Размисли за Бил и тази дето го е родила...

Чета тука какви съм ги дробил снощи и си мисля... Мисля си, поне доколкото ми позволява махмурлистичния мозък. Не може да е толкова зле. Самоанализът е хубаво нещо. Особено на написано от онзи другия, дето живее в теб. Онзи, дето няма задръжките наложени от рамките на добрия тон.

Както и да е. С риск да противореча на самия себе си, бих искал да споделя, че съм доста доволен от престоя си тук в Германия. Вчера си празнувахме собственото изпращане. Седмицата, дето идва, БГ групата в Мерзе се разотива към България. Малко ми е мъчно, наред с голямата радост, която едвам сдържам, от предстоящото прибиране в родната мръсна, мизерна и най-любима от всички София.
Колкото и глупости да изръсих и да изписах, все пак съм щастлив от престоя си тук. Щастлив съм от работата, която свърших. Защо съм ядосан?! Ами най-вероятно чиста доза самокритика. По някой път дотолкова ми напушва ядът против умерения ми до опасен мързел, че ми иде да си прегриза гърлото от яд :)) Добре, че засега не е измислен начин това да се прави ;)
Гордея се със себе си, че в последните две седмици - тези най-натоварените, успях да се справя психически без помощта на цигарите. Само пушач и бивш пушач би ме разбрал, защо съм толкова горд със себе си. Последните часове преди доклада ми, бях толкова ядосан на бат Бил, че ако ми се беше появил пред очите щях със сигурност да му спомена за женската част на родата му. Такава боза са направили с тоя Офис (Екс Пи), че едвам успях да си направя презентацията два часа преди изнасянето й.
А за какво всъщност тръгнах да пиша?! Май пак забравих, както често се получава :) Но нищо! Бих казал само "Трепери, Българийо! Аз се връщам" (болен мозък ;))

Преди малко си изтеглих една програма, която се казва ipodder (http://ipodder.sourceforge.net). С нея можеш да се абонираш за това да получаваш автоматично разни емпетройки от Интернет. Аз се абонирах за bglog и познайте, какво стана! Чух си собственото парче. А пък на ето това място си има онлайн плеър за подкастинги: http://bglog.net/taxonomy/term/47/9/

А сега следващото парче от колекцията на Райчо.

paucku: Райчо, защо толкова много обичаш ударните инструменти?

Райчо: Изглежда ми се отдава по-лесно да джасам с барабаните, отколкото да свиря нещо мелодично :) Приятно слушане!

С Райчо Николов се познаваме от около 24 години. Повод за нястоящата ни среща беше решението му да публикува някои от музикалните парчета, които е направил на компютъра си през последните няколко години.

paucku: Райчо, как се стигна до решението да публикуваш музиката си?

Р.Н.: Преди се притеснявах, че хората няма да харесат творбите ми. Мислех си че не са достатъчно добре оформени музикално и освен това доста от тях са недовършени, а и повечето са в минималистичен стил и това едва ли би се харесало на публиката. Но от известно време слушам разни "хитове" по радиото, които са много по-зле от моите парчета, та затова реших, че е удачно да се публикуват. Все някой ще ги хареса.

paucku: На какво се дължи застоя ти в правенето на музика в последните 1-2 години?

Р.Н.: От една страна се дължи на това, че преминах изцяло на Линукс и най-добрите безплатни програми, които ползвах досега — Modplug Tracker и Jeskola Buzz — не вървят добре под него. Разбира се, има много аналози, но досега не съм намерил нещо, с което да се работи с такава лекота и да има такива възможности. Надеждата ми е, че Modplug вече е публикуван под GPL лиценз и някой ще го портне за Линукс.

От друга страна застоя се дължи на факта, че не съм музикант и не мога да свиря на никакъв музикален инструмент, а от това страдат парчетата — липсва им живинка. Мислех си да поработя в тази насока, но засега не съм направил нищо.

paucku: Кажи ни, моля те, нещо за паречето, което ще ни представиш днес! Как избра точно него?

Р.Н.: Това парче е участвало във филм на един приятел и по някакъв начин е специално за мен, защото талантът ми (ако има такъв) е бил оценен. Филмът беше 15 минутен и приятелят ми настояваше да му направя музика към него или да му дам нещо готово вече. От парчетата които му дадох той избра това и още едно. Много беше странно, защото аз му казах в очите, че нямам умения да правя музика, а той се радваше от този факт. А и това е най-доброто от до двумегабайтовите ми парчета (ха-ха — аз си го харесвам, защото си е мое ;) ).

paucku: Какво би искал да кажеш на нашите слушатели и читатели?

Р.Н.: На хората от чужбина препоръчвам им да изтеглят само част от парчето, за да видят за какво става дума и да не бъдат разочаровани да теглят дълго и да им е тъпо после ;)

Приятно слушане!

Тази история не е плод на вестникарска фантазия, а ярък пример за силата на мечтите ни и как те, чрез действия могат да се въплътят в реалност. Калин., 24 годишен магистър по икономика от гр. Бургас сякаш е постигнал всичко материално, към което скромното ни човешко съзнание се стреми. А вие, колко хора познавате, които без труд изкарват по 350 евро чист месечен доход? Калин е един от тях.

В края на миналата година обявява за продажба в Интернет новото си жилище, намиращо се в централната градска част. Придобил го е, след загубата на старата си баба. При пазарна цена от 40 000 евро, той заковава сумата на 82 000 евро. Не го трогват обясненията на агенциите, че цената е абсурдна и че търсенето е съсредоточено в курортите наоколо. Като здраво стъпил на земята икономист обаче, К. възприема начинанието си по-скоро като непостижима авантюра. Но пък и децата знаят, че пазарната цена е точката, в която се пресичат интересите на продавача и купувача. Придобитите пари мечтае да инвестира в други два имота, чрез които да почувства що е то рентиерски живот. Сам не повярвал, когато в един студен февруарски ден телефонът му иззвънял, а отсреща се разнесла звънлива английска реч. Британска компания проявила реален интерес към жилището му?! През април голобрадият младеж се прощава със наследството си и с плячката се насочва към к.к. Слънчев Бряг, където инвестира половината в кокетен едностаен апартамент в близост до морето. Скоростно след това заминава за София, където с останалите пари закупува ново, двустайно, обзаведено жилище в добрият кв. Гоце Делчев. Останал без пари и без собствено място, където да се прибере в родния Бургас, Калин обявява под наем и двете си придобивки, отново в Интернет. Този път очакването не траяло дълго и експресно в софийското му жилище се нанесло българско семейство срещу месечна рента от 150 евро, а апартамента в Слънчев Бряг наела отново британска фирма срещу годишен наем в размер на 2600 евро. Когато си на 24 със 700 лв. месечен доход не представлява проблем сам да излезеш под наем, но и да издържаш живота си се оказва също толкова лесно. Така, младежът, който  все още не е стартирал трудовата си кариера е в стенд-бай моуд в очакване на по-добри предложения за работа. Признаваме му, че след този удар би бил ценен кадър в някоя престижна агенция за имоти. Аз лично бих ползвал услугите му, но и сериозно се замислям дали сам да не последвам неговият пример ;) И какво пък... от опит глава не боли!

Тя е на 40, но изглежда на около 30 и има повече енергия от някое хиперактивно шест годишно момченце, изпило двойна доза Ред Бул. Тя е безпощадно искрена, но и тотално дружелюбна. Несъзнавайки го, самата тя ме подтикна да мисля върху българските реалности и да обърна поглед навътре в родината си. Тя е от Портсмут, Англия и от Февруари тази година е имигрант... в България (?!)

Закупила е къща тук и преди дни нае помещение в местен Бизнес Инкубатор, където вече усилено работи върху скорошното отваряне на собствен салон за красота.

Един разговор с Мери Кроуфорд, жената която определено ще запомня от престоя си  в Малко Търново:

-          С. П.: Защо избра България за твой втори дом?

-          М. К.: Грешка! България е моят единствен дом. Една приятелка закупи къща в съседно село и не спираше да ми говори, как това място е превъплъщение на рая. Това и чаках. Продадохме имуществото си в Англия и от тази година сме щастливи жители на този град. Скоро ще кандидатстваме за втора, шестмесечна виза, надяваме се да я получим!

-          С.П.: Това означава ли че, желаеш да прекараш живота си тук?

-          М.К.: Защо не, харесва ми! Хората са дружелюбни, природата е неповторима, живота е лек и спокоен. Без напрежение, без банкови агенти и данъчни, чиято основна цел е да ти оставят толкова пари, колкото да се нахраниш и да си платиш таксата за BBC. Едно е ясно – няма връщане назад към Англия.

-          С.П.: С това ли те разочарова родината?

-          М.К.: Да, живота ти е даден на лизинг. Живееш за да изплащаш 25 - 30 години къщата си. Банката е твоят изповедник, работата ти е господар. Нима това е свободен живот? В същото време държавата приема имигранти, дава им покрив и храна, намира им работа – и нито една от тези привилегии за самите англичани.

-          С.П.: Интересно, тогава защо толкова българи считат Островът за обетована земя и всячески търсят начин да поработят там?

-          М.К.: Поради същите привилегии, които изброих. Знаеш ли, те там няма да намерят спокоен живот. Това, което вече имат тук, там ще изграждат до края на живота си и навярно никога няма да го постигнат. Да имаш собствен дом, да не мислиш за кредити – това е, което вие имате, а ние англичаните бленуваме и все по-масово намираме в... България!

-          С.П.: Караш ме да се замислям. Винаги съм считал за разумно да поживея и в чужбина.

-          М.К.: Иди, поработи, спести и се върни. Започни собствен бизнес, започни да печелиш и се наслаждавай на спокойния живот, докато и живота в България не заприлича на ужасяващото ми съществуване в Англия. Какво повече ти трябва тук... имаш ли покрив, заплата...

-          С.П.: Имам, но по-високите доходи са това, което средният българин търси и все така не намира.

-          М.К.: Посещавам български домове и виждам, че те са не по-малко уютни и уредени от английските. Всички си имат нова пералня, телевизор... и аз имах в Англия, но не бяха мои. Убедена съм, че си достатъчно умен и че, чрез собствен бизнес ще успееш да набавиш нужните пари, с които ще се чувстваш добре. Колко ти трябват... 1000 – 2000?

-          С.П.: 1000 звучи добре, да не ламтя за повече.

-          М.К.: Ще ги имаш, и аз не искам повече!

Мери Крoуфорд, една от стотицитежители на ЕС, които преоткриват България не просто като място за почивка, а и като място, където да продължат живота си заключава:
”На мен ми беше относително трудно, защото малко хора тук говорят английски. Моят съпруг поддържа сайт, в който показваме на приятелите ни красотите на страната ви. Някои от тях вече стягат куфарите си. Ние проправяме пътя насам, за да им е по-лесно, когато пристигнат. Когато и те се заселят тук ще стане още по-весело. Още една бира?”