С наближаването на коледните празници аз, като вярна Снежанка на добрия белобрад старец, почнах да се чудя какви да бъдат тазгодишните подаръци. Живея на място, където комерсиализмът отдавна е удавил всякакъв коледен дух и здрав разум: подаръците на децата се купуват обикновено по дълъг списък, без да се щади семейния бюджет; децата тук са свикнали да ПОЛУЧАВАТ - никой не се замисля за истинската същност на този празник.
Помня как се празнуваше на Нова Година у дома. Тъй като за тогавашните управляващи Бог не съществуваше, не се празнуваше неговото раждане, а краят на годината. Вярно, имахме си Дядо Мраз вместо Дядо Коледа, така че ние, децата, не сме се чувствали твърде ощетени. За родителите ни предполагам е било истинско предизвикателство да намерят някаква свястна играчка в полупразните магазини.
Майка ми винаги успяваше да направи чудо. Когато в детската градина Дядо Мраз изваждаше моето пакетче от чувала си, красиво опаковано, със залепена клонка от елха за разкош, аз знаех, че вътре непременно има нещо необикновено. Нещо различно от еднаквите редици пластмасови кукли в магазина за играчки.Рядко съм изпитвала по-голямо вълнение при получаване на подарък...Когато нетърпеливо разтварях кутията, се чувствах като Томи и Аника в къщата на Пипи - знаех, че вътре ме чака моята награда за цяла година старание (да, бях много добро дете :). И никога не оставах разочарована. Не ми хрумваше да кажа: "О, ама защо товааа? Аз исках синьо и да бъде като на...".
Малкото черно пиано, или японското мече, от което се разнася красива мелодия (още си го пазя!), или влакчето, което вървеше по истински релси... Години след това научих колко часове блъсканица на безкрайни опашки в ЦУМ е струвало това на майка ми, и защо се прибираше толкова уморена от командировка малко преди Нова Година...
Сега дойде моят ред да направя празника на децата си толкова незабравим. Как? В прекаленото изобилие от грозна пластмаса и промиващи мозъка реклами е трудно да се намерят онези подаръци, от които точно сега две малки момиченца имат нужда. Не искам да им подаря това, което АЗ смятам за правилно и интересно. Не искам и да ги затрупам с подаръци в стремежа си да компенсирам времето, което не съм прекарала с тях.Може би тази година Дядо Коледа най-сетне ще ми помогне да направя правилния избор :)... А вие какво бихте ме посъветвали?
Дале, благодаря ти за коментара! Напълно съм съгласна, че децата имат нужда от магията на Дядо Коледа!
За мен лично той е много полезен с едно - чрез него децата ми разбират на практика отвлеченото понятие "чувство за отговорност", както и физическия закон за действието и противодействието :). Т.е. - за да ПОЛУЧИШ нещо, преди това нещо трябва ДА ДАДЕШ.Ако искаш да получиш подарък за Коледа, преди това трябва да си се постарал да дадеш най-доброто от себе си - и то всеки ден, така, както майка ти и баща ти ходят на работа всеки ден. Много родители допускат грешката само да дават на децата си, без да изискват - "че да си изживее детството детето", "аз, като бях на неговите години, никой нищо не ми купуваше, нека сега то да има, каквото поиска."
И като внушим на наследника си, че животът е само забавления тук, сега и веднага, можем да сме абсолютно сигурни, че ще му плащаме сметките за ток и храна, ще му купуваме коледните подаръци, че и тези за 50-я му рожден ден...докато той пише списъка с желанията си, излегнат на канапето в хола.
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи