avatar

Имат ли място чиновете в детската градина???

   От много години работя с деца, включително и в детска градина, но за първи път ще ми се случи в подготвителна група да имаме чинове, вместо маси...Така е в градината в която работя в момента.

   Преди някоя и друга година някое училище е "решило" да се освободи от старите си чинове и "някои" градини са ги "приютили" - чиновете...За по-бързата адаптация на децата от подготвителна група за "бъдещата им роля на ученици"...Роли има в театъра...В училище роля "ученик"?!? Но това е една друга и то много сериозна тема...

   Имаме 29 деца на списък за едната ни подготвителна група, в другата още толкова. Това прави 29 чина и то с различна височина. Това прави половината занималня заета от чинове. Половината пространство заето и място за движение почти няма.

   Градината е от по-старите. Помни и добри времена. Уж спалнята отделно, но не съвсем. Няма портал между спалня и занималня. Работех в такава градина. Една от последно построените в София. Всички помещения отделени едно от друго с портали. Съответно и големи, просторни, светли. Има място за всичко необходимо, но и да има място имат ли чиновете място в детската градина? А че има и по-малки градини не е успокоение....

   Но да продължа за чиновете. Някои колеги са на мнение, че с чинове е по-прибрано, по-подредено, а и така се ограничава пространството за тичане на децата!? Този "вечен" проблем...тичането в занималнята...Ако няма какво друго да правят - ще тичат...

   Изтъкнах в "официален" разговор пред колегите поне десет причини против чиновете:

   Изчезва магията "за пръв път сядам на чин в първи клас".

   Не е възпитателно и хигиенично - на чина да работят и на чина да се хранят!?

   Не е здравословно за гръбчетата. Все още не са укрепнали, чиновете са им неудобни, имат да растат още една година докато станат първокласници / а и половината ми група са "миньончета" все още/.

   В детската градина организацията е една, в училище - друга. Научихме се да се самоорганизираме за работните моменти на маси /масите бяха трапецовидни и позволяваха разнообразие за различните моменти/. Сега ще трябва да се учим на нова организация. Чиновете го изискват. В детска градина сме и не съвсем...

   Децата постоянно се блъскат в чиновете, разливат, ограничават се движенията им.

   Получава се едно изкуствено напрежение, което никому не е нужно.

   Чиновете заемат половината от занималнята, от мястото за игра, за движение и всеки един момент от престоя на децата в градината е свързан с чиновете.

   Чиновете са с различна височина и тъй като половината група са "миньончета", все още не са съвсем високи съмнявам се да са им и удобни.

   В детска градина ли сме или в училище?

   Винаги след закуска сядаме на един голям кръг. Да се "видим", да поговорим, да си кажем "радостите и болките", ако ги има, а аз да "усетя настроението на групата". С присъствието на чинове в групата...или трябва да намеря място, или да се откажем от този момент.

   Какво е вашето мнение? Аз ли се вманиачавам или си е в реда на нещата, а аз съм "изостанала" някъде там, назад във времето???