Едва ли съобщавам някаква топ новина, защото за всички онези хора, които са се прибрали днес в нормално време и са гледали новините, тя вече е минало. Но в моя ден, изпълнен с много емоции и целодневно митингуване из централните софийски улици, завършило с вечерно бдение, това беше може би най-обнадеждаващият момент, в който първоначално се зарадвах, че нещата са стартирали някакво положително развитие, но като поразмислих, започнах да се съмнявам, че имам основателен повод за радост.
Натиквайки се в по-предни позиции, успях да снимам излизането на Георги Пирински и Лютфи Местан от Парламента и устния отговор, който те дадоха на внесената от опозицията наша декларация. Той се състоеше в изричане на тържествено обещание, че всички постигнати договорености между представителите на стачниците и Правителството ще бъдат уважени и изпълнени.
Ето го и клипчето.
Докато го гледах и отново преживявах днешните събития, си мислех за абсурдните моменти, с които е пълен животът ни.
... За оградата, разпъната, за да ни държи по-далеч от сградата на Парламента...
... За многобройната полицейска охрана, организирана, за да пази депутатите от народа, и която, сигурна съм, чувствам го, че тайно ни симпатизира...
... За виковете ни „Мафия” и „Оставка”, на чийто фон двама от най-видните ни политици се опитваха да ни кажат нещо...
Всъщност те какво ни казаха? Че Правителството трябва да се занимава с нашите проблеми, а Парламентът ще стои встрани от цялата дандания.
Привечер, когато нашите представители се завърнаха от преговорите с Правителството, резултатът беше отново нулев. Както каза Желязко Христов: „Срещнахме се, но не се познахме”.
И това се случва в края на третата седмица от учителската стачка! Никога не съм предполагала, дори и в най-лошите си представи, че нещата до такава степен ще се проточат. Все още преговорите не са започнали!!!
Моите първолаци как ли се чувстват? Можеше лесно да им се обясни, ако да речем, бяхме пропуснали една седмица, но три?! Даже в пространството витае очакването, че и следващата седмица ще я опропастим, заради ината на управляващите. Както каза говорителят ни Николай Николов: „Тези хора са се запънали като магаре на мост”. За съжаление обаче, ние плащаме твърде висока цена заради тъпия им инат.
Comments15
Аз мисля, че обществото, включително политическата класа, ще упражни всякакъв вид натиск за решаване на кризата. Правителството да бърза, защото още нищо не е видяло.
А колкото и да се прави на разсеян Вълчев, годината си тече. Вече две седмици след обявения ден няма решение за съкращаване на ваканциите. Защо ли?
А истеричната реакция на г-жа Такева показвна само различните и политически предпочитания. Въобще тъпото в цялата история е, че лица като нея продължават да паразитират на гърба на справедливото учителско недоволство.
1. Янка Такева "поведе дружината" защото, иначе си отиваше безвъзвратно.
2. Яни Янев, и всички други като него, се размърдаха и обърнаха внимание на образованието едва сега, когато видяха огромната ви мощ.
Какво искам да кажа с това - искам да кажа, че условията ги диктувате вие в момента. Можете да пометете правителството, можете да пометете министри ... и нещата вървят именно натам, но ... Кои ще са следващите? Кой ще е бъдещият министър на образованието, който има визия, идея, план? Кой е той/ коя е тя? Знае ли какво да претендира пред правителство и парламент? Знае ли как да отстоява позициите си? Ще заставаме ли плътно зад него или ще го оставим сам/а в компанията на мръсните кучета?
Да мислим за решението, приятели. Да намерим фигурата, екипа, които да започнат да работят за каузата! Има ли такива хора? Говорете си, обсъждайте, изкарайте ги на преден план, направете програма за действие. Той ви е нужен като въздуха! Иначе се завъртаме пак в кръг.
(Едно пиленце ми подсказа, че имаме време само до 28 октомври да отговорим смислено и еднозначно на всички тези въпроси.
http://news.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=1109637
Заявил е пред група колеги, че ако стачката не успее, той ще си подаде веднага молбата за напускане.
Само че точно заради прекрасните качества, които притежава, не вярвам да приеме подобен пост. Най-малкото защото не би позволил такова нещо да породи съмнения у хората, че се е борил заради себе си, заради личните си интереси.
След като видях огромното струпване на хиляди учители от цяла България на националния митинг, вече не вярвам, че ще има колеги, които ще станат стачкоизменници.
В нашето училище в петък директорката ни призова да мислим практично, защото ще останем без пари за следващия месец. Предложи на който желае да започне работа в понеделник. Моите колеги бяха категорични, че няма да си позволим да се превърнем в предатели.
Министър Вълчев, министър Орешарски, министър Димитров, шефът им Станишев (и техните парти с именитите им лидери); Лютви Местан със заместниците си, парламентарните комисари Валентина Богданова, Димитър Камбуров и Татяна Калканова, всички са бити карти, не знаят, не могат ... и си отиват. (Ах, за малко да забравя заместника Кирчо!
Ако най-сериозната учителска общност - Общност "Образование" в BGlog.net - няма мнение по въпроса, топката ще е пак в политиците. И те пак ще я изиграят както си знаят! Разбирате ли за какво ви говоря?
Разбрах, че честните, почтени и силни личности са неудобни и неписаните закони на управляващите повеляват такива учители да бъдат подтискани и мачкани, докато най-накрая не издържат психически и не напуснат сами, ако, разбира се, не се намери някой друг по-бърз и принудителен начин за изхвърлянето им от системата.
В този смисъл смятам, че не е във възможностите на най-сериозната учителска общност да диктува правилата.
Все още сме в стачка, която може да продължи и още 2-3 седмици.
После би трябвало да изчакаме да видим ефекта от първия стълб на диференцираното и тогава яко да зачешем МОН за ефектите и дефектите. И за останалите два стълба. И. който и да е министъра, да дебатираме на светло реформите в образованието. Няма да е лошо най-сетне 1) да проработи пак форумът на сайта на МОН и 2) министърът и експерти да се появят там.
Аз най-сериозно ти предложих име на човек, който виждам като подходяща фигура за министър на образованието. Защо не каза нищо за него? Или идеята ти човекът да бъде от нашите редици? Ако е така, ти предлагам едно име, по-точно ник, на една жена: Sibila. С нея си пишем по имейлите и мога да кажа, че успях да я опозная и й се възхищавам.