Монолог на един ученик пред учителя
Ти във моята клетка
си отворен прозорец.
Ти си бялата дума
в самотата ми черна.
Аз съм новата бръчица
между твоите вежди,
Ти си остров във моето лутане.
Аз съм белият кичур,
разцъфнал в косите ти,
на съня ти тревожен- въпросът.
Ти си знак за събиране,
жив алгоритъм
в лабиринта на моите стъпки.
Аз съм твоя сълза,
доброволно разпятие
и понякога- твоя Голгота.
Ти си моя посока
в света тебеширен,
моят укор и мое спасение.
Аз съм твоята книга,
саморъчно написана,
твое житейско признание.
Ти за мен си икона.
И съвест, и име.
Моят почерк.
И моя религия.
за чудесното стихотворение.
Честит празник на г-жа Вера Панчаревска, на майка ти и на всички колеги тук. Присъединявам се към поздрава ти:)
Станете част от общност "Начално образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи