Здравейте Колеги, ето и малко повече информация за престоящата Първа
Национална среща, която ще се проведе в Ловеч на 17, 18 и 19 април 2008г.
Основната ни идея е: работа по изпълнението на Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.); съхраняване и обогатяване на традицията, както и популяризиране на добрия педагогически опит и творчески потенциал на детския учител, с цел осигуряване възможност за достъп и равен шанс за училищно обучение на децата от предучилищна възраст.
Планираната дейност е насочена към непрестанно повишаване на професионалната компетентност на предучилищните педагози в съответствие с потребностите, произтичащи от динамиката на науката, общественото развитие, промяната в нагласите и мотивацията за учене през целия живот.
Каним Ви най-учтиво да участвате в Първата национална среща по предучилищно възпитание: “Водим бъдещето за ръка”, която да отговори на съвременните предизвикателства пред българското предучилищно възпитание на 17, 18 и 19 април 2008г.
Форми на участие : с доклад, с научно съобщение, с постер, слушател.
Условия за участие:
· Обем на доклада или научното съобщение до 5 стр.;
· Текстът да бъде представен на хартиен и магнитен носител;
· Право на участие - с един материал.
Предлагаме Ви следните ТЕМАТИЧНИ НАПРАВЛЕНИЯ:
· Държавна политика и образователни стратегии в системата на предучилищното възпитание;
· Квалификация на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи;
· Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст;
· Учебните помагала – мнения от апробацията им в педагогическата практика;
· Детска градина и социална среда;
· Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство;
· Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание;
· Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина;
· Нови технологии и управление на проекти;
· Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическата практика;
· Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище;
· Изграждане на позитивна подкрепяща среда – гарантиране на свободата, равнопоставеността, равния шанс и достъп до образование;
· Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовката на децата за училище
В зависимост от тематиката на заявените материали ще бъдат оформени работните секции на националната среща.
Изискванията към техническото оформяне на докладите са следните:Обем на доклада: до 5 страници, без номерация на страниците. Текстът да бъде подготвен на MS Word 97 или следваща версия.Шрифт и шрифтов размер на основния текст: Times New Roman 12, normal.Заглавие: Times New Roman 16, normal, ГЛАВНИ; под него се изписват имената на авторите и организацията, която представляват - Times New Roman 12, italic.Резюмета: до 100 думи. Подзаглавия: Times New Roman 16, normal.Вътрешни заглавия: Times New Roman 16, italic.Подчертавания в текста: ITALIC (не bold).Литература: литературните източници се цитират в текста със съответния номер в квадратни скоби [ ] и се изброяват в края по азбучен ред - първо заглавията на кирилица, след това тези на латиница.
Срокове : Заявки за участие 31 януари 2008г.
Пълните текстове на научните съобщения – 25 февруари 2008 г
Докладите ще бъдат издадени в сборник и раздадени по време на Националната среща
Такса за правоучастие в срещата и за получаване на сборника няма да се събира.
Приемат се спонсорства за предоставяне на рекламни материали на участниците.
Заявка за щандове, рекламни табла, изложби на издателствата, желаещи да представят свои издания - до 25 февруари 2008 г.
Щанд- 80 лв. за участие през двата дни.
Постерно рекламно табло – 20 лв. за двата дни.
Всички, изпратили заявка за участие, ще получат Покана с Програма и дневен ред на срещата и условията за настаняване в хотели на гр. Ловеч
Адреси за изпращане на заявките:
e – mail: ivanovayanka@abv.bg
пощенски: 5500 .Ловеч, ул.” Търговска” №43, Областен съвет, ет.10 РИО Ловеч
С поздрав: ЯНКА ИВАНОВА
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
Благодаря Ви за активното участие в първата национална среща по предучилищно възпитание и подготовка „Водим бъдещето за ръка”! След приключване на работата всички секции направиха своите изводи и предложения, които предоставям на Вашето внимание. Имайте предвид, че това са Вашите предложения, така както Вие сте ги формулирали в секциите. Тези предложения не бяха приети в заключителната част на срещата.
Секция № 1 “Детска градина и социална среда”
Изводи:
1. Представени бяха различни модели на взаимодействие “детска градина – семейство”, ориентиране към ангажиране на родителите и провокиране на тяхната отзивчивост към възпитателно-образователния процес в детската градина. Споделените практики налагат извода, че моделът на сътрудничество между родители и учители се определя от социалната среда и социалния статус на родителите и децата. 2. Тревожни и обезпокояващи са данните от психологически и социологически проучвания, които показват снижаване на възрастта на агресивните прояви. Все по-често и децата от предучилищна възраст прибягват към разрешаване на възникнал по между им конфликт чрез насилие. Превенция на проявите на агресия у децата от посочения възрастов период може да се постигне чрез прилагане на интерактивни техники. 3. Увеличаването на издръжката на едно дете с оглед въвеждането на делегираните бюджети и недопускане претоварване на възрастовите групи. 4. Зачестилите случаи на говорни затруднения при децата от предучилищна възраст налагат разкриване на щатна бройка логопед в детска градина. Споделена практика в град Павликени – в две детски градини имат по един логопед. Секция № 2 “Държавна политика и образователни стратегии в системата на предучилищното възпитание. Нови технологии и управление на проекти” При обсъждане на проблематиката в секцията бяха изведени следните значими акценти: 1. Осъществяване на творчески подходи при реализиране на управленските функции на директора на детското заведение в три основни направления: здравословен начин на живот, сигурност в живота на децата и готовност за училище; 2. Извеждане на гражданското образование като значим приоритет в предучилищното възпитание и реализирането му в контекста на националните традиции и общочовешки ценности при приоритетна роля на сътрудничеството между образователните институции и семейството; 3. Очертаване на актуални проблеми при разработването и реализирането на проекти, свързани с предучилищното образование като част от кариерното развитие на предучилищните педагози и възможности за съизмеримост и повишаване качеството на всички равнища; 4. Задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас би се реализирала по-ефективно, ако в регламентиращите я законови и подзаконови нормативни актове има съответна приемственост и последователност; 5. Предоставяне на повече възможности за участие на предучилищните педагози в образователни проекти по програмите на структурните фондове на МОН; 6. Изграждане на динамична професионална мрежа, ръководена от Център за кариерно развитие за ефективна квалификация за разработване на проекти; 7. Извеждане на значими проблеми, свързани с предучилищната подготовка преди постъпване в първи клас – необходимост от промени в нормативната осигуреност и запазване на съществуващите възрастови параметри; 8. Обсъждане на възможностите за промяна в политиките на всички институциите, ангажирани с възпитателните и образователните проблеми на ранното детство, както и възможна промяна на възрастовите параметри – начална възраст за постъпване в детска градина – 2г. Участниците обсъдиха и направиха следните препоръки: 1. В ЗНП, ППЗНП, Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (или в новия Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка) подготовката на децата за училище една година преди постъпване в първи клас да бъде регламентирана като образователна степен, а удостоверението за завършена подготвителна група да бъде документ за прием в първи клас. 2. От ЗНП и от съответните подзаконови нормативни актове да отпаднат думите “подготвителен клас”, тъй като класът е организационна форма на училищното обучение. 3. МОН да одобри единна стандартизирана методика с критерии и показатели за диагностициране динамиката в развитието на детето и готовността му за постъпване в първи клас. 4. МОН да одобри изискващата се по чл.20, ал.2 от ЗНП специализирана методика за усвояване на български език, за обучението на децата от подготвителните групи, които не владеят добре български език. 5. Да отпадне регламентираната в ЗНП и ППЗНП възможност в първи клас да постъпват деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволява това. Преценката да се извършва по стандартизирана методика за училищна готовност от компетентен орган. 6. В ЗНП да се предвидят финансови санкции – глоби, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас. 7. В Закона за семейни помощи за деца и Правилника за приложение на ЗСПД също да се предвидят санкции – спиране на месечните добавки за деца, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас – аналогично на санкциите за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в училище за времето на задължителното училищно обучение. 8. В ЗСПД и ППЗСПД да се предвидят целеви помощи за семействата (съобразно на определен доход на член от семейството), чиито деца са записани и посещават редовно подготвителна целодневна група в ДГ една година преди постъпване в първи клас. Помощите да се отпускат като социална инвестиция – чрез заплащане на месечната такса за посещение на целодневна подготвителна група. Секция № 3 “Изграждане на позитивна подкрепяща среда- гарантиране на свободата, равнопоставеността, равния шанс и достъп до образование” Изводи: 1. В предучилищните образователни институции е създадена по-добра организация на външната педагогическа среда, в сравнение с вътрешната. 2. Мултиплициран е добър педагогически опит в план: интегрирано образование и образование в мултиетническа среда. 3. Създаден квалификационен модел за обучение на помощник-възпитатели, съобразно изискванията на НАПОО. 4. Десиминиран опит по образователни проекти на МОН. Секция № 4 “Квалификации на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи” Изводи: 1. Системата за квалификация на педагогическите кадри все още не е развита в пълна степен. Необходима е цялостна система със съответните стандартни подборни критерии и изисквания, опции за квалификационна и кариерно ориентирано развитие, прецизни инструменти и процедури, т.е системно осигуряващо учене през целия трудов живот. 2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
2. Тревожни и обезпокояващи са данните от психологически и социологически проучвания, които показват снижаване на възрастта на агресивните прояви. Все по-често и децата от предучилищна възраст прибягват към разрешаване на възникнал по между им конфликт чрез насилие. Превенция на проявите на агресия у децата от посочения възрастов период може да се постигне чрез прилагане на интерактивни техники. 3. Увеличаването на издръжката на едно дете с оглед въвеждането на делегираните бюджети и недопускане претоварване на възрастовите групи. 4. Зачестилите случаи на говорни затруднения при децата от предучилищна възраст налагат разкриване на щатна бройка логопед в детска градина. Споделена практика в град Павликени – в две детски градини имат по един логопед. Секция № 2 “Държавна политика и образователни стратегии в системата на предучилищното възпитание. Нови технологии и управление на проекти” При обсъждане на проблематиката в секцията бяха изведени следните значими акценти: 1. Осъществяване на творчески подходи при реализиране на управленските функции на директора на детското заведение в три основни направления: здравословен начин на живот, сигурност в живота на децата и готовност за училище; 2. Извеждане на гражданското образование като значим приоритет в предучилищното възпитание и реализирането му в контекста на националните традиции и общочовешки ценности при приоритетна роля на сътрудничеството между образователните институции и семейството; 3. Очертаване на актуални проблеми при разработването и реализирането на проекти, свързани с предучилищното образование като част от кариерното развитие на предучилищните педагози и възможности за съизмеримост и повишаване качеството на всички равнища; 4. Задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас би се реализирала по-ефективно, ако в регламентиращите я законови и подзаконови нормативни актове има съответна приемственост и последователност; 5. Предоставяне на повече възможности за участие на предучилищните педагози в образователни проекти по програмите на структурните фондове на МОН; 6. Изграждане на динамична професионална мрежа, ръководена от Център за кариерно развитие за ефективна квалификация за разработване на проекти; 7. Извеждане на значими проблеми, свързани с предучилищната подготовка преди постъпване в първи клас – необходимост от промени в нормативната осигуреност и запазване на съществуващите възрастови параметри; 8. Обсъждане на възможностите за промяна в политиките на всички институциите, ангажирани с възпитателните и образователните проблеми на ранното детство, както и възможна промяна на възрастовите параметри – начална възраст за постъпване в детска градина – 2г. Участниците обсъдиха и направиха следните препоръки: 1. В ЗНП, ППЗНП, Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (или в новия Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка) подготовката на децата за училище една година преди постъпване в първи клас да бъде регламентирана като образователна степен, а удостоверението за завършена подготвителна група да бъде документ за прием в първи клас. 2. От ЗНП и от съответните подзаконови нормативни актове да отпаднат думите “подготвителен клас”, тъй като класът е организационна форма на училищното обучение. 3. МОН да одобри единна стандартизирана методика с критерии и показатели за диагностициране динамиката в развитието на детето и готовността му за постъпване в първи клас. 4. МОН да одобри изискващата се по чл.20, ал.2 от ЗНП специализирана методика за усвояване на български език, за обучението на децата от подготвителните групи, които не владеят добре български език. 5. Да отпадне регламентираната в ЗНП и ППЗНП възможност в първи клас да постъпват деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволява това. Преценката да се извършва по стандартизирана методика за училищна готовност от компетентен орган. 6. В ЗНП да се предвидят финансови санкции – глоби, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас. 7. В Закона за семейни помощи за деца и Правилника за приложение на ЗСПД също да се предвидят санкции – спиране на месечните добавки за деца, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас – аналогично на санкциите за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в училище за времето на задължителното училищно обучение. 8. В ЗСПД и ППЗСПД да се предвидят целеви помощи за семействата (съобразно на определен доход на член от семейството), чиито деца са записани и посещават редовно подготвителна целодневна група в ДГ една година преди постъпване в първи клас. Помощите да се отпускат като социална инвестиция – чрез заплащане на месечната такса за посещение на целодневна подготвителна група. Секция № 3 “Изграждане на позитивна подкрепяща среда- гарантиране на свободата, равнопоставеността, равния шанс и достъп до образование” Изводи: 1. В предучилищните образователни институции е създадена по-добра организация на външната педагогическа среда, в сравнение с вътрешната. 2. Мултиплициран е добър педагогически опит в план: интегрирано образование и образование в мултиетническа среда. 3. Създаден квалификационен модел за обучение на помощник-възпитатели, съобразно изискванията на НАПОО. 4. Десиминиран опит по образователни проекти на МОН. Секция № 4 “Квалификации на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи” Изводи: 1. Системата за квалификация на педагогическите кадри все още не е развита в пълна степен. Необходима е цялостна система със съответните стандартни подборни критерии и изисквания, опции за квалификационна и кариерно ориентирано развитие, прецизни инструменти и процедури, т.е системно осигуряващо учене през целия трудов живот. 2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
3. Увеличаването на издръжката на едно дете с оглед въвеждането на делегираните бюджети и недопускане претоварване на възрастовите групи. 4. Зачестилите случаи на говорни затруднения при децата от предучилищна възраст налагат разкриване на щатна бройка логопед в детска градина. Споделена практика в град Павликени – в две детски градини имат по един логопед. Секция № 2 “Държавна политика и образователни стратегии в системата на предучилищното възпитание. Нови технологии и управление на проекти” При обсъждане на проблематиката в секцията бяха изведени следните значими акценти: 1. Осъществяване на творчески подходи при реализиране на управленските функции на директора на детското заведение в три основни направления: здравословен начин на живот, сигурност в живота на децата и готовност за училище; 2. Извеждане на гражданското образование като значим приоритет в предучилищното възпитание и реализирането му в контекста на националните традиции и общочовешки ценности при приоритетна роля на сътрудничеството между образователните институции и семейството; 3. Очертаване на актуални проблеми при разработването и реализирането на проекти, свързани с предучилищното образование като част от кариерното развитие на предучилищните педагози и възможности за съизмеримост и повишаване качеството на всички равнища; 4. Задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас би се реализирала по-ефективно, ако в регламентиращите я законови и подзаконови нормативни актове има съответна приемственост и последователност; 5. Предоставяне на повече възможности за участие на предучилищните педагози в образователни проекти по програмите на структурните фондове на МОН; 6. Изграждане на динамична професионална мрежа, ръководена от Център за кариерно развитие за ефективна квалификация за разработване на проекти; 7. Извеждане на значими проблеми, свързани с предучилищната подготовка преди постъпване в първи клас – необходимост от промени в нормативната осигуреност и запазване на съществуващите възрастови параметри; 8. Обсъждане на възможностите за промяна в политиките на всички институциите, ангажирани с възпитателните и образователните проблеми на ранното детство, както и възможна промяна на възрастовите параметри – начална възраст за постъпване в детска градина – 2г. Участниците обсъдиха и направиха следните препоръки: 1. В ЗНП, ППЗНП, Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (или в новия Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка) подготовката на децата за училище една година преди постъпване в първи клас да бъде регламентирана като образователна степен, а удостоверението за завършена подготвителна група да бъде документ за прием в първи клас. 2. От ЗНП и от съответните подзаконови нормативни актове да отпаднат думите “подготвителен клас”, тъй като класът е организационна форма на училищното обучение. 3. МОН да одобри единна стандартизирана методика с критерии и показатели за диагностициране динамиката в развитието на детето и готовността му за постъпване в първи клас. 4. МОН да одобри изискващата се по чл.20, ал.2 от ЗНП специализирана методика за усвояване на български език, за обучението на децата от подготвителните групи, които не владеят добре български език. 5. Да отпадне регламентираната в ЗНП и ППЗНП възможност в първи клас да постъпват деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволява това. Преценката да се извършва по стандартизирана методика за училищна готовност от компетентен орган. 6. В ЗНП да се предвидят финансови санкции – глоби, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас. 7. В Закона за семейни помощи за деца и Правилника за приложение на ЗСПД също да се предвидят санкции – спиране на месечните добавки за деца, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас – аналогично на санкциите за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в училище за времето на задължителното училищно обучение. 8. В ЗСПД и ППЗСПД да се предвидят целеви помощи за семействата (съобразно на определен доход на член от семейството), чиито деца са записани и посещават редовно подготвителна целодневна група в ДГ една година преди постъпване в първи клас. Помощите да се отпускат като социална инвестиция – чрез заплащане на месечната такса за посещение на целодневна подготвителна група. Секция № 3 “Изграждане на позитивна подкрепяща среда- гарантиране на свободата, равнопоставеността, равния шанс и достъп до образование” Изводи: 1. В предучилищните образователни институции е създадена по-добра организация на външната педагогическа среда, в сравнение с вътрешната. 2. Мултиплициран е добър педагогически опит в план: интегрирано образование и образование в мултиетническа среда. 3. Създаден квалификационен модел за обучение на помощник-възпитатели, съобразно изискванията на НАПОО. 4. Десиминиран опит по образователни проекти на МОН. Секция № 4 “Квалификации на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи” Изводи: 1. Системата за квалификация на педагогическите кадри все още не е развита в пълна степен. Необходима е цялостна система със съответните стандартни подборни критерии и изисквания, опции за квалификационна и кариерно ориентирано развитие, прецизни инструменти и процедури, т.е системно осигуряващо учене през целия трудов живот. 2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
