"Пътуване към Акаша" (ИК „Богианна”, С., 2000) е първата поетична книга на младия автор Стоян Радулов. Пред избрана и точна публика още през лятото на 2000 г. той направи достояние тази концептуална поредица от стихотворения, обединени от общото и забулено за българската езикова система понятие Акаша. Акаша - всепроникващото, пространството, носител на живота, неговата универсална библиотека от знания, мъдрост, опит и истина.

В това негово начинание дълбоко съпричастна тогава бе и утвърденият литератор и поет Красимира Василева-М`Бай, автор и на послеслова към книгата. В него за порива на Радулов тя казва: "В пълноводния днес литературен поток, разбира се, щедро се лее сива литература, паралитература, на която слободията и анархията в книгоиздаването дават път. Но нерядко в мътните води на този поток проблясват истински перли, заради които си струва да го преплуваш. Поезията днес е духовна емиграция от царството на грозотата, на грубостта и вулгарността. Поезията – начин да емигрираш от един опиянен от злоба и вкаменен в разврата си хронотоп към други измерения, към други светове, където властват Красотата и Доброто, където Човекът може да открие смисъла на своето съществуване.” Най-удивителното в книгата „Пътуване към Акаша”, според нея обаче е личността на автора. „Такова усложнено мислене не е присъщо на младостта, - смята Василева, - но то е показател за интелектуалното развитие на поколенията. В това можем да открием и надеждата, че глобалната бездуховност на днешния ден е само кратък период в историята на човечеството."

По подобен начин към книгата подхожда и Иван Гранитски, автор на предговора: „Удивително е, а може би всъщност закономерно, че тъкмо във време като нашето – скверно, непочтено и омерзително – все повече млади хора се насочват към поезията. Изглежда те търсят в поезията не само някакъв спасителен кораб, с който пътуват към други прекрасни и благородни светове. Такъв е и случаят с младия поет Стоян Радулов. Надявам се, че в следващите си книги поетът ще разгърне най-плодотворните и обещаващи черти на своя талант.”

За книгата си самият поет споделя следното:"Видният български теолог и духовен учител Ваклуш Толев, който за мнозина е твърде спорна фигура в областта на религиите, а от други е смятан за истински духовен водач, будител и обединител казва, че човекът е бъдещ бог в развитие, че в общата еволюция той е символ на цялостта, но е и индивидуалност, която се опитва да изрази божественото в себе си. Казава още и, че доктрината на мъдростта трябва да утвърди правото на живот на човека-бог и да го изведе в духовната вълна на истината, където човекът трябва да се превърне в едно овладяно, осъществено божество. Книгата "Пътуване към  Акаша" може да бъде възприемана, условно казано, като мой дневник на две седмици от живота ми през зимата на 1999 г., които бяха процес на преосмисляне на личната ми ценностна система, на свободата и на стремежите ми. Тогава вече си бях отговорил на въпросите за това кой съм, откъде идвам, накъде отивам и т.н., които всеки мислещ човек си задава все някога, рано или късно. И тя всъщност е израз на моята възхита от красотата на свободата, чистотата на любовта, неподозираната сила на мъдростта, които тогава усетих и нарекох за себе си състоянието „яснота”. При това религията тук не е с мястото, което мнозина биха видели. През тези седмици бях напълно щастлив в откритието си и невероятния порив и стимул, които то може да ми даде и всъщност ми даде. Тогава прозрях в думите, че когато човек се е изградил нравствено - нищо не може да го покори, че когато е достатъчен на себе си (надявам се да не звучи чисто само в плоскостта на егоистичното) - никой не може да го победи. В този смисъл книгата може да се възприеме и като програмна, в която е вградена моята нравственост и концепцията на ценностите ми. А като възможност те, обяснимо защо, са обърнати естествено и към моите читатели."

ЗА ПЪРВИ ПЪТ ЗА ПЕРСПЕКТИВИТЕ

Из книгата „Пътуване към Акаша” от Стоян Радулов

Мислех –

няма  да тръгна

на пътешествие по другите светове,

а винаги ще си остана тук,

                            на Земята...

но чух нещо тихо да ме зове...

Това е именно вселената със други измерения,

                            която раждам,

                            за да имам перспективи.

За първи път усещам ясно,

че ако ги няма,

ще назадна, или пък ще умра,

или пък там, където най не искам, ще отида.

              По-ярки и митични от звезди,

по-животворни и от слънцето

                                        са перспективите,

защото те основите във нас държат

и около тях спиралата се вие –

и най-вглъбените ни принципи

                                 израстват,

за да поддържат тезата ни – че сме живи,

макар и на Земята...

Има една изтъркана фраза - животът е гаден, а после - умираш.

Но знам - няма смърт и няма да има. Просто един Приятел отиде при Господ, който е имал нужда от него.

Данчо, батенце, ке дода и аз по некое време - да изпием по няколко, било то и бири.

Ке липсваш, копеле, на всинца ни доле,
та за туй  -пази ни местенца в кръчмата горе.
Оти  кат додем по некое време
да знаем кой келнер нас ке поеме.

Шаманизмът е нашата най-стара магическа и мистична традиция. От шаманизма са произлезли всички религиозни изкуства и магически науки. Шаманските традиции се практикуват все още във всички южни континенти - Австралия, Африка и Южна Америка. Среща се предимно в ловуващите общества, но се запазва също и в полууседналия селски живот, където приема повече характера на вещерството. Нахлуването на съвременната цивилизация почти е унищожило шаманизма в Северна Америка, Океания, Северна Азия и Арктическия кръг. Известно шаманско знание е оцеляло в Европейското вещерство, докато в Средния Изток шаманизмът се е погълнал от жреческите култове на класическите цивилизации.

Две заключения могад да се направят от едно изселдване на оцелелите шамански култури и от сведенията за онези, които вече са изчезнали.

Първо, въпреки огромната географска изолация между шаманските култури, те използват един и същи методи. Второ, шаманското знание е това, което съвременните магьосници се стремят да преоткрият. Основните принципи на магията, подобно основните принципи на науката, не се променят, но могат да се загубят. Шаманизмът представлява една много пълна магическа технология, което резюмира всички окултни теми. Ако човечеството иска по-скоро да разбере себе си, отколкото да се унищожи, то сега изпитва по-голяма нужда от тези способности, отколкото по всяко друго време от първия еон насам. Шаманизмът веднъж вече е направлявал човешките общества и ги е поддържал в равновесие с околната им среда за хиляди години. Цялият окултизъм е един опит да се възстанови тази изгубена мъдрост.

Шаманската сила не може да се натрупа постепенно, както при някоя друга технология. Един шаман би бил щастлив, ако неговите чираци направят някакъв прогрес отвъд собствените му постижения. Шаманските сили са толкова трудни за овладяване, че една традиция изисква постоянен приток на таланти, просто за да се предпази от израждане. Поради тази причина шаманите обикновено описват своята традиция като отклонила се от миналите величия. Само един необичаен, изключителен практик може да възстанови някои от по-легендарните умения.

Най-същественото за шаманизма е възприемането на един отвъден свят или поредица от отвъдни светове. Този тип астрално или етерично измерение, съдържащо различни сили и същества, позволява причиняването на реални въздействия върху този свят. Душата на шамана пътува в това измерение по време на екстатично или предизвикано от опиати трансово състояние. Пътуването може да се предприеме с гадателска цел, за лекуване на болест, за нанасяне на удар срещу врагове или за намиране на ловни животни.

Бъдещите шамани могат да бъдат предопределени за шаманското обучение или да бъдат доведени до него от някоя сила, присъстваща в шаманската култура. Посвещението изисква едно пътешествие в отвъдния свят, срещане с духове и преживяване на смърт - прераждане. в преживяването на смърт - прераждане кандидатът има видението, че тялото му е разкъсано, най-често от фантастични същества или животински духове, и после възстановено. Новто тяло неизменно съдържа една допълнителна част, често описвана като допълнителна кост или вмъкване на магически кварцови камъни, или понякога животински дух. Това преживяване нагледно символизира местонахождението на етеричното силово поле в тялото или прибавянето на различни допълнителни сили към него.

В повечето шамански системи тази етерична сила се излъчва за магии с къс обсег през областта на пъпа, макар че би могла да се изстреля през очите или ръцете. тя е идентична с Ци или Кундалини или аурата.

Шаманската традиция показва пълен асортимент от магически теми. Екзорсизъм и лекуване са главните умения, споделяни с обществото, и обикновено се предприемат в транс или екстатични състояния, по време на които се прави едно пътуване в отвъдния свят, за да се потърси лек. Магическата атака или защита може да се изпълнява за клиенти, аи смаите шамани често се бият помежду си за надмощие, като често приемат своите животински форми от отвъдния свят за тази цел.

Някои шамани развиват огромен физиологически контрол, с което устояват на крайна топлина, студ и болка. Ходенето върху жарава, в което изгарянето на плътта е неизбежно се предотвратява магически, е най-обикновена характерна черта за тази традиция и се среща по цял свят.

Срещата със света на духовете е най-обширна и включва различни духове на природата, животински и растителни същества, сервитори, сенките на мъртвите, сексуални същества като инкуби и сукуби, и обикнвено един рогат бог, дори и в земи къдетоняма рогати животни. Излизането в отвъдния свят се прави през опасно затръшващи се врати, подобни на съвременната концепция за Бездната. Сънят, също както и трансът, са важни методи за псотигнае на достъп до отвъдния свят.

Шаманските иструменти са най-разнообразни, но обикновено включват приспособление за вдигане на шум, такова като тъпан или дрънкала от змийски кости, за призоваване на духове и предизвикване на транс, също и различни силни предмети, най-често кварцови кристали. Необикновените традиции на шаманизма са първоизвора на всички окултни системи и към шаманизма трябва да се обърнем, ако искаме да съберем парчетата на магията - най-древната човешка наука, и да ги използваме отново.

Източник: Интернет

Преди известно време дискутирахме в блога по темата за правото на смърт - всеки човек да може да сложи край на живота си, когато прецени, че това ще е по-добре както за него, така и за околните.

Един от борците за това право е д-р Джак Кеворкян (на снимката), а Холандия е държавата, в която хората вече  живеят и умират така, както намерят за добре.

Предлагам ви един от най-пълните материали по този въпрос с източник в. "Сега" (бр. 14/2001 г.)

"Д-р Смърт"

Американският лекар Джак Кеворкян, радетел за легализиране на евтаназията, известен с прозвището "Д-р Смърт", получи през 1999 г. присъда между 10 и 25 години затвор. Съдът в Понтиак, щата Мичиган, го призна виновен за убийство на неизлечимо болен, макар по време на следствието свидетели да доказаха, че умъртвяването е станало по желание на пациента. 72-годишният патоанатом се ползва в САЩ със славата на най-ревностния борец за легализиране на евтаназията. От 1990 г. насам той е помогнал да се прекратят страданията на най-малко 130 пациенти. Преди това "Д-р Смърт" бе изправян пред съда четири пъти, но винаги биваше оправдаван, тъй като случаите бяха представени като подпомагане на самоубийство, а не като същинска евтаназия. През ноември 1998 г. обаче той предприе безпрецедентна стъпка с цел да привлече общественото внимание върху проблема, заснемайки на видеофилм момента, когато инжектира смъртоносен медикамент на безнадеждно болния Томас Юк.

Какво е евтаназията?

eutahanasia - (гръц. - лека смърт) - Отнемане на живота за облекчаване на страданието. Евтаназията е оспорваната възможност да се дава безболезнена смърт на пациенти с неизлечими и болезнени патологични състояния, ако те искат това.
Доброволната евтаназия включва: първо, активни действия за отнемане на живота (т.е. даване на смъртоносен препарат) и второ, спиране на поддържащото живота лечение (пасивна евтаназия).
Възможно най-неприемлива е принудителната евтаназия, при която пациентът - например дете с тежки вродени дефекти - не е в състояние да изрази волята си и решението дали да бъде продължен животът му зависи от обществото или от представител на властта.

Евтаназията проби легално в Холандия
   
Австралийският експерт по евтаназия Филип Ничке със своята "рожба" - машината за доброволна смърт. Ничке помогна на няколко души в австралийските Северни територии да получат "леката смърт".


"Страната на лалетата" както винаги е напред с материала. След проституцията и хомосексуалните бракове тя узакони и "леката смърт".

КОНСТАНТИН КАРАДЖОВ


Холандия легализира евтаназията. Сега холандците, които вече законно пушат "трева", занимават се с проституция и сключват еднополови бракове, ще могат с чиста съвест и да прекратят живота си под професионалното ръководство на лекар.
Във вторник, в десет часа вечерта след дълги дебати, в Сената за новия закон гласуваха 46 сенатори, 28 бяха против, а един отсъстваше. До две седмици своя подпис под закона ще сложи кралица Беатрикс, след което той ще бъде обнародван и ще влезе в сила.
Както смятат самите сенатори, новият закон ще освободи процедурата на евтаназията от криминалния контекст и ще я направи контролируема, както това стана навремето с проституцията или, да речем, с меките наркотици.
Трябва да се отбележи, че холандските лекари практикуват евтаназията през последните 30 години. Нищо, че за това ги заплашваха до 12 години зад решетките. Съдиите винаги ги оправдаваха.
Широкото прибягване до "леката смърт" - около 3 хил. случая годишно, постави сериозно въпроса за нейната легализация. През 1993 г. парламентаристите приеха правила, съгласно които докторът имал право, без да се страхува, че ще влезе в затвора, да помогне на пациента да си отиде. Но за нарушаване на тези правила лекарят пак отговаряше с 12 години затвор.
Миналата есен долната камара на холандския парламент гласува за пълната легализация на евтаназията. При това депутатите въведоха строги правила

на кого и как е разрешено да умре от ръката на доктора.

Първо, болестта на пациента трябва да бъде неизлечима и да му носи постоянни и непоносими мъки. Второ, пациентът трябва многократно да е молил за смърт. Освен това за евтаназията има възрастови ограничения - за деца до 12 г. процедурата е забранена. А при тези от 12 до 16 г. е необходимо съгласието на родителите. За душевноболните решението също ще се взема от техните роднини.
Тежко болните от всички възрасти заедно със справката от лекуващия лекар трябва да имат и заключение на друг специалист, потвърждаващ, че болестта е неизлечима.
Разрешение за евтаназия болните ще получават не от съдебните инстанции, както бе по-рано, а от специални комисии, в чийто състав влизат юристи и медицински експерти. Ако решението на комисията бъде положително, на болния ще бъде разрешено да напусне този свят с помощта на специални препарати.
Както отбелязва в. "Дейли телеграф", един от най-сериозните и противоречиви въпроси е

определянето на границите на "непоносимите мъки"

Дали тези мъки могат да бъдат и душевни? Лекарите и юристите обсъждат възможността за използване на евтаназията за пациенти, които искат изпитват тежки психологически страдания. Но засега те не са взели становище. Известно е, че преди няколко години съд оправда умъртвяването на майка, която бе изпаднала в депресия след загубата на двете си деца.
По информация на Би Би Си повечето жители на Холандия одобряват новия законопроект. Още през 1998 г. 92 на сто от холандците подкрепяха евтаназията. Съществуват обаче немногобройни, но борбени опоненти на легализирането, сред които са активисти на Християнската и Зелената партия, които призоваха сенаторите да "оставят въпроса за живота и смъртта в ръцете божии". Призивите им обаче изглежда ще останат без внимание и Холандия съвсем скоро ще стане първата страна, легализирала евтаназията.

Първа, но не единствената.

Борба за легализиране на доброволното умъртвяване се води по целия свят. Парламентът на австралийските Северни територии през май 1995 година прие закон, който разреши активната евтаназия - под внимателен контрол и когато са изпълнени определени изисквания. Подобни закони бяха предложени и в други австралийски щати, но срещнаха мощен отпор от страна Асоциацията на медиците и различни групи, защитаващи "правото на живот". Изследване на организацията "Нюзпул" през юли 1995 г. показа, че 81% от австралицийте подкрепят доброволната евтаназия.
Боб Дент, на 66 години, бе

първият човек, който се възползва от новия закон

Той се преселил в Северните територии като англикански мисионер. Там той напуснал църквата и станал строител. През 1991 г. му била поставена диагноза рак и скоро след това приел будизма.
Той отправи следното писмо до противниците на евтаназията: "Ако не сте съгласни с доброволната евтаназия, не я използвайте, но моля не отказвайте това право на мен. Нито една религиозна група не може да иска да се държа според нейните правила и да страдам безсмислено, докато някой всемогъщ лекар не реши, че това ми стига и ми увеличи дозата морфин, докато умра." В присъствието на жена си и австралийския "Доктор Смърт" Филип Ничке с помощта на компютър Дент си направи смъртоносна инжекция.
През 1997 г. последва вторият случай на евтаназия. Това била 52-годишната Джанет Милс, която страдала от рядка форма на рак на кожата, който води до разпада й. Църковните деятели в Сидни запротестираха: "Очевидно нашата нация е изчерпала ресурсите си... Ние нямаме повече какво да предложим на тежкоболните си, старците или инвалидите, освен бързия изход - през иглата на спринцовка".
През пролетта на 1997 г. австралийският Сенат отмени закона на Северните територии. Гласуването бе на кантар - 38 срещу 33 гласа и всъщност противоречеше на обществената нагласа.
Първата

машина за легално убийство

на пациенти е разработена там от д-р Филип Ничке. Тя представлява компютър, който пита пациента три пъти дали наистина иска да умре. Ако пациентът се съгласи и трите пъти, 100 милилитра от веществото "Нембутал" се впръскват във вените му. Той или тя заспива и умира до пет минути.
В Колумбия противник на "убийствата от състрадание" внесе съдебен иск с идеята да заличи думата "евтаназия" от цялото колумбийско законодателство. Но се получи обратен ефект. На 20 май 1997 г. Конституционният съд легализира евтаназията за безнадеждно болни пациенти, които ясно са изразили решението си. Гласовете бяха 6 срещу 3. Сега в Колумбия съдилищата разглеждат и решават всеки случай поотделно.
В Канада

самоубийството е разрешено от закона,

но когато е подпомогнато от лекар - не е. В бъдеще обаче приемането на федерален закон за легализиране на евтаназията не изглежда невъзможно.
Закон против евтаназията пък не мина в британския парламент през април миналата година. Д-р Лиъм Фокс, говорител на консерваторите, алармира за практикуването на пасивна евтаназия в Англия. Партията му имала данни за 50 пациенти, които не са били реанимирани, след като сърцето им е спряло. Консерваторите настояваха за установяване на правила за медицинския персонал.
В Япония на 28 март 1995 районен съд в Йокохама осъди д-р Токунага за убийството на безнадеждно болен пациент, който се очаквало да умре до няколко дни. Докторът получи двугодишна присъда, която по-късно бе отменена. След случая японски съд изброи условията, при които убийството от състрадание е позволено: ако пациентът страда от непоносима болка, смъртта е неизбежна, всички мерки са били взети и пациентът ясно е изразил съгласието си.
В ЮАР, където евтаназията в момента е криминализирана, изследване на Медицинската асоциация показа, че 12 процента от лекарите са помагали на неизлечимо болни пациенти да умрат. 60 на сто са прилагали пасивна евтаназия, спестявайки животоспасяващи процедури, а 9 на сто са участвали в активна евтаназия.
В края на 1999 г. в ЮАР се разгоря обществен спор около евтаназията. Досега "защитниците на живота" успяха да не допуснат легализирането й. Албу ван Идън, председател на Националния алианс за живота, предупреди тогава: "Евтаназията противоречи на самата природа на медицината. Тя ще унищожи доверието, което формира отношенията между доктора и пациента. Легализирането на евтаназията е ни повече, ни по-малко да дадеш на лекаря право да убива, право да бъде съдия и палач."