Снимките могат да бъдат видени в голям размер тук.

При кликване върху желаната снимка тя се отваря; над снимката се появява меню. Натиснете бутон  All sizes. След кликване върху него кликнете на Original  (или  Large). Така ще можете да видите оригиналния файл и повече детайли.

В статията за удобство съм номерирала снимките, за да е по-лесно на тези, които имат въпроси за конкретна снимка.

Пренасям тук коментарите и снимките от поста на Ела за готовността на децата за училище - те касаят точно обстановката в групите:

от shelly на 17 Май 2008, 23:59 На този етап на нашата образователна система материалната среда е една от областите, в която учители и родители биха могли много успешно да си сътрудничат - учителите с идеи, целесъобразност и оформление; родителите - с желание за подобряването и, личен труд, личен принос. Както по-горе обещах, ето някои интересни места в градината, сътворени благодарение на такова сътрудничество, което е обогатяващо и за двете страни и е от полза най-вече за децата: - кътове за ограмотяване - учителите с принос в идеята и оформлението; родителите - с вещи и материали Picture 153.jpg                Picture 157.jpg               Picture 162.jpg - природни кътове и места за игра: Picture 148.jpg                 Picture 149.jpg               Picture 138.jpg - информация за родителите: Picture 135.jpg                 Picture 140.jpg               Picture 147.jpg Picture 151.jpg                 Picture 139.jpg               Picture 144.jpg - места от общия интериор и ежедневието на децата: Picture 136.jpg                  Picture 133.jpg              Picture 134.jpg Picture 137.jpg                  Picture 141.jpg                Picture 142.jpg Picture 145.jpg                  Picture 146.jpg                Picture 150.jpg Picture 158.jpg                  Picture 154.jpg                 Picture 164.jpg Редактиране

# | от marq_4 на 19 Май 2008, 00:00 Здравейте, Шели!Поздравления за снимките!

# | от shelly на 19 Май 2008, 11:52 Добре дошла, Маря! Благодаря за поздравленията, но си мисля, че има по всички градини интересни кътчета, правени с любов, пък и ми се иска да има още снимки от различни градини в България, да видим и снимките, които ни е обещала Ела от американската предучилищна група. Всъщност тези снимки са разширение на въпроса за организацията на средата в детската група - на мен лично ми харесва възможността за организиране на кътове, центрове, ателиета, както и да ги наречем, местенца, обединяващи по-малка група от деца за съвместно извършване на еднородна дейност - това дава възможност за отговаряне на индивидуалните интереси на децата, за гъвкавост при осъществяването на дейностите, за  периодична промяна, ако щете, и разнообразяване на общия интериор чрез размяна местата на кътовете, за съобразяване наличните материали в занималнята с възрастта и потребностите на децата.    Маря, ще ми е интересно да прочета кое в снимките Ви впечатли, кое намирате за недобро и да споделите идеи. И още - ако плюсчето за статията на Ела е Ваше, според регламента, за да се зачете, трябва да е придружено с коментар. Редактиране

# | от Ela Georgieva на 19 Май 2008, 15:34 Благодаря за снимките! Те показват голямата любов и всеотдайност на нашите учители! Мен лично много ме впечатли къта с птиците - добре е децата да се възпитават в любов към животните. Много уютни са спалните; дворът е прекрасно поддържан! Не съм забравила обещанието си - днес имам уговорена среща с учителката на предучилищна група, за да направя снимки.

# | от Ela Georgieva на 21 Май 2008, 00:46 Публикувах обещаните снимки; постарах се да кача на сайт в Интернет оригиналните файлове, които иначе са много големи да се сместят в блога. Така могат да се видят и най-дребните детайли в интериора. И аз смятам, че организацията на пространството в една "класна стая" в детската градина е нещо много важно. От една страна, е хубаво да се запази атмосферата на игра и непринуденост; от друга - максимално да се използва пространството за целите на обучението.

ПрекрасноЕла, благодаря! Моля, предайте нашите благодарности и поздрави на американските колеги. Надявам се, това което започнахме за продължи - интересните идеи, възможността пряко да обменим опит, за мен са особено ценни. 

От снимките е виден духа на американската образователна система - свобода, индивидуално отношение към децата, покрепа за детските инициативи и творчество, идеята за насочващата и партнираща роля на учителя, възможността за всяко дете да изрази своята индивидуалност, националност, да научи и възприеме най-доброто от това, което го интересува, да напредва със собствени темпове, като крайния резултат за всички е добра подготвеност за училище. В част от българските детски градини, също са заложени тези принципи и организация на средата /програма "Стъпка по стъпка"/, в други има много още какво да се желае; съществува и голямо разнообразие от прилагани програми и методи / педагогиката на Френе, идеите за субектно-субектния подход, педагогика на сътрудничеството с ориентир Амонашвили, хуманно-личностна педагогика.../. Много ми се иска тук да съберем опит и снимки от различни краища на света и различни образователни системи, за да можем да изберем най-доброто. Имам обещание да публикуваме снимки от испански детски градини, ще направя опит за връзка с холандски и канадски; призовавам и всички колеги, четящи тук да публикуват снимки от своите детски градини, както и да използват личните си контакти, за да получим снимки и от други страни. Надявам се всички да сме доволни от обменените идеи и заедно да вървим към едно по-добро бъдеще за децата. Надявам се също и да осъществим лични контакти с преподаватели от други образователни ситеми, да контактуваме активно и да си помагаме с идеи и опит.

Непременно ще поздравя учителката! Тя се пенсионира през следващата учебна година. Беше много отзивчива, можах да снимам на спокoйствие, защото през това време децата имаха музика и стаята им беше свободна.

За индивидуалността много добре сте го усетили - тук се цени не колективът, а отделната личност. 

Затова децата са непрекъснато "разбърквани" - разместват ги не само през учебната година, а и всяка учебна година класовете се сформират наново (децата от един випуск се разместват, така че да не се сформират клики). Така че е невъзможно тук да съществува "един неразделен клас". Невъзможно е вcички деца от един клас да учат заедно от първата до последната година.

Този индивидуализъм има една хубава страна, която аз много харесвам - всеки е отговорен  само и единствено за своите постъпки и ако някой от семейството има проблеми, това не се асоциира и прехвърля  a priori върху останалите.

Доколкото знам, децата са между 15-20 за група. Учителките са две, едната се води "помощник-учител" (миналата година в групата на дъщеря ми имаше хиперактивно дете и към него беше прикрепена за деня трета госпожа - една от помощник-учителките, която помага специално при такива ситуации. Тя се грижи то да не пречи на останалите деца,  помага му с ученето и му припомня да казва "благодаря" и "извинявай" :)).
Работното време е от 8,30 до 3,30 с децата, но преди и след това поне половин час още учителите са на работните си места.

От снимките също се вижда, че в групата няма легла, т.е. децата не спят в училище. Обикновено по това време ги занимават с музика, четене или рисуване, за да не ги натоварват след цяла сутрин учене.

Благодаря, наистина се старах много!

Има една много забавна книга на Джером Джером - "Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)".
Там прочетох една сериозна мисъл, която запомних - човек трябва да изхвърли всичкия излишен баласт от лодката си, ако иска да се движи бързо и да не потъне.
И нашето образование е време да изхвърли всичко ненужно, целия баласт, който затормозява и учители, и ученици; баласт във вид на тромаво поднесена и излишна информация, скучни методи за обучение...

Хареса ми това че информацията е подплатена със снимки.Сигурна съм че Ела много добре знае защо е важно това-за мен,а предполагам и за много други, написаното за това как трябва да изглежда една класна стая е доста абстрактно.И сега да не ме разберете погрешно.Всичко,което прочетох и видях,страшно ми допадна.Иска ми се (и дано да не е твърде смело),ако не аз да бях учила в такава класна стая,то поне децата ми да бъдат благословени с това!А ако можеше и да е в България...но млъкни сърце.

Та,струва ми се трудно не това да подредиме стаята по този начин,а това да промениме методите на обучение-това,да накараш един преподавател да го е грижа за децата,да иска да им помогне да се научат на нещо.Все по-малко са вече такива.Иска ми се също така статията да бъде интересна не само за специалисти,а и за родители,защото те все пак са първите учители.

А и какво пречи една детска стая да заприлича донякъде на една класна такава-от нас зависи колко.В името на детето-защо не?