Отдавна размишлявам върху това, кой учител е добър (не - велик, а просто добър!). Учих се в професията от учители-творци, от Човеци (с главнЧ), от хора нестандартни и можещи, и знаещи. Напоследък обаче учителят все повече се превръща в деловодител. Затънали сме в писарска работа до гуша. Според закончета и наредбички, според изисквания на директори и инспектори по-важно е какво си написал в документацията и как си го написал, отколкото какво си свършил, как си преподал материала. Ето това бавно ме убива. Не искам да бъда писар, искам да съм преподавател! Искам да мога да отделям време и да подготвя творчески урока си, а не да пиша справки за всякакви институции в несвяст. То не беше за Дирекция "Социално подпомагане, то не беше за РИО, то не беше списъци за транспортни фирми, за медицински специалисти ...Всеки гледа да си върже гащите и да си свърши работата на наш гръб. В цялата суматох като че ли не остана време да бъда учител, ама от онези истинските! Все още се държа и боря заради чувството си на отговорност към децата, които очакват от мен и към родителите, които са ми гласували доверие. Ако и тя, отговорността, ми се умори? Ако на всички ни вземе, че ни писне?