Важното, безкрайно ценното за мен, е че все повече учители посещават форумите от желание наистина да се срещнат с колеги и да обменят опит и в повечето случаи това става единствено благодарение на отделените от тях лични средства. Това желание за общуване, за споделяне, за "учене" от колегите, е едно ново за нашата реалност явление. Слава богу, започваме да се отърсваме от инертността някой да ни организира, някой да ни мотивира и това "събуждане" дава първи плодове. Не е без значение и възможността все-повече детски заведения да се включват по работа в проекти с колеги от други държави, по-лесният обмен на информация чрез социалните мрежи и специализираните сайтове и не на последно място - по-високото самочувствие на учителите в България, че има какво да покажат. Наистина се гордея с това, защото мисля че общност "Предучилищна педагогика" е пионерът на този спонтанен и доброволен обмен на добри практики и идеи.

  Започвам с малко снимки /за съжаление, този път "щастливата" фотографска ръка ми изневери, а и пропуснах началото на форума, заради транспортни неволи/. Но...не мога да пропусна да ви разкажа, доколкото мога.

  Това е част от работната атмосфера в основната секция. Основна по мое определение, защото тази година иновациите в областта на практическите идеи, интериор и тържества като че ли бяха концентрирали интереса на най-много участници.

  Изключително бях впечатлена от проф. Снежана  Мирасчиева от Щипския Университет "Гоце Делчев" /http://pf.ugd.edu.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=44&Itemid=27&lang=mk /

 В нейното послание към аудиторията имаше много премерени, но точни акценти за посоката, в която се движи македонската предучилищна педагогика. Без да претендирам за прецизност на превода: "...програмата, по която работим, е отворена книга за възпитание и образование.....важно е участието и съпричастността на родителите, но не с "училища за родители", а с "училища за родителство", защото това е нещото, на което трябва да се научат съвременните родители....изграждаме стратегиите си за работа с деца на основата на холистичния подход ..и основното е стратегията "глава-сърце-ръка"..." Много топло и близко звучаха думите на македонската професорка и много трогателно е да чуеш названието "градинки" и "воспитовачки". И със сигурност, след нейното презентиране, поне аз имам за какво да мисля. Особено по посока на стратегията "глава-сърце-ръка"...

  Колегите, които бяха с мен на форума споделиха, че са впечатлени от презентацията на колегите от детска градина "11 април" от Novi Beograd, много полезно и практически достъпно беше и представянето на колегите от "Наша радост", Суботица, за адаптацията на децата в яслите. Почти като откровение звучи надсловът на тяхната диплянка - "Одрастанье ниjе ни безболно ни лако", но предлаганата от тях стратегия работи и ето, че се е харесала и на българските им колеги.

  Засега ще продължа с малко снимки - моля да ме извините за тяхната хаотичност, но, надявам се, някой от присъствалите колеги да продължи репортажа :))

  Разбира се, и преди всичко, важно и чудесно е, че на този форум се представиха екипи /екипи! - не само отделни учители/ от цяла България. Едва ли мога да обхвана цялата тематика, но наистина впечатляващото за мен беше участието на много млади колеги и подкрепата, която им оказваха с присъствие и доверие екипите от техните детски заведения. 

Разбира се, не всичко видях и чух, разбира се, за всеки един слушател имаше наистина презентации-открития, имаше и неща, които са познати и не толкова иновативни, но общото ми усещане за този форум е като място за споделяне, огромна територия за обмен на добри практики и най-вече - незабравими мигове на споделена емоция и радост от общуването със съмишленици.