А точно такава чувствам общност "Поезия" в момента :)
Ако има как, ще ви напрегръщам всички!!! :)

Много е хубаво... Ако всички хора можеха така да възприемат останалите, щеше да е чудесно :)

Страхотно!:)

* * *

Вълните сресват с пръстите си

пясъка,

на онзи Юли, позабравен

между дюните.

Дочувам чайки и ревниви крясъци,

а вечер ми ухае на смокини...

Небето в този юли е самотно.

Флиртува с облаците

и със вятъра.

И сякаш господ с пръст го е докоснал,

за да надникнеш

през ключалката в остатъка -

На резените синьо, понашарени от слънце.

и на светулките,

които ще засветят.

Да вкусиш от узрелите смокини,

а после...

Нека да е вечер!

Със песен на щурци

и нощни пеперуди...

Вълните сресват с пръстите си
пясъка
на онзи позабравен Юли...

Пп: определено го написах доста набърже и ще има редакция, но не знам кога :)

Забрави да кажеш на кой беше първото предложение :)
Не ти се сърдя:)
Днес съм в едно странно настроение... Сетих се за моето предложение и ми стана тъжно. Сори.

Тери...
Днес си представих как си взел журналистическото оборудване специално, и си го помъкнал на рамо за поетическата среща, за да ни направите приятна изненада тук...
Много мило ми стана...
Та - благодаря ти и за тази тема (Стихове по снимка / картина), на която основоположник си ти, както и за прекрасните емоции днес...

:)

Цветен уийкенд ти желая!

доколкото знам Щъркел са първите, тъй като вече втора (или трета, нз) година правят конкурс с тази идея

Така е, Иво.
Само че това не е за конкурс, и не е твърдо по картина. И всеки, който реши може да пусне нещо, по което другите да помислят.

Штъркел имат невероятен конкурс "Думи в цвят" с пазарджишките художници, който го няма никъде в цяла България, като идея.
За което - поздравления!

не знам дали са штъркел, аз просто преди година пуснах една картинка, а дали са те или не няма значение :)

Моето не е май по картината, а по - скоро по стиха на Веско, ама, карай...
Нали трябва да имаме повод да пишеме изненадалите ни хрумки?!


БЕЗ ЗАГЛАВИЕ - хахаха(не ми стигна поетичен устрем, явно)

Пясъкът е рохкав и оставя,
пламъци на огнени отблясъци.
Залезът намръщено (ще ми се да е "усмихнато")  догаря,
във пенливите му отпечатъци.

И божествено е сякаш всичко -
стъпките остават по безкрая,
тишината тропа неритмично,
притаена някъде в прибоя...

Дюните са като малки шапки,
във измислени от мен картини.
Спомени, макар и кратки -
прошумяват, като раковини.

Ефина, много е хубаво. Не знам дали ще се включа, но картината си запазих в PC-то, грабна ме просто! Чудесно предложение, Светлина.

Драматично

Разгневено облачно небе
и вълни от страст разпенени...
В пясъка рисувам твоето лице.
Искам да прехвърля мост над времето.

Драматично е това море.
Залезът допълва синьото.
А сърцето ми е търсещо дете
на нещата вън от обозримото.

Ех, много хубави стихотворения са се получили, и снимката си заслужава :)))
Ето го и моя опит

*****

Рядко, много рядко ще го видиш.
От вълните излиза понякога
безизвестно, смутено
морското слънце.

Тогава облаците са щастливи.

В ония моменти,
като търсиш утеха,
тогава изгрява... не винаги.
И знаеш, че има още чудеса.

Ледът стопява се, остава пясък.

Хей, ама голяма работа сте!Много хубави неща сте написали!Щом на Алиска облаците са щастиви и моя залез ще е усмихнат!:)))

Без теб...

Без теб Морето е солено,
а Облаците са отровни гъби.
Пастеленото Слънце е така студено,
а стиховете нямат рими.

Без теб не бих видял Безкрая,
а Хоризонтите са роби в плен.
Без теб и времето умира, зная...
Обичам те и искам те
завинаги до мен!

Покана

Розово облаче - дете,
към мене полетяло,
моля разпери криле
и прегърни ме цяла.
Аз не плача.
Само чакам...


Мерси че написахте такива прелести - особено Ефина. Хей Веско - да ен си посмял да си редактираш нещото - мн ми харесва така!

Послушай вълните..
Донасят дните ни обратно...
Послушай вятъра.. и той къб теб ни носи.
Послушай пясъка.. песъчинки тихо впива -
в краката ни боси...

Мълчалив викът ми те достига..
Приеми го без да се страхуваш,
 самотна и застанала пред мен..

