Тодор Гошев е роден в град Пловдив.Завършва Художествената академия в София - специалност скулптура.Дългогодишен преподавател по рисуване."Шарени случки" е първата му книга и е посветена на внучето му Тошко.
Днес улисана в "пролетно" почистване, попаднах на една книжка,
издадена през далечната 1993г., с детски стихове, написани от
Тодор Гошев.Надписана е от самия автор, но за съжаление
напоследък съм толкова уморена, че изобщо не мога да събудя спомена от самото събитие.
Мисля, че доста ме развесели, особено първото стихче, с което
ще започна:
АНИ
Аз съм внучката на баба
и ми викат Ани.
Казват, че съм много слаба,
всеки иска да ме храни.
Мама ми приготвя чая,
баба дава ми колбас.
Татко иска да призная,
че съм още гладна аз.
Вечно с грижи ме обсаждат,
Не разбират, че досаждат.
Устни стискам, не рева,
но боли ме пак глава.
Аз не искам зарад тях
да се тъпча, като мях,
че на слон да заприличам,
ако във игра не тичам!
СЪСТЕЗАНИЕ
Тук на малката поляна
от слънце пролетно огряна,
Охлювът и Костенурката
(всеки грабнал си къщурката)
състезание си обявиха
и на старт се подредиха.
Тръгнаха те бавно, бавно
към финала с темпо равно.
Но за обща изненада
костенурката в миг пада.
Корен някакъв я спъна
и краката тя опъна.
После бавно се изправи,
ала много се забави.
Тъй без всякакви беди
Охлювът я победи.
ХУДОЖНИК
Тошко с пъргави ръчички
грабна водните боички.
С тях пред блокчето застана
и за работа се хвана.
Сякаш мястото е тясно -
мести блока в ляво, в дясно,
бърка с четка във водата,
после в чашата с бозата.
Със език ръка облиза,
изцапа бялата си риза.
Стана тя беля голяма -
как ще каже той на мама?
ПЪРВОЛАЧЕ
Буквичките вече зная,
мога да чета на глас.
Сам се чудя и се мая,
колко промених се аз!
Даже с Шаро не играя,
иска той да дойде в клас.
Ала нищичко не знае -
ще остане сам у нас!
ГОШКО БЕЛЯТА
Всички наричат го Гошко Белята -
прочут е с това в махалата.
Послушен да бъде все обещава,
а пък с белите си миг не престава.
Вчера, например, пуснал в комина
бялата котка на леля Калина.
Котката цялата станала черна,
защото така била по - модерна!
Мимито боцнал с остра карфица,
размазал на пода своята пица,
купата с мляко излял на килима,
счупил прозорец в студената зима...
Неуморен е Гошко в белята,
всеки го хока във махалата:
-Стига си правил бели, човече,
няма да стигнеш с тях надалече!
ПАЛАВНИК
Мило котенце красиво,
колко много си страхливо!
Видиш ли мъничка мишка,
даже на картинка в книжка,
разтреперваш се от страх.
Ставаш ти за срам и смях.
Зная колко си страхливо,
ама пък си пакостливо.
Вместо кротко да си мъркаш,
преждата на баба бъркаш.
Баба ти се люто мръщи,
не те иска вече в къщи.
Моли баба, тя прощава,
че без теб какво ще правя?
ЗАЛА НА СМЕХА
Чудо, чудо невидяно,
рядко то е преживяно -
да се смееш до премала
във една вълшебна зала.
Гледаш се в огледала,
ставаш мигом "трала - ла".
Образите отразени
в тях така са разкривени,
че ти става жал за тебе.
Тук си малка като бебе,
там пък със глава огромна,
сякаш не глава, а стомна,
с тяло на грамаден слон,
тежък повече от тон.
Май, че лошо си скроена,
толкова си разкривена.
Никога не съм се смяла,
както там в онази зала.
Legacy friendly alias
Стихчета-за-деца
Поезия
Любими автори
Произведения за деца
Comments