4. Зачестилите случаи на говорни затруднения при децата от предучилищна възраст налагат разкриване на щатна бройка логопед в детска градина. Споделена практика в град Павликени – в две детски градини имат по един логопед. Секция № 2 “Държавна политика и образователни стратегии в системата на предучилищното възпитание. Нови технологии и управление на проекти” При обсъждане на проблематиката в секцията бяха изведени следните значими акценти: 1. Осъществяване на творчески подходи при реализиране на управленските функции на директора на детското заведение в три основни направления: здравословен начин на живот, сигурност в живота на децата и готовност за училище; 2. Извеждане на гражданското образование като значим приоритет в предучилищното възпитание и реализирането му в контекста на националните традиции и общочовешки ценности при приоритетна роля на сътрудничеството между образователните институции и семейството; 3. Очертаване на актуални проблеми при разработването и реализирането на проекти, свързани с предучилищното образование като част от кариерното развитие на предучилищните педагози и възможности за съизмеримост и повишаване качеството на всички равнища; 4. Задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас би се реализирала по-ефективно, ако в регламентиращите я законови и подзаконови нормативни актове има съответна приемственост и последователност; 5. Предоставяне на повече възможности за участие на предучилищните педагози в образователни проекти по програмите на структурните фондове на МОН; 6. Изграждане на динамична професионална мрежа, ръководена от Център за кариерно развитие за ефективна квалификация за разработване на проекти; 7. Извеждане на значими проблеми, свързани с предучилищната подготовка преди постъпване в първи клас – необходимост от промени в нормативната осигуреност и запазване на съществуващите възрастови параметри; 8. Обсъждане на възможностите за промяна в политиките на всички институциите, ангажирани с възпитателните и образователните проблеми на ранното детство, както и възможна промяна на възрастовите параметри – начална възраст за постъпване в детска градина – 2г. Участниците обсъдиха и направиха следните препоръки: 1. В ЗНП, ППЗНП, Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (или в новия Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка) подготовката на децата за училище една година преди постъпване в първи клас да бъде регламентирана като образователна степен, а удостоверението за завършена подготвителна група да бъде документ за прием в първи клас. 2. От ЗНП и от съответните подзаконови нормативни актове да отпаднат думите “подготвителен клас”, тъй като класът е организационна форма на училищното обучение. 3. МОН да одобри единна стандартизирана методика с критерии и показатели за диагностициране динамиката в развитието на детето и готовността му за постъпване в първи клас. 4. МОН да одобри изискващата се по чл.20, ал.2 от ЗНП специализирана методика за усвояване на български език, за обучението на децата от подготвителните групи, които не владеят добре български език. 5. Да отпадне регламентираната в ЗНП и ППЗНП възможност в първи клас да постъпват деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволява това. Преценката да се извършва по стандартизирана методика за училищна готовност от компетентен орган. 6. В ЗНП да се предвидят финансови санкции – глоби, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас. 7. В Закона за семейни помощи за деца и Правилника за приложение на ЗСПД също да се предвидят санкции – спиране на месечните добавки за деца, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас – аналогично на санкциите за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в училище за времето на задължителното училищно обучение. 8. В ЗСПД и ППЗСПД да се предвидят целеви помощи за семействата (съобразно на определен доход на член от семейството), чиито деца са записани и посещават редовно подготвителна целодневна група в ДГ една година преди постъпване в първи клас. Помощите да се отпускат като социална инвестиция – чрез заплащане на месечната такса за посещение на целодневна подготвителна група. Секция № 3 “Изграждане на позитивна подкрепяща среда- гарантиране на свободата, равнопоставеността, равния шанс и достъп до образование” Изводи: 1. В предучилищните образователни институции е създадена по-добра организация на външната педагогическа среда, в сравнение с вътрешната. 2. Мултиплициран е добър педагогически опит в план: интегрирано образование и образование в мултиетническа среда. 3. Създаден квалификационен модел за обучение на помощник-възпитатели, съобразно изискванията на НАПОО. 4. Десиминиран опит по образователни проекти на МОН. Секция № 4 “Квалификации на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи” Изводи: 1. Системата за квалификация на педагогическите кадри все още не е развита в пълна степен. Необходима е цялостна система със съответните стандартни подборни критерии и изисквания, опции за квалификационна и кариерно ориентирано развитие, прецизни инструменти и процедури, т.е системно осигуряващо учене през целия трудов живот. 2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
Секция № 2 “Държавна политика и образователни стратегии в системата на предучилищното възпитание. Нови технологии и управление на проекти”
При обсъждане на проблематиката в секцията бяха изведени следните значими акценти:
1. Осъществяване на творчески подходи при реализиране на управленските функции на директора на детското заведение в три основни направления: здравословен начин на живот, сигурност в живота на децата и готовност за училище;
2. Извеждане на гражданското образование като значим приоритет в предучилищното възпитание и реализирането му в контекста на националните традиции и общочовешки ценности при приоритетна роля на сътрудничеството между образователните институции и семейството; 3. Очертаване на актуални проблеми при разработването и реализирането на проекти, свързани с предучилищното образование като част от кариерното развитие на предучилищните педагози и възможности за съизмеримост и повишаване качеството на всички равнища; 4. Задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас би се реализирала по-ефективно, ако в регламентиращите я законови и подзаконови нормативни актове има съответна приемственост и последователност; 5. Предоставяне на повече възможности за участие на предучилищните педагози в образователни проекти по програмите на структурните фондове на МОН; 6. Изграждане на динамична професионална мрежа, ръководена от Център за кариерно развитие за ефективна квалификация за разработване на проекти; 7. Извеждане на значими проблеми, свързани с предучилищната подготовка преди постъпване в първи клас – необходимост от промени в нормативната осигуреност и запазване на съществуващите възрастови параметри; 8. Обсъждане на възможностите за промяна в политиките на всички институциите, ангажирани с възпитателните и образователните проблеми на ранното детство, както и възможна промяна на възрастовите параметри – начална възраст за постъпване в детска градина – 2г. Участниците обсъдиха и направиха следните препоръки: 1. В ЗНП, ППЗНП, Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (или в новия Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка) подготовката на децата за училище една година преди постъпване в първи клас да бъде регламентирана като образователна степен, а удостоверението за завършена подготвителна група да бъде документ за прием в първи клас. 2. От ЗНП и от съответните подзаконови нормативни актове да отпаднат думите “подготвителен клас”, тъй като класът е организационна форма на училищното обучение. 3. МОН да одобри единна стандартизирана методика с критерии и показатели за диагностициране динамиката в развитието на детето и готовността му за постъпване в първи клас. 4. МОН да одобри изискващата се по чл.20, ал.2 от ЗНП специализирана методика за усвояване на български език, за обучението на децата от подготвителните групи, които не владеят добре български език. 5. Да отпадне регламентираната в ЗНП и ППЗНП възможност в първи клас да постъпват деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволява това. Преценката да се извършва по стандартизирана методика за училищна готовност от компетентен орган. 6. В ЗНП да се предвидят финансови санкции – глоби, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас. 7. В Закона за семейни помощи за деца и Правилника за приложение на ЗСПД също да се предвидят санкции – спиране на месечните добавки за деца, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас – аналогично на санкциите за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в училище за времето на задължителното училищно обучение. 8. В ЗСПД и ППЗСПД да се предвидят целеви помощи за семействата (съобразно на определен доход на член от семейството), чиито деца са записани и посещават редовно подготвителна целодневна група в ДГ една година преди постъпване в първи клас. Помощите да се отпускат като социална инвестиция – чрез заплащане на месечната такса за посещение на целодневна подготвителна група. Секция № 3 “Изграждане на позитивна подкрепяща среда- гарантиране на свободата, равнопоставеността, равния шанс и достъп до образование” Изводи: 1. В предучилищните образователни институции е създадена по-добра организация на външната педагогическа среда, в сравнение с вътрешната. 2. Мултиплициран е добър педагогически опит в план: интегрирано образование и образование в мултиетническа среда. 3. Създаден квалификационен модел за обучение на помощник-възпитатели, съобразно изискванията на НАПОО. 4. Десиминиран опит по образователни проекти на МОН. Секция № 4 “Квалификации на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи” Изводи: 1. Системата за квалификация на педагогическите кадри все още не е развита в пълна степен. Необходима е цялостна система със съответните стандартни подборни критерии и изисквания, опции за квалификационна и кариерно ориентирано развитие, прецизни инструменти и процедури, т.е системно осигуряващо учене през целия трудов живот. 2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
3. Очертаване на актуални проблеми при разработването и реализирането на проекти, свързани с предучилищното образование като част от кариерното развитие на предучилищните педагози и възможности за съизмеримост и повишаване качеството на всички равнища; 4. Задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас би се реализирала по-ефективно, ако в регламентиращите я законови и подзаконови нормативни актове има съответна приемственост и последователност; 5. Предоставяне на повече възможности за участие на предучилищните педагози в образователни проекти по програмите на структурните фондове на МОН; 6. Изграждане на динамична професионална мрежа, ръководена от Център за кариерно развитие за ефективна квалификация за разработване на проекти; 7. Извеждане на значими проблеми, свързани с предучилищната подготовка преди постъпване в първи клас – необходимост от промени в нормативната осигуреност и запазване на съществуващите възрастови параметри; 8. Обсъждане на възможностите за промяна в политиките на всички институциите, ангажирани с възпитателните и образователните проблеми на ранното детство, както и възможна промяна на възрастовите параметри – начална възраст за постъпване в детска градина – 2г. Участниците обсъдиха и направиха следните препоръки: 1. В ЗНП, ППЗНП, Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (или в новия Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка) подготовката на децата за училище една година преди постъпване в първи клас да бъде регламентирана като образователна степен, а удостоверението за завършена подготвителна група да бъде документ за прием в първи клас. 2. От ЗНП и от съответните подзаконови нормативни актове да отпаднат думите “подготвителен клас”, тъй като класът е организационна форма на училищното обучение. 3. МОН да одобри единна стандартизирана методика с критерии и показатели за диагностициране динамиката в развитието на детето и готовността му за постъпване в първи клас. 4. МОН да одобри изискващата се по чл.20, ал.2 от ЗНП специализирана методика за усвояване на български език, за обучението на децата от подготвителните групи, които не владеят добре български език. 5. Да отпадне регламентираната в ЗНП и ППЗНП възможност в първи клас да постъпват деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволява това. Преценката да се извършва по стандартизирана методика за училищна готовност от компетентен орган. 6. В ЗНП да се предвидят финансови санкции – глоби, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас. 7. В Закона за семейни помощи за деца и Правилника за приложение на ЗСПД също да се предвидят санкции – спиране на месечните добавки за деца, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас – аналогично на санкциите за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в училище за времето на задължителното училищно обучение. 8. В ЗСПД и ППЗСПД да се предвидят целеви помощи за семействата (съобразно на определен доход на член от семейството), чиито деца са записани и посещават редовно подготвителна целодневна група в ДГ една година преди постъпване в първи клас. Помощите да се отпускат като социална инвестиция – чрез заплащане на месечната такса за посещение на целодневна подготвителна група. Секция № 3 “Изграждане на позитивна подкрепяща среда- гарантиране на свободата, равнопоставеността, равния шанс и достъп до образование” Изводи: 1. В предучилищните образователни институции е създадена по-добра организация на външната педагогическа среда, в сравнение с вътрешната. 2. Мултиплициран е добър педагогически опит в план: интегрирано образование и образование в мултиетническа среда. 3. Създаден квалификационен модел за обучение на помощник-възпитатели, съобразно изискванията на НАПОО. 4. Десиминиран опит по образователни проекти на МОН. Секция № 4 “Квалификации на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи” Изводи: 1. Системата за квалификация на педагогическите кадри все още не е развита в пълна степен. Необходима е цялостна система със съответните стандартни подборни критерии и изисквания, опции за квалификационна и кариерно ориентирано развитие, прецизни инструменти и процедури, т.е системно осигуряващо учене през целия трудов живот. 2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
4. Задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас би се реализирала по-ефективно, ако в регламентиращите я законови и подзаконови нормативни актове има съответна приемственост и последователност; 5. Предоставяне на повече възможности за участие на предучилищните педагози в образователни проекти по програмите на структурните фондове на МОН; 6. Изграждане на динамична професионална мрежа, ръководена от Център за кариерно развитие за ефективна квалификация за разработване на проекти; 7. Извеждане на значими проблеми, свързани с предучилищната подготовка преди постъпване в първи клас – необходимост от промени в нормативната осигуреност и запазване на съществуващите възрастови параметри; 8. Обсъждане на възможностите за промяна в политиките на всички институциите, ангажирани с възпитателните и образователните проблеми на ранното детство, както и възможна промяна на възрастовите параметри – начална възраст за постъпване в детска градина – 2г. Участниците обсъдиха и направиха следните препоръки: 1. В ЗНП, ППЗНП, Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (или в новия Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка) подготовката на децата за училище една година преди постъпване в първи клас да бъде регламентирана като образователна степен, а удостоверението за завършена подготвителна група да бъде документ за прием в първи клас. 2. От ЗНП и от съответните подзаконови нормативни актове да отпаднат думите “подготвителен клас”, тъй като класът е организационна форма на училищното обучение. 3. МОН да одобри единна стандартизирана методика с критерии и показатели за диагностициране динамиката в развитието на детето и готовността му за постъпване в първи клас. 4. МОН да одобри изискващата се по чл.20, ал.2 от ЗНП специализирана методика за усвояване на български език, за обучението на децата от подготвителните групи, които не владеят добре български език. 5. Да отпадне регламентираната в ЗНП и ППЗНП възможност в първи клас да постъпват деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволява това. Преценката да се извършва по стандартизирана методика за училищна готовност от компетентен орган. 6. В ЗНП да се предвидят финансови санкции – глоби, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас. 7. В Закона за семейни помощи за деца и Правилника за приложение на ЗСПД също да се предвидят санкции – спиране на месечните добавки за деца, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас – аналогично на санкциите за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в училище за времето на задължителното училищно обучение. 8. В ЗСПД и ППЗСПД да се предвидят целеви помощи за семействата (съобразно на определен доход на член от семейството), чиито деца са записани и посещават редовно подготвителна целодневна група в ДГ една година преди постъпване в първи клас. Помощите да се отпускат като социална инвестиция – чрез заплащане на месечната такса за посещение на целодневна подготвителна група. Секция № 3 “Изграждане на позитивна подкрепяща среда- гарантиране на свободата, равнопоставеността, равния шанс и достъп до образование” Изводи: 1. В предучилищните образователни институции е създадена по-добра организация на външната педагогическа среда, в сравнение с вътрешната. 2. Мултиплициран е добър педагогически опит в план: интегрирано образование и образование в мултиетническа среда. 3. Създаден квалификационен модел за обучение на помощник-възпитатели, съобразно изискванията на НАПОО. 4. Десиминиран опит по образователни проекти на МОН. Секция № 4 “Квалификации на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи” Изводи: 1. Системата за квалификация на педагогическите кадри все още не е развита в пълна степен. Необходима е цялостна система със съответните стандартни подборни критерии и изисквания, опции за квалификационна и кариерно ориентирано развитие, прецизни инструменти и процедури, т.е системно осигуряващо учене през целия трудов живот. 2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
5. Предоставяне на повече възможности за участие на предучилищните педагози в образователни проекти по програмите на структурните фондове на МОН; 6. Изграждане на динамична професионална мрежа, ръководена от Център за кариерно развитие за ефективна квалификация за разработване на проекти; 7. Извеждане на значими проблеми, свързани с предучилищната подготовка преди постъпване в първи клас – необходимост от промени в нормативната осигуреност и запазване на съществуващите възрастови параметри; 8. Обсъждане на възможностите за промяна в политиките на всички институциите, ангажирани с възпитателните и образователните проблеми на ранното детство, както и възможна промяна на възрастовите параметри – начална възраст за постъпване в детска градина – 2г. Участниците обсъдиха и направиха следните препоръки: 1. В ЗНП, ППЗНП, Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (или в новия Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка) подготовката на децата за училище една година преди постъпване в първи клас да бъде регламентирана като образователна степен, а удостоверението за завършена подготвителна група да бъде документ за прием в първи клас. 2. От ЗНП и от съответните подзаконови нормативни актове да отпаднат думите “подготвителен клас”, тъй като класът е организационна форма на училищното обучение. 3. МОН да одобри единна стандартизирана методика с критерии и показатели за диагностициране динамиката в развитието на детето и готовността му за постъпване в първи клас. 4. МОН да одобри изискващата се по чл.20, ал.2 от ЗНП специализирана методика за усвояване на български език, за обучението на децата от подготвителните групи, които не владеят добре български език. 5. Да отпадне регламентираната в ЗНП и ППЗНП възможност в първи клас да постъпват деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволява това. Преценката да се извършва по стандартизирана методика за училищна готовност от компетентен орган. 6. В ЗНП да се предвидят финансови санкции – глоби, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас. 7. В Закона за семейни помощи за деца и Правилника за приложение на ЗСПД също да се предвидят санкции – спиране на месечните добавки за деца, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас – аналогично на санкциите за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в училище за времето на задължителното училищно обучение. 8. В ЗСПД и ППЗСПД да се предвидят целеви помощи за семействата (съобразно на определен доход на член от семейството), чиито деца са записани и посещават редовно подготвителна целодневна група в ДГ една година преди постъпване в първи клас. Помощите да се отпускат като социална инвестиция – чрез заплащане на месечната такса за посещение на целодневна подготвителна група. Секция № 3 “Изграждане на позитивна подкрепяща среда- гарантиране на свободата, равнопоставеността, равния шанс и достъп до образование” Изводи: 1. В предучилищните образователни институции е създадена по-добра организация на външната педагогическа среда, в сравнение с вътрешната. 2. Мултиплициран е добър педагогически опит в план: интегрирано образование и образование в мултиетническа среда. 3. Създаден квалификационен модел за обучение на помощник-възпитатели, съобразно изискванията на НАПОО. 4. Десиминиран опит по образователни проекти на МОН. Секция № 4 “Квалификации на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи” Изводи: 1. Системата за квалификация на педагогическите кадри все още не е развита в пълна степен. Необходима е цялостна система със съответните стандартни подборни критерии и изисквания, опции за квалификационна и кариерно ориентирано развитие, прецизни инструменти и процедури, т.е системно осигуряващо учене през целия трудов живот. 2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
6. Изграждане на динамична професионална мрежа, ръководена от Център за кариерно развитие за ефективна квалификация за разработване на проекти; 7. Извеждане на значими проблеми, свързани с предучилищната подготовка преди постъпване в първи клас – необходимост от промени в нормативната осигуреност и запазване на съществуващите възрастови параметри; 8. Обсъждане на възможностите за промяна в политиките на всички институциите, ангажирани с възпитателните и образователните проблеми на ранното детство, както и възможна промяна на възрастовите параметри – начална възраст за постъпване в детска градина – 2г. Участниците обсъдиха и направиха следните препоръки: 1. В ЗНП, ППЗНП, Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (или в новия Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка) подготовката на децата за училище една година преди постъпване в първи клас да бъде регламентирана като образователна степен, а удостоверението за завършена подготвителна група да бъде документ за прием в първи клас. 2. От ЗНП и от съответните подзаконови нормативни актове да отпаднат думите “подготвителен клас”, тъй като класът е организационна форма на училищното обучение. 3. МОН да одобри единна стандартизирана методика с критерии и показатели за диагностициране динамиката в развитието на детето и готовността му за постъпване в първи клас. 4. МОН да одобри изискващата се по чл.20, ал.2 от ЗНП специализирана методика за усвояване на български език, за обучението на децата от подготвителните групи, които не владеят добре български език. 5. Да отпадне регламентираната в ЗНП и ППЗНП възможност в първи клас да постъпват деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволява това. Преценката да се извършва по стандартизирана методика за училищна готовност от компетентен орган. 6. В ЗНП да се предвидят финансови санкции – глоби, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас. 7. В Закона за семейни помощи за деца и Правилника за приложение на ЗСПД също да се предвидят санкции – спиране на месечните добавки за деца, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас – аналогично на санкциите за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в училище за времето на задължителното училищно обучение. 8. В ЗСПД и ППЗСПД да се предвидят целеви помощи за семействата (съобразно на определен доход на член от семейството), чиито деца са записани и посещават редовно подготвителна целодневна група в ДГ една година преди постъпване в първи клас. Помощите да се отпускат като социална инвестиция – чрез заплащане на месечната такса за посещение на целодневна подготвителна група. Секция № 3 “Изграждане на позитивна подкрепяща среда- гарантиране на свободата, равнопоставеността, равния шанс и достъп до образование” Изводи: 1. В предучилищните образователни институции е създадена по-добра организация на външната педагогическа среда, в сравнение с вътрешната. 2. Мултиплициран е добър педагогически опит в план: интегрирано образование и образование в мултиетническа среда. 3. Създаден квалификационен модел за обучение на помощник-възпитатели, съобразно изискванията на НАПОО. 4. Десиминиран опит по образователни проекти на МОН. Секция № 4 “Квалификации на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи” Изводи: 1. Системата за квалификация на педагогическите кадри все още не е развита в пълна степен. Необходима е цялостна система със съответните стандартни подборни критерии и изисквания, опции за квалификационна и кариерно ориентирано развитие, прецизни инструменти и процедури, т.е системно осигуряващо учене през целия трудов живот. 2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
7. Извеждане на значими проблеми, свързани с предучилищната подготовка преди постъпване в първи клас – необходимост от промени в нормативната осигуреност и запазване на съществуващите възрастови параметри; 8. Обсъждане на възможностите за промяна в политиките на всички институциите, ангажирани с възпитателните и образователните проблеми на ранното детство, както и възможна промяна на възрастовите параметри – начална възраст за постъпване в детска градина – 2г. Участниците обсъдиха и направиха следните препоръки: 1. В ЗНП, ППЗНП, Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (или в новия Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка) подготовката на децата за училище една година преди постъпване в първи клас да бъде регламентирана като образователна степен, а удостоверението за завършена подготвителна група да бъде документ за прием в първи клас. 2. От ЗНП и от съответните подзаконови нормативни актове да отпаднат думите “подготвителен клас”, тъй като класът е организационна форма на училищното обучение. 3. МОН да одобри единна стандартизирана методика с критерии и показатели за диагностициране динамиката в развитието на детето и готовността му за постъпване в първи клас. 4. МОН да одобри изискващата се по чл.20, ал.2 от ЗНП специализирана методика за усвояване на български език, за обучението на децата от подготвителните групи, които не владеят добре български език. 5. Да отпадне регламентираната в ЗНП и ППЗНП възможност в първи клас да постъпват деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволява това. Преценката да се извършва по стандартизирана методика за училищна готовност от компетентен орган. 6. В ЗНП да се предвидят финансови санкции – глоби, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас. 7. В Закона за семейни помощи за деца и Правилника за приложение на ЗСПД също да се предвидят санкции – спиране на месечните добавки за деца, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас – аналогично на санкциите за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в училище за времето на задължителното училищно обучение. 8. В ЗСПД и ППЗСПД да се предвидят целеви помощи за семействата (съобразно на определен доход на член от семейството), чиито деца са записани и посещават редовно подготвителна целодневна група в ДГ една година преди постъпване в първи клас. Помощите да се отпускат като социална инвестиция – чрез заплащане на месечната такса за посещение на целодневна подготвителна група. Секция № 3 “Изграждане на позитивна подкрепяща среда- гарантиране на свободата, равнопоставеността, равния шанс и достъп до образование” Изводи: 1. В предучилищните образователни институции е създадена по-добра организация на външната педагогическа среда, в сравнение с вътрешната. 2. Мултиплициран е добър педагогически опит в план: интегрирано образование и образование в мултиетническа среда. 3. Създаден квалификационен модел за обучение на помощник-възпитатели, съобразно изискванията на НАПОО. 4. Десиминиран опит по образователни проекти на МОН. Секция № 4 “Квалификации на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи” Изводи: 1. Системата за квалификация на педагогическите кадри все още не е развита в пълна степен. Необходима е цялостна система със съответните стандартни подборни критерии и изисквания, опции за квалификационна и кариерно ориентирано развитие, прецизни инструменти и процедури, т.е системно осигуряващо учене през целия трудов живот. 2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
8. Обсъждане на възможностите за промяна в политиките на всички институциите, ангажирани с възпитателните и образователните проблеми на ранното детство, както и възможна промяна на възрастовите параметри – начална възраст за постъпване в детска градина – 2г. Участниците обсъдиха и направиха следните препоръки: 1. В ЗНП, ППЗНП, Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (или в новия Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка) подготовката на децата за училище една година преди постъпване в първи клас да бъде регламентирана като образователна степен, а удостоверението за завършена подготвителна група да бъде документ за прием в първи клас. 2. От ЗНП и от съответните подзаконови нормативни актове да отпаднат думите “подготвителен клас”, тъй като класът е организационна форма на училищното обучение. 3. МОН да одобри единна стандартизирана методика с критерии и показатели за диагностициране динамиката в развитието на детето и готовността му за постъпване в първи клас. 4. МОН да одобри изискващата се по чл.20, ал.2 от ЗНП специализирана методика за усвояване на български език, за обучението на децата от подготвителните групи, които не владеят добре български език. 5. Да отпадне регламентираната в ЗНП и ППЗНП възможност в първи клас да постъпват деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволява това. Преценката да се извършва по стандартизирана методика за училищна готовност от компетентен орган. 6. В ЗНП да се предвидят финансови санкции – глоби, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас. 7. В Закона за семейни помощи за деца и Правилника за приложение на ЗСПД също да се предвидят санкции – спиране на месечните добавки за деца, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас – аналогично на санкциите за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в училище за времето на задължителното училищно обучение. 8. В ЗСПД и ППЗСПД да се предвидят целеви помощи за семействата (съобразно на определен доход на член от семейството), чиито деца са записани и посещават редовно подготвителна целодневна група в ДГ една година преди постъпване в първи клас. Помощите да се отпускат като социална инвестиция – чрез заплащане на месечната такса за посещение на целодневна подготвителна група. Секция № 3 “Изграждане на позитивна подкрепяща среда- гарантиране на свободата, равнопоставеността, равния шанс и достъп до образование” Изводи: 1. В предучилищните образователни институции е създадена по-добра организация на външната педагогическа среда, в сравнение с вътрешната. 2. Мултиплициран е добър педагогически опит в план: интегрирано образование и образование в мултиетническа среда. 3. Създаден квалификационен модел за обучение на помощник-възпитатели, съобразно изискванията на НАПОО. 4. Десиминиран опит по образователни проекти на МОН. Секция № 4 “Квалификации на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи” Изводи: 1. Системата за квалификация на педагогическите кадри все още не е развита в пълна степен. Необходима е цялостна система със съответните стандартни подборни критерии и изисквания, опции за квалификационна и кариерно ориентирано развитие, прецизни инструменти и процедури, т.е системно осигуряващо учене през целия трудов живот. 2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
Участниците обсъдиха и направиха следните препоръки:
1. В ЗНП, ППЗНП, Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (или в новия Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка) подготовката на децата за училище една година преди постъпване в първи клас да бъде регламентирана като образователна степен, а удостоверението за завършена подготвителна група да бъде документ за прием в първи клас. 2. От ЗНП и от съответните подзаконови нормативни актове да отпаднат думите “подготвителен клас”, тъй като класът е организационна форма на училищното обучение. 3. МОН да одобри единна стандартизирана методика с критерии и показатели за диагностициране динамиката в развитието на детето и готовността му за постъпване в първи клас. 4. МОН да одобри изискващата се по чл.20, ал.2 от ЗНП специализирана методика за усвояване на български език, за обучението на децата от подготвителните групи, които не владеят добре български език. 5. Да отпадне регламентираната в ЗНП и ППЗНП възможност в първи клас да постъпват деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволява това. Преценката да се извършва по стандартизирана методика за училищна готовност от компетентен орган. 6. В ЗНП да се предвидят финансови санкции – глоби, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас. 7. В Закона за семейни помощи за деца и Правилника за приложение на ЗСПД също да се предвидят санкции – спиране на месечните добавки за деца, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас – аналогично на санкциите за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в училище за времето на задължителното училищно обучение. 8. В ЗСПД и ППЗСПД да се предвидят целеви помощи за семействата (съобразно на определен доход на член от семейството), чиито деца са записани и посещават редовно подготвителна целодневна група в ДГ една година преди постъпване в първи клас. Помощите да се отпускат като социална инвестиция – чрез заплащане на месечната такса за посещение на целодневна подготвителна група. Секция № 3 “Изграждане на позитивна подкрепяща среда- гарантиране на свободата, равнопоставеността, равния шанс и достъп до образование” Изводи: 1. В предучилищните образователни институции е създадена по-добра организация на външната педагогическа среда, в сравнение с вътрешната. 2. Мултиплициран е добър педагогически опит в план: интегрирано образование и образование в мултиетническа среда. 3. Създаден квалификационен модел за обучение на помощник-възпитатели, съобразно изискванията на НАПОО. 4. Десиминиран опит по образователни проекти на МОН. Секция № 4 “Квалификации на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи” Изводи: 1. Системата за квалификация на педагогическите кадри все още не е развита в пълна степен. Необходима е цялостна система със съответните стандартни подборни критерии и изисквания, опции за квалификационна и кариерно ориентирано развитие, прецизни инструменти и процедури, т.е системно осигуряващо учене през целия трудов живот. 2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
2. От ЗНП и от съответните подзаконови нормативни актове да отпаднат думите “подготвителен клас”, тъй като класът е организационна форма на училищното обучение. 3. МОН да одобри единна стандартизирана методика с критерии и показатели за диагностициране динамиката в развитието на детето и готовността му за постъпване в първи клас. 4. МОН да одобри изискващата се по чл.20, ал.2 от ЗНП специализирана методика за усвояване на български език, за обучението на децата от подготвителните групи, които не владеят добре български език. 5. Да отпадне регламентираната в ЗНП и ППЗНП възможност в първи клас да постъпват деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволява това. Преценката да се извършва по стандартизирана методика за училищна готовност от компетентен орган. 6. В ЗНП да се предвидят финансови санкции – глоби, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас. 7. В Закона за семейни помощи за деца и Правилника за приложение на ЗСПД също да се предвидят санкции – спиране на месечните добавки за деца, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас – аналогично на санкциите за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в училище за времето на задължителното училищно обучение. 8. В ЗСПД и ППЗСПД да се предвидят целеви помощи за семействата (съобразно на определен доход на член от семейството), чиито деца са записани и посещават редовно подготвителна целодневна група в ДГ една година преди постъпване в първи клас. Помощите да се отпускат като социална инвестиция – чрез заплащане на месечната такса за посещение на целодневна подготвителна група. Секция № 3 “Изграждане на позитивна подкрепяща среда- гарантиране на свободата, равнопоставеността, равния шанс и достъп до образование” Изводи: 1. В предучилищните образователни институции е създадена по-добра организация на външната педагогическа среда, в сравнение с вътрешната. 2. Мултиплициран е добър педагогически опит в план: интегрирано образование и образование в мултиетническа среда. 3. Създаден квалификационен модел за обучение на помощник-възпитатели, съобразно изискванията на НАПОО. 4. Десиминиран опит по образователни проекти на МОН. Секция № 4 “Квалификации на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи” Изводи: 1. Системата за квалификация на педагогическите кадри все още не е развита в пълна степен. Необходима е цялостна система със съответните стандартни подборни критерии и изисквания, опции за квалификационна и кариерно ориентирано развитие, прецизни инструменти и процедури, т.е системно осигуряващо учене през целия трудов живот. 2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
3. МОН да одобри единна стандартизирана методика с критерии и показатели за диагностициране динамиката в развитието на детето и готовността му за постъпване в първи клас. 4. МОН да одобри изискващата се по чл.20, ал.2 от ЗНП специализирана методика за усвояване на български език, за обучението на децата от подготвителните групи, които не владеят добре български език. 5. Да отпадне регламентираната в ЗНП и ППЗНП възможност в първи клас да постъпват деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволява това. Преценката да се извършва по стандартизирана методика за училищна готовност от компетентен орган. 6. В ЗНП да се предвидят финансови санкции – глоби, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас. 7. В Закона за семейни помощи за деца и Правилника за приложение на ЗСПД също да се предвидят санкции – спиране на месечните добавки за деца, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас – аналогично на санкциите за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в училище за времето на задължителното училищно обучение. 8. В ЗСПД и ППЗСПД да се предвидят целеви помощи за семействата (съобразно на определен доход на член от семейството), чиито деца са записани и посещават редовно подготвителна целодневна група в ДГ една година преди постъпване в първи клас. Помощите да се отпускат като социална инвестиция – чрез заплащане на месечната такса за посещение на целодневна подготвителна група. Секция № 3 “Изграждане на позитивна подкрепяща среда- гарантиране на свободата, равнопоставеността, равния шанс и достъп до образование” Изводи: 1. В предучилищните образователни институции е създадена по-добра организация на външната педагогическа среда, в сравнение с вътрешната. 2. Мултиплициран е добър педагогически опит в план: интегрирано образование и образование в мултиетническа среда. 3. Създаден квалификационен модел за обучение на помощник-възпитатели, съобразно изискванията на НАПОО. 4. Десиминиран опит по образователни проекти на МОН. Секция № 4 “Квалификации на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи” Изводи: 1. Системата за квалификация на педагогическите кадри все още не е развита в пълна степен. Необходима е цялостна система със съответните стандартни подборни критерии и изисквания, опции за квалификационна и кариерно ориентирано развитие, прецизни инструменти и процедури, т.е системно осигуряващо учене през целия трудов живот. 2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
4. МОН да одобри изискващата се по чл.20, ал.2 от ЗНП специализирана методика за усвояване на български език, за обучението на децата от подготвителните групи, които не владеят добре български език. 5. Да отпадне регламентираната в ЗНП и ППЗНП възможност в първи клас да постъпват деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволява това. Преценката да се извършва по стандартизирана методика за училищна готовност от компетентен орган. 6. В ЗНП да се предвидят финансови санкции – глоби, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас. 7. В Закона за семейни помощи за деца и Правилника за приложение на ЗСПД също да се предвидят санкции – спиране на месечните добавки за деца, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас – аналогично на санкциите за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в училище за времето на задължителното училищно обучение. 8. В ЗСПД и ППЗСПД да се предвидят целеви помощи за семействата (съобразно на определен доход на член от семейството), чиито деца са записани и посещават редовно подготвителна целодневна група в ДГ една година преди постъпване в първи клас. Помощите да се отпускат като социална инвестиция – чрез заплащане на месечната такса за посещение на целодневна подготвителна група. Секция № 3 “Изграждане на позитивна подкрепяща среда- гарантиране на свободата, равнопоставеността, равния шанс и достъп до образование” Изводи: 1. В предучилищните образователни институции е създадена по-добра организация на външната педагогическа среда, в сравнение с вътрешната. 2. Мултиплициран е добър педагогически опит в план: интегрирано образование и образование в мултиетническа среда. 3. Създаден квалификационен модел за обучение на помощник-възпитатели, съобразно изискванията на НАПОО. 4. Десиминиран опит по образователни проекти на МОН. Секция № 4 “Квалификации на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи” Изводи: 1. Системата за квалификация на педагогическите кадри все още не е развита в пълна степен. Необходима е цялостна система със съответните стандартни подборни критерии и изисквания, опции за квалификационна и кариерно ориентирано развитие, прецизни инструменти и процедури, т.е системно осигуряващо учене през целия трудов живот. 2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
5. Да отпадне регламентираната в ЗНП и ППЗНП възможност в първи клас да постъпват деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволява това. Преценката да се извършва по стандартизирана методика за училищна готовност от компетентен орган. 6. В ЗНП да се предвидят финансови санкции – глоби, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас. 7. В Закона за семейни помощи за деца и Правилника за приложение на ЗСПД също да се предвидят санкции – спиране на месечните добавки за деца, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас – аналогично на санкциите за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в училище за времето на задължителното училищно обучение. 8. В ЗСПД и ППЗСПД да се предвидят целеви помощи за семействата (съобразно на определен доход на член от семейството), чиито деца са записани и посещават редовно подготвителна целодневна група в ДГ една година преди постъпване в първи клас. Помощите да се отпускат като социална инвестиция – чрез заплащане на месечната такса за посещение на целодневна подготвителна група. Секция № 3 “Изграждане на позитивна подкрепяща среда- гарантиране на свободата, равнопоставеността, равния шанс и достъп до образование” Изводи: 1. В предучилищните образователни институции е създадена по-добра организация на външната педагогическа среда, в сравнение с вътрешната. 2. Мултиплициран е добър педагогически опит в план: интегрирано образование и образование в мултиетническа среда. 3. Създаден квалификационен модел за обучение на помощник-възпитатели, съобразно изискванията на НАПОО. 4. Десиминиран опит по образователни проекти на МОН. Секция № 4 “Квалификации на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи” Изводи: 1. Системата за квалификация на педагогическите кадри все още не е развита в пълна степен. Необходима е цялостна система със съответните стандартни подборни критерии и изисквания, опции за квалификационна и кариерно ориентирано развитие, прецизни инструменти и процедури, т.е системно осигуряващо учене през целия трудов живот. 2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
6. В ЗНП да се предвидят финансови санкции – глоби, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас. 7. В Закона за семейни помощи за деца и Правилника за приложение на ЗСПД също да се предвидят санкции – спиране на месечните добавки за деца, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас – аналогично на санкциите за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в училище за времето на задължителното училищно обучение. 8. В ЗСПД и ППЗСПД да се предвидят целеви помощи за семействата (съобразно на определен доход на член от семейството), чиито деца са записани и посещават редовно подготвителна целодневна група в ДГ една година преди постъпване в първи клас. Помощите да се отпускат като социална инвестиция – чрез заплащане на месечната такса за посещение на целодневна подготвителна група. Секция № 3 “Изграждане на позитивна подкрепяща среда- гарантиране на свободата, равнопоставеността, равния шанс и достъп до образование” Изводи: 1. В предучилищните образователни институции е създадена по-добра организация на външната педагогическа среда, в сравнение с вътрешната. 2. Мултиплициран е добър педагогически опит в план: интегрирано образование и образование в мултиетническа среда. 3. Създаден квалификационен модел за обучение на помощник-възпитатели, съобразно изискванията на НАПОО. 4. Десиминиран опит по образователни проекти на МОН. Секция № 4 “Квалификации на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи” Изводи: 1. Системата за квалификация на педагогическите кадри все още не е развита в пълна степен. Необходима е цялостна система със съответните стандартни подборни критерии и изисквания, опции за квалификационна и кариерно ориентирано развитие, прецизни инструменти и процедури, т.е системно осигуряващо учене през целия трудов живот. 2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
7. В Закона за семейни помощи за деца и Правилника за приложение на ЗСПД също да се предвидят санкции – спиране на месечните добавки за деца, за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в подготвителните групи в детските градини или в подготвителните полудневни групи към училищата, за времето на задължителната подготовка за училище една година преди постъпване в първи клас – аналогично на санкциите за родителите, които не осигуряват присъствието на децата си в училище за времето на задължителното училищно обучение. 8. В ЗСПД и ППЗСПД да се предвидят целеви помощи за семействата (съобразно на определен доход на член от семейството), чиито деца са записани и посещават редовно подготвителна целодневна група в ДГ една година преди постъпване в първи клас. Помощите да се отпускат като социална инвестиция – чрез заплащане на месечната такса за посещение на целодневна подготвителна група. Секция № 3 “Изграждане на позитивна подкрепяща среда- гарантиране на свободата, равнопоставеността, равния шанс и достъп до образование” Изводи: 1. В предучилищните образователни институции е създадена по-добра организация на външната педагогическа среда, в сравнение с вътрешната. 2. Мултиплициран е добър педагогически опит в план: интегрирано образование и образование в мултиетническа среда. 3. Създаден квалификационен модел за обучение на помощник-възпитатели, съобразно изискванията на НАПОО. 4. Десиминиран опит по образователни проекти на МОН. Секция № 4 “Квалификации на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи” Изводи: 1. Системата за квалификация на педагогическите кадри все още не е развита в пълна степен. Необходима е цялостна система със съответните стандартни подборни критерии и изисквания, опции за квалификационна и кариерно ориентирано развитие, прецизни инструменти и процедури, т.е системно осигуряващо учене през целия трудов живот. 2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
8. В ЗСПД и ППЗСПД да се предвидят целеви помощи за семействата (съобразно на определен доход на член от семейството), чиито деца са записани и посещават редовно подготвителна целодневна група в ДГ една година преди постъпване в първи клас. Помощите да се отпускат като социална инвестиция – чрез заплащане на месечната такса за посещение на целодневна подготвителна група. Секция № 3 “Изграждане на позитивна подкрепяща среда- гарантиране на свободата, равнопоставеността, равния шанс и достъп до образование” Изводи: 1. В предучилищните образователни институции е създадена по-добра организация на външната педагогическа среда, в сравнение с вътрешната. 2. Мултиплициран е добър педагогически опит в план: интегрирано образование и образование в мултиетническа среда. 3. Създаден квалификационен модел за обучение на помощник-възпитатели, съобразно изискванията на НАПОО. 4. Десиминиран опит по образователни проекти на МОН. Секция № 4 “Квалификации на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи” Изводи: 1. Системата за квалификация на педагогическите кадри все още не е развита в пълна степен. Необходима е цялостна система със съответните стандартни подборни критерии и изисквания, опции за квалификационна и кариерно ориентирано развитие, прецизни инструменти и процедури, т.е системно осигуряващо учене през целия трудов живот. 2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
Секция № 3 “Изграждане на позитивна подкрепяща среда- гарантиране на свободата, равнопоставеността, равния шанс и достъп до образование”
1. В предучилищните образователни институции е създадена по-добра организация на външната педагогическа среда, в сравнение с вътрешната. 2. Мултиплициран е добър педагогически опит в план: интегрирано образование и образование в мултиетническа среда. 3. Създаден квалификационен модел за обучение на помощник-възпитатели, съобразно изискванията на НАПОО. 4. Десиминиран опит по образователни проекти на МОН. Секция № 4 “Квалификации на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи” Изводи: 1. Системата за квалификация на педагогическите кадри все още не е развита в пълна степен. Необходима е цялостна система със съответните стандартни подборни критерии и изисквания, опции за квалификационна и кариерно ориентирано развитие, прецизни инструменти и процедури, т.е системно осигуряващо учене през целия трудов живот. 2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
2. Мултиплициран е добър педагогически опит в план: интегрирано образование и образование в мултиетническа среда. 3. Създаден квалификационен модел за обучение на помощник-възпитатели, съобразно изискванията на НАПОО. 4. Десиминиран опит по образователни проекти на МОН. Секция № 4 “Квалификации на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи” Изводи: 1. Системата за квалификация на педагогическите кадри все още не е развита в пълна степен. Необходима е цялостна система със съответните стандартни подборни критерии и изисквания, опции за квалификационна и кариерно ориентирано развитие, прецизни инструменти и процедури, т.е системно осигуряващо учене през целия трудов живот. 2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
3. Създаден квалификационен модел за обучение на помощник-възпитатели, съобразно изискванията на НАПОО. 4. Десиминиран опит по образователни проекти на МОН. Секция № 4 “Квалификации на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи” Изводи: 1. Системата за квалификация на педагогическите кадри все още не е развита в пълна степен. Необходима е цялостна система със съответните стандартни подборни критерии и изисквания, опции за квалификационна и кариерно ориентирано развитие, прецизни инструменти и процедури, т.е системно осигуряващо учене през целия трудов живот. 2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
4. Десиминиран опит по образователни проекти на МОН. Секция № 4 “Квалификации на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи” Изводи: 1. Системата за квалификация на педагогическите кадри все още не е развита в пълна степен. Необходима е цялостна система със съответните стандартни подборни критерии и изисквания, опции за квалификационна и кариерно ориентирано развитие, прецизни инструменти и процедури, т.е системно осигуряващо учене през целия трудов живот. 2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
Секция № 4 “Квалификации на педагогическите кадри – състояние, проблеми, перспективи”
1. Системата за квалификация на педагогическите кадри все още не е развита в пълна степен. Необходима е цялостна система със съответните стандартни подборни критерии и изисквания, опции за квалификационна и кариерно ориентирано развитие, прецизни инструменти и процедури, т.е системно осигуряващо учене през целия трудов живот. 2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
2. Все още практическата подготовка на младите специалисти е недостатъчно ориентирана към практиката. Забелязват се пропуски, които не позволяват ефективно включване и упражняване на дейността. Необходимо е в тяхната академична подготовка да се увеличат часовете по практика. 3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
3. Не навсякъде квалификацията на директорите на детските градини е ориентирана към съвременният образователен мениджмънт. Този пропуск създава определени затруднения за успешно ръководене, включително при обучението на служители в детските градини. Необходимо е при квалификацията да се обърне внимание върху развитието на умението на ръководителя да обучава хората. 4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
4. Средствата за квалификация са недостатъчни и все още не се разпределят ефективно. Много често те се използват за покриване на други разходи и за поддръжка. Необходимо е тези практики да бъдат прекратени, парите да се използват по предназначение и в пълен обем. 5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
5. Все още квалификацията на педагогическите кадри не е ориентирана напълно към европейските измерения. Съществува определен дефицит на информираност, на институционален и личностен капацитет за професионално-квалификационно развитие, насочено към европейските цели и приоритети. Това поражда редица проблеми, включително липса на мобилност и готовност за такава мобилност. 6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
6. Препоръчваме в квалификацията на педагогическите кадри да се отдели повече място на езиковото обучение и развитие на предприемчивостта. Умение за разработване и управление и управление на проекти и др. Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище” Изводи: 1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
Секция № 5 „Оценяване качеството на образователно-възпитателния процес в детската градина. Педагогическо взаимодействие между детската градина и началното училище”
1. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност същността на оценяването: o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
o Защо оценяваме? o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
o Какво оценяваме? o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
o Как оценяваме? o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
o Кога оценяваме? 2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
2. Педагозите са в състояние да установят от позицията на професионалната си, лична и социална компетентност видовете оценяване (сумативно и формиращо). 3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
3. Педагозите са в състояние да разработват проекти, да прилагат технология на формиращото оценяване и да работят конструктивно върху грешките като ориентири за бъдещи опити. 4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
4. Педагозите са в състояние да оценят диагностика за измерване на очакваните резултати по направления – дидактометрия, като естествено проследяване на динамиката на постиженията и затрудненията на детето, като моменти от неговото придвижване напред и нагоре. Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство” Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи: 1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
Секция № 6 “Социокултурна интеграция чрез обучение и възпитание и личностни перспективи в образователното пространство”
Въз основа на дискусиите в секцията се стигна до следните изводи:
1. В университетите бъдещите предучилищни педагози да се подготвят за работа и в билингвална и мултикултурна среда. 2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
2. Да има различни квалификационни форми на работа (магистърски програми и курсове към ДПКУ) 3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
3. Към университети да се отрие специалност “ ПУП и майчин език”, която да подготвя квалифицирани педагози от малцинствата. 4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
4. В професионалните гимназии да се открие специалност “помощник-възпитател”. 5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
5. Споделяне на добри практики (чрез семинари, конференции, чрез публикации), свързани с интегрирано обучение на деца със СОП, от специалистите в ресурсните центрове и от специалисти от детските градини. 6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
6. Да се търсят форми на работа със семейството, началното училище и обществото. 7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
7. Да се търсят форми за по-бързото и лесно усвояване на българския език от децата на малцинствата като се използва майчиният език и култура. Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище” Изводи: 1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
Секция № 7 “Съвременни предизвикателства пред българското предучилищно възпитание и подготовка не децата за училище”
1. Да се въведе изпит за комуникативни способности при кандидатстудентските изпити за педагогическите специалности. 2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
2. Да се финансира предучилищното възпитание така, че материално-техническата база да се изравни с европейския стандарт. 3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
3. Да продължи обучението на децата от задължителната подготвителна група в детската градина. Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика” В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи: 1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
Секция №8 “Творчеството на детския учител – идеи, породени от учебните програми и педагогическа практика”
В резултат на разискванията в секцията бяха направени следните изводи:
1. Темите на докладите са актуални, в съответствие с мотото на конференцията и обхващат различни измерения от творческата дейност на детския учител. 2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
2. Необходимо е прецизиране на техническите умения за мултимедийно презентиране на проблема от автора и за постигане на по-добър синхрон между визуалното и вербалното представяне на материала. 3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
3. Желателно е да се преодолява описателния подход при разглеждане на проблема като се поставя акцент върху анализа на получените резултати от направеното проучване. Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст” Изводи: 1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
Секция № 9 „Традиции и иновации в обучението и възпитанието на децата от 3 до 6 годишна възраст”
1. В секция 9 се презентира многообразна проблематика от сферата на предучилищната практика от 24 участници на високо научно равнище – теоретично, методико-практическо и технологично. 2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
2. Споделените методически идеи съдържат новаторски, иновационен елемент, който осъвременява педагогическите практики, които изравняват предучилищната подготовка и възпитание у нас с европейските и световни постижения. 3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
3. Участниците показаха изключително висока професионална активност, която създаде условия за разгръщане на ползотворна дискусионна атмосфера при обсъждане на споделените образователни практики. Бяха поставени над 40 въпроси, които получиха своите аргументирани отговори от участниците. 4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
4. Предучилищните педагози споделиха професионален опит за търсене на оптимална интеграция но 125 годишните традиции на предучилищното възпитание в България, с нови подходи за обновяване, аргументиране и приложение, съобразно развитието на 3 – 6 годишните деца в началото на ХХІ век. Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика” Изводи: 1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
Секция № 10 “Учебните помагала-мнения от апробацията им в педагогическата практика”
1. Предучилищното възпитание в България е най-ценното, постигнато след 125 години развитие и поради това трябва да запази и утвърждава своето място в единната образователна система. 2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
2. Качеството на презентираните теоретико-приложни модели дава основание да се продължи идеята за съхраняване на българските традиции, които представят България пред света. 3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
3. Демократичното и компютъризирано общество се налага в предучилищното образование да се поставят за разглеждане въпросите: - бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация - ранно чуждоезиково обучение: за или против - “университет за родители”: обучение и сътрудничество - учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер - диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове Предложения и препоръки: 1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
- бизнес-образование: прагматизъм, нравственост и ценностна ориентация
- ранно чуждоезиково обучение: за или против
- “университет за родители”: обучение и сътрудничество
- учебните помагала и интернет в детската градина: разнообразие, изборност, ново качество, образователен софтуер
- диагностика: тенденции, инструментариум, обосновани цели и срокове
Предложения и препоръки:
1. Националната среща по предучилищно възпитание и подготовка да прерасне в ежегодна с формат на Национална научно-приложна конференция “Водим бъдещето за ръка”. 2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
2. Учебните помагала за съответните възрастови групи да бъдат безплатни или поне МОН да съдейства за финансово осигуряване на развиваща среда в детските градини. Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство” Изводи: 1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
Секция № 11 “Ценностни ориентации и личностни перспективи в образователното пространство”
1. Докладите, представени в настоящата секция, са посветени на актуални проблеми, свързани с възпитанието и подготовката на децата в детската градина. Участниците демонстрираха професионална ангажираност и интерес към представените технологии и различни форми на работа в педагогическата практика. 2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
2. Съхранен е интересът към традиционните български ценности и традиции като основа за изграждане на модел, утвърждаващ българската национална идентичност. 3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
3. Наблюдава се стремеж да се изгради здрава връзка и взаимодействие между детската градина, като специфичен възпитателен феномен, и семейството като първа и основна възпитателна среда; желание те да продължат да работят в дух на сътрудничество за възпитанието и добруването на детето. 4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
4. Засилен е интересът към проблемите, свързани с обезпокоително засилващата се агресивност в обществото и дори в средата на децата. Препоръки: 1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
Препоръки:
1. Подготвителната група да бъде само и единство в рамките на детската градина с оглед на по-добрите условия и възможности за осъществяване на целодневна грижа, възпитание и подготовка на децата за училище чрез подходящите за възрастта подходи и взаимодействия; 2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
2. Да не се регламентира законово постъпването в училище да става на 6- годишна възраст, а да се проучи възможността за осигуряването на още една година задължителна подготовка преди постъпване в първи клас (общо две години преди постъпване в І. клас), поне за децата, чийто майчин език е различен от български.
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи