и гимназии и техникуми.

От тази гледна точка да се търси олекотяване на материала общо за начална и основна степен, и вземайки предвид нуждите на дадената специализирана средна степен на обучение.

И освен това, научният подход към сложен проблем е чрез разчленяване на проблема и създаване на модел за всяка част, след което се съшива общото като се държи сметка за взаимоотношенията на отделните части.

 Пък и да се интересувам от това как ще се финансира цялата образователна система, докато разглеждам възможността за по-разбираем вид на учебния курс по физика, за мен е излишна загуба на време.

 А методите зависят от учителя.

Пуснах отговори и коментари по въпросите в другата тема.

Заповядайте там.

Иво: Пък и да се интересувам от това как ще се финансира цялата образователна система, докато разглеждам възможността за по-разбираем вид на учебния курс по физика, за мен е излишна загуба на време

По-разбираемият курс по физика ще се появи след положени усилия (човешки труд) + набавени средства и материали + форма на спечелване на всички учители по физика за новия по-разбираем курс (не знам каква форма  ще бъде най-подходяща - дали по-скоро обучение или по-скоро добра комуникация или и двете заедно). Колко от тези неща са възможни да бъдат направени според теб без финансиране? Част ли е тази дейност от доброто здраве на образователната система? Тябва ли осигуряването на средствата за нея да се вмени на местна и/или училищна общност? Ако да - колко ученици ще имат възможността да преминат през по-разбирамия курс по физика през първите 4 години след създаването му?

Ми, освен да почакаме и нови сгради за училищата на НОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ?

Защо? Да знеш колко ресурси ти трябват - не означава да чакаш докати ги събереш всичките, че тогава да почваш да правиш нещото. Но вероятността да ги събереш, ако не знаеш колко ти трябват е доста ниска. Специално в образованието - доста начинания вече се натрупаха, започнати и изоставени, защото не е предвидено какъв ресурс ще изискват и в какви периоди е разумно той да се планира.

ПП. Колко от сегашните сгради са негодни? От 4-5 години има средства за инвестиране в сградите - и доста вече са в коректно и здравословно за децата състояние. Жалко, че кризата ще ограничи доста сериозно тези възможности. иначе след още 4-5 години -можеше да не става дума за сградите изобщо.

Би ли могла да ми зададеш разходите в общ вид, необходими за редукция на материала по даден учебен предмет? Говоря за качествено, а не количествено определяне.

Съгласен 100% с Мария.

Иво, не ми отговори на питането имаш ли определение за това, що е образование и що е качествено образование? Щом ще оправяме заедно образованието, трябва да си уеднаквим речника, та да знаем какво точно ще оправяме. Не мислиш ли?

Вие си разсъждавайте върху материала и сградите, учебниците и  програмите, но докато някой не погледне какво влиза с дневник в ръка в клас - всичко е про форма.

Да знаете, че учителят е 90 процента от всичко, което влияе и формира децата ни в училище.

Там и главно там трябва всички сили и наблюдение - върху неговото възпитание и подготовка, постоянно образоване, личен морал, да се търсят обществено приемливи и желани от самите родители начини за максимално добро заплащане за качествен педагогически труд.

Просто човекът прави всичко в един час. Все едно дали изобщо е взел учебник в ръка. Може да изкара един час и по съдържанието на дамската си чанта - особено ако е час по английски език!

:-)

 

 

      Павка - напълно съгласна с всичко за системата и частите на цялото.

      Всяка част представлява цялото и цялото представлява всяка част.

      Само не отстъпвам за огромното значение на учителската личност.       Харизмата му може да омекоти или дори да неглижира много от останалите елемнти...

      Е, с топлото и чистото компромиси не бива да има, прав си.   Та нали самият ми любимец Оскар Уайлд е отсякъл:

"И най-любезната и образована домакиня не може да компенсира едно полуизстинало антре..."

 

ananan: ...но докато някой не погледне какво влиза с дневник в ръка в клас - всичко е про форма...

Ами влез, оцени и го изхвърли. Ако имаш това самочувствие и ясни критерии за оценка. Но критериите трябва да са и общоприети... Така, че... Предложи критериите - ще обсъдим.

Ани,

За огромното значение на учителската личност никой не спори.

Разбрахме се.

---

Иво,

Ако говориш за оценяването на един учител като добър или лош, за критериите демек, виж нашата дискусия от юли 2008 г. Мерки и теглилки за оценка на ЕДИН учител, след която говорихме С какъв инструмент ще го мерим (с този тук, когато е готов).

Иво: Ами имам го, да, самочувствието. Тези критерии ги обсъждахме здраво преди две години май в тоя състав. Сега не мога да я намеря тая дискусия, Павката ако може да помогне.

За влизане - влязох тъкмо сега - през ян-фев минах по цяла Б-я и срещнах 382 учители от всякакви предмети.

Положението е близко до трагичното. Но това не значи, че ще го изхвърляме учителя. Особено онзи, който е дошъл по желание да се обучи на курс. Всеки един беше персонално и с обич обучен - дори на движенията на мишката, на копи-пейст и други такива.

Това е, реално, което предстои да се прави - с много търпение, но и с национално отговорна стратегия от страна на МОН - да се обучат учителите на България наистина на дигитални умения. Защото без тях са загубени в очите на питомците си.

Днес мои ученици ми говориха с горчива насмешка за програмата си по ИКТ - госпожо, това го знам от втори клас...а повече от половината от класа не знаят къде на компютъра да си разчетат вида видеокарта...

Не е ли по-нормално по ИКТ децата да опознават възможностите на компютъра си - едно по едн, може и цяла година, но си струва - това им е за цял живот - качества, свойства, функции - вместо да зубрят някакви изпозабравени програмни езици. А на практика в часовете да си редят пасианси...

 

Да, обсъждали сте ги... И не сте стигнали до вариант за публикуване, или поне аз не видях. Имам само една забележка: Всеки отделен критерий трябва да е максимално прост. За да се отговори с "да" или "не". Относно всичко друго не мисля, че съм компетентен за да оценя човек обективно. Мога да наблюдавам и да кажа: това ми харесва или това не ми харесва и да се аргументирам. Което не разбирам ще искам да ми се обясни защо по този начин и отново да изкажа мнение. Но да се използва "машинна обработка" при оценяването е немислимо в моите очи.

ananan: Не е ли по-нормално по ИКТ децата да опознават възможностите на компютъра си - едно по едн, може и цяла година, но си струва - това им е за цял живот - качества, свойства, функции - вместо да зубрят някакви изпозабравени програмни езици. А на практика в часовете да си редят пасианси...

 Знаеш ли, аз вече 4 години не съм в системата и с доста труд намерих какво означава съкращението ИКТ -информационни и комуникационни технологии.

 Навремето имаха часове по "информатика" и "информационни технологии"

 та  изпозабравенитепрограмни езици са основата на информатиката. А колкото до видеоускорителя не е най-важното знание къде ще намерят данни за вида. А  съм забелязал, че и това не ги интересува. Интересно им е да чатят и да си прехвърлят глупости по мрежата.

Добре де, не съм специалист по ИКТ, не съм се и заровила сериозно в програмата им.

Но знам едно -

училището е длъжно по Конвенцията за правата на детето - не декларация, а конвенция, сиреч юридически документ, въз основа на който могат да се водят съдебни дела -

та според тази Конвенция държавата е длъжна да даде безплатно образование на децата си, подходящо да се реализират на пазара на труда във времето, в което живеят - цитирам по смисъл. България е подписала този документ. Така че всеки български родител днес има моралното и фактическо право да даде под съд всичките министри на образованието през последните години. И да може да ги осъди на сериозни обезщетения.

 

Сега нещо по-ведро - критериите за учител са трудни, но не са невъзможни да се избистрят. Много хубав опит се насъбра през последните две години, откакто се въвежда щурото "диференцирано", има се предвид заплащане - това са някакви лева за изтеклата учебна година - които трябва да отличат прекрасния учител от посредствения или начинаещия. В много училища, включително и в моето последно - 138-мо - направиха цели поменици от критерии за разпраделяне на тез залци - и то ясни, обективни критерии - водил ли си деца извън у-ще, писал ли си дневник и дела (класен), участвал ли си в олимпиади като квестор, оценител, имаш ли класирани деца за олимпиади, ...до 50-60- бяха. Идеята е много добра, парите обаче са малко и резултатът и смешен - при мен беше към 300 лева за цялата година - това е при положение, че в работата ми влиза и международна дейност по представяне на страната пред 7-8 европейски страни, изказвания, придружаване на цели общности от по 25 души европейски учители, ученици, кметове, участие с наши ученици в церемонии и изложби в европейски държави...

ПР на училището за конференции, преса, участие в Канал 1, и др тв, блогове, изобщо - поотплеснах се, ама искам да ти кажа колко е гротескно това, което се прави и тов, което се оценява.

Все пак думата ми беше за критериите за учител -

И тук да са задължителни елементарните обективни неща -

Да е чист и спретнат, да се усмихва, да няма говорни дефекти, а да говори ясно и разбираемо, да е ведър и любезен, с добри маниери.

Освен това да се въведе практиката на откритите уроци за родители поне за първи клас - как инак да разберат хората при кого да запишат детето си - пак от ухо на ухо ли?! Във Франция е точно така - кандидатите за учители за следващата учебна година дават по един такъв открит урок, който се посещава от всички родетили от района.

След това те си записват децата при избрания. Назначават се онези, при които има записани най-много деца.

 

 

 

 

 

Ани и Иво,

Струва ми се, че се отдалечихте много от заглавието на тази тема и от разговора (той самият не много на място тук) за нашия подход за представянето на образованието.

За учителите сме говорили много и още ще говорим, но не тук, моля ви. Ако желаете,отворете нова тема.

Ани, аз пуснах вече препратки към миналогодишните ни дискусии за оценяването на учител малко по-горе.

Ето, че след 2-годишно упорито търсене и обсъждане стигнахме до дефиницията на "качествено образование". В търсенето си разбрахме, че не е възможно да дефинираме качественото образование изобщо, затова се концентрирахме да дефинираме що е качествено училищно образование.

И така качественото училищно образование е такова училищно образование, което преследва успешно Фундаменталната цел на училищното образование в България, която е

Да запазва и развива детския творчески порив така, че всяко дете да живее пълноценно и да придобива с радост допълнителни знания и умения, както и да спомага за израстването на детето като самостоятелно мислеща и социално отговорна личност, която се отнася към живота с ведрина, ентусиазъм и значителен обществен ангажимент.

За да сме по-конкретни, дефинирахме 14 по-малко абстрактни цели, чието преследване води автоматично до приближаването, т.е. постигането, на Фундаменталната цел.

Събрахме всичко това в документа "Прокламация на целите на училищното образование в България", който публикувахме в официалния сайт на Новото образование (следвай препратката).

 

Боза..
Поредната синдикална боза, с която се цели да се зарибят  учителите за синдикални членове!  Има текстове, които са в юридически конфликт с актове от по-висок ранг!  Не намерих текст за отговорност  на работодатели при нарушения на КТД! Този договор ми  прилича на новогодишна картичка с пожелания :) Нямам време за губене, за да пиша коментари, но мога да  споделя опит-през юни 2007 информирах Такева с приложени документи за  4 нарушения на КТД  в заповедта на директора . Не че  имам очаквания от Такева, но тези 4 наручения изобщо не  впечатлиха  СБУ. Затова и в съда се надиплиха поредните  3 дела срещу 24 СОУ и станаха общо 24 дела срещу 24 СОУ:))) С КТД или без КТД все тая-съдебните институции се задръстват с дела на учители срещу директори :)

кога се предполага че ще бъде подписан ?

Нищо ново не виждам в това КТД.Все старите неща.