avatar

В чест на любимата Маргарита Петкова

от stoiandulo на 22.04.2006 14:57 3 коментара , 7006 прочита
Категории: Профил, Поезия, Нещата от живота, Литература, Култура и изкуство, За BgLOG.net, Събития, Любов, Размисли
Етикети: литература, рецензия, любим поет, критика
Наскоро Маргарита Петкова навърши 50 години. И понеже много я обичам, реших да ви обърна внимание върху нея.

Мисля си, че е задължително, в сайтове като този, да обръщаме внимание на наистина стойностните имена в българската поезия.

В тази връзка - едно предложение: Защо да не вземем да направим нещо като рубрика или каталог, където да събираме нашето отношение към имената в българската литература - познати и непознати, но задължително - обичани.

Аз поне поставям началото с тази статия за Маргарита Петкова, като обещавам, че ще има и още.


Бог Отец, Бог Синът му, Свети Дух и до тях барабар Петкова с мъжете.

Или за Маргарита, но не по Булгаков.


От Стоян Радулов


"Аз съм жена, дарена с много любов. Благодаря на Господ за всички тези мъже, които са ме обичали!"
                                       (Маргарита Петкова)


Беше студена зимна вечер през 97-ма. Във Военния клуб в София имаше концерт-промоция на млади певци. В самия му край красива жена със страхотни сини очи дотътри стол на сцената, седна аристократично, метна крак връз крак и с френско "р" започна да рецитира за "голямото плюскане за нейна сметка", за "поредния посред чумата пир", когато "всеки кръгъл и ръбест идиот предъвква нейното име и го клейми"... Залата потъна в онова особено мълчание и абсолютната тишина на обсебването, когато и мушица да бръмне, ще я чуеш. Всеки поглед бе предназначен за жената на сцената - фучащата й поезия бе обзела всички:

И ще тресне внезапна метафора

по преялите с мен търбуси:

щом кръвта ми е комка, а тялото - нафора,

и след този кръст ще възкръсна!

(Из "Тайната вечеря")

И концертът, и певците отидоха... по дяволите (образно казано, в стил Петкова). Всеки си тръгна с една Маргарита и с нея си легна. А ние - тайфата и тя - от дума на дума и от градинката пред "Кристал", та в "Максим" (ресторантът-мазе-сцена №2 на Военния театър). Там Маргарита през цялата вечер общуваше не само с нас, но и с всички в ресторанта - с поезия - на водка, разбира се. В такива моменти човек разбира какво е да си поет по рождение и римата да е естественият ти изказ. А тя говореше дори на прозаични теми в рими. Оказа се, че Маргарита си е такава, особено пред много хора и когато... разговорът потръгне. Такава бе и тя на няколко пъти в Панагюрище, когато представяше собствените си книги или някой поет (макар Левчев да не е просто "някой") от кръга на издателство "Захари Стоянов". А личността й - какво за нея? - ами четете поезията й, защото всичко е там, и я обичайте - нея - жената, мъжкараната, любовницата, поетът, приятелката... цялата.

Всичко може да бъде изписано за Маргарита Петкова, само не, че не е истинска, - във всеки момент, до кръв и кости. А че е нова (и още е), съвременна, непокорна, парадоксална, остра, докато всъщност е нежна - това е сигурно. Първата й книга е емблематичната "Дива къпина"/1983/. "Като дива къпина съм - предупреждавам./Когато нехайно посягат към мене - умея до кръв да ранявам." (Из едноименното стихотворение). Макар и свръхоригинална обаче, Маргарита е рядко публикувана - всичко на всичко два-три пъти в официалните литературни списания "Пламък" и "Литературна мисъл" от времето на 80-те. Обаче е тотално обичана в столичните арт-среди и сред редиците на нашите съвременни писатели - почти няма някой, който да не й е приятел. Тя не фигурира и в т.нар. "Енциклопедия на новата българската литература", издадена в началото на 90-те, макар вече да е публикувала книгите "Ненаписани стихотворения", "Писмени показания", "Решавам аз", "Окото на урагана" (за която е носител на наградата на СБП за най-добра стихосбирка през 1996, както и на националната награда "Христо Ботев" за изключителен принос в поезията). И днес рядко я търсят за интервюта. Една от последните й книги преди настоящия сборник с най-доброто "Бермудски триъгълник", е "Б.а. (бележки на автора)" /2000/. На нея тя направи националната си промоция в Панагюрище. В книгата е включено и стихотворението "Панегирик", което май (носят слуховете) е посветено на панагюрска любов, разгоряла се тогава, когато "една подбалканска провинция/ стана столица на Вселената.". Впрочем, май на същата любов е посветено и "Оборище", публикувано малко по-надолу.

Малко хора знаят например, че тя е автор на текста на прословутата песен на Богдана Карадочева "Иване", както и на спечелилата преди години първа награда на фестивала "Бургас и морето" песен "Балкански синдром", изпълнявана от Тони Димитрова. Всъщност Маргарита има поне 30 стихотворения, посветени на Ивановците и поне два пъти по толкова песни по нейни текстове.

Петкова е сравнявана с култовите поетеси Миряна Башева (в момента редактор на отдел "После" във в. "Сега") и Валентина Радинска (бивш член на НСРТ от първото му издание), но е права когато пише:

Мъжка работа, казваха, е да гониш Парнас,

то не е като манджи и плетки...

Аз обаче с летящ старт пришпорих Пегас -

барабар Петкова с Мъжете.

За последния свой ден не мисля със страх -

знам си мястото на небето:

Бог Отец, Бог Синът му, Свети дух и до тях

барабар Петкова с мъжете.

(Из "Едно налице, две наопаки"),

Така сама се нарежда на друго ниво, осъзнала силата си на поет и на жена. И Иван Гранитски сам с удоволствие я споменава сред поетите, а не сред поетесите на България. Вероятно заради това е и пренебрегвана от болшинството спецове в критиката и отбягвана от литсписанията, а тя е доказала, че не прави чупки в кръста - нито със себе си, нито с поезията си. За поезията й почти няма рецензии, да не говорим пък за някакво друго, по-сериозно изследване.

Такива - подобни на мене - жени

най-често изгарят на клада.

Заключват ги зад манастирски стени.

Убиват ги с камъни по площадите.

(Из "Небаладично")

Е, още не е бита (в буквален смисъл) заради творенията си, но жените поетеси не я харесват. "Мъжкарана", разправят. Докато тя си остава едно от малкото мъжки момичета не само с приноса си в новата ни литература, но и в живота - грижи се за три деца и... безброй мъже. И който я познава, я обича. Задължително, без уговорки.

Наскоро Маргарита Петкова навърши 50 години. И едно провинциално издателство с непровинциален вкус обаче, взе, че издаде сборникът " Бермудски триъгалник" с избрана любовна лирика от "най-пятата" поетеса. А защо е наричана така - ще се разбере по-надолу. За нея често казват, че пише "нахъсана и адски съвременна любовна лирика". И да, тя е източник на вдъхновение за много популярни хитове. Известна със стиховете си, станали основа за любими песни ("Иване, Иване", "Бермудски триъгълник", "Болката отляво"...), Маргарита Петкова е поетеса със забележителен талант, игриво перо и невероятна ирония. И тези дни навърши 50 години. 23 години след изключителния си дебют с "Дива къпина" тя вече е авторка на 8 поетични книги, а сборната "Бермудски тиръгълник", отпечатана по повода, предлага най-хубавото от тях, както и непубликувани стихове - някои от тях - предавани през годините от уста на уста, други - съвсем нови.

"Всеки неин стих звучи като предвестие" славослови я друг колос на съвременната ни поезия - Любомир Левчев. "Тази Маргарита, тази изящна душа, истинска във всичко, като че ли е измислена от някой Гьоте, за да я противопостави на дяволското здравомислие", казва още той. Богдана Карадочева пък, изпяла десетки песни по нейни стихове казва, че "нейната поезия е страхотна - земна, градска и сантиментална, с рефлекси и драми". И наистина, Маргарита Петкова има уникален стил. През вратите на нейната поезия шумно нахлува делникът - с неговите проблеми и неговия език. Така се раждат земни, нерядко скандални, запомнящи се и много истински стихове за любовта. Толкова истински, че си личи: всичко това действително е изживяно - в Бермудския триъгълник на любовта.


АНТОЛОГИЯ "РАДУЛОВ"

Стихове от МАРГАРИТА ПЕТКОВА


...Събудих се в очите ти. За първи път в очите ти осъмнах.

По въздуха разбрах, че си се върнал.

Само не викай така от щастие - ще се събудиш!...


* * *

Аз не съм Христовата невеста

за родения на Бъдни вечер.

Аз съм тази, дето й е лесно

да общува с тропици и глетчери,

да се разпростира помежду си,

ако някой я люлее в скута

и мъже да прави от евнусите

ей така, за няма пет минути,

да отхвърля всичките възможности,

за да избере непоправимата

и до края кръста си да носи

не от келешлък заради името,
да си слага пръста, баш където

скърцат я врати, я отношения,

до среднощ на масата да свети

и да спи като новородена...

Аз съм просто не така библейска,

както някой може би ме иска.

Аз не съм Христовата невеста

аз съм Разказвачката на приказки.

И Кентавърът е луд по мене

по езически и по мъжествено.

Ставам за Мария-Магдалена,

никак за Христовата невеста.

ПЛАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ


За да си гледате вашата работа,

вместо да ме предъвквате тайно:

кога съм силна, кога слаба,

кога съм трезва, кога - пияна,

с кого се смея, кого оплаквам,

кой ме целува в тъмното,

кой ми заспива на рамото ласкаво,

под чии мигли осъмвам,

с колко захар си пия кафето

и кой ми вгорчава дните,

наистина ли са дяволски светли

очите ми ненаситни,

кого наяве наричам "мили",

кого ранявам с усмивка

и каква е все пак фамилията

на Оня Иван - от стиховете ми,

дали във Петрич или във Варна

ще пална някому къщата,

ДЕКЛАРИРАМ, че всичко е вярно.

Внимавайте като преглъщате.


***

...Дълго в очите ти падам

и ни запраща нощта

в деветия кръг на ада -

първият на любовта...

(Из "Неприлична поема")


ОКОТО НА УРАГАНА


Е добре, Капитане, аз какво съм -

на пристанището - любов, на поредния бряг - момиче?

Всички твои илюзии тази нощ са на косъм

от окото на урагана "Обичам те".

Капитане без кител, заседнал на сушата,

тази дълга вълна Господ сам ти я праща.

Океанът от делници кой ще хване за гушата,

ако ти - не дай, Боже! - точно ти се уплашиш?

Дай команда "Най-пълен напред!" покрай рифовете

и от дрейфа спаси, Капитане, мечтите ми.

Нека идва деветият вал - загърни ме със шлифера си -

има още живот в това старо корито!

Ураганът, внезапно застигнал деня ти спокоен,

като мойто око е зелен - значи за предпочитане.

Ти си вътре, в Окото. На сърцето - пробойна.

И потъваш в сейшите на гърдите ми.


***

...Не като лудата Марго на Брьогел.

Не както при Дюма Марго Наварска.

Но МАРГАРИТА - то е друго нещо.

Справка - Булгаков.

И затова - не тръгвай срещу погледа ми

с осанка царствена.

Във теб съвсем, ама съвсем не мога

да видя Майстора.

(Из "Маргарита")


ДЕВЕТ СЕДМИЦИ И ПОЛОВИНА


Той дори не разбра, че си тръгвам от него,

а не просто се качвам в трамвая.

Любовта върху релсите легна,

но той нямаше как да го знае -

беше тръгнал с привичната бърза крачка,

до секунда разчел даже миговете...

Аз изохках и свих клепачи -

беше влязла в окото ми мигла.

Но успях да я скрия зад бретона си рошав

миг преди в сълза да се срути.

Обичах го точно 66 нощи,

12 часа и 5 минути.


***

...Защо без тебе, ей, някоя Маргарито,

кой мъж и кога нещо е правил голямо?...

(Дончо Цончев, из "Удавникът")


ОБОРИЩЕ

Защо ме водиш в Оборище, мили?

За да обориш съмненията ми ли,

че върху тая земица-грешница

щом съзаклятници двама се срещнат,

единият от тях ще да е предател?

Топло и сигурно е обятието ти.

Топла и сигурна е камината,

а пък студено и пивко е виното,

дето го пиеш от моите устни

и ме заклеваш: "Не ме напускай!"

Ще те напусна, ако ме пуснеш.

Дъжд ни залива от облак разкъсан

и под палтото ти, черното, свита

нищо не искам, за нищо не питам

твойто Оборище ми е достатъчно

да те приема за кръст на съдбата си,

да съзаклятствам до края на дните

това въстание на душите ни

срещу робията, дето ни дебна.

И пред очите ни скръстени с тебе съм!Но се заклевам назад ако кривнеш,
ще изчегъртам от този стих името ти.


Стихове: Маргарита Петкова

Подбра: Стоян Радулов
Разпечатване