Гонени от постоянна нужда да опознават света, децата в предучилищна възраст трябва непрестанно "да бъдат връщани в правия път" на безопасността, тъй като не са толкова самостоятелни и самоуверени, колкото си мислят. Да позволяваме на детето да експериментира, само ако пространството около него е достатъчно безопасно.

Установяване на ясни граници - вместо да повтаряме непрекъснато "не там" и "не така" да показваме и да говорим на младия пътешественик и изследовател как и какво би могъл да направи, без да се забърка в неприятности. Кажете например: "Можеш да пресичаш улицата, но трябва да ме държиш за ръката".

Давайте на детето повече свобода, отколкото то показва, че може да понесе - т.е. ако то показва, че е способно да поема отговорност в рамките на очертаните граници, разширете ги още малко. Позволете му да знае защо се променят те, за да се почувства добре от собствената си способност да следва инструкции, и че е достатъчно отговорно, за да воюва за свободата си. Кажете му: "Тъй като винаги ми се обаждаш, когато отиваш при приятелчето си в съседния двор, вече можеш да отидеш до края на улицата. Разбира се, винаги първо ме питай".

Предлагайте възнаграждения за това, че детето не напуска установените граници - окуражавайте го да стои в очертаните граници, като го възнаграждавате за това. Кажете: "Радвам се, че не стана от люлеещия се стол и не отиде в съседния двор да играеш с приятелчето си. Сега можеш да се полюлееш още пет минути".

Дайте му да разбере, че всяко неспазване на уговорката води до последствия - научете го, че всяко излизане от границите е за сметка на дадено забавление или удоволствие. Кажете му: "Съжалявам, но ти напусна двора. Сега ще трябва да останеш вкъщи". Или: "Тъй като пресече улицата, сега няма да напускаш задния двор".

Бъдете последователни - ясно дайте да се разбере, че ще има последствия при всяко нарушение на правилото. Това ще го научи, че държите на думата си и ще му помогне да се чувства по-сигурно в действията си, когато не сте край него, защото ще е пределно наясно какво очаквате от него.

Не си позволявайте да посягате на детето си за това, че е излязло на улицата - шамарите отключват детската способност да се крие от родителите нещо, което е било последвано от наказание. Действително децата, които се промъкват сами на улицата, са в голяма опасност, така че не задълбочавайте проблема, като ги карате да правят това тайно.

/от книгата "Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина"/

РС - :) Извинявам се на Лимпа, която вече си е купила книгата.