Посвещава се на всички български граждани, които още не са забравили каква част от личния им успех е станала възможна благодарение на техните учители. С най-искрена тревога.
215. Толкова са месеците изтекли откакто българското образование заедно с всички останали сектори на националното ни българско общежитие тръгна по стръмните и витиевати пътеки на прехода от тоталитарно-централизирано и планово към демократично-либерално и пазарно общество.
214 от тях минаха без много много да забелязваме какво става в училище. В последния месец обаче цялата ни държава заприлича на абсурдна класна стая. Празна. Чудна работа. Уж сме в час. Уж влязохме след мъчителни приемни изпити в единствено по рода си престижно европейско училище. Многоезиково. Високотехнологично. Уж се подписахме и ние под решението на педагогическия съвет в Лисабон, че всички ще работим нашето училище да стане първо в световната класация по конкурентоспособност. Уж много добре се справяме, според вътрешната оценка на 9-я пореден директорски екип. За 18 години. Обаче децата на България са в принудителна ваканция по никое време. За първи път от 60 години. Яви се ивъншна оценка. Тя е по-различна от вътрешната. По тревожна. Щели сме били да повтаряме подготвителния клас още 40 пъти. Най-малко.
Учителите ни са на улицата. И вече четвърта седмица преподават на бившите си ученици пропуснат материал. Свят ни се зави. Голямата част от нас още не могат да разберат какво става. Много е шумно. Искаме часът да свърши колкото може по-скоро. Искаме децата да се върнат в класните стаи с учителите. На всяка цена. А учителите се инатят. Не можело на всяка цена, имало си точна цена. Равна е на “5% от БВП инвестирани в образование”. На третата седмица дойдоха помощник-директорът по финансите и помощник-директорът по учебната дейност да говорят с учителите. Не можело така. Те били предвидили “за образователни разходи 4% от БВП”. Щяло да фалира училището „България” ако дадат повече. Разговорът не върви. Всички си мислим, че се карат за пари. Май никой не забелязва, че говорят за различни неща. Учителите за “инвестиции”. Директорите за “разходи”. Учителите за “криза в системата” и “нужда от специален режим до преодоляване на кризата”. Директорите за “ултиматум”, “тригодишна бюджетна прогноза” и “макро-рамка”.
Ако беше филм можеше да е комедия. Но на живо е страшно. Защото само за 4 седмици се наложи да осъзнаем, че:
Нито правителството, нито синдикатите са си дали труда да направят точни предварителни разчети на желаното и възможното инвестиране в сектор образование, въпреки че проблемът беше ясно анонсиран още през май
Нито правителството, нито синдикатите са „очаквали” национална учителска стачка от 5 седмици. Изненадата от упоритостта на протестиращите учители е толкова голяма, че даже най-сръчните в упражнението по политическа коректност лидери, не успяват да скрият някои нелицеприятни факти – като например пълната си липса на визия за това какво е нужно на българското образование и докъде са я докарали с т.нар. „реформи”. Очевидно всички са участвали (на практика само две от сегашните политически сили нямат пряко участие в свършеното дотук, всички останали имат своя „принос” в настоящата криза).
Правителството е така успано в своята политическа безалтенативност, че даже не може да се въздържи да демонстрира открито пренебрежително отношение към учителите.
Липсва каквато и да е информация за действителното състояние на образователната ни система – пред смаяните ни очи политически лидери и отговорни държавни служители от самия Олимп на изпълнителната власт си разменят хвърчащи числа и всеки глаголства каквото му дойде на ум в момента около своето, без посочва източник или период, за който то се отнася. Медиите са в кюпа. Вкл. и авторитетните. Над 6 различни числа бяха тиражирани само по отношение на средната заплата в образованието (от 300 до 444 лв. ). Да не говорим каква мъгла настъпва като стане дума за „качество”.
За сметка на горното - широко се използва най-пресният доклад на международна финансова институция, за популяризиране на мрачни хипотези за бъдещето ни във връзка с производителността. Чудно. Само дето не разбрахме какво отношение имат към това детските учителки.
И, за сведение на управляващите през последните 10 години, откакто "реформираме и модернизираме" образованието на България, на някои от нас ни се струва обидно, че не можем чак дотам сами да си направим анализ на състоянието на собственото ни национално образование, че да използваме като аналитична патерица 1/8 от доклад на институция специализирана в налагането на пазарни икономически модели в развиващи се страни. Нали уж сме държава-член на ЕС?
Никой не знае (или не иска да ни обясни) как са свързани Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015” с "Тригодишната бюджетна прогноза 2007-2009", която съдържа един и същи % от БВП за образование до 2009, а актуализацията за 2008 дори предвижда леко намаляване от 4,2 на 4,08%
Много старателно ни напомнят, че за „първи път” имаме ежегодни отчети за свършеното по Националната програма ...2006-2015, обаче услужливо забравят, че тя не е точно програма, защото си няма нито календар, нито прогноза за нужното финансиране. Поради което и „отчет” може да й бъде всяко словоизлияние на ресорния министър.
От споменатите в програмата цифром и словом 2 (два) срока: 2007 – нов Закон за народната просвета и 2009 – Всеобщо делегирани училищни бюджети – по първия закъсняваме вече с цяла година и не е ясно с колко още, но вторият за сметка на това се готвим да го изпълним цяла година предсрочно – през 2008. Никой от министрите и парламентаристите, не се чувства длъжен да ни даде обяснение нито за закъснението нито за ускорението. Тези хора май са скъсали напълно връзките си с реалността.
На Българските учители от сърце пожелавам скорошно успешно приключване на преговорите.
Всички останали български граждани и най-вече родителите на ученици каня да се настроят и подготвят лично, а където могат и знаят как (щастливци!) и организирано - да помагат на учителите да възстановим учебния процес. Всички ЗАЕДНО.
Каквито и трески за дялане да имат, нашите учители се интересуват от бъдещето на българското училище. За разлика от нашите политици. Които са на път да ни докажат, че понятието „политика” изключва понятията „отговорност” и „етика”. Ако не помогнем на учителите след стачката, всеки с каквото може – включително и като се въздържа да си изкарва на учителите натрупаното напрежение – децата ни ще станат като политиците ни. Ще чакат да се появят „фондове за усвояване”. И най вероятно ще умрат от глад. Проклинайки ни.
Comments17
Подаването на оставки е много рискован акт, защото така някои директори биха се освободили с удоволствие от неудобните учители. Аз, например, ще съм една от първите, даже смея да твърдя, че ще съм първа в списъка.
Вчера дискутирахме в нашето училище същия въпрос, който обаче се поставя в малко по-различен вариант, защото формата е "колективна оставка", което означава всички колеги без изключение да се решат на тази стъпка. Имаше няколко души, които не се съгласиха - и с основание, разбира се.
В момента обаче не се подават оставки, а декларации, в които се заявява, че това ще бъде направено.
А относно стачката - прави сте, наистина е инструмент, който директорите ще използват за да се отърват от неудобни хора :(
Аз съм един от тези учители извън училище . Смятам се за достатъчно кадърна , след като това е мнението на бившите ми ученици и родители и след като мои ученици влизат в най-елитните училища в страната . Няма да се върна в училище на мястото на стачкуващ колега по следните причини:
1. От солидарност с колегите .
2. Това, че в момента не работя в училище , съвсем не означава, че 300 лв за мене са висока заплата . Ако беше така , сега щях да съм в училище, а не на частна практика.
3. Ако заема мястото на стачкуващ учител , ще обера всички негативни реакции и на ученици, и на родители, и на МОН . Е, не съм мазохист.
4. Обичам професията си , обожавам работата с деца и с удоволствие някой ден бих се върнала в училище. Но при по-нормални условия на труд и заплащане. Затова дерзайте, колеги!
Извод : само съвсем изпаднали зад борда биха приели предложението да работят на мястото на стачкуващ учител. Това ли иска българинът - някой отчаян, негоден за нищо, неспособен дори да си търси правата и да се бори за себе си да учи децата им ? На какво ли пък би ги научил?! И не ми казвайте, че говоря това , понеже имам частна практика или понеже съм от голям град. Работя на село.
Ваня, Ваня ...
Учителите тук са прекалено толерантни, възпитани и хрисими, за да отговарят на истерични изблици като твоя. Понеже аз не съм учител, и очевидно не съм достатъчно хрисим, ето какво ще ти кажа (и с това ще спра да ти обръщам внимание!): ---> следва тук
Нека оставките се приемат и да им се предложи работа като шивачки. Нека да работят по 10 часа на ден, да нямат време за едно кафе и накрая някой работодател-турчин да не им плати навреме. Тогава може пак да подновим форума.
Предполагам, че ще изпитате известни затруднения. Но моля Ви, опитайте. Докато опитвате помислете за следното:
1. Кога и откъде научихте какви са приоритетите на правителството ни в образованието? Те имат ли логическа последователност или е все едно от кой ще започне осъществяването им?
2. Знаете ли поне един срок, в който ще бъде извършена поне една промяна, част от т.нар. реформи?
3. Знаете ли колко струва трази промяна, която вие смятате за най-необходима и дали за нейното случване са осигурени средства?
4. Мислите ли, че ако промяната няма срок и не е обезпечена със средства тя ще се случи?
5. Мислите ли, че администрация, която не може да състави логичен план за извършване на промени, може да осъществи смислени промени (в каквато и да е област, не само в образованието)?
6. Мислите ли, че реформите в образованието могат да се направят без да се инвестират средства в образованието (така предвижда макрорамката 2007-2009 - следователно правителството ни мисли, че реформите не изискват допълнителни инвестиции)?
РР.Употребете съвета на Павел и вложете енергията си в нещо позитивно !
Няма да коментирам темата с оставките...
По въпроса за оставките - мисля, че когато целият колектив подаде декларация, за каквато вече стана дума, тогава ще има ефект върху министерството именно заради катастрофалния ефект, който би имал този акт на един последващ етап.
Съгласна съм, обаче, че ако директорът е неразумен, би било жалко за достойните хора!
Освен това у нас, в България, все още са в сила ясно формулирани закони, които задължават българските граждани да проявяват необходимото уважение към учителите. В тази връзка ще Ви цитирам точка 6 от нашите правила:
6. Тъй като общност „Образование" е създадена специално за ученици и учители, както и за всички хора, които имат по-специфични образователни интереси, потребителите й се задължават да спазват някои клаузи от основният закон в образователната сфера - Законът за народната просвета и Правилникът за неговото приложение, в които се регламентират взаимоотношенията ученик-учител, а именно:
Чл. 40, ал. 5 от ЗНП
На учителите се дължи почит и уважение от учениците, административните органи и обществеността. Накърняването на достойнството и авторитета на учителите е недопустимо.
Pagination