презентацията е качена в общност "Начално образование".
Поздравявам всички Вас, които работите неуморно като пчелички и с усмивка приемате предизвикателствата на времето.
Прекланям се пред Вас! Бъдете здрави!
Весели празници!
Мария, благодаря и на теб, и на Далето, че под формата на диалог поднесохте темата. След провелата се дискусия останах с горчивия привкус, че в децата в първи клас играят повече от децата в ПГ, а децата в ПГ учат повече от децата в първи клас. И как няма да е така...В ПГ хорариума е 24 (ние ги наричаме ситуации, по 30 мин.), а в първи клас - 22 часа седмично!
Вашият договор за партньорство "ДГ-училище" в годината преди постъпването на децата в първи клас ми дава много добра идея за следващата учебна година. Тогава моите деца ще са в подготвителна група. Дано и ръководството на ДГ, в която работя, я прегърне.
Благодаря ти още веднъж. Мисля си, че дискусията във връзка с приемствеността трябва да продължи и тук, в блога. Дори и само факти, които спъват работата ви на учители в първи клас да споделяте, за мен би било полезно.
Следпразнично,
и с най-добри чувства,
засега само два въпроса за размисъл /защото проблемът е Огромен/:
1.Възможно ли е приемствеността да е задача за "подготовка" само на едната страна и дали нещо се е променило в "подготовката" на училището за Децата?
2.Допустим ли е варианта проблемът за приемственост да отпадне, ако "училището" си припомни, че за древните гърци думата е означавала МЯСТО ЗА ИГРА? Или поне - според Плакроуз - Място за Деца?
Мария,
Отдавна не бях преживявала нещо толкова хубаво като тази дискусия върху приемствеността, ръководена от две медиаторки от двете най-заинтересовани общности - на детските и на началните учители. И май сме единодушни в главното: детската градина не бива да иззема основната функция на началното училище - да ограмотява. Различията явно са в подробностите и в гледните точки. :-)
Това, което малко ме притесни беше намекът, че ако едно дете не се ограмоти до втори клас и продължава да пише огледално, например, вината е на детската градина. Никой дума не спомена за откриване в този период и по този начин на говорни нарушения, които няма как да бъдат открити в детската градина: дисграфия например.....Изобщо има един аспект на приемственост, който все още не е обект на специален интерес както от детските, така и от началните учители: приемственост по отношение интегрирането на деца със СОП. Признавам, че ако в проблемът "приемственост" се включи и този "частен" проблем, болките и недоразуменията ни ще се увеличат многократно и дискусията ни трябваше да продължи "три дни и три нощи". :-)Знаете, че тази тема живо ме интересува и се опитвам да бъда в крак с различни световни опити: http://www.bglog.net/blog/galinatrifonova/site/posts/?bid=35385 . Но все пак някога и това трябва да влезе във вечната дискусия наречена "приемственост". И тук се присъединявам към питанията на доц. Димитров по-горе в коментарите. Мислиш ли и до колко училището е извървяло своя път към детската градина и Детството на децата?! Откакто се помня, а в детската градина аз се помня от мноооооооооого отдавна :-), все излиза, че приемствеността означава, че детската градина трябва да се нагажда към началното училище, което пък се е нагодило към основното.....Така ,по тази обратна логика, чиновете са се появили в подготвителната група на Далето.....А по света практики, които познавам (американска и германска), по-скоро показват обратното: всичко - от обстановката до методиката - по-скоро приличат на детско градински. За това и внукът на моята колежка тъгуваше за своето английско училище, издържа в българското само една година - втори клас - и се върна при свободата, игрите, басейна и Детството си......Защото Детството не свършва в подготвителна група, а продължава до 18 години......
Лично за мен няма значение дали детето предварително познава буквите или не. Важно е да има добре развит фонематичен слух и да говори правилно.
По повод огледалното писане - несериозно е да се вменява вина на детските учители за това. Ще се изкажа несериозно, но повредата не е в техния телевизор. В детската градина и в училището трябва активно да влязат психолозите, да си провеждат тестовете, да откриват децата с проблеми, за да можем и ние, и вие навреме да им помогнем.
За съжаление, на този етап е по-важно да са изпълнени ДОИ, да са отчетени резултатите по тях и да са сложени в папките.
Прави ми впечатление, че децата по-лесно се справят с математиката. Затруднява ги писането на 2, 5 и 8, но с повече упражнения се справят. Не бива да пишат цифрите в детската градина. Букви и цифри се пишат ръкописно в първи клас по образец даден от учителя.
Даленце,
И си права, и не си права за книжките....
Какво са книжките? Визуализирана мисъл на някой друг. Пред всеки учител има три възможности: да следва изцяло тази чужда мисъл, да я следва само в частта, в която е съгласен с нея или изцяло да я отрече и да не купува книжките. На пазара има няколко различни комплекта от помагала. А пазарът е безмилостен. По света е така: ако никой не купува мисълта ти - ти отпадаш от този пазар.....
