Излезе от печат първата стихосбирка на Бина Калс “ВИСОКА ВОДА”, издателство "Български писател", 2007.



Бина Калс живее в Бургас. Завършила е специалност Биотехнологии в СУ "Св. Климент Охридски" и ВИХВП, гр. Пловдив. Публикувала е в алманах "Околчица" (2006), сборник "SMS поезия" (2006), сборник с
поезия “Думи в мрежата” , антология на сайта “шТъркел”, списание
"Море", вестниците "Словото днес", "Литературен вестник", "Марица", “Сега”,"Компас", “Литературен глас”, "Автограф" и др.

Антон Баев каза за книгата на Бина:

“Висока вода” е опит за метафизична лирика; в това е несъмненото й достойнство. Впрочем този тип лирически изказ, опитващ се да назове неназовимото, да побере неизчерпаемото, не е присъщ за т. нар. женска поезия. Във "Висока вода" ги няма любовните клишета, шлагерната среща и раздяла; те като че ли са останали долу – в
ниското, в онази територия на предпоезията, от която Бина Калс успешно се спасява. Вместо това поетическата конструкция е отворена за културно-исторически и библейски инвенции (макар да не са опорни в тази конструкция, те я ситуират в едно митопораждащо пространство); диалогичната структура често е предпочетена пред монологичната (това е рядкост в нашата поезия), “ние” сменя “аз”-формата. Това са все белези на една отворена поетика,
поетика, която не е завършена, а има хоризонт да се развива.

Първото представяне на книгата ще се състои в Бургаската художествена галерия на 23 март, петък от 18 часа.

Заповядайте
в Бургас!

Бина обещава, че морето ще е на нормална-нулева кота, само водата в стиховете й ще остане висока!

Честито на поетесата!!!

Аз лично много съжалявам, че няма да мога да присъствам на представянето... :)
Ако Бургас ви е наблизо или живеете там, или решите да си направите една екскурзия, сигурен съм... няма да останете разочаровани! :)

"Ще опитам да спя с очи към земята,

нищо, че е плоска за дълго потъване."

Д. Гачев

Чупливост<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>

Не ми се иска да забравям

най-глупавите си

поеми.

Извивките на голото ти тяло...

Целувките със мирис на бадеми.

Магнитите по потните ни пръсти,

бельото

и дантелените ласки.

Обувките, загубени във търсене...

Цвета на тиквената ти каляска.

Не ми се иска, а е лесно

да бъда пукната монета.

Усещането за чупливост

е божествено,

когато се строшаваш на парчета.

Стъклата по петите са навярно

оскъдна имитация на тръни.

Прегръдките с обърнати полярности

са сливане

или начало на потъване...

Веселин Иванов, 2007г. 

Прегърна ме най-синьото море,
най-синьото, най-страстното, най-нежно.
Невярващо се питах: Откъде
дойде при мен това море вълшебно?

На синьото море се доверих,
прегърнах нежно сините вълни
и изненадващо за мен открих -
най-синьото море е в твоите очи.

С ладки грехов е<?xml:namespace prefix="o"?>

С омъжена жена

     (иии-ааа)

на задната седалка,

ще бъде много плитко,

защото воайорите са бдителни.

Те винаги отнякъде изникват,

и ще ми се налага да ги ритам.

Какво ще кажеш, мила,

за някоя самотна вила,

или за лукс-хотелска стая.

Там най-напред ще вземем душ,

ще ти се полюбувам,

ще те нацелувам,

и няма никого да питам

кога и до каква дълбочина,

във тебе нежно да проникна.

И после ще се налудуваме.

Спокойната река си ти,
спокойна, пълноводна, търпелива.
Във нея се оглеждат самодиви,
а сутрин слънцето блести.

Как искам да съм малка самодива,
дъгата да е в моите коси,
да се изкъпя в твоите води,
да ме целуват пръските игриво...

Няма любов,
няма няма омраза.
...
Това са само думи!
Впрочем.
Няма няма.

18.12.2006