Чета днес, че масово ще се подават оставки. Според синдикатите около 10 000 души биха подали оставка. Тъй като не успях да прочета тук вашето мнение за този акт, пък ми е нужно за да се ориентирам в обстановката,  ми се ще да задам въпроса - вие как го приемате, одобрявате ли го и дали според вас би могъл да стресне управляващите? И дали е рискован ход? Защото митингът е нещо колективно, а подаването на оставка малко или много е личен акт.

Нека да припомня, че учителската стачка започна на 24-ти септември, а до днес – 24-ти октомври, нищо официално не е постигнато между стачкуващите учители и Правителството.

В постинга си ще отразя само онова, което успях да заснема и чуя на днешния учителски митинг в София. Правя го с мисълта, че в нашия блог пишат, и от него черпят информация, много колеги от цяла България и смятам, че те трябва да бъдат осведомявани не само чрез медиите и местните синдикални структури, но и от блогери като мен, които имат възможност да чуят новините директно от представителите на Стачния комитет, действащ в столицата.

Започвам с изявлението на Николай Николов (видео файлът е разделен в две части, но го давам в линкове, защото плеърите забавят отварянето на страницата):

І част

ІІ част

Следват две неприятни новини.

Първата е свързана с директорката на Френската гимназия, която си беше позволила лукса да подкрепи своите колеги, написали шестици на учениците в знак на протест. Ето линк.

Втората неприятна новина се отнася до едно „благодарствено писмо” (кавичките не са случайни), изпратено от учителите на район „Лозенец” до общинските съветници. За какво „благодарят” колегите на общинарите, ще разберете от самото писмо. Ето го.



А сега следват и две изявления, изясняващи правата ни по време на стачката.

Осигуровките ни се запазват в дните от стачката– изказване на Ники Радулов, направено във връзка с мое питане.

Удръжки не могат да се правят – уточнение на Ники Николов.

Коментарът на Николов се отнасяше до този фиш, сложен по-долу, на който изтрих името, ЕГН-то на колегата, както и номера на училището, защото това все пак е част от личната информация.



И накрая ще ви покажа няколко плаката от днес.

 

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

 

ОТ  СТАЧКУВАЩИТЕ   В      П   Г   Е    Е “ М.В.ЛОМОНОСОВ”

-         гр.Горна  Оряховица

 

 

НЯКОЙ ПОСТОЯННО ОЦЕЛЯВА,

ЗАЩОТО ДРУГИ СРЕЩУ БУРЯТА        СТЪРЧАТ!

 

К О Л Е Г И!

Вече  пета седмица ние , учителите на България, стачкуваме ефективно.

През  това време бяхме обвинявани в Посегателство срещу държавата, а упоритостта ни  се сочеше като причина за катастрофални социални и икономически бедствия.

Истината е една – ние просто не съществуваме в полезрението на тази държава!

Всички  живеем тежко , живеем  трудно, но  приехме да отстояваме правото си на достоен живот, защото вярваме в мисията на учителството-  достойни хора да възпитават достойни личности!

Ние  сме хора разумни, хора на компромиса – направихме достатъчно отстъпки  и приехме стачните ни искания да бъдат обвързани със сериозни рестриктивни мерки в сферата на образованието.

За нас прекратяване на стачката по време на преговорите е отстъпление и предателство  на тази мисия!

Не  са ни ясни мотивите на тези, които в такъв  решителен момент влизат в класните стаи  и отстъпват от позициите ни !

Не  можем да приемем , че вашата“тревога и грижа” – ДЕЦАТА,  не са общата ни тревога и грижа! Не приемаме този пораженчески акт, когато отстояваме и общите  ни  интереси   ДНЕС!

СТРАХЪТ, ОТЧАЯНИЕТО И БЕЗВЕРИЕТО не бива да побеждават оня дух, който ни водеше досега и разкри ДРУГОТО ЛИЦЕ НА БЪЛГАРСКОТО УЧИТЕЛСТВО!

Страхът, отчаянието и безверието не са чужди и на нас.  НО АКО СМЕ ЗАЕДНО ВСИЧКИ, МОЖЕМ ПО-ЛЕСНО ДА ГИ ПРЕОДОЛЯВАМЕ, МОЖЕМ ДА ЗАПАЗИМ НОВОТО СИ ЛИЦЕ  ЧИСТО  -  ЗА ДА ГЛЕДАМЕ ДЕЦАТА  В   ОЧИТЕ  -  С ДОСТОЙНСТВО!

НЕКА НЕ СЕ КРИЕМ ЗАД УДОБНИ СТЕНИ, КОГАТО ДУХАТ ВЕТРОВЕТЕ НА ПРОМЯНАТА, А ЗАЕДНО ДА ОТСТОЯВАМЕ НАШИТЕ  ВЯТЪРНИ МЕЛНИЦИ.....

 

                    

ОТ СТАЧКУВАЩИТЕ В П Г Е Е” М.В.ЛОМОНОСОВ”

24  октомври  2007  г.

Посвещава се на всички български граждани, които още не са забравили каква част от личния им успех е станала възможна благодарение на техните учители. С най-искрена тревога.

 

215. Толкова са месеците изтекли откакто българското образование заедно с всички останали сектори на националното ни българско общежитие тръгна по стръмните и витиевати пътеки на прехода от тоталитарно-централизирано и планово  към демократично-либерално и пазарно общество. 

 

214 от тях минаха без много много да забелязваме какво става в училище. В последния месец обаче цялата ни държава заприлича на  абсурдна класна стая. Празна. Чудна работа. Уж сме в час. Уж влязохме след мъчителни приемни изпити в единствено по рода си престижно европейско училище. Многоезиково. Високотехнологично. Уж се подписахме и ние под решението на педагогическия съвет в Лисабон, че всички ще работим нашето училище да стане първо в световната класация по конкурентоспособност. Уж много добре се справяме, според вътрешната  оценка на  9-я пореден директорски екип. За 18 години. Обаче децата на България са в принудителна ваканция по никое време. За първи път от 60 години. Яви се ивъншна оценка. Тя е по-различна от вътрешната. По тревожна. Щели сме били да повтаряме подготвителния клас още 40 пъти. Най-малко.

 

Учителите ни са на улицата. И вече четвърта седмица преподават на бившите си ученици пропуснат материал. Свят ни се зави. Голямата част от нас още не могат да разберат какво става. Много е шумно. Искаме часът да свърши колкото може по-скоро. Искаме децата да се върнат в класните стаи с учителите. На всяка цена. А учителите се инатят. Не можело на всяка цена, имало си точна цена. Равна е на “5% от БВП инвестирани в образование”. На третата седмица дойдоха помощник-директорът по финансите и помощник-директорът по учебната дейност да говорят с учителите. Не можело така. Те били предвидили “за образователни разходи 4% от БВП”. Щяло да фалира училището „България” ако дадат повече. Разговорът не върви. Всички си мислим, че се карат за пари. Май никой не забелязва, че говорят за различни неща. Учителите за “инвестиции”. Директорите за “разходи”. Учителите за “криза в системата” и “нужда от специален режим до преодоляване на кризата”. Директорите за “ултиматум”, “тригодишна бюджетна прогноза” и “макро-рамка”.

 

Ако беше филм можеше да е комедия. Но на живо е страшно. Защото само за 4 седмици се наложи да осъзнаем, че:

Нито правителството, нито синдикатите са си дали труда да направят точни предварителни разчети на желаното и възможното инвестиране в сектор образование, въпреки че проблемът беше ясно анонсиран още през май

Нито правителството, нито синдикатите са „очаквали” национална учителска стачка от 5 седмици. Изненадата от упоритостта на протестиращите учители е толкова голяма, че даже най-сръчните в упражнението по политическа коректност лидери, не успяват да скрият някои нелицеприятни факти – като например пълната си липса на визия за това какво е нужно на българското образование и докъде са я докарали с т.нар. „реформи”. Очевидно всички са участвали (на практика само две от сегашните политически сили нямат пряко участие в свършеното дотук, всички останали имат своя „принос” в настоящата криза).

Правителството е така успано в своята политическа безалтенативност, че даже не може да се въздържи да демонстрира открито пренебрежително отношение към учителите.

Липсва каквато и да е информация за действителното състояние на образователната ни система – пред смаяните ни очи политически лидери и отговорни държавни служители от самия Олимп на изпълнителната власт си разменят хвърчащи числа и всеки глаголства каквото му дойде на ум в момента около своето, без посочва източник или период, за който то се отнася. Медиите са в кюпа. Вкл. и авторитетните. Над 6 различни числа бяха тиражирани само по отношение на средната заплата в образованието (от 300 до 444 лв. ). Да не говорим каква мъгла настъпва като стане дума за „качество”.

За сметка на горното - широко се използва най-пресният доклад на международна финансова институция, за популяризиране на мрачни хипотези за бъдещето ни във връзка с производителността. Чудно. Само дето не разбрахме какво отношение имат към това детските учителки.

И, за сведение на управляващите през последните 10 години, откакто "реформираме и модернизираме" образованието на България,  на някои от нас ни се струва обидно, че не можем чак дотам сами да си направим анализ на състоянието на собственото ни национално образование, че да използваме като аналитична патерица 1/8 от доклад на институция специализирана в налагането на пазарни икономически модели в развиващи се страни. Нали уж сме държава-член на ЕС?

Никой не знае (или не иска да ни обясни) как са свързани Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015” с "Тригодишната бюджетна прогноза 2007-2009", която съдържа един и същи % от БВП за образование до 2009, а актуализацията за 2008 дори предвижда леко намаляване от 4,2 на 4,08%

Много старателно ни напомнят, че за „първи път” имаме ежегодни отчети за свършеното по Националната програма ...2006-2015, обаче услужливо забравят, че тя не е точно програма, защото си няма нито календар, нито прогноза за нужното финансиране. Поради което и „отчет” може да й бъде всяко словоизлияние на ресорния министър.

От споменатите в програмата цифром и словом 2 (два) срока: 2007 – нов Закон за народната просвета и 2009 – Всеобщо делегирани училищни бюджети – по първия закъсняваме вече с цяла година и не е ясно с колко още, но вторият за сметка на това се готвим да го изпълним цяла година предсрочно – през 2008. Никой от министрите и парламентаристите, не се чувства длъжен да ни даде обяснение нито за закъснението нито за ускорението. Тези хора май са скъсали напълно връзките си с реалността.

На Българските учители от сърце пожелавам скорошно успешно приключване на преговорите.

Всички останали български граждани и най-вече родителите на ученици каня да се настроят и подготвят лично, а където могат и знаят как (щастливци!) и организирано - да помагат на учителите да възстановим учебния процес. Всички ЗАЕДНО.

Каквито и трески за дялане да имат, нашите учители се интересуват от бъдещето на българското училище. За разлика от нашите политици. Които са на път да ни докажат, че понятието „политика” изключва понятията „отговорност” и „етика”. Ако не помогнем на учителите след стачката, всеки с каквото може – включително и като се въздържа да си изкарва на учителите натрупаното напрежение – децата ни ще станат като политиците ни. Ще чакат да се появят „фондове за усвояване”. И най вероятно ще умрат от глад. Проклинайки ни.

На диска ми отлежават няколко видео файла на снимани колеги, които на основата на известни мелодии изпълняват с нов, измислен от тях текст, песни в духа на учителската стачка.

Предлагам ви в неделния следобед да се пренесем отново за малко на площада в София, където българските учители в музикална форма изразяват своето мнение за случващото се през последния месец.

Първото изпълнение е на колегите от Класическата гимназия. Текстът е адаптиран към мелодията на известното парче на Мими Иванова и Развигор Попов – „Вълкът и седемте козлета”. Не зная какво е заглавието на учителската песен, но ако трябва да следваме логиката на оригиналното, ще се получи може би нещо от рода на „Вълчев и 150 000-те стачкуващи учители”.

Да, ние сме "песъчинките", но все пак ... има едно нещо сега, което мога да направя - да сложа подписа си срещу думите "НЕ СЪМ СЪГЛАСНА".
Проектът за Споразумение, който ни предлагат синдикатите и правителството, е откровено изработване. Много си играят с думите! Поне да беше основна, а не брутна заплата. По-страшното е, че си играят освен с нашите"пари" и с БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ. Отново ще има не истинска реформа, а ИМИТАЦИЯ .
Разбира се, редовият учител не е длъжен да се задълбочава в тези неща, а може би и не може, той не е икономист или политик, затова  НЕ ТОЙ трябва да прави реформата. Помислете, защо превителството чака стачка, за да въведе реформи?! Правомощие и дълг на ПРАВИТЕЛСТВОТО е да прави реформи и после да носи отговорността за това. Учителят, синдикатите могат да вземат участие в обсъждане, да дават идеи, но НЕ ДА ВЪВЕЖДАТ!!!
А в този проект ние се споразумяваме за следното:
т.4  По силата на Закона за държавния бюджет от 1 януари 2008 г. всички училища да придобият статут на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити.  (това е така нареченият делегиран бюджет)
Но  на сайта на МОН е публикувана" НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НАУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА (2006 – 2015 г.) " Колеги, ако не ви мързи, прочетете я. За да знаем накъде вървим. Според мен не е лоша ....но...(отново това "но") ако се изпълни, както е написана. А сегашното "Споразумение" и противоречи в частта за делегирания бюджет, който, пак според мен, е добрата посока на реформата, дори едно от основните неща в нея. Но въведен по спешност, се превръща в своята противоположност. Прилагам само извадки от Програмата, ако се интересувате, текстът е на стр. 32,33,34,35,36,37.:
Въвеждането на системата на делегираните бюджети във всички училища би следвало да приключи до края на 2008 г. До тогава трябва да бъдат извършени някои подготвителни дейности
и следват 2 страници дейности, които няма да бъдат извършени сега за 2 месеца, а нали разбрахме вече, че делегираният бюджет се основава на принципа "парите следват ученика". Ето какво се казва за него накрая:
Решението на този въпрос зависи от постигането на определени резултати по отношение на два други проблема – подобряване на материалната база в държавните и общинските училища и изравняване на критериите и механизмите за контрол на качеството на образованието по отношение на всички училища. Поради това принципът „парите следват ученика” би могъл да се въведе в завършен вид не по-рано от 2009 г.
И това е един пролем, който виждам аз, учителка по литература, а колко ли още има ...например т.10 от "Споразумението гласи:
  Продължаване на изграждането на ефективна национална система за външно оценяване. 
Аз и ти ли , колега, ще го изграждаме?! Писани са разни хубави неща, но аз и ти не можем да ги направим, може и трябва министърът и не му е нужно споразумение с нас, за д а ги извърши. Остава да се споразумеем, че ще предотвратим глобалното затопляне, и то зависи от нас в някаква степен, нали. Тогава защо ги има тези неща? Естествено за накакво изработване.Нека не го подписваме, колеги, нека постъпим интелигентно. Ако откажа да подпиша , това не означава, че съм против реформата. Ние не правим референдум за реформата, нали? Ако беше референдум, щеше да има само за или против, а не срокове и др. подробности, които не зависят от мен и теб. Ако беше референдум, щях да съм "за". Но то е споразумение    На основание общите стачни искания на синдикатите и проведените преговори между страните

а какви бяха те? Като следя всичко от юни до днес, ясно се вижда, че ги забравяме. Например първото  и единствено искане е

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР, На основание на чл. 3, ал. 2 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове от името на работниците и служителите, които представляваме предявяваме към Вас следното искане: 1. 100% увеличаване на работните заплати на заетите в средното образование, считано от 1 октомври 2007 г. и 1 януари 2008 г. Настояваме за започване на преговори по предявеното искане на 25 юни 2007 г. Предлагаме в началото да приемем процедура за водене на преговорите. ...

много дълго ще стане, да ви цитирам от сайта на СБУ как се променят термините. Тук напр. е казано в разговорен стил- работна, не  е ясно основна или брутна. И това е официалното ни искане!!! После в други документи вече става брутна. Янка Такева на митинга на 17.10. вече притрисната че отдолу викат"уууу" на думата "брутна",  се изцепи; "Абе, колеги, какво значение има брутна-основна". Честен кръст точно така каза, чуха я много хора, а после когато я наобиколихме извън трибуната и я питахме защо говорят за брутна , а не за основна, тя естествено започна да се хвали, че била магистър по не знам каква ки икономика... Колеги, съществено е!!! Разликата е значителна! Аз все още се чудя дали е от невежество и безотговорност, или е предварително замислен план за манипулация. Не знам, а и няма значение - и едното , и другото е гадно. И сега какво ни остава? Едно единствено право поне имаме - като ни го представят, да не се съгласим. Да разяснаваме, да питаме, да търсим информация. Ако сега не го направим, ако сега се поддадем на инерцията "аз - като останалите" ... това ще ни е поражението. И един да е подписът против в моето училище - моят ще е. Ей, и ако виждате, че в нещо греша, кажете ми, аз ще чета тук, искам да споделям точно в този момент с вас, защото този момент е най-труден, а тук намерих интелигентни хора.(PS В моето училище сега изразихме несъгласие и описахме защо)

Едно спонтанно интервю с депутатката Татяна Дончева, пресрещната на булеварда на връщане от Парламента, което вчера една моя колежка предизвика.

По неясни причини премиерът Сергей Станишев вчера е оттеглил от преговорите двамата министри – Орешарски и Вълчев, което значи нов провал на преговорите. Мотивите му за създаденото положение не са известни. В нашата държава висшестоящите чиновници, не се чувстват длъжни да дават отчет за действията си пред българските граждани.

Публикувам видео файла, разделен на три части, защото беше по-голям и заради компресията качеството му щеше да е лошо.

Първа част

Изявление на Николай Николов на днешния митинг с предложение как да се излезе от това положение.

Тази събота и неделя съм в Стара Загора, за да обуча колеги от района на програмата Хот Патейтоус, както и на всякакво добри евро-педагогически практики, каквито знам! ;-)
Ако има някой блогер от града - нека се обади да се видим!
Заниманията са в РПЦ - компютърен център.

(Курсовете вече са сформирани. Цената е 10 лева, поема се от парите за квалификация в училище и сертификатът, издавана от центъра служи за атестация при новото образуване на заплатите. :-)   )