Не струвам нищо..
Сам съм прах и пепел..
Но с теб - море от спомени, живени неживени дни..
С теб съм аз... такъв какъвто то ни сътвори...

Плод на твоята фантазия съм!
 Нарисувай ме!
 Изтрий ме!
 Претвори ме - вече го направи..

Виж ни.. минало било е..
 стари сме.. ужасно стари.
Старостта е бледа.
Ярката си ти..
Звездице моя.. светилото на мойте дни...

:) Супер!!!
Всички стихове са прекрасни, а тоз на Алис ме грабна много, много :)

А сега де - кое е по-хубаво - на Кекла или на Ефина...?

Разбира се, че на Кекла, защото тя е вложила толкова много чувства в него,

а моето се роди някак спонтанно и на шега...

Ако обаче, аз трябваше да избирам...Не знам.Във всичките стихове има нещо,

което ме грабва.Гледната точка на Арагорн е много разтърсваща и разчувстваща,

но като цяло, ми направи впечатление, че повечето са свързали морето с любовта.

А моята провокация от снимката всъщност беше, любовта ми към морето.

Може би някога ще го публикувам...когато усетя любовта на живота си по - близо.

Толкова хубави стихотоворения сте написали всичките... Даже, ако щеш вярвай Ефина, тъкмо щях да пиша, че във всеки стих има по нещо уникално и специално за самия автор, макар да са на обща тематика :)
Аз, срам не срам, нещо нямам муза, макар да ми се искаше да се включа. Снимката страшно много ми напомня на подобна снимка, която самата аз съм правила.

Кате, това с музата много не го вярвам, защото всичките ти стихове, свързани с морето, са чудни, но ще продължа с моето прословуто "любопитство",защото
ми се иска да качиш въпросната снимка.Тя пак си е един вид вдъхновение...

Ай. :) ама не се вижда. Ако имаш галерия, пробвай да я качиш първо там и после да я завлачиш в прозореца тук. Или я прати на bgpoetry(@)gmail.com и аз ще я кача :)

Тери, Ани, ...
Искам само да ви кажа, че по-хубава изненада никой, никога не ми е правил, и че се чувствам истински щастлив в момента!
Много е мило, когато си далеч от България да те поздравят с нещо подобно, да ти подарят една вечер, на която много би искал да присъстваш, но не си могъл.
Имам чувството, че следващия месец ще ми е много усмихнато и хубаво, само като се сетя за тази изненада.
И не само следващия месец, а по принцип!

Днес съм на работя цял ден и затова не коментирах по-рано. Тестваме разни неща и е доста напрегнато, та едва успях да прегледам някои от филмчетата от другата статия. Нямам търпение обаче да се прибера после вкъщи и да ги доизгледам на спокойствие!

Сърдечни прегръдки от мен!!!

А песента и изпълнението са невероятни! :)

Много се радвам, че съм успял да те усмихна и да допринеса за доброто ти настроение :))) Това ми беше и идеята :) Така ми е по-усмихнато и на мен :)
Виж ги клипчетата :) Ефинчето вече каза, че пак ще ги гледа :)

Охххх...Имах някакви неочаквани проблеми и коментарът ми не излезе преди малко...

Исках да кажа, че този специален поздрав е и от мен, към Веско!!!
Човекът, с китарата е Иво Георгиев и освен, че може да пише хубави стихове, ни напълни душите с изпълнението на тази песен!

Не си спомням със сигурност дали го коментирахме с Тери след това, но едно знам, че още с първия акорд на китарата, бяха излишни думите и всеки за себе си , в един и същи миг беше решил за кого ще е поздрава с песента!

Поздрав и към останалите, но най - специалния, си остава за Веско!

Ефинчето е права! Поздрава е от двама ни! Даже половината клип е заснет от мен, а другата от нея :)

:) Не знам какво да кажа :) Все едно, че имам рожден ден... Така се чувствам. :)

Благодаря!!!

Ама ти имаш рожден ден :) По-скоро общност Поезия :) Ако не се лъжа бе създадена някъде по това време преди година :)

На 5ти февруари е. :) (http://www.bglog.net/Poetry/pages/events/?eid=31) :).
Моят беше точно месец по-рано :)

Аз се чудя защо бардовете, дето стикат из нета, не вземат да си публикуват песните по този начин някъде... Би било много интересно и със сигурност биха увеличили публиката си.

Дам... и тази прекрасна песен липсва... :(
Жалко...

Верно липсва, на другия постинг се появяват, но това не се появява, а аз не съм трил видеото от моя акаунт в Гугъл, ще погледна какво се е случило там.

Много странно. Отидох в Google Video, логнах се, видях качените видеофайлове в моя акаунт, стоят си. Всеки има статус Live. Като щракна обаче на View и ми дава съобщение за грешка, че "We are sorry, but this video may not be available" и съвет да съм бил отишъл на хоум страницата, където съм щял да видя повече клипове.
Странно. Или Гугъл нещо са променили или имат проблем.

Да... Явно нещо такова се е случило.
В никакъв случай не съм си помислил, че си ги изтрил, Тери. Съжалявам, ако така си се почувствал и съм ти създал чувство на вина.

Явно наистина имат някакъв проблем, за да не могат да се заредят.
Поздрави от мен!
И пожелания за хубав и слънчев ден!

Веско, супер е че стрелкичката се покачва нагоре, но никоя статистика не може да отрази чувствата, които всички ние влагаме тук :)
Общността наистина е свежа глътка, особено през работния ден, когато поглеждам дали няма нещо ново публикувано :)
Пожелавам на всички ни да запазим свежия дух и ентусиазма!

Количеството на коментари и публикации наистина няма никакво значение, но се радвам, че има някакво раздвижване напоследък и, че с огромно удоволствие чета новите статии и стихове.

Искрено се надявам, това да продължи и за в бъдеще и да ни още по-уютно и приятно тук :)

 

Веско :) Много се радвам, че общността има такъв ръст :) Готвя ти една изненада. Днес ходихме с Efina на поетичното четене и сега качвам един куп видеоклипове във video.google.com :)
Очаквай включване :)

Аха...Към идеята на тази публикация:

Наистина тези графики нямат значение, макар, че в тях са и моите коментари.

Някой може да си каже, прочитайки поредния:"Ето я пак тази досадница...",

но на мен ще ми е все едно.В тази общност могат да се прочетат както поетични,
така и не чак толкова поетични творби.В смисъл добри и не чак толкова добри,
но точно това им е хубавото, защото всеки е успял да предаде емоциите си, както
може и да зарази четящите с нещо.Момо беше казала, за едно стихче, че трябва да се доизкусорява, но то беше прекрасно - излъчваше такова настроение, което беше предадено чудесно в бързината да го сподели с нас...

Ако седнем да сипем критики, да, ще се намерят, но мен това ме радва, че никой не гледа нещата от този ъгъл, защото критики могат да се сипят и към вече утвърдени поети.Въпросът е всеки да намери поезията в себе си и да се спаси от грубата
действителност.

Прегръдки?Прегръщам всички, които са се осмелили да споделят тук свои или чужди
стихове, защото по този начин са се докоснали поне до едно сърце.
Всичко останало няма значение.

Моите коментари...Аз харесвам всичко, написано от вас, дори и тромавите стихчета,
защото чувствата подскачат живи, там, между редовете - има сълзи, радост, мечти,
любов...И е хубаво.Не мога да бъда безучастна...

Идеята си я бива. Само дето си допуснал няколко грешки при изписването имената на авторите:

Петър Анастасов, не Петър Атанасов
Тед Хюз, не Тед Хюс

:) Иво, системата не е усъвършенствана и си играх около 2 часа, за да го вмъкна, при което ми даде няколко грешки и трябваше да започна да го правя наново.
Накрая ги писах доста набързо имената и съм допуснал грешки.
Сега ще ги оправя.

Благодаря ти!!!

Оправени са вече. Вмъкнал съм и две нови имена :)
Момо, има я и Петя Дубарова вече във "Виртуалната ни Библиотека". :)

И... малко повече информация, относно модула...

Ясно е, че не можем да се сравняваме със сайтове от типа "Slovo.bg", където има наистина огромен ресурс на съвременни, и не, поети и писатели. Според мен няма и нужда.

Нека статиите, които попадат в тази категория не се определят от количеството на стиховете, които ще са в тях, а от тяхното качество. Т.Е. - Любими автори да е нещо като виртуална библиотека, представена от потребителите на общността, според това, което наистина най-много ни е харесало. А в техния край винаги може да има линк с връзки към Словото, или други сайтове, които вече са си направили труда да съберат всичко на едно място (За което им благодарим!) :)

 

Хей, Веско, радваш ме!!!Този нов модул е мнооооого, ама много полезен за заплеси като мен:)))
Пък и цялата общност добива един такъв хубав вид...направо се чувствам безполезна,
в смисъл...като готованка.Анка - Готованка...
Нещо ми липсва обаче Анелия Гешева, имаше хубави стихове.

:) Анка - Калпазанка!
или Анка - Сладуранка също стават! :)

:-) Поздравления и от мен за хубавичката идея.Това което си направил е направо великолепно.
Хиляди слънчеви прегръдки и усмивки от мен.Благодаря!
:-)

За тези стихчета, които съм писал си мисля, че може и да са подходящи, но...
Като че ли трябва да са по-лично насочени, за да зарадват децата... Пускам ги все пак, пък ще се включвам с нови неща тез дни....

Снежна пързалка

Тихи стъпки

в белия сняг.

Премръзнали пръсти.

усмихнат хлапак...

Снежна пързалка

и небрежни мечти...

Кучешки лай,

а навън си вали...

Крепости бели

изпъкват в сумрака.

Защитни стени.

Измислен дворец.

Снежинки танцуват.

Снаряди прехвръкват.

Картина неистинска.

Снежен творец.

Детски мечти

Мечтая за зимата –
пухкав снежец.
И скреж по прозорците.
Улици. Лед.
Мечтая за замъци,

груби шейни.
За снежни човеци -

детски мечти.

Контрасти

Снежно е наоколо.
Потръпва утрото

по скрежната мъгла.
Снежинки се разтапят
и целуват в мислите ми
слънчогледови поля.

Ритъм

Размазва се грима

на капки по прозорците.

Листа рисуват със червило

есента.

Оглежадат се във локви

уличните котки

и тананикат си във ритъм

със дъжда...

Иска ми се да участвам с едно стихотворение, което писах като дете. Малко е тромавко и дълго, обаче е от дете за деца.

Дядо Мраз

Приготви Дядо Мраз шейната,
за да отиде при децата.
Изведе той елени витороги
и каза на джуджетата тез думи строги:

-Хей, джуджета,
чувала пригответе
и елените впрегнете.

Джуджетата добри са и послушни.
Отидоха те в залите задушни,
донесоха подаръците за децата
и ги натрупаха в шейната.

Деца, Дядо Мраз
ще дойде ей във този час
и на всекиго ще донесе
кой каквото ще.

Веско, благодаря ти за оказаното доверие, но мисля, че за подбора ти си най - подходящия човек.Все пак общност ПОЕЗИЯ се свързва с твоето име, пък и
смятам, че би се справил по - добре от мен.:)


ЧЕРВЕНА КОЛЕДА

Мислех си, че Коледа е бяла -
като зима, като пухкав сняг,
като бялата луна, огряла
тиха нощ и непрогледен мрак.

Не било така.Била червена -
Дядо Коледа бил целият червен,
цветето по Коледа на мама
и звездата на върха зелен...

Да, така ми каза вчера,
с ококорени очи едно дете.
Искам, във чорапчето червено,
                           под елхата да намеря -
детското си сърчице.

СНЕЖИНКО

Направих си човек от сняг,
със всичките му там такъми -
очи от въглен, морков вместо нос
                                                избрах,
дори обух го с кожени налъми.

Със пръчка нарисувах му уста -
надявайки се някога да проговори,
от малко слама сътворих коса,
а баба старата метла изрови.

Загърнах го със шапка и със шал,
за да не би случайно да изстине,
а той, горкият, даже не разбрал,
че вече има и човешко име!

Нарекох го Снежинко, като сняг,
защото тя, душата му е снежна,
но явно оживя, все пак,
щом си отиде и изчезна.

Оставил беше моите неща
(не искаше по тях да се познае?!),
захвърлени във локвичка вода -
след слънцето бе хукнал да играе...

Ето двустишия - тип "късметчета":

Годината започва вече -
ще стигнеш в нея надалече.
***

Не се шегувам - ти печелиш:
късмета скоро ще намериш.
***

Ще бъде Коледа красива,
годината за теб - щастлива.
***

С успех във спорта ще сполучиш.
Тренирай - и ще ти се случи.

Още: тук.

Азбука

Слава вам творци любими
Слава вам отци любими.
Вий живота ни разкрихте
И съдбите ни открихте.
Азбуката най-свещена,
Винаги ще бъде ценна.
Тя очите ни разкри
И сърцата ни плени.
Братята ни скромни
Винаги ще бъдат горди,
Че с ум ни надариха
И радост подариха.

Гледам, че в момента е 28 кб. Явно е оптимизирана :) Мерси Веско!

:) Дам. Сторих го днес! :)
И аз благодаря на Румен за забележката.

П.п. От два дни ми изкарва от време на време цялата страница в някакви кодове и странни йероглифи и ми се налага да използвам ctrl+f5, за да се оправи.
Не знам дали само при мен е така, и какво може да го причинява и затова, ако има още оплаквания, кажете, за да знаем.