Силен стих!
Особено много ми хареса първото четиристишие...  :)

Поздрави!

Аха...И аз съм от търсещите лятото...Поздрави!

И защо го изтри ?

И аз тва питам?
Навремето съм го оценила с петичка...
Хей - ще се караме!

Skyman, някак не е честно...Моля те, върни стиха!:(

С тези възможности за триене се колебая, а понякога и затривам по нещо. Пуст акъл мой, ама какво да направя. Иначе благодаря за коментарите :)

Недей друг път... :) Не е честно спрямо четящите...
Я си представи, че на някой много му е харесал стиха ти и иска да си го препрочете... и хоп - него го няма :)

А стихът си беше доста добър!

:) Супер!!!

Как го казваха по филмите - tough ain't enough.

Благодарско!!!

Не ни тормозиш изобщо!
Радвам се на написаното и тук и в общност "Любов"

Поздрави! :)

Поздрави и от мен, благодаря ти! ;)

Присъединявам се към коментара на Веско и добре дошла в "Поезия":)

много ми харесват твоите стихотворения :)
по-точно ми харесва, че не пишеш само за себе си, а някакси успяваш да вплетеш и външния свят по много красив начин
Милорад Павич (един любим писател) казва, че езикът е само карта на чувствата, мислите и спомените, и няма ветрове, а само роза на ветровете, и гори, а само зелени квадрати... ама понякога картата се получава по-добе от това, което трябва уж да показва.

Невероятен е!!!Определено е любимият ми стих, писан от Веско.Мнението ми не е повлияно по никакъв начин от днешната дата.По този повод, моето пожелание към него - да ни радва все така !:)))

На връщане от работа днес попаднах на един много хубав гълъб ... - сиво - бял :)

Та ето и как го заснех :)



Клъвваше си трошици, хайванчето :)



Радвам се, че стихът се е харесал.. Определено ми липсва вдъхновение напоследък и затова трудно пиша и не се получава в повечето случаи... Но сигурно е моментно състояние :)

Хубава вечер ви желая!

Лелеее, Веско, ти направо ме разчувства!Определено умееш да радваш хората!
Прегръщам те от душа и сърце!

Леле, Веско, ако това не е хубаво според теб, то това дето ще си го харесваш, ще бъде убийствено. И снимките, и стихът са хубави... И не си прав за липсата на вдъхновение, зимата е любимият ти сезон.
Честит празник! Пожелавам ти всичко най-добро.

Сънят ми често бива цветен.
...........

Обърквам понеделниците с петъци

Преди вълшебството

да са се случило...

Нещо така и не ми се отвори връзката на коментара ти в "Магьосник", но предполагам, че щеше да ме доведе до тук, защото определено усещането е
еднакво.

Да, това е :)

природата във ТВоя стих диша.

"Мечта" е много красиво като коктейл от мечти, но аз си мисля, че повечето от тези мечти, с днешна дата са сбъднати.Явно е писано през друг период от време.Май няма да е лошо да пишем нещо повече за повода на написването  и най - малкото годината(това се отнася и за мен).:))));)

Да, вярно е, мой пропуск :) Писано е в далечната 1998, доста е повлияно от поезията на Петя Дубарова. Конретен повод до колкото си спомням няма.

Какъв по - хубав повод от поезията на Петя Дубарова!?

Радвам се да те видя пак тук.. Беше ни залипсвал!!!
Весели празници! :)

Весела коледа :))) . Аз рядко пиша из форуми :))))  Няма ли да направите една среща в Пловдив :) имам огромно желание да се запозная с нови хора ;)

Не знам кое е по-вярно: това  1 прекрасен пример за анжамбман или това е едно същество, което е толкова заето ад бъде щастливо и да ми предаде тази си радост, че ен му остава време да диша и се задъхва и ме кара да се усмихвам и да си предстаявм как стоя някъде там отстрани и пляскам с ръце като дете и още малко ще полетя от неговата радост...

А за срещата в Плд бих дошла и аз. Или защо не - Шумен?

Шумен, защо пък не? :) На един хвърлей е от Варна.

Аз толкова силно вярвам в чудеса!!!:)))
Красиво и силно е, всичко казано в стихът ти...

Много ми харесаха!!!
Особено последните 2 стиха...

Благодаря!

Всъщност корените на  Димитър Кабаков са от Пловдив и някои от стиховете са писани там.

Бях обещала впечатления, но има неща, които е трудно да се изкажат с думи...

На премиерата ме заведоха приятели.Поканата беше специално от бащата на
г-н Кабаков и когато прекрачих прага на театър София, където авторът посрещаше
гостите си, с ужас установих, че може би сме единствените, които не го познават лично(не, че той го показа с нещо).

Залата се напълни с роднини, приятели и бивши колеги от театър София.

Представянето започна издателката, после думата взе в ролята на критик Румен
Леонидов, след него Стефан Цанев го прие в царството на поетите, а актрисата
Невена Мандаджиева прочете превъзходно самите стихове.

Димитър Кабаков стоеше край тях...и не знам...Беше някак уплашен, но не от оня вид страх, дето предвещава нещо лошо, а някакъв друг, който не е типичен за всеки.

След рецитала, разбира се, му дадоха думата и той започна с точно този страх, който
прочетох в очите му от самото начало, а именно, че това са неговите стихове, в
които е съхранил своите мисли и чувства, а сега те стават достояние на толкова
много хора и се чувства някак си разголен...

Разбирам го, защото все още се чувствам така, когато публикувам нещо свое в блога, макар, че това е нищожно усещане, защото все пак си оставам анонимна.

Наредих се на опашката, за да надпише и моята книга.Отново усещането,че съм единственият непознат човек.Паника...Мисли, препускащи с невероятна скорост
из главата ми...Какво трябва да кажа?Имала съм подобни моменти, но всеки момент
си е индивидуален с нещо...Тук лошото е, че се чувствам сякаш съм ровила в душата му, а сега тръпна в очакване, той да потвърди писмено това.

Отново онова топло посрещане.За едно примигване време си помислих, че може би
все пак се познаваме от преди и аз не помня...За " всеки случай " казвам името си.
Взирам се в очите му, но там не мога да прочета отговора на въпросите си.Няма го
вече и страха.

Не отидохме на партито, което последва, но поговорихме сърдечно с баща му, който е рядко хубав човек.Обещахме си повод за реванш, защото вярвам, че поводи ще има.

Ще завърша всичките си размисли с нещо от Димитър Кабаков, което на пръв поглед е
много просто, но в него има страшно много смисъл.


ЖЕЛАНИЕ ЗА БЕЗСМЪРТИЕ

Поляната там горе - на върха,
ще бъде твоя нива.
На нея ще отглеждаш ти цветя
и тръни, и коприва.
Водата ще е някъде далеч
оттатък планината,
ще мъкнеш кофата си ден след ден,
с надежда за отплата.
И ако пусне корени, все пак
едно едничко цвете,
ти ще проводиш своята душа
да дири ветровете...

:)

Не се сдържах да публикувам един от ситховете, който мнооого ми е харесал в последно време. :)
Толкова много, че се присещам от време на време за него и ми се лепва усмивка на лицето!!!
Дано ви хареса и на вас...

Повече за авторката и още нейни стихове - тук

Ехааааа, пак ме хвърлихте в тъча. Толкова е чудесно тва нещо, че не можеше да не напиша 1 тъп коментар, пълен само с похвали...

:) Хехехех!
И аз така, Светлинче, залях стиха на авторката с 4-5 коментара :)
То... трудно е някак да се сдържиш...
:) :) :)

Даааааааааааам - прелестни нещица ми представяте напоследък. Как после да не се усмихва човек?!

Коментарът ми тук е доста позакъснял, но това беше умишлено, защото ми се
искаше да прочета повече от въпросната авторка, а все не ми оставаше време.
Веско, не си много честен, защото "Романтисимо" е страхотно, но останалите
също не са за изпускане.Ще ми се да поканиш дамата за едно представяне в
bglog/poetry.Мисля си, че ще има хора, които да и се зарадват.

Ще я поканя с удоволствие... :)
Надявам се няма да ни откаже да откликне с няколко реда на написаното :)

Хе-хе...От вчера ми е тръгнало да си харесвам стихове - пейзажи.
Поздравления!Присъствах на представянето на първата стихосбирка на
драматурга Димитър Кабаков и съм още под впечатления от неговата поезия, а "Зимна нощ" ми се връзва идеално!

:) И аз си го харесах този снежен пейзаж!!!
Честит рожден ден на патерици!!! :)

А, efina, ще се радвам да споделиш повече за преживяното и за творчеството на автора...
Ще ми е интересно :)

Благодаря, за отзивите и за поздравите. Усмивка!

Честит рожден ден и от мен!Подарявам ти частица от моето добро настроение.
Коментарът на Веско беше голям майтап, защото в първия момент не стоплих към кого е обръщението, а аз също бях рожденничка тези дни, но Веско милия няма от къде да го знае...:))))

Снежинките под лампите танцуват. Светят

харесва ми такова начало...
СВИТЛОЦВЕТНО като написано специално за Ефина...

:)
Efin-че, душко, сърдечно ти желая цветна и пъстра година и ти честитя и на теб рождения ден!!! :)

Да си ни жива и здрава!!! :)

Много красива картина. Чакам и тук да завали сняг скоро.
Честит рожден ден, pestizid и Ефина! Не спирайте да пишете!

То, мойто, се получи малко като " с чужда пита помен да правя", а не това беше целта на коментара ми.И все пак ви благодаря за пожеланията!

Кате, много си щедра в мотивирането, но нещо се губиш напоследък.

Това ми е много познато. Улична лампа, снежинки в светлината й и аз, който , връщайки де от училище, зяпам с изумление това светлинно-снежно вълшебство. Това обаче беше много отдавна. Тая зима една вечер специално за това ходих до старата крайпътна лампа, на пресечката преди старото ми училище, но вече нищо не беше "толкова приказно във бяло"...