Научих за кончината на моя преподовател доц. Димитър Димитров едва на 30.04.2011-та.......Трудно ми беше да го повярвам.” Няма как точно на него да се случи”-така си мислим за Великите хора.... С години не бях го чувала и виждала, но ми беше топло, защото знаех,че там някъде той съществува и като блудния син винаги мога да се завърна при него при нужда...като при Родител. Ще пропусна момента на обилно овлажняване около очите, защото това си беше моя интимен момент да поскърбя за него....

 Опитах се да си дам сметка по колко пъти на ден откакто се дипломирах под  научно му ръководство се сещам за него, защото и до ден днешен в лексиконите на моите ученички на въпроса "Кой е твоят любим учител?" отговарям ....доц. Димитър Димитров от ЮЗУ "Неофит Рилски"- Благоевград. Оказа се, че отговорът е прост : във всеки учебен час !!!!  В съзнанието ми веднага изплуваха неговите:

„Изкуството да си даскал не е за всеки.”

„Флиртувай интелектуално с децата”

„ С партньора си не трябва да гледате един в друг, а в една посока”

Тези и други житейски и даскалски  Митьови съвети ме направиха такава каквато съм днес- учител с 18 години стаж, който боготвори професията си, защото там се чувства прекрасно....!

17.04. се оказа една сакрална за мен дата- рожденият ден на онзи с който „гледахме в една посока” и който също ненавреме  си отиде от този свят като голям Даскал...т.е моят съпруг Атанас Ц анков и денят , в който ни напусна Митята- човекът, който ме направи Даскал.

Митята ще продължи да бъде за мен любимият ми преподавател и човекът, който запали искрата на призванието в мен.

А големият доцент Димитър Кръстев Димитров ще си остане завинаги тук при нас –неговите студенти, дипломанти, аспиранти, докторанти.... и чрез нас той ще живее, защото той е част от нас, а ние сме част от него

Неговата блага и добра усмивка  ще продължава да грее в класните стаи, когато заставаме пред нашите ученици. Той ще помага отгоре  и ще ни направлява, така както го правеше досега. Мисля си, че когато Бог прибира при себе си  най-добрите даскали....,или  при нас в образованието  вече всичко  е безнадеждно, или че те са изпълнили мисията си на този свят и са оставили достойни свои наследници. Митята със сигурност би казал второто....!!!

Почивай  в мир, наш  Митя!!! Благодаря ти, че те имаше! И...бъди спокоен ИГРАТА ПРОДЪЛЖАВА !!!