Трудно се следят многобройни коментари, затова извеждам днешния вариант на писмото с обобщените коментари по проекта за национална програма за предучилищно възпитание в нов пост.
Ето го:
------------------------------------------------------------------------
Уважаеми професор Гюров,
уважаеми дами и господа, членове на авторския колектив на
Проекта за национална програма за предучилищно възпитание,
От името на общност „Предучилищна педагогика” Ви благодарим за отправената към педагозите покана да участват в обсъждането на проекта. В съвременното общество на динамични промени, необходимост от Европейска интеграция и наличие на криза в родното образование, отговорността на пезагози, родители, учени и управляващи към рефрмирането на образователната система трябва да бъде ясно съзнавана и споделена. Затова приветстваме Вашата инициатива за търсене на диалог с практикуващите педагози, възможността за съпричастност на всички участници в образованието към идеите, заложени в проекта. За нас, предучилищните педагози, това е категоричен показател за поета и осмислена от учените отговорност към образованието в България.
След проведеното обсъждане в нашата общност, бихме искали да Ви запознаем с изводите, които направихме:
I. Споделяме изцяло новия поглед в проекта на мястото, мисията и най-преките задачи на предучилищното образование. Вашите възгледи за детството като „смислово и съдържателно изразена самоценна реалност, в която детето изявява своята индивидуална уникалност, утвърждава своето социално присъствие в групата от връстници и света, демонстрира познание, творческо отношение и култура на пресъздаване на света.” са и наши възгледи. Безкрайно ценни са основните перспективи, заложени в проекта –
Ø ранното формиране на мотиви за учене като гаранция за трайно положително отношение към тази дейност и създаване на мотиви за учене през целия живот;
Ø педагогически осмислено сътрудничество с родителите за изграждане на положително отношение към образованието и гарантиране на тяхната съпричастност и отговорност към възпитателно-образователния процес
„Мисията на детската градина като образователна институция е да бъде професионално подготвено от учителите пространство за игра, познание, общуване и творчество, като желани и значими за децата и техните родители форми за индивидуален прогрес и културен просперитет в обществото.” – много точно, ясно дефинирано пространство, в което диалогично би трябвало да се срещнат интересите и усилията на всички субекти във възпитателно-образователния процес.
Приветстваме изцяло и идеите за утвърждаване на екипни форми на партниране, промяна на личностните характеристики на учителя, личностно-ориентирания модел на педагогическо взаимодействие и педагогическата ситуация като подходяща и интерактивна форма за стимулиране на дейност, общуване и поведение в тяхното единство, както и за професионално отчитане на динамичните изменения, които стават във възрастовото и в индивидуалното развитие на детето.
Дефинираните от Вас цели на предучилищното образование , насочени към спецификата на ключовите европейски компетнции в детството, за нас са изключително актуални. На първостепенно място сред тях бихме отбелязали:
Ø речеви компетенции за говорим български език ;
Ø социални компетнции за интегриране с другите, за интеркултурен диалог и толернтност;
Ø социални компетенции за саморегулиране - самостоятелност, инициативност и икономичност в приложно-практически и технически план;
Ø когнитивни и компетнтнции за учене;
Ø компетенции за ориентиране в природния свят и за екологосъобразно поведение в обществото – когнитивни и социални;
Ø културни компетнции и креативни способности на изразяване в играта, познанието, общуването и изкуството ;
II. Със съжаление констатираме, че в предложения проект за национална програма дефинираните мисия и цели на предучилищното възпитание не корелират със съдържанието и увеличената тежест на учебния материал, разпределен по образователни направления.
