И така, всяка година началното училище на дъщеря ни прави Fall Fund Raising Carnival – (което вие разбирате, но аз съм длъжна да преведа) т.е. есенен карнавал за набиране на средства за училището. Идея добра, дори отлична, приложима е за всякакви географски ширини, но иска добра организация от страна на самото училище и настоятелството му, както и готовността на учители и родители да дадат няколко часа от времето си за добрата кауза.

Около 3-4 седмици преди самата карнавална вечер започва облъчването на родители за набиране на доброволци за различните увеселения.По работната папка в раниците на децата, учителите изпращат призовки с гореща молба за съдействие и помощ, и понеже са добре написани и формулировката е тъй трогателна, дори моето сурово сърце, което инак недолюбва да се правя на шут в името на каквито и да било добри каузи, горещо откликна на призива да доброволства....

Всеки родител си записва времето, което би желал да подари за училището, разграфено в три смени: първа: 17.00 – 18.10, втора: 18.10 – 19.20, трета: 19.20 – 20.30 (когато е финалът на веселбата), или пък за най-смелите желаещи: три смени наведнъж. Аз избрах първата смяна, предпазливо, един вид - да видя как е, защото имам свои здравословни съображения, които може да ми сложат прът в ентусиазма.

И тъй, писмено потвърждавам в поканата до всеки родител, че ставам доброволка в първа смяна. Пращам формуляра обратно по Траяна и ден по-късно получвам въодушевен имейл от Кристи - председателката на училищното настоятелство, която е ходещ ентусиазъм по необходимост облечен в човешки вид, за по-лесно смилане. Видима възраст: 35 г, отличителни белези: гипс на левия крак от коляното надолу, което не пречи на лекозакръглената й фигура да се движи като метеор из пространството.

Кристи ме приветства в имейла си за жертвоготовността ми да бъда volunteer – това било невероятна и неоценима помощ за училището и обливайки ме с топли думи, ме кара да се почувствам уникална, без значение на колко още доброволци е изпратила същия текст. Аз имам въпроси, питам, тя ми изпраща незабавен отговор и пак струи любов и оценка на крехката ми доброволческа душа. Започвам чак да се харесвам и да съжалявам, че не съм откликвала по достойнство на тия призиви за даряване на труд в полза на училищата на децата си.... Ама съм пич, а? Пич съм, защото Кристи ми го казва и ми го доказва, и аз започвам леко да вибрирам на нейните честоти, без да навлизам в особени ентусиастки подробности, но повърхността ми определено е развълнувана с водните кръгове на Кристината огромна душа....

Дотук окей. Траяна два пъти седмично донася у дома напомняния, допълнителни призиви за съдействие, и прочие гъделичкане. Около седмица преди събитието – нов призив: дали майките, които могат да приготвят кекс, курабийки, или каквото там сладко нещо умеят да приготвят, не биха желали да дарят още един час от времето си в приготвянето на сладкиш в деня на карнавала и после отнасянето му до кабинета по рисуване, където ще се състои Томболата за сладкиши? Лек шеговит подтекст внася и информацията, че ако майките не ги бива да го приготвят сами, може пък да ги бива да се качат в колата и да отидат до първия супермаркет, за да купят готов, но само в случай, че изпитват неустоимо желание да помогнат на каузата... Само в тоя случай...

Естествено, че ще пожелая да направя и кекс. Освен това, го мога това.... Да, със собствените си ръце. Ще го бъркам, пека и занеса лично, което ме прави извънземно в очите на повечето местни люде. Обаче, след като са ме погъделичнали тъй умело, аз съм просто неудържима и като доброволка кексо-пекачка.

Три дни преди карнавалната вечер, пред входа на училището всяка сутрин се разпъва маса с жълта найлонова покривка, и майки-настоятелки започват бясна продажба на билетчета за всичките увеселения на карнавала. Цена: 50 цента на билетче. С билетчетата можеш да участваш във всяка игра или томбола, да спечелиш жетони, осребряването на които са разни наградни играчки, а също и да си купуваш захарен памук, или пуканки, или светещи звезди, или други щуротии.... Колкото повече билетчета си закупиш, толкова повече пари влизат в касата на училището. Да речем 40 билетчета им носят цели 20 долара. Срещу тях можеш да играеш на всички игри и веселби, и както казах, следете ключовия момент: ако спечелиш жетони, да си избереш играчки – така че и детето има кяр, не само да дарява пари на загуба, което да го вкисне и обезсърчи....

И така, в петъчния ден, закарвам децата сутринта едно по едно до училищата им, и в 9 ч. съм на стратовата линия за кексопечене. Майка ми, която ни гостува тук, е силно притеснена дали „ще се получи” кекса, защото ще е „за пред хората”.... Аз я успокоявам, хич да не й пука, но тя – йок, пука й. Тя така е живяла, в комунизъм, после в демократизъм, но все под лупата „на хората”, и силно й пука „какво ще кажат хората” за кекса ми/кекса ни..... Започваме да бъркаме, но напрегнато и отговорно сякаш сме поне оная Варвара, дето едно време готвеше при Гала, и минимум десет камери следят всяко наше движение, а експерти като Ути и Иван Звездев ще критикуват последователността на действията ни. Силно напечена ситуация, с една дума.

След настоятелни призиви да усмиря непокорния смут на майчината душа, аз леко я отстранявам от полето на събитията, и тя се оттегля в покоите си някак намусена и убедена в краха на кекса.... Тя смята, че за наказание, аз ще бъда линчувана публично на игрището зад училището от разбеснелите се тълпи възмутени „хора”, неодобрили кекса ми, който „не се е получил”, но най-вече бичуващи ме, заради изначалния ми непукизъм дали ще „ми се получи или не”....

Разбира се, при така стеклите се обстоятелства, кексът ми се наду чрезвичайно и се спука отгоре, с което наля масло в притесненията относно хорското мнение. Аз обаче, смело го напудрих с пудра захар, и окей – готови сме с доброволческия кекс. Да направим нов, а, Таня? Мнееее, няма, този ще си носим, какъвто – такъв. Ха, да видим, дали пък няма да е най-хубавия в залата за сладкиши!? Недоверието в погледа на родителката ми мога да измия само с конкретни примери, които тя ще види на място, и аз на това разчитам за измиването пък на срама от моето лице....

Следобедът занасяме кекса в училище. Майка ми леко ми се опъва да дойде с мен вътре, явно срам я е от кексо-продукта на семейството ни. След кратки дискусии, влизаме в залата на сладкишите, където любезно ни посреща една дама и взима кекса от ръцете ми. Майка ми въздъхва облекчено, отърваваме се от срама. После, обаче, плъзва поглед по околните образувания, наречени в момент на увлечение с прозвището „сладкиши”, и гордо изправя балканска глава. Да, добро ни е парчето, Радецки гордо плува по златни вълни!

Около час по-късно отивам да застъпя първата си смяна в карнавалната вечер. Отвън суматоха, тичат здрави американски доброволки в къси панталони, помъкнали по един персонален детски чин под мишница. Побиват ме тръпки от мъжествеността им и съм леко готова за отстъпление, но в този миг ме прегръща една настоятелка и ме затупва здраво по другото рамо в знак на вечна дружба ежду настоятелките и доброволките. Няма мърдане.

Изпращат ме в Teachers' Lounge, което по силата на езиковите ми умения трябва да разбирам като „Учителската стая”, но влизайки вътре, учителските ми спомени не отговарят на видяното в стаята: виждам че това е една обикновена неголяма стая, с множество библиотечни рафтове с документации, и една голяма кръгла маса в средата за писане – вероятно на тая същата документация. Май така ще да е, за това служи това стайче... И вътре могат да се съберат не повече от 5-6 човека едновременно. Странно. Моята любима Кристи скача от кръглата маса, докоцуква стремгаво до мен, удря ми една дружеска прегръдка и аз разбирам, че ще се мре там,... кой знае дали няма да пренасям кръглата маса нанякъде....

Има списък на доброволците, написвам си името, адреса и часа на застъпване на смяната. Има и графа за освобождаване от смяната, но тя остава за после, като ме разпуснат.... Енергична дама ми подава да закача през врата си сиджимка с картонче, на което пише TANYA A. Кристито ми се извинява, че не могла нито да прочете, нито да изпише невероятното ми фамилно име, и ако не се сърдя, тая вечер ще бъда Таниа А., окей? Обичам да ми казват Таниа, направо все едно съм аз.... Ама как ще се сърдя, бе Кристи, ами че в цяло Колорадо няма жив човек, способен да произнесе „Атанасов/а” правилно. Ние чудеса не чакаме, така де, простено да ти е. Окей, й казвам с усмивка.

След няколко-секундно колебание, Кристито решава, че на черния ми тоалет най-много ще отива да продавам нещо в коридора до входната врата – един вид, представителна съм, няма да стана за пренасяне на чинове. Браво, Кристи, обичам те! Заслужаваш да си председателка на настоятелството - с тоя фейс-контрол направо ме уби. Абе, едно е ясно: според Кристито съм представителна, защото съм облечена съм с риза и ДЪЛГИ пантаони, ставам за продавачка. Може пък така, в черно, да продавам индулгенции на грешните родители на невинните дечица? А може би не точно?

 Продавачките на билети се оказват вече заплюти обаче – една чернокожа настоятелка и една белокожа учителка са ударили джакпота, значи какво остава за Таниа? Oh, yeah, the blinking lights! Ta-ny-ah will be selling blinking lights, is that ok?Супер, Кристи, ще продавам мигащи светлинки, каквито и да са те, ще ги продавам.

Представям си дълги коледни гирлянди с мигащи светлинки, оплетени в кашона здраво една за друга. Дали такава е моята участ? Кристи тича наоколо с гипсираното долнище на левия си крак, но намира време да ме инструктира в скоропоговорка, че трябва да подсетя някоя си Дженифър да ми донесе кашона със светлинките, намиращ се в стаята на РТА (Parent Teacher Association -което ще рече Настоятелството), в левия шкаф долу, и че трябва да проверя всяка една светлинка дали работи, преди да я подам на купувача, защото миналата година имало страааааашно много, които не работят, и че трябва да слагам парите в кутията на съседната маса, дето са двете продавачки на билетите...

А колко струват, бе Кристи?, питам удавена в тоновете информация. Кристи вече тича нанякъде, но през купчината тела, разминаващи се като свободни атоми зад нея, до мен долита отговорът „2 долара или 4 билета”.... Ясно. Окей, продавачка съм.

Първите 5 минути, докато всички тичат наоколо с кутии, чинове, храни, и кашони с чарковете на разни игри в ръце, и всеки сглобява, инсталира, слага светлинки, украсява, пренася, и се надвиква игриво с околните, хилейки се повече от шумно, са ми достатъчни за адаптация и взимам решението, че трябва веднага да се окопитя и от шашардисана продавачка на мигащи светлинки да се преобразя в чаровна доброволка, омагьоваща невинните дечица наоколо, предлагайки им никому ненужни светещи карнавални звезди (каквито всъщност се оказаха мигащите светлинки)....

Поемам дълбоко въздух три пъти, слагам широка усмивка на лицето си, и започвам да организирам щанда си и да се запознавам със стоката, разположена в голяма полупрозрачна пластмасова кутия. Добре е, че е прозрачна – така ще има по-голяма видимост. Гласност, един вид.... Светещите звезди са всъщност стъклени колиета, с опция брошка, благодарение на една игла отзад (като на мартеничките), плюс копче за включване на синята блещукаща лапичка вътре в звездичката. На всичкото отгоре, звездичката има ииздълбано лице върху нея (силно Версаче-гиби). Окей. Супер ми е стоката.

Веднага изваждам стъклена звезда една от опаковката и я пускам да мига пред пластмасовата кутия, за привличане на киентелата. Още една закачам на плашилцето, поставено като украса на масата пред мен. Още една звезда пускам да мига и я закачвам с иглата й на лявата си гръд – децата ще я гледат как мига и ще пожелаят да СИ я купят/да ИМ я купят, а татковците ще ми гледат гръдта как мига и няма да им даде сърце да ме подминат, а за майките и бабите нямам никаква стратегия във връзка с гръдта ми, но мисля да се пошегувам, че с това личице, звездата е явно е на Версаче и да стопя дистанцията между нас, ако те обаче знаят какво значи Версаче....

Целта ми е да продам всичките, за да влязат паричките в касата на училището. Пич ли съм? Пич съм, усмихнат и със святката лява гръд. Свет-свет-свет! Край, почва се!

Тълпите започват да прииждат и след като си купят на първата маса билетчетата, децата домъкват родителите си към моята святкаща маса. Аз стратегически съм пуснала десетина звезди да мигат в пластмасовата кутия и, като се прибави и святкащия ми бюст, масата ми става притегателна сила за млади и стари.

Пробвам с усмивка, но с първите 5-6 клиента, удрям на камък. Децата не са сигурни искат или не искат звездичка, но със сигурност знаят, че не искат да си хабят билетчетата, а родителите им се стискат за 2 долара, щото са пестеливци или просто няма пари в брой... А, така няма да се разберем, пичове! Щом съм там, светкаща като коледна елха, ще купувате от мен! Значи, само усмивка не стига. Още талант ще трябва. Пускам в действие целия си чар и решавам да стана нападателна търговка.

Всяко дете, чието срамежливо погледче уловя, започвам да вербувам незабавно с реплики като: „Дали такава красива звезда като теб ще иска да има още една светеща звезда като колие на врата си? Всички момчета ще гледат само в теб, ха ха ха...” Това с ХАХА-то е предназначено за майките/бабите, които се стягат като чуят за момчета...

С татковците нямам проблем, те дори не ме слушат какви ги говоря на децата им, те ми гледат светкащата цица и вадят парите. Дотук съм доброволка и половина. Парите потичат към школната хазна. Шумът на зелените банкноти (и от време на време и на сините билетчета) ме опиянява и ставам неудържима. Ъпгрейдвам уменията си до версия 2.0....

Колебливите момченца и бабите им, които смятат, че това с колието не е мъжка играчка, започвам да свалям с версията, че те ще махнат сиджимката и ще носят звездата с иглата като шерифска значка, която свети. Докато се усетят, че шерифската значка всъщност е с повече от 5 лъча, вече са ми платили, а аз ги наричам sweetie, и съм им извадила дущата с памук и светлинки, и никой не ми се сърди.

Е, две намусени баби ми връщат брак – откъснала се иглата отзад, а другата звезда спряла да светка вече. Окей, с усмивка им сменям брака с нови блещукалки, и те дори ми се усмихват в отговор. Несветещата бракувана отделям настрани, а тая със счупената игла слагам като нова мостра пред кутията, и пак съм в акция.... Прибирам парите, прибирам билетчетата, но вече вярвам че продавам радост. Значи не съм долна изнудвачка, а съм общественополезна доброволка, която натрупва пари за школото.

Уррра! Аз съм една преродена Кристи. Да вземе да ме спре някой, че тълпите на щанда ми стават като река. Едвам следя парите. Винаги съм знаела, че ако закъсам, от мен става продавач и половина, стига само да преодолея първоначалното преглъщане на това пусто достойнство. Загробя ли го, обаче, никой не може да ми устои, ни-кой!!! Дано да е така, защото бизнесът със светещите звезди върви, та трака.....

По едно време пристигат моите хора. Траяна веднага си купува звезда, щото тя е на мама човек. Всъщност – не е така, звездата неустоимо й харесва. Аз й обяснявам, че тая на лявата ми гръд също си е нейна, вече съм я платила, но тя се прави, че нещо недочува и бърза да изработи баща си да й плати и онази, дето е вече окачена на вратлето й. Жорката също не реагира на информацията ми, че звездата на мен е вече семейна. Той гледа зад звездата. Явно, стратег съм се оказала....

Баща и дъщеря си купуват няколко дузини билети и хукват във физкултурния салон за игрите на карнавала. Сега му е мястото да уточня – като казвам „карнавал”, вие да не вземете да си помислите, че става дума за карнавал с разните там костюми, маски и прочие венециански похвати.

Не! - става дума по-скоро за игрови панаир и масово веселие за децата от училището, техните братя и сестри и съвсем не на последно място – и за техните родители, баби и дядовци. Изобщо, за всички, които обичат да играят, да се съзтезават, да побеждават, да има песни и пляски, захарен памук, пуканки, плюскане, награди и прочие непорочни забавления. Май за тинейджърите има и свалки, но .... само за тях. Е, може би и за някоя и друга баба над 65, защото в нашия сплотен военен град има запазени и стройни офицери с внучета.

Та, след това уточнение – да разкажа за игрите във физкултурния салон. Подредени са една до друга стратегически и няма как да не преминеш от едната към другата, защото децата са лесна плячка.

Игра #1: На една маса има балансираща люлка – люлката се удря с гумен чук, и жабата от люлката трябва да скочи и да влезе в една кошница. В зависимост от резултата получаваш жетони – неуспешните опити се награждават и те - с един жетон, а успешните – с жетони от 5, 10 или 20 т, в зависимост от качеството на попадението. С тези жетони после ще отидеш на масата с наградите и ще си избереш подарък.

Игра #2: Игра с консервни кутии – наредени са на три маси по 7, 4 и 3 броя една върху друга в три групи. Трябва да ги събориш с две топки, пълни с пясък. Имаш право на 2 удара. Успехът носи жетони с 20 т.

Игра #3: Голяма стена дървена с процеп висок около 10 см и дълъг 40 см. С фризби удряш процепа от 2 м, и трябва да успееш да вкараш фризбито зад стената през процепа.

Игра #4: Колело на късмета, разделено на 16 части. Детето го завърта и в зависимост от точките, които ти се падат, ти дават и жетони.

Игра #5: Една малка рекичка с 9 гумени риби. Отдолу под рибите има цифри (от 1 до 9), и срещу 1 билетче си избираш риба и в зависимост от номерчето под избраната риба, получаваш подарък Подаръчето стимулира детенце към нови подвизи и покупка на нови билети, и така се завърта нов порочен кръг...

Игра #6: Изрязана фигура на играч на американски футбол - там дето трябва да е топката, която държи, има дупка с мрежа и децата трябва да вкарат топката в дупката с мрежата. Резултат успешен носи 20 т.

Игра #7: Стрелба с арбалет – стреличката е със смукалка. Трябва да отстреляш патенцата.

Игра #8: На дървена полустена има 5 дупки с абсолютно неправилна форма, съставящи нещо като звездно небе. С 2 торби пясък, хлабаво вързани, и съвсем немалки, трябва да уцелиш дупките от 2м.

Игра #9: Миниголф. Един билет = един удар. Ако е успешен, знаете упражнението със жетоните.

Игра # 10: На едно дървено трупче с размер 30 х 30 см има легнало шише от кока-кола. С въдица, накрая на която има пръстен, трябва да изправиш шишето, без обаче то да падне от дървеното трупче. Почти невъзможна победа...

Игра #11: Писта за колички, права, с неравности и застопорени по нея коли. Една малка дупка като гараж накрая – трябва да вкараш колата си в този гараж. Но трябва да прецениш силата си, иначе колата ще изскочи от гаражчето. Колата се засилва ръчно и я пускаш по трасето.

Игра #12: Игрище за футбол с множество дупки. Две мраморни топчета трябва да се вкарат в точните дупки, като играчът повдига игрището и трябва да влезе в дупката, което трябва.

Игра #13: Върти се нещо като грънчарско колело. На него поставят рисувателен картон, но с размер малко по-голям от картичка. Отгоре, участниците изливат от туби течни бои, които под движението на колелото се омазват в различни кръгове по картона. Най-накрая, доброволецът-татко спира вълшебното колело, слага влажното още „творение” в нещо като рамка-паспарту и го връчва на гордия „творец”, който пък от своя страна го носи напред-назад из коридорите и маже с него по дрехите на околните, но всички са много, много весели и игриви.

Такива ми ти неустоими забавления. Траяна, обаче, лети от игра на игра с поглед на усойница, решена на всичко за победа и повече жетони. Наоколо просто дими от малки усойничета, въздухът просто пуши...

Иначе е излишно да обяснявам, че физкултурният салон е здраво изстуден от климатика, но за капак – и задната врата към игрището навън е отворена, за да стане здраво течение и да охлади до вледеняване клетите здраво-загрели подрастващи играчи. Никой, обаче, не дава признаци за видимо охлаждане, може би с изключение на няколкото леко посинели босоноги няколкомесечни бебчета, здраво пищящи в ръцете на непукистичните си родители...

Аз предвидливо смотвам нашата баба в кьошето зад една от огромните врати на физкултурния салон, което май се оказва единственото място без течение и директно духане на климатик. Изчакваме Траяна да насъбере победните си жетони и преди да идем на гишето за осребряване (Redemption desk), решаваме игриво да пробваме късмета си в залата на сладкишите. Правилото за томболата там: входът на всеки струва 1 билетче и трябва да се събере група от 15 играча.

Играчите влизат и застават на 15-те номерца, залепени на пода. После се въртят по номерцата и в един момент доброволката казва „Стоп!”. Всеки спира на номерчето, на което е стъпил в мемента. Подрастващата асистентка на доброволката рови в една тава с номерца от 1 до 15, и вади 2 печеливши числа. Тези двама души са късметлиите, които печелят награда, и имат правото да си изберат от двете маси, отрупани със съмнителни лакомства онзи сладкиш, който им харесва, и си тръгват с него. Ако влезе голямо семейство заедно – да речем 6-7 души, имат почти 50% шанс да спечелят сладкишче за вечеря... Това обяснява и огромните опашки пред залата. Мерак за сладичко е това, не е шега!

Нареждаме се  на опашката за влизанеи се уговаряме, че ако някой от нас спечели, си тръгваме тъкмо с нашия кекс, който едва ли местно лице ще разбере или хареса.... Когато влизаме вътре, обаче, от моя кекс няма и следа. Явно, избрали са го вече... Нима?!?!?!?!?!? Такъв напукан и напудрен отгоре, но сигурно някой се е излъгал.

Между другото, поради факта че никой не готви по тез земи, тук има голям пиетет към домашната храна. Който може да докопа нещо домашно, не от магазин, веднага го избира и завлича за омитане в някой тъмен ъгъл. Значи, лош ми бил кексът, а?? Майка ми гледа в другата посока нещо...

Врътваме се по кръга с номерцата. Хоп, спираме, а едно мъничко 2-годишно момиченце остава без номерче на което да стъпи, и доброволката го праща на свободния номер 15. Хайде сега, момичето-асистентка да изтегли номерцата. Печелят: # 15 (т.е. малката буба) и #13 (т.е. моята майка). Майка ми не разбира какво е станало, ние обаче се радваме на късмета си. Бърз оглед показва, че който е взел кекса ми, разбира от храна, защото са останали шепа недопечени cookies (да речем, нещо като големи спескани курабии със странен произход), разни морковни кейкове и разни купешки торти с гадни твърди глазури в кюлотен цвят. Семейният съвет бързо спира поглед на един купешки пандишпанов кейк, който лесно и бързо може да префасонираме в реване и ... воала! – тръгваме си със сухо реване в ръка.

Харесва ни пинизът на залата със сладкишите: всяко завъртане на 15-те души вътре струва 15 билетчета (=7 долара и половина). То завършва с двама победители, които си тръгват със сладкиши-дарение. А опашката пред залата не спира нито за миг. Поне десетина кръга видяхме само с майка ми, докато чакахме Траяна и Жоро да се наиграят на игрите в салона. Така че, добри пари са се събрали за школото и от тая зала.

После тръгваме за гишето за осребряване на наградните жетони. Там се вие космата опашка и пътьом хвърляме нашата печеливша баба с реването в ръка в библиотеката, за да поседне, докато ни чака. Тя изглежда доволна от това справедливо разпределение на войските.

Тъкмо излизаме от библиотеката и се блъскаме в....моя кекс. Тъмнокожа майка с 2 деца го носи в ръка. Втурвам се към нея и й съобщавам гордо, че аз, бледоликата, съм го приготвила тоз кекс. Оу, така ли?, възрадва се майката, доста искрено, че е открила първоизточникът на сладкиша. Веднага ме пита какво има в него и какво представлява? Синът й го бил избрал. Браво, момко! Момъкът има вид на 4-5-класник с прическа Mohawk и явно не е ял скоро домашен сладкиш. Или просто не е знаел кой друг да избере, понеже останалите са били с още по-съмнителен вид...

Дано ви хареса, какзвам с глас удавен в надежда, след като обяснявам подробно какво представлява – задължително ползвам термини, познати на аудиторията. Ако кажа „традиционен български кекс, но вместо орехи има стафиди, че сте нефелна нация и сте все алергични към ядки”, няма да отворя много врати. Затова обяснението ми е, че „това е европейски кейк от типа на британския кейк за чай – кората му е твърда, но вътрешността му е мека и ронлива, вътре има течен шоколад и стафиди, плюс обичайната смес от яйца-брашно-захар-ванилия.”

За киселото мляко и бакпулвера премълчавам, че за несвикнали американски уши звучи някак много информация. Че е и драстична информация – тук йогуртът е предимно в разновидност плодов тип и ако ги информирам, че съществува и неподсладен вариант, с Лакотбациликус булгарикус, който е идеален не само за айрянчета, но и за кексчета, ще им се отяде непременно.

А аз гледам да поддържам интереса – да го пробват преди да го изхвърлят. Макар че – бас държа, че са го пробвали и са го зафучили в коша, така ми се струва ще да е станало.... Но все пак, едно леко пламъче надежда, че тъмнокожите имат повече запазени вкусови рецептори от русокосите си сънародници, мъждука в мен.....

Докато чакаме на километричната опашка за осребряване на жетоните, моят кекс чака пред нас и правя опит да хвана на снимка ъгълче от пудро-захарния му вид (виж снимката горе) – гледам наоколо и си снимам по стените разни детски съчинения, патетични рисунки със знамена и откъси от Конституцията, и прочие детски постижения...

Децата се туткат на масата с играчките, защото не е лесно да правиш бърз избор. Повечето имат по 30-40 жетона и искат да получат максимума срещу тях. Продавачките на щанда са директорката, зам.директорката, секретарката на канцеларията и една от настоятелките. Значи, и ръководството е активно включено в кампанията, браво!

Идва и нашият ред. Жоро стиска 122-та жетона, спечелени от състезателния дух на дъщеря му, която обича да печели във всяка игра и не е чудно, че е събрала жетони за половината маса награди. Тя, обаче, тръгва да си избира на дребно, за да награби и тя повече насипна стока за из път - тракалка на стойност 3 жетона, очила с нарисувани очички за 5 жетона (супер смешни, честно! - виж снимките по-долу), и се оглежда за други щуротии за под 10 жетона всяка....

Тук крехката ми душевност не издържа и под палещите погледи на стотиците деца в тълпата зад гърба ни, аз смело давам намек колко е красива играчката розов еднорог за 70 жетона. О, колко е красив еднорогът, нали, Траяна? Отзад едно момиче изохква, притеснено, че еднорозите са на свършване. Но споко, още има, защото секретарката ги вади от кашони отзад и девойчетата се успокояват, че ще има и за тях....

Натоварваме стоката в ръцете на трима ни, и минаваме да приберем баба от библиотеката. Но пък откриваме в джоба на татко Жоро, че имаме още 12 неизпозвани билета. Очите на Траяна светват като звездата на гръдта ми и тя хуква с баща си да изръшка още няколко игри из физкултурния салон. Аз отвеждам баба в колата ми, за да отпуснем морни снаги на тихо и тъмно. След още 15 мин, баща и дъщеря пристигат с допълнителни подаръчни хизненади, защото спечелили още 80-тина жетона, и Жоро е окичил лицето си с огледални очила, по горната рамка на които преминават мигащи светлини, захранвани с батерийка... Секси.... Но Траяна със замах решава, че и тези очила ще са за нея, понеже били много...весели.

Така свърши карнавалът. Със сигурност е имало доброволци и за почистването. Прекрасна идея, отлично осъществена и въпреки белите тропоски тук и там – заслужава адмирациите на публиката. Сега ще чакаме отчета за събраните суми, дано не са малки. Отчетът е задължителна част от купона.... Харесва ми, обаче, начинът на събирането на средствата. Впрегнати са всички възрастни – родители, учители, ръководство.

Добавка: Простете, забравих, но имаше и несметни количества (слушайте внимателно!!!!!) доброволци тинейджъри!!!!!!!!!!!!! Явно братя, сестри, братовчеди, съседи - близки на деца и родители, учители и настоятели. Втресе ме! Докато продавах още звездите - влезе една тумба от около 20-тина младежи с изсулени дънки тип рапъри на видима възраст 16-17-18 г. и след 2 минути мъкнеха всичко, що беше останало за мъкнене....

Имаше и моми между 15 и 19 г., които вместо да награбят рапърите и да ги насексуват отзад в парка зад училището по стар прабългарски обичай, ги юркаха да им мъкнат мебели и кашони, като леко се понавеждаха от време на време, та рапърите да мернат четвърт цица за стимул и в резултат наоколо пушеше от стремглавото движение на полуспънати от силно изсулените им дънки момъци....

Ето тази свръх-ценна секретна информация забравих да споделя с вас. Все се чудех, докато пиша какво беше онова, дето най-много ме сащиса, докато продавах. Та, скъпи приятели - това беше. Доброволците тинейджъри. Невероятна гледка - пожелавам я всекиму.....

Всички участници ще са доволни от финансовия резултат от вечерта, защото е постигнат съвместно и всеки е имал дял в събирането му, и никой няма да мрънка, че са го излъгали с нещо или се е минал. А децата се прибраха с толкова джунджурии, че според тях – те са спечелилите! Чудесно, нали?

Поздравявам ви с тази супер секси снимка :))))

От няколко седмици навсякъде усилено се говори за 15 септември. Тук много ми хареса темата за изрисуваните дъски. Вчера и днес всички купуват цветя, фризьорските салони са пълни - въобще емоции до пръсване. Но за мен този 15 септември е малко по различен от другите... за първи път този ден не предизвиква в мен толкова приятни емоции... Ставайки тази сутрин, първата ми мисъл беше: "Това е последният ми 15 септември" - и ми стана някак кофти... Тази мисъл ме тормози цял ден - за последен път имам първи учебен ден.
Сега разглеждайки отново постовете тук ме се иска да се върна отново в първи клас - тези толкова хубаво изрисувани дъски и въобще цялата еуфория покрай празника... Не искам това да е последният ми 15 септември - някак си не е честно :)

Поздравявам всички потребители на нашата общност със започването на новата учебна година! Нека да продължим да умножаваме доброто, съхранено в българското образование, и да градим с разум и позитивизъм бъдещето!

Пожелавам на всички блогери - учащи се и учители - много здраве, сили, вдъхновение, с увлечение и оптимизъм да постигаме творчески успехи и най-вече да чувстваме удовлетворение от своите резултати.

Специално за празника избрах едно стихотворение, написано от Петя Йорданова.

ДЕТСТВОТО СЪНУВА

Училището в утрото е спряло
под слънцето, на покрива изгряло.
Две улици пред него. Вече чел си,
че те приличат на вълшебни релси.

Училището в тишината свети,
училището дава ти билети
за нови градове и разстояния,
за нови истини и изпитания.

Училището – тази бяла гара,
на път зове те с непозната вяра
и детството сънува ли, сънува,
че някой ден от тук ще отпътува.

КОЛЕГИ,
През месец ноември 2005 г. адвокат Тони Вълчев призова учителите да се включат като жалбоподатели в колективната жалба и образува дело срещу МОН пред Върховния административен съд, по въпросите за трудовите възнаграждения на учителите и персонала в средното образование.

Ще ви припомня, че освен 10-ната учители от Варна и Пловдив НИКОЙ ДРУГ УЧИТЕЛ НЕ ПОЖЕЛА ДА ЗАЩИТИ ПРАВОТО НА ДОСТОЙНО ЗАПЛАЩАНЕ НА ПОЛОЖЕНИЯ ТРУД!

Петчленен състав на Върховният административен съд ОТХВЪРЛИ ЖАЛБАТА с мотиви, че посочените от жалбоподателите международни актове (Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за икономически, социални и
културни права и др.) са прогласени определени принципи: право на труд, право на справедливо и задоволително възнаграждение съобразно извършената работа и др.

Безспорно международните договори, когато са ратифицирани по конституционен ред, обнародвани в "Държавен вестник" и влезли в сила за Република България, стават част от вътрешното право на страната. Тези принципи са залегнали и в Конституцията на Република България - чл. 48, ал. 5, съгласно която работниците
и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при условия и по ред, определени в закон. С оглед на това неоснователни се явяват изложените доводи за противоречие на
Наредба № 14 с посочения текст от Конституцията и изброените по-горе международни актове. Посочените права, включително и правото на възнаграждение, са уредени именно със закон - Кодекса на труда.

Обжалваният подзаконов нормативен акт определя конкретно начина на формиране на индивидуалните месечни
работни заплати на персонала в средното образование. Тези месечни възнаграждения не могат да се разглеждат изолирано, защото са част от политиката по доходите на страната. Всяка държава, съобразявайки се както с международното право, така и с вътрешното, определя възможностите си за изплащане на минимално трудово възнаграждение за страната, каквото задължение е създадено именно с основния закон - Конституцията на Република България, и е залегнало и в посочените
международни актове. То е база, върху която се начисляват възнагражденията в отделните отрасли на бюджета и материалното производство.

Размерът на минималното трудово възнаграждение, или т.нар. минимална работна заплата, се определя в зависимост и от множество други фактори. В този смисъл не би могло да
се приеме наличието на противоречие между обжалваната Наредба № 14 и посочените нормативни актове. Наредба № 14 е разработена и се прилага в рамките на утвърдената с ПМС № 137 от 2005 г. средна брутна работна заплата за отрасъл
"Образование" и начални основни заплати, определени в приложение № 7 към чл. 1, ал. 1, т. 7, като е предвидена и възможността за по-високо възнаграждение при
наличие на съответните параметри, като образователна или професионална квалификационна степен и др. Дали възнагражденията, предвидени в Наредба № 14, съответстват или не съответстват на "извършената работа" и могат ли да осигурят "едно достойно съществуване на учителя и семейството му", не са въпроси, определящи законосъобразността на нормативния акт.

В подадената жалба и в писмената защита са изложени многобройни доводи все в този смисъл, които по своя характер са социални и морални, но не обосновават противоречие с нормативни актове от по-висока степен - КРБ, ЗНП и др. С жалбата се прави искане и за тълкуване на понятията "прехрана и прехрана чрез
труд", "заплащане, съответстващо на извършената работа", "справедливо и задоволително възнаграждение, което да осигури на него и неговото семейство съществувание, съответстващо на човешкото достойнство" и "сносен живот".

Съгласно чл. 51 от Закона за нормативните актове, глава пета - "Тълкуване на нормативните актове", тълкуване на подзаконов нормативен акт се дава от органа, който го е издал. Ето защо по това искане Върховният административен съд не следва да се произнася, тъй като не е в неговите правомощия. Съдът е
правоприлагащ орган и няма правомощия да извършва автентично тълкуване, още повече, че в случая се касае до понятия социални и житейски, а не до тълкуване на използвана от издателя на акта правна терминология.

Адвокат Тони Вълчев изпрати копие на искането за тълкуване на РЕШЕНИЕТО: ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Производството по административно дело адм. дело № 1889/2006. , завърши с неясно решение.

Считаме, че посочените с жалбите по административно дело No 1889/2006г. и 1890/2006г. по описа на Върховния административен съд, основания следва да бъдат възприети от настоящия състав и съответно - жалбите следва да бъдат уважени, доколкото същите са допустими и основателни.

Моля, при произнасянето по адм.д. No1889/2006г., да бъде съобразено следното:

I. Жалбата е допустима, доколкото:

1. Ограниченията, поставени от разпоредбата на чл.7, т.3 от ЗВАС не следва да се прилагат. Тези ограничения не следва да намерят място по отношение на обжалваната наредба, защото засегнатите лица не са подчинени служебно на органа, издал обжалвания акт.

2. Налице е активна легитимация на жалбоподателите, изведена от текста на чл.120, ал.2 от Конституцията.

3. Налице е и пряка активна легитимация, доколкото част от заявилите желания, да се присъединят към исканията на първоначалните жалбоподатели, граждани – упражняват по занятие, професията „учител” и са пряко засегнати от наредбата;

4. Налице е и пряка активна легитимация, доколкото част от заявилите желания, да се присъединят към исканията на първоначалните жалбоподатели, граждани са родители на деца в ученическа възраст и следователно са пряко заинтересувани от обстановката в системата на средното убразование в България и нейното качество;

II. Жалбата е основателна, защото обжалвания нормативен акт, противоречи на актове от по-висш ред. Противоречието с висшите актове се състои в това, че определeните с наредбата „индивидуални месечни работни заплати” не съответстват на размерите и изискванията, поставени в:

1. Всеобща декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с резолюция 217 А III на ОС на ООН, 10.12.1948г. – чл.23, ал.3 “право на справедливо и задоволително възнаграждение, което да осигури на него и на неговото семейство съществуване, съответстващо на човешкото достойнство и допълнено, ако това е необходимо с други средства за социална защита”;

2. Международен пакт за икономически, социални и културни права, обн. ДВ бр. 43/28.05.1976г. – чл. 6 “правото на всеки човек, да има възможността, да изкарва прехраната си чрез труд...” и чл. 7 “правото на всяко лице, да се ползува от справедливи и благоприятни условия на труд, които да му осигурят по-специално: такова възнаграждение, което да обезпечи на всички работници, като минимум: .... сносен живот за тях и семействата им, съгласно разпоредбите на този пакт и еднаква възможност за всекиго, да бъде повишаван в своята работа, в съответна по-висока категория по никакви други съображения, освен по старшинство и компетентност ...” ;

3. Конституция на Република България, чл.48, ал.5 – твърдя нарушаване на правото на “минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа .... определено със закон”;

4. Декларация за правото на развитие, Приета с резолюция 41/128 на Общото събрание на ООН на 4.12.1986 г. Издадена в Сборник от международни документи, 1992 г. – по отношене на целите, обявени с преамбюла, както и на чл.2, чл.3, чл.6 и чл.8 от същата.

5. Декларация за социалния прогрес и развитие, Провъзгласена с резолюция 2542 (XXIV) на Общото събрание от 11.12.1969 г. Издадена в Сборник от международни документи, 1992 г. – по отношение на целите, обявени с преамбюла, както и на: чл.1, чл.6, чл.7, чл.8, чл.10, чл.11, чл.15, чл.16, чл.18, чл.21 и др.

6. Европейска социална харта (ревизирана), Ратифицирана със закон, приета от 38-о Народно събрание на 29.03.2000 г. - ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г. Издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 43 от 4.05.2000 г., в сила от 1.08.2000 г. - по отношение на целите, обявени с преамбюла, както и на: Част I, т.1, т.2, т.4, т.21, т.22, т.26, т.31, както и на Част II, чл. 1, т.2, чл.4, т.1, чл.17, т.2, чл.18, чл.21, чл.22, чл.23, чл.31, Част V, чл. I,

7. Международен пакт за икономически, социални и културни права, Ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970 г. - ДВ, бр. 60 от 1970 г. Издаден от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 43 от 28.05.1976 г., в сила от 23.03.1976 г. - по отношение на целите, обявени с преамбюла, както и на: чл.4, чл.6, чл.7, чл.11, чл.13, чл. 8;

8. Закон за народната просвета - с разпоредбата на чл.39, ал.1 и ал.2, като предвижда възнаграждения за лица, назначени за учители, без завършено висше образование;

9. Закон за народната просвета - с разпоредбата на чл. 40, ал.4;

10. Закон за народната просвета - с разпоредбата на чл.6 и чл. 7.

III. По представените от ответника Писмени бележки (според реда на изложените от процесуалния представител на ответника, съображения), моля да се възприеме следното становище:

1. Изказаното в бележките първо съображение за законност на обжалваната наредба, не следва да се взема в предвид, доколкото то не намира място сред посочените основания за отмяна. В бележките се твърди, че наредбата е издадена на основание Постановление No 137 на Министерския съвет от 2005г. Цитираното постановление е административен акт и не кореспондира с посочените отменителни основания. Като акт на по-висш орган, спрямо Министъра на образованието и науката, то е средство за делегиране на власт единствено за издаването на обжалвания тук акт, но не и за неговото конкретно съдържание. По отношение на съдържанието на акта, компетентният орган е действал в условията на оперативна самостоятелност, макар и в относително определени граници. Той е можел да съобрази и вложи в обжалвания акт хипотези за съответстващо по размер възнаграждение, както и възможност за мотивиращи възнаграждения по отношение на тези от засегнатите лица, които с количеството и качеството на вложения труд, го заслужават в най-висока степен.

2. По посоченото в бележките второ съображение: процесуалният представител на ответника сочи, че обжалваният акт е издаден на основание на нормативен акт от по-висока степен и така се явява законосъобразен. Считам, че доколкото ответникът не коментира съпоставката на ранга на този „нормативен акт от по-висока степен” с ранга на актовете, чието нарушение се сочи в жалбите, то това съображение е ирелевантно по отношение на отменителните основания. Този акт с положителност се явява такъв, от по-ниска степен и съгласно чл.15, ал.2 от ЗНА, компетентният орган, издал обжалваната наредба е следвало да съобрази изискванията за законност, според реда на приложимите актове.

3. По посоченото в бележките трето съображение: Процесуалният представител твърди, че в жалбите „не са изложени конкретни противоречия” с текстовете на нормативните актове от по-висока степен. Обратно – видно от обстоятелствената част на жалбите – такива са изложени и наличието им следва да бъде въприето от настоящия състав. Вероятно за ответника не са били ясни някои от понятията, използвани в хипотезите на нарушените актове. С тази цел, по-долу в част IV от настоящата защита, ще изложим по-обстойно своето схващане по тяхното тълкуване и отново ще поискаме тълкуването на съда с оглед – изясняването на релевантните понятия.

4. Ответникът неправилно твърди, чрез процесуалния си представител, че определените с обжалваната наредба базови и МАКСИМАЛНИ месечни трудови възнаграждения, не противоречат на изискването на чл.48, ал.5 от КРБ: „право на минимално трудово възнаграждение и заплащане, съответстващо на извършената работа ..... при условия и по ред, определени със закон”, като навежда за приложим закон Кодекса на труда. Считаме, че с аргументите от т. III.2 от настоящата защита, разпоредбите на Кодекса на труда не следва да се вземат под внимание, преди да бъде установено съответствието на обжалвания акт с посочените актове от по-висок ред (чл.15, ал.2 от ЗНА). Едва след задоволяване на сравнително по-широките изисквания на висшите нормативни актове, следва да се съобразяват и по-конкретните такива, поставени с по-долните актове, какъвто се явява Кодекса на труда, спрямо международните актове по които Р. България е страна (чл.5, ал.4 от КРБ). От друга страна, посоченият вътрешен акт, а именно – Кодекса на труда препраща адресатите си към актуалното за момента постановление на Министерски съвет, определящо минималния размер на месечните трудови възнаграждения. Това постановление няма правната природа на „закон” и доколкото именно този акт на изпълнителната власт релевира някакъв конкретен размер на месечни трудови възнаграждения, то ние виждаме тук нарушение на разпоредбата на чл.48, ал.2 от Конституцията, в контекста на обжалвания акт. Допълнително навеждаме и факта, че съпоставката на определените с обжалваната наредба месечни възнаграждения с минималните възнаграждения определени за страната относно релевантния период, е немислим с оглед особеното задължение за уважение към засегнатите лица, което чл.40, ал.5 от Закона за народната просвета поставят пред издалия наредбата орган. Съществуването на такъв аргумент в писмените бележки на ответната страна е аргумент в полза на отменителните основания. Моля, това да бъде коментирано в решението по делото. Засегнатите с наредбата не се стремят към минималните за страната трудови възнаграждения. Те се стремят към такива, осигуряващи им възпроизводство на вложения трудов ресурс.

5. Ответникът, чрез представителя си оспорва наведеното отменително основание, при което твърдим, че определеното с наредбата възнаграждение не съответства на извършената работа. Да, предвид естеството на отговорностите на заетите в средното образование, определените с обжалваната наредба минимални и максимални трудово възнаграждения са напълно несъответстващи. Това твърдяно естество се извежда ясно от „Длъжностната характеристика на учителите”, съставена на основание Кодекса на труда и Закона за народната просвета, както и от текстовете на специалния закон. В посочените актове са изброени над двадесет особени изисквания за лични качества и поведение, които се предвижда да притежават засегнатите с наредбата. Видно от вътрешното законодателство на България, особените изисквания за личността и поведението на учителя или преподавателя, са значително по-високи, в сравнение с подобните такива, поставени пред упражняващите други професии. Знаем, че такива изисквания са въдворени и за занятията на лекарите и юристите, за заемащите длъжност, като държавни служители и пр. За множеството професии (занятия) обаче, такива изисквания изобщо не са предвидени в съответните специални закони. Считаме, че в тежест на ответника е да даде обосновка и разчети, за съответствие между възнаграждение и „извършената работа”. Доколкото такива разчети не са приведени по делото, моля да се приеме за установено, че Министъра на образованието и науката няма никакви аргументи, чрез които да защити така определените по размер възнаграждения. Намираме за основателен извода, че не съществуват изчисления в този смисъл. Евентуалните бюджетни разчети с нищо не обосновават или оспорват твърдяното тук несъответствие (такива разчети, бездруго не се обсъждат от ответната страна). Разпределението на разходната част на Годишния държавен бюджет е в тежест на ответната страна, доколкото Министърът на образованието и науката е член на Министерския съвет и негов заместник-председател със съответните правомощия (чл.чл. 83, ал.1, 87, 105-108 и 116, ал.1 КРБ). Представителят на ответната страна навежда аргументи в смисъл, че „въпросът за несъответствието на възнагражденията с извършената работа” е ирелевантен по делото, както и че сезираната съдебна инстанция не е компетентна да се произнесе по това основание. Според нас – напротив! Изискването за съответствие е въдворено в хипотезата на правна норма от по-висок ред (чл. 48, ал.5 от КРБ), и като такова е предпоставка за законност на обжалвания акт. Ние, разбира се - не твърдим, че настоящият състав лично ще извърши изчисления за оценка на труда и извършената работа в паричен еквивалент. Това той следва да изведе от представените от ответника разчети и обосновки. Такива, както стана видно – напълно липсват. Липсата им, следва да се тълкува, както в полза на отменителните основания, така и в критика на изразеното от ответната страна неглижиращо отношение по образуваното тук производство. Отношението на ответната страна към посочените отменителни основания, е вменено в задължение на органа, издал обжалвания акт, като част от статута му на разпоредител с бюджетни средства и съствлява изискване на законосъобразност на неговите актове, както бе обсъдено по-горе.

6. Ответната страна твърди, че несъответствието по т. III.5, е неоснователно и недоказано. Своите разсъждения и доводи по отменителните основания ще изведем отделно в част IV на настоящата писмена защита.

7. Ответната страна отново се позовава на обсъжданото ПМС No 137/2005. Не намираме за релевантно това позоваване по посочените по-горе съображения. Не намираме за релевантно и позоваването, доколкото с наредбата се прегражда изцяло възможността за начисляване на съответстващо възнаграждение на служителите, за които е налице установена по съответния ред висока или максимална професионална квалификация и професионален опит (стаж).

8. Относно съображението на ответната страна за положението на министъра, при издаването на акта в условията на обвързана компетентност, при действието на обсъжданото ПМС 137/2005г.: В това отношение се отнасям към написаното по-горе. Дали издалият наредбата орган е имал правомощия, да предлага на вишестоящия си подходящи решения по проблема, послужил за отменително основание на жалбите по делото, включително и – с въвеждане на фискални облекчения и пр., е въпрос който не стои за разглеждане в настоящото производство. Твърдяната обвързана компетентсност, е напълно в разрез с текста на чл.12, ал.3 от обжалвания акт.

9. Ответната страна извежда в аргумент императива на чл.5, ал.1 от обжалваната наредба, като твърди че изградената с нея защита срещу определяне на възнаграждения в по-нисък размер от посочения в наредбата е в подкрепа законосъобразността на наредбата. В контра-аргумент сочим, че посочената защита с нищо не допринася за законосъобразността на самата наредба, доколкото подобна защита се извлича и от действието на останалите приложими актове (КРБ, КТ, ЗНА и пр.). Преповтаряйки съдържанието на по-високите актове, този текст има само информационен смисъл и е адресиран до органите, прилагащи наредбата, за да бъдат предотвратени неправилни тълкувания или прилагания на същата.

10. Ответната страна извежда в аргумент и императива на чл.3, ал.9 от обжалваната наредба, като твърди че изградената и с него защита осигурява достатъчност на определените възнаграждения и дори инсунуира евентуални преференции за засегнатите с наредбата лица. Считаме, че тази мярка би имала смисъл, при определяне на действително обосновани размери на възнагражденията. При сега действащите нормирани ставки, порокът на наредбата е толкова голям, че дейстието на посочената с конкретния текст защита, не би могла да го преодолее. Неприемливо е твърдението в същата част от бележките, че защитата предоставена с този текст (чл.3, ал.9 от наредбата) осигурява съответствието, обсъждано в т. III.5. Това твърдение е с нищо несвързано с неоходимата аргументация. Съответствието следва да е действително. То би трябвало, да обосновава възнаграждение за определен период на вложен труд: час, ден, месец, хорариум или цялостна заетост. „Подаряването” на няколко часа за запълване на хорариума не преодолява пороците на наредбата. Напротив – то предполага появата на отрицателна нагласа, както сред засегнатите с наредбата, които не се нуждаят от подаръци, така и от страна на третите лица, които с охота обсъждат положението на засегнатите, като на такива – получили нещо без основание. Като цяло подобни нормативни решения се предпоставка за увреждане образа и достойнството на засегнатите, нежели – обратното. Моля този аргумент, да бъде внимателно обсъден с решението по делото.

11. В бележките си, представителят на ответната страна извежда в аргумент и диспозитива на на чл.3, ал.12 от обжалваната наредба, като сочи възможността, псочените с приложения 1, 2, 4 и 5 и в по-голям размер. Тук намираме за уместно, да посочим несъответствие с целта на закона: В конституционните текстове, касаещи средното образование, се въвежда задължение на държавата, да подпомага ... образованието. Ползваме и аргументи, извлечени от текстовете на Закона за народната просвета, посочени по-горе. Създавайки предпоставки, да бъдат прилагани посочените в наредбата и приложенията към нея възнаграждения, обжалвания акт създава нормативна възможност за подценяване нтруда на засегнатите с акта и за уронване престижа на тяхната професия. Приложените в практиката възнаграждения, са именно равни на тези, посочени в обжалвания акт („всеки плаща по-ниската възможна цена”). С цел изясняване на този момент от съображението, моля съдът служебно да изисква от ответната страна, детайлизирана справка по градове и категории учебни заведения, обобщени данни за действително „договорените” по сключени трудови договори възнаграждения. В България няма урегулиран пазар на труда, поради високото ниво на безработица. Така определените възнаграждения, допускат че винаги ще се намерят лица, съгласни на всяка цена, да бъдат назначени на определени длъжности при създадените с обжалваната наредба условия. От друга страна, лицата, които вече упражняват по занятие регулираната с наредбата длъжност, не винаги биха имали възможност, да си намерят друга заплатена работа. Това състояние на договаряне на индивидуалните трудови договори на засегнатите, именно противопоставя обществения интерес, въплътен в изброени по т. II норми, с действието на порочния обжалван акт. Оттук следва и несъответствието с целта на закона. С така определените възнаграждения не се подпомага образованието. В обобщение на разсъжденията по тази точка, навеждаме, че дори и с ожбалвания акт, да беше допустимо сключването и само един трудов договор с уговорено в него недостойно по размера си месечно възнаграждение, то този акт би носил пороците, посочени като отменителни основания в жалбите и би уронил престижа и достойнството на професиите в средното образование, като цяло и на техните представители по отделно.

12. Относно определените с чл.12 от наредбата, размери на възнаграждението за наднормени „лекторски” часове, считаме че така определените почасови ставки страдат от същите пороци, изложение по-горе и са изчислени при пълно отсъствие на критерии. Не съществува никаква съпоставимост между вложеното и полученото, при осъществяването на трудовата дейност на засегнатите.

IV. По основателността на наведените отменителни основания:

1. Считаме, че за правилното изясняване на въпросите по основателността на заведените жалби, следва да бъдат разтълкувани понятията, вложени в хипотезите на нарушението актове от по-висок ред. Тези понятия сме поставили в част V от настоящата защита.

2. При преглед на приложимото национално и международно законодателство след началото и, главно - през втората половина на Двадесети век, се открива трайна тенденция, към укрепване на защитата на ред лични и колективни права на гражданите и по-точно на техните трудови, материални и процесуални такива. Тази тенденция, като цяло подкрепена до скоро от вътрешното ни право и практика, основно - в текстовете на Кодекса на труда и редица по-нови актове, отбелязва неоснователна отрицателна промяна през последните години, която доведе до трайно влошаване на личните социални права на големи групи от населението. Твърдим, че това нарушаване достига степен, при която могат да бъдат твърдяни нарушения и на други права.

3. Със заведената индивидуална жалба се твърди, че това несъответствие е достигнало по размер, дотолкова дълбок и траен, че вече може да бъде претендирано и нарушаване на ред други лични права, включително личното достойнство на индивида и възможността му, да осигури прехраната си чрез ПОЗВОЛЕН ОТ ЗАКОНА ТРУД. В този смисъл – жалбата се основава, не просто на колективни (синдикални) или индивидуални искания на лица за по-високо заплащане на вложения труд, а на нарушения на лични неимуществени права. Твърдим, че нарушение права, са изведени до такива, с хипотезите на нормативните актове, чието нарушение се претендира. Така, ние считаме, че обжалваният нормативен акт е порочен на основание, което следва да бъде изведено при тълкуването на задължитения характер на нарушените норми и на тълкуване естството на относимите понятия, съдържащи се в техните хипотези. За възможностите на засеганите лица, да добиват доходи, по преградени от разпоредбите на закона или добрите нрави пътища, и така да осигуряват задоволяването на материалните и духовени нужди на семействата си, считам не е редно да разсъждавам тук.

4. Твърдим, че съществуващото в нарушение на висши норми уреждане на посочения кръг трудово-правни отношения, нарушава и основни държавни функции, като: реда на държавно управление (субординацията на нормативните актове и задължителните за изпълнителните органи предписания на закона), правото на безплатно образование (учителите, фактически не получавайки необходимата им в достатъчна степен издръжка за положения труд от своя работодател-държавата, упражнявайки професионалните си задължения – финансират лично и чрез семейните си бюджети средното образование в страната) и ред други, засягащи практически цялото общество.

V. Моля, при произнасянето си по същество, да бъдат разтълкувани следните, приложими във вътрешното ни право понятия:

1. “Заплащане, съответстващо на извършената работа”, по отношение на субектите на обжалваната наредба;

2. “Справедливо и задоволително възнаграждение, което да осигури на него и неговото семейство съществувание, съответствуващо на човешкото достойнство” – по отношение на същите субекти;

3. “Прехрана” и “прехрана чрез труд”;

4. “Справедливи и благоприятни условия на труд”;

5. “Сносен живот”, по смисъла на МЕЖДУНАРОДНИЯ ПАКТ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ, СОЦИАЛНИ И КУЛТУРНИ ПРАВА, Обн. ДВ. бр.43 от 28 Май 1976г.;

6. “Условия за професионално обучение и преквалификация”, по отношение на субектие на обжалваната наредба;

Считам, че даването на обвързваща дефиниция на посочените понятия е от съществено значение за повдигнатия спор.

VI. Други съображения:

В заведената жалба, се позовам на такива разпоредби от висш ранг, при които не е предвидена възможността, местният Законодател, да дерогира материално-правната защитана на гарантираното субективно право, предоставена чрез съответния акт, посредством въвеждането на вътрешно - правна, законова процесуална или друга рестрикция. Освен това – Р. България не е обявила резерви с присъединяването си по тези актове.

В случай, че това не се възприеме от съда, вероятно ще последва утвърждаване на извода, че Република България не се справя с основни принципи на възприетото международно право и това би поставило под съмнение установените в страната принципи на законност и правов ред (чл.5 от КРБ). В такъв случай, засегнатите лица, лесно биха имали основания за търсене на пряка отговорност от държавата на основание - чл.7 от КРБ и по реда на ЗОДВПГ и ГПК, а сега вече – и по реда на новия АПК.

Още повече, тези разсъждения се подкрепят от хронологията на последните международни актове, които считаме за нарушени. При преглед на тази хронология се установява трайната тенденция, държавата да поема задължения към гражданите си, които в последствие не изпълнява.

От последните разсъждения, извеждам и моля в настоящото производство, да бъде възприето, че ограничението на правото на индивидуална жалба срещу подзаконов нормативен акт или което и да е друго законово ограничение, изразено във вътрешното ни право (чл.7, ал.3 от ЗВАС), с изключение на преки разпоредби на КРБ и звучащо в този смисъл, не следва да се прилага. В противен случай би се допуснало при свободното тълкуване на ред висши международно-правни актове от страна на натоварени органи на изпълнителната власт, да се позволи заобикане волята на законодателя, приел и ратифицирал международния акт, чрез ползването на техниката на изключенията във вътрешното ни законодателство.

Би следвало, вътрешното законодателство, да бъде синхронизирано с международното, доколкото последното е официално възприето от страната (чл.149, ал.1, т.4 от КРБ). Доколкото става дума и за международни норми, възприети, след приемането на настоящата Конституция и при действащ Конституционен съд. За съжаление, обаче – като субект и гражданин на Републиката, нямам достъп до произнасяне на Конституционния съд и не мога да го сезирам – чл.150, ал.1 от КРБ.

В случай, че горните разсъждения не се споделят от съда и се възприема, че по силата на чл.120, ал.2 от КРБ, поставената с разпоредбата на чл.7, т.3 рестрикция представлява „изрично посочена със закон”, то следва да се приеме, че правото на индивидуална жалба, дори при наличието на широки основания за претендиране на незаконосъобразност или неправилност, на нормативен акт е безусловно отнета.

Като обобщение, с разпоредбата на чл.116, ал.1 от Конституцията е прогласено, че „Държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба, те са длъжни да се ръководят единствено от закона...”.
Видно е, че въпреки предвидените в КРБ правомощия и задължения на редица органи, едно съществуващо или претендирано несъответствие, като това представляващо предмет на настоящата жалба, не достига до етапа на своето преразглеждане с цел – отстраняване, въпреки особения мащаб на повдигнатия проблем.

Моля, в случай че съдът приеме наличието на елемента „изричност”, поставен в императива на ал.2 от чл.120 на КРБ, по отношение на този на чл.7, т.3 от ЗВАС, то рестрикцията да бъде оставена без приложение по силата на това, че съгласно ЗДС и константната практика на ВАС, учителите не са държавни служители.
Те са поставени, единствено в относителна административна подчиненост по отношение на органа, издал акта.
Допълнително – много от засегнатите, работят в общински училища и по функционално положение са отдалечени от Министерството на образованието и науката.

Спрямо тях, МОН и неговите органи имат предимно конролни функции, характерни за държавен контролен орган в съответния ресор.

В случай, че бъде възприето обратното, би следвало да се приеме, че персоналът в средното образование е поставен в по-неблагоприятно или неравностойно положение, както по отношение на държавните служители, така и – на служителите в частния сектор.

Неблагоприятното или неравностойно положение, спрямо държавните служители, се състои в по-ниската социална защита, която им се предоставя със Закона за просветата, в сравнение с тази, предоставяна от Закона за държавния служител. Особено това е осезаемо по отношение на минималните размери на начисляваното им възнаграждение, което за държавните служители е поставено над три пъти размера на минималната за страната заплата (чл.чл.67, 68. 77, 78 и пр. от ЗДС).

Неблагоприятното им положение, спрямо служителите в частния сектор, се свежда, главно в невъзможността, да получат „пазарно измерване” на стойността на труда и възможностите си, поради изключително лимитативния характер на резпоредбите на Наредбата и на Постановлението, в чието изпълнение тя е била издадена.
Не считам за нужно, да доразвивам съпоставките в статута на двете социални групи и да отежнявам допълнително настоящото изложение.

Поставени така, засегнатите с наредбата са в неблагоприятно положение, не съответстващо на възложените им отговорности и задачи.

Нещо повече – те са поставени в положение на сблъсък със собствения си морал, за който обществото има особени очаквания. Сблъсъкът се състои в убежденията им, че не е редно, те да повдигат въпросите за възнагражденията си на вискок глас. Това въздържане, обаче не ги извежда от положението им.
По причина на това несъответсвие на статуса им, би следвало както и с оглед особените очаквания и морални тежести, които обществото им възлага (ЗНП), така и в предвид очакваната от тях проява на високо обществено и гражданско съзнание и функция, би следвало те да са поставени в много по-добра възможност, да бъдат чути.

Обратното – поставянето им в сегашната ситуация отвращава наблюдателя с унизяването на представителите, на една висока държавна и обществена функция за продължителен период от време, с което именно засяга личните чувства на активно легитимираните граждани.

VII. Моля Уважаемият състав, да използва широко служебното начало, въдворено с текста на чл.24 от ЗВАС, като събере допълнително необходимите доказателства за издръжката на едно лице в Република България, като вземе в предвид и особеностите на големите градове и отделните региони на страната.

VIII. Моля Настоящия състав, да предостави на заинтересованите лица възможноста, да изявят становища по настоящото производство. Считам, че такива са професионалните организации, на засегнатите с обжалваната наредба лица, Министъра на финансите и Асоциацията на общините в България.
Прилагам: препис от настоящата писмена защита, заедно с препис за ответната страна.

08.05.06г.
гр. Варна С уважение: ........

Както знаете Министерски съвет издаде ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 175 ОТ 24.07.2007 Г. ЗА ЗАПЛАТИТЕ В БЮДЖЕТНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ДЕЙНОСТИ, а МОН обнародва в Държавен вестник нова Наредба № 1 ОТ 21 АВГУСТ 2007 Г. ЗА РЕДА И НАЧИНА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ МЕСЕЧНИ РАБОТНИ ЗАПЛАТИ НА ПЕРСОНАЛА В СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ.

Налице е административен акт, който противоречи на българсикте закони и международни договори, ратифицирани от Р България. Ако има смели учители, които биха застанали с имената си като жалбоподатели и биха поели отговорността за живота си, а не да чакат МОН и синдикати да им дават средства за живот,
НЕКА ДА СЕ СВЪРЖАТ С АДВОКАТ ТОНИ ВЪЛЧЕВ!

Е-майл: tvalchev@lex.bg

След публикуването на Националната програма за " диференцирано заплащане" във вестник "Аз-буки", пред учителските колективи стои дилемата : "Да вземем ли парите или  не? Като ни ги дават, защо да не ги вземем!"
Бих посъветвала педагогическите съвети на училищата в цялата страна, които трябва да вземат решение до 04.09. : Вземете решение за отказ от диференцираните добавки. Всички училища, без изключение! 
Сигурна съм обаче, че това няма да е единно мнение. Ние, учителите, никога не сме единни в решенията си и  това е много жалко. Защо изказвам такова крайно мнение:
1.Националната програма има кампаниен характер. В нея има заложено взривно устройство. За последиците ще се усетите по-късно.
2. Нима след толкова много дебати против диференцираното заплащане ще приемете трохите, които ви се подхвърлят? Отново да демонстрираме липсата на единност, разколебаност пред жалки подаяния?
3.Ще получите еднократно, само веднъж или на части добавката, съгласувано с финансиращия орган. Не става дума за една постоянна величина към вашата заплата. С 20 или 50 лв. няма да разрешите финансовите си проблеми.
4.Няма да бъдете реално оценени. Комисията, която ще ви оцени, няма реална представа за вашата работа. Членовете на комисията се предлагат от директора и той е арбитър при спорни оценки. С какво членовете на комисията са по-добри от вас и кое ги прави оценители?
5.Не отричам, че има учители които работят добре и такива, които не работят достатъчно. Да ни диференцират, когато направят заплатите ни поносими, според квалифицирания труд  и в съответствие с новите цени!
6. Диференцирането ще предпостави негативизъм във взаимоотношенията ни на фона на общата ни бедност.
За бога, ще се изпокараме!
7.Изразете протеста си с отказ от добавките, всички колективи - без изключение! Проявете  твърдост, воля и разум, поне сега!
Да си вземат парите обратно! Да ги правят каквото си искат!

ЗА И ПРОТИВ РЕЙТИНГА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА


...Новата система за диференцирано заплащане ще бъде основана на три стълба:
...
3. Въвеждане на система за външна оценка на дейността на училището (рейтингова система), която би следвало да отчита оценка на знанията, уменията и компетентностите на учениците и други фактори като материална база, оборудване, квалификация на учителите, планиране, организация и управление на образователно-възпитателния процес и др. през учебната 2008/2009 година и определяне на допълнително възнаграждение в зависимост от съответното място на училището в рейтинг-скалата.

НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА „ДИФЕРЕНЦИРАНО ЗАПЛАЩАНЕ 2007”, ПРИЕТА ОТ МС НА 02/08/2007

В последните 2 години, като че ли и в образователния сектор си проправят път програмна, ориентирана към резултатите политика и прилежащото й бюджетиране. Поне политическите документи, които оформят рамката на националната образователна политика оставят такова впечатление. Да се надяваме, че прилагането на програмна политика в училищното образование ще върви в същата посока, вместо да остане на нивото на обичайното за сектора разминаване между политически декларации и политически и управленски практики на национално, общинско и училищно ниво.

Съществена част от програмната политика, ориентирана към резултатите е самото измерване на резултатите, за което в българското образование все още няма нито работеща система, нито надеждни средства. Трите опита за изграждане на национална система за външно оценяване в българското образование правени от 1999 г. до днес, все още не са дали видим резултат. Позитивно настроените експерти по външно оценяване твърдят, че това не е чак толкова впечатляващо, защото една работеща система за външно оценяване в училищното образование е сложен и скъп механизъм, който се изгражда за средно 8-10 години. Негативно настроените експерти по външно оценяване обръщат повече внимание на 8 годишната липса на ясни управленски отговори на въпросите какво ще се измерва точно и за какво ще служат резултатите от измерването, напр.:
• матурата ще бъде вход за ВУ или цялостна оценка на знанията и уменията придобити от зрелостника в края на училищното му обучение?
• стандартното външно оценяване на постижениятана учениците в края на 7 клас – ще има диагностичен характер (като това в 4-ти клас) или ще бъде вход за профилирано гимназиално образование? А за професионалното?
• стандартното външно оценяване на училището като институция ще се извършва по единен стандарт за всички училища или по стандарти за отделните видове училища/етапи на обучение?
За съжаление, повечето от отворените въпроси около външното оценяване са като тези по-горе –изключват лесния отговор „и двете”. Според предназначението им разните форми на външна оценка се правят по различен начин и проверяват различни неща. Т.е. докато институциите в образователната система не се споразумеят „кое от двете”, няма вероятност да видим и системата за външно оценяване да заработи. Без значение остава смайващата работа на ЦКОКО, който удиви всичките си хомолози в ЕС, като произведе за 1 календарна година пилотни стандартизирани материали за оценка на знанията и уменията на учениците в 4, 7 и 12 клас.

А и не бива да забравяме, че когато се постигне яснота по визията и предназначението на системата за външно оценяване – ще трябва да се отделят не малко ресурси (финансови, човешки и технически) за разработване на стандартизираните средства за външна оценка и прилагането на процедурите по външната оценка, по начин който да гарантира нейната обективност. Със сигурност тазгодишните тестове в 4-ти клас бяха малка стъпка напред към стандартизирана проверка на нива на знание в края на начален етап на обучение, но няма начален учител в България, който да приема провеждането им като форма на външно оценяване. Нито е възможно при сегашните ефкективи на ЦКОКО, те да се провеждат така, че учителят, който е преподавал на децата да не може да влияе върху резултатите от проверката.

Интересна актуалност придоби въпросът за външното оценяване само преди две седмици, когато се появи поредният от програмните документи за училищното образование – Програмата за диференцирано заплащане 2007. Три са важните неща, които научаваме за външното оценяване от тази програма:
1. Външното оценяване е „трети стълб”, върху който се крепи системата на определяне на възнагражденията в образованието
2. Външното оценяване ще произведе „рейтингова система”
3. Външното оценяване ще бъде факт през „учебната 2008/2009 година”.

Само първото от тях, обаче звучи приемливо. Далеч от мисълта да вменяваме на МОН (автор на документа приет от МС) задължение за съвършенство и безгрешност на програмната политика ориентирана към резултатите, не можем да не отбележим все пак, че срокът и намерението да се прави рейтинг, определено хвърлят сянка на съмнение върху адекватността на иначе не-лошата едногодишна програма за диференцирано заплащане. Предлагаме на вниманието на всички, които ще работят по програмните документи на образователната политика за 2008 г. седем причини да се откажат от идеята за рейтингова система на училищата:

1. Рейтинтигите в образованието са типични за ВУ или отделни специалности и се правят на основата на обективно проверими количествени показатели, като най-често използваните два са: времето за което абсолвентите си намират работа, стартовите заплати на наетите абсолвенти от съответните ВУ или специалности. Нито един от тези широко практикувани рейтингови показатели не е приложим към училищното образование.
2. Рейтингите са възможни при сравняване на сходни неща. Системата на училищното образование се състои от голямо многообразие институции. Българската в частност има поне 5 вида училища по степен на обучение; повече от 15 вида по профил на обучение; практически 4 вида според размера на бюджетната субсидия за ученик и най-малко 5-6 вида според размерите и качеството на материалната база (списъкът на възможни диференциращи критерии между училищата е много по дълъг). Няма възможен рейтинг, който да подреди в една класация по обективен начин такова многообразие. Възможни са множество рейтинги вътре в разните групи училища, но остава открит въпросът те необходими ли са.
3. Външното оценяване не произвежда автоматично рейтинг, въпрос на политическо решение е дали резултатите от външното оценяване ще се използват за съставяне на рейнгова скала, с каква цел и как точно ще става това;
4. Каквито се практикуват в световен мащаб – образователните рейтинги са ежегодни. Сегашната система на външно оценяване в българското образование не генерира данни за всички училища ежегодно. Евентуално в следващите 2-3 години тя ще обхване постиженията на всички ученици в 4,7 и 11/12 клас, но постиженията на самите училища-като институции няма как да се оценяват външно по-често от веднъж на 4-5 години. Следователно, ако ще се прави рейтинг, той няма да включва данни от цялата „система на външно оценяване”, а само от частта й, която мери постиженията на учениците. И ще бъде възможен едва когато системата приключи с апробирането – т.е. не по-рано от 4-5 години.
5. Няма национална програма за външното оценяване и следователно – няма гаранции, че има ясна концепция и календар на изграждането на цялостната система за външно оценяване. Освен, че прави невъзможен за въобразяване рейтинг през 2008/2009 г. този факт оставя нерешен особено съществен въпрос: кой ще прави рейтинга?
6. Ако се огледаме в ЕС (с чиито стандарти се съобразяваме/оправдаваме) ще видим, че преобладаващото мнозинство от държави-членки нямат рейтинги на училищата (Франция, Испания, Гърция, Унгария и др.), а сред тези в които има - той се прави по твърде различни начини. Във Великобритания за рейтинг служат официално публикувани данни от национални стандартизирани изпити по училища (традицонни за англосаксонската образователна система, която се различава доста силно от континенталните – вкл. българската). В Полша, Австрия, някои от Германските провинции рейнитгите се правят от независими медии и включват някои публични резултати от изпити и/или резултати от социологически проучвания.
7. Вторият вид рейтинг беше опитан преди 2-3 години българска гражднаска организация в отделен едногодишен проект в партньорство с многотиражен ежедневник, но остана без продължение. Друга гражднаска орнизация поддържа интернет сайт, в който ученици и родители могат да „слагат оценки” на учителите в съответното училище. Но като цяло българското училищно образование не е имало в цялата си история и няма в момента рейтингови практики, следователно открит е въпросът дали е налице нужда от подобно нововъведение и колко приоритена е тя, особено ако нововъведението ще се прави с парите на данъкоплатците;

В случай, че намерението на МОН да снабди българското образование с „рейтингова система” се дължи на нуждата да се сложи някакъв ред в дебата за „елинтните” училища или да се намери начин да се стимулират финансово училищата, който имат най-добри постижения – държим да подчертаем, че това е напълно възможно и без „рейтингова система”. Гражданите (родители, ученици, предприемачи, меценати др.), могат сами да си направят списък на най-интересните за тях училища, ако националното ни образование се снабди само с две неща:
• надеждна система за външно оценяване, която да работи стабилно и без прекъсвания;
• публичност на правилата за външно оценяване и на резултатите от външните оценки.

15/08/2007 МД

ИНФОРМАЦИЯ

Днес 30.07.07 се състоя национален отраслов съвет по образование и стачни преговори в МОН.
Присъстваха представители на Синдикат образование към КТ „Подкрепа”, СБУ към КНСБ, НУС към КНСБ, СРСНПБ – работодателска организация и представители на МОН / зам. министър Мукадес Налбант и гл. секретар Димитър Танев/.

Беше коментирано публикуваното в ДВ- ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 175 ОТ 24.07.2007 Г. ЗА ЗАПЛАТИТЕ В БЮДЖЕТНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ДЕЙНОСТИ.


Чл. 7. (1) Конкретните размери на индивидуалните основни месечни заплати на работещите по трудово правоотношение се договарят и определят с индивидуалните трудови договори в рамките на средствата за работна заплата, установени по реда на чл. 2, ал. 1 и 2, както следва:
2. на персонала в средното образование - по ред и начин, определени с наредба на министъра на образованието и науката, съгласувана с министъра на труда и социалната политика и с министъра на финансите, при условията и по реда на постановлението, както и с отраслово (браншово) споразумение;




Във връзка с горния текст, МОН предложи проект за наредба с 10% увеличение на учителските заплати без увеличение на непедагогическия персонал.
Сега средната брутна РЗ в Отрасъла е 340, 78лв. и след увеличението тя ще стане 375 лв.
Синдикати и работодатели категорично отказаха да обсъждани участват в изработване на наредба с пределно ниска СБРЗ за българските учители, поставяйки ги отново в категорията на „Бедни работещи”.
Предложението на синдикатите за Начална РЗ за тази Наредба е било 650 лв.
Синдикатите отново настояха за нормативен документ за поставянето на отрасъл „Образование” като „Приоритет” в Бюджет 2008 . Във тази връзка дялът за „Образование” беше фиксиран на минимум 5% от рамката на бюджет 2008.
Синдикатите настояват и да се промени стандарта за издръжка на ученик и дете, защото в този му вид е крайно недостатъчен.
Синдикати и работодатели потвърдиха своята подготовка за протестни и стачни искания със искането Сумарното увеличение на РЗ от октомври 2007 и 2008 г. да достигне 100%, включващо и двойно увеличен пакет от социални услуги /Работно облекло, СБКО и карти за пътуващи учители./
Синдикати и работодатели заявиха, че се изчерпал всякакъв вид доверие на обещания от политическите сили и управляващата коалиция и биха приели само писмено споразумение за предявените искания от Министър Вълчев и Министър Орешарски.
Последната среща на Единния стачен комитет и МОН преди протестите ще се състои на 5.09.2007г. от 10.00 в МОН.
Наредбата за Диференцираното заплащане е предложена за обсъждане на МС с идеята всяко учебно заведение по своя формула да раздаде оскъдните средства, по равно или диференцирано.

Юли Петров


ДО
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Г-Н СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Ръководствата на Синдиката на българските учители към КНСБ, Синдикат «Образование» към КТ «Подкрепа» и Независимия учителски синдикат към КНСБ се обръщат към Вас с искането за среща по въпросите, свързани с бюджета за средното образование и работните заплати на заетите в него.
В продължение на години финансирането на образованието се извършва на остатъчния принцип. Липсата на адекватна секторна политика по доходите и обществена оценка на труда на учителите доведе до сериозен отлив на висококвалифицирани педагогически кадри. В големите градове все по-трудно става назначаването на учители по различните специалности. Поради изключително ниските заплати учителската професия е непривлекателна и нежелана за младите хора.
Въпреки увеличението на цените на всички стоки и услуги, към м. юни 2007 г. средната брутна работна заплата на заетите в системата на средното образование е 340,78 лв., т.е. едва 174, 23 евро - най-ниската работна заплата в нашата страна и в страни-членки на Европейския съюз.
Ръководните органи на синдикатите и всички работещи в системата на средното образование с внимание и тревога следят как в редица отрасли на публичния сектор се договарят по-високи размери на работните заплати от направените, чрез структурни промени, икономии. Свидетели сме на не особено прозрачни договорености в сферата на транспорта, минната промишленост, здравеопазването, социалните дейности и др. Известен ни е и поетият лично от Вас ангажимент към висшето образование за 100% използване на средствата от Бюджет 2007 г. и увеличаване на работните заплати на заетите в него от други източници.
Ежегодно в сферата на средното образование се закриват училища, съкращават се учители и друг персонал, извършват се структурни промени, но икономиите се използват за други цели. Само през тази година са закрити 124 училища и над 100 паралелки, поради неизпълнен прием за учебната 2007 - 2008 година. Недоумяваме, че внесения в Министерския съвет Доклад на министъра на образованието и науката за увеличаване на работните заплати в сектора от собствени икономии е отхвърлен от членовете на кабинета.

Господин Министър-председател,
С писмо N 597/18.06.2007 г. Ви уведомихме за подготовката на ефективни протестни и стачни действия, които ще предприемем в началото на новата учебна година.
В момента водим преговори с МОН на основание чл. З ал. 2 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове.
Убедени сме, че в системата на средното образование има икономии, които могат да се използват за увеличаване на работните заплати още от 1 октомври 2007 г. Считаме, че това е коректно и морално спрямо работещите в системата.
Вярваме, че ще направите всичко възможно за намаляване на социалното напрежение и запазване на социалния мир.
Предлагаме образованието да стане приоритетна дейност и в Бюджет 2008 г. за него да бъдат предвидени не по-малко от 5% от брутния вътрешен продукт. Това ще даде възможност не само за увеличаване на работните заплати, но и за повишаване стандарта за издръжка на училищата, детските градини и обслужващите звена в системата на средното образование.
С уважение,
За СБУ към КНСБ За Синдикат „Образование"
към КТ „Подкрепа
Председател: Председател:
/Янка Такева/ /Крум
СИНДИКАТ
Председател на НСК: Председател на
/Стефан Вълков/ /Васил
За НУС към КНСБ Председател:
/Аспарух Томов/
Председател на НСК:
/Живка Желязкова/

Преподаватели от Професионалната гимназия по хотелиерство и ресторантьорство „Академик Неделчо Неделчев" в Сливен обявиха, че ще подадат съдебен иск срещу временно изпълняващата длъжността директор на училището Здравка Дачева. Те я обвиняват, че накърнява личното им достойнство и упражнява системен психически тормоз над някои от учителите. Поводът за скандала е изява пред медиите на част от преподавателите и ученици за проблема със старата сграда на училището, която се намира в двора на ПМГ „Добри Чинтулов". Няколко дни след това директорът поискала обяснение за изявата пред журналисти и квалифицирала проявата като протест. Според учителката Бисерка Димитрова, директорката е знаела за изявата пред медиите, но Дачева отрече това. Тя настоява, че не е редно да се организира такова събитие без знанието на родителите и ръководството на училището. Дачева заяви, че не желае да се дават изявления в медиите без нейно знание. Учителите са уведомили с писма за случая Парламентарната комисия по етика, министъра на образованието и медиите. Информирана е и Христина Чолакова-областен управител на Сливен. Чолакова коментира, че не може да се намеси в спора, но и двете страни имат сериозни аргументи в защита на правотата си. Чокалова се надява Инспекторатът по образование да провeри случая.
Информацията е на радио "Фокус"- Сливен.
:))Предлагам  да подкрепим и да насърчим колегите с едно писмо, подписано от педагогическата общност от блог Образование.С действията си  директорката  е нарушила конституционни права:
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.