Как мислиш,няма ли да е удачно,както входното,така и междинното,накрая изходното.Само резултатите ще са различни....така де,би трябвало да са различни.Критериите се запазват и при трите нива..
Позволявам си да отклоня темата.Галя, това, което правите, е чудесно!И тук има нещо подобно:2 пъти в годината родителите получават доклад за развитието на детето си в предучилищна група. Той е стандартизиран, мисля, че го има някъде в материалите ми за конкурса. Показва чрез компютърна разпечатка нивото по четене, социално поведение, разпознаване на буквите и т.н. Родителят има 10 минути индивидуално да говори с учителката, и в това време тя съобщава впечатленията си от детето. За 10 мин. може да се каже много. Всички родители получават няколко пъти напомнящи писма кога е тяхното време за родителска среща, което гарантира, че огромен процент от родителите поне 2 пъти в годината ще се срещнат с учителката на детето си (освен ако не са абсолютно дебелокожи и не се интересуват изобщо от него).
Ето го постът, там има допълнително разяснения в коментарите.Аз съм твърдо "за" индивидуалните родителско-учителски срещи. Малко повече време се влага от страна на учителя, но така той си осигурява присъствието, разбирането и подкрепата на родителите - те стават негови съюзници. Инвестиция, която си струва, особено в начално и средно училище...когато родителите вече имат повече поводи да се срамуват да ходят на род. срещи...
Да, и ние правим индивидуални срещи между учители и родители, като преди това е извършена сериозна диагностична и аналитична дейност. На такава среща ходят и двете учителки, като родителят предварително заявява удобен за него час в превартелно обявени дни. За да се появят на такава среща, учителките трябва да са огледали хубавичко портфолиото на детето, както и да са нанесли и обобщили последните данни от диагностиката.
Въпросът ми беше по-скоро относно диагностичните процедури, кото ползвате, защото за междинно ниво не открих никъде нищо и едниственото, което ни идва наум на мен и на колежката ми е да направием серия от аналогични на входящите тестове върху индивидуални позиции за всяко дете - в зависимост от неговите индивидуални показатели на входящото ниво. Тоест да отчитаме само развитието по невралгичните точки, а цялостната диагостична процедура да я оставим за изходящото ниво. Напомням ви, че става въпрос за предучилищна група. Всяка програмна система си има някакъв, къде стандартизиран, къде не, набор от диагностични процедури за всяка група - не коментирам кой е по-добър, просто ме вълнува въпроса относно опита ви за междинното ниво. С две думи - повтаряте цялата входяща процедура, правите набор от нови и аналогични процедури или хващате само тест на Гудиноф и евентуално Моето семейство плюс наблюденията от работните тетрадки.
До сега съм се въздържала от коментари, но темата ме вълнува много и искам да споделя опита, който имаме с моята колежка.
Ние сме избрали да работим по " Изкуства " и там са дадени само входяща и изходяща диагностика. По аналогия на тях си изготвяме сами междинната диагностика.
За подготвителна група преди 2 години си бяхме закупили отделно книжка с диагностични задачи на издателство "Слово", които разделихме на 3, за да можем да ги използваме за диагностика през цялата година.
Работила съм по Просвета,Анубис,а от тази година по Булвест ,но ползвам някои неща от Слово и Изкуства.Та нали ДОИ са едни ?Не смятам,че трябва да се ограничаваме в рамките на едни помагала.А учителят във всеки един момент може да каже какъв напредък има детето от началото до сега и къде среща трудности, кое не може да направи.И съответно да се работи върху пропуските и трудностите.
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи