Тя е на 40, но изглежда на около 30 и има повече енергия от някое хиперактивно шест годишно момченце, изпило двойна доза Ред Бул. Тя е безпощадно искрена, но и тотално дружелюбна. Несъзнавайки го, самата тя ме подтикна да мисля върху българските реалности и да обърна поглед навътре в родината си. Тя е от Портсмут, Англия и от Февруари тази година е имигрант... в България (?!)
Закупила е къща тук и преди дни нае помещение в местен Бизнес Инкубатор, където вече усилено работи върху скорошното отваряне на собствен салон за красота.
Един разговор с Мери Кроуфорд, жената която определено ще запомня от престоя си в Малко Търново:
- С. П.: Защо избра България за твой втори дом?
- М. К.: Грешка! България е моят единствен дом. Една приятелка закупи къща в съседно село и не спираше да ми говори, как това място е превъплъщение на рая. Това и чаках. Продадохме имуществото си в Англия и от тази година сме щастливи жители на този град. Скоро ще кандидатстваме за втора, шестмесечна виза, надяваме се да я получим!
- С.П.: Това означава ли че, желаеш да прекараш живота си тук?
- М.К.: Защо не, харесва ми! Хората са дружелюбни, природата е неповторима, живота е лек и спокоен. Без напрежение, без банкови агенти и данъчни, чиято основна цел е да ти оставят толкова пари, колкото да се нахраниш и да си платиш таксата за BBC. Едно е ясно – няма връщане назад към Англия.
- С.П.: С това ли те разочарова родината?
- М.К.: Да, живота ти е даден на лизинг. Живееш за да изплащаш 25 - 30 години къщата си. Банката е твоят изповедник, работата ти е господар. Нима това е свободен живот? В същото време държавата приема имигранти, дава им покрив и храна, намира им работа – и нито една от тези привилегии за самите англичани.
- С.П.: Интересно, тогава защо толкова българи считат Островът за обетована земя и всячески търсят начин да поработят там?
- М.К.: Поради същите привилегии, които изброих. Знаеш ли, те там няма да намерят спокоен живот. Това, което вече имат тук, там ще изграждат до края на живота си и навярно никога няма да го постигнат. Да имаш собствен дом, да не мислиш за кредити – това е, което вие имате, а ние англичаните бленуваме и все по-масово намираме в... България!
- С.П.: Караш ме да се замислям. Винаги съм считал за разумно да поживея и в чужбина.
- М.К.: Иди, поработи, спести и се върни. Започни собствен бизнес, започни да печелиш и се наслаждавай на спокойния живот, докато и живота в България не заприлича на ужасяващото ми съществуване в Англия. Какво повече ти трябва тук... имаш ли покрив, заплата...
- С.П.: Имам, но по-високите доходи са това, което средният българин търси и все така не намира.
- М.К.: Посещавам български домове и виждам, че те са не по-малко уютни и уредени от английските. Всички си имат нова пералня, телевизор... и аз имах в Англия, но не бяха мои. Убедена съм, че си достатъчно умен и че, чрез собствен бизнес ще успееш да набавиш нужните пари, с които ще се чувстваш добре. Колко ти трябват... 1000 – 2000?
- С.П.: 1000 звучи добре, да не ламтя за повече.
- М.К.: Ще ги имаш, и аз не искам повече!
Мери Крoуфорд, една от стотицитежители на ЕС, които преоткриват България не просто като място за почивка, а и като място, където да продължат живота си заключава:
”На мен ми беше относително трудно, защото малко хора тук говорят английски. Моят съпруг поддържа сайт, в който показваме на приятелите ни красотите на страната ви. Някои от тях вече стягат куфарите си. Ние проправяме пътя насам, за да им е по-лесно, когато пристигнат. Когато и те се заселят тук ще стане още по-весело. Още една бира?”
Comments