Случи се някога, някъде, преди много години - там, на север, в Дунавската равнина. Бях в гимназията вече. Веднъж, за една седмица по руски език ни влезе учител, който да замести титуляра по някаква си там причина. Беше бивш директор на гимназията. Титуляра отсъстваше. Една седмица, време достатъчно, за да научим нещо ново и интересно.

   Едно време мъжете учители не бяха рядко явление като сега, така че не това беше "атракцията" за нас, учениците, а подходът на този учител към нас, начинът му на преподаване, на изпитване, на учене.

   И сега е пред очите ми как влиза със замах в клас с широко развят шлифер и бомбе. Ведър, шеговито усмихнат и с леко повдигната лява вежда. Сякаш беше с вечно учуден поглед от живота, а беше врял и кипял в училищните дела.

   Влизаше в час сякаш случайно наминава, ей така, за малко, за минутка и ще си тръгне във всеки един момент от класната стая. Редовният му въпрос беше: Ученици при вас ли съм или в другия клас? Да не стане грешка да ме чакат, а мен да ме няма. Е, не че няма да се зарадват, но часът си е час и трябва да се вземе.

   Разкаже случка, сподели мисъл, която точно в този момент му е в главата, подкачи някой съученик, загледа се през прозореца, замълчи...До тук нищо общо с руския език. Изведнъж ни в клин, ни в ръкав: Какъв ви беше урокът за днес? Мълчание от наша страна. Той шегува ли се с нас или ни прави проверка в момента?

   Я си отворете чекмеджетата и поровете малко в тях - не се отказва учителят. Отново мълчание от наша страна. Хайде сега пък и чекмеджета...Ние руски език ли имаме или мебели ще правим?

   Вие сега час по какво имате? - не се отказва учителят.

   Всички в хор отговаряме: Час по руски език.

   Добре де, като е час по руски, отворете руското чекмедже - казва ни учителят. /Я, мебелите имали и националност!/

   Явно сме гледали твърде неразбиращо, защото учителят, който постоянно "тегелираше" из класната стая /въпрос на темперамент, а на него не му липсваше/ изведнъж се спря, замълча предразполагащо и започна да развива след минутката за размисъл своята теория за чекмеджетата. Ние го гледахме почти изумени, защото титулярът, учителката ни по руски беше сериозен човек. До този момент никой не ни беше говорил несериозно за сериозните неща от живота. За предмета си. Знаете, че всеки държи на своя си предмет. Неговият е най-важния, най-специалния...

   На нас ни стана и интересно, и забавно. Забравих да спомена, че този учител беше зевзек и шегаджия, но и не му липсваше театрален патос, когато се наложи, понеже играеше в самодейния театър към читалището.

   - Ученици, какво би означавало според вас да отворите чекмеджетата по руски език?... До момента разговорът се провежда на български, а титулярът от вратата до свършването на часа освен на руски на друг език не ни говореше. Може би и от тук дойде стряскането ни...И да имахме някакви мисли в главата, предполагахме че трябва да ги споделим на руски език, а това би било свободно съчинение по картинка за повечето от съучениците ми?!?! Няма да се излагаме сега...

   - Спокойно, говорете ми на български. Нямам нищо против, дори мисля, че така ще е по-добре - успокои ни учителят. Още една новост за нас. В час по руски да си говорим на български. Явно тези чекмеджета трябва да са били много далече от нас, защото освен мълчание друго в класната стая не се чуваше.

   И тогава настъпи интересното. Учителят отново се спря пред черната дъска и разви своята теория за чекмеджетата:

   - Ученици, вие колко предмета изучавате? А днес каква ви е програмата? Е, хайде сега ми разкажете, как вчера се подготвихте за днешния учебен ден. Имате математика. Отваряте учебника и почвате да четете новия урок. След прочита и от преподаването на учителя на същия този урок се предполага, че вие сте получили нови знания за нещо, което до този момент не сте го знаели. Къде ще пратите новата информация? Разбира се, че в чекмеджето на математиката, не в чекмедже български. Представете си, че във вашите глави има множество чекмеджета с информация. Вие трябва да я подредите, всяко нещо да си бъде на мястото. Няма нищо по-грозно от неподреден шкаф. Учите по химия, отваряте чекмеджето по химия и точно там поставяте новите знания по химия - формули, химични елементи. Ако ги пратите при историята, Менделеев може и да ви се разсърди и с право. Какво ще правят неговите химични елементи при историческите събития? А и я си представете ситуация - само учите, не подреждате новите знания, в главата ви ще настъпи хаос, какъвто на никого не пожелавам, тъй като крачката до "изперкването" е много малка и никому не го желая.

   - И така ученици, какво разбрахте от днешната ни беседа? /След години разбрах, че е имало години, когато същият този учител е водил или провеждал беседи в читалището./

   Не зная какво научиха от този учител съучениците ми, дори дали си спомнят тази случка с чекмедже. За мен обаче тази теория се яви като научно откритие за "учене" на уроците...

   Ето, сядам да уча по български. Отварям чекмедже Български език. Отварям учебника на последния урок. Хвърлям поглед малко и на предните уроци. Научавам или си развивам урока - от ученичка още сядам да уча с химикал и тетрадка в ръка. Готова съм. Новите знания /така наречени/ ги слагам в чекмеджето по български и го затварям.

   Идва ред на физиката. Отварям чекмедже Физика и след това учебника. Нов урок, четене, решаване на задачи. Готово. Прибирам, затварям в чекмеджето и продължавам до последния предмет по който имам да се подготвям за следващия ден.

   От тогава ми е останало като навик да си подреждам чекмеджетата, мисловните или поне да се опитвам. Не си мислете, че съм съвсем подреден човек. О, не! Когато ми е "най-разхвърляно ми е най-подредено"...Обаче онези чекмеджета по навик ги подреждам до последната подробност. За мисловните чекмеджета говоря, а не онези, другите.

   Ето, сега се сещам, че миналата година нашата група отговаряше за един от семинарите в градината. Темата беше: Нови технологии за оценяване постиженията на децата"

   И като го хванах заглавието, докато не го разнищих не мирясах. Всяка една дума от него беше "преведена" до най-малката подробност. А тези "технологии" ми звучаха като "Технологии на металорежещите машини", но това е друга приказка...

   За вас, четящите може да звучи абсурдно, но за мен, след като бях свидетел на обяснението за мисловните чекмеджета си звучи съвсем...в реда на нещата. А дано не объркаме скоро чекмеджетата, защото като гледам децата в училище с тези програми /за детските градини абсурдността е ясна/ - като да ми виси във въздуха въпроса: А как стои въпросът с чекмеджетата на учениците? Какво подреждат? Има ли какво, или всяко нещо като информация е сама за себе си? Тези тестове по-умни ли направиха и правят децата ни? А честите оплаквания от главобол дали пък не говорят за претрупване на чекмеджетата и излизане на информация отвън? При затвърдяване на знания ли "се преминава" напред или затвърдяването е самостоятелна работа?

   И накрая ще си призная, че тази велика мисъл, че сега децата се раждат с висше образование, не ми се нрави. Защото не е вярна. Те може да са повече информирани, но това не ни дава право да ги осакатяваме душевно, емоционално и да ги превръщаме в тестови роботи.

   И на края...Да не забравяме от време на време да си подреждаме онези, другите чекмеджета, мисловните. Да ги слагаме в ред, да изхвърляме излишната информация и за правим място на новата, която идва. Това е нещо като "химчистка" на душата, но в конкретния случай - чистка на мислите и подреждане на чекмеджетата, без която подредба животът ни ще стане много, много претрупан с излишни мисли и информация.