Подкрепям вашето мнение с две ръце и ще се обоснова защо.Голяма част от детските учители не са запознати с Методиката на обучение по начална грамотност .Ограмотяването е задача на началното училище,а не на детската градина.

Този въпрос не трябва ли да получи ясен отговор от Минитерството най-сетне? Децата не са мънички възрастни, не е полезно за тях да учат по един и същи начин и в 1, и в 11 клас...

Децата са...Деца. За някои това е част от живота, която трябва да се мине, за други - случайност, за трети - амбиция, за обществото - нещо, около което непрестанно шумим, но в действителност не забелязваме. Ние /по традиция/ трябва да ги възпитаваме, обучаваме, подготвяме за живота. А те СА в живота, живеят по собствени правила, не по написаните в нашите правилници и директиви, имат свое виждане за света около тях, твърде различно от нашето благодарение на начина им на възприятие, мислене и малък опит. Ние, възрастните, гледайки накъде върви светът, казваме как трябва да се развиват те, какво образование трябва да получат, спорим как да го получават, дърпаме черги от една в друга институция с цел пак да ги подготвим за живота. А той, техният Живот, преминава незабелязано прокрай нас и детството - най-вълшебния и сензитивен период за научаване, преминава незабелязано. Ние виждаме обвивката, а същността остава скрита. Обществото до такава степен се е институционализирало, че наистина наподобява една изкривена Матрица. 

Мразя самата идея за детската градина като за "малко училище"! Предпочитам  родителите да мислят за мястото, къде оставят децата си като за "забавачница". Много по-трудно е да забавляваш умно и смислено децата цял ден, отколкото да ги сложиш на масички или, не дай си боже!, като при Далето на чинове и да ги "учиш". Всъщност виждала съм четиригодишни деца да се "забавляват" учейки по собствен избор! английски около час, играейки на детски езиков компютър, или да "надписват" с моя помощ рисунките си с цели послания до родители или приятели, или да "броят" до коя цифра ще стигнем, докато екскурзиантският ни автобус излезе от поредния тунел в Искърското дефиле. Но това наистина бяха забавления и наистина децата в този случай "попиваха" знанията!

Учителка съм с 30тина годишен стаж и наистина не искам да уча децата как да делят думата на представка-корен-наставка, на строеж на изречение и строеж на дума! Искам да гледат на думата  като на едно единно цялостно съкровище, на което да се възхищават на красотата му, а не да ги уча как да чупят думата и да бърникат в нея. Основно правило, което им внушавам през цялото време е да не чупят играчки и предмети. Защо аз трябва да ги уча как да чупят думи?! Искам децата ми да събират с вдъхновението на скъперници красивите думи и да слушат със затаен дъх вълшебните дълбоки слова на приказките, без да изкормвам приказката, за да уча децата "какво е искал да каже авторът". Каквото е искал да каже, той го е написал. Останалото е словоблудство. Искам да ги науча да слушат и чуват човека отсреща, да могат да водят диалог с него и да умеят да му разказват разбираемо това, което ги вълнува. Искам до края на детството си в детската градина да ги науча да разбират красотата, където и да я срещнат: в стихове и приказки, в картини и природа. Искам да ги науча да разбират себе си и другите и от сърце да казват "Ти днес изглеждаш чудесно!", "Извинявай", "Благодаря", "Моля, разкажи ми отново приказката!"

Нашата работа е достатъчно трудна - да възпитаме децата добре и да ги научим как да се адаптират към света около себе си - за да върша и работа, която е много сериозна и базисна за цялото по-нататъшно човешко развитие, а аз не съм достатъчно подготвена за нея. Още повече, защото практическите ми наблюдения са, че единици деца съзряват интелектуално за ограмотяване и то едва във подготвителната група. А около 1/3 от децата съзряват за училищно обучение едва във втората половина на подготвителната група.

Останалото е работа на колегите от началното училище.Предпочитам да им предам деца чувсвителни, с богата реч и успешни комуникативни умения, любопитни и любознателни, с добри сърца. Сигурна съм, че те ще си свършат успешно работата с писмовността

Честит международен ден на усмивката! Усмихвайте се на света, за да се усмихне и той на вас!  

Ще цитирам мои приятелки, начални учителки:,, Там , в ДГ не ги учете да пишат ръкописни букви, не ги учете и да четат, ако вече не са случайно от в къщи започнали с това. ОСТАВЕТЕ ГИ ДА ИГРАЯТ! Но....и научете ги, че когато се работи в помагалата не бива и не трябва да се разхождат из стаята, за да видят кой какво нарисувал... Ей на това ги научете, другото е НАША работа!

Четене  писане в детската градина? Може, ако не е в ДОИ, а ецата го усвоят в течение на другите занимания, на игра. Правилното изписване е задача на началното училище и е особено опасна изхвърлящата практика детската учителка да учи децата как да изписват букви, а после началната да руши навика и да гради нов. Стига с това четене и писане! Има деца, които четат на 4 години, има такива, които и пишат букви - и какво от това? Прекрасно е, че децата са различни, но да се унифицира амбициозната практика да се "учи" четене и писане в градината е...пълна глупост, абсолюйтно ненаучно и вредно за децата. ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА УЧАТ, ИГРАЕЙКИ И ТО БЕЗ ДА ДУБЛИРАТ НЕЩАТА, КОИТО ЩЕ УЧАТ В УЧИЛИЩЕ!!!

Спорът за това,дали децата  да учат букви  и да пишат в предучилищна възраст не е от вчера и винаги ще има защитници и на двете тези.Всеки ще бъде прав за себе си,но аз мисля,че всяко дете опраделя това,дали да учи или не .Не мога да си представя,че едно дете на 6-7 г. ще иска да получи знания и няма кой да му ги даде,защото възрастта му не позволява.Както и обратното.Не може учителят да "налее" в главичките на малчуганите ,ако те не са готови за това.Може би е необходимо да се създаде система за избор от страна на децата-според потребностите им,но при 27-30 деца в група,това е невъзможно.