В националната стратегия за детето /2008-2018/ е регистриран факта за особено тревожното здравословно състояние на българските деца. "През последните 10 години в редица представителни за страната изследвания и статистически данни бяха констатирани изключително тревожни тенденции по отношение на здравето на децата и младите хора, свързани с тяхното поведението, като:• рисково сексуално поведение, висока честота на ранната бременност (до 19 г.) и увеличаване броя на абортите в същата възраст;• широко разпространение на употребата и злоупотребата с психоактивни вещества (цигари, алкохол, наркотици, лекарствени средства);• разпространяване на агресивността и насилието;• нарастване броя на сърдечно-съдовите заболявания и смъртността от тях." В стратегията е констатирано че "всяко 5-о дете в България има емоционално разстройство" и "на настоящия етап капацитетът на българските семейства и училища да предоставят отношения, чрез които децата да постигат самостоятелност и психично здраве, е нисък".
В тази връзка, ние считаме, че опазването здравето на децата в България е национален приоритет и настояваме това да намери своето отражение в бъдещата национална програма чрез намаляване "академичния натиск" върху децата в предучилищна възраст.
Необосновано за нас оттук нататък е структурирането и разпределението на образователния материал по направления:
1. Считаме, че твърде много е разширен учебният материал специално по образователни направления „Български език и литература” и „Математика”. Намираме в проекта задачи, които не отговарят на възможностите на детето за определената възраст, нямат пряко отношение към дефинираните по-горе ключови компетенции и биха довели само до излишно пренатоварване на децата със знания, до невротизиране на и без това твърде сгъстения режим в детската градина и до още по-голямо свиване на възможностите на децата за самостоятелна игрова и ориентировъчна дейност.
2. Според нас, увеличаването броя на регламентираните и нерегламентираните педагогически ситуации за всяка от възрастовите групи само по себе си не може да гарантира повишаване качеството на възпитателно-образователния процес, както не е и гаранция за компесаторен ефект върху равнопоставеността на деца от различни етности и с различен социален статус по отношение подготовката им за училище. По-добра идея според нас би било да се въведе още от първа група специално време за изучаване на български език за деца, чийто майчин език е различен от българския. Разбира се това трябва да става с учител-специалист и по специално разработена за целта методика.
3. Не виждаме връзка и приемственост между така предложения проект за национална програма и действащата програма за подготовка на децата в предучилищна група – учебният материал от програмата за предучилищна група изцяло е трансформиран в материал за трета възрастова група.
4. Изцяло в противоречие по отношение духа на целите са изискванията за формиране на умения за вербално коригиращо отношение към деца , които неправилно произнасят определени фонеми/ звукове в българския език/, за въвеждане на понятие за определени професии като професии, които се трудят за щастието на другите.
5. Съзнаваме, че проектът е в процес на доразвиване, но не открихме в него образователно направление „Изобразително изкуство”.
6. Затрудни ни липсата на съдържание и вероятно техническите размествания при копиране на документа, които водят до смислови неточности.
7. Считаме, че прекрасно дефинираните ключови компетенции не намират достатъчно добро отражение при подбора на образователния материал и бихме искали да видим един изцяло нов подход към структурирането на образователните направления по възрастови групи.
Спорен в общността остана въпроса за начални компютърни умения в предучилищна възраст – мненията са различни по отношение на тяхната необходимост и посока на изграждане.
В заключение:
Програмата предлага утежнен учебен материал за сметка на игровия и възпитателен елемент в отглеждането на децата. Много формални знания - малко изкуство, култура, общуване и игра. Програмата е писана за дете, невероятно умно за възрастта си, което никога не плаче, говори, разделяйки словото на морфеми, рисува като Микеланджело, смята като икономист и не на последно място - никога не спи, за да има време да изпълни това, което искаме от него.
Децата трябва да се обучават в обстановка, провокираща любов към ученето и базирана на играта като средство за научаване.Този вид образование набляга на радостта от откритието, творчеството и способността на детето да се удивлява от света около себе си. Това е новото образование, което премахва принудата и сухата теория от учебния процес, изполвайки в обучението най-силното оръжие - детското любопитство...
Споделяме разбирането, че основната мисия на детската учителка е да научи децата да общуват, преди да ги научи да броят.
Да общуват с връстниците си - което включва много умения:
--умение за поведение сред група от други деца с лидер, който не е техен родител--умение за преход от едно занимание към друго--способност да изчакват да дойде редът им и да изслушват другите деца--способност да следват прости указания--умение да общуват с другите добронамерено и толерантноДа общуват със себе си - да знаят как да изразят с думи чувствата си.
Ние искаме да водим групата си сред природата, да ги научим на взаимна търпимост и уважение, да им четем приказки, да играем обожаваните музикални игри, куклен театър, да ги научим на умение да ценят качествата на другия, да осъзнаят значимостта на всеки. Разбира се и основните познания за заобикалящия ни свят. Но само чрез Играта, неусетно и щадящо. За да запазим и разгаряме естествената човешка жажда за знания, а не да я унищожим в зародиш с академични уроци в детската градина.
В този си вид Програмата само ще задълбочи тенденцията към трупане у детето на формални знания, странни възгледи за живота, труден контакт с околните, трудност да организира собствени занимания, поради липса на стимулирано творчество.
Детската градина трябва да стане и остане Защитена територия на детето от всякакви вредни влияния на цивилизацията: прекалената химизация, телевизията, компютрите, включително и от академичния натиск за все по-усложняващо се обучение. .
Всичко това пишем с дълбоко уважение към труда, който е положен от създателите на Програмата, но и с ясното съзнание, че ние сме професионалистите, които са всеки ден край децата и знаем какво е полезно и какво вредно за тях, и че ние сме тези, в чиито ръце и умове е заложено изпълнението на прекрасните Цели на тази програма.
С настоящото писмо искаме недвусмислено да изразим своята позиция за промяна на предложения проект на Програма за предучилищно възпитание на децата в РБългария в посока изчистване на академичността за сметка на изкуствата, играта и възпитанието в добри обноски. Готови сме да оказваме активна конкретна помощ в преработката. Отправяме и покана към авторския колектив да се включи в обсъжданията на общността, за да можем съвместно, съчетавайки теория и практика, да постигнем една истинска качествена реформа в българското образование.
Не е възможно в детайли да изложим всички коментари, затова прилагаме адреси, на които можете да се запознаете с тях - http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/20434
http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/21180
http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/21113
http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/21144#97834
14.08.2008 г. С уважение и пожелание за успех:
общност „Предучилищна педагогика”,
Елина Русева,
Анна Ананиева,
Маринка Иванова,
Галина Ангелова,
Теодора Атанасова,
Валя Добрева,
-----------------------------------------------------------------------
Коментирайте, моля.
Браво, Ели!
Този път на мен ми звучи добре!
Мислите ли, че бихме могли да настояваме за най-много 2 ситуации на ден?! За да има достатъчно време за всички дейности, а не да имате чувството, че препускате в деня. Впрочем, това е ваш проблем: аз все още съм в Програма "Стъпка по стъпка" и в нея нещата с хорариума са по-различни..... Та, ако искате да направите и тази стъпка, би могло да се формулира искане за две ситуации на ден - една сутрин и една след обяд.....
В този вариант тонът е по-изчистен - по-недвусмислено се заявяват недостатъците на програмата.Харесва ми тази категоричност, защото ако я няма, излиза, че нещата може да си останат както са...
Точки 1 и 2 ми харесаха.За децата от други етноси наистина завишеният борй ситуации не гарантира, че ще научат български и ще наваксат за 1 година това, което семейството им не им е дало. Колеги, мислите ли, че е възможно при деца от други етноси, които не говорят добре български, това изоставане да се навакса по друг начин - например като има учител по български език, който по половин час на ден да се занимава с тези деца?
Съзнавам, че отклонявам разсъжденията ни в още една посока, но реалността е такава, в нашето училище в подготвителна група колежките ми начални учителки имаха нелеката задача да обучават деца, които изобщо не говореха български, обучаваха ги цяла една година, за да могат тези деца после в първи клас поне малко да са наваксали изоставането и да могат да разбират какво се изисква от тях.
Бравото е на всички! Всеки е открил нещо свое в писмото, нали? А последната идея с двете точки е на Ани.
Галя, това с двете ситуации е много добро, но нали знаеш, че то предполага изцяло трансформиране на учебната програма и нейната структура. Което означава ново разработване на нова програма. Ние сме изразили в писмото готовност да се включим в такова нещо - сега остава да видим дали ще има отзвук от другата страна за такова включване.
Ела, въпросът с децата, не владеещи български в детската градина /а за съжаление и в българското училище/ става все по-болезнен. За съжаление, на последната конференция в Ловеч, на която присъствах, имаше опит да се лансира идеята, че трябва да се разкриват нови специалности за учители с различен от българския етнос / разбирай турски и ромски/, които да бъдат специално обучавани с цел въвеждане на майчин език в детската градина. Тоест, имат опит за обратната идея - не да се подпомогне изучаването на българския чрез учител по български език, а да се улесни престоя на деца, невладеещи български в детската градина чрез общуване на майчин език. Което за мене е трагично. Мисля, че идеята ти е перфектна, като нищо не пречи този учител да владее езика на съответния етнос - въпросът е как ще е подготвен и какви ще са поставените към него изисквания за работа с децата. Въобще пак нагазваме в дълбоки води. Които биха могли и да се избистрят, ако учени и институции имат готовност и реална добра воля за сътрудничество с българските учители. Така че, засега бих казала - слагаме тези идеи в банката за идеи и изчакваме да видим каква ще бъде съдбата на писмото. Но можем да допишем един ред към абзаца, касаещ този проблем.
Идеята ми е почерпана от тукашния опит - тук абсолютно всички деца на емигранти минават през ESL - английски като втори език. Всяка година детето минава през тестове, за да се види точно колко владee английския. За овладяване на академичен английски (езикът, нужен да разбираш какво ти говори учителят ти в клас) са нужни средно околко 3 години.
Най-добрите и обаятелни учители, които познавам тук, са точно учителите по ESL. Те работят с деца, които отначалото не знаят и една дума английски, и трябва не само да ги обучат (без да знаят езика на детето - суахили, фарси, корейски и т.н.), но и да им помогнат да минат през нечовешкия стрес на адаптацията към новата среда.
Идеята да се назначават учители, говорещи турски или цигански, е безумие и държавно предателство.Никое дете няма да има стимул да научи български, ако може да мине по линията на по-малкото съпротивление и да говори с учителя си на майчин език. А аз доколкото знам в България все още официален език е българският.
Под този текст се подписвам и аз.
Шели, не се стряскайте, че подписалите писмото са малко. Причината е в това, че много от детските учители не знаят ( говоря за София), че тече такова предварително обсъждане. Аз научих от вас. Благодаря ви!
Успех!
Уважаеми учители,
Прочетох новата програма от любопитство. Детските и началните учители винаги са успявали да ме смаят с въображение и изобретателност - истински магьосници в света на малките деца. Бях любопитна как днес изглеждат "новите" програми за малките деца и честно казано съм доста стресната. Мисля, че най-доброто, което могат да си пожелаят научните светила е да оставят детските учители да редактират текста и да го направят четивен, интересен и вълнуващ. Друг е въпросът, че националната програма следва да бъде само рамкова, тъй по право учителят е този, който я прави своята програма, за своите деца. По тази причина вероятно програмата ще бъде допълвана и преобразявана и различна в различните години, защото ще посреща потребностите на различаващи се деца. На мен м допада повече подход, при който се определят уменията, които децата трябва да придобият в рамките на детската градина, а как това да стане - това е право на учителя и на никой друг.
Пожелавам ви успех в решителността да отстоявате правото си на участие в професионално обсъждане на "новата", отново академична програма.
Писмото, Шели, може би е добре да се отнесе и на твърдо копие в нечие деловодство, за да си имаме номерче.
По него да следим какво се случва с това общо творение, длъжни сме.
И така,започвам да разсъждавам на "глас".
Лято е! Не му е сега времето за коментар на програма с претенции за общонационална такава. Малко детски учители ще могат да се включат и да изкажат мнението си.
Пренаситихме се от програми, коя от коя по-компетентна, коя от коя по- загрижена за децата. Колкото по - неразбираема, толкова по-"умна", а вмъкне ли се "европейска", рейтингът и е в кърпа вързан. Вмъкне ли се и компютър, иновацията и интерактивното обучение - направо е бетонирана от всякъде.
В тази програма детето се разглежда като бъдещ възрастен. Детето е дете докато не порасте и не стане голям човек. Бих обърнала внимание на програма, чието мото е: "Запази детето в себе си". Моето верую в работата ми с децата е:
"Човек обича детството си така, както обича дома и Родината си! Подобна мисъл като че ли е изказана от Сент Екзюпери или може би от някой друг, но е вярна, защото детството е един прекрасен свят от чудеса и странности, а приказното и вълшебното са главните обитатели на този свят. Ако ние решим и спрем да му вярваме, все едно да се простим безвъзвратно с детството си, с мечтите, поезията и полета на въображението. "Учените глави" биха ни упрекнали - кажете истината и не смесвайте логиката с фантазиите...И все пак...Нека да се постараем да запазим атмосферата на тайнствено съучастничество и да се постараем да превърнем детството на нашите деца в неповторим спомен и незабравимо преживяване."
В тази програма целта като да е по-бързо да се прогони детството, децата бързо да станат ученици, след това работници. На тази държава деца не и трябват. Децата имат необходимост от грижи, а пълнолетните се грижат сами за себе си. Колкото по-бързо порастат, толкова по-добре.
Преди няколко години присъствах на представянето /нарочно не използвам думата "презентация"/ на една от поредните "нови" програми. Имах лична причина да отида. Ръководител на колектива беше една моя научна ръководителка в чиято по-предишна програма бях видяла нещо мое. Дори не беше се постарала да промени почерка ми. Е, тогава си казах: Вече ще си отварям устата само срещу заплащане! Така си говоря. След като все още работя това,което работя, отварям си я и без заплащане. Връщам се на представянето на предишната "нова " програма. Не беше лоша, в интерес на истината. Научната ми ръководителка си я бива, капацитет е в сферата на предучилищното образование. Една директорка на детска градина, част от екипа каза следното: Колеги, ако вземем онази, старата програма, синичката, единствена за времето си и се поровим в нея ще срещнем тема "Пате", ако отворим друга програма отново ще срещнем тема "Пате". До тук нищо ново! Нов е начинът по който ще запознаете децата с патето - живо, нарисувано или на компютър. Аз бих предпочела да им покажа живо пате, но такова няма в методичния кабинет.
Тази пролет при нас дойде представител на не си спомням кое издателство да ни представя "нова"програма. Става дума за една друга "нова" програма,която не е тази "нова", която в момента се дискутира. Програма като програма, малко по-лъскава и по-скъпа. Интересното беше, че като разгледахме книжките /тетрадките/ в тях видях направо преснимани страници от едни книжки по математика, които са ни познати от няколко години. Направо "вмъкнати" и следователно "замацани".
Хайде сега още една "нова"програма!
До сега действащи програми:старата отдавна не действа/някои колеги все още си я пазят/,на Русинова,"Ръка за ръка"/при нея интересното е,че книгата за учителя излезе много след книжките за децата/,"Просвета"/от ктижките по математика от всяка страница изскачаха едни сладки жабчета/,"Моливко"/за нея мога да кажа,че беше любов от пръв поглед/,"Изкуства"/тази програма тактично не ми се коментира/.Работила съм по всичките.
В подготвителна група до сега не е действала една програма,както срещнах някъде наскоро,а няколко.Различни програми,различна подготовка.Да си му мислят началните учители.Понякога се питам не трябва ли изходното ниво от подготвителна група да придружи детето до началния му учител,включително и по коя програма е било подготвяно?
Да се върнем отново на последната нова програма!
Съвсем новата програма не предлага кой знае какви нови неща,освен вмъкване на думата "европейско",което и придава европейско звучене,а щом звучи по европейски,качеството е гарантирано.Сещам се в момента за един коментар на един колега на изпит по политическа икономия.Въпрос:Каква е разликата между капитализма и социализма?Отговор:Социализъм е капитализъм плюс красиви думички.
По едно време премахнаха от държавните изпити идеологическите дисциплини/аз също съм се питала за какво му е на един детски учител да учи такива нямащи нищо общо с представата ми за "бъдещата"ми,отдавна настояща работа дисциплини/,а се оказа с днешна дата,че си е струвало.Стачки имаше само в капитализма.От къде щяхме да знаем какво правим есента,ако не бяхме го "учили?Само дето на точно тази лекция повечето от нас или са отсъствали,или не са я слушали внимателно./За отсъствие при Чачо Михайлов не можеше да се говори,така че сигурно сме били сънени-това изречение е намигане към колегите от Благоевградско време!/Използвам случая да благодаря на Стачката затова,че ми даде възможност да се видя с колеги,с някои от които не се бяхме виждали много,много години.Стачката!Като се сетя за миналата есен и ми става тъжно.Заспахме в момента в който се събудихме!Като"спря"стачката се оказа,че сме там,където се събудихме,дори крачка назад!Като не върви играта се сменя треньора и се продължава напред.
И отново се връщам към последната "нова"програма.Обещавам повече да не се отплесвам!
И така,на нашето внимание е една нова програма,която в момента се дискутира в Предучилищна педагогика.До тук добре,стига да не е проформа.Колегите,които се включват в дискусията/и не само колеги/подхранват надеждата ми,че не всичко е загубено.Обобщенията им в Проекто-писмото са с пъти повече загриженост за Предучилищната педагогика,отколкото самата програма.Извинете ме,но липсата на съдържание,високопарния стил/който не е дори академичен/е малко.....,хорариума е меко казано "измислен"или "недомислен","Изкуство"не срещнах/вярно,че има цяла една такава програма,но се надявам да не разчитат на нея,както много колеги ,които познавам/.Като да четях нахвърлени бележки на които предстои да бъдат доразработени.
Извинете ме,но така го видях.
Единственото "ново",което не е "ново"за практиката,но е "ново",като "официално"записано е:приемане на различните,емоционално отношение и поведение,компютър.
Запознаване децата с българските и европейски ценности не е ново.И в предишни програми ще срещнете темата :"Раси и националности на планетата Земя".Дори в онази,старата:"Първи юни-международен ден на детето".Мотивация за учене не се създава с претрупана с излишна информация програма.Не може в една чанта да сложиш повече,от колкото може да побере.Така е и с детската глава-не може да се "влее"повече,от колкото може да побере с разбиране,иначе се получава хаос.За това и харесвам Айнщайн:Не е важна самата информация,като информация,а да знаеш къде можеш да я намериш.
Компютър в детската градина.
Попитах двама компютърни специалисти-единият малко повече,другият малко по малко.И двамата са ми близки и благоволиха да отговорят на въпроса ми:Как виждат нещото наречено "компютър"в детската градина?Отговор на по-малко специалиста:Добре би било децата да знаят:Това е компютър,клавиатура,монитор,мишка.С компютъра може да се прави това и това.Компютърът може да "пее",да "дава"филми.Не бива да се онагледяват неща,които можем да им покажем на живо,защото ще свикнат само да приемат образ,а от тук детето става пасивно,зрител като на кино.Каквото ти се пусне,това гледаш.Те не могат като възрастните да правят нещо с компютъра,а по скоро само гледат/не става дума за игри на компютъра,електронни игри под път и над път.С компютъра се контактува писмено и четейки.Децата не могат нито едното,нито другото.Ако едно дете от малко свикне да "използва" компютъра,свиква да получава всичко на готово.Първо да се научи да държи книжката,да разбере за какво може да му служи,чак след това да се научи на по-лесното-щрак копчето и готово.
Мнението на човек,който е на "ти"с компютрите:Глупости!Децата го приемат за поредната играчка и че основно става за игра,а компютърът не е играчка,запомни го от мен!Утре по офисите ще си играят,вместо да работят.На компютър се работи!!!
Какво да се прави в детската градина?
Децата да се научат да общуват с връстници,с други деца и с възрастните.
Възпитаване в толерантност/търпимостта май не е за предпочитане/;
Да се научат да откривателстват.
Да експериментират/спомнете си за опитите на Жан Пиаже/.
Да се научат да творят/от години се интересувам от детското творчество,папката е пълна/.
Първо да видят,след това да научат,след това да използват наученото.
В детската градина на децата да им се предоставят повече възможности да играят и докато играят много неща да узнаят.Нямам предвид самостоятелните игри на децата,макар,че и там нещо куца,а играейки да "учат".Детската градина е място за пеене,танцуване,рисуване,моделиране,апликиране,театрализиране/един кош с воали и други подходящи атрибути върши работа-за начало и всичко това да "влезе"в другите методики.
Имам представа,както и вие, как е в някои други държави,не само европейски,дори си мисля,че и те има на какво да се поучат от нашата практика/оправдано самочувствие,Предучилищното образование в България не е от вчера.Човек се учи дори от грешките си,нали,важното е да може да отсее сеното от плявата и да продължи напред.
И вие,и аз се учим през целият ни живот.Дори в момента продължавам/е да го правим/особено аз/.Ето,вчера половината от обърканите ми мисли "излетяха"във "виртуалното" пространство.Малко невнимание и....хайде отново.Сега ще пусна даскалския тон:Ето какво става като не се внимава!
Спомняте ли си:Който се учи,той ще сполучи!?!?И това не е от днес,само дето е важно какво ще учиш,защото от това зависи колко ще сполучиш.Познавам колеги,които могат да рисуват/не са учители по рисуване,могат/учат и децата да го правят,танцуват-учат и децата,пеят,артистични са и всичко това го включват в своята работа,правят празници,спектакли извън така наречените"преки задължения".Правят го заради децата!А дали финансово са обезпечени за това,което правят?Е?!?Стане ли дума за такива "дребни житейски неща" и следват упреци:Вие само за пари мислите!Правете го за децата!Добре,аз съм съгласна да го правя за децата и го правя.Хайде и вие,които правите програми го направете за същите тези деца,които осмислят живота ни,защото погледнеш ли дете,поглеждаш в бъдещето.Щом ще е общонационална програма,нека този път бъде безплатна за вас.Откажете се от възнагражденията си и заедно,с общи усилия сътворим нещо наистина добро,в което да има доброто старо,да бъде в крак с времето и от която програма да струи истинска любов към децата,загриженост за тяхното бъдеще,програма,която да им подсигури максимум комфорт при престоя в детското заведение.И всичко това с днешен прочит!
Да се включат в екипа педиатри,детски психолози,педагози,специалисти по отделните методики,детски учители./След като програмата говори за интеграция на деца със специални потребности,ако правилно съм разбрала,да се включат и ресурсни учители/.Ако някого съм пропуснала ме извинете.,нямам "чернова"/.Програмата да бъде изпратена до всички детски градини намиращи се на територията на Република България.И след обратна връзка,обобщаване и пристъпване към издаване.Припомням,става дума за програма,която да подарим на българските деца.Само в такава бих се включила.
И все си мисля,докато пишех,да не излезе-програмата е написана,"общонационално"обсъдена,на същото ниво приета и на есен да се събудим с нова програма!
Аз не се притеснявам по каква програма ще работя,защото обикновено работя по "моята".Спазвам добрите традиции/доброто старо/,доброто ново,от Валдорфската ползвам ритъма,от нея лъха спокойствие,не напрежение,другата половина от тази педагогика не ми идва от вътре,следователно не я ползвам/,по ме вълнува педагогиката на Селестен Френе,използвам автодидактични игри,всички видове изкуства ,не деля методиките на важни и маловажни,е малко се натоварвам,но резултатът си заслужава.Ръководя се от принципа:Готви се три дни,"предай"го на децата за двадесет минути.Книжките ги ползвам за самостоятелна работа,не ги поставям на първо място.Старая се да провокирам интерес,така,че честичко се провокираме...
Време е за финални думи!
Дълго мислих,умувах да споделя ли с вас обърканите си мисли след прочитането на новата програма за предучилищно възпитание!Реших да го направя заради децата с които работя,заради моето малко момиче,заради моята учителка в детската градина,която не съм забравила,заради първата ми колежка,която често казваше:Ние не работим с/на/ бюро,което в 17 часа заключваш и си отиваш в къщи.Работим с деца,а те не бива да бъдат "заключвани".Направих го заради всичките мои колеги,които все още намират смисъл да работят като детски учители,с които издържахме на "хаоса" в предучилищната педагогика/Житието-битието в държавата ни неминуемо рикошира във всички сфери на обществения живот/.
Направих го и заради Иван,умника от втора група,който на тази сериозна възраст заявява:Мразя занятията!От много години занятия няма,има ситуации.Как ви звучи:Мразя ситуациите?Иван обаче знае,че има занятия!?!?Все още ли се използва старата терминология?Не бива!
Направих го и заради майка ми,която все ми казва:Няма да промениш света!Прави каквото правят хората!....Да,но не мога поне да се опитвам.
Уррааааааа, Ели,
Успях да се вместя в редактирането в последния половин час преди дванадесет!
Още веднъж благодаря за усилията ни да ни запалиш в тези жеги да се пържим бавно край огъня на компютъра!
(Да беше дала поне по една студена бира, а?!) :-))))))))
Дано да съм била полезна!!!!!
Пиша и защото закачката ти "Имам нужда от тренинг за самочувствие" пробуди "заспали чувства" и....веднага се роди идеята за среща на живо с предучилищниците: активните, тези, за които няма значение дали е денем или нощем, дали е делничен или празничен деня.....
Бихме могли да се срещнем в Сф, разбира се, ако вие, софиянци, отворите не само сърцето, но и детските си градини през една събота или неделя и .....
Но това - ако се приеме идеята!
Обичам ви, вас, които гледате детето пред вас с влюбени очи. Не онова, идеалното, за което се пишат "новите" програми, а онова, реалното, което ни къса нервите; кара ни да изстиваме от страх какво е направило и как е успяло; онова с обелените колена и непокорните очи; онова, което веднъж ми каза: "Мен нито добрите думи ме правят добър, нито лошите - лош. Аз съм си аз!"
И ние - като него!!!!!!!
Сега започвам с тежката артилерия. Ще оцветя в червено всички коментари, които ще копирам в един файл и ще прикача към писмото /нали такава беше идеята/, така че утре сутринта ако някой си види коментара оцветен, а пък не желае да го прикачам към писмото, спешно да ми се обади на личните. Сутринта ще сложа и готовото писмо в отделен пост и ще изчакам до обяд, ако има още нещо да казвате и после... Това за писмото на твърд носител и входящ номер - май става само за в МОН, казвайте какво ще правим /срока за коментари по проекта е до 15 август/.
Галя, .... ! Дали искаме среща...бира в жегата....отговорът е ясен, май! Не знам точно какво си намислила, но може и да може да отворим да отворим някоя детска градина в събота и неделя, а със сигурност може да измислим и други работи. И няма какво да ми говориш за пържене пред компютъра и подкокоросване, защото бих казала - имам си достоен учител . Сериозно, пиши ми малко по-подробно /на и-мейла/ и ще го пуснем като предложение тук, като обсъдим възможните варианти.
Е, хайде, да се захващам....
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи