Имаше един виц:" Развежда се богат римлянин, а хората се чудят защо, след като жена му е млада и красива. Той отговаря:

- Виждате ли тази нова и красива обувка? Никой освен мен не знае къде ме стяга".

Каквото и да се направи, хората не спират да говорят... Затова е по-добре да не се слушат:)

Драга Вселена, ти си извор на мъдрост и дълбочина на мисълта!

Най-много ми хареса неподправения изказ на хората от селото. Все едно ги чувах как говорят и даже как се смеят?! Познат ми е този диалект, както и коментарите. Съжалявам само за невинното конче!

Благодаря ти за поредната поучителна история. Щеше ми се да завърши така:

     Отново си отворила сандъчето със съкровищата! Благодаря! И макар някои от историите да са познати, като са показани по този начин, въздействието им е невероятно силно. Като видя името ти и знам, че ще видя нещо интересно и полезно. Надявам се, че нямаш нищо против, че говоря на "ти" без да се познаваме. Имам чувството, че познавам повечето от блога чрез техните публикации. Благодаря, че ви има и изобщо, че го има този блог. Рядко влизам, но винаги се зареждам с много позитивизъм. Поздрав!

Припомни ми една приказка от детството ми...Благодаря!Има на какво да се поучим от приказната съкровищница...

Благодаря ти за поредната порция мъдрост!

Наистина поучителна история! Благодаря!

Вселенка, благодаря ти за поредната мъдра история!

Благодаря, Вселена!Мъдрооо!!!

Моята баба казва:"Мене, господ ми е дал уста да говорим. А вие , ако искате ме слушайте, ако искате немойте/недейте/!" Та в този смисъл.. Те хосрските приказки край нямат, но ако не искаме да свършим като коня, трябва да подбираме какво да чуваме...:)))