Отминали са вълненията около раждането на вашето мъниче. Отминали са и вълненията около първото зъбче, първите стъпки и първата дума. Малкото човече вече уверено щъпурка около вас, все по-често предпочита компанията на приятелчетата от входа или пясъчника вместо вашата, а на вас самите все по-често ви се иска да сте на работа, отколкото във вечния кръговрат между тенджерата, прахосмукачката и малкия човек. Майчинството е прекрасно, но на днешната жена не е достатъчно. Тя иска и друга реализация. А и парите все не достигат….. Още повече, че държавата е измислила прекрасен изход за работещи родители: детската ясла и детската градина. В Плевен не е проблем да се намерят места в държавните детски ясли и градини – обичайното място за малчуганите от 1,6 месеца до 7 годишна възраст.
За да бъде стартът на вашето дете в яслата успешен и адаптацията (приспособяването) безболезнена, добре е да знаете КАК ДА ПОДГОТВИТЕ ДЕТЕТО ЗА ПОСТЪПВАНЕ В образователното заведение.
ПОСТЪПВАНЕ В ЯСЛА
Съгласно Наредба № 26 от 18.11.2008г. за устройството и дейността на детските ясли малчуганите постъпват между 18 и 24 месеца и престояват до 36 месеца или 3 години. Има минимум от няколко основни умения, които децата трябва да са овладели, за да разчитате, че детето ви ще бъде прието и най-важното, ще се адаптира по-лесно към яслата.
Двигателни умения
· Ходи стабилно само.
· Седи само на детско столче.
· Ходи нагоре и надолу по стълба, водено за ръка.
Умения за общуване и разбиране на езика
Умения за самообслужване
Тези умения не са нещо различно от нормалното развитие на детето на тази възраст. Но съществуват три големи проблема пред родителите на деца в тази възраст, които са пречка за създаването им.
Същото се отнася и за приучването на децата за използване на гърне. В много списания и сайтове са дадени достатъчно добри идеи как да приучим детето да използва гърнето, само трябва да родителите да бъдат постоянни в усилията си. Необходимо е да се постави използването на гърнето като важна задача пред семейството за около месец, да се махне през деня памперса и някой да контролира и нагажда предлагането на гърнето на детето около часа, в който е най-вероятно да пишка или ака. Не бива да се обезкуражават родителите, да се ядосват или да се карат на детето – преминаването на този етап, (защото това е етап в развитието!), е труден процес и изисква зрялост на детето, време и търпение за родителя…..и малко повече прах за пране.
Как можете да подготвите детето за лесна адаптация към яслата?
Освен да го приучите да ходи и да изкачва стълби, да се храни само, да пие от чаша, да предупреждава за естествените нужди, има още няколко неща, които може да направите за вашето слънчице в последните месеци преди да тръгне на ясла.
Времето до началото на новата учебна година е кратко, но аз се надявам, че ще ви е достатъчно, за да свикнете с мисълта, че вашето мъниче ще прекарва част от времето си с други хора. Вашата емоционална сигурност, че това е правилното рошение и че ходенето на ясла на вашето дете ще е успешно е много важно за бързата и лесна адаптация: децата на тази възраст не могат да говорят и разсъждават, но те ЧУВСТВАТ, особено ясно улавят вашите емоции и ги превръщат в свои. Ако вие сте тъжни и неспокойни, и те са тъжни и неспокойни, ако вие сте уверени и щастливи - и те изпитват тези чувства.
Така че ако искате вашето дете да преживее сравнително лесно и безболезнено адаптацията към яслата - бъдете уверени, че тя ще бъде успешна!
Много уместен коментар, Шели. Особено за българските родители. Те най-често бъркат забраната с наказанието или по-точно гледат на забраната като продължение на наказанието: "Ти се провини и аз те наказвам като ти забранявам да излизаш да играеш с децата една седмица". За едно дете това наказание е равно на затвор със строг режим. И най-вече то е против развитието му, защото в тази възраст развитието се осъществява в играта. Преведено на педагогически едик това наказание звучи така: "Ти се провини и аз ти забранявам да се развиваш една седмица".
Забраната най-често се използва като предпазно средство: "Забранявам ти да пипаш горяща печка". И в този случай забраната е разумна. И ако искаме да защитим детето си, трябва строго да следим спазването на тези забрани.Но тук често родителите прекаляват с "полезните" забрани. "Забранявам ти да пипаш горяща печка" прераства в "Забранявам ти да се катериш на катерушката - ще паднеш от катерушката", "Забранявам ти да се люлееш - ще паднеш от люлката", "Забранявам ти да играеш в пясъчника - ще се изцапаш", "Забранявам ти да влизаш в морето - ще изстинеш". Така детето започва да живее върху малко късче земя, постлано с пухеното килимче на нашата загриженост и желание да го предпазим от всички възможни опасности, заобиколено от високата ограда на нашите страхове, кошмари и лични неприятни изживявания. Всъщност обграждането с толкова много забрани е най-сигурния начин да "произведем" пасивно, страхливо, комформистки настроено дете с прекършени творчески криле Защото ще го научим как да изгради тази стена вътре в себе си и всеки творчески полет на мисълта ще бъде прекършен от автоцензурата, която ще му казва, че авангардното е опасно, с новото можеш да "паднеш" от удобното си място: може да е малко, да няма развиващо значение за теб, но то ти дава сигурно съществуване, вместо озона на откривателството и усещането за живот, който носи творчеството. Творчески настроени са само хора, които от малки са свикнали да проучват самостоятелно света, да падат и да стават отново, продължавайки по пътя си; да поемат рискове, да носят отговорност, които са придобили увереност в себе си и собствените си достойнства и стойност в резултат на много "падания" и "ставания", на много ожулени колена и рани в душите.
Трудно е да се прави разлика коя е наистина важна и неотменима забрана и къде е добре да "отпуснем юздите" в името на развитието. Но ако не правим тази тънка разлика, ще се превърнем (а някои родители са точно това) на онези досадници на плажа, които по цял ден викат лениво и мързеливо " Иванчо, излез от водата - ще изстинеш". Иванчо въобще не чува втръсналата му забележка, майката или бабата (защото най-често те са в ролята на викачите) също дори не очакват той да изпълни искането им, и викат просто така, "за авторитет" и само ние, останалите, сме потърпевши на тази вербална агресия. И те - въпросните мами и баби, защото непослушанието на въпросния Иванчо е тъкмо проява на на липсващия им авторитет. Стремежът, еталонът на всички родители трябва да е веднъж казано - веднага се изпълнява. Останалото е фонов шум, който отдалечава детето от родителите и ги превръща в досадници без авторитет.
От къде тръгнах - къде стигнах..:)))
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи