Отговорност-етика-политика-национално образование

215. Толкова са месеците изтекли откакто българското образование заедно с всички останали сектори на националното ни българско общежитие тръгна по стръмните и витиевати пътеки на прехода от тоталитарно-централизирано и планово  към демократично-либерално и пазарно общество. 

214 от тях минаха без много много да забелязваме какво става в училище. В последния месец обаче цялата ни държава заприлича на  абсурдна класна стая. Празна. Чудна работа. Уж сме в час. Уж влязохме след мъчителни приемни изпити в единствено по рода си престижно европейско училище. Многоезиково. Високотехнологично. Уж се подписахме и ние под решението на педагогическия съвет в Лисабон, че всички ще работим нашето училище да стане първо в световната класация по конкурентоспособност. Уж много добре се справяме, според вътрешната  оценка на  9-я пореден директорски екип. За 18 години. Обаче децата на България са в принудителна ваканция по никое време. За първи път от 60 години. Яви се ивъншна оценка. Тя е по-различна от вътрешната. По тревожна. Щели сме били да повтаряме подготвителния клас още 40 пъти. Най-малко.

Учителите ни са на улицата. И вече четвърта седмица преподават на бившите си ученици пропуснат материал. Свят ни се зави. Голямата част от нас още не могат да разберат какво става. Много е шумно. Искаме часът да свърши колкото може по-скоро. Искаме децата да се върнат в класните стаи с учителите. На всяка цена. А учителите се инатят. Не можело на всяка цена, имало си точна цена. Равна е на “5% от БВП инвестирани в образование”. На третата седмица дойдоха помощник-директорът по финансите и помощник-директорът по учебната дейност да говорят с учителите. Не можело така. Те били предвидили “за образователни разходи 4% от БВП”. Щяло да фалира училището „България” ако дадат повече. Разговорът не върви. Всички си мислим, че се карат за пари. Май никой не забелязва, че говорят за различни неща. Учителите за “инвестиции”. Директорите за “разходи”. Учителите за “криза в системата” и “нужда от специален режим до преодоляване на кризата”. Директорите за “ултиматум”, “тригодишна бюджетна прогноза” и “макро-рамка”.

Ако беше филм можеше да е комедия. Но на живо е страшно. Защото само за 4 седмици се наложи да осъзнаем, че:

Нито правителството, нито синдикатите са си дали труда да направят точни предварителни разчети на желаното и възможното инвестиране в сектор образование, въпреки че проблемът беше ясно анонсиран още през май

Нито правителството, нито синдикатите са „очаквали” национална учителска стачка от 5 седмици. Изненадата от упоритостта на протестиращите учители е толкова голяма, че даже най-сръчните в упражнението по политическа коректност лидери, не успяват да скрият някои нелицеприятни факти – като например пълната си липса на визия за това какво е нужно на българското образование и докъде са я докарали с т.нар. „реформи”. Очевидно всички са участвали (на практика само две от сегашните политически сили нямат пряко участие в свършеното дотук, всички останали имат своя „принос” в настоящата криза).

Правителството е така успано в своята политическа безалтенативност, че даже не може да се въздържи да демонстрира открито пренебрежително отношение към учителите.

Липсва каквато и да е информация за действителното състояние на образователната ни система – пред смаяните ни очи политически лидери и отговорни държавни служители от самия Олимп на изпълнителната власт си разменят хвърчащи числа и всеки глаголства каквото му дойде на ум в момента около своето, без посочва източник или период, за който то се отнася. Медиите са в кюпа. Вкл. и авторитетните. Над 6 различни числа бяха тиражирани само по отношение на средната заплата в образованието (от 300 до 444 лв. ). Да не говорим каква мъгла настъпва като стане дума за „качество”.

За сметка на горното - широко се използва най-пресният доклад на международна финансова институция, за популяризиране на мрачни хипотези за бъдещето ни във връзка с производителността. Чудно. Само дето не разбрахме какво отношение имат към това детските учителки.

И, за сведение на управляващите през последните 10 години, откакто "реформираме и модернизираме" образованието на България,  на някои от нас ни се струва обидно, че не можем чак дотам сами да си направим анализ на състоянието на собственото ни национално образование, че да използваме като аналитична патерица 1/8 от доклад на институция специализирана в налагането на пазарни икономически модели в развиващи се страни. Нали уж сме държава-член на ЕС?

Никой не знае (или не иска да ни обясни) как са свързани Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015” с "Тригодишната бюджетна прогноза 2007-2009", която съдържа един и същи % от БВП за образование до 2009, а актуализацията за 2008 дори предвижда леко намаляване от 4,2 на 4,08%

Много старателно ни напомнят, че за „първи път” имаме ежегодни отчети за свършеното по Националната програма ...2006-2015, обаче услужливо забравят, че тя не е точно програма, защото си няма нито календар, нито прогноза за нужното финансиране. Поради което и „отчет” може да й бъде всяко словоизлияние на ресорния министър.

От споменатите в програмата цифром и словом 2 (два) срока: 2007 – нов Закон за народната просвета и 2009 – Всеобщо делегирани училищни бюджети – по първия закъсняваме вече с цяла година и не е ясно с колко още, но вторият за сметка на това се готвим да го изпълним цяла година предсрочно – през 2008. Никой от министрите и парламентаристите, не се чувства длъжен да ни даде обяснение нито за закъснението нито за ускорението. Тези хора май са скъсали напълно връзките си с реалността.

На Българските учители от сърце пожелавам скорошно успешно приключване на преговорите.

Всички останали български граждани и най-вече родителите на ученици каня да се настроят и подготвят лично, а където могат и знаят как (щастливци!) и организирано - да помагат на учителите да възстановим учебния процес. Всички ЗАЕДНО.

Каквито и трески за дялане да имат, нашите учители се интересуват от бъдещето на българското училище. За разлика от нашите политици. Които са на път да ни докажат, че понятието „политика” изключва понятията „отговорност” и „етика”. Ако не помогнем на учителите след стачката, всеки с каквото може – включително и като се въздържа да си изкарва на учителите натрупаното напрежение – децата ни ще станат като политиците ни. Ще чакат да се появят „фондове за усвояване”. И най вероятно ще умрат от глад. Проклинайки ни.