1980 година. Последен, осми семестър. Нашият випуск е на финала на следването си. Предстои ни пробна практика и държавна практика.

   С няколко колеги от групата сме при таблото пред Учебен отдел, на което е изнесена седмичната програмата. Шумно я коментираме и не обръщаме внимание на стоящи наблизо непознати лица.

   От таблото четем на глас: IV група, музикален профил, практика, Димитър Кр. Димитров. - А? Този пък кой е? (Последен курс сме, познаваме всичките преподаватели и асистенти и изведнъж... непознато име. Пък и "вятърът" не е донесъл нищо за него от СУ. Той, "вятърът", до този момент все ни е носил предварително по нещо за всяко ново име, появило се в програмата).        

   Тогава облегналият се на прозореца срещу таблото мъж се приближи и само каза:

    - Аз съм Димитър Кр. Димитров. И подаде ръка на всяка от нас.

    Представяйки се, попитах:

    - Вие от СУ ли идвате?

   - Не - отговори той. Ще ви чакам ( в посочения на таблото ден) в ОДЗ ( не помня номера) в Бараково (квартал на Благоевград) в 8.00 часа. Предайте и на колегите си.  Усмихна се и... си тръгна.

   А сега де? Не идва от СУ, а от къде? Отгоре на всичко мъж ще ни води практиката, че и ще бъде ръководител и наблюдаващ на държавната ни практика! А! И още първия ден от пробната практика - среща в ОДЗ-то и то в 8 часа. О-оо, трябва да го проучим! И започна едно питане.... Някой от колегите беше стигнал до много важната информация , че е завършил СУ,  специалност Предучилищна педагогика и че дипломната му работа е била "а бе нещо свързано с играта". " Ау-у, с играта!"- започнахме да се вайкаме ние.

    В ОДЗ-то от 8.15 до почти 11 часа  влизахме по групите и наблюдавахме режимни моменти. Работеха учителките.

   - От следващия път, колеги, започва вашата практика - рече Димитров. Утринна гимнастика в I гр., занятие във II гр., СРИ в III гр. и музикално занятие в IV гр. Разпределете се сами, 4-те момичета да си вземат задачите и от утре (до предхождащия практиката ден), могат да идват при мен на консултация от ... до... часа в стая... Довиждане.

Господиии, що за късмет точно на нашата група! Че и СРИ! Та ние ще работим като музикални ръководители!

   Някак си се договорихме за занятията и утринната гимнастика. Със СРИ никой не смее да се нагърби. То, играта, си е сложно нещо! По настояване на колегите ( бях завършила Полувисш институт преди това) ще ги провеждам аз. Повярвайте, ако имах време да пътувам до София, сигурно щях да изровя библиотеката на СУ, за да прочета и дипломната му работа.

    Тайно се надявахме, че така, както не конферирахме наблюдаваното през първия ден ( "защото сигурно бърза да пътува за някъде"), няма да конферираме и този първи ден от нашата работа с децата. Конферирахме. 2 часа. Слушаше ни. И задаваше въпроси.

    Дойде ред и на СРИ. Много, много въпроси. И след обосновката ми, и след мненията на колегите.

Накрая каза: - Колежке, много от времето за игра на децата загубихте, за да ги учите как да играят.

Урок в едно изречение, но за цял професионален живот. Помня го! И днес, Учителю, много дискретно присъствам в играта на децата и се намесвам, само ако възникнат конфликти.

Поклон, Учителю, за всичките уроци, които съм научила от теб:

- Не робувай на авторитети!

- Чети и мисли!

- Действай и аргументирано защитавай работата си! Много знаят как трябва, но никой не знае по-добре от теб как точно трябва с децата, с които ти работиш.

Искам да благодаря:

На колегите му от СУ, ЮЗУ, ВТУ, за респекта към приноса на доц. д-р Димитър Кр. Димитров за предучилищното възпитание в България и неговата личност.

На Галя Трифонова, че качи презентацията тук веднага след мига, в който е разбрала че я има.

На Шели, че с идеята за "паметник  от думи и спомени" ми даде възможност да напиша тук това, което пожелах в мига, в който изгледах презентацията.

На скъп за мен колега и приятел, доц. Веска Вардарева, за онова, което е направила, за да държим в ръцете си издадена последната монография на доц. д-р Димитър. Кр. Димитров.

На издателство "Изкуства", че е повярвало в мисията на такъв ерудит в областта на предучилищното детство като доц. д-р Димитър. Кр. Димитров и прави така, че идеите му да претворяваме не само ние, неговите студенти.

БЛАГОДАРЯ ВИ!