Здравейте, колеги! Отдавна не съм публикувала нищо, но да напиша следващите редове ме провокира публикацията Извънкласна дейност на Rositsa Georgieva . Това е тема, която силно ме вълнува и за която много ме боли. Може понякога и да досаждам с нея, но това е, защото виждам смисъл в съхраняването на извънкласната дейност в училище като моето... и полагам огромни усилия това да се случва. Понякога, обаче се чувствам обезсърчена...

Нямахме идея с какво се захващаме, когато през май, 2007г., с моя колежка решихме да разработим проект за извънкласни дейности към МОН. Нарекохме го „Образование за ценности”. Заложихме на фолклорните танци – български и турски /тъй като децата са от различни малцинствени групи/. Поканихме в екипа професионалисти – хореограф и корепетитор; предвидихме и достатъчно средства за костюми. За радост проектът бе одобрен и в началото на следващата учебна година танцов състав „Етномагия” започна своето обучение. Това бе най-хубавото, най-вълнуващото преживяване за децата, а и за нас, учителите, работещи по проекта. Само за половин година децата научиха прекрасни български и турски песни и танци. Участваха в извънучилищни концерти; спечелиха специалната награда на журито на VІІІ международен етно фестивал „Децата на Балканите заедно за Европа”, гостуваха на свои съученици от Бургас Радост на брега на морето 

За мен смисълът на всичко това бе най-вече в промяната, която усещах у децата. Опознавахме се взаимно, виждах ги по-организирани, по-уверени в себе си.

Но проектът приключи – с него и финансирането. Нямаше как да отпратим децата... А и не искахме. Как да загърбим постигнатото с толкова много труд?! За труда получихме похвали, но не и подкрепа. Работещите в училище сме свикнали да бъдем доброволци, но как да привлечем външните специалисти?! Решихме – ще правим и невъзможното, но ще съхраним танцовия състав. Междувременно групите станаха две! Събирахме такси /повечето деца са от социално-слаби семейства/, търсихме спонсорства, продавахме Prikazka za omagiosanata gora.ppt /отпечатана по проекта/ - оцеляхме още една година... През това време написахме нов проект по ОП „Развитие на човешките ресурси” – за съжаление не беше одобрен.

Наближава новата учебна година и не знам ще ни стигнат ли силите да продължаваме да се борим. А съм убедена, че това е пътят в училище като нашето. Съзнавам, че внесох тъжни нотки в лятното ваканционно настроение, но публикациите Ви ми дават усещане, че ви познавам и ми се прииска да споделя всичко това с Вас. Как се справяте  Вие, в такива  ситуации?