Преди два дни бях в една хубава книжарница и ми препоръчаха следната книга относно подобни "детски" проблеми (или бих казал по скоро семейни/родствени проблеми, защото детети изразява/носи обикновено симптомите на рода и даже не само тези на родителите, но и техните като част от рода и като способни да се погрижат за тяхното разрешаване, работейки върху родовата история и в това число и върху себе си - по-долу ще дам няколко идеи и писти за изследване и работа в това отношение).

Откъснати деца
https://kibea.net/book/2487
Революционна програма за балансиране на мозъка при деца с аутизъм, СДВХ, дислексия и други неврологични разстройства


Не познавам лично въпросния метод, но е твърде вероятно да е ефикасен. 

Както и много други методи. 

Например подходът към храненето, разрабитен от д-р Наташа Кембъл-Макбрайд.
https://kibea.net/author/2196


Така или иначе цялосният подход към нещата изисква множественост, да подхождаме многостранно, а не да се осланяме на едностранчиво решение или спасение, особено що се отнася до дълбока терапия, към която ни е отвел един или друг болезнен проблем, трудна ситуация или страдание.

От тази гледна точка е важно да се обърне внимание в детската психика, освен друго и на два важни аспекта, които са: евентуални ранни детски травми (но не е задължително да ги е имало), както и родовата история (в това число и тази на родителите) и родовите травми.

От гледна точка на детската психология и развитие, един от главните исторически световни специалисти е психоаналитичката и педагожка Франсоаз Долто и тук в блоговете вече са нeeднократно са публикувани статии за дните на Долто в България, книгите от нея преведени на български и връзка с организаторите, практикуващи нейния подход в работата с деца.

Що се отнася до трансгенерационното измерение, то за момента почти отсъства от психоаналитичната практика и работата с деца и семейства у нас, но до голяма степен и по света, защото отсъства от психоаналитичната теория, още от самото начало и това никога не е било корегирано от никоя от школите, а родствените травми понякога могат да бъдат по-важни от личните, без двете да се изключват, но човек може да проявява симптоми, които да нямат никакъв пряк зародиш в неговата лична история и даже едната може да бъде повторение на другата.

Това явление е определено като семейни фантоми от унгарските психоаналитици Мария Торок и Николас Абра(х)ам в последната глава от техния труд Кора и ядро (издаван през 2000г. от ик Лик, но за момента е изчерпан, освен по библиотеки).

(Фантоми има и в самата психоанализа, въпреки нейния гений и този на основателя й, и тя за това не е трансгенерационна до момента в своята същност, а тава до голяма степен са фантомите на самия Фройд и неговото семейство, но също и на цялото психоаналитично семейство, което още не е осъзнало и положило грижа за своите фантоми. За това и психоанализата продължава да бъде обект на отчаси оправдани атаки, защото парадоксално все още не е постигнала така исканата от нейния оснивател научност. Но това е странична бележка.)



За работа с родовото измерение на български все пак вече има две-три интересни книги:


Синдромът на предците
http://www.colibri.bg/knigi/896/an-anslen-shyutcenberger-sindromyt-na-predcite

Книгата съдържа няои много интересни наблюдения и предлага един интересен начин за рисуване на геносоциограмата, макар и да не е съвсем пълен, нито пък единствен - става дума завтова да се пишат максимум точен брой информации, дати, имена за всеки от членивете нагоре в дървито и съответно братя и сестри, за да могат да изпъкнат аналогиите и да видим откъде идват първоначакно проблемите, които ни се предават.

По въпроса за генософиограмата може да се намерят интересни материали и в енциклопедията за ридословието и психогенеалогията на френски: https://www.geneasens.com



(Тази не я знам съвсем, но изглежда добре...


Отровните родители
https://www.bard.bg/book/?id=348


Имайки предвид, че може също да става дума за родителите на родителите и/или техните родители и т.н., а понякога нещата се повтарят от поколение на поколение, защото никой не е съумял да излезе от шемата и да оздрави отношенията, да се погрижи за травмите, които понякога могат и да прескочат някое поколение и да се проявят при друго. От стана на родителите не става дума за да се вменява чувство за вина, а да се осъзнаят от нуждата за работа върху себе си и родословието.)


Следващата е:

Силата на предците
https://asenevtsi.com/index.php/приложна-психология/силата-на-предците
Как законите на рода помагат да се освободим от обидите и вината и да реализираме целите си

Ето един входен цитат от главата за абортите:

" Да сте правдиви и чeстни с децата си, без да скривате от тях онова, което става в душата ви - това е единственото възпитание. "
Л. Н. Толстой

По-добре едва ли би могло да се каже. 
Вероятно може да се добави и нуждата от собствена аналитична работа.


Както и една скорошна и интересна книга от един аналитичен психолог (път отворен от Юнг):

Призраци от миналото
http://www.legeartis-bg.net/id/prizraci-ot-minaloto/



Подобна работа може да бъде съпътствана също и от хора като


http://pisep.org
или



но също и юнгиански терапевти или други, които са отвирени към отвъд личностното измерение.


Важното в случя е да може да се работи с рисунките, сънищата и жестовия език на детето, както и със семейната изтория онагледена от геносоциограмата и връзката между всучките елементи, защито в тях се съдържа всичко и това да става съвместно с родителите, тяхното присъствие и активно ангажиране в сеансите и в работата, която понякога е необходимъ и в техен личен план, с друг терапевт.


Детето има т.нар. функция на детето терапевт на своите родители, така че те носят често симптоми, които не им принадлежат. За детето най-важното е здравето на ридителите, от които зависи неговито оцеляване и то е готово да презкочи етапи в развитието си, ако родутелите му не са дистатъчно стабилни, за да го понесат, като напр. изразяването на агресията, киято му лкзволява да се отделя и автономизира. Освен това детето е свързано с психиката на родителите и изразява техните и родовите проблеми и заседнали, неизказани, неитработени, травматични ситуации чрез своите проблеми. 

Не малко деца са завели родителите си по тизи начин в терапевтична/аналитична рабита.

Самият симптом говори сам по себе си с каво може да е свързан и когато става дума за части на тялото, може да става дума за т.нар. несъзнаван образ на тялото, за който има книга от Долто. Тя също помага за разбиране езика на детето и неговите рисунки, сънища, поведение и развитие.

На страницата на https://www.geneasens.com има интересна статия за Аутизма и трансгенерационната психоанализа, която онагледява как може да протича работата дори и при подобни трудни ситуации, с помощта на рисунките и тяхното разбиране, геносоциограмата и активното участие на усведомените родители.

В момента се подготвя издаването на една първа книжка по трансгенерационна психоанализа и вероятно до няколко месеца да е налице.

Но така или иначе ситуациите винаги са комплексни и подходът следва да бъде множествен, с различни методи, на различни нива и както съвместен, семэн, така и на родителите от тяхна страна и зпредлочитане не сами в лична, но и в отвъдпоколенческа перспектива.

Мисля, че трябва да оставите бебетата да се развиват естествено и да се намесвате само ако има странни изражения. directions mapquest