Добър вечер на всички! :) След днешния чудесен следобед, прекаран с приятелки от БГлог, ми е леко и приятно на душата. Ще споделя тук снимките си от морето, които съм подбрала като най-сполучливи или които свързвам с особен момент.
Няма да следвам хронология, а ще ви покажа първо усмивката си - най-силното си оръжие срещу лошите мисли. Снимката е правена през последния ден, когато всъщност се сбогувах с морето.
Следва една снимка, в която държа слънцето в ръка :) Разбира се, че е шегичка :) Но наистина ефектът със светкавицата, отразена в огледалото, е сполучлив :)
Следват няколко снимки на звездички, къпещи се в морето. Много си ги харесвам тези кадри. Правени са сутрин, по пътеката, виеща се край морето. И точно в този момент слънчевата светлина падаше по особен начин и се отразяваше изключително красиво от морската повърхност.
Не пропуснах да запиша и клип с блещукащите сребристи звездички.
А това са снимки на тревички на фона на морето :) Също много ги харесвам :) Излъчват някаква особена романтика.
Морето зад скалите, в които вълните се разбиваха и разпенваха :)
А тази снимка е щракната в деня, в който водата беше невероятно чиста и прозрачна.
Кадрото с пяната, оставена от джета като красив фон на яхтата, е досущ като картичка.
Тук отражението на гларуса във водата е неколкократно. Много интересна снимка стана.
Плажният чадър е най-яркият символ на плажа. Естествено, че трябва да фигурира в един морски албум.
И две снимки, запечатили мигове от безгрижното детско търкалящо се циганско колело.
Една нежна, малка русалка влиза в морето :)
А тази мъничка чаровница я познавам от миналата година и щом я видех, изпитвах огромно удоволствие да се любувам на сияйната й усмивка. Прелестно създание!
Играта с вълните беше неотразима. Детските лица говорят достатъчно красноречиво за изживяваната емоция.
Малкият хлапак правеше полусухи или може би - полумокри, тренировки на брега, шляпайки с ръце и крака. Не можеш да останеш безразличен към подобна гледка.
Тази снимка е уникална заради фокусирането на водните капчици, които сякаш извират зад гърбовете на дечицата.
Две снимки на огромен скакалец - може би около 6-7 см дълъг. Там предимно такива природни акселерати срещахме.
А това е една фотогенична Баба Костенурка.
А сега вижте и филма, който направих за нея :)
Срещнахме и бръмбар рогач, с който си щракнахме снимки за спомен :)
И за финал тези рози от хотелската градинка в нежнорозов цвят са за всичките ми приятели и читатели :)
ПОЛИ,СТРАХОТЕН ФОТОГРАФ СИ!ТУК Е МЯСТОТО ДА ТИ БЛАГОДАРЯ ЗА.....................НЯМА ДА ИЗДАВАМ ЗА КАКВО!КОГАТО РЕШИШ ДА ПУБЛИКУВАШ И ОСТАНАЛИТЕ,ТОГАВА ЩЕ ГОВОРЯ ПОВЧЕ!
снимка без ретуш
Comments19
Опала - откога руснаците са ни роднини. За обикновените руснаци кой говори. Тук коментираме политическият им елит. За ченгетта по-горе си прав. Обаче те такива като тебе русофили ги докараха на власт през 1944г.
А, относно ролята на САЩ и Англия да сме в тези лайна, единственото, за което се сещам е това, че Чърчил не започна Трета световна както смяташе срещу Русия страхувайки се от ядрените оръжия. Жалко, уранът щеше да се разсее след около 200 години, но поне комунисти нямаше да има. А и Рузвелт - така харесваше сталин и ненавиждаше Чърчил заради старото му европейско мислене. На такива мисли ме налетяха.