Другият вариант е да разнищим страница по страница комплектите тук, в общността......
А за чиновете - знам, че не само твоите деца, но и други се провират между чинове още от детската градина, но само ти изкрещя на глас това.....
В подготвителна група книжките са "безплатни" /за родителите/, но ги има в наличност в групата и ако в по-малките групи можеш да си позволиш да минаваш покрай тях, както минава бързия влак покрай малка спирка, то в подготвителните групи в момента "върви" проверка как се спазват ДОИ-тата и при една такава се гледат и тестовите батерии, и работата в книжките !?!
Понеже книжките не са ми достатъчни, та обличам "темите" в игри, провокативни ситуации, казуси, за да стигнат до децата теми от ежедневието...
Промениха се децата, времената също...Някои теми звучат архаично. Вчера например достатъчно дълго време някои се чудеха какво е това зимнина, туршия. Кой слага в днешно време буркани? /Признавам, на мен ми се случва, но това е друга тема.../ А на една от картинките задачата беше да заградят плод или зеленчук от който не се слага зимнина. Да, обаче, гледам, гледам и от всичко показано може да се сложи. Е, от тиквата може ли? Може - рачел. Нямаше излишно, но явно "някой" никога не е опитвал от сладкия като мед рачел...
Миналата година /в трета група/ имахме по Художествена литература "Родна стряха"...
РОДНА СТРЯХА Ран Босилек Бяла, спретната къщурка, две липи отпред. Тука майчина милувка сетих най-напред. Тука, под липите стари не веднъж играх; тука с весели другари скачах и се смях... Къщичке на дните злати, кът свиден и мил! И за царските палати не бих те сменил! Прочетох стихотворението на децата и чакам някаква реакция от тяхна страна. Който е заставал пред деца знае какво означава разбиращи детски очички и очички, които те гледат с недоумение...Е, точно с недоумение ме гледаха децата. Прочетох отново стихотворението...Същата реакция. Трети път зачетох и се спирах на отделни думи в стихотворението. Оказа се, че децата не ги разбират. „Стряха” свързаха със „страх”, „липи” било нещо, което лепи, лепило. Думата „милувка” обясних, като погалих едно от децата по главата. „Злати” изобщо не свързаха със „златни”. „Царските палати” не ги затрудни, и думата „кът” за мое най-голямо учудване веднага разгадаха, като я свързаха със съвременните детски кътове за игра...”Свиден” се оказа неразбираема дума, а изразът: „И за царските палати не бих те сменил!” също бе възприет с недоумение. Защо да не се смени малка къщичка за огромен царски палат??? Не упреквам децата за неразбирането им. Това са думи, които все по-рядко се чуват в разговорната реч. Въпросът е от тук нататък накъде??? В последно време се наблюдава не обогатяване, а обедняване на българската разговорна реч. Това деепричастия, думи като: пеейки, играейки, смеейки се, тичайки, вървейки, танцувайки, шептейки...чували ли сте ги скоро, дори тук, в Бглог-а??? Изчезва мелодичността, звучността на българския език. Говори се кратко, но в никакъв случай и ясно, мързеливо, без да се обличат думите в емоция и така речта става суха, постна... Започнахме да говорим телеграмно, икономично, нещо като в рап стил: Ъ – ъхъ- ъхъ – ъхъ... / „Ъ” може да бъде заменена с която и да е друга гласна./ След откритите практики и моменти в детската градина в която работя ми беше много драго да чуя, че децата от групата в която работя е с най-добро дар слово в градината и отключен речников поток. Приятното идва от факта, че дори колегите от подготвителна група похвалиха децата, а ние бяхме в трета... Къде е разковничето??? В разговор заради самия разговор, говорене заради самото говорене, даване думата на всяко едно дете да говори и да се изразява, да каже, да сподели, да извика опит, да го разкаже. Натрупа ли детето речников запас, научи ли се свободно да изказва мнение, да задава въпроси, да отговаря на въпроси след това в училище ще му е лесно да учи... В групата си имаме интересни занимания: Децата говорят, разказват, отговарят на въпроси, а аз записвам казаното от тях. Дори се научиха да ми диктуват. Трудоемко е, да. Записвам и техни разказчета, обещала съм им списание да си направим и когато им кажа, че това, което те ми казват, а аз записвам ще го сложа на родителското табло – старанието е голямо. И най-плахите се отпуснаха вече да говорят. Помагат ми Джани Родари и Мая Дългъчева с техните приказки и разкази за деца. „Граматика на фантазията” от Джани Родари ми е нещо като настолна книга. Забелязала съм през годините, че децата по-лесно се научават да съставят фантастични и вълшебни разкази, отколкото втръсналите им вече разкази по опорни думи или картинки. Започнат ли свободно да се изразяват и до това ще се стигне, но ние все бързаме да ги сложим в рамка – така е по програма, така и ще се прави /признавам си, че понякога преминавам през фиксираната тема като бърз влак и дори не спирам, а ...отивам в други води. Там, където съм убедена, че ще постигнем максимален резултат с минимум усилия...Нещо се разприказвах... Все се "питам" - няма ли в изобилие детски приказки и разкази, та от както се родят децата все едни и същи четем и разказваме - у дома, в детската градина, в училище!?!? Да, но в първи клас те я прочитат вече сами /приказката/ са ми отговаряли...Те я знаят наизуст, чели я били... Не децата са трудни, а времената, нравите, хората......Не децата не знаят, а начина на поднасяне на информация е сбъркан. Колкото по-сложно, толкова по-умно!?!? Не съм съгласна с това твърдение. А мисълта на Айнщайн: Защо трябва да помня нещо, като зная къде да го намеря! ми е една от любимите, както и тази: Ако един човек не може да обясни нещо на шестгодишно дете, то той изобщо не може да го обясни...
А какво се случва "обикновено"? Броим я. Броим звукове, срички, думи...Нещо много стана броенето...
Когато давам такива примери, не си мислете, че го правя единствено и само...Давам примери от ежедневието...
Даленце, душичко
Аз те ценя, ценя и твоето мнение и няма защо да се повтаряш два пъти, единия като анонимна, за да изглеждаш по-внушителна. :-)
Съгласна съм с теб. И си права, и не си права за проверките. :-)Да, изключително стресиращо е някой да седи, да те наблюдава и отвреме на време нещо да си пише.... Но ако караме в йерархична последователност, за наблюдаващия са важни първо до колко децата ти са покрили ДОИ, след това тестовете и чак накрая безплатните за родителите книжки. Мисля, че при твоите лингвистични възможности в областта на българския език, твоите деца прекрасно биха се справили с ДОИ и без книжки.:-)А книжките би могла да даваш отвреме навреме на родителите - да свикнат да се потят над домашни. :-). Така и вълкът ще е сит, и агнето цяло.:-)
Впрочем, зависи от "проверяващия". Слава Богу, че Плевен има "свестен" експерт по предучилищна педагогика - г-ца М. Додова. От нея съм чула, че книжките са само ПОМАГАЛА. Те са пожелателни, не задължителни. Друг е въпросът защо държавата дава за бедните предучилищници само книжки безплатно. Те пораснаха толкова много, че вече не им трябват играчки, що ли?! Лятото в Германия посетих игротека в едно училище, в която децата прекарваха свободното си време. Знаеш ли каква игротека видях!!!!!!!! Включително център за сюжетни игри с кукли!!!!!!! За деца от І до ІV клас!!!!!!!!А вашата детска градина кога за последно е получавала пари за играчки за децата? Колко кукли има в твоята занималня? Колко време им остава след 24-те "ситуации" за гушкане на бебетата в къта за сюжетни игри? Едно време, в онези "мракобесни" социалистически времена поне 2 пъти в годината получавахме пари за играчки. Така им казвахме: "пари за играчки". Сега получаваме заповеди да не събираме пари от родителите, но пари за играчки иначе никой не ни дава........
За мен това е по-голямата болка. Пари за книжки има, пари за осветление и отопление вече има. И пари за храна вече има. Ама пари за играчки държавата не дава. Може би защото на тази наша държава няма кой да и обясни, че играчките са толкова важни за децата, колкото и хляба и осигуряват топлината за сърцата на хората до старини......
Даааааааа, скоро и аз се чудех: когато учим децата на "Бяла спретната къщурка" кого точно задоволяваме: естествената любов на децата към красотата и римите или нашата носталгия? Но пък ако чрез това стихотворение не усетят със сърцата си топлината на "кът свиден и мил" чрез рапа ли ще я усетят? Все пак децата са в началото на лингвистичния си път и само от нас зависи дали ще знаят и тези думи или ще си останат при ежедневието, възпято от рапа!
А иначе и аз като теб предпочитам да следвам Айнщайн. И за това съм категорично против програми, които трява да чета с речник на чуждите думи. Ако на някой му трябват куп чуждици за да обясни нещо толкова древно, нещо толкова популярно като възпитанието и обучението на децата, значи този човек не е наясно сам със себе си, а с деца не се е занимавал поне от две-три прераждания. :-))))
Или ще излети във виртуалното /Галя, благодаря, че си го хванала, но аз за по-сигурно го повторих и то не защото "повторението е майка на знанието", т.к. не го вярвам много, много това за "повторението", а ако откриеш и един летен коментар, излетял и той във виртуала - към поста "Интеграция на децата с болестта на Даун в масовите детски градини" - ще ти бъда много благодарна, иначе ми виси на мисълта.../, или ще спре токът и...хайде отначало. То че компютърът е умен - умен е, но чак толкова да помни...та написаното да стои при всякакви ситуации....
Сега по същество...
Да, книжките са помагала и не го отричам, и не разчитам на тях - единствено и само. Когато привеждам примери, споделям не само какво на мен ми се случва, а и на какво ставам свидетел понякога.
За бялата спретната къщурка не срещам проблем да потопя децата в атмосферата и, защото и аз си имам една такава бяла къща в детските ми спомени. Дадох пример по-скоро от ежедневната ми работа и на какво се "натъкнах"...Става дума за неразбираемостта и ти си го доловила.
Наскоро участвах в спор - знание, познание. Опонентът ми твърдеше, че няма разлика между двете. Независимо как ще го наречем - все за знание ставало дума?!? Или че "не съм съгласна децата само да играят"...Много често чувам и думата "наддавам" /правя асоциация с наддаване на конно състезание, но това е за една друга тема/. Ако сега, дори в първа, втора, трета група на детето му се "даде", то в четвърта ще пее и учи, а в първи клас просто няма да има проблеми, което изобщо не е така, понеже в един момент в детските глави става една "каша" от неразбиране и не проумяване, но и това е тема за друг разговор. Що става дума за играта, това е думата, от която се бяга като дявол от тамян. Сакън някой да не ни обвини, че само си "играем".
За играчките...Да, имаме в групата играчки и децата си носят...Всеки петък си правим детско куклено /чаено/ парти...На това парти децата представят в началото играчките си, разказват за тях, кой им ги е подарил, как се грижат за тях и след това започва играта - партито...В началото миналата година момчетата се "изключваха" от кукленото парти, но в последствие започнаха и те да си носят играчки.
А пари целенасочено за играчки няма и при нас. Има "по-важни" неща, като дограма, олекотени, смяна на радиатори...Е, сега за Коледа добрият дядо ще подари играчки на групата /спонсори са родителите/...И тук се получава разминаване между моята представа за подарък и "традицията на градината" в която съм. Все си мисля, че каквото и да ми подари Дядо Коледа, вечерта ще ми се иска да го гушна...
Какво е вашето виждане за "обучителен" процес в яслата. Представете си ситуация... Имате съвет и една от темите за разискване е /или по-скоро само тема за представяне, ако не желаете да се включвате с мнение/ как да бъдат обучавани децата в ясления период? Медицинска сестра, на която е поставена предварително задачата да се подготви най-прилежно ви запознава какво що се прави в яслата...Но някъде във въздуха витае: и в яслата да има "книжки", децата да се научат да държат молив, то не че нещо, да завъртят там едно кръгче...И вие сте наясно, че сестрата е добронамерена, върши си съвестно работата, но от нея се очаква да каже точно това, което се иска...Че децата броят до 5 още в яслата, защо не и до 10..../последното шега ли беше?/
Само казус....Нищо "друго"....
Децата не могат да се строяват по двама, не "чуват", не говорят а крещят, движат се в класната стая по време на час /с което предизвикват забележката на учителя/, прекъсват учителя когато говори с друг учител...не изпълняват поставените поръчки /какво да направят у дома, какво да донесат на следващия ден/...
Има две момчета, които са "перфектни". Още с постъпването си в първи клас са могли да четат и пишат...Да, обаче, естествено и всички похвали и суперлативи са за тях и те "завишават" критериите към останалите деца, които за първи път започват да четат, да пишат...
И мен ме питат родители ще се учим ли да четем и пишем в подготвителна група, а аз им отговарям, че ограмотяването става в първи клас...
А аз пратих моето момиче "неподготвено"...И поех огромен риск...Ами ако се окажеше, че му е трудно справянето...Показах и как се чете през август в планината - реших да го свържа с някаква емоция...И там прочете първите си думи и изречения...За писане на ръкописни букви, за думи и изречения да не говорим. Случи и се в първи клас...
Е, от един месец вече чете, решава задачи безпроблемно, диктовките и са от онези, добрите, с една, максимум две грешки...Не е изгубила интерес към ученето...А дали съм била права да не натоварвам детето си - времето ще покаже...
Накрая дано не се окаже, че на обущарят децата ходят боси..."Подготвям" децата на хората, а моето отиде "неподготвено"- с багаж само от нейните детски учители, като се има предвид, че беше в две градини - четири учители са се "погрижили" за подготовката и. Приех го за достатъчно....без да може да чете и пише ръкописно, но и печатно не е писала, освен в някоя игра...
Отново ехо от родителската среща...
Дисциплината, редът, проявите на агресия са тези, които създават проблеми и нарушават мира и спокойствието....А това вече е онази, другата готовност, не базата знания, а психологическата, на която се оказва, че трябва да се обръща повече внимание...И отново ще напиша - променя се средата, променят се хората, децата също...
Ако ние не ги щадим - тях, психиката им, умственото натоварване, което идва от натрупването на знания, без разбиране, пребиваването им почти всекидневно в среда от 28 деца /а някъде и повече/, което няма как да не им се отрази - няма кой....Или има?...Пореден казус...
А така, Дале, дойдохме си на думата. Какво, всъщност трябва да правим в детката градина? Ето го първото противоречие - не е полезно да учим децата на букви и зписването им, на четене и т н., но най-хвалените и толерирани деца в първи клас са именно тези, които заят да четат и пишат. Вижте само какво представлява детската градина, колко е далече тя от същностния смисъл на отглеждането на едно дете - обществото така е "напреднало", че за да съществува е принудено да измисля форми за обществено гледане на децата, докато възрастните бясно произвеждат. Естествената среда на семейството е толкова отделена от детето - то престоява по 10 и повече часа извън него, общувайки не с мама и татко, а хвърлено в конкурентната среда на 25, 28, 30 връстници и 2-ма, 3-ма възрастни, които заместват за него естестствено значимите възрастни - мама и татко. Навсякъде в постулати, мисии и т.н на детските градини, изписвани в документите се казва, че детската градина подготвя децата за училище като в това предимно се влага идеята, че ги подтовя да се справят с ученето като дейност. И дотук. А детето всъщност учи от мига, в който се появи на белия свят. Въпросът е всъщност в това знаем ли ние КАК то учи и дали нашите представи за това, как научава и начините, по които искаме да го научим не са в разрез с неговата природа.
И аз съм чувала такива отзвуци от родитески срещи - излиза, че най-съществените проблеми, които изплуват в първи клас са неумението на децата да общуват с други деца, работейки в група, невъзможността им да говорят тихо, неумението им да изслушват, неумението им да си сътрудничат и да работят в група за постигане на общ резултат, а дърпанет всяко към своя си, нарастващият броя на деца с логопедични проблеми, за които после правилното писане става проблем,да не казваме, че много от тях не са и диагностицирани - те се квалифицират като невнимателни, неуспешни и т.н., увеличаващият се брой хиперактивни деца и деца с гранични невротични отклонения... Обаче ние ги подготвяме за училище. И какво им подготвяме - като слепите, наливаме там едни и същи знания /вървейки по спирала, пардон/ четири години, борим се с родители, които отказват за признаят, че детето им има проблем, крещим непрекъснато, защото и в семействата си викат, а и да постигнеш тихо говорене в групата е въпрос не само на смислена работа, но и на лични усиля за това от всички членове на екипа, не внимаваме КАК общуваме ние с децата, забравяйки, че най-ефективният начин за научаване в детската възраст е подражанието и оттам личният пример на възрастните, сред които детето престоява повече от 10 часа, пънем се да набутаме 2, 3 преднамерени ситуации по план-график, без да отчитаме, че в природата на детето такива организирани въздействия в група са почти неестествени, непрекъснато пишем трактати за субект-субектни отношения между възрастния и детето, но всъщност изобщо не сме излизали от обект-субектните...Смеем се на остарели теории като идеята за табула-раза, обаче на практика действаме така, сякаш детето е бездушна топка пластелин, която ние за четири години трябва да оформим като ученическа фигурка. Като се замисля, чак сме жалки в опитите си да покажем колко много сме постигнали. Не сме, Още сме в първобитния строй по отношение разбирането природата на децата и истински квалифицираната педагогическа работа с тях.
Сега, ето някои основни теми от които трябва да започнем /така ми се въртят в главата/, трябва да започнем да мислим професионално върху тях,с цялата отговорност което може да означава думата "прфесионализъм"
- когато детето попада в група от много деца и няколко чужди за него непознати възрастни, как се отразява това на неговата психика, какви механизми - защитни и адаптационни активира, как да създадем отношения вътре в тази среда, които да намаляват стреса и да предпоставят нормална познавателна активност на детето;
- средата - не случайно има цял отрасъл в световната индустрия, свързан с продуктите за деца - защото те са специфични! и средата, в която поставяме това изкуствено отделено от семейството дете, също трябва да е специфична - щадяща, позитивна, създаваща предпоставки за естествено натрупване на опит и знания от детето със свой темп;
- отношенията на възрастните помежду им и това, което излъчват като послание към децата - с вида си, с тона, с езика на тялото, начините по които "вкарват" детето в една или друга дейност;
- сложните взаимоотношения между децата - всяко срещу всяко е "съперник" за вниманието и обичта на възрастния /все пак опората на детето само в групата, извън семейството, е точно непознатият възрастен и то трябва да предизвика неговото внимание, обич, преференции или дистанциране, за да "оцелее", да се "съхрани"./ Ако говоря неразбираемо, върнете се към идеята за това, че хората всъщност са социални животни и не могат като рибките да си оцеляват сами от момента, в който размърдат перки. Спомнете си как природата е предпоставила това оцеляване и как ние в съвременното общество го осъществяваме, какви проблеми предполага това, какви предимства има и вкрайна сметка до къде води/;
- до колко сме специалисти в знаенето за детското развитие и за сложните връзки, през които това развитие минава от периода на раздане до училище, за субектите, обектите и средата, които влияят върху него и дали сме наясно какво е нашето място в цялата тая система от отношения.
Дале, пресекна ми сутрешното кафе с тая твоя родителска среща. Обаче, сега чакам тежката артилерия - всичките Магариди, плюс останалите, които считат, че имат мнение по тоя въпрос. Да го разчепкаме най-сетне.
Браво, момичета! Дойдохме си на думите......:-) Проблемът за приемствеността е същностен, проблем за Мисията и Визията на детската градина.....
Приятно ми е да видя, че стоите "разкрачени" между вътрешното си дълбоко убеждение що е то детска градина и има ли "училищното обучение" почва в нея и неофициалното, но толерирано от началните учители становище, че децата е добре да знаят да четат и пишат в първи клас...."Разкраченото" положение не е най-удобното и скоро вие ще сте принудени да направите избор. :-) Какъвто и да е този избор, той, Дале, ще е част от онова "рязане на пъпната връв", за което говориш на друго място, ще е професионално еманципиране от внушени догми и обичайни практики, защото за да го вземете ще сте принудени, както с Мисията и Визията на срещата да намерите своите доводи в едната и другата посока. Впрочем вие почти сте направили този избор в посока Детската градина - Място за Игра, скъпи мои съмишленички. А ти, Дале, вече си направила най-важния, житейския есперимент може ли дете, което тръгва "ненаучено" на училище да успее. И знам, че оттук нататък няма да има по-убедителна учителка от теб в защита на правото децата да си изживеят детството в опознаване на света, задушевни разговори за всичко и за нищо, сред приказки и игри. На времето и аз изпратих децата си "ненаучени" в училище, а сега синът ми е доктор на науките и работи в Колумбийския университет в Ню Йорк (един от петте най-престижните частни университети на САЩ), а дъщеря ми успешно довършва обучението си там като отличничка....Споделям това, не за да се похваля като успешна майка (макар че защо ли не и това?!:-)), а за ви дам пример, че е възможно едно дете да изживее щастливо детство, без да е "броило звукове, срички и думи"(Далето) и пак да достигне формалните върхове на знанието....Всъщност и двете, Шели, правите прекрасни неща, за да бъде детството на поверените ви деца щастливо. А към твоя анализ на ситуацията в момента няма какво да добавя.....
Освен да съобщя на общността че вече се е "родила" първата книга на променената ситуация и нашето промененот мислене за детската градина в България - "Новата забавачница" на доц. Д. Димитров. Чуйте: първо за самата дума "забавачница" - "Припомнянето на тази превъзходна българска дума е предизвикано не само от все по-често признаваната значимост на празника, на развлечението , на забавата - като незаменими компоненти на културата и като смисловообразуващи прояви на едни друг - привлекателен и свързан с битовите човешки потребности възможен живот, а и от неочаквания - но продължително налаган - деформиран смисъл на термина "детска градина", където на децата-цветя бе противопоставен възрастния (все още наричан "учител") - като ръководен градинар, който не само ги тори и полива, но и ги подрязва, плеви и подрежда в лехички - по свой/или по чужд?, програмен?, но не и техен!/ образ и подобие. "
"Трябва най-ясно да се разбере и за това най-категорично го казвам: същността на детския живот е играта! Пак играта е чудото - източник и форма на културата, привлекателен и неотменим компонент във всяка сфера на човешка дейност: в празника и ритуала, в изкуството и спорта, във войната и любовта. Няма друго време в човешкия живот, когато тя може и трябва да бъде овладяна, за да стане личностно притежание, като определящ фактор на човешката интелигентност и творческа същност. "
"За това на личностно равнище целта (на предучилищното възпитание -мое изясняване) е ФОРМИРАНЕТО НА ДЕТЕТО И ДЕТСКАТА ГРУПА КАТ СУБЕКТИ НА ДЕЙНОСТТА И СВОИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ - когато преди всичко по собствена инициатива и в нарастваща степен самостоятелно децата осъществяват разнообразна дейност по повод на значими на тях проблеми.
На най-конкретното, дейностното равнище е ОВЛАДЯВАНЕТО И РАЗГРЪЩАНЕТО НА СИСТЕМАТА НА ИГРОВАТА ДЕЙНОСТ - като свободна, собствена, самостоятелна и самоорганизирана детска дейност и като игроподобни форми на педагогическо взаимодействие.
Включването на играта като целева система е не само решаващ момент в обосновката на новата парадигма на предучилищното възпитание, а и възстановяване на статуса и като централен феномен на детството. Това определящо място и ключово значение бяха продължително подкопавани от теоретичната неяснота и терминологичните недоразумения; от подходи, които (досега) я поставяха под опеката на обучението или я деформираха чрез грубовато механистично ръководство, или (сега) мълчаливо я заобикалят, отреждайки и второстепенната роля на манипулативно педагогическо средство."
Доц. Димитров, Вие върнахте малко от доверието и уважението ми към академичните среди! По-точно след тази книга само на Вас вярмвам, че мислите за предучилищното възпитание на днешното време!
А що се отнася до болката ти Шели, За яслата и протягането на пипалата на книжките и там - права си да те боли! И мен ме боли! Впрочем, защо за децата от яслата се грижат медицински сестри, а не учителки?! Децата там са здрави и не се нуждаят от медицински грижи, а от възпитание и обучение, което започва от първия момент на раждането?! Най- голямо обучение и развитие претърпяват децата точно от 0 до 3 години, и точно в този момент те са оставени в ръцете не на педагозите, а на здравните работници. Значи ли това, че държавата ни няма доверие, че ще се грижим за тяхното здраве? И ако е толкова загрижена за здравето им, защо се напъва да напъха и книжките там?!
Увлечена да преписвам цитати от ценната книга на доц. Димитров, не писах за важните, според мен, а и според официалното становище на началните учители моменти от предучилищната подготовка. Това, което ти, Дале, формулираш като "Децата не могат да се строяват по двама, не "чуват", не говорят а крещят, движат се в класната стая по време на час /с което предизвикват забележката на учителя/, прекъсват учителя когато говори с друг учител...не изпълняват поставените поръчки /какво да направят у дома, какво да донесат на следващия ден/..."
А да сме се чували ние как говорим като височина на тона, като умение да се изслушваме един друг; да сме мислили за себе си като образец на дисциплина: спазване на наложени правила, на обещания; и най-тъжното - да сме мислили за себе си като изтичник на агресивно поведение - чувала съм как колежки наричат децата с обидни думи в очите, а нали помните: "Лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя"?!
Както правилно забеляза Шели, ние не сме излязли още от обекто-субектните отношения! Все още робуваме на "Не ме гледай какво правя, слушай ме какво говоря"! За това и се напъваме да прилагаме какви ли не "интерактивни" методи, но забравяме най-въздействащия: примерът! Сигурно съм ви омръзнала да хваля други образователни системи, но те са за мен практическия пример и еталон за подражание, нашата образователна система за мен е в "период на основен ремонт", а за сега, освен доц. Димитров, не виждам друг от "проектантския" екип да ми подава на мен, обикновения зидаро-мазач, смислен проект за ремонта. Май е добре ние, зидаро-мазачите, да седнем и да си направим проекта за ремонта, като вземем само доц. Димитров за консултант?! :-) То така ни препоръча и новия министър в едно свое изказване!:-)) Та, като става дума за пример, сещам се първо как в германската градина, който иска допълнителна храна - дете, учител, гост като мен - се нарежда на редичката пред учителката, която сипва храната и търпеливо чака своя ред. Да сте виждали учител в българска детска градина или училище търпеливо да чака, нареден сред децата, своя ред?! Да сте се заслушвали как говорим на съвети, дори как говорихме на дискусията за приемствеността на срещата?! Да сте влизали в кабинета на директора и да сте прекъсвали разговора мус някой, със съзнанието, че това което искате да кажете е толкова важно, че другия може да почака?! Е, надявам се да не сте го правили, а да сте били в положението на този, който трябва да почака!:-)) Може би за това забравихме добрия стар ЛИЧЕН ПРИМЕР, защото не е в наш интерес да го помним. Може би за това и предпочетохме обучението пред възпитанието последните години и десетилетия, защото е по-лесно да контролираме знанията, които даваме, а не личното си поведение. Него ние не искаме да контролираме, защото е много трудоемко и значи да "преподаваш" чрез себе си 6 часа на ден непрекъснато. Представяте ли си да се самоконтролираме 6 часа на ден какво казваме, как го казваме, какво провим и как го правим!!!
Когато се върнах от Германия след два дни започнах работа. Лято. Сборна група от 30 деца от три групи. Две лели от различни групи. Всичко това в 8 часа започва да се надвиква срещу мен. Щях да получа удар. Не получих, но получих културен шок. И разбрах защо успяват германците и американците, а ние - не. Защото в първите седем години те възпитават децата си, а ние ги обучаваме. Справка - не само моите писания, а и един пост на Ела за анериканската детска градина. Впрочем, ето и моето писание за американските практики, в които акцента дори в училище е в "кръговете за подкрепа", което по същество е акцент върху "взаимоучителната метода" (няма нищо ново под слънцето:-)) или пропуснатото от мен в горния коментар "...на концептуално равнище съвместния живот и дейността на децата и педагога трябва да осигурават принципно неограничено и детерминирано само от възможностите на двата субекта ОБОГАТЯВАНЕ (амплификация) НА ДЕТСКОТО РАЗВИТИЕ, като приоритетът е винаги човешките ценности, а критерият - в децата, в техните актуални потребности и интереси." ("Нова забавачница", дц. Димитров)
Таааааааа, ето възможни техники за това, видян в американски образователни филми:http://www.bglog.net/blog/galinatrifonova/site/posts/?bid=35385
Такааааа! Чета и душата ми е с вас! И с тревогата на Далето, ще успее ли нейното цветенце да се справи с изискванията, които поставя пред него училището, и с правотата на Шели и Галя, и с реабилитираната "забавачница" от доц. д-р Димитър Кр, Димитров ( аз също съм ходила не в подготвителна група/клас в училище, а в забавачница).
Но..... Вижте най-новата програмна система, одобрена от МОН още през март 2008г., която се появи на пазара тази есен.
http://www.anubis-bg.net/
Погледнете концептуалните й аспекти ( в приложената презентация)..... образование, обучение...
Валя, позволи ми едно допълнение...Тези дни си вървя по улицата към работата и представи си ми хрумна идея...Още от утробата на майката да започва "обучителния" /така наречен/ процес...Докато жената е бременна да чете подходяща образователна литература, учебници, да пише, да смята, да...
Спирам, защото ме хваща несериозността.....
Може и да ви се стори неподходящо, но т.к. поста е пуснат от начален учител, ще си го позволя.
Когато едно дете в първи клас чупи моливи и химикали /своите и на съученици/, сипва вода в раниците, къса лични карти, играе на игри в час /докато не му приберат телефона?!?/, носи вместо учебници и тетрадки - комикси /като майката му има безрезервно доверие да си подрежда чантата само - детето/, ако изсипе боза върху главата на друго дете, ами ако и краде?!? - кой не си е "свършил" работата - детския учител или родителя /"свършил" е в кавички, защото отглеждането и възпитанието не е вършене на работа, обучението е нещо друго.../. Приемете написаното като поредни казуси - срещат се, но ако и става дума за едно дете - тогава за какво става дума? Или повечето от горе написаното....
Не мога да приема, че един първолак от 7 до 19 и повече часа трябва да седи на едно място и да учи...Както и да се отиде на училище без домашно /това правило го проумяхме у дома, след едно хитруване, след една ре-имунизация "бяхме" решили, че не трябва да си натоварваме ръката - не аз де..и писахме до...20.40 часа вечерта, защото на занималнята не бяхме си написали каквото трябва. Ре-имунизацията беше правена в събота, а "ние" се бяхме сетили в понеделник за нея...Както и да е...Приемам подобно хитруване, но...домашната работа си е домашна работа. От тогава не ни се е случвало....
Не зная с какво време разполагат родителите, но навиците за учене се създават още от първия учебен ден и ако ние не намерим време сега, после може да се окаже късно. Не може да се изпрати детето на училище следващия ден, ако предния не е отворен всеки един учебник /за деня/, не е отворена и всяка тетрадка, не е проверено домашното, не е намерено време за разговор с детето как е минал денят му...не е дописано ако нещо има да се дописва, не е приготвена раницата за следващия ден и...накрая, ако остане време да се поупражнява детето върху материал, който го затруднява. Най-често време се намира в събота и неделя - за упражняване.
Разбира се, това би било улеснено, ако детето е до обяд на училище, ако има кой да се грижи за него /така ми се иска, поне тази година!!!/, да бъде взето на обяд, докато се прибере, ще си отпочине, у дома също...Обяд, отново почивка...И към 15 часа да започне подготовката му за следващия ден.
Дори за децата, които не се затрудняват, висенето в училище по цял ден...е...изморително /да не кажа някоя по-силна дума/. Те, децата, също имат необходимост от своята глътка въздух, така, както и ние, възрастните...Дълго писане ще излезе, ако върви в тази посока мисълта ми...
И да не забравя - към 21 часа към леглото "ходом, марш" - може и без марш, с валсова стъпка, но това е времето...Докато се каже или прочете приказка за лека нощ, докато...и дете заспало...
Дори си е позволил да "изпрати" госпожата в къщи, която в изблик на омаломощение след поредното обяснение на материала за някои деца е казала, че й идва да си вземе чантата и да си отиде. И моят син чисто по детски / без да влага нищо лошо/ й е казал да си отива. Като учител го разбрах и го оправдах, но като родител трябваше да реагирам и да му кажа, че не е постъпил правилно.
А дали аз постъпих правилно? Оттогава той винаги си носи някоя енциклопедия в раницата за моментите когато му е скучно.
Та защо ви разказах това. За да защитя тезата, че децата не трябва да са предварително подготвени за училище, защото в един момент ще им стане скучно и безинтересно. Трябва да извървят целия път на писането и четенето. Нали в това е магията.
Тази година ще бъда в другата крайност. Дъщеря ми ще тръгне на училище на 6г и 9м. Смятам, че не е готова за това - малка е. Не е ограмотена - оставила съм я на грижите на нейните госпожи / аз нали съм заета с чуждите деца- втора група/. И съм много притеснена, но поне знам, че няма да носим енциклопедии в раницата. Ще ми бъде трудно с нея, защото възрастта е от голямо значение. Но това ще го разбера впоследствие.
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи