Стихове по Картина / Снимка (5) - По предложение на Светлина :)

* * *

Вълните сресват с пръстите си

пясъка,

на онзи Юли, позабравен

между дюните.

Дочувам чайки и ревниви крясъци,

а вечер ми ухае на смокини...

Небето в този юли е самотно.

Флиртува с облаците

и със вятъра.

И сякаш господ с пръст го е докоснал,

за да надникнеш

през ключалката в остатъка -

На резените синьо, понашарени от слънце.

и на светулките,

които ще засветят.

Да вкусиш от узрелите смокини,

а после...

Нека да е вечер!

Със песен на щурци

и нощни пеперуди...

Вълните сресват с пръстите си
пясъка
на онзи позабравен Юли...

Пп: определено го написах доста набърже и ще има редакция, но не знам кога :)

Забрави да кажеш на кой беше първото предложение :)
Не ти се сърдя:)
Днес съм в едно странно настроение... Сетих се за моето предложение и ми стана тъжно. Сори.

Тери...
Днес си представих как си взел журналистическото оборудване специално, и си го помъкнал на рамо за поетическата среща, за да ни направите приятна изненада тук...
Много мило ми стана...
Та - благодаря ти и за тази тема (Стихове по снимка / картина), на която основоположник си ти, както и за прекрасните емоции днес...

:)

Цветен уийкенд ти желая!

доколкото знам Щъркел са първите, тъй като вече втора (или трета, нз) година правят конкурс с тази идея

Така е, Иво.
Само че това не е за конкурс, и не е твърдо по картина. И всеки, който реши може да пусне нещо, по което другите да помислят.

Штъркел имат невероятен конкурс "Думи в цвят" с пазарджишките художници, който го няма никъде в цяла България, като идея.
За което - поздравления!

не знам дали са штъркел, аз просто преди година пуснах една картинка, а дали са те или не няма значение :)

Моето не е май по картината, а по - скоро по стиха на Веско, ама, карай...
Нали трябва да имаме повод да пишеме изненадалите ни хрумки?!


БЕЗ ЗАГЛАВИЕ - хахаха(не ми стигна поетичен устрем, явно)

Пясъкът е рохкав и оставя,
пламъци на огнени отблясъци.
Залезът намръщено (ще ми се да е "усмихнато")  догаря,
във пенливите му отпечатъци.

И божествено е сякаш всичко -
стъпките остават по безкрая,
тишината тропа неритмично,
притаена някъде в прибоя...

Дюните са като малки шапки,
във измислени от мен картини.
Спомени, макар и кратки -
прошумяват, като раковини.

Ефина, много е хубаво. Не знам дали ще се включа, но картината си запазих в PC-то, грабна ме просто! Чудесно предложение, Светлина.

Драматично

Разгневено облачно небе
и вълни от страст разпенени...
В пясъка рисувам твоето лице.
Искам да прехвърля мост над времето.

Драматично е това море.
Залезът допълва синьото.
А сърцето ми е търсещо дете
на нещата вън от обозримото.

Ех, много хубави стихотворения са се получили, и снимката си заслужава :)))
Ето го и моя опит

*****

Рядко, много рядко ще го видиш.
От вълните излиза понякога
безизвестно, смутено
морското слънце.

Тогава облаците са щастливи.

В ония моменти,
като търсиш утеха,
тогава изгрява... не винаги.
И знаеш, че има още чудеса.

Ледът стопява се, остава пясък.

Хей, ама голяма работа сте!Много хубави неща сте написали!Щом на Алиска облаците са щастиви и моя залез ще е усмихнат!:)))

Без теб...

Без теб Морето е солено,
а Облаците са отровни гъби.
Пастеленото Слънце е така студено,
а стиховете нямат рими.

Без теб не бих видял Безкрая,
а Хоризонтите са роби в плен.
Без теб и времето умира, зная...
Обичам те и искам те
завинаги до мен!

Покана

Розово облаче - дете,
към мене полетяло,
моля разпери криле
и прегърни ме цяла.
Аз не плача.
Само чакам...


Мерси че написахте такива прелести - особено Ефина. Хей Веско - да ен си посмял да си редактираш нещото - мн ми харесва така!

Послушай вълните..
Донасят дните ни обратно...
Послушай вятъра.. и той къб теб ни носи.
Послушай пясъка.. песъчинки тихо впива -
в краката ни боси...

Мълчалив викът ми те достига..
Приеми го без да се страхуваш,
 самотна и застанала пред мен..

Не струвам нищо..
Сам съм прах и пепел..
Но с теб - море от спомени, живени неживени дни..
С теб съм аз... такъв какъвто то ни сътвори...

Плод на твоята фантазия съм!
 Нарисувай ме!
 Изтрий ме!
 Претвори ме - вече го направи..

Виж ни.. минало било е..
 стари сме.. ужасно стари.
Старостта е бледа.
Ярката си ти..
Звездице моя.. светилото на мойте дни...

:) Супер!!!
Всички стихове са прекрасни, а тоз на Алис ме грабна много, много :)

А сега де - кое е по-хубаво - на Кекла или на Ефина...?

Разбира се, че на Кекла, защото тя е вложила толкова много чувства в него,

а моето се роди някак спонтанно и на шега...

Ако обаче, аз трябваше да избирам...Не знам.Във всичките стихове има нещо,

което ме грабва.Гледната точка на Арагорн е много разтърсваща и разчувстваща,

но като цяло, ми направи впечатление, че повечето са свързали морето с любовта.

А моята провокация от снимката всъщност беше, любовта ми към морето.

Може би някога ще го публикувам...когато усетя любовта на живота си по - близо.

Толкова хубави стихотоворения сте написали всичките... Даже, ако щеш вярвай Ефина, тъкмо щях да пиша, че във всеки стих има по нещо уникално и специално за самия автор, макар да са на обща тематика :)
Аз, срам не срам, нещо нямам муза, макар да ми се искаше да се включа. Снимката страшно много ми напомня на подобна снимка, която самата аз съм правила.

Кате, това с музата много не го вярвам, защото всичките ти стихове, свързани с морето, са чудни, но ще продължа с моето прословуто "любопитство",защото
ми се иска да качиш въпросната снимка.Тя пак си е един вид вдъхновение...

Ай. :) ама не се вижда. Ако имаш галерия, пробвай да я качиш първо там и после да я завлачиш в прозореца тук. Или я прати на bgpoetry(@)gmail.com и аз ще я